България ще предостави 11 млн. евро под формата на съфинансиране на новата фабрика за изкуствен интелект (AI). Комисията по иновациите и дигиталната трансформация подкрепи бюджета на ресорното министерство. За 2026 година министерството ще разполага с малко над 42 млн. евро, Разходите от 11 млн. евро за фабриката за изкуствен интелект са заложени в централния бюджет, което е половината от нужната сума. Другата част се очаква от ЕС. Фабриката за AI ще бъде изградена около суперкомпютъра "Дискавърър". Голяма част от новите графични процесори ще дойдат от края на тази година или догодина. Освен в България фабрики за изкуствен интелект ще има в Австрия, Франция, Германия, Полша и Словения. С бюджета тази година ще има средства и за надграждане на системите на INSAIT, който изучава AI.

Добивите от маслодайна роза в България тази година се очаква да бъдат под обичайните нива, макар и значително по-добри спрямо миналогодишните, заяви Веселина Ралчева, собственик и управител на „Ина Есеншълс“ ООД. Високите температури, нарастващите разходи и липсата на сезонни работници продължават да бъдат основните предизвикателства пред сектора. През 2024 г. розопроизводителите претърпяха сериозни загуби заради късните студове и измръзванията, като добивите бяха с 30-40% по-ниски от нормалното, а при някои насаждения щетите достигнаха 100%. Тази година условията са по-благоприятни, но последвалите горещини са ускорили прецъфтяването на розите, особено в по-топлите райони. Очакванията са реколтата да бъде с около 15-20% под средната. „Вероятно добивите пак ще са по-ниски от обичайното, но не толкова драстично както миналата година“, коментира Ралчева. Окончателната цена на розовото масло все още не е ясна, тъй като кампанията по преработката не е приключила. Производителите обаче очакват поскъпване заради по-високите разходи. Изкупната цена на розовия цвят е с около 20% над миналогодишната, а надниците за работници са се увеличили с 20-30%. Към това се добавят и по-високите цени на горивата. През миналата година килограм розово масло се е търгувал между 10 000 и 13 000 евро според качеството, а тази година очакванията са цената да бъде с около 20-25% по-висока. Розопроизводителите обясняват прогнозите за нива от 14-15 хил. евро за килограм, като това са само първоначални данни. През 2021 година розовото масло се е търгувало на цена от 6000 евро за кг, което показва почти тройно увеличение за 5 години. Наред с климатичните условия, секторът продължава да се сблъсква с недостиг на сезонни работници. По думите на Ралчева производителите разполагат с едва около 15% от необходимата работна сила, което означава, че част от розовия цвят може да остане необран.

Банковите управляващи дружества в България са организирали общо 42 договорни фонда, показват данните от Българската асоциация на управляващите дружества (БАУД). През първото полугодие в техните портфейли са привлечени общо 956 061 079 евро. Най-големият банков фонд мениджър е „Кей Би Си Асет Мениджмънт НВ“, който е част от „КВС Груп“. Дружеството е организирало 12 колективни инвестиционни схеми. Те пък са привлекли и управляват 585 137 020 евро. Най-успешният взаимен фонд на това управляващо дружество е „ОББ ЕкспертИйз Силно Динамичен Толерантен Отговорно Инвестиращ“ с доходност за първите шест месеца на тази година от 11.51 процента. Тази колективна схема е с най-висока доходност в групата за последните дванадесет месеца и от началото на публичното предлагане на негови дялове – 4 април 2022 година. В момента в портфейла му има 12 514 905 евро. Дистрибутор на дяловете продължава да бъде „ОББ“ АД с клонове в цялата страна. „ДСК Управление на активи“ е второто по големина банково управляващо дружество у нас. Негови акционери са “Банка ДСК” с дял от 25% и „ОТП Фонд Мениджмънт“, което е част от най-голямата унгарска финансова група ОТП, със 75 процента. В портфейла на фонд мениджъра има 19 договорни фонда, в които са привлечени общо 296 613 951 евро. Най-висока доходност за първото полугодие има НДФ „ДСК-ОТП Премиум микс“(7.79%) . Той представлява готов „пакет“ от други фондове, чрез който клиентите ползват професионален опит и експертиза на успешни портфолио-мениджъри и инвестиционни възможности по цял свят и така осигурява голямо разнообразие на инвестиции, от които зависят резултатите на фонда. Едноличен собственик на капитала на „ЦКБ Асетс Мениджмънт“ е „Централна кооперативна банка“ АД, която притежава 100% от акциите на дружеството като част от своята финансова група. Фонд мениджърът е организирал четири договорни фонда, чрез които управлява 33 611 669 евро. Най-успешен от началото на годината е „ЦКБ Прайвит“. Фондът е вложил привлечените парични средства предимно в акции, търгувани на регулирани пазари в чужбина, които се очаква да разпределят редовно дивидент, както и в дялове на други колективни инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, лицензирани и извършващи дейност в чужбина, и разпределящи дивидент/доход. Колективната схема отчита доходност от 4.43% в края на юни. Едноличен собственик на капитала на „Тексим Асет Мениджмънт” e „Тексим Банк“ АД. Управляващото дружество е организирало четири колективни схеми. В тях са привлечени 28 101 692 евро. С най-висока доходност за полугодието е „Тексим Балкани“ (с 4.64%). „ПФБК асет мениджмънт“ управлява три фонда на Fibank („Първа инвестиционна банка“ АД). В тях за шестте месеца са привлечени общо 7 712 115 евро. Най-успешен за периода е „ПИБ-Авангард“, който е спечелил за клиентите си печалба от 14.93 процента. Това е глобален високодоходен фонд в акции. Инвестициите му не са ограничени от гледна точка на държава, пазарна капитализация или присъствие в индекс. Фокусът е върху откриването на компании с голям потенциал за растеж преди останалите пазарни участници, като се разчита на собствен и чужди анализи и оценки на компаниите. „Общинска банка асет мениджмънт“ управлява два договорни фонда: “Общинска банка – Балансиран” и “Общинска банка – Перспектива”. Клиентите им са предоставили за управление общо 4 884 633 евро. Едноличен собственик на този фонд мениджър е „Общинска банка“ АД. Крайната компания майка на управляващото дружество е базираният в Лихтенщайн фонд Novito Opportunities Fund AgmvK, който пък е мажоритарен собственик в кредитната институция с дял от 96.51 на сто. Остатъкът от капитала на банката се разпределя между по-малки общински дружества и няколко общини в България.

Столичният общински съвет прие решение за създаването на общинско дружество за търговия с електроенергия. То ще бъде еднолично акционерно дружество със 100% участие на Столичната община в капитала и с едностепенна система на управление. Фирмата ще носи името Sofia Energy Trade и ще доставя електроенергия на общинските структури с минимална търговска надбавка. Очакваният финансов ефект за общинските потребители е над 5 млн. евро годишно. Новото дружество ще разполага с национален лиценз за търговия с електрическа енергия и ще може да предлага услугите си на стопански субекти в цялата страна. След либерализацията на пазара за битовите потребители то ще има възможност да доставя електроенергия и на домакинствата. Предвижда се фирмата да изпълнява и функции на координатор на балансираща група, като управлява както потреблението на електроенергия, така и производството от възобновяеми енергийни източници в общински проекти.

На 11 юли 2026 г. водещият дилър на Apple продукти в България iSTYLE ще открие първия си магазин във Варна - осмият в своята търговска мрежа в България и първи в морската столица. С новия обект в Grand Mall Varna iSTYLE продължава разширяването си в България. Компанията вече разполага с осем физически магазина в страната - в София, Пловдив, Бургас и Варна. Развитието следва придобиването на търговската дейност на iCenter, което значително разшири присъствието на iSTYLE по Черноморието. Посетителите на магазина ще имат достъп до пълната гама устройства на Apple - iPhone, Mac, iPad, Apple Watch, AirPods и аксесоари, както и до експертни консултации и премиум обслужване. iSTYLE е Apple Premium Partner и част от международната Midis Group - един от водещите доставчици на технологични решения в Европа, Близкия изток и Африка. Компанията предлага пълната екосистема от продукти и услуги на Apple, оторизиран сервиз и експертни консултации.

От летище Горна Оряховица излетя първият пътнически международен чартър по маршрута до Крайова. През декември миналата година официално се откри новият пътнически терминал на международното летище в Крайова след инвестиция от над 100 млн. евро. Съоръжението е второто по големина в цяла Румъния, с капацитет на обслужване до 2 милиона пътници годишно. Петото международно летище в страната се сдоби с нов концесионер през октомври миналата година. Дeйcтвитeлeн coбcтвeниĸ нa дpyжecтвoтo, чpeз ĸoeтo ce yпpaвлявa oбeĸтът, e оръжейния търговец Kиpил Kлeнoвcĸи. Лeтищe Горна Оряховица нe пpиeмa peдoвни пътничecĸи и тoвapни пoлeти oт ĸpaя нa 90-тe гoдини, нo пpoдължaвa дa ce изпoлзвa oт лични caмoлeти, a cъщo и зa пpaвитeлcтвeни, мeдицинcĸи и yчeбни пoлeти. Сега целта на концесионера предвижда не само връщане на търговските полети, но и стратегическо удължаване на пистата. Това ще превърне съоръжението в третото по големина от този тип в България. Успоредно с това фокусът пада върху обслужването на кратки чартърни дестинации по модела на линията до румънския град.

Канадската добивна компания DPM Metals, която разработва две мини в България, отчита по-силно второ тримесечие при производството на златен еквивалент. Основен принос за това има доброто представяне на „Челопеч“, както и продължаващото увеличаване на производството в мината Vares в Босна и Херцеговина. През второто тримесечие на 2026 г. DPM Metals е произвела общо 102 хил. унции златен еквивалент. От тях 56 хил. унции идват от „Челопеч“, 11 хил. унции – от „Ада Тепе“, а 35 хил. унции – от Vares. Данните показват, че в периода април – юни в „Челопеч“ са преработени 549 хил. тона руда. Мината е произвела 43 хил. унции злато, 216 хил. унции сребро и 8 млн. паунда мед. Производството на златен еквивалент в „Челопеч“ се е увеличило спрямо първото тримесечие на 2026 г. заради планирано по-високо съдържание на злато и сребро. За първото полугодие „Челопеч“ е произвела 99 хил. унции златен еквивалент. За периода януари – юни от мината са добити 75 хил. унции злато, 333 хил. унции сребро и 15 млн. паунда мед. Другият български актив на DPM Metals – „Ада Тепе“ край Крумовград – е произвел около 11 хил. унции златен еквивалент през второто тримесечие. За първите шест месеца на годината производството достига 23 хил. унции златен еквивалент. Компанията припомня, че последният производствен взрив в „Ада Тепе“ е извършен в средата на април. Преработвателната фабрика се очаква да приключи работа на 15 юли 2026 г. След това част от съоръженията ще бъдат демонтирани и обновени, за да бъдат използвани за проекта Coka Rakita в Сърбия, чието строителство се очаква да започне в началото на 2027 г. В същото време Vares продължава да увеличава производството си и през второто тримесечие е произвела около 35 хил. унции златен еквивалент. Там са преработени 117 хил. тона руда, което е ръст от 48% спрямо предходното тримесечие. Компанията очаква мината да достигне пълен производствен капацитет от 850 хил. тона годишно до края на 2026 г. През второто тримесечие компанията е изкупила обратно над 1.4 млн. свои акции на средна цена от 34.19 долара за акция, или общо за около 49.4 млн. долара. От началото на годината обратното изкупуване достига 74.8 млн. долара.

Производителят на автомобилни заклюващи системи "ВИТТЕ аутомотив България" рязко е свил използването на невъзобновяема енергия след приключването на проект за 1.2 млн. евро. Той беше насочен към енергийното обновяване на първите две от общо трите сгради на завода в Русе, а изпълнението му е намалило потреблението с 99.8%. Близо половината от средствата са осигурени по Плана за възстановяване и устойчивост. Проектът, който беше одобрен за финансиране през септември 2024 г., включваше комплекс от мерки за енергоспестяване. Сред тях са внедряване на термопомпен агрегат въздух-вода, монтаж на външни слънцезащитни системи на югозападната фасада, въздушни завеси между производствени и складови помещения, както и система за сградна автоматизация чрез датчици за отворени прозорци. Като част от инвестицията е изградена и фотоволтаична електроцентрала за собствено потребление с инсталирана мощност 1000 КВт. Изпълнителни на отделните части са варненската "Проксимус инженеринг", русенските "Вили-Ал строй" и "Ен Ер Джи софт" и свищовската "Датанет". Изпълнените инвестиции са довели до значително подобряване на енергийните характеристики на сградите, които са с обща разгъната застроена площ 23 250 кв. м, отчитат от компанията. Това включва намаляване на потреблението на невъзобновяема първична енергия с 3.9 МВтч годишно, или 99.82% спрямо изходното състояние. Делът на възобновяемата енергия, която компанията използва за отопление, охлаждане, вентилация и осветление, вече достига 50.5%. "ВИТТЕ аутомотив" е част от германската WITTE Automotive и е сред най-големите компании в сферата на машиностроенето в страната. Дружеството е с 213 млн. евро приходи за 2024 г. То е и най-големият работодател в областта, като по данни към април 2026 г. заетите са 1200 души. През лятото на миналата година компанията приключи изграждането на трети завод на площадката си в Русе.

Базираното в Разград металообработващо предприятие Inoxsys изпълнява проект за повишаване на енергийната ефективност с европейски средства по линия на Програма "Иновации и конкурентоспособност в предприятията" 2021-2027 г. Компанията е специализирана в изработката на нестандартни метални изделия и оборудване от неръждаема, поцинкована и черна стомана с приложения във фармацевтичната, козметичната, минната, химическата и хранително-вкусовата промишленост, селското стопанство, енергетиката и тежката индустрия. Енергия от ВЕИ за машинния парк Инвестицията е в размер на над 67 500 евро, 50% от които са безвъзмездно финансиране, а останалите са собствено участие на предприятието. Проектът е с продължителност 12 месеца. В рамките му е предвидено въвеждането на енергийноефективни решения за отопление и охлаждане на производствените помещения. Предприятието разполага с фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) за собствени нужди и продажба на енергия, която към момента обезпечава потреблението на машинния парк. С интегрирането на новите технологични решения ще бъде възможно да се използват възобновяеми източници за ОВК нуждите на халетата чрез произведената енергия от ФЕЦ, съобщават от Областен информационен център – Разград.

"Градус" АД започва изпълнението на три нови инвестиционни проекта в дъщерните дружества "Милениум 2000" ЕООД и "Градус-1" ЕООД на обща стойност приблизително 2,86 млн. евро. Инвестициите са насочени към модернизация на мощности, повишаване на производствената ефективност, автоматизация на процесите и увеличаване дела на продуктите с по-висока добавена стойност. Програмата предвижда обновяване на системите за хранене в базата за подрастващи родителски стада в Зимница, както и внедряване на ново поколение оборудване в предприятията на "Градус-1" ЕООД. Обявените инвестиции идват само седмици след придобиването на един от най-големите птицевъдни комплекси в България и старта на изграждането на нов център за отглеждане на бройлери в Стара Загора. Дружеството публикува междинния си индивидуален финансов отчет за първото полугодие на 2026 г., отчитайки нетна печалба в размер на близо 15 млн. евро, формирана основно от дивиденти от дружествата в групата.

Започва дейност първата лицензирана крауд-фъндинг платформа в България, фокусирана върху инвестиции в луксозни недвижими имоти, затворени комплекси и самостоятелни къщи от висок клас. QuartFund е разработена след тригодишна работа по регулаторната рамка, в тясно сътрудничество с Комисията за финансов надзор. Платформата работи в съответствие с изискванията на надзорния орган и предлага на инвеститорите ясна, проверима структура на собствеността. QuartFund позволява на всеки да участва с минимална инвестиция, равна на стойността на един квадратен метър от избрания имот. Всеки инвеститор придобива директна собственост върху дела си, а не документ или обещание за бъдещ дял. Структурата на платформата се основава на акционерни дружества, като инвеститорите могат да придобият дял до 24% от конкретен имот.

„Софарма“ АД завърши 2025 г. с нетна печалба в размер на 18 575 440.85 евро. Акционерите гласуваха изплащане на брутен дивидент от 0.052 евро на акция на редовното годишно общо събрание. Той е за сметка на част от печалбата за миналата година от 5 752 219.35 евро и средствата от „Допълнителните резерви“ на дружеството. От положителния финансов резултат за 2025 г. е приспадната сумата от 12 823 221.50 евро за авансово изплатен дивидент за полугодието на 2025 година – 0.08801 лв. (около 0.045 евро) на акция. Общото събрание е решило от неразпределената печалба, в размер на 15 394 404.77 евро, се покриват всички актюерски загуби от минали години, които са 1 747 993.95 евро. Прехвърлят се от законови резерви в „Допълнителни резерви“ средства в размер на 3 100 158.14 евро, както и от „Премиен резерв“ в „Допълнителни резерви“ още 3 577 146.75 евро. Огнян Донев, Весела Стоева, Александър Чаушев, Борис Борисов и Бисера Лазарова са избрани за членове на съвета на директорите с мандат от 5 години. Общото събрание определи постоянното месечно възнаграждение на членовете на борда за 2026 година да бъде в размер на 7500 евро, а постоянното месечно възнаграждение за изпълнителния директор за тази година да е 12 000 евро. Акционерите са решили на изпълнителния директор на дружеството да бъде изплатено допълнително възнаграждение в размер на 1% от нетната печалба, реализирана през 2025 г. Общото събрание приема решение 2% от нетната печалба за 2025 г. да бъде разпределена между членовете на висшия мениджърски екип на компанията. Общото събрание е овластило лицата, които управляват и представляват дружеството, да сключат договор за покупко-продажба на лекарствени продукти и други продукти със значение за здравето на човека между „Софарма” АД като продавач и „Софарма Трейдинг” АД като купувач. Срокът му е три години, считано от 1 юли 2026 до 30 юни 2029 година. Стойността на сделката възлиза на до 200 000 000 евро без ДДС.

"Сирма Груп" вече не е холдинг, като от 6 юли 2026 г. думата „Холдинг“ отпада от официалното ѝ наименование. През 2024-та година Сирма Груп Холдинг придоби миноритарните дялове от своите най-големи дружества /дъщерни останаха само продуктови или географски дружества/. През октомври компанията сля най-големите си дружества в Сирма Груп Холдинг. През 2025 бе изградена новата структура с ресорни Старши вице-прециденти (SVP) и Вице-президенти (VP) на основните ни сектори и сегменти на специализация. През 2026 тази нова структура вече доказа своята ефективност - с резултатите от 2025 и тези от началото на 2026. Сега, компанията просто финализира процеса на Общото събрание. Източник: infostock

„Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД е подписало договор за инвестиционен банков заем в размер до 12 млн. евро, с който ще финансира придобиването на 100% от капитала на дружество, учредено по законодателството на Англия и Уелс. Кредитът ще покрие до 70% от общата покупна цена на сделката. Годишната лихва е определена на 3-месечен EURIBOR + 2,4%, но не по-малко от 2,4%. Срокът за погасяването на кредита е до 72 месеца от усвояването му, но не по-късно от 78 месеца от подписването на договора. Съдлъжник по кредита е дъщерното дружество „Телелинк Бизнес Сървисис“ ЕАД. Сред обезпеченията са залог върху 50% от вземанията от дивиденти от дъщерни дружества, залог върху банкови сметки, обезпечение върху правата по документите по придобиването, залог върху 100% от капитала на придобиваното дружество и негово дъщерно дружество, както и присъединяването им като солидарни длъжници по договора, посочват още от „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“. С обявяването на заема компанията предприема следващата стъпка от обявената по-рано стратегия за международна експанзия чрез придобивания. През май надзорният съвет на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ одобри планове за придобиването на общо пет компании във Великобритания, Швеция и Румъния с прогнозен общ бюджет до 42,3 млн. евро. Тогава дружеството посочи, че възнамерява да финансира до 70% от плащанията към продавачите чрез заем. Целите за придобиване на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ развиват дейност в областта на ИТ инфраструктурата, облачните технологии, ERP и CRM решенията, автоматизацията и изкуствения интелект.

Загубите от платежни измами в Европейското икономическо пространство достигат 4,2 млрд. евро, увеличавайки се със 17%, показват актуални данни от консолидирани анализи на европейски и национални институции към 2025 г.. Най-голям дял от финансовите щети в Европейския съюз се дължат на измамите с кредитни преводи – 2,5 млрд. евро, следвани от измамите с общ размер на загубите от 1,3 млрд. евро. Най-бързо развиващата се тенденция са т.нар. оторизирани измами, при които чрез социално инженерство жертвите сами са убеждавани да извършат превод към сметки на измамници – в някои европейски държави този вид измами с кредитни преводи нараства с над 55%. В България измамите с кредитни преводи също водят класацията, формирайки около 70% от загубите, или около 7,9 млн. евро. Измамите с подмяна на IBAN достигат 13 млн. евро през 2025 г., показват данни на ГДБОП. В същото време броят на незабавните преводи в страната расте с 87% (до 35 млрд. евро), което допълнително увеличава риска от оторизирани платежни измами. По брой регистрирани случаи водят измамите с банкови карти – 24 755 за година, а МВР е регистрирало 1757 сигнала за онлайн измами (фишинг атаки, измами с криптовалути, фалшиви инвестиционни схеми, кражби на потребителски профили). Телефонните измами остават актуален проблем, като са отчетени 386 случая, от които 103 са разкрити.

Технологичният гигант Meta обяви, че ще построи огромен център за данни в централната част на провинция Албърта – първият за компанията в Канада – като част от бързото разширяване на изчислителните си мощности с цел да подкрепи глобалния бум в областта на изкуствения интелект, съобщава Ройтерс. Центърът за данни с мощност 1 гигават, който ще бъде изграден с възможност за разширяване до 1,8 гигавата, ще се намира в окръг Стърджън. Инвестицията възлиза на 13 млрд. канадски долара, или 9,17 млрд. щатски долара, съобщи Meta. Meta засили ангажимента си към изкуствения интелект, обещавайки стотици милиарди долари за изграждането на големи AI центрове за данни в САЩ. Проектът в Албърта е 33-ият център за данни на компанията в света. Мениджмънтът обяви проекта в Калгари заедно с премиера Даниел Смит и други представители на администрацията в Албърта, които от няколко години се опитват да привлекат технологичните гиганти от Силициевата долина, за да стимулират мащабни инвестиции в тази нефтена и газова провинция. Министърът на технологиите на Албърта Нейт Глубиш заяви пред репортери, че в момента в провинцията има няколко други предложения за центрове за данни с мощност от порядъка на гигавати, които са в различни етапи на разработка. Meta, подобно на други технологични гиганти, се сблъсква с бързо нарастващи нужди от електроенергия поради развитието на изкуствения интелект, а Албърта разполага с богати запаси от природен газ, който се продава на цена, значително по-ниска от референтната цена в САЩ. Хладният климат на провинцията също прави охлаждането на огромните суперкомпютри и свързаната с тях инфраструктура на центъра за данни по-рентабилно. Настоящите 20 малки и средни центъра за данни в Алберта вече ползват енергийната мрежа на провинцията, която се захранва на 60% с природен газ. Провинциалното правителство предоставя на новите инвеститори възможността да изграждат свои собствени източници на електроенергия, за да избегнат ограниченията по отношение на електроенергийния капацитет. Meta обяви, че ще финансира изцяло новата инфраструктура за производство и пренос на електроенергия за своя център за данни в Алберта, който ще консумира електроенергия, равна на потреблението на около 800 хил. домакинства. Центърът за данни ще използва система за течно охлаждане със затворен цикъл, което означава, че общото му потребление на вода ще бъде по-малко от това на типично голф игрище. Компанията си партнира с базираното в Албърта дружество Pembina Pipeline, което миналата седмица обяви, че ще продължи с проекта си Greenlight Electricity Centre – ново съоръжение за производство на електроенергия, работещо на природен газ, в окръг Стърджън, което ще влезе в експлоатация в края на 2030 г. и с което Meta има дългосрочно споразумение за пренос на електроенергия. До пускането в експлоатация на този проект и през следващото десетилетие производителят на електроенергия Capital Power, базиран в Албърта, ще доставя 250 мегавата електроенергия за обекта, като използва съществуващия си парк от електроцентрали, работещи на природен газ. Според Pembina проектът ще изисква приблизително 4,25 млрд. куб.м. природен газ на ден, което ще стимулира търсенето за производителите на природен газ в Западна Канада.

Виетнам се очаква да остане най-бързо развиващата се икономика в Югоизточна Азия, след като Азиатската банка за развитие (AБР) запази прогнозите си за растеж на страната от 7,2% през 2026 г. и 7% през 2027 г., се посочва в доклада "Перспективи за развитие на Азия", цитиран от Виетнамската новинарска агенция (ВНА).  Прогнозираният растеж е сред най-високите в развиващите се икономики в Азия и Тихоокеанския регион. Според AБР това се дължи на устойчивото представяне на производствения сектор, стабилния износ и инвестиции, както и на запазеното вътрешно търсене. Очаква се инфлацията да се повиши от 3,3% през 2025 г. до 4% през тази година, а през 2027 г. да се забави до 3,8 процента. Виетнам е сред най-силно представящите се икономики в последния доклад на AБР, въпреки че банката понижи прогнозата си за икономическия растеж на Азия и Тихоокеанския регион до 4,9% през 2026 г. спрямо 5,5% през 2025 година. Новата оценка е с 0,2 процентни пункта по-ниска от прогнозата, публикувана през април. Според доклада продължителните сътресения на световните енергийни пазари, предизвикани от конфликта в Близкия изток, оказват по-силен от очакваното натиск върху икономическите перспективи на региона. Въпреки това банката запазва прогнозата си за регионален растеж от 5,1% през следващата година, като очаква икономическата активност постепенно да се ускори с отслабването на тези фактори. Несигурността на глобалните енергийни пазари ще намалява постепенно въпреки временното споразумение между САЩ и Иран, постигнато през юни. Юлската актуализация обаче е изготвена преди последното изостряне на напрежението между двете държави. Поскъпването на енергията води до увеличение на цените на торовете, суровините и разходите по световните вериги за доставки, което ще поддържа инфлационния натиск в региона. AБР вече прогнозира регионална инфлация от 4,3% през 2026 г. при 3% през 2025 г., като новата оценка е с 0,7 процентни пункта по-висока от априлската. Прогнозата за 2027 г. остава без промяна - 3,4%. В доклада се предупреждава още, че подновяването на геополитическото напрежение и продължителната нестабилност остават сред основните рискове пред икономическите перспективи на региона. Подобно развитие може допълнително да затегне световните енергийни пазари, да засили инфлационния натиск и да увеличи външните икономически рискове.