България се нарежда на една от предните позиции в глобален мащаб на държавите с най-висок дял на собствена жилищна площ. Тези данни, базирани на проучвания на ОИСР и изследването на Кларк, Хуанг и И (2019 г.) за Китай, показват как решения в жилищната политика, взети преди десетилетия, продължават да оформят пазара на имоти и днес. Първите места в подредбата се заемат предимно от източноевропейски страни. Словакия оглавява списъка с внушителните 93.5% собственост на жилищата, следвана плътно от Румъния и Хърватия. В челната десетка влизат още Литва, България (където огромната част от хората живеят в собствено жилище), Полша и Латвия. Китай заема четвърто място в света, като 90% от домакинствата в страната притежават жилището, в което живеят. Това се дължи на мащабните жилищни реформи от 90-те години на миналия век. Тогава държавата продаде голяма част от държавния жилищен фонд на гражданите при изключително изгодни, субсидирани условия. Тези мерки бързо превърнаха частната собственост в норма и превърнаха недвижимите имоти в основен източник на богатство за китайските семейства. Днес жилищният сектор остава ключов двигател както за благосъстоянието на хората, така и за икономиката на страната като цяло. Някои от най-богатите икономики в света се нареждат изненадващо ниско в класацията: В Германия едва 41% от домакинствата притежават собствено жилище. В Швейцария делът е едва 38.2% – най-ниският сред изследваните страни. За сравнение, страни като Канада (68.6%), САЩ (65.3%), Австралия (62.7%) и Франция (58.5%) се движат около или под средното ниво за ОИСР, което е 70.1%. Националното богатство не гарантира висок процент на собственост. В много по-голяма степен процентът на собствените жилища се определя от държавната политика, достъпността на кредитирането и алтернативите на пазара на наеми. Търново

За три години Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) е затворила десетки обекти и е отнела десетки разрешителни за търговия с медикаменти. Проверките са разкрили съмнителни схеми за паралелен износ и фалшиви документи, заради които са сезирани ДАНС и данъчните, става ясно от данни на МЗ. Общо 76 разрешения за търговия на едро с лекарствени продукти са отнети от Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) за периода 2023–2025 г. Издадени и 18 заповеди за временно спиране от експлоатация на складове за съхранение на медикаменти за същия период. Нарушенията и наложените мерки през последните три години се разпределят по следния начин. За 2023 г. са отнети 28 разрешения за търговия, временно са спрени 2 склада и са образувани 16 административно-наказателни производства. През 2024 г. са прекратени 24 разрешения, спрени са 3 склада и са стартирани 2 административно-наказателни производства. През миналата година са отнети още 24 разрешения, спрени са 13 склада, а образуваните производства са 10. От началото на тази година до момента вече са образувани 5 административно-наказателни производства срещу търговци на едро. Успоредно с това ИАЛ засилва и контролната си дейност на терен. През 2023 г. са извършени 136 проверки, през 2024 г. те нарастват на 220, а през 2025 г. достигат 243. От началото на 2026 г. досега инспекциите са 102. Част от тези проверки са разпоредени директно от Министерството на здравеопазването с цел проследяване на наличностите и доставките на конкретни дефицитни медикаменти, включително за нуждите на заповедите за забрана на износа им.

На 20 юли - Илинден по стар стил, българската пивоварна индустрия посреща юбилейната си 145-а година. Големите заводи инвестират в модерни линии и зелени технологии, малките пивоварни предлагат нови стилове, а безалкохолната бира печели потребители с невиждана скорост. Класическият светъл лагер остава най-познатият вкус, но по рафтовете вече има пшенични, плодови, силно охмелени и сезонни предложения. Продажбите на бира у нас остават близо до 5 млн. хектолитра годишно. В България днес работят големи компании, регионални заводи и десетки микро пивоварни. Заедно те предлагат стотици марки и разновидности, а новите продукти се появяват почти всяка година. През 2025 г. вложенията в сектора са доближили 45 млн. евро - най-високото годишно равнище от две десетилетия. Пивоварните инвестират в намаляване на разхода на вода и енергия, повторна употреба на материали и по-добро оползотворяване на отпадъците. Сериозно внимание се отделя и на суровините. Разширяват се мощностите за производство на малц, а българският хмел отново намира път към пазари със стари пивоварни традиции. През 2026 г. отрасълът отбелязва 145 години пивоварна индустрия, 70 години българска пивоварна наука и 35 години от създаването на Съюза на пивоварите в България. В организацията членуват „Болярка ВТ“, „Бритос“, „Загорка“, „Каменица“, „Карлсберг България“, „Ломско пиво“, „Доровски инвест“ и „Русчук Крафт Брюъри“. Част от нея са и производителите на малц „Малтери Суфле“ и „Булмалц“, както и единственият производител на хмел у нас - „Булхопс“.

След броени месеци ще бъде готова новата огромна инсталация за производство на малц на "Малтери Суфле" в Плевен, обяви управителя на българското подразделение на глобалната компания Николай Минковски . Т.нар "Малцерай" представлява автоматизиран цех с капацитет от 60 000 тона, като ще бъде най-модерният в Югоизточна Европа. Той е разположен на територията на бившето "Плевенско пиво" и е наследник на сериозната инфраструктура за бирено производство, изградена десетилетия по-рано. Работата по проекта започна през пролетта на 2023 г., като освен цеха се строи и соларен парк, който ще задоволява около 40% от нуждите на много енергоемкото производство. Общата инвестиция е почти 70 милиона евро. Първите тестови количества суровина бяха произведени на обекта през май. Малцът е "тялото" на пивото - без него производство е невъзможно. Прави се от покълнал и впоследствие изсушен ечемик, като крайният резултат определя хранителните вещества в халбата, а и нейния вкус. Лидер на този пазар е именно "Малтери Суфле", която има 36 завода на 5 континента. Групата е избирала между 3-4 държави къде да бъде новата инвестиция, като България е надделяла с традициите на пивоварния си бранш и силните играчи в него, както и с големите си земеделци, заяви Минковски. По думите му плановете са да бъдат изкупени 70-80 000 тона пивоварен ечемик от Северна България, но и не само. От тази година се променя методиката на работа с фермерите - дават им се семена и се изкупува готовата продукция, като се насърчават добрите земеделски практики. Голяма част от капацитета на новата мощност ще е за износ, като "Малтери Суфле" разширява пазарите си и извън пивоварния и по-широкия алкохолен бранш към други хранителни производители.

Фирмите за дялово разпределение - топлинните счетоводители - увеличиха таксите си с до 40 на сто. Промяната се появи в сметките на клиентите на топлофикация за юни и в изравнителните сметки. Заради по-високите такси годишните разходи на домакинствата за услугата може да надхвърлят 36 млн. лв., показват изчисления, цитирани от вестника. Клиенти вече са подали жалби срещу увеличението на таксите до КЗК и до омбудсмана. Досега топлинните счетоводители прибираха годишно около 32 млн. лв. от столичани. С новите, по-високи цени приходите от домакинствата може да надхвърлят 36 млн. лв. годишно. Най-голямо е увеличението на цените при „Топлофикация София“. Там таксата за обслужване на партида нараства с 39,7 на сто и вече е 14,16 евро с ДДС, при досегашна тарифа от 10,14 евро — досега най-ниската на пазара. Най-висока остава цената на „Техем“ - 19.20 евро, като при тях повишението е 9,8%. Размерът на таксите за дялово разпределение зависи от избрания пакет и от броя уреди в жилището. Основните разходи включват: абонамент на партида - от 1.00 евро до 2.00 евро на месец; отчитане на уред (водомер, топломер) - от 0.20 евро до 0.60 евро на месец за уред; месечен дистанционен отчет - такса от около 1.50 евро до 2 евро на месец, ако сградата е на месечно отчитане; изравнителна сметка (годишна) - заплаща се еднократно около 12.00 евро.

Българската технологична компания "Телелинк бизнес сървисис груп", част от по-големия холдинг "Телелинк", е закупила британската Ideal Group Holdings. Сделката е за 100% от акциите на компанията, базирана в Брайтън, а цената е 14.5 млн. британски лири, или 17.1 млн. евро. Придобиването е финансирано с банков кредит за 12 млн. евро, а останалата част - чрез собствени средства на дружеството. Британската компания специализира в мрежова сигурност, като нейните основни клиенти са строители на сгради, стадиони, игрални зали и други. Когато се строи нова сграда, Ideal работи по мрежата, която поддържа нейните интелигентни елементи. Ideal предлага и консултантски услуги, като някои от доставчиците, с които работи, са и доставчици на "Телелинк", което българската компания е счела за плюс. Приходите на Ideal за 2025 г. са 11.8 млн. паунда, като тя има и 2.9 млн. паунда налични парични средства. За 2025 г. печалбата преди данъци и печалба е 0.95 млн. паунда. Общо в британската компания работят около 50 души. Консолидираите приходи на българската компания са 145 млн. евро за миналата година, а печалбата - над 8.3 млн. евро. Служителите са 460. Мажоритарен собственик на групата "Телелинк" е Любомир Минчев. Целта на "Телелинк" е да въведе хибриден модел, в който работата по проекти във Великобритания да се поеме частично и от инженери в България. През май в съобщение към Българската фондова борса (БФБ) от "Телелинк" обявиха, че планират три придобивания за общо 42 млн. евро - на британско, румънско и шведско дружество.

Ръководството на ВиК Бургас е сменено с решение на Съвета на директорите на "Български ВиК холдинг", съобщиха от държавният холдинг, който е принципал на водният оператор. Решението идва, след като предишният шеф на ВиК Бургас Цветан Мирчев и служителя от отдел "Строителство" Илчо Боев бяха задржани и обвинени в умишлена безстопанственост, с която са нанесли щети на дружеството за 303 281 евро. Новият Съвет на директорите на ВиК Бургас се назначава временно до провеждането на конкурс. За изпълнителен директор е предложена инж. Златина Димитрова. Председател на Съвета на директорите остава Димитър Атанасов. За член на борда е избран икономистът Николай Иванов, който притежава дългогодишен финансов и управленски опит в редица частни компании. В борда влизат още Яни Буланов и инж. Гинка Добрева.

На предстоящото извънредно Общо събрание на акционерите на Многопрофилна областна болница за активно лечение Д-р Ст. Черкезов АД - Велико Търново, насрочено на 14 август, ще бъде разгледано и предложението за увеличение на капитала на областната болница. Той следва да стане от 7 814 017 евро на 8 119 003 евро чрез издаване на 59 684 нови поименни акции с номинална стойност 5,11 евро всяка. Те ще бъдат записани на държавата, тъй като сумата представлява целева капиталова субсидия. След увеличението държавата ще притежава 92,82% от акциите на клиниката. Делът на Община Велико Търново ще стане 2,15%. Спад ще има и за останалите общини. Така Горна Оряховица ще остане собственик на 1,31% от акциите, Елена – на 0,31%, Златарица – 0,14%, Лясковец – 0,39%, Павликени – 0,76%, и Полски Тръмбеш – 0,49%. За Свищов остават 1,12%, Стражица – 0,42%, а Сухиндол – 0,09%.

През първото полугодие производителят на птиче месо и яйца “Градус” АД е реализирал печалба в размер на 14.83 млн. евро при загуба от 129 хил. евро година по-рано, показват данните в междинния финансов отчет на фирмата. Компанията като дружество от холдингов тип участва в управлението на дъщерните предприятия и разпределянето на финансите между тях. Резултатите във финансовия отчет на дружеството са пряко зависими от дейността на дъщерните дружества. Основният приход между януари и юни, оказващ най-голямо влияние върху текущия финансов резултат на фирмата, е от дивиденти – 14.99 млн. евро. За сравнение, за същия периода година по-рано тя не е имала такива парични постъпления. Така са се формирали общо приходи от дейността на „Градус“ АД са 15.2 млн. евро при 195 хил. евро година по-рано. След отчетена висока печалба, общото събрание на акционерите на „Градус“ АД е гласувало за разпределяне на дивидент в размер на 5 782 749.70 евро за 2025 г., което ще съответства на 0.035 евро брутен дивидент на акция. Изплащането на тези суми започна на 13 юли и ще продължи до три месеца.

Активите на Руската централна банка, замразени в ЕС по силата на санкции, наложени заради войната в Украйна, досега са донесли 6,6 милиарда евро, според данни на депозитара Euroclear. Отбелязва се, че приходите от руските активи са предоставени в подкрепа на Украйна, като за първите месеци на тази година те възлизат на 1,4 милиарда евро. Отчетите на белгийския депозитар посочват, че миналата година приходите са били 2,3 милиарда евро и са намалели с 13 процента в сравнение с данните за 2024 г. Euroclear уточнява, че е обжалвал решението на руски съд да изплати 200 милиарда евро на руската страна, но жалбата е била отхвърлена миналата седмица. Междувременно депозитарът заведе дело в Търговския съд в Брюксел срещу решенията на руския съд. Euroclear държи по-голямата част от замразените руски средства в ЕС (193 милиарда евро от общо 258 милиарда евро), а по-рано тази година Руската централна банка заведе дело в Москва срещу белгийския депозитар. През май беше съобщено, че руски олигарси са завели девет иска срещу Белгия в арбитражна процедура с възможност за постигане на извънсъдебно споразумение. Досега са подадени 200 жалби срещу европейските санкции до Белгийския държавен съвет – орган, еквивалентен на върховен административен съд – но те са отхвърлени. Тези жалби са подадени от руски притежатели на 65 милиарда евро, замразени в Euroclear, без собствениците на средствата да са включени в европейските санкции. Руската централна банка също е завела два иска в Общия съд на ЕС срещу възможността замразените средства да бъдат предоставени на Украйна. През март миналата година регулаторът също оспори решението за замразяване на средствата му в ЕС пред Европейския съд.

Победителят на Световното първенство по футбол не само спечели най-престижния трофей, но и получава рекордна парична награда. Световният шампион Испания ще прибере 51 млн. долара, а загубилият финала – 34 млн. долара. За Мондиал 2026 ФИФА увеличи общия награден фонд до рекордните 871 млн. долара, които ще бъдат разпределени между всичките 48 участващи отбора. Това е почти двойно повече в сравнение със Световното първенство в Катар през 2022 г., когато наградният фонд беше 440 млн. долара. Повече от 100 млн. долара бяха добавени към фонда през април, след като редица европейски футболни федерации поискаха по-високи компенсации заради значителните разходи по турнира, който се провежда едновременно в САЩ, Канада и Мексико. ФИФА изплаща средства на всички национални федерации, чиито отбори участваха в първенството, независимо от представянето им. Всяка от тях получава гарантирани 12.5 млн. долара, от които 10 млн. долара са за участието в турнира, а 2.5 млн. долара покриват разходите по подготовката. Освен това премиите се увеличаваха с всяка следваща фаза, до която достигне даден отбор. Разпределението на наградния фонд изглежда така: Шампион – 51 млн. долара, Вицешампион – 34 млн. долара, Трето място – 30 млн. долара, Четвърто място – 28 млн. долара, Четвъртфиналисти – по 22 млн. долара,    Осминафиналисти – по 18 млн. долара, Отбори, отпаднали в първия елиминационен кръг (17–32 място) – по 12 млн. долара, Отбори, отпаднали в груповата фаза (33–48 място) – по 10 млн. долара. Освен наградните суми ФИФА покрива самолетните билети в бизнес класа, хотелското настаняване и храната за официална делегация от 50 души, включително футболистите. Организацията заплаща още вътрешния транспорт на отборите, както и специализиран транспорт за екипировката. Федерациите обаче сами поемат разходите за застраховки, за допълнителни членове на делегацията и други извънредни разходи. Паричните награди се изплащат от ФИФА на националните футболни федерации, а не директно на футболистите. Всяка федерация сама решава как ще разпредели средствата между играчите и треньорите.

Страните от Съвета за сътрудничество в Персийския залив през последното десетилетие са инвестирали над 100 милиарда долара в Африка. Според британския мозъчен тръст Chatham House най-голяма част от сумата е дошла от ОАЕ и Саудитска Арабия - съответно 59 милиарда и 26 милиарда долара. Сферите на интерес включват основно енергетиката, пристанищата, логистиката, селското стопанство и критичните суровини. Една от причините за многомилиардните инвестиции е стратегическото геополитическо местоположение на Африка. Освен че осигурява достъп до нови търговски пътища, континентът е богат на суровини като мед, кобалт и литий, които стават все по-необходими за производството на електрически превозни средства и изкуствен интелект. Основната цел на азиатските страни обаче е диверсификация. Най-голямото природно богатство на държавите от Близкия изток са петролът и природният газ. Едновременно с това обаче централизацията на икономиките им около един сектор ги права изключително нестабилни. През последното десетилетие страните се опитват да развият и други отрасли. Докато Саудитска Арабия и ОАЕ инвестират главно във възобновяеми енергийни източници и в преработка и дистрибуция на петролни продукти, Катар се фокусира върху икономическо сътрудничество. Преди дни ADNOC Distribution - търговец на петролни продукти в Абу Даби, обяви, че ще поеме бензиностанциите и бизнеса с горива на Shell в Южна Африка в сделка за около 1 милиард долара. Така партньорствата между африканските страни и държавите от Близкия изток се засилват в момент, когато финансовите нужди на континента нарастват, а западното финансиране за развитие се свива.