Оборотът в търговията на дребно в България през юли намалява с 0,2% спрямо предходния месец, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). В тях не се включва търговията с автомобили и мотоциклети. Търговският оборот нараства с 5,6% спрямо юли 2025 г. според календарно изгладените данни. За сравнение, през юни на годишна база търговският оборот се увеличи със 7,1%, а на месечна – с 0,5%. През юли на месечна база статистиката отчита намаление на оборота при „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 1,2%. В групите „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ и „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ се наблюдава повишение - съответно с 3,2 и 1,4%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ понижение е регистрирано при: „Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита“ - с 3,6%, „Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ - с 1,4%, и „Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника” - с 0,8%. Увеличение е отчетено при „Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки" - с 1,8%, и при „Търговия с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности“ - с 1,1%. През юли на годишна база нарастване на оборота се наблюдава при всички големи групи: „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - със 7,5%, „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 6,6%, и „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 4,1%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ съществен ръст е регистриран при: „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет“ - с 22,5%, „Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ - с 14,7%, и „Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки" - с 14,2%. Понижение е отчетено в „Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита“ - с 4,9%.

Общият индекс на производството в областта на бизнес услугите нараства с 5,8 на сто на годишна база през месец юни, според календарно изгладените предварителни данни на Националния статистически институт. На месечна база индексът намалява с 1,1 на сто спрямо преходния месец сочат сезонно изгладените предварителни данни. На годишна база ръст е регистриран във всички сектори: „Административни и спомагателни дейности“ - със 17,5 на сто, „Транспорт, складиране и пощи“ - със 7 на сто, „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 5,6 на сто, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 3,7 на сто, „Операции с недвижими имоти“ - с 2,8 на сто, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 1 на сто. През юни 2026 г. намаление спрямо предходния месец е отчетено в секторите: „Професионални дейности и научни изследвания“ - с 12,5 на сто, „Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения“ - с 0,5 на сто, и „Административни и спомагателни дейности“ - с 0,3 на сто. Увеличение се наблюдава в секторите: „Операции с недвижими имоти“ - с 9,6 на сто, „Транспорт, складиране и пощи“ - с 3,1 на сто, и „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 0,8 на сто. Индексите на производството в областта на бизнес услугите се изчисляват чрез дефлиране на индексите на оборота за всяка дейност със съответните индекси на цени на производител. Целта на производствения индекс е да измерва промените в обема на продукцията на месечни интервали, според методологията на НСИ.

Военната индустрия в България задълбочава кризата си. Още през първото тримесечие на годината ВМЗ отчете намаление на печалбата си спрямо същия период на миналата година - от 48,28 млн. до 16,97 млн. евро. Приходите от продажби паднаха още повече - от 151,5 на 100,8 млн. евро. Този спад се случва в контраст с последните години – след началото на войната в Украйна, когато печалбите рязко скочиха. Към края на юни финансовите резултати продължават да се влошават и печалбата пада до 16,091 млн. евро, а за същия период на миналата година тя е била 60 млн. евро. Приходите от продажби все пак нарастват спрямо предходното тримесечие до 135,5 млн. евро, но това е почти двойно по-малко отпреди година, когато са били 257,6 млн. евро. Повече от половината – 63%, идват от артилерийски боеприпаси. Основната продукция през 2026 г. е на противотанкови управляеми и неуправляеми снаряди, авиационни неуправляеми ракети, артилерийски муниции, взриватели, инструменти и нестандартно оборудване за специалното производство. Заводът обаче прави и инвестиции – въведена е в експлоатация сграда на стойност 2,2 млн. евро, машини и оборудване за 937 хил., съоръжения за 865 хил. Общо направените разходи за дълготрайни активи са 4,5 млн. евро. Приходите на казанлъшкия завод НИТИ също намаляват драстично. Към края на юни те са 1,276 млн. евро, като 1,2 млн. идват от специална продукция. Преди година те са били 3 млн. евро, а през първото тримесечие на 2026 г. - 973 хил. евро. Като причина се посочва спад в обема на поръчки, освен това са отпаднали два договора - с Индия и с ВМЗ. За полугодието загубата е в размер на 111 хил. евро при отчетена печалба от 1,23 млн. евро през миналата година и 107 хил. евро за първото тримесечие. Дружеството посочва, че е успяло да реализира инвестиции в нови производства и да ремонтира активите си. Но подчертава, че военно-промишленият комплекс е в криза заради липса на финансиране, тенденция към намаление на конвенционалните боеприпаси и насочване към дронове и ракети със среден и голям обсег, които не се произвеждат от НИТИ на този етап. И казанлъшкият завод, и оръжейният търговец “Кинтекс” се оплакват от адмистративни трудности. “Кинтекс” обаче е в много добро финансово положение. Печалбата му е в размер на 2,63 млн. евро, докато преди година дружеството е било на загуба от 630 хил. евро. Развиват се нови пазари като Бхарат, Казахстан и Азербайджан, Западна Африка, Турция, Нигерия, наблюдава се увеличение на оборота, нови сключени договори, диверсификация на доставките. Създаденото през миналата година дружество “Иганово”, чиято цел е да изгради съвместните заводи на ВМЗ и “Райнметал” за боеприпаси, засега отчита 46 хил. евро загуби, а приходи няма. Това показва първият публикуван финансов отчет на дружеството, който е за първото тримесечие на 2026 г. 38 хил. от тези 46 хил. евро са изхарчени за заплати. Наетият персонал до момента е 5 човека – трима членове на Съвета на директорите и двама аналитични специалисти. Останалите разходи са извършени за външни услуги. Наличните парични средства са 2,33 млн. евро. При регистрирането си на 29 октомври 2025 г. дружеството е с капитал 50 000 лв., използван за регистрацията и стартирането на дейността. Впоследствие на 12 ноември капиталът е увеличен със 718 хил. лв. за започване на изграждането на заводите. На 23 декември държавата прави още една вноска в размер на 82 144 900 лева. Част от този ресурс е планиран и целево прехвърлен в капитала на “Иганово”. Така общият регистриран капитал в Търговския регистър е 42 285 579 евро.

Премиерът Румен Радев направи официална първа копка на новото предприятие на „Адванст Медикъл Кеър“ ЕООД. Бъдещият завод е разположен на територията на Тракия икономическа зона (ТИЗ), в Индустриална зона „Марица“ край село Царацово. Инвестиционният проект на стойност 7 млн. евро предвижда създаването на 35 нови работни места. Основната дейност на предприятието ще бъде производството на физиологичен разтвор и специализирани медицински консумативи, сред които вакуумни моновети за кръвовземане, транспорт и изследване на кръв. Заводът ще бъде изграден върху собствен поземлен имот с площ от 18 707 кв. м., посочва БТА. Първият етап на проекта включва изграждането на административна сграда и производствено хале с обща площ от 5200 кв. м. Според информация от „Тракия икономическа зона“, в предприятието ще бъдат инсталирани модерни технологични решения, сред които автоматизирани и роботизирани пълначни и опаковъчни линиир затворени системи за дестилация на водар системи за смесване на лекарствени продукти. Производството на „Адванст Медикъл Кеър“ ще бъде насочено както към нуждите на българския пазар, така и към клиенти от Европейския съюз и Република Сърбия. Очаква се предприятието да бъде въведено в експлоатация през 2027 г., а достигането на пълния му производствен капацитет е планирано за 2029 г.

Китайската компания „ЗиЕс Юръп“ разшири своя високотехнологичен завод за алуминиеви компоненти. Предприятието е разположено на територията на „Тракия икономическа зона“ (ТИЗ) в Индустриална зона Марица, с. Радиново. Вторият завод на ZS Europe в Тракия икономическа зона ще работи изцяло за Volkswagen. Проектът е резултат от стратегическото решение на китайската компания „Шанхай Унисон Алумънъм Продъктс“ (Shanghai Unison Aluminum Products) да разшири своето присъствие в Европа. За целта тя изгражда в България високотехнологично производство на алуминиеви компоненти, предназначени за автомобилната индустрия. Заводът произвежда ключови компоненти за каросерии, шасита и електромобили. Продукцията е насочена към водещи световни автомобилни производители, сред които са „Фолксваген“ (Volkswagen), „Тесла“ (Tesla), „Волво“ (Volvo), Стелантис“ (Stellantis). Инвестицията се реализира поетапно върху терен с обща площ от 35 000 кв. м. Първата фаза на проекта включваше 12 000 кв. м производствена площ, която вече е изградена и въведена в експлоатация. Настоящото разширение добавя още 10 000 кв. м нови производствени мощности. Общият размер на направената до момента инвестиция надхвърля 17.5 млн. евро. Това превръща проекта в една от най-значимите нови високотехнологични индустриални инвестиции в региона на Пловдив.

Европейската LegalTech компания Lexroom придобива 100% от българската „Правен Интелект“ и избира България за отправна точка на експанзията си в Централна и Източна Европа. Основателите остават в бизнеса, целият екип преминава към Lexroom, а съоснователят Сиянна Лилова поема развитието на групата в целия регион. Lexroom вече има над 20 000 клиенти и над 20 млн. евро годишни повтарящи се приходи. След Италия, Испания и Германия Lexroom не влиза в Централна и Източна Европа през Полша, Чехия или Румъния, а през България. София се превръща в първата й база за регион, в който работят десетки хиляди адвокатски кантори, корпоративни юридически отдели, администрации и финансови институции. Сиянна Лилова ще ръководи Lexroom за Централна и Източна Европа, а останалите основатели и специалисти ще продължат да развиват технологията. Платформата „Правен Интелект“ е създадена от адв. Сиянна Лилова, Рангел Милушев и Кристиян Цанов с идеята изкуственият интелект да бъде обучен не просто да генерира юридически текст, а да работи с реалното българско право, актуалното законодателство и съдебната практика. Системата предлага правни проучвания, анализ на документи и изготвяне на текстове, като свързва отговорите си с конкретни официални източници. Днес собствената платформа на „Правен Интелект“ посочва повече от 20 000 юридически професионалисти в потребителската си база и огромен корпус от българско и европейско право - над 14 000 нормативни акта, повече от 200 000 решения на върховните съдилища и около 750 000 решения на други съдилища. Lexroom е основана през 2023 г. и изгражда собствена AI инфраструктура за юридическия сектор, като стратегията й е да навлиза отделно във всяка европейска правна система, вместо просто да превежда един глобален продукт. През май компанията привлече нови 50 млн. долара в рунд Series B, воден от Left Lane Capital с участието на Base10 Partners, Eurazeo, Acurio Ventures, Entourage и View Different. Така общото финансиране на Lexroom надхвърли 73 млн. долара. Само осем месеца по-рано компанията беше набрала 19 млн. долара в Series A. Правният сектор в Европа е огромен, но силно фрагментиран - различни закони, езици, съдебни системи и регулации. Затова Lexroom залага не толкова на самия езиков модел, колкото на контролирани и проверими юридически данни. Компанията вече разполага с база от над 6 млн. проверени правни източника.

Пореден сериозен удар понася IT секторът у нас - Energize Global Services (EGS) се присъединява към списъка с напускащите българския пазар международни компании. Тя беше в Топ 100 на работодателите в сферата на информационните технологии - със 140 служители към юни и многомилионни приходи през последните години. Става дума за IT аутсорсинг компания, специализирана във финтех решенията. Основана е в САЩ през 2007 г., като има още един централен офис - в арменската столица Ереван. Освен това има присъствие и в Грузия. У нас EGS развива собствен център от 2016 г. През върховата откъм големина на екипа 2022-а в него работят почти 230 души. Тогава приходите надминават 22 милиона лева, а през следващата година достигат 23,6 милиона лева, за да паднат под 20 милиона лева през 2024-а. Паралелно започва и тенденция на свиване на персонала. Затварянето на българския офис е част от по-мащабно свиване на бизнеса извън САЩ с общо над 400 освободени. То се е наложило след края на договора с основен за компанията клиент - Worldline, която се занимава с платежна инфраструктура. Очакването е, че до края на годината EGS изцяло ще се изтегли от България.

Бившият хотел „Пауталия“ в центъра на Кюстендил е обявен за публична продан от частен съдебен изпълнител при начална цена от 4 906 454.40 евро. Хотел „Пауталия“ е една от най-разпознаваемите сгради в Кюстендил, построена по време на социализма. Разположен на централния площад в града, имотът е с площ от 2231 кв. м. и в продължение на десетилетия е бил ключова част от градския пейзаж. През 1998 г. хотелският комплекс вече е част от активите на „Пауталия турс“ АД и е включен в процедура по приватизация. В годините след това сградата преминава в частни ръце, но постепенно губи своята функция. В продължение на много години тя остава затворена, неизползвана и в силно занемарено състояние. Настоящият търг е поредният опит за продажба на имота, след като няколко предишни процедури се провалиха. Проблемите със собствеността и натрупаните задължения на дружеството, притежаващо хотела, водят до поредица от публични продани през последното десетилетие. От 2024 г. пететажната сграда е затворена от десетилетия и се намира в изключително лошо състояние.

Румънската петролна компания Rompetrol, чacт oт xoлдингa КМG Іntеrnаtіоnаl Grоuр (КМGІ) и ĸoмпaния-мaйĸa нa бългapcĸaтa Poмпeтpoл Бългapия, модернизира пет резервоара за съхранение в най-голямата рафинерия в Румъния Petromidia, като инвестицията увеличава с около 20% капацитета за съхранение на суровини и петролни продукти. Вече е реконструиран резервоар за дестилати, използвани като суровина при производството на дизелово гориво. Капацитетът му е увеличен от 5000 на 6000 куб. м. Предстои същото увеличение и при резервоар за бензин - от 5000 на 6000 куб. м. Капацитетът на други два резервоара, предназначени за съхранение на дизелово гориво и компоненти, ще бъде увеличен от 10 000 на 12 000 куб. м. В момента се работи и по резервоар за суров петрол с капацитет 57 000 куб. м. Проектът е част от многогодишната програма на компанията за модернизация и подобряване на инфраструктурата в комплекса Petromidia. От 2007 г. досега в двете рафинерии, управлявани от Rompetrol - Petromidia в Нъводари и Vega в Плоещ, са обновени над 60 резервоара за съхранение. През първата половина на 2026 г. рафинерията Petromidia е преработила близо 2,6 млн. тона суровини, от които са произведени около 2,1 млн. тона горива. Близо 70% от получените петролни продукти са насочени към румънския пазар. Другата рафинерия на компанията - Vega в Плоещ, е единствената в Румъния, която произвежда специални петролни продукти като битум, хексан и екологични разтворители. През първите шест месеца на годината тя е преработила близо 164 хил. тона суровини, като е поставила рекорд в производството на битум - 48,7 хил. тона. Компанията отчете и най-високата нетна печалба в историята си за 2025 г. Cилнитe peзyлтaти дойдоха нa фoнa нa oбявeнитe плaнoвe нa мaжopитapния coбcтвeниĸ КаzМunауGаѕ дa пpoдaдe дo 50% oт eвpoпeйcĸитe cи aĸтиви, oбeдинeни в КМG Іntеrnаtіоnаl. Сдeлĸaтa ce oчaĸвa в пepиoдa 2026-2027 г. и цeли пpивличaнe нa cтpaтeгичecĸи пapтньop, ĸoйтo дa пoдĸpeпи paзвитиeтo нa гpyпaтa c ĸaпитaл и yпpaвлeнcĸa eĸcпepтизa. КМG Іntеrnаtіоnаl oбeдинявa 28 oпepaтивни ĸoмпaнии в 11 дъpжaви в Eвpoпa и peгиoнa нa Чepнo мope и Cpeдизeмнoмopиeтo. Гpyпaтa oпepиpa paфинepии, нeфтoxимичecĸи мoщнocти, тepминaли и мpeжa oт бeнзинocтaнции пoд мapĸaтa Rоmреtrоl, a зaeтитe в нeя нaдxвъpлят 6000 дyши. В България групата е представена чрез Ромпетрол България, която има мрежа от близо 60 бензиностанции в страната. Компанията предлага на българския пазар горива, произведени основно в рафинерията Petromidia в Румъния.

На заседанието си от 3.09.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „ВЕИ Инвест Холдинг“ АД. Емисията е в размер на 18 500 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 2,50%, но общо не по-малко от 5,50% и общо не повече от 7,50% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 27.05.2026 г. и дата на падеж 27.05.2034 г., с ISIN код BG2100021265. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. 2. Одобрява проспект на ЕС за последващо емитиране за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „ВЕИ Инвест Холдинг“ АД. Емисията е в размер на 7 000 000 евро, разпределени в 7 000 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 1 000 евро, с плаващ лихвен процент в размер, формиран от 6-месечен EURIBOR, увеличен с надбавка от 2,50%, но общо не по-малко от 5,50% и общо не повече от 7,50% годишно, платим на 6-месечен период, с дата на емитиране 09.06.2026 г. и дата на падеж 09.06.2033 г., с ISIN код BG2100025266. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. 3. Издава одобрение на „Фин Кълекшън“ АДСИЦ за възлагане на дейности на трето лице по смисъла на чл. 27, ал. 4 от ЗДСИЦДС.

Португалия си осигури финансиране в размер на 1,5 млрд. евро от Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), за да разшири предлагането на достъпни жилища. Това се случва в момент, когато южноевропейската страна се бори с криза с разходите за живот, предава Bloomberg. Средствата ще подкрепят строителството и обновяването на около 50 хил. социални жилища в страната и ще бъдат насочени към хора, които живеят в неподходящи условия и не разполагат със средствата за стабилен подслон, съобщи Министерството за жилищната политика. Достъпността на жилищата се превърна във все по-неотложен проблем за дясноцентристкото правителство на премиера Луиш Монтенегро. Португалия беше страната с най-нажежен жилищен пазар в Европейския съюз през първото тримесечие, като цените нараснаха със 17,8% спрямо година по-рано. Това е най-бързият растеж в блока, който изпреварва над три пъти средното равнище в ЕС от 5,1%. Търсенето от чужденци и недостигът на жилища спомогнаха за ускоряването на ръста. Социалните жилища съставляват едва около 2% от жилищния фонд на Португалия, едно от най-ниските нива в ЕС. Правителството на Монтенегро превърна жилищата в един от основите си политически приоритети, като комбинира публични инвестиции, данъчни мерки и европейско финансиране в усилията за увеличаване на предлагането.

Ядрените реактори по света са произвели 2702 TWh електроенергия през 2025 г., което е над рекорда от предходната година от 2667 TWh, според   World Nuclear Outlook Report на Световната ядрена асоциация (WNA). Според изчисленията на WNA, ако всички национални ядрени цели бъдат постигнати, общият капацитет ще се утрои повече от 2050 г. Докладът включва оценка на напредъка към широко споделената амбиция, към която са се присъединили 38 държави за утрояване на глобалния капацитет на ядрената енергия до 2050 г. В документът са включени и редица политически препоръки. Докладът отбелязва, че напоследък се наблюдава увеличение на започнатото строителство, както е показано на водещата графика, която показва как то се е колебало през последните 75 години. Изводът на WNA е, че надеждността на ядрените централи остава висока за целия глобален парк и през целия живот на реакторите, дори когато се отчита остаряване на отделни блокове. Средният коефициент на капацитетът е бил 83,7% през 2025 г. (коефициент на капацитет от 100% би бил, ако даден блок генерира електроенергия 24 часа в денонощието, 365 дни в годината). Оценявайки перспективите за нови ядрени мощности, докладът прогнозира, че те биха могли да достигнат 1457 GWe до 2050 г., ако всички национални цели и задачи бъдат постигнати и съществуващият парк продължи да работи. При настоящ оперативен капацитет от 423 GWe, тази прогнозна цифра би била с 200 GWe повече от три пъти повече от настоящите нива. Новите мощности в процес на изграждане са се увеличили  до 82 GWe, след като през 2025 г. е стартирало строителството на единадесет реактора. Общият планиран, предлаган и потенциален капацитет се е увеличил до 416 GWe, намалявайки разликата между реалните проекти и целите на правителствата, въпреки че около 550 GW предлаган капацитет до 2050 г. все още не се е въплътил в конкретни проекти. Що се отнася до местоположението на новите мощности, докладът установява, че най-големият им дял ще е в резултат на страните с развита ядрена енергетика - САЩ, Китай, Франция, Русия и Индия.

Русия търси начини да увеличи износа на зърно през Далечния изток и да разшири достъпа си до азиатските пазари. Един от проектите в тази посока предвижда изграждането на зърнен терминал с капацитет до 3 млн. тона годишно в морското пристанище Суходол в Приморски край. За проекта са се договорили "Деметра-холдинг", която обединява активи в областта на търговията със зърно и експортната логистика, и инвестиционната и транспортно-логистична компания ЦРПИ. Те са подписали меморандум за стратегическо сътрудничество в рамките на Източния икономически форум. Очаква се проектът да бъде реализиран до края на 2030 г. Размерът на инвестицията все още не е определен. Преди изграждането на новия терминал компаниите ще проучат и възможностите за претоварване на селскостопанска продукция чрез вече съществуващите мощности на пристанището. Така ще могат да оценят потенциалната товарна база и възможните логистични маршрути. Проектът идва на фона на затрудненията при износа на руско зърно през традиционните маршрути през Черно и Азовско море. Това логично насочва вниманието към Балтийско море и към далекоизточните пристанища като алтернативни изходни точки за руската селскостопанска продукция. През сезон 2025-2026 г. Русия е изнесла около 60 млн. тона зърно, приблизително 50 млн. тона от които са пшеница, според данни на руското земеделско министерство. На този фон делът на Далечния изток все още е сравнително малък. По данни на "Русагротранс" през последните сезони през пристанищата в региона са изнесени между 1,4 и 1,7 млн. тона зърно годишно. Причината за интереса към Далечния изток е не само необходимостта от алтернативни маршрути, но и мащабът на азиатското търсене. Страните от Югоизточна Азия - сред които Индонезия, Филипините, Виетнам и Тайланд, както и от Източна Азия - Китай, Япония и Южна Корея, внасят общо над 50 млн. тона пшеница на сезон. При царевицата обемът на вноса надхвърля 60 млн. тона.