646 евро да бъде минималната работна заплата за 2027 г. са предлогили работодателските организации. Идеята им това да бъде средно аритметично от горната граница на минималното възнаграждение, което е 672 евро и съответно долната, която е 620 евро. Това стана ясно след срещата за новия механизъм за определяне на минималната работна заплата, на която обаче не беше постигнат консенсус между социалните партньори за минималното възнаграждеине за следващата година. Новите правила ще бъдат регламентирани в Кодекса на труда и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. След одобрение от Народното събрание механизмът може да започне да се прилага от 2027 г.

С 6,9 на сто са се повишили цените на горивата и смазочните материали за лични автомобили в Европейския съюз през юли спрямо същия месец на 2025 г., показват данни на Евростат. Това следва годишно увеличение от 20,7 на сто през май и 13,7 на сто през юни. България е сред 5-те страни с най-драстично поскъпване. Най-голямо годишно увеличение през юли е отчетено в Румъния – 24,2 на сто, следвана от Германия и Литва с по 22,9 на сто, България с 22,2 на сто, Нидерландия с 22 на сто и Финландия с 20,5 на сто. В 25 от 27-те страни от ЕС цените на горивата и смазочните материали са били по-високи през юли спрямо година по-рано. В 13 държави годишното увеличение през юли е било по-голямо от отчетеното през юни. Въпреки това в 24 страни от ЕС годишният темп на поскъпване през юли е бил по-нисък от този през май, когато в четири държави увеличението на цените на годишна база е надхвърлило 30 на сто. Цените са се понижили слабо в Унгария – с 0,1 на сто, докато най-малки увеличения са отчетени в Швеция – 1,2 на сто, и Ирландия – 3,2 на сто. На месечна база през юли дизелът е поскъпнал с 4,3 на сто, а бензинът – с 4,7 на сто спрямо юни. За сравнение, през юни цената на дизела се е понижила с 6,4 на сто, а на бензина – с 4,2 на сто спрямо май. Между юни и юли цените на дизела са се повишили в 17 страни от ЕС. Най-големи увеличения са регистрирани в Полша – 13,4 на сто, Германия – 12,7 на сто, и Гърция – 12,1 на сто. В девет държави цените на дизела са се понижили, като най-значителен спад е отчетен в Кипър – 7,9 на сто, Швеция – 7,4 на сто, и Ирландия – 6,4 на сто. Цените на бензина са се повишили в 14 държави и са се понижили в 12 между юни и юли. Най-голям ръст е отчетен в Полша – 17,2 на сто, Германия – 11,0 на сто, и Испания – 7,1 на сто. Най-съществено понижение на цените на бензина е регистрирано в Швеция – 11,1 на сто, Кипър – 5,4 на сто, и Ирландия – 4,1 на сто.

Дванадесет акционерни дружествата със специална инвестиционна цел (АДСИЦ), които имат лиценз за инвестиции в различен тип недвижими имоти, решиха да разпределят дивидент за акционерите си от нетната печалба за 2025 година. Най-голям дивидент за 2025 г. гласува общото събрание на акционерите на „Куантум дивелопмънтс“ – по 2 евро на акция. Сумата, заделена за разпределение е в размер на 1.3 млн. евро. Тя е образувана от 100% от реализираната печалба през миналата година от 496 201 евро и още 738 799 евро неразпределена печалба от минали години. Общото събрание на акционерите на „Ейч Би Джи фонд за инвестиционни имоти“ е определило брутен дивидент на една акция от 0.6096 евро. Печалбата на дружеството за 2025 г., подлежаща на разпределяне съгласно чл. 29 от ЗДСИЦДС, е в размер на 904 176.44 лева. От нея 813 758.80 лв. е за дивидент на акционерите. Акционерът Орлин Иванов Попов упражнява контрол върху “Ейч Би Джи фонд за инвестиционни имоти”, като притежава пряко 246 750 броя (36.15% от капитала) акции и непряко, чрез собственото си дружество „Хестия-77” ЕООД 225 000 броя акции (32.97% от капитала) или общо 471 750 броя акции, представляващи 69.12% от капитала на дружеството. Останалите акции се притежават от инзивидуални инвеститори и фирми. Общо 125 438 акции (18.38% от капитала) се притежават от „Джулай” ЕООД , 69 062 броя акции (10.12 % от капитала) – от Теодора Попова – председател на съвета на директорите и изпълнителен директор, 16 250 броя акции (2.38% от капитала) – от Петя Веселинова Митева. През финансовата 2026г. се очаква да бъде въведена в експлоатацията цялата сграда на строящия се търговски комплекс в гр.София, кв.Студентски град, включващ заведения, офиси и жилища. „Фонд за недвижими имоти България“ разпределя общо 8 036 926.60 евро (сума от 5 322 221.71 евро, представляващи 100% от преобразувания финансов резултат за 2025 г., определен съгласно чл. 29 от ЗДСИЦДС, и 2 714 704.89 евро от неразпределени печалби от минали години) като дивидент на акционерите, т.е. по 0.232 евро брутен дивидент на акция. Над 1000 са инвеститорите във „Фонд за недвижими имоти България“, като сред тях са пенсионни фондове, банки и дружества за управление на активи. Най-големите сред чуждестранните инвеститори са Horizon Platinium и Swedbank AS. Останалите девет дружества са разпределили по-малки суми за своите акционери. При „СЛС имоти“ брутният дивидент на една акция е 0.00450 евро, при „Алтерон“ – 0.08 евро, а при „Гленмоор Кепитал“ – 0.045 евро. „Браво пропърти фонд“ плаща брутен дивидент от по 0.02 евро на акция, „Кепитъл холдинг груп“ – по 0.04862039 евро, а „Пи Ар Си“ – по 0.479162206 евро. „Ексклузив пропърти“ заделя за акционерите си като брутен дивидент по 0.03 евро на една акция, а „Варвара термал вилидж“ – по 0.0362 евро. Печалбата на „Софарма имоти“ за 2025 г. е в размер на 14 037 065.47 лв. (7 177 037.61 евро), а след преобразуване по реда на чл. 29, ал. 3 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация – е 9 617 261.88 лв. (4 917 227.92 евро). Сумата от 4 552 073.66 евро се разпределя като годишен дивидент на акционерите. След приспадане на платения за първото шестмесечие на 2025 г. авансов 6-месечен дивидент в размер на 4 609 777.20 лв. (2 356 941.66 евро) остава да се изплатят на акционерите още 2 195 132 евро или брутен дивидент на една акция в размер на 0.10 евро.

Наземни оператори са компаниите, които отговарят за чекирането на пътниците, обработката на багажа, финалното минаване през гейта, обслужването на самолетите като товарене и разтоварване на багаж, избутване, диайсинг (de-icing - процес на премахване или размразяване на сняг) и т.н. За целта те сключват договори с различните авиокомпании. От тази година на летище София има нова компания - "Авиапартнър България", собственост на белгийската Aviation Ground Handling Services, като България вече фигурира в групата локации на Aviapartner, специализирана в дейността и основана през 1949. Летище София в лицето на концесионера "СОФ кънект" на практика е излязло от бизнеса си в наземното обслужване (той беше един от трите оператора до момента със 17% пазарен дял в наземното обслужване според последния отчет на дружеството). А авиокомпаниите клиенти и служителите са прехвърлени на новия играч. Сред клиентите на Aviapartner са British Airways, израелските EL AL и Israir, полската Enter Air, украинската Wind Rose, турските Pegasus Airlines и Onur Air, германската Eurowings, българските European Air Charter и VBB (Alk), както и SunExpress, съвместно дружество на Lufthansa и Turkish Airlines. За клиенти играчът ще се конкурира с останалите два оператора - "Суиспорт България" (51% на швейцарското едноименно дружество и 49% на групата "Химимпорт") и компанията с гръцки произход "Голдеър хендлинг". "Авиапартнър България", обхваща наземно обслужване, агенция за продажба на самолетни билети, автобусен транспорт между терминалите, дейности, свързани с пътници с намалена подвижност (PRM), и редица други услуги. Сега "Авиапартнър България" има персонал около 200 души, приблизително 70% жени и 30% мъже. Едноличен собственик на капитала на "Авиапартнър България" e Aviation Ground Handling Services, Белгия. През ноември 2024 г. Aviation Ground Handling Services CA е привлечена като инвеститор в "Омега авиейшън". Тя вече носи името "АвиаВИП България", като белгийската компания има 60%, а останалите 40% са на Тони Тотов, като това е марката за бизнес авиация. На 23 януари 2026 г. "Авиапартнър България" получава лиценз за наземно обслужване на летище "Васил Левски" - София. "Авиапартнър" се развива стабилно от създаването ѝ през 1949 г. и днес присъстваме на шестте най-големи пазара в Европейския съюз, които заедно представляват над 70% от общия пазар на ЕС-27. AviaVIP пък е марката на "Aвиапартнър" за бизнес авиация. Aviapartner е белгийска компания с централа в близост до летище Брюксел. Тя е един от независимите доставчици на такива услуги в Европа и оперира на 78 летища в Европа и Африка. Основана е през 1949 г. Към днешна дата има операции в Белгия, Франция, Германия, Италия, Испания, Нидерландия, Швейцария, Естония, Ангола и Южна Африка. В нея работят над 18 000 души, обслужват повече от 120 милиона пътници годишно. Компанията предлага широка гама от услуги за над 500 пътнически и карго авиокомпании. В световен мащаб дружеството осигурява рамп обслужване за около 800 000 самолетни движения годишно, обработва приблизително 300 000 тона въздушни товари и управлява летищни бизнес салони на 7 европейски летища. AviaVIP е член на Aviapartner Group и управлява една от големите мрежи от този тип бизнес в Европа, с 66 локации. От последния доклад за дейността на "СОФ кънект" става ясно, че в наземната дейност дружеството е имало 17.3% от пазара, като останалите две имат далеч по-сериозно присъствие. Клиенти на "Суиспорт България" са Bulgaria Air, Air Serbia, Corendon Airlines; Qatar Airways (поне доскоро), Austrian Airlines, Lufthansa, Swiss - LX. Базираната в Швейцария Swissport работи на летище София от 2007 г. През 2013 г. "Химимпорт" през авиационното си поделение "Бългериан еъруейз груп" купи миноритарен дял в "Суиспорт България". "Голдеър хендлинг" пък обслужва нискотарифните големи клиенти Easy Jet, Wizz Air и Ryanair, както Turkish Airlines, Aeroflot, Olympic Air, LOT, TAROM, Fly Dubai и BH Air.

Предстои стартиране изграждането на гигантския Promenada Mall Plovdiv. Пловдивчани скоро ще видят реална строителна техника в района на бившата Сточна гара в Пловдив. След като техническият проект на мега-мола влезе за финално съгласуване с институциите, инвеститорът стартира и съпътстващите инфраструктурни процедури. От "НЕПИ Проджект фор" ЕООД са внесли в РИОСВ-Пловдив за одобрение инвестиционно предложение за проектиране и изграждане на локален водоизточник за нуждите на търговския център.Проектиран е един тръбен кладенец и ще бъде изпълнен с дълбочина 20 метра. Водата ще се ползва за оросяване на зелените площи, захранването на автомивка и за противопожарни нужди. Рrоmеnаdа Маll е един от най-мащабните пловдивски проекти нa южнoaфpиĸaнcĸия coбcтвeниĸ нa Ѕеrdіkа Сеntеr и Раrаdіѕе Сеntеr в Coфия NАРІ Rосkсаѕtlе. Πpeдвиждa ce на терена до Сточна гара да бъде изграден мол с paзгънaтaтa зacтpoeнa плoщ от близo 150 000 ĸвaдpaтни мeтpa или 188 000 ĸвaдpaтни мeтpa зaeднo c пoдзeмнитe гapaжи зa 1700 aвтoмoбилa. Te щe cтигaт дo мoлa пpeз yл. "Xpиcтo Бoтeв" и бyл. "Haйчo Цaнoв".

Първата фаза на проекта "Кардеса", който предвижда свързването на Азия и Европа с високоскоростен интернет, е преминала успешно. "КаспиЛинк", съвместното дружество между "АзерТелеком" и "Казахтелеком", обяви, че е завършил изграждането на първия подводен оптичен кабел през Каспийско море. Началната му точка е Сумгаит, Азербайджан, а крайната - Актау Казахстан. Дължината на подводния кабел през Каспийско море е 400 км, като това е най-кратката отсечка от "Кардеса". През Азербайджан трябва да минат още 3700 км кабел, а през Казахстан - инфраструктура с обща дължина от 6000 км. След като бъдат положени кабели през Азербайджан, те трябва да се свържат с още един подводен кабел - през Черно море с дължина 1200 км, която да води към България. Разклонения се предвиждат и към Турция и Украйна. Проектът "Кардеса" беше обявен официално през януари, като той включва в себе си инициатива от няколко различни държави и телекоми. Основни инвеститори в проекта са британския телеком Vodafone и азерската NEQSOL Holding, в чието портфолио влизат телекомите Vodafone Ukraine и AzerTelecom, както и казахстанския Kazakhtelecom. Българската лендинг станция в Ахелой, през която ще преминава трафика от българска страна, ще бъде управлявана от компанията за телеком инфраструктура Novatel, собственост на унгарския Magyar Telekom, който пък е изцяло собственост на немския Deutsche Telekom. След това кабелът ще влиза в мрежата на "Булгартрансгаз", която чрез две трасета ще я отвежда до София. По план дължината на трасетата в България трябва да бъде над 1000 км. Кабелът трябва да заработи напълно до края на 2027 г.

Основаното през 2001 г. дружеството "Екомаат", в което бащата и синът Кръчмарови държат съответно 68% и 32%, днес обработват 500 дка насаждения, а продуктите им стигат чак до Далечния изток и отвъд Океана. Първоначално Кръчмарови създават 20 дка насаждения с маслодайни рози, а след това и 20 дка с лавандула, като за това избират нетрадиционно място, извън Розовата долина - село Мирково (по подбалканския път преди Пирдоп). Скоро след това изграждат дестилерия за извличане на етерични масла, а през 2004 г. компанията получава първите си сертификати за биопроизводство съгласно изискванията на европейските регламенти и стандартите на USDA NOP на американското министерство на земеделието. Още на следващата година компанията започва да разработва и козметични продукти с идеята да използва непродадените етерични масла. Така скоро Ecomaat успява да затвори пълния цикъл. Първите козметични продукти са от професионалната серия Spa Maat, която и до днес остава водеща за компанията, макар че портфейлът й вече включва над 60 продукта. През 2008 г. те започват да правят екстракция със свръхкритичен въглероден диоксид. Това е състояние на въглеродния диоксид, при което той има характеристики както на газ, така и на течност, което се постига при определена температура и налягане. Технологията позволява да се извличат и най-фините ароматни молекули, които са недостъпни за обикновената парна дестилация. Целият процес зад това продуктите да стигнат до продажба започва с полето. За част от тях компанията сама отглежда суровините, какъвто е случаят с розите и лавандулата, други купува от външни доставчици. В периода май - юни растенията се събират, след което постъпват в складовете на Ecomaat и започва преработката им. За да увеличи живота на продуктите си, компанията използва специални стъклени опаковки със защитни свойства, които ги предпазват от вредните външни фактори. Опаковките се внасят от Италия и Нидерландия и след като бъдат доставени, минават през процес на топъл ситопечат, който се извършва в самото предприятие. Според годишния финансов отчет за 2024 г. оборотът на компанията е около 2 млн. евро. За 2025 г. очакванията са приходите да бъдат подобна сума. Днес в Ecomaat постоянно работят 35 души, но в активния сезон броят им се удвоява с временни работници. Продуктите, които произвеждат, намират пазар както в България, така и в чужбина, но като цяло 85% от продукцията е насочена за износ. Компанията изнася продуктите си за Канада, както и за различни страни в Европа и Азия. Тайван и Китай са сред силните за момента пазари за Ecomaat, а Япония е сред най-старите.

Хасковската фирма "Терме груп" ЕООД, собственост на Сали Феим е новият наемател на хотел "Мираж" в Бургас. Негов пълномощник в Бургас и управител е бизнесдамата Дарина Николова. "Терме груп" ЕООД е печелила търга, организиран от собственика на комплекса - „Българо-американската туристическа компания“ на предприемачите от Свети Влас Динко и Йордан Диневи. "Терме груп" е собственост на Мюмюн Сали Мюмюн. Оперативен ръководител на обекта ще е Дарина Николова, която има сериозен опит в сферата на недвижимите имоти. Тя е собственик е на агенция „ПроПропърти Салюшън“, която оперира основно в Слънчев бряг, Несебър и Свети Влас. Собственик на търговската марка „ПроПропърти Салюшън“ е „Скай Пей Гарант“ ЕООД. На нейно име има още две фирми - „Индевър Скай“ ЕООД и „Фибоначи Конструкшън“ ЕООД. Хотел „Мираж“ се намира на метри от „Арена Бургас“ и в непосредствена близост до плувния комплекс „Парк Арена ОЗК“, който редовно приема национални и международни състезания. Именно тази концентрация на спортна и събитийна инфраструктура превръща „Мираж“ в естествена база за участници, организатори, гости и публика. Източник: Флагман.бг

Един от най-големите и атрактивни незастроени крайбрежни парцели в община Несебър е обявен за публична продан от частен съдебен изпълнител. Теренът с обща площ от над 130 хил. квадратни метра се намира в землището на живописното село Емона, в местността „Козлука“, разположена в непосредствена близост до емблематичния нос Емине. Собственик на атрактивния имот е пловдивското дружество „Захарен комбинат - Пловдив“ АД, а целта е с парите от продажбата да се покрият дългове на фирмата към Община Несебър. Началната цена, от която ще стартира наддаването за мащабния крайморски терен, е определена на малко над 2,6 милиона евро. Парцелът е класифициран като урбанизирана територия, предназначена за изграждане на курортно-рекреационен обект. Тъй като към момента теренът край морето е напълно незастроен, той представлява сериозен интерес за инвестиционни проекти в сферата на туризма и отдиха. Бъдещият купувач обаче ще трябва да се съобрази с много важни екологични и регулаторни условия, тъй като имотът попада изцяло в границите на Охранителна зона Б съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Този статут налага строги ограничения върху параметрите на евентуално бъдещо строителство, като изисква ниска плътност и височина на сградите, както и много по-висок процент на озеленяване. Тези правила гарантират опазването на девствената природа в района около нос Емине и предотвратяват възможността за презастрояване с масивни бетонови комплекси. До тази крайна стъпка на принудително разпродаване се стига след дългогодишни финансови тежести и правни спорове на дружеството-собственик. Върху крайморския парцел има наложени три последователни съдебни възбрани – първата е от края на август 2019 година, втората е наложена през октомври 2020 година, а последната е регистрирана през август 2025 година. Липсата на уреждане на натрупаните задължения в рамките на този седемгодишен период в крайна сметка е принудила общинските власти да преминат към разпродажба на имуществото на длъжника. Източник: TraffikNews.com

Комисията за защита на конкуренцията разкри картел при обществени поръчки на пазара за доставка на машини и оборудване за добива и строителството. Комисията установи, че „О-Рент“ ЕООД и „Инжконсулт“ ЕООД/„Земекоп“ ЕООД са координирали участието си в 11 обществени поръчки за доставка на строителна техника, като са обменяли информация за офертите и са съгласували ценовото си поведение и по този начин са манипулирали търговете. Манипулирането на обществени поръчки е една от тежките форми на картел. КЗК установи, че офертите на предприятията в разглежданите процедури не са резултат от самостоятелни икономически решения, а от предварителна координация и обмен на чувствителна търговска информация. Според събраните доказателства участниците са уточнявали с кои дружества да кандидатстват, каква техника да предложат и на какви цени. С решението Комисията задължава и трите дружества в 60-дневен срок да въведат корпоративни програми за съответствие с правилата на конкуренцията.

Управителят на ВиК-Варна е сменен. На мястото на 66-годишният инженер Веселин Русев застава колегата му Михаил Маринов. Решението за това е взето на общо сбрание на акционерите на дружеството на 10 юли, но едва днес е внесено за вписване в Търговския регистър. Регионалният министър арх.Иван Шишков се закани да смени шефа на местното ВиК, след като направи проверка в "незаконния" град в местността "Баба Алино". Причината – отказът на ВиК-Варна да спре водата в комплекс "Форест Клуб".

На заседанието си от 20.08.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Любомир Цеков за член на съвета на директорите и Маргарита Барова за прокурист на инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз” АД. 2. Одобрява Деница Маркова за прокурист на управляващо дружество „Състейнабъл Асет Мениджмънт“ АД. 3. Изпраща писмо до Мартин Петров с искане за допълнителна информация и документи във връзка с придобиване на пряко квалифицираното участие в инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз” АД.

„Софарма Имоти“ АДСИЦ ще разпредели междинен дивидент за полугодието на 2026 г. Дивидентът ще бъде одобрен на извънредно общо събрание на акционерите, свикано на 24 септември в София. Общият дивидент, който ще бъде разпределен на акционерите, възлиза на малко под 2,2 млн. евро. Средствата са осигурени от печалбата за първата половина на годината, която възлиза на над 3,2 млн. евро, а след задължителното преобразуване съгласно Закона за дружествата със специална инвестиционна цел – на над 2,5 млн. евро. Брутният дивидент на акция възлиза на 0,1 евро, изчислен на база общо 21 951 320 акции с право на глас към датата на свикване на общото събрание. В дневния ред на заседанието са включени и решения, свързани с два договора за отдаване под наем на площи в комплекса „Софарма Бизнес Тауърс“ с дружества от групата на „Доверие Обединен Холдинг“ АД – „Хидроизомат“ АД и „Медицински център – Доверие“ АД.

Германия и еврозоната емитират рекордни обеми държавни облигации, което допълнително засилва натиска върху европейските дългови пазари и тласка доходността към многогодишни върхове, предаде Ройтерс. Доходността по 30-годишните германски държавни облигации достигна в сряда 3,79 на сто – най-високото равнище от 2011 г. Ден по-рано Германия пласира облигации със същия матуритет при най-високата доходност от 15 години. Доходността по френските държавни облигации също е близо до най-високите си нива от 18 години и се доближава до 5 на сто. Повишаването на доходността означава по-високи разходи за финансиране както за правителствата, така и за домакинствата и компаниите, включително при ипотечните и корпоративните кредити.„Комерцбанк“ (Commerzbank) очаква брутните емисии на германски държавни облигации да достигнат рекордните 400 млрд. евро през 2027 г. спрямо 349 млрд. евро през тази година. Берлин постепенно се отказва от дългогодишната си политика на строго ограничаване на заемите и увеличава разходите за отбрана и инфраструктура. Германското финансово министерство посочи пред Ройтерс, че по-високото финансиране и нарастващата доходност отразяват необходимостта от мащабни инвестиции в сигурността и отбраната след руската инвазия в Украйна. И в останалата част от еврозоната държавите продължават да заемат значителни средства за подкрепа на икономиките след кризите, свързани с пандемията и войната в Украйна, както и за финансиране на растящи социални и здравни разходи, отбрана и мерки срещу последствията от климатичните промени. „Барклис“ (Barclays) прогнозира, че брутното предлагане на държавни облигации в еврозоната ще достигне нов рекорд от 1,54 трлн. евро през 2027 г. Нетните емисии, след отчитане на падежиращия дълг, се очаква да бъдат около 574 млрд. евро. Особено внимание ще бъде насочено към Франция, където бюджетният дефицит се очаква да остане над 5 на сто, докато политическите сили продължават да спорят за мерките за ограничаване на разходите. Допълнителен натиск върху пазара идва и от Европейската централна банка, която позволява на притежаваните от нея облигации да достигат падеж, без да реинвестира получените средства, като така по-голяма част от новия дълг трябва да бъде поета от частни инвеститори.

Листнати на борсата германски компании са получили общо около 790 млн. евро (925 млн. долара) възстановени мита след решението на Върховния съд на САЩ от февруари, с което част от митата, въведени от президента Доналд Тръмп, бяха обявени за незаконни. Това съобщи германското бизнес списание „Виртшафтсвохе“ (WirtschaftsWoche), цитирано от ДПА. Най-голяма сума сред посочените компании е получила логистичната „Ди Ейч Ел“ (DHL) - 416 млн. евро. Компанията, която е част от германския индекс DAX, обяви, че възнамерява да прехвърли възстановените средства на своите клиенти. Производителят на медицинска техника „Сименс хелтинийрс” (Siemens Healthineers) е получил малко над 200 млн. евро, съобщи главният финансов директор Йохен Шмиц в края на юли. Очаква се и други компании да получат значителни суми от възстановени мита по-късно тази година, съобщи „Виртшафтсвохе“. Американското правителство е възстановило общо около 81,3 млрд. долара от събрани мита между октомври 2025 г. и края на юни 2026 г. За сравнение, през същия период година по-рано възстановената сума е била малко под 5,3 млрд. долара. В средата на февруари Върховният съд на САЩ постанови, че митата, наложени въз основа на законодателството за извънредни ситуации, са незаконни. Съдът прие, че Тръмп е превишил президентските си правомощия при въвеждането на широкообхватни мита върху вноса от десетки търговски партньори. След решението администрацията на Тръмп въведе нови мита, използвайки други законови основания.

Китай ще засили финансовата подкрепа за ключови области, включително разширяване на вътрешното търсене, насърчаване на технологичните иновации и подкрепа за малките и микропредприятията, става ясно от доклад за паричната политика за второто тримесечие на 2026 г., публикуван от Китайската народна банка, съобщи КМГ. От началото на годината банката продължава да прилага подходяща експанзивна парична политика, създавайки благоприятна парична и финансова среда за висококачествено икономическо развитие. Народната банка ще продължи да оптимизира структурните инструменти на паричната политика и да подобрява структурата на финансирането. Към края на юни темповете на растеж на кредитите за секторите на технологиите, зелените технологии, инклюзивното финансиране, грижите за възрастни хора и цифровата икономика надхвърлиха темпа на растеж на общия обем на кредитите, се посочва в доклада. Търсенето и предлагането на валутния пазар остават като цяло балансирани, докато обменният курс на юана се запазва до голяма степен на стабилно ниво. Народната банка ще продължи да прилага паричната политика и да коригира интензивността, темпото и времето на прилагането ѝ в зависимост от вътрешните и международните икономически и финансови условия, както и от операциите на финансовите пазари. Банката също така ще полага усилия да предпазва от прекомерни колебания на валутния курс, да поддържа стабилното функциониране на финансовите пазари и решително да предотвратява системните финансови рискове.