Ръстът на вноса на стоки в България изпреварва този на износа от страната през първите шест месеца на 2026 г. на годишна база, сочат предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През периода януари - юни 2026 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 5,1 на сто в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 7 961 000 евро. Основни търговски партньори на България са Турция, Китай, Сърбия, Съединените американски щати, Обединеното кралство, Република Северна Македония и Украйна, които формират 48,4 на сто от износа за трети страни, показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). През юни 2026 г. износът на стоки от България за трети страни нараства с 10,1 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 1 463 600 евро. През периода януари - юни 2025 г. износът на стоки от България за трети страни е намалял с 3,6 на сто в сравнение със същия период на 2024 г. През юни 2025 г. износът за трети страни е нараснал с 0,9 на сто спрямо същия месец на предходната година. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - юни 2026 г. нараства с 25,7 на сто в сравнение със същия период на 2025 г. и е на стойност 13 480 100 евро (по цени CIF). Най-голям е стойностният обем на стоките, внесени от Турция, Китай, Казахстан и Сърбия. През юни 2026 г. вносът на стоки в България от трети страни нараства с 40,4 на сто спрямо същия месец на предходната година и е в размер на 2 416 800 евро. Вносът на стоки в България от трети страни през периода януари - юни 2025 г. е белязал ръст от 5,5 на сто в сравнение със същия период на 2024 г., а през юни 2025 г. е намалял с 3,1 на сто спрямо същия месец на предходната година, показва справка в НСИ. Външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) на България с трети страни за периода януари - юни 2026 г. е отрицателно и е в размер на 5 519 100 евро. През юни 2026 г. външнотърговското салдо (износ FOB - внос CIF) с трети страни също е отрицателно и е на стойност 953,2 млн. евро. През периода януари - юни 2026 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 22 968 400 евро, което е с 8,5 на сто повече в сравнение със същия период на 2025 година. През юни 2026 г. общият износ на стоки възлиза на 4 164 800 евро и нараства с 13,7 на сто спрямо същия месец на предходната година. През периода общо в страната са внесени стоки на стойност 29 381 200 евро (по цени CIF) или с 14,4 на сто повече спрямо същия период на 2025 година. През юни 2026 г. общият внос на стоки нараства с 22,1 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 5 175 500 евро. Общото външнотърговско салдо (износ FOB - внос CIF) е отрицателно за периода януари - юни 2026 г. и е на стойност 6 412 800 евро, а през юни 2026 г. също е отрицателно и е на стойност 1 010 700 евро.

Половината от фирмите в дървообработващия и мебелния бранш, които работят за износ, отчитат спад през последното тримесечие. Това показват първите резултати от „Пулсът на бранша“, ново проучване на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост (БКДМП) сред компаниите от сектора. В анонимната анкета, от участвалите фирми — 42.5% са малки предприятия, микропредприятия — 27.5%, средни предприятия — 22.5%, големи предприятия — около 5%, а останалите не са се самоопределили. Около 66.7% от анкетираните (43.6% са посочили „малко по-ниско“ и 23.1% - „значително по-ниско“) отчитат спад в производството или в количеството предоставяни услуги, материали или аксесоари през последното тримесечие спрямо предходното. Само 33.3% съобщават за ръст (25.6% са отговорили с „малко по-високо“, а 7.7% - „значително по-високо“). Почти половината от фирмите (47.5%) изнасят продукция, стоки, материали или услуги, докато 52.5% работят единствено за българския пазар. Сред фирмите, които реално изнасят, картината е следната: 35% не отбелязват промяна в износа, 30% съобщават за спад („малко по-нисък“), 25% — за значителен спад, а едва 10% отчитат лек ръст. Никой не отчита значителен ръст на износа. Тоест при повече от половината износители (55%) се наблюдава влошаване спрямо предходното тримесечие. По отношение на очакванията за броя на заетите през следващото тримесечие, половината от фирмите (50%) не планират промяна. Близо 17.5% планират да наемат нови служители, а точно толкова (17.5%) посочват, че не успяват да намерят квалифициран персонал — сигнал за структурен недостиг на кадри в бранша. 15% очакват да освобождават служители. Въпреки трудната пазарна среда, инвестиционната активност остава сравнително стабилна: 70% от фирмите планират инвестиции през следващите 6 месеца — 27.5% значителни и 42.5% малки и текущи. Близо 22.5% не планират инвестиции, а 7.5% нямат яснота. Секторът се свива. Мнозинството от фирмите (2 от 3) отчитат спад в производството през последното тримесечие, а не ръст — ясен знак за отслабващо търсене, както на вътрешния, така и на външния пазар. Износът е под натиск. Над половината от изнасящите фирми отчитат спад на износа си, а нито една не отчита значителен ръст — тревожен сигнал относно запазването на конкурентоспособността на бранша на международните пазари. Пазарът на труда – непредвидим. Според анкетата едновременно има фирми, които съкращават, и такива, които не могат да намерят кадри — недостигът на квалифициран персонал остава структурен проблем, независимо от цикличното забавяне. Инвестициите не спират, но стават по-предпазливи. Фирмите от сектора споделят, че планират „малки и текущи“ инвестиции, а не мащабни. На практика това означава, че бизнесът поддържа активност, но изчаква по-стабилна икономическа и политическа обстановка и предвидимост, преди да поема по-големи ангажименти.

От всички 257 града в страната 41 са увеличили населението си през миналата година, като от тях седем са областни центрове. Това показва съпоставяне на данните на текущата демографска статистика на Националния статистически институт за населението по градове и пол към 31 декември 2025 г. с тези от година по-рано. Областните центрове, които увеличават жителите си, са Благоевград, Бургас, Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив и София. В останалите 216 града хората са намалели с различен брой, като изключение прави Черноморец в Бургаска област, чийто брой жители не се е променил спрямо 2024 година - 2163 души. Градовете, чието население е под 1000 души, са 10. Така в групата на най-малкия български град Мелник (181 ж.) попадат още Антоново (930 ж.), Бобошево (933 ж.), Болярово (982 ж.), Брусарци (838 ж.), Грамада (913 ж.), Димово (895 ж.), Клисура (778 ж.), Маджарово (480 ж.) и Плиска (756 ж.). Най-голямо увеличение на населението има в София, най-малко - в Болярово Населението на столицата се увеличава със 7586 души и вече достига 1 213 134. След София най-много „скача“ населението на Пловдив - с 4505 души и са вече 333 994, а във Варна населението нараства с 3946 души и става 322 683. С четирицифрен брой жители през миналата година увеличават населението си още Благоевград и Несебър, съответно с 1501 и 1580 обитатели. Градовете, в които се отчита увеличение на населението през 2025 година, са разположени в 15 от 28-те области, сочат данните. През миналата година област с административен център Кърджали е единствената, в която всички градове – общо 5, увеличават жителите си. Това са областният център, Ардино, Джебел, Крумовград и Момчилград. Повече от половината от 20-те града в Бургаска област са с нарастващ брой на населението през миналата година. Освен областния център това са Ахелой, Българово, Каблешково, Камено, Китен, Несебър, Обзор, Поморие, Приморско, Свети Влас и Созопол. През миналата година най-много жители е изгубил Русе

Вятърен парк „Стражица“ край Балчик с обща инвестиционна стойност от около 100 млн. евро ще бъде реализиран от „Тесса Грийн Енерджи“. Проектът е първият мащабен вятърен парк в България, достигнал до финансиране, от повече от 12 години. Последният съпоставим вятърен проект, достигнал финансиране в България, е реализиран през 2012 г., което прави „Стражица“ първия по рода си за последните над дванадесет години. Първата фаза на проекта предвижда 70 MW инсталирана мощност и 11 вятърни турбини Vestas EnVentus V162-6.4 MW. Очаква се паркът да бъде въведен в търговска експлоатация през четвъртото тримесечие на 2027 г. Проектът ще се реализира с дългосрочно финансиране от 78 млн. евро, структурирано и финализирано от „Пощенска банка“. „Стражица“ е резултат от години подготовка и е първата стъпка в по-широка стратегия на „Тесса Грийн Енерджи“ за развитие на възобновяема енергия в региона.

Нов ритейл парк ще бъде издигнат срещу ОУ "Васил Априлов“ в Русе на бул. “Липник“ и ще се захранва от фотоволтаици на покрива. Инвестиционното предложение е от края на 2024 г., като инвеститор е пловдивската "Липник 123А“ ЕООД. Тя е собственост на "Керамик груп“, която създаде строителните хипермаркети "Алати“. В Русе се предвижда строеж на три основни сгради, към които ще има и паркинг. В едната сграда ще се обособи шоурум и склад на продукти от дейността на възложителя – основно търговия с продукти за банята. Помещенията в другите две сгради ще се отдават под наем за разполагане на магазини на световни и български марки за облекло, спортни стоки, електроуреди, стоки за бита и др. Паркингът около основните сгради ще бъде само за временно паркиране на автомобили на служители и клиенти на комплекса в рамките на работното време. Източник: Русе Медиа

Стартира изграждането на нов парк на Пловдив – „Кан Крум“, който обхваща територия от 79 дка се финансира от европейската програма „Развитие на регионите 2021–2027“. Стойността на строителството е 4,53 млн. евро, като 97% от финансирането е безвъзмездно. Самото строителство ще се осъществи от компанията „Ай Ди Ел“. Строителен надзор в лицето на „Инфра инвест“, а авторски надзор е „Арт план“. Новият парк ще се разпростира между бул. „Цар Симеон“, ул. „Съединение“ и ул. „Александър Терзиев“. Проектът предвижда модерна паркова среда с амфитеатър със 194 места, открита сцена, обслужваща сграда и самостоятелна обществена тоалетна. Предвидени са три водни площи с общ обем над 1400 куб. м, декоративен фонтан и автоматизирана поливна система със сондажни кладенци. Паркът ще разполага и с три паркинга със 109 места, включително за хора с увреждания. Озеленяването ще заема над 65% от територията – с 51 декара тревни площи, над 20 000 храста и близо 900 дървета. Източник: plovdivnow.bg

Meждyнapoднaтa плaтфopмa зa дocтaвĸa нa xpaнa и дpyги cтoĸи Јuѕt Еаt Таkеаwау.соm oбяви, чe нaпycĸa бългapcĸия пaзap. Toвa ce cлyчвa 4 гoдини cлeд изxoдa ѝ oт cъceднa Pyмъния и 8 cлeд ĸaтo cтъпи y нac чpeз пpидoбивaнeтo нa ВGМеnu. Дocтaвĸитe щe бъдaт пpeĸpaтeни нa 15 ceптeмвpи. Oт ĸoмпaниятa пocoчвaт, чe щe cпaзят "пpeдвидeнитe в зaĸoнa пpoцeдypи пo oтнoшeниe нa пpиблизитeлнo 220-тe зaceгнaти cлyжитeли и 480-тe ĸypиepи".

Най-голямото предприятие в България за преработка на праскови – „Фрукто Сливен“ преработва около 220 тона праскови на ден. След 3 лоши години, в Сливенско очакват да произведат около 9 000 тона консервна праскова, като се има предвид, че регионът произвежда 90% от консервната праскова в страната, казва председателят на браншовата камара Цветан Цеков. В Сливенско около 300 земеделски производители отглеждат праскови. "Фрукто Сливен" има над 60-годишен опит в производството на консервирани плодове и зеленчуци. Производствената база се намира в Сливен и заема 70 хил. кв.м, от които 20 хил. кв.м закрита площ. В близост до фабриката са разположени и фирмените овощни градини, в които се отглежда основната суровина - праскови и череши. "Фрукто Сливен" произвежда и плодови пюрета и зеленчукови консерви. Търговският й офис е във Варна. Над 95% от продукцията се продава зад граница. Миналата година имаше огромен спад в производството заради липсата на плодове и работихме на 40% от възможностите си. Сега компанията се старае да стигне 100% от капацитета си. Компанията изнася продукцията си в цяла Европа, като през последните години покрива и пазарите в Австралия и Канада, където продава над 50-60 контейнера компоти от праскови. Във „Фрукто Сливен“ работят около 240 души средно годишно, като през лятото броят им стига 500 души общ персонал. Компанията предвижда нови проекти – закупуване на модерни машини за около 650 000 евро, разработва и 2 нови проекта за слънчеви панели и батерии. divident.eu

Модерното предприятие за производство на електрически велосипеди край Куклен, собственост на „Е-велорекс“ ЕООД в несъстоятелност отново не беше продадено. За 30 юли бе насрочен таен търг с начална продажна цена в размер на 21 780 000 евро. Следващ търг за фабриката на „Е-велорекс“ ЕООД ще има през септември, а цената със сигурност ще се намали, след извършване на нова оценка на имуществото. „Е-велорекс“ ЕООД е дъщерно на дългогодишния пловдивски производител на велосипеди „Лидер 96“. Високотехнологичният му завод за е-велосипеди се простира върху 25 000 кв.м. от обща площ 46 999 кв.м. Той бе открит през 2023 г. с голямата амбиция на съдружниците да надградят позициите си на международните пазари. Техни велосипеди се карат в Италия, Белгия, Германия, Швеция, Нидерландия и др. В новата фабрика бе извършена мащабна инвестиция, вложени бяха 50 млн. лв. за строителство и оборудване. Тогава държавата отпусна безвъзмездно 1.5 млн. лв. за изграждането на пътна инфраструктура, а от Министерство на иновациите и растежа дадоха сертификат клас А за инвестицията. Там трябваше да работят 330 души, а по план да се произвеждат 300 хил. е-велосипеди годишно - мoдeли зa гpaдcкa cpeдa (Сіtу и Тrеkkіng), плaнинcки бeгaчи (MTB) и cгъвaeми. Най-вече задлъжнялост към кредитори, доставчици и НАП, както и стагнация на европейския пазар като цяло в сектора на велосипедите, дърпа компанията към блатото. И макар се бизнесът в цял свят пострада заради ковида, пловдивската фирма започва да посреща финансови удари доста преди пандемията. От финансовия отчет за 2017 г. на „Лидер Груп 2016“ АД /компания майка в групата Лидер 96/, е видно, че за същата година, след данъци нетната загуба е в размер над 1,6 млн. лв., а предната година е била по-голяма – над 2,8 млн. лв. Производството по несъстоятелност е поискано от съдружниците и от кредиторите. Процедурата стартира през февруари 2026 г. с решение на Окръжен съд – Пловдив, а от 1 юни официално е в несъстоятелност. Иначе исковата молба за неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост е от март 2024 г. С друго свое решение Окръжен съд Пловдив лишава длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. Постановена е и обща възбрана и запор върху имуществото. „Лидер 96“ е регистрирано в Пловдив през 1996 г. и първоначално е търгувало с велосипеди, след това започва производство и постепенно става един от водещите европейски производители на велосипеди и електровелосипеди. Привлича и чуждестранни партньори. Негови основатели са семейство Георги Златанов и Ирина Златанова, както и Петър Куршумов. По-късно щафетата поема синът на Златанови – Димитър. Фамилията има и бизнес с млечни продукти. Преди да вдигнат производствените си бази в Рогош, а после и в Куклен, първите стъпки на съдружниците бяха на ул. „Мостова“ 3 – началото на моста на Герджика /вляво/ в посока кв. „Кършияка“. Там се намираше предприятието от времето на соца „Прогрес“, в което преди приватизацията се произвеждаха различни части за машиностроенето. В момента на същия терен "Куршумов" АД вдига жилищен блок. Мажоритарен собственик на дружеството е синът на Петър Куршумов - Янко. През годините "Лидер 96" преминава през различни фирмени трансформации, сключи брак и се разведе с редица чуждестранни съдружници. В момента фирмата майка "Лидер Груп 2016" е под шапката на "ТиАрДжи ЕЕФ Леджънд България" АД, със собственик американецът Николъс Ес Роухатън

Electrocharge разширява своята мрежа за зареждане на електромобили с нова бърза зарядна станция на бензиностанция Petrol Кулата, разположена в непосредствена близост до граничния пункт с Гърция. Новата станция осигурява удобна възможност за зареждане по един от най-натоварените международни маршрути и улеснява пътуването с електромобил както в България, така и към Гърция. По маршрута към Кулата водачите могат да използват и бързата зарядна станция на Electrocharge в Симитли. Двете локации осигуряват допълнителна гъвкавост при планирането на пътуването и са особено удобни за електромобили с по-малък пробег. Електрохолд стартира изграждането на своята мрежа от зарядни станции за електромобили Electrocharge в края на 2024 г.

„Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ (ФНИБ) планира да разпредели дивидент в размер на 7,81 млн. евро от неразпределени печалби от минали години, което се равнява на брутен дивидент от 0,225 евро на акция. Решението предстои да бъде гласувано на извънредно общо събрание на акционерите, свикано на 5 октомври 2026 г.

„Гербера Сити Хоум“ е най-новият жилищен комплекс, инвестиция на строителния предприемач Георги Чалъмов. Собственикът на фирма „Гербера“ предприе мащабно строителство в терен, разположен до бившия авиоремонтен завод "Авионамс" в Югоизточната промишлена зона на Пловдив. Парцелът е около 40 дка и е заключен на ъгъла между Асеновградско шосе и бул. „Цар Симеон“. В него ще се появи многофункционален комплекс от жилища и обществени зони. С новите 40 дка собственикът на „Гербера“ дава заявка за един от най-мащабните строежи в южните територии на Пловдив, близо до Асеновградско шосе и индустриална зона „Тракия". Жилищен комплекс „Гербера Сити Хоум“ е вече в строеж на ул. „Цар Симеон“ №2 В комплекса има 20 жилищни сгради с модерна фасада, паркоместа и гаражи са предвидени за всички апартаменти, както и магазини на партера за удобството на обитателите на комплекса. Освен „Гербера Сити Хоум“, предприемачът стои зад още няколко проекта на ключови локации в града на тепетата - негов е комплекс „Гербера“ на Колодрума, с около 400 жилища. Чалъмов строи нови апартаменти и в купени от него имоти от територията на завод „Оптела“.

Нови правила съгласно Регламента относно опаковките и отпадъците от опаковки започват да се прилагат в Европейския съюз. Регламентът въвежда строги ограничения за контакта с храни на перфлуороалкилираните и полифлуороалкилираните съединения (PFAS), известни като „вечни химикали“ в опаковките.  Например за производителите на опаковки определенията вече ще бъдат хармонизирани в целия ЕС. Някои маркировки и информация вече ще се изискват и за опаковките, като се гарантира, че производителите или вносителите на опаковки могат да бъдат идентифицирани и при необходимост да се осъществи връзка с тях, обясняват от ЕК. Предвижда се постепенно да бъдат въведени допълнителни правила съгласно регламента, като по-голямата част от задълженията ще започнат да се прилагат от 2030 г., включително правилата относно рециклируемостта, заложените цели за повторна употреба или за много малките пластмасови опаковки за еднократна употреба, използвани в хотелите и ресторантите. Всеки европеец изхвърля средно половин килограм опаковки всеки ден - от чаши за кафе до капсули за напитки, найлонови опаковки и фолио или от пакети за онлайн покупки. В тази връзка от ЕК посочват, че регламентът ще спомогне за по-нататъшното справяне с екологичните предизвикателства, причинени от опаковките и ще намали зависимостта на Европа от вносни изкопаеми горива, от които почти изцяло се произвеждат пластмасови опаковки. Битовите отпадъци в България се рециклират на ниво едва под 17 на сто при средно около 48 на сто в ЕС, съобщи министърът на околната среда и водите Росица Карамфилова през юни по време на Националната среща на местната и централната изпълнителна власт в София, организирана от Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). По думите й по отношение на въвеждането на депозитна система за опаковки от напитки министърът заяви, че няма да се допусне нито държавен, нито частен монопол.

Основната инфлация в САЩ през юли е била умерена, което вероятно ще облекчи натиска върху Федералния резерв да повиши лихвените проценти, съобщава Bloomberg. Индексът на потребителските цени (CPI), който не включва често волатилните категории на храните и енергоресурсите, се е повишил с 0,2% спрямо предходния месец, според данни на Бюрото по трудова статистика, публикувани в сряда. На годишна база той е нараснал с 2,5%, което съответства на най-бавния темп от март 2021 г. насам. Като цяло потребителските цени са се повишили с 0,1% спрямо предходния месец и с 3,4% спрямо същия период на миналата година. Влиянието на шока от цените на енергоресурсите, предизвикан от войната в Иран, е продължило да отслабва през юли. Данните може да дадат на Фед повече свобода да оцени инфлационния натиск спрямо неотдавнашното забавяне на наемането на работна ръка, докато обсъжда дали да повиши лихвените проценти на заседанието си на 15-16 септември. Преди септемврийското заседание политиците ще разгледат допълнителни доклади за заетостта и инфлацията, а инвеститорите ще следят внимателно очакваните изявления на председателя на Фед Кевин Уорш. Фючърсите върху американските акции отбелязаха ръст, а доходността по държавните облигации спадна, тъй като инвеститорите намалиха залозите си за повишение на лихвите през септември. Цените на стоките, без хранителните продукти и енергийните суровини, отбелязват възстановяване след два месеца на спад. Цените на услугите, без енергоизточниците и наемите, са се повишили с 0,2%, според данни, събрани от Bloomberg. Цените на жилищата са се вдигнали с 0,1%, като съставляват две трети от общото увеличение, според Бюрото по трудова статистика. Медицинските грижи и цените на самолетните билети са сред другите категории услуги, при които се наблюдава ръст на цените. Цените на енергоизточниците и бензина спадат за втори пореден месец, а цените на хранителните стоки се понижават за първи път от март насам, отчасти благодарение на рекордно намаление в цените на марулите на фона на епидемията от циклоспора. Цените на бензина в САЩ отново надхвърлиха 4 долара за галон през юли, след като примирието между САЩ и Иран се провали и военните действия се възобновиха, но като цяло през целия месец останаха по-ниски в сравнение с юни.

Войната в Близкия Изток предизвика най-големия шок в предлагането на петрол в историята, но дори в разгара на конфликта цените така и не достигнаха прогнозираните от анализаторите 150 долара за барел. Причината се крие не толкова в Персийския залив, колкото в Пекин. Китай още от миналата година постепенно се превръща в гигантски фактор за поведението на петролния пазар като най-голям вносител в глобален мащаб. Сега обаче това работи още по-добре заради комбинацията от "трусове" в досегашния модел - невиждано до момента блокиране на Ормузкия проток, през който минават 14 млн. барела дневно и раздор в ОПЕК.Безспорно и други правителства допринесоха за това. Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства пуснаха допълнителни 5 млн. барела дневно през тръбопроводи, заобикалящи протока. Вашингтон и Токио освободиха рекордните 2 млн. барела дневно от стратегическите си резерви, а по-бедните държави ограничиха потреблението си. Тези мерки обаче нямаше да са достатъчни без решенията, взети без много шум в Пекин. Между февруари и юни Китай намали наполовина вноса на суров петрол - с 5,5 млн. барела дневно, което според експерти е свалило цената на Brent с 30 долара или повече. Това е повече от половината от глобалния спад на търсенето по време на локдауните заради COVID-19, но за разлика от пандемията китайската икономика продължи да расте нормално. "Китай е новият ОПЕК", каза неотдавна пред The Economist ръководител на петролната търговия - способността на страната да включва и изключва търсенето на петрол ѝ дава влияние върху цените, сравнимо с това на Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК). А докато ОПЕК отслабва след неотдавнашното напускане на ОАЕ, пазарната мощ на Китай расте. Пекин използва три основни инструмента. На първо място са националните резерви. През годината до началото на 2026 г. Китай купи 200 млн. барела на ниски цени, увеличавайки и без това огромните си резерви от 1,4 млрд. барела - покупки, които по оценки на търговци са добавили 10-20 долара към световната цена преди войната. Те станаха възможни след грандиозна национална програма за разширяване на 11 нефтохранилища с общо 169 млн. барела допълнителен капацитет през 2025-2026 г. Те се пълнеха ударно в седмиците преди очакваните удари на САЩ и Израел по Иран. След началото на конфликта Китай започна да източва запасите - със 70 млн. барела до юли според данни на Vortexa, а ако се включат плаващите хранилища, изтеглянето достига 150 млн. барела за три месеца, или около 1,5 млн. барела дневно. Пекин бързо се преориентира и при доставките - с рязко повишен внос от Русия, рекорден - от Бразилия и с нови договори с доставчици от Африка и Южна Америка. Собственият добив също скочи до 4,32 млн. барела дневно след 7-годишна кампания. Вторият лост са ограниченията за износ. През март правителството нареди на рафинериите да спрат нови  експортни договори и да анулират част от вече сключените. Между февруари и април износът на рафинирани продукти падна почти наполовина, до 430 000 барела дневно, което спести на рафинериите 1,2-1,8 млн. барела дневно суров петрол. Третият лост е свиването на вътрешното търсене. През юни китайските рафинерии преработиха с 2,7 млн. барела дневно по-малко петрол спрямо предходната година - производството на бензин спадна с 14%, а на дизел и авиационно гориво - с по 21%. Все повече градски жители се прехвърлят от автомобили към метро, велосипеди и електрически таксита, а вътрешните полети намаляват в полза на влаковете. Общото въздействие върху китайската икономика засега изглежда овладяно. БВП нарасна с 4,3% през второто тримесечие - най-бавният темп от края на 2022 г., но причината е по-скоро в слабите инвестиции и кризата в имотния сектор, отколкото в липса на петрол. Запасите на Китай обаче не са безкрайни. За разлика от ОПЕК, който на теория може да поддържа съкращения с години, Китай не може безкрайно да внася с 5,5 млн. барела по-малко дневно. Войната показа все пак, че сама по себе си страната може да стабилизира световния петролен пазар в продължение на месеци - нещо, за което лидерите на все по-разединения ОПЕК само мечтаят.