България заема челното място в Европейския съюз (ЕС) по ръст на цените на производител в промишлеността на годишна база. През юни те са скочили с 18,2% спрямо същия месец година по-рано, сочат публикувани данни на Евростат. Според предварителните оценки обаче страната ни е и сред отчелите най-осезаемо месечно поевтиняване, като то възлиза на 1,3%. През юни спрямо май цените на производител в промишлеността са намалели с 0,3% в еврозоната и с 0,2% в ЕС. На годишна база те са се повишили с 4,6% във валутния съюз и с 4,7% в целия евроблок. Най-големите месечни спадове в цените на производител в промишлеността са отчетени в Литва (1,7%), Ирландия (1,5%), България и Гърция (и двете с по 1,3%), а най-голямо увеличение е регистрирано в Словакия (1,1%), Румъния (1%) и Естония (0,9%). Най-сериозните годишни ръстове се наблюдават в България (18,2%), Румъния (14,3%) и Ирландия (11,4%), докато единственият спад е регистриран в Люксембург (3,2%).

България е била страната в Европейския съюз с най-голям дял на хората, които всекидневно са пушили цигари или са потребявали свързани с тютюна изделия през 2025 г. Приблизително един на всеки четирима българи е пушил или е потребявал електронни цигари, никотинови пакетчета (т.нар паучове - бел. ред.) или устройства за нагряване на тютюн през миналата година, докато в ЕС това е важало за един на всеки шестима души, според Евростат. Освен България, Швеция (23,9 на сто) и Хърватия (23,6 на сто) са били с най-много пушачи в ЕС през миналата година, а с най-малко – Нидерландия (9,9 на сто), Ирландия (11,7 на сто) и Белгия (13,6 на сто). Като цяло в ЕС делът на пушачите, включително потребителите на свързани с тютюна изделия, е намалял до 16,5 на сто през 2025 г. от 17,5 на сто през 2022 г. В България, където 26,3 на сто от населението са пушили всеки ден цигари или са използвали свързани в тютюна изделия през 2025 г., този дял се е повишил с 0,3 процентни пункта спрямо 2022 г. За периода 2022 – 2025 г. делът на използващите тютюневи изделия се е повишил в Литва (2,7 пр. п.), Хърватия (2,7 пр. п.), Ирландия (2,4 пр. п), Финландия (1,4 пр. п.), Португалия (1,1 пр. п.), Швеция (1 пр. п.), България (0,3 пр. п.) и Латвия (0,1 пр. п.). Повечето жители на ЕС (77,5 на сто) не са употребявали подобни продукти в 12-те месеца преди събирането на данните. Повече мъже (20,8 на сто), отколкото жени (12,6 на сто) са потребявали продукти, свързани с тютюн в ЕС през миналата година, като и при двата пола дяловете са намалели спрямо 2022 г., отчита още европейската статистическа агенция. В ЕС най-висок дял на ежедневните потребители на тютюневи изделия и свързани с тях продукти е регистриран във възрастовата група 35–49 години (21,3 на сто), следвана от хората на възраст 25–34 години (19,9 на сто) и 50–64 години (19,8 на сто).

Първото си публично-частно партньорство договори правителството на Румен Радев. То е за изграждане на „Високотехнологичен индустриален парк и космически и отбранителен развоен център - Доброславци". Меморандум е сключен с компанията "Старбейс Юръп" ЕООД. Собственик на "Старбейс Юръп" е Райчо Райков, негова е и "ЕндуроСат" - българският производител на наносателити. Новата компания е регистрирана през август миналата година. Проектът предвижда развитие на високотехнологична индустриална зона с фокус върху космическите технологии, научноизследователската и развойна дейност, като целта е да се насърчат инвестициите, технологичният трансфер, иновациите и създаването на висококвалифицирани работни места в България. Меморандумът е правно необвързващ и определя рамката за бъдещо сътрудничество между държавата и инвеститора и не създава задължения за инвестиции, финансиране или разпореждане с активи. Конкретните права и задължения на страните ще бъдат уредени в последващи обвързващи документи и договори при спазване на действащото законодателство, поясняват от правителството. Очаква се реализацията на проекта да допринесе за развитието на високотехнологичния сектор, за повишаването конкурентоспособността на българската икономика, за привличането на стратегически инвестиции и за укрепването на позициите на България в областта на космическите технологии и отбранителната индустрия. „ЕндуроСат" миналата година откри производствения си Космическия си център в София, сега ще строи и Развоен космически център на стойност 10,7 млн. евро. Зона „Доброславци" беше създадена по време на служебното правителство преди три години, когато се създаде и координационно звено с представители от всички министерства, Столична община, свързани ведомства и др., което сега възобнови работата си.

Полската компания за инвестиции в недвижими имоти Globe Trade Center (GTC), която е сред водещите в инвестициите и управлението на бизнес имоти в Централна и Източна Европа, съобщи, че е подновила наемния си договор с един от ключовите си наематели в Advance Business Center в София. Едновременно с това наемателят е решил да разшири присъствието си и вече заема над 5500 кв. м офис площи в комплекса. Commerzbank нае 3500 кв. м за глобалния си център в областта на цифровите технологии в Advanced Business Center 2 през 2020 г. Екипът на компанията отговаря за разработването и поддържането на IT решения, които подкрепят дигитализацията на бизнес процеси в международните дейности на банката. Advance Business Center се намира в квартал „Младост“, на входа на Бизнес парк-София. Комплексът предлага около 32 хил. кв. м офис площи клас А в две сгради, които притежават сертификат за енергийна ефективност LEED Gold. Сделката е сред най-големите за наемане на офис площи, сключени от GTC в България през последните месеци. В София GTC е собственик и на търговския център Mall of Sofia на бул. „Александър Стамболийски“ и на прилежащата му офисна част – Sofia Tower 1 и разширението Sofia Tower 2. Компанията има и партньорства за гъвкави и споделени офис площи в сътрудничество с betahaus в сградите си в „Младост“ и в Mall of Sofia. Преди време тя притежаваше и управляваше моловете Galleria Mall в Бургас и Стара Загора, но през 2017 г. ги продаде на инвестиционната компания Mas Real Estate в сделка за 62 млн. евро.

Компанията, която развива веригата магазини Minimart - БГК АД, набра допълнително 20 млн. евро за разширяване на бизнеса си в България. Средствата са привлечени чрез първично частно предлагане към съществуващата облигационна емисия на дружеството, съобщи водещият мениджър по сделката "УниКредит Булбанк". Финансирането ще бъде използвано за следващия етап от развитието на компанията и за изпълнение на целта ѝ да изгради национална мрежа от 800 търговски обекта. БГК АД е сред бързо развиващите се български компании в сектора на търговията. През последните години дружеството активно увеличава броя на магазините Minimart, като разчита на формата на малки квартални обекти и присъствие в различни населени места в страната. УниКредит Булбанк е подпомогнала БГК АД при структурирането и реализирането на допълнителното пласиране като част от услугите си в областта на капиталовите пазари и специализираното финансиране.

Нова оценка на терените, предназначени за изграждането на бъдещите 7-и и 8-и блок на АЕЦ „Козлодуй“, публикувана в Търговския регистър, показва стойност, която е приблизително десет пъти по-ниска от определената през 2025 година. Според министърът на енергетиката Ива Петрова, през 2025 г. земеделски земи, превърнали се в предмет на сделка около проекта за нови ядрени мощности, са били оценени на около 1400–1500 евро на квадратен метър. След изготвянето на нова оценка, която отчита и одобрения подробен устройствен план (ПУП), стойността на терените е около десет пъти по-ниска. Историята започва през 2025 г., когато частната компания „Интерпром“ предлага да бъдат закупени 68 декара частен имот за изграждането на новите мощности на атомната централа. След проведените процедури и преговори теренът е оценен на около 250 млн. лева. За да мине сделката, към тези декари са добавени още 203 декара, собственост на АЕЦ „Козлодуй“, оценени на 650 млн. лева или около 335 млн. евро. Целият терен е бил предназначен за апортиране в „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ под претекст, че това е площадката за бъдещите нови ядрени блокове. Новата оценка, публикувана в Търговския регистър, възлиза на около 29 млн. евро и вече отчита извършените устройствени процедури. Процедурата през 2025 г. е получила необходимите одобрения от тогавашното ръководство на Българския енергиен холдинг, както и от Министерството на енергетиката. Бил подготвен договор за покупко-продажба на частния имот, като средствата вече са били осигурени, чрез увеличение на капитала на дружеството, но сделката не е била финализирана.

"Бони Холдинг" въведе в експлоатация ново предприятие, част от "Месокомбинат Ловеч", за преработка на странични животински продукти. Новата мощност осигурява пълно оползотворяване на остатъчните суровини, генерирани от производствения процес и кланичната дейност, посочват от най-големия производител на свинско месо у нас.Произвеждат се два основни продукта - технологична мазнина за различни индустриални приложения и преработен животински протеин. Доставката на суровините ще се извършва със специализирани транспортни средства. Самият процес по преработката е напълно автоматизиран. Предприятието е оборудвано със системи за пречистване на производствените води и филтриране на въздуха.

Община Сливен погаси предсрочно кредит от 6 милиона лева, отпуснати от Фонд „Флаг“ през 2025 г. Заемът беше необходим за оборотни средства по изграждането на индустриалния парк край областния град, както и за финансиране на ДДС по проекта. Срокът за връщане на кредита бе до края на 2026 година, но Общината го погаси предсрочно. През 2025 г. от Фонд „Флаг“ бяха отпуснати и други 6 милиона лева инвестиционен кредит. Сумата представлява 30 процента самоучастие на Община Сливен по проекта. С безвъзмездното финансиране по Плана за възстановяване и устойчивост изграждането на първия етап от парка е на обща стойност 23 милиона лева с ДДС. Към днешна дата остава инвестиционният кредит, който е реалният дълг по целия проект на индустриалния парк на общината. Размерът му е по-малко от 6 милиона лева - 2 милиона 892 хиляди евро. Съгласно погасителния план изплащането му ще стартира от януари 2027 година. Източник: divident.eu

ТЕЦ "Марица-изток 2" има намерението да се сдобие с малка фотоволтаична централа от почти 190 kW (189.90 kWp). Компанията е обявила процедура по ЗОП от типа "пазарна консултация", с която иска да се информира колко точно би й струвало това, като целта е проучване на възможностите (като технологии, срок и др.) преди самото обявяване и възлагане на търга. Процедурата сега се отнася до потенциалното изграждане и пускане в експлоатация на фотоволтаична централа за производство на електрическа енергия с инсталирана мощност 189.90 kWp, или общо 422 панела, които ще бъдат разположени върху сградата на цех "Ремонт" на промишлената площадка на ТЕЦ "Марица-изток 2". Сградата се намира в западната част на промишлената площадка на централата в землището на село Радецки, община Нова Загора. Обектът се състои от два корпуса - едноетажно ремонтно хале за работни колела и двуетажна спомагателна сграда с битово-административни помещения. Сградата е построена в периода 1980-1985 г., а общата й площ е 1463 кв.м, като техническото заключение показва, че няма проблем за монтаж на фотоволтаик. През 2025 г. централата отчете около 100% ръст на загубата и вече е на минус 216 млн. лв. при 102 млн. лв. година по-рано. От миналия месец обаче "ТЕЦ Марица-изток 2" увеличи с 65% годишните количества електроенергия, които предоставя на регулирания пазар.

„Топлофикация Перник“ продължава последователно да изпълнява поетите ангажименти за модернизация на производството и поетапно намаляване на използването на въглища. Поредната важна стъпка в тази посока е въвеждането в експлоатация на втората газова когенерация, заради което в периода 5–14 август ще бъде временно преустановено топлоподаването на битова гореща вода в града. Новото съоръжение включва два когенератора с обща електрическа мощност 20 MW и обща топлинна мощност 10 MW. След нейното въвеждане „Топлофикация Перник“ вече ще разполага с пет газови когенератора, които ще поемат изцяло производството на топлинна енергия извън отоплителния сезон. Това означава, че през летните месеци въглищният котел няма да бъде използван, а необходимата енергия ще се произвежда на природен газ – още една изпълнена стъпка към по-чисто и по-ефективно производство. През зимата, когато потреблението на топлинна енергия е многократно по-високо, в експлоатация ще продължи да работи и основният парогенератор. Въпреки това новите инвестиции позволяват значително да се съкрати периодът, през който се използват въглища.

„ПроКредит Банк България“, в партньорство с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и с финансиране, осигурено от програмата InvestEU на Европейския съюз, създава Академия за собственици на бизнес – целева образователна инициатива, разработена в подкрепа на предприемачите и растежа на микро- и малките предприятия в България. Програмата ще се проведе през есента на 2026 г. и е предназначена за клиенти на „ПроКредит Банк“. Основният ѝ фокус ще бъде върху повишаване на финансовите умения, развитие на стратегическото мислене и изграждане на по-ефективни управленски модели в микро- и малките предприятия. Академията е разработена под формата на полудневни събития, насочени към надграждане на уменията в областта на финансите, програмите за европейско финансиране, управлението на човешките ресурси, маркетинга и онлайн сигурността. Създаването на Академията е част от дългосрочния ангажимент на „ПроКредит Банк“ и ЕБВР да подкрепят предприемаческата среда, като допълват традиционното банково финансиране с експертиза, знания и инициативи със силна практическа насоченост. Финансирането от ЕС се осигурява чрез програмата InvestEU, която подкрепя устойчивите инвестиции, иновациите и създаването на работни места в Европа.

На заседанието си от 4.8.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява представените промени в устава на „Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ. 2. Потвърждава приемането на уведомлението от „Интеза Санпаоло“, Торино, Италия, и „Интеза Санпаоло Асикурациони С.П.А., Торино, Италия, относно непряко придобиване на квалифицирано участие в „Дженерали Застраховане“ АД, „Джи Пи Презастраховане“ ЕАД, „ОБЕДИНЕН ЗДРАВНООСИГУРИТЕЛЕН ФОНД ДОВЕРИЕ ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО“ ЕАД и информира заявителя за срока за произнасяне на Комисията за финансов надзор.

България е отчела най-сериозния спад в автомобилния товарен транспорт сред всички държави в Европейския съюз през 2024 г. (последната година, за която има пълни данни). Според Евростат секторът в България се е свил с 18,6% спрямо предходната година, докато средно за ЕС е отчетено увеличение от 0,6%. След България сред страните с най-голямо понижение се нареждат Португалия (-14%) и Люксембург (-8,6%). В същото време в 15 държави членки товарният автомобилен транспорт отбелязва ръст, като най-добре се представят Словакия (+15,9%), Латвия (+12,9%) и Чехия (+8,5%). В Хърватия няма промяна спрямо предходната година. Общо през 2024 г. по пътищата на ЕС са превозени над 13,1 млрд. тона товари, а извършената транспортна работа достига 1,869 трилиона тонкилометра. След по-слабата 2023 г. секторът показва признаци на възстановяване, макар тенденциите в отделните държави да се различават значително. Полша запазва лидерската си позиция по транспортна работа с почти една пета от всички тонкилометри в ЕС (19,7%), следвана от Германия (15%) и Испания (14,5%). Значителна част от дейността на полските превозвачи е свързана с международни и каботажни превози, което затвърждава ролята на страната като един от основните логистични центрове в Европа. По количество превозени товари Германия остава на първо място в Европейския съюз. Заедно с Франция, Испания, Полша и Италия петте държави формират близо две трети от всички автомобилни товарни превози в ЕС. Най-голям дял от транспортната работа се пада на хранителните продукти, напитките и тютюневите изделия, докато по общо количество най-често превозваните товари са метални руди и продукти от добивната промишленост, следвани от храните и неметалните минерални суровини.

Значителна разлика във възможностите за осигуряване на рисков капитал за бизнеса в Европейския съюз и САЩ отчита Европейската централна банка (ЕЦБ). Базираните в САЩ фондове за рисков капитал са по-многобройни и по-големи, отколкото в ЕС. Докато общият размер на американските фондове за рисков капитал възлиза на приблизително 930 млрд. евро, то в ЕС размерът им е около 150 млрд. евро. Това означава, че в САЩ фондовете за рисков капитал разполагат с около шест пъти повече средства, които да инвестират, отколкото европейските си конкуренти. В сравнение със САЩ пазарът на рисков капитал в ЕС е по-слабо подготвен да финансира фирми в по-късните етапи на растежа им, когато нуждите от финансиране нарастват значително. Разликата със Съединените щати се увеличава в кръговете на финансиране с рисков капитал на по-късни етапи, които изискват по-големи суми. Това създава пречка за финансирането на фирми с висок потенциал за растеж и значителни инвестиционни нужди, предупреждава централната банка на еврозоната. Важен фактор, обуславящ по-малкия размер на фондовете за рисков капитал в ЕС, е съставът на тяхната инвеститорска база. Фондовете за рисков капитал в САЩ се ползват от по-голямо участие на пенсионни фондове, отчасти защото различията в пенсионните системи и регулаторните реформи са им позволили да имат по-активна роля като инвеститори. Тези американски фондове могат да осигурят значително финансиране, гъвкавост и толерантност към риска, като отговарят на нуждите на нововъзникващи, бързоразвиващи се и иновативни фирми с най-голям потенциал за разрастване и производителност. В Европа това се компенсира частично от по-голямото участие на държавни субекти, включително Европейския инвестиционен фонд и инвеститори, подкрепяни от държавата. Недостигът на инвеститори от ЕС, способни да осигурят финансиране за разрастване на бизнеса, подтиква фирмите да търсят финансиране от чужбина. Чуждестранните инвеститори често осигуряват допълнителното финансиране, от което се нуждаят разрастващите се фирми в ЕС, докато чуждестранните придобивания и първични публични предлагания остават преобладаващи начини за излизане от инвестицията в Европа. Някои малки, но силно развити пазари на рисков капитал в Европа, като например този в Естония, остават силно доминирани от американски инвеститори. Успешните стартиращи предприятия на тези пазари често се насочват към глобална експанзия още в ранния етап на развитие. Макар чуждестранният рисков капитал да може да донесе редица ползи, той може също така да крие рискове за европейския производствен капацитет. Международно диверсифицираната инвеститорска база може да осигури капитал, експертен опит, мрежи и достъп до световните пазари. В същото време обаче силната зависимост от инвеститори извън ЕС, особено в по-късните етапи от развитието на фирмите, може да създаде стратегически уязвимости, предупреждават от централната банка. Според заключенията на ЕЦБ, дори когато притежават същите нива на иновационен капацитет и зрялост като своите американски колеги, по-големите и бързо растящи фирми в ЕС не успяват да си осигурят финансиране чрез рисков капитал. Макар софтуерът и ИТ услугите да привличат най-голям дял от финансирането с рисков капитал и от двете страни на Атлантическия океан, ЕС отделя относително повече средства за сектори като автомобилостроене и капиталови стоки. Делът на рисковия капитал, насочен към сектора за развитие на софтуер и ИТ услуги, е в застой в ЕС от 2020 г., за разлика от САЩ, където е нараснал, което вероятно допринася за разликата в производителността на европейските и американските компании. По-развит и интегриран пазар за рисков капитал би могъл да помогне на Европейския съюз да финансира иновативни фирми, да подкрепи растежа на производителността и да задържи по-голяма част от стойността, генерирана от европейската иновационна екосистема, заключават експертите на ЕЦБ.

Electronic Arts, създателят на видеоигри като The Sims, Madden NFL и Battlefield, беше придобита от суверенния фонд на Саудитска Арабия и група инвеститори за 55 млрд. долара. Компанията обяви приключването на сделката само дни след като Европейският съюз даде одобрението си, което беше последното необходимо регулаторно разрешение. EA е най-известна със своите изключително успешни спортни игри, сред които EA Sports FC, която преди се наричаше Fifa. При една от най-големите сделки по изкупуване в историята EA Games става частна компания, с което приключва 36-годишната ѝ история като публично търгувано дружество. Тя е придобита от саудитския Публичен инвестиционен фонд (PIF), с участието на Affinity Partners – инвестиционна компания, управлявана от зетя на Доналд Тръмп, Джаред Къшнър – и частната инвестиционна компания Silver Lake Partners. Саудитското кралско семейство от известно време инвестира във видеоигри и електронни спортове, наред със спорта, медиите и комедията, а саудитският престолонаследник Мохамед бин Салман е известен като запален геймър. EA е основана през 1982 г. от бившия служител на Apple, Уилям Хокинс. Като тийнейджър през 60-те години на миналия век той започва да играе аналогови версии на бейзбол и американски футбол, създадени от Strat-O-Matic. От 2013 г. компанията се ръководи от настоящия си главен изпълнителен директор, Андрю Уилсън. Игрите на EA продължават да имат отдадена фенска база, въпреки че годишните приходи на компанията са в застой през последните години и се движат между 7.4 и 7.6 млрд. долара. Конкуренцията от страна на разработчици на мобилни видеоигри, като Epic Games, се засили през последните години, а един от най-големите съперници на EA – Activision Blizzard – беше придобит от Microsoft за почти 69 млрд. долара през 2023 г. Като частна компания EA вече няма да бъде задължена да публикува финансовите си резултати на всяко тримесечие, което ще я освободи от част от обществения и инвеститорския контрол. При превръщането на публични компании в частни обаче често следват съкращения на работни места и разходи, макар че досега няма индикации това да се случи в EA. Компанията освободи около 5% от служителите си през 2024 г., но към март 2025 г. разполагаше с 14 500 служители, а през май съкрати още няколкостотин работни места. В понеделник EA отчете по-ниски от очакваното приходи за последното тримесечие, което беше обяснено със спад в ангажираността към най-новата игра от поредицата Battlefield.