При подготовката на проектите за бюджет за 2026-2027 г. данъците няма да се променят, заяви министъпът на финансите Гълъб Донев. Пенсиите на най-уязвимите групи ще се индексират със 7,8% от 1 юли, а всички доходи със 5%. Правителството на Румен Радев планира въвеждане на таван на заплати- никой в държавните фирми не може да взема повече от президента, като това ще се отнася и за управителните органи на държавните предприятия. Намаляват се с 10% парите за заплати и осигуровки, което означава, че увеличението на заплати ще е след преглед на структурите и съкращения, като се започне от незаетите щатни бройки. Правителството има намерение да предложи на Народното събрание да се откаже от връзването на заплатите на депутатите със средната за страната Към април бюджетният дефицитът е 1,4% от БВП, в размер на 1,75 млрд. евро. Неразплатените плащания са за 655,7 млн. евро от които които 214 млн. в общините и 441,1 млн. в министерствата. Наследени са 179 млн. евро стари плащания. Състоянието към момента е 2,55 млрд. евро задължения плюс дефицита. Одобрените проекти на общините са за 4,2 млрд. евро до 2028 г., остатък за разплащане 1,1 млрд. евро. Максималният осигурителен доход се увеличава със 189 евро до 2300 евро. С 5% се вдигат осигурителните прагове. Ще се замразят неефективни инвестиционни проекти. Досега е изтеглен 1,2 млрд. евро дълг, за рефинансиране на стар, като до записания таван на дълга има 3,8 млрд. евро, но размерът ще зависи от разчетите, които са поискани от министерства и ведомства. Ревизия на дефицит за 2025 г. няма да има, според Евростат той е 3,5%.

Динамиката на пазара на труда в България през първото тримесечие на 2026 г. показва плавно възстановяване на заетостта и устойчив ръст на възнагражденията. По предварителни данни на НСИ броят на наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на март достига 2,35 милиона души. Това представлява увеличение от 9,8 хиляди души, или 0,4%, спрямо края на декември 2025 г., като секторите на професионалните дейности и научните изследвания водят класацията с ръст от 2,7%. Подобно повишение се наблюдава и при „Други дейности“, докато в „Хотелиерство и ресторантьорство“ и „Строителство“ заетостта се увеличава съответно с 2,3% и 2,0%. На обратния полюс се намира секторът на финансовите и застрахователните дейности, където е регистриран най-сериозен тримесечен спад от 1,4%. В годишен план пазарът на труда остава относително стабилен, макар броят на наетите да намалява с 0,4 хиляди спрямо март 2025 г. Най-осезаемо свиване на работната ръка на годишна база се отчита в преработващата промишленост, където заетите са с 14,6 хиляди по-малко, както и в аграрния сектор със спад от 4,6 хиляди души. В процентно изражение селското, горското и рибното стопанство бележат най-голямо понижение от 7,1%, следвани от преработващата индустрия и операциите с недвижими имоти с по 3,3%. В същото време секторът „Хуманно здравеопазване и социална работа“ се утвърждава като основен двигател на заетостта с годишен ръст от 12,6 хиляди наети лица, което е увеличение от 6,2%. Позитивни данни се наблюдават и в строителния бранш, където броят на заетите се е увеличил с 2,9 хиляди души за последната година.

Завод, изграден изцяло с българска инвестиция край азербайджанската столица Баку, скоро започва да произвежда смазочни материали за индустрията, като има амбициозни планове в сферата на "зеления" водород. Предприятието, което е в етап на предпускови изпитания, се намира в индустриалната свободна зона на град Сумгаит. Става дума за инсталация, която рециклира отработени автомобилни и индустриални масла и ги превръща в базово масло. От него се правят специализирани продукти за автомобилно, индустриално и други приложения. До момента такъв проект в Азербайджан не е реализиран. Зад завода стои азеро-българското съвместни дружество Caspian Lubricants Recycling, с Изпълнителен директор българинът Калин Рунтев. Едноличен собственик на капитала е основаната през 1995 г. строителна компания "Динамик Ресурс", която изгражда спортни съоръжения. Тя вече има реализирани проекти в Азербайджан - изграждане на нов стадион, както и подмяна на настилката на съществуващ такъв. Само за 2024-а приходите на дружеството са над 12 милиона лева. Самият Рунтев в периода 2012 г. - 2021 г. е бил директор в "Приста Рисайклинг" (част от "Приста Ойл Холдинг") в България, Украйна и Узбекистан. Плановете са за преработка на до 24 000 тона отпадни масла годишно, като от тях ще се произвеждат до 18 000 тона нови и 2-3000 тона битум. На следващ етап ще се внедри линия за производство на по-високо рафинирано базово масло, а освен това догодина се планира внедряването на инсталация за производство на "зелен" водород.

Върховният административен съд се произнесе окончателно по казуса за дерогацията (временно изключение) за нормите на замърсяване със серен диоксид от ТЕЦ "Марица-изток 2". Върховните магистрати потвърдиха решението на Административния съд - Стара Загора, който отмени решението от 21 декември 2018 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по околна среда за актуализиране на комплексното разрешително на въглищната централа, което разрешава въпросната дерогация. Така реално ТЕЦ "Марица-изток 2" остава без разрешително за работа в момента и трябва да поиска ново от Изпълнителната агенция по околна среда. Решението е изцяло съобразено с решение по дело С-375/21 на Съда на Европейския съюз, постановено по отправено преюдициално запитване по спора. Със пирането на ТЕЦ "Марица-изток 2" електроенергийната система на България би се лишила от източник за първично и вторично регулиране, което пък е заплаха за сигурността й. Реално с решението си съдиите от ВАС пращат казуса отново в Изпълнителната агенция по Околна среда, която трябва да се произнесе по параметрите на централата.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) подкрепя финансовата устойчивост на летище „София“, като инвестира в първата емисия облигации от SOF Connect АД, операторът на летището. Банката е записала общо 50 милиона евро чрез две старши облигации, емитирани от SOF Connect, като част от пакет за финансиране от 450 милиона евро, който включва рефинансиращи облигации, CAPEX облигации и CAPEX заем. Облигациите са листнати на Euronext Dublin, което е първата емисия на този вид дългов инструмент от българска организация. SOF Connect управлява летище „София“ от 2021 г. по силата на дългосрочно концесионно споразумение. Това е най-голямата концесия в транспортния сектор на страната и първото голямо публично-частно партньорство, предприето от повече от две десетилетия. SOF Connect е собственост на френския инфраструктурен инвеститор Meridiam, мениджър на активи, специализиран в разработването, финансирането и управлението на инфраструктурни публично-частни партньорства, и съществуващ клиент на Европейската банка за възстановяване и развитие. Банката има дълга история в подпомагането на структурирането на публично-частни партньорства в своите икономики. Тя подкрепи българското правителство в процеса на концесия за летище „София“ през 2020 г., допринесе за дълговия пакет през 2021 г. и по-късно придоби непряк дял от капитала. Като основен институционален инвеститор в България, ЕБВР е инвестирала над 5 милиарда евро в 320 проекта до момента.

„Тинтява Експлорейшън“ АД стои зад проекта „Розино“ край Ивайловград, който е на етап инвестиционно предложение за добив и обогатяване на злато и сребро. Компанията работи в района на Ивайловград от 2017 г. и поддържа постоянен контакт с местните хора. От близо 10 години се извършва мониторинг на околната среда, който ще бъде използван в оценката за въздействие върху околната среда (ОВОС). Европейският съюз е приел Закона за критичните суровини, който цели до 2030 г. 10% от необходимите стратегически елементи да се добиват в рамките на ЕС, 40% да се преработват в Европа, а 25% да идват от рециклиране. Компанията е подала 12 заявления за търсене и проучване на критични суровини, но до момента нито едно не е влязло в сила поради бавната административна процедура и липсата на достатъчно разбиране в институциите. Изчислените запаси на находището „Розино“ възлизат на около 12 милиона тона руда със средно съдържание 1.2 грама злато на тон. Това означава приблизително 450 000 унции злато под земята. След технологичните загуби при добива реално извлекаемите количества се оценяват на между 350 000 и 400 000 унции. „Розино“ е по-малко находище, в сравнение с „Ада тепе“ край Крумовград, което е приблизително два пъти по-голямо като ресурс, но проектът остава икономически рентабилен при настоящите цени на металите. Инвестицията в проекта „Розино“ ще достигне около 250 млн. евро. По време на строителството се очаква да бъдат открити между 1000 и 1200 работни места, а в периода на експлоатация – между 250 и 300 постоянни позиции.

Нов мобилен кран с товароподемност минимум 124 тона и максимален работен радиус от поне 48 метра ще придобие с европейско финансиране варненския пристанищен оператор "Поддържане чистотата на морските води" АД. Общият бюджет на проекта е 5 009 075,43 евро. Той се финансира от програма "Транспортна свързаност" 2021-2027. Новото оборудване ще се използва за обработка на генерални товари, контейнери, тежки и насипни товари на пристанищен терминал "ПЧМВ-Варна". Кранът ще увеличи обема на обработваните интермодални единици с около 25% - за насипните товари и контейнери по железница и море, и с над 10% за товарите с автомобилен и морски транспорт. "Поддържане чистотата на морските води" е създадено през 1972 г. Дейността му включва поддържане чистотата на морските води, акваторията на пристанищата и подходните канали; почистване на петна от нефт и нефтопродукти техническо обезпечаване и мерки за ограничаване на опасността от замърсяване при товаро-разтоварните операции и ремонт; приемане и преработване на твърди и нефтени отпадъци, получени при експлоатацията на морските плавателни съдове, пристанищата и свързаните с тях дейности. Дружеството има многоцелеви терминал на северния бряг на входа на канала на Варненското езеро, като там има 3 крана и 7 големи силоза. Работи се предимно с насипни зърнени култури. За 2024 г. общият обем на всички обработени товари е 1 201 778 тона, като целта е с помощта на модерното оборудване до 2049 г. той да достигне до над 3,3 млн. тона годишно. За "Поддържане чистотата на морските води" работят над 160 души. Приходите за 2024-а са близо 20,5 милиона лева при 3,1 милиона лева печалба.

Home2U инвестира 1.5 млн. евро в инструменти с изкуствен интелект. Инвестицията включва няколко основни компонента. Един от тях е специално разработен "треньор" с изкуствен интелект, който помага на брокерите да развиват уменията си чрез ролеви игри. Друг ключов елемент от инвестицията е внедряването на вътрешно разработена CRM с разширени функции, базирани на изкуствен интелект. Компанията интегрира системата в началото на годината. CRM е платформа за управление на взаимоотношенията с клиенти. Тя обхваща целия процес - от първия контакт и анализа на нуждите до проследяването на оферти, срещи, обратна връзка и последваща комуникация. Инвестицията на Home2U е част от по-широката технологична стратегия на компанията майка Sky Holding. Холдингът е собственост на имотния предприемач Мартин Сребров и планира инвестиции в размер на над 5 млн. евро в решения с изкуствен интелект за компаниите от групата през следващите три години.

Акционерите на „Илевън Кепитъл“ АД ще гласуват по 0,3 евро брутен дивидент на акция на предстоящото редовно годишно общо събрание, свикано на 17 юни 2026 г. в София. Нетният дивидент е в размер на 0,285 евро на акция. Общата сума, която ще бъде изплатена на акционерите, възлиза на 690 458,40 евро, като е осигурена от печалбата на дружеството за миналата година. Остатъкът от печалбата за 2025 г. в размер на 574 305,18 евро ще бъде отнесен като неразпределена печалба за минали години. Плащанията ще се осъществяват чрез инвестиционните посредници и „УниКредит Булбанк“ АД. Акционерите ще гласуват и решение за увеличение на капитала на дружеството до 1 683 779,28 евро чрез издаване на до 1 млн. нови акции. Процедурата може да бъде осъществена в петгодишен срок след вписването на решението в Търговския регистър. Набраните средства ще се използват във връзка с потенциално придобиване на пакет от дялови участия, собственост на “Илевън Инвестмънтс” КДА, допълнителни инвестиции в компании от съществуващия портфейл на дружеството и за покриване на оперативни разходи. Акционерите ще обсъдят и приемат и програма за обратно изкупуване на собствени акции. Максималният брой акции, които подлежат на изкупуване, е 69 046, а срокът за обратното изкупуване е 2 години. Процедурата се предвижда да започне от деня, следващ деня на вписването на решението на общото събрание в Търговския регистър, при ценови диапазон 6,36 – 9,8 евро за акция. Инвестиционният посредник, който ще осъществява процедурата, е „Карол“ АД.

Европейската комисия публикува своя пети доклад за състоянието на Шенгенското пространство, в който се прави преглед на изминалата година и се определят приоритетите за следващата.  В доклада се отбелязват постигнатите значителни постижения - по-добре защитена външна граница и намаляване с 26% на незаконните преминавания на границите през 2025 г. в сравнение с 2024 г. Съвместните усилия доведоха и до по-ефективно връщане на лица без право на престой в ЕС, като през 2025 г. процентът на връщане е 28% — най-високият през последните 10 години. Ключов етап за защитата на външните граници беше пълното стартиране на Системата за влизане/излизане (СВИ) през април 2026 г., с което се постига по-силно и по-цифровизирано Шенгенско пространство. Още през първите 6 месеца държавите членки регистрираха над 66 милиона влизания и излизания, а 32 000 лица, които нямаха право да влизат в ЕС, получиха отказ. През януари 2026 г. Комисията прие и първата по рода си визова стратегия на ЕС. Същевременно докладът показа, че предизвикателствата продължават да изискват действия на равнището на ЕС и от страна на държавите от Шенген. Това е особено важно в контекста на днешната геополитическа обстановка, която изисква засилена колективна отговорност, за да се гарантира, че Шенгенското пространство остава сигурно, обединено и устойчиво.

Китай се съгласил да закупува американски селскостопански продукти на стойност най-малко 17 милиарда долара годишно през следващите три години. Съгласно споразумението, постигнато по време на посещението на американския президент Доналд Тръмп, Пекин ще осъществи тези покупки през 2026, 2027 и 2028 г., в допълнение към по-рано договорените ангажименти за закупуване на соя. Белият дом също така съобщи, че Китай се е съгласил да възобнови вноса на птиче месо от щати в САЩ, за които е установено, че не са заразени с високопатогенен птичи грип, и да възстанови достъпа до пазара за американско говеждо месо, като поднови изтеклите регистрации за над 400 предприятия за производство на говеждо месо и добави някои нови.

В автономния регион Гуанси в Китай се изгражда нов 134-километров канал - проект за близо 10 милиарда долара, който трябва да свърже вътрешните речни маршрути с международните морски пътища към Югоизточна Азия. Това не е просто инфраструктура. Това е стратегическа промяна на посоката: Китай насочва търговията си на юг. Каналът Пинглу ще свърже град Наннинг с Тонкинския залив чрез река Циндзян, като по този начин ще отвори директен воден коридор от вътрешността на страната към Южнокитайско море. За югозападните провинции това означава едно: по-кратък, по-евтин и по-бърз път към океана. Новият воден път ще съкрати сегашните маршрути с около 560 километра. Това означава по-малко гориво, по-бързи доставки и по-ниски разходи за индустриалните товари. Пекин очаква годишни икономии от над 5,2 милиарда юана - около 750 милиона долара. Каналът свързва речната система Сицзян със залива Бейбу (китайското име на северната част на Тонкинския залив). Така регионът получава алтернативен излаз към морето, който не минава през пренаселените пристанища на източното крайбрежие като Шънджън и Гуанджоу. Проектът идва в момент, когато китайският износ към страните от АСЕАН расте стремглаво - с 13,4% през 2025 г. В същото време износът към САЩ спада с около 20%. Югоизточна Азия се превръща в новия голям пазар, а Пекин реагира с инфраструктура: железници, сухопътни коридори, речни маршрути. Каналът Пинглу е част от тази по-широка картина. Той трябва да подпомогне развитието на провинциите Гуанси, Юнан и Гуйджоу, които от години се опитват да привлекат повече индустрия и логистични бази. Новият воден път може да превърне района около Наннинг в един от новите логистични центрове на Китай. Пристанището Бейбу Гълф вече отчита над 10 милиона TEU контейнерен трафик през 2025 г. - знак, че регионът се готви за голямо разширяване. По трасето на проекта има денивелация от около 65 метра - затова Китай изгражда система от огромни корабни шлюзове, които действат като водни асансьори. Каналът включва три големи шлюзови комплекса и 27 моста. Един от тях - мостът Зицай, вече е отворен за движение. Маршрутът не е изцяло изкуствен. Той комбинира съществуващи речни системи с новоизградени участъци, оформени така, че да позволят преминаването на товарни кораби с водоизместимост до 5000 тона и газене до 5 метра. Това означава, че каналът ще може да обслужва големи количества суровини, строителни материали, индустриални стоки и контейнери — точно това, което югозападен Китай произвежда и изнася. Официално каналът трябва да заработи до края на 2026 г., но местни медии твърдят, че реалната навигация може да започне още през септември същата година. Близо 90% от бюджета вече е изразходван, а строителните дейности по мостове, шлюзове и брегови укрепвания са в напреднала фаза.