Към 31 декември 2025 г. общата дължина на пътищата от републиканската пътна мрежа на България достигна 20 028 км, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Този обем представлява увеличение с 42 км в сравнение с края на предходната 2024 година. Дължината на трасетата с асфалтова настилка се е увеличила с 48 километра. В същото време пътищата с трошено-каменна и баластрена настилка намаляват с 5 километра. През 2024 г. общата дължина на републиканските пътища в страната е била 19 986 км, което тогава е представлявало ръст от едва 18 км спрямо 2023 година. В структурата на мрежата през 2024 г. пътищата с асфалтова настилка и тези без настилка са се увеличили съответно с 30 км и със 7 км, докато трасетата с трошено-каменна и баластрена настилка са намалели с 19 километра в сравнение с предходната година.

През април в България са регистрирани 456 нови изцяло електрически автомобили (ACEA). Това е рекорд, който представлява скок от над 216.7% спрямо същия месец на миналата година. По този процентен ръст на годишна база България се нарежда на второ място в целия ЕС, веднага след Хърватия. Спрямо март пък продажбите на EV-та през април с 31% повече (тогава са били 349). За сравнение, целият пазар на нови леки автомобили расте с 18.3% през април, а спрямо март - с 5.8%. Тоест електромобилите не просто следват общия растеж, а го изпреварват значително. Така делът на чистите електромобили от общите продажи в България се повишава от 7.8% през март до 9.6% през април - абсолютен рекорд за България. Ако се добавят plug-in хибридите, автомобилите с възможност за зареждане от мрежата вече са 11.4% от новите регистрации за месеца. За януари - април в България са регистрирани 1190 нови електромобила, или 85.4% повече спрямо същия период на 2025 г. Plug-in хибридите растат със 100.7%, а хибридите - с 93.9%. В същото време бензиновите автомобили намаляват с 3.9%, а дизеловите - с 5.1%, въпреки че общият пазар е нагоре с 3.6%. Регистрираните леки автомобили (категория M1+N1) достигат 5280 през април, което е най-силният април в историята на българския автомобилен пазар. В ЕС през първите четири месеца на 2026 г. регистрациите на електромобили достигат 746 899, или ръст от 33.8% на годишна база. Делът им вече е 19.7% от пазара спрямо 15.3% година по-рано. Plug-in хибридите са нагоре с 26%, а хибридите - с 12.6%. В същото време делът на бензиновите пада със 17.7%, а на дизеловите - с 16.1%. Комбинираният дял на бензиновите и дизеловите автомобили в ЕС вече е 30.2%, при 38.1% година по-рано. Най-големият европейски пример е Германия, където от началото на годината са регистрирани почти 224 хил. електромобила, ръст от 41.3%. Plug-in хибридите са над 103 хил. нагоре със 17.6%. В същото време бензиновите регистрации спадат със 17.2%, а дизеловите - с 8.4%. В най-големия автомобилен пазар в Европа автомобилите на ток вече са над една трета от новите регистрации. Според Международната агенция по енергетика през 2026 г. се очаква в световен мащаб да бъдат продадени над 23 милиона електромобила. Това означава, че почти 30% (или близо 1 на всеки 3) от всички продадени нови автомобили в света ще бъдат електрически.

През първото тримесечие на годината новопостроените търговски площи в България достигнаха най-високото си ниво за последните две години и половина - 39 500 квадратни метра, като целият обем е реализиран в ритейл паркове. Напълно завършени бяха три проекта - Holiday Park Vratsa, East Road Retail Park и Retail Park Simitli, а други три отвориха частично - Pirgos Park в Бургас, Retail Park Kostinbrod и Retail Park Radnevo. Така общият обем на търговските площи в страната нараства до 1.56 милиона квадратни метра към края на март 2026 г. Това е 242 кв.м магазини на 1000 души население. Това сочат данните от анализа на консултантската компания за бизнес имоти "Кушман и Уейкфилд/Фортън" (Cushman&Wakefield | Forton). Над половината от този обем търговски площи (52%) се намира в 26 мола, а останалите са разпределени между 71 ритейл парка, чиито размери варират от малки проекти с наематели, които се броят на пръстите на едната ръка до такива с няколко десетки търговци. Към края на първото тримесечие на 2026 г. строителни работи се извършват по общо 15 ритейл парка в 13 града в страната. Обемът на площите в строеж възлиза на 133 483 кв.м, а още около 170 000 кв.м (9 ритейл парка и един мол) се намират в различни етапи на планиране. Очаква се през октомври 2026 г. обемът на площите, разположени в ритейл паркове, да надмине този в моловете. Търсенето на търговски площи през първото тримесечие остава силно. Реализирани са 67 откривания на нови магазини с обща площ от около 33 000 кв.м, спрямо 36 магазина и 17 000 кв.м година по-рано. В сегмента на ритейл парковете са открити 45 нови магазина, следвани от хранителните вериги със 17%, магазините със смесени стоки с 13%, операторите на заведения с близо 10%, търговците на мебели и стоки за дома с 8%, а останалите категории формираха 29%. По отношение на броя на новооткритите обекти най-активни са заведенията с 13 обекта, следвани от модния сектор с 12 и търговците в сегмента здраве и красота - с 8. През първото тримесечие се открои навлизането на пазара на Sports Direct - водещ международен търговец на спортни обувки, облекло и оборудване. Брандът, който оперира мрежа от 715 магазина в 30 държави, отвори първия си обект в България в XoPark Sofia. През първото тримесечие на годината свободните търговски площи се покачиха леко от минималните нива достигнати в края на 2025 година. В сегмента на ритейл парковете свободните площи възлизат на 15 600 кв.м, а коефициента на незаетост бе 2.1%, спрямо 1.5% през четвъртото тримесечие на 2025 г. В столичните молове свободните площи нараснаха до 12 500 кв.м, което съответства на ниво на незаетост от 3.5% спрямо 2.2% в края на 2025 г. В моловете в Пловдив свободните площи са едва 2000 -3000 кв.м при ниво на незаетост от 2.7%. Наемните нива на първокласни обекти в моловете продължават възходящия си тренд и през първите три месеца на годината. В София основният наем достигна 48 евро/кв.м, в Пловдив той е 28 евро/кв.м, във Варна - 28.5 евро/кв.м, а в Бургас - 24 евро/кв.м. При ритейл парковете в София цените останаха стабилни на 13 евро/кв.м, а малко под 10 евро бяха нивата в останалите три големи града у нас. В началото на 2026 г. е реализирана една по-значима сделка за обект със смесено предназначение, комбиниращ търговски и офис площи. "Варна Тауърс" (Varna Towers) - с 29 000 кв.м отдаваема търговска площ и 18 500 кв.м отдаваема офис площ, беше придобит от двама местни частни инвеститори. Търговската част на комплекса, която е по-голяма от почти половината молове в София, изпитва затруднения да привлече наематели. Доходността при първокласните молове остана без промяна за шесто поредно тримесечие и се задържа на ниво от 7.5%. Идентична стабилност демонстрира и сегментът на ритейл парковете – 7.25% за четвърто поредно тримесечие.

Българската Top Rent A Car е сред водещите компания за краткосрочно отдаване на автомобили под наем в България, като разполага с най-голямия пазарен дял, както и най-големия автопарк от леки автомобили. В момента има малко над 3000 автомобила, които са в различни класове — малки, средни, големи автомобили. Средната възраст на автопарка е около година и осем месеца. В автопарка има също много хибриди и електрически автомобили. Най-силните точки за rent-a-car услугите в България са летищата, основно в София, където е концентрирана 70% от работата. Наскоро е отворен офис в град Русе, а преди две години в Букурещ, Румъния. От 2 години Top Mobility предлага във Варна споделени електрически велосипеди, които в момента са около 200 в града. Те работят с мобилно приложение и се използват от хората за ежедневните им задачи. Планира се отваряне на нови локации в големите български градове.

Към 31 март тази година лечебните заведения в България с над 50% държавно участие са натрупали общо задължения в размер на 426 млн. евро, от които над 21 милиона евро са просрочени. Общо 17 държавни лечебни заведения имат сключени договори за банкови кредити. В най-тежко финансово състояние са най-големите болници в страната – „Свети Георги” в Пловдив, „Александровска” и „Пирогов”. За тях е докладвано, че нямат просрочени задължения. Към момента съществува риск от загуба на средства по европроекти, които са финансирани от външни източници. Няма проект, по който да няма проблеми, освен по проекта за финансиране на специализациите. Прогнозната стойност на тези средства е в размер на над 56 млн. евро. Има сериозни забавяния в изпълнението на проектите, а причините за това са различни, но поставя в риск изпълнението им.

„ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД премина успешно втори надзорен одит на Системата за управление на качеството. Одитът е проведен с област на приложение „Производство и продажба на електрическа енергия, предоставяне на разполагаемост, допълнителни услуги за регулиране на честотата и обменните мощности, балансираща енергия и регулиране на напрежението“. Проверката е извършена по план на сертифициращия орган „ТЮФ Рейнланд България“ ЕООД, като не са били констатирани несъответствия и одитът е приключил без забележки. След проверката централата продължава своя седми цикъл на сертификация, Преди дни от „ТЕЦ Марица изток 2“ ЕАД съобщиха, че са предприети всички необходими мерки по спазване на приложимото законодателство в областта на опазване на околната среда.

Гергана Заркова е новият изпълнителен директор на на компанията за недвижими имоти "Имотека". Тя заема позицията паралелно с ролята си на оперативен директор в "Реалто Груп", която изпълнява от юли 2025 г. след успешно сътрудничество с компанията като външен консултант. "Имотека" е част от "Реалто Груп" (Realto Group), която обединява агентски и консултантски компании с над 25-годишен опит в сферата на недвижимите имоти. Дружествата в групата генерират най-голям обем от сделки с имоти на българския пазар и развиват най-голямата мрежа от консултанти в сектора. През 2015 г. "Имотека" открива своя първи офис в София и оттогава компанията расте и се развива постоянно. Към момента има 8 офиса в София, 4 - във Варна и 3 - в Пловдив.

Компанията „ИПО Растеж“ АД - създадена, за да инвестира в първични публични предлагания на Българската фондова борса (БФБ), е осъществила първото си вложение като е закупило 34 хил. акции (1,42% от капитала) в IPO-то на производителя на електрически яхти „Хелиос Марин“ АД. Общата стойност на сделката е 297 500 евро. Първичното публично предлагане на „Хелиос Марин“ се състоя на 20 май 2026 г. Компанията продаде 278 671 броя акции с номинал от 0,51 евро и емисионна стойност от 8,75 евро всяка, като набра малко над 2,4 млн. евро от инвеститорите. Капиталът на дружеството ще бъде увеличен на 1 220 399, 91 евро, разпределен в 2 392 941 броя обикновени, поименни, безналични акции, с номинал от 0,51 евро всяка акция. Всички акции от капитала ще бъдат допуснати до търговия на пазар beam след вписването на увеличението на капитала в Търговския регистър и регистрацията на новата емисия акции в Централен депозитар АД. „ИПО Растеж“ набра 11,55 млн. лева (почти 6 млн. евро) от инвеститорите през 2025 г. Акциите на дружеството се търгуват на БФБ от септември миналата година и влезе в индекса BGBX40. „ИПО Растеж“ е създадена съвместно от Българската фондова борса и 8 инвестиционни посредника с цел подпомагане на новите първични публични предлагания на българския капиталов пазар. Компанията ще може да купува до 30% от дадено IPO или емисия, но без да надхвърля 20% от активите.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ ще започне да изплаща дивидента, гласуван на общото събрание на акционерите на 14 май 2026 г., от 25 юни. Сумите ще се изплащат чрез инвестиционните посредници и „Юробанк България“ АД (Пощенска банка). Брутният размер на дивидента е 0,065 евро на акция. Нетният размер за физически лица възлиза на 0,06175 евро на акция. Крайният срок за изплащането на сумите към акционерите е 25 декември тази година. След изтичането на този срок акционерите, които не са получили дивидент, могат да го заявят пред дружеството в петгодишен срок.

Акционерите на „Хидравлични елементи и системи“ АД (ХЕС) са гласували разпределянето на дивидент в размер на 0,11579 евро бруто на акция. Общата сума, която ще бъде изплатена на акционерите, е в размер на малко над 2,1 млн. евро. Изплащането на средствата се предвижда да започне на 20 юли 2026 г., а срокът е 6 месеца. След изтичането им акционерите, които не са получили дивидент, ще могат да го заявят пред дружеството в петгодишен срок. Дивидентите ще се изплащат чрез инвестиционните посредници и „Интернешънъл Асет банк“ АД.

Трайна тенденция към застаряване на фермерите, закриване на малки стопанства и концентрация на земеделието в по-големи производители, показват актуалните данни на Евростат за аграрния сектор в ЕС, които в голяма степен важат и за България. Броят на заетите в аграрния сектор в ЕС е намалял значително през последното десетилетие. Делът на работещите в земеделието е спаднал от 5,2% от общата работна сила през 2013 г. до 3,9% през 2023 г. В сектора през миналата година са били заети около 8,4 милиона души. Успоредно с това намалява и броят на самите ферми. Между 2010 и 2020 г. броят на земеделските стопанства в ЕС е спаднал от над 12 милиона до около 9 милиона. Това означава, че за едно десетилетие Европа е загубила приблизително една четвърт от своите ферми. Най-силно засегнати са малките семейни стопанства. Доходната разлика между най-големите и най-малките ферми в Европа се е удвоила през последните 15 години. Много дребни производители не успяват да покриват растящите разходи за горива, торове, техника и труд и постепенно се отказват от дейността си, пише The Guardian. България също следва тази негативна тенденция. След присъединяването към ЕС броят на малките стопанства в страната намалява, а земеделието постепенно се концентрира в по-големи производствени структури. Изследване за страните от Централна и Източна Европа показва, че след 2007 г. броят на фермите в региона е намалял с над 1 милион, като България е сред държавите с най-силен процес на преструктуриране. Сред основните причини за отлива от сектора са ниската рентабилност при малките производители, тежката административна тежест, липсата на работна ръка и застаряването на населението в селските райони. По данни на европейски анализи повече от половината фермери в ЕС вече са над 55-годишна възраст, а младите хора все по-рядко избират земеделието като професия. Климатичните промени и нестабилните пазари допълнително засилват натиска върху сектора. Въпреки негативната тенденция, експертите виждат възможности за развитие чрез модернизация, дигитализация и насърчаване на биологичното производство. България отчита сериозен ръст на площите за биоземеделие през последните години, макар делът им все още да остава сред най-ниските в ЕС.

Канада постигна важно споразумение за износ на втечнен природен газ за Германия. Канада ще се ангажира да изнася до 1 млн. метрични тона втечнен природен газ годишно от терминал на тихоокеанското си крайбрежие в Британска Колумбия към Германия, започвайки от началото на 30-те години, за период от две десетилетия. Германски представители заявяват, че страната трябва да намери разнообразен кръг от доставчици на вносен газ, за да избегне прекомерна зависимост от САЩ. Канада, която е енергийна сила в областта на петрола и газа, изнася огромната част от ресурсите си към САЩ. Канада и заплаши с допълнителен икономически натиск. Канада си е поставил цел да удвои канадския износ към пазари извън САЩ до 2035 г. Първото канадско пристанище за износ на втечнен природен газ - LNG Canada, подкрепено от Shell - започна работа едва преди около година. Газът ще бъде изнасян от проекта Ksi Lisims - плаващ експортен терминал на стойност 10 млрд. канадски долара (7.3 млрд. щатски долара), който вече е получил необходимите регулаторни одобрения. Канадската страна подписа споразумението с германската група Securing Energy for Europe (SEFE). Според него ще бъдат изнасяни до 1 млн. метрични тона втечнен природен газ годишно. Планираният износ от Канада би се равнявал приблизително на една осма от вноса на LNG в Германия през миналата година в енергийно изражение. През 2025 г. Германия е внесла 106 тераватчаса газ чрез LNG терминали според Bundesnetzagentur - федералния енергиен регулатор на страната. SEFE е голяма германска енергийна компания. Преди това тя беше германско подразделение на "Газпром", преди Берлин да я национализира през 2022 г., когато Европа се сблъска с енергийна криза, свързана с войната в Украйна. Проектът Ksi Lisims LNG, който е предвиден за доставките към Германия, е получил правителствено одобрение за експлоатация, но все още не е напълно финансиран. Предвижданият дневен капацитет би го направил втория по големина сред осемте канадски LNG проекта, предложени или в процес на изграждане. Основният конкурент на канадския втечнен газ са терминалите в САЩ по крайбрежието на Мексиканския залив. Осигуряването на дългосрочни договори с купувачи е ключова стъпка, преди проектът да може да продължи напред. Досега са подписани споразумения за доставки с дъщерна компания на Shell и с френската TotalEnergies.

Износът на храни се превърна в един от най-ясните измерители на глобалната икономическа мощ. В свят на нарастващи транспортни разходи, скъпи торове и геополитически напрежения, способността да се произвежда и доставя храна надеждно е от стратегическо значение. Анализ на данни от Световната търговска организация (СТО) за 30-те най-големи износители на храни в света показва колко концентрирано е глобалното снабдяване. Тези държави заедно формират над 80% от световния пазар за износ на земеделски продукти, който се оценява на 1.5 трилиона долара. Това означава, че сравнително малка група страни има непропорционално голяма роля в изхранването на света. Само десетте най-големи износители формират почти половината от глобалния износ на земеделски продукти. Това дава на няколко ключови икономики огромно влияние върху световните цени на храните и веригите за доставки. Основните центрове на земеделския износ са разпределени в няколко ключови региона:  САЩ — $181.3 млрд. (12.1%) — Северна Америка,     Бразилия — $144.4 млрд. (9.7%) — Южна Америка,  Китай — $74.8 млрд. (5.0%) — Азия, Канада — $66.3 млрд. (4.4%) — Северна Америка, Мексико — $49.9 млрд. (3.3%) — Северна Америка, Индонезия — $49.7 млрд. (3.3%) — Азия, Австралия — $45.8 млрд. (3.1%) — Океания, Индия — $45.5 млрд. (3.0%) — Азия, Тайланд — $41.8 млрд. (2.8%) — Азия, Франция — $38.7 млрд. (2.6%) — Европа, Нидерландия — $37.3 млрд. (2.5%) — Европа, Аржентина — $34.8 млрд. (2.3%) — Южна Америка,    Малайзия — $33.5 млрд. (2.2%) — Азия, Турция — $31.4 млрд. (2.1%) — Близък изток, Великобритания — $30.9 млрд. (2.1%) — Европа
Континентът Америка представлява ядрото на глобалната хранителна търговия. САЩ, Бразилия, Канада и Мексико заедно формират почти 30% от световния износ на земеделски продукти – от зърно и месо до преработени храни и маслодайни култури. В същото време някои големи по население икономики се класират по-ниско от очакваното. Въпреки че е най-големият производител на земеделска продукция в света, Китай изостава значително от САЩ и Бразилия по стойност на износа. Това показва, че огромна част от продукцията му се използва за задоволяване на вътрешния пазар. Най-големите европейски износители се конкурират по-малко по обем и повече по специализация, ефективност и продукти с висока добавена стойност. Нидерландия се откроява особено. Въпреки малката си територия, тя е 11-ият най-голям износител на храни в света. Успехът ѝ се дължи на високоефективното земеделие, модерното оранжерийно производство и ролята ѝ на основен търговски хъб в Европа. Франция и Германия също остават глобални лидери с износ, включващ зърнени култури, млечни продукти, преработени храни и напитки. Макар Америка да доминира по обща стойност на износа, няколко икономики в Азиатско-тихоокеанския регион играят ключова роля в конкретни вериги за доставки. Австралия е сред най-големите износители на храни в света благодарение на силния си износ на говеждо месо, пшеница и ечемик, което я прави важен доставчик за цяла Азия. Индонезия от своя страна е глобален лидер в износа на палмово масло – една от най-широко използваните съставки в хранителната индустрия. Тези примери показват, че световната търговия с храни зависи не само от обема на производството, но и от регионалната специализация. Напоследък прекъсванията в морския транспорт и по-високите енергийни разходи увеличиха натиска върху глобалните хранителни вериги. Тъй като земеделието зависи силно от горива, торове и транспорт, геополитическата нестабилност може бързо да повиши разходите за производство и доставка по целия свят. Тази динамика увеличава стратегическата роля на големите износители на храни като САЩ, Бразилия, Канада и Австралия. Те разполагат с мащаба и инфраструктурата, за да останат надеждни доставчици дори по време на кризи.