Бюджетният дефицит на България е нараснала до 2,507 млрд. евро, или 2% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП), показват данните на Министерството на финансите. За първите пет месеца на годината бюджетните разходи възлизат на 19,864 млрд. евро, което е с 14% повече спрямо същия период през 2025 г. В същото време приходите са 17,357 млрд. евро. Данъчните постъпления се увеличават с 11% до 14,315 млрд. евро, а приходите от ДДС – най-големият източник на средства в бюджета – нарастват с 18% до 4,838 млрд. евро. Въпреки това ръстът на приходите не успява да компенсира нарастващите държавни разходи. Според Министерството на финансите основните причини за увеличението на разходите са повишението на пенсиите с 8,6% от средата на 2025 г. и увеличението на възнагражденията в бюджетната сфера от началото на 2026 г. – с 12% за служителите на минимална работна заплата и с 5% за всички останали. Допълнително влияние оказва и ръстът на капиталовите разходи, свързан с изпълнението на Общинската инвестиционна програма и Националния план за възстановяване и устойчивост. Към 31 май капиталовите разходи са достигнали 1,8 млрд. евро, което е с около 500 млн. евро повече спрямо същия период на миналата година.

Над една четвърт от малките предприятия в България в България са осъществявали иновации в периода 2022 – 2024 г., според данни на Националния статистически институт (НСИ) за фирмите с над 9 заети лица в тях. В индустриалния сектор иновационно активни са 33.1% от предприятията, докато в услугите делът е 20.2%. Сред големите предприятия (с 250 и повече заети лица) активността е най-висока: 84% в индустрията и 71.6% в услугите. Оказва се, че през 2024 г. иновационно активните компании формират 59.2% от оборота и осигуряват 56.5% от заетостта във всички предприятия. През наблюдавания период 13.8% от всички предприятия реализират продуктови иновации – нови или усъвършенствани стоки и услуги, а 18.2% внедряват нови или усъвършенствани бизнес процеси. Сред компаниите с продуктови иновации най-голям е делът на тези, които предлагат на пазара само нови или усъвършенствани стоки – 53.1%. Нови или усъвършенствани услуги предоставят 25.4%, а едновременно стоки и услуги – 21.5%. 44% от предприятията с продуктови иновации реализират стоки или услуги, които са нови не само за самите тях, но и за пазара – тоест не са били предлагани преди това от конкурентите им. При иновациите в бизнес процесите най-разпространени са новите или усъвършенствани методи за производство на стоки и предоставяне на услуги (8.8%), следвани от методите за комуникация и обработка на информацията (8.3%). Все по-осезаемо присъствие имат и иновациите с екологични ползи. За осъществяване на иновационната си дейност 25.4% от иновационно активните предприятия си сътрудничат с други предприятия, научни организации и партньори. При големите компании този дял достига 35.9%. Иновационната активност се отразява и на пазарната ориентация на бизнеса. През 2024 г. 38.7% от оборота на иновационно активните предприятия е реализиран от продажби на чуждестранни клиенти – 22.8% от държави членки на ЕС и на Европейската асоциация за свободна търговия, и 15.9% от други държави. Българските клиенти формират 61.3% от оборота на тези компании, докато при предприятията без иновационна дейност делът на местните клиенти е по-висок – 66.1%.

Втората по големина въглищна централа в България - ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", е напът да смени собственика си. Американската ContourGlobal, е избрала за купувач софийската "Номад енерджи къмпани" - един от най-големите търговци на електроенергия в България, който в последните години е сред основните дружества от енергийната група, публично свързвана с Христо Ковачки. Сделката не е приключила. Първият ключов праг е държавната НЕК, която държи 27% в ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3" и по силата на акционерните отношения има право да поиска да придобие продавания дял преди избрания купувач. Държавната компания все още анализира цялостното състояние на комплекса "Марица-изток" и трябва да прецени дали подобна мощност е необходима на системата и дали държавата има интерес сама да влезе в ролята на купувач. Ако НЕК не упражни това право, "Номад" ще стане мажоритарен партньор на държавната компания в управлението на въглищната централа. След това сделката ще трябва да мине и през Комисията за защита на конкуренцията, защото купувачът не е финансов инвеститор, а активен участник на пазара на електроенергия. Площадката на "КонтурГлобал Марица-изток 3" вече има две различни енергийни дейности. Едната е старата въглищна мощност, която след края на дългосрочния договор с НЕК през пролетта на 2024 г. работи само когато пазарните цени го позволяват. Другата е новата батерийна инфраструктура, изградена върху част от съществуващата мрежова връзка на централата и прилежащите й терени. В момента и двете са под шапката на дружеството "КонтурГлобал Марица-изток 3". ContourGlobal няма да продава батерията. Става дума за самостоятелна система за съхранение на енергия с мощност 202 MW и капацитет 500 MWh, която беше въведена в експлоатация в началото на годината. Този актив ще бъде прехвърлен към ново дружество под контрола на ContourGlobal, като партньорството в него с НЕК се запазва в същата структура - 73% за американския инвеститор и 27% за държавната компания. ContourGlobal ще запази и временни права за използване на част от мрежовата инфраструктура, свързана с един от блоковете. През нея батериите сега се свързват с мрежата, като американската компания в момента изгражда отделна подстанция за бъдеща връзка. Исторически централата има четири блока по 227 MW брутна мощност, или общо 908 MW. След края на договора с НЕК обаче "КонтурГлобал Марица-изток 3" вече не носи стария гарантиран паричен поток. През 2024 г. централата е произвела 561 GWh нетна електроенергия при 3.6 TWh година по-рано, приходите са спаднали до 188.5 млн. лв., а дружеството е завършило годината с 83.8 млн. лв. загуба. В баланса дълготрайните материални активи на централата вече се водят на стойност 44.3 млн. лв. след обезценка от 86.7 млн. лв. За ContourGlobal продажбата е част от по-голяма стратегия. Компанията, която от 2022 г. е собственост на KKR, постепенно излиза от въглищните активи и се опитва да пренареди портфейла си към възобновяема енергия, батерии и гъвкави мощности. ContourGlobal запазва батерийния проект на площадката на "Марица-изток 3" и разглежда България като една от страните, в които може да развива нови ВЕИ и системи за съхранение. Компанията има портфейл от около 700 MW проекти за възобновяема енергия и съхранение в страната (около 300 мегавата фотоволтаици и 400 мегавата нови батерии), включително в рамките на самия енергиен хъб "Марица-изток". Според експерти от сектора при възстановяване на дейността в сегашните условия централата би могла да потребява между 2 и 3 млн. тона въглища годишно от "Мини Марица-изток". Ако това се реализира, ефектът няма да е само върху самата ТЕЦ, а и върху държавните мини, които през последните две години работят в режим на все по-трудно планиране. Конкретно в случая с ТЕЦ "КонтурГлобал Марица-изток 3", той се обслужва от рудник "Трояново 3", който няма друг клиент освен тази мощност и без нея на практика не функционира. За 2025 г. "Номад енерджи къмпани" посочва 1.42 млрд. лв. брутен оборот от продажби на електроенергия и 4.8 TWh търгувани количества, като реалният търговски марж от сделките с ток е 109.9 млн. лв., а печалбата за годината е 50.5 млн. лв. Балансът на дружеството е почти изцяло търговски - над 970 млн. лв. вземания и 673 млн. лв. текущи задължения, при едва 2.8 млн. лв. материални активи. Сред основните й клиенти са "Тибиел" и ТЕЦ "Бобов дол", а сред основните доставчици - ТЕЦ "Бобов дол", "Актив енерджи корпорейшън" и "Интелект енергийни и емисионни консултанти". Всички тези дружества публично се свързват с групата около Христо Ковачки. Освен това огледално в отчета на "Актив енерджи корпорейшън" за 2024 г. "Номад енерджи къмпани" е посочена като основен клиент с 84% дял от приходите от продажби. През 2025 г. "Номад" е търгувала 4.8 TWh електроенергия, което е над 10% от целия обем за годината в страната. Формално собствеността на "Номад енерджи къмпани" е проста. Дяловете на дружеството са собственост на "Номад енерджи трейдинг" ЕООД, а според Търговския регистър негов едноличен собственик и управител е Мария Георгиева Севдалинова. Тя е и управител на "Номад енерджи къмпани". В публичните документи няма формална собственост или контрол от Христо Ковачки. Връзката с неговия енергиен периметър се вижда през контрагентите, търговските потоци и предишни разследвания, като това на Антикорупционния фонд от 2025 г., според което вътрешни документи сочат съществуването на скрит енергиен холдинг "Орион" от над 150 фирми. В същото разследване се твърди, че през 2022 г. "Номад енерджи" е продавала електроенергия от централите в този холдинг за 2.7 млрд. лв. и е отчела печалба от 241 млн. лв. Базираният в Ню Йорк KKR - Kohlberg Kravis Roberts & Co. - е една от най-големите инвестиционни компании в света. Основана е през 1976 г., а днес управлява активи през няколко основни направления: частен капитал, кредит, инфраструктура, недвижими имоти, капиталови пазари и застрахователни решения чрез Global Atlantic. Към края на март 2026 г. активите под управление на KKR са 758 млрд. долара. Само в инфраструктура компанията управлява около 107 млрд. долара, а в частен капитал - 231 млрд. долара. KKR придоби ContourGlobal през 2022 г. Сделката беше обявена през май същата година и оценяваше капитала на лондонската енергийна компания на около 1.75 млрд. паунда, или 2.16 млрд. долара, при 36% премия спрямо борсовата цена. Придобиването приключи през декември 2022 г., след което ContourGlobal беше свалена от търговия на Лондонската фондова борса. За KKR ContourGlobal беше вход в глобално портфолио от енергийни активи, но след придобиването стратегията на компанията беше пренасочена по-бързо към възобновяеми мощности и съхранение. Самата ContourGlobal описва последните години като ускорена трансформация след придобиването от KKR - с фокус върху декарбонизация, ВЕИ, батерии и оперативна ефективност.

Българският е-комерс интегратор euShipments.com - Русе, от март е мажоритарна собственост на Австрийските пощи, обяви откриването на нов голям фулфилмънт център във Виена - и това е третата нова база само в рамките на 2026-а. Центърът е със складова площ от 22 050 квадратни метра, като плановете са постепенно euShipments да разгръща операциите си на все по-голяма площ от него. Инсталирани са автоматизирани системи за съхранение, както и роботи с изкуствен интелект, които могат да разпознават и обработват товари до 30 килограма с 97% успеваемост. Налице са общо 40 товаро-разтоварни рампи за камиони и директна връзка с мрежата на Австрийските пощи. Целта е онлайн търговците да могат да позиционират стоките си възможно най-близо до клиентите в Австрия, Германия и Централна Европа. По-рано през годината заработиха още две бази с обща площ от 15 000 квадратни метра - в Италия (Болцано) и в Испания (Барселона). euShipments.com е с приходи от над 51 млн. евро за 2025 г., над 400 служители, 10 собствени фулфилмънт центъра, партньорства с над 1300 онлайн търговци и над 60 местни куриерски компании из всички членки на ЕС. Резултатите я поставиха на осмо място в категория "Логистика" на класацията FT1000 на Financial Times и Statista за най-бързо развиващите се компании в Европа.

Бившият изпълнитeлeн диpeĸтop инж. Ивaн Cтoeнчeв ce зaвpъщa нaчeлo нa BMЗ EAД - Coпoт, cлeд ĸaтo нoвият Cъвeт нa диpeĸтopитe бeшe избpaн oт бopдa нa Дъpжaвнaтa ĸoнcoлидaциoннa ĸoмпaния (ДKK). Peшeниeтo пpeдвиждa cъcтaв oт чeтиpимa члeнoвe дa пpoдължи дa yпpaвлявa нaй-гoлямoтo дъpжaвнo дpyжecтвo oт вoeннo-пpoмишлeния ĸoмплeĸc. Зa пpeдcтaвитeли нa дъpжaвaтa ca избpaни Ивaн Ceмepджиeв и Beнeлин Гeopгиeв, a ĸaтo нeзaвиcими члeнoвe влизaт Xpиcтиян Cyлтaнoв и Ивaн Cтoeнчeв. Дoceгaшният изпълнитeлeн диpeĸтop инж. Ивaн Гeцoв и пpeдxoдният бopд ca пoдaли ocтaвĸa пpeди oĸoлo двe ceдмици. Πpeз пocлeднитe дeceтинa гoдини Cтoeнчeв и Гeцoв нeĸoлĸoĸpaтнo cи "пpeдaвaт" пocтa нaчeлo нa зaвoдa. Πocлeднaтa poĸaдa e oт 2024 г., ĸoгaтo Cтoeнчeв пoдaдe ocтaвĸa, a мoтивитe мy нe бяxa oбявeни пyбличнo. Имeннo Cтoeнчeв e и нaй-дългo yпpaвлявaлият изпълнитeлeн диpeĸтop в иcтopиятa нa opъжeйнoтo пpeдпpиятиe. Πpeз пocлeднитe гoдини BMЗ oтчeтe знaчитeлeн pъcт нa пpиxoдитe, пoдĸpeпeн oт зacилeнoтo тъpceнe нa opъжиe зapaди вoйнaтa в Уĸpaйнa. B пocлeднитe мeceци oбaчe, пишe издaниeтo, ce нaблюдaвa cпaд в нaтoвapeнocттa нa пpoизвoдcтвoтo.

Казанлъшкият оръжеен завод „Арсенал“ откри нова модерна Система за съхранение на електрическа енергия в землището на местното село Шейново. Батерийният парк, който е сред най-големите такива е региона, е с мощност 80 мегавата (MW) и капацитет 350 мегаватчаса (MWh), а реализираната инвестиция е на стойност близо 60 милиона евро и е една от най-значимите в цялостната инвестиционна програма на дружеството. Инвеститор на Системата за съхранение на електрическа енергия, е „Арсенал - 2000“ АД, а проектът се реализира с финансовата подкрепа на програма Restore. Той има стратегическо значение за „Арсенал“ и е част от стратегията на компанията за диверсификация на бизнеса. Комплексът има важно значение и за развитието на българската енергетика, като ще допринася за по-стабилна и по-гъвкава електроенергийна система и ще подпомага интегрирането на възобновяемите енергийни източници, посочиха още от казанлъшкото дружество. В края на 2024 година компанията, която вече над 100 години работи на териториите на общините Казанлък и Мъглиж, откри нов високотехнологичен завод в Стара Загора, койтое най-роботизираният завод в страната.

Водещата международна компания "Аксенчър България", предоставяща стратегически, дигитални, технологични и операционни услуги, има нов изпълнителен директор - Цветомира Христова, която застава начело на екип от над 1700 души, изграден през последните 11 години от нейния предшественик Кириакос Сабатакакис. Христова се присъединява към Accenture през 2020 г. след придобиването на компанията N3 и оттогава заема висши лидерски длъжности, последно като ръководител на оперативните отдели в България и ръководител на вътрешните продажби в дигиталния сектор за регион EMEA, оглавявайки екипи от професионалисти в цяла Европа.

Калин Павлов е новият управител на Керхер за България и Северна Македония. През професионалния си път той е развивал бизнеси в секторите Automotive, B2B и Retail, като притежава над две десетилетия международен управленски опит. Кариерата му е тясно свързана с две от най-разпознаваемите германски компании - Bosch и Kärcher, пише в пресинформацията. В Bosch Automotive Division в продължение на близо осем години заема последователно позициите Service Manager за България и Северна Македония, Key Account Manager и Regional Product Manager за Югоизточна Европа. През 2015 г. се присъединява към Kärcher България като Key Account Manager, където поставя основите на стратегически партньорства с водещи търговски вериги и развива нови бизнес възможности. Само три години по-късно поема позицията Retail Sales Channels Director, отговаряйки за цялостната стратегия и развитието на ритейл бизнеса на компанията в България. От 2025 г. заема и позицията Regional Retail Manager за подрегион Югоизточна Европа, където работи съвместно с управленските екипи на компанията в региона за реализиране на общата стратегия и постигане на дългосрочните бизнес цели.

Комисията за финансов надзор изнесоха информация за някои сделки, извършвани от кръга фирми около застрахователната компания "ДаллБогг: Живот и Здраве", които застрашават интересите на клиентите на застрахователя с отнет лиценз. Става дума за опити за прехвърляне на значителни по стойност активи, чиято продажба би донесла сериозни постъпления по сметките на компанията, която в момента се управлява от назначени от КФН квестори. На 16 декември 2025 г. застрахователят е сключил със свързаната с него компания "Търговска лига" договор с отложено плащане за продажбата на пенсионното дружество "ДаллБогг: Живот и Здраве". По него са направени частични плащания с цесии и прихващане на вземания. Заради наложената забрана за разпореждане с активи сделката не е финализирана. Пенсионната компания е оценена на 11 млн. евро и при санкционирана от КФН сделка, в която плащането се извърши с реални парични преводи, а не чрез прихващания, в застрахователя биха постъпили значителни средства. Това би му позволило по-дълго да удовлетворява предявените и приети претенции по полици. Следващите спорни активи са три имота — в Бусманци, Велико Търново и Враца. Застрахователят ги е придобил по завишени цени, като един от тях е преоценен с рязко увеличение на стойността. Сега дружеството се опитва да ги продаде на цени, значително по-ниски от балансовите. Сделките, по които купувач е "ПИМК" ООД, са сключени с предварителни договори от 21 март 2025 г. В оздравителния план, който дружеството изпраща до КФН на 11 май 2025 г., същите имоти фигурират като важен актив. Ооказва се, че още през март са подписани предварителни договори за продажба на въпросните имоти на цени, близки до препоръчаните от комисията. Имотът в Бусманци е придобит от застрахователя за 47 млн. лева, или около 24 млн. евро, а предварителният договор за продажбата му на "ПИМК" е за 15 млн. евро. И по трите договора има предварителни плащания, част от които отново са извършени чрез прихващания. Има и плащания в брой на дължимия задатък. Според КФН те са в грубо нарушение на законовите изисквания за ограничаване на плащанията в брой заради огромния размер на внесения кешов задатък. КФН и квесторите на застрахователя са предприели действия за спиране и отмяна на сделките с трите имота. Заради всички спорни обстоятелства около тях са уведомени прокуратурата и Националната агенция за приходите.

Оборотът на Българската фондова борса (БФБ) нараства с 96 на сто на годишна база до 449 млн. евро за първото полугодие на 2026 година. За месец юни оборотът бележи ръст от 105 на сто спрямо предходния месец до 141,2 млн. евро. През юни са сключени 8741 сделки, което представлява ръст от 31,17 на сто на месечна база. Броят на сключените сделки през първите шест месеца на тази година се увеличава с 41,01 на сто на годишна база.

Акционерите на „Трейс Груп Холд“ АД са гласували брутен дивидент на акция в размер на 0,1 евро на общото събрание, проведено на 30 юни 2026 г. Нетният размер на дивидента за физически лица след удържане на данък при източника е 0,095 евро. Общата сума, която ще бъде изплатена на акционерите, възлиза на 2,42 млн. евро. Останалата част от печалбата за 2025 г. в размер на близо 2,15 млн. евро се отнася за фонд „Развитие“ на компанията. Дивидентът ще се изплаща чрез Централния депозитар и сметките на акционерите в инвестиционните посредници или чрез клоновете на „Уникредит Булбанк“ АД.

Инфлацията в еврозоната се е забавила миналия месец много повече от очакваното, което допълнително намалява натиска върху Европейската централна банка (ЕЦБ) да повиши отново лихвените проценти този месец, предава "Ройтерс". Общата инфлация във всички 21 държави, които използват еврото, се е охладила до 2,8% през юни от 3,2% през май, като резултатът е значително под очакванията за темп от 3%, тъй като натискът при храните, енергоносителите и услугите също се е успокоил. По-внимателно следен показател за базисните цени също се е понижил до 2,4% от 2,6%, като инфлацията в сектора на услугите се е забавила до 3,2% от 3,5%. Въпреки че юнското ниво все още е значително над целта на ЕЦБ от 2%, последният спад на цените на петрола, подкрепен от очаквания за мирно споразумение около войната на САЩ и Израел в Иран, повиши надеждите, че натискът ще продължи да отслабва и че по-широките щети от енергийната криза ще останат ограничени. У нас само преди ден НСИ прогнозира, че годишната инфлация в България ще се забави през юни до 5,6% от близо 3-годишния връх от 6,9%, достигнат през май. Спрямо май потребителските цени се понижават с 0,8 на сто - първо намаление на месечна база от септември 2025 г. насам.

Инвеститори и анализатори очакваха историческо силно представяне по отношение на сделките за сливане и придобиване. Първата половина на годината успя да оправдае тези прогнози, задавайки темп, който вероятно ще продължи и през следващите месеци, пише Bloomberg. Стойността на глобалните сделки се е увеличила с около 30% на годишна база до 2,6 трлн. долара през първото полугодие. Това проправя път към подобряване на годишния рекорд, поставен през 2021 г. Зад всичко това стоят редица големи сделки. Компаниите сключиха 38 сделки на стойност 10 млрд. долара или повече през първата половина на годината, най-големият брой за шестмесечен период, изчислява Bloomberg. Това засенчи предишния рекорд, поставен през втората половина на миналата година. Обявената оферта на NextEra Energy Inc. за закупуване на Dominion Energy Inc. за 67 млрд. долара би превърнала компанията в енергиен колос в САЩ, докато предложеното обединение на AvalonBay Communities Inc. и Equity Residential, с обща пазарна стойност от над 50 млрд. долара, би направило нещо подобно в областта на недвижимите имоти. Във фокуса е и продажбата на звеното за хранителни продукти на Unilever Plc на производителя на подправки и сосове McCormick & Co. за около 45 млрд. долара. Благоприятната за бизнеса политика на администрацията на американския президент Доналд Тръмп е един от основните двигатели. Силните корпоративни печалби, благодарение на мащабните инвестиции в изкуствен интелект и фискалните стимули, също играят своята роля, смята Даниел Менделоу, ръководител на инвестиционното банкиране за САЩ в Evercore Inc.  Голяма част от дейността се отнася до САЩ, където изкуственият интелект и други технологични иновации са до голяма степен разработени и комерсиализирани. Това е и най-големият и най-богат пазар по отношение на набора от разглеждани показатели. Други сектори също предложиха сделки с впечатляващи оценки. В промишления сектор Kone Oyj влага 29,4 млрд. евро за придобиването на TK Elevator GmbH. Fox Corp. обяви, че ще инвестира около 22 млрд. долара в Roku Inc. в опит да завладее по-голяма част от пазара на стрийминг услуги. По-рано Bloomberg съобщи, че Deutsche Telekom AG обсъжда потенциално сливане с американското си подразделение T-Mobile US Inc., ход, който би създал най-голямата телекомуникационна компания в света и би поставил рекорд за публични сливания и придобивания. Някои от потенциалните сделки бяха определени като неправдоподобни, като например ходът на GameStop Corp. спрямо eBay Inc. Трансакцията за около 53 млрд. долара, ръководена от главния изпълнителен директор на GameStop Райън Коен, беше отхвърлена от борда. Някои сделки, както винаги, значително изостават от очакваното, тъй като амбициите на семейния бизнес и цената се оказват сериозни спирачки. Сред тези сделки изпъкват предложеното сливане на Puig Brands SA с Estee Lauder Cos., което щеше да създаде една от най-големите компании за парфюми и грижа за кожата в света, както и краткотрайните дискусии между производителя на уиски Jack Daniel's Brown-Forman Corp. и френския конкурент Pernod Ricard SA относно потенциално сливане. Втората половина на годината се очаква да бъде също толкова добра или дори по-добра, смятат експерти.

 Световната банка планира постепенно да прекрати отпускането на заеми за Китай до 2031 г. Решението идва след години на устойчив спад в обема на кредитите за Пекин и отразява издигането на страната до позицията на втората по големина икономика в света, съобщава Ройтерс. Управителният съвет на международната институция се очаква да разгледа плана през седмицата, започваща на 20 юли. Макар че за приемането му не се изисква официално гласуване, стратегията вече е договорена между Световната банка и Пекин като част от новата петгодишна „рамка за партньорство със страната“. Промяната, за която първо информира „Файненшъл Таймс“, предвижда общото кредитиране за Китай от страна на многостранната банка за развитие да бъде ограничено до максимум 2 милиарда долара за периода от сега до 2031 г., след което финансирането ще бъде окончателно преустановено. Финансовата подкрепа за страната намалява прогресивно през последните години. Статистиката показва спад от 2,4 млрд. долара годишно през 2017 г. до 750 млн. долара през 2025 година. САЩ и редица други развити държави отдавна настояват за спиране на кредитите за Китай, аргументирайки се с мащаба и конкурентоспособността на китайската икономика. Говорител на Министерството на финансите на САЩ определи очакваната мярка като „стъпка в правилната посока“ и изрази очакване, че и други международни финансови институции ще последват този пример. „Като втората по големина икономика в света, Китай не би трябвало да получава помощи от многостранни организации“, подчертаха от Вашингтон. Подобен ход не е прецедент за Световната банка. През юни институцията предприе аналогична стратегия спрямо Полша, като одобри план за цялостно прекратяване на кредитите за развитие на страната след 2031 година.