Business Industry Capital
|
България
|
|  | |
|
Валутни курсове
(19.11.2026) |
| |
GBP |
|
1.20060 |
|
| USD |
|
0.91170 |
| CHF |
|
1.08190 |
| EUR/USD |
|
1.0968* |
|
* определен от ЕЦБ |
|
ОЛП |
| |
от 01.12 |
|
1.81% |
|
|

|
 |
Финансови новини |
 |
Вземанията на дружествата за бързи кредити в България достигат 4,446 млрд. евро към края на септември 2026 г., което представлява годишен ръст от 16%, или 612,3 млн. евро. Необслужваните заеми възлизат на 293,2 млн. евро, като нарастват с 8,4% спрямо година по-рано, но намаляват с 13,9% спрямо края на юни 2026 г. Основната част от кредитите са потребителски – 2,95 млрд. евро, с годишно увеличение от 14,2%. Общият размер на заемите към домакинствата достига 3,02 млрд. евро, или 13,7% повече на годишна база. Кредитите със срок над пет години възлизат на 2,052 млрд. евро, а тези със срок между една и пет години – 1,15 млрд. евро. Финансирането за бизнеса също нараства, като вземанията от нефинансови предприятия достигат 1,144 млрд. евро, с ръст от 14,1% за година. Пасивите на специализираните кредитни дружества възлизат на 5,418 млрд. евро, което е увеличение от 17,1%, като над 63% от тях са под формата на получени кредити. Към края на септември 2026 г. в България работят 200 специализирани дружества за кредитиране, без да се включват лизинговите компании. Източник: БТА
Сериозната уравниловка във величината на получаваните пенсии в България, като не се отчита в достатъчно значима степен връзката принос за осигурителната система и величината на получаваната пенсия остава сред сериозните проблеми пред системата на общественото осигуряване през 2027 г. Това е записано в анализ на Фискалния съвет на бюджета на ДОО за догодина. 45,5% от пенсионерите получават минимална или социална пенсия, а коефициентът на заместване спада до 51,6%. Фискалният съвет препоръчва реформата в пенсионния модел да се насочи към стимулиране на развитието на втория стълб и засилване на капиталово-покривния елемент в пенсионния доход. Фискалният съвет обръща внимание, че в бюджета на ДОО за догодина увеличението за пари за пенсии е над 1 165 млн. евро или ръст от 8,6%, като ръстът се дължи предимно от номиналното увеличение на размера на пенсиите, тъй като броят на пенсионерите се очаква да се увеличи само с 0,44%. Като дял от БВП разходите за пенсии се запазват на 10,4% защото растат с темп, близък до номиналния растеж на БВП. Основен фактор за годишното нарастване на разходите за пенсии има ежегодното им осъвременяване в средата на годината. Планираните разходи за социални помощи и обезщетения през 2027г. възлизат на 1 744,9 млн. евро, а увеличението спрямо плана за 2026г. е с 91,3 млн. евро или с 5,5%. Половината от увеличението е за обезщетения за безработица поради увеличените минимални и максимални дневни ставки. Планирано е и увеличение на обезщетението за майчинство през втората година с 12,8%, но въпреки това общите разходи за него нарастват само с 2%. Поддържането на балансиран бюджет на социалното осигуряване е възможно благодарение на трансфера от държавния бюджет за покриване на недостига. Приходите от осигурителни вноски се увеличават с по-бърз темп от този на разходите (11,9% срещу 8,3%), което се отразява положително на дефицита. Подобрението обаче е постигнато основно чрез административно повишените осигурителни прагове, а не чрез структурни мерки. По отношение на НЗОК, болничната помощ и лекарствата формират близо три четвърти от здравноосигурителните плащания и над 70% от увеличението им, а заявеният приоритет на извънболничната помощ и профилактиката не намира достатъчно отражение в разпределението на средствата. От съвета препоръчват преглед на разходите в здравеопазването по подхода, препоръчван от ЕК, с количествени цели и показатели за резултат. Настоява се за реструктуриране на болничната помощ и пренасочване на дейности към извънболничната помощ, заплащане на изпълнителите, обвързано с качество и резултати, намаляване на директните плащания на домакинствата, както и ефективност на използване на лекарствата вместо ограничаване. От Фискалния съвет настояват и за нов модел на плащане на болниците. 
 |
Дружества |
 |
|
|
|
 |
| |
Службата за контрол на чуждестранните активи към Министерството на финансите на САЩ (OFAC) издаде специален лиценз, с който разрешава на сръбската петролна компания „Нафтена индустрия на Сърбия“ (НИС) да продаде дъщерните си дружества в България и Румъния. Според условията на разрешението софийското дружество „НИС Петрол“ ЕООД, което оперира мрежа от 22 бензиностанции под марката „Газпром“ у нас (с пазарен дял от около 2,6% на общия пазар на моторни горива и 1,9% на дребно), ще бъде придобито от българската компания „Уни Енерджи“ ООД (акционер във веригата „Авиа България“ в партньорство с швейцарската група Avia International и „ТТН Комърс“), а букурещкото поделение NIS Petrol SRL ще премине в ръцете на румънската Argenta S.R.L.. Регистрираното през 2007 г. дружество „Уни Енерджи“ ООД (с капитал от 511 292 евро, управлявано от Силвия Ваклева и генериращо годишни приходи в диапазона между 15 и 40 млн. лв.) е мажоритарно притежавано с дял от 55% от българския предприемач и бивш депутат Ивайло Константинов, докато останалите 45% се държат от фирмата „Вип Стейшън“. Сделката представлява поредна стъпка в мащабната експанзия на „Уни Енерджи“ на местния петролен пазар, след като компанията вече разшири мрежата си под швейцарския бранд Avia с придобиването на базата и осем обекта на старозагорската „Зара – Е“. Американският регулатор обаче налага строги финансови ограничения и разпорежда всички приходи от продажбата на „НИС Петрол“ ЕООД и румънското дружество да бъдат преведени директно в лихвоносна блокирана сметка в американска финансова институция на името на НИС, като изрично се забранява парите да бъдат прехвърляни към санкционирани от САЩ лица и компании или да бъдат връщани по сметки в Русия без отделно разрешение. Според данните на Insajder сръбската компания е подала заявлението за този лиценз още на 11 февруари 2026 г. и е предоставила допълнителна документация на 9 ноември, като издаденото разрешение е валидно до 31 май 2027 г. (освен ако не бъде отменено по-рано или сделките не приключат преди тази дата). От Вашингтон подчертават, че лицензът важи единствено за тези две продажби – решение, което бордът на директорите на НИС взе още през лятото на 2025 г. заради затрудненията в дейността си след включването на компанията в американския санкционен списък през януари 2025 г. поради руското мажоритарно участие в капитала ѝ – и по никакъв начин не отменя действащите санкции срещу сръбския енергиен холдинг, нито му позволява свободно да се разпорежда със средствата от продажбата.
Стартирана през април 2023 г. от служебния кабинет на Гълъб Донев, икономическа зона „Доброславци“ е един от най-мащабните индустриални проекти на държавата. Разположена е върху 290 хектара на терена на бившето военно летище край София. Първоначалната идея е зоната да бъде насочена към автомобилното производство, но през 2026 г. фокусът е променен към космическите технологии и отбраната. Проектът се развива чрез държавното дружество „Икономическа зона Доброславци“ ЕАД, 100% собственост на „Национална компания индустриални зони“. През лятото на 2024 г. държавата отпуска над 10,8 млн. евро за увеличаване на капитала на дружеството, а към края на 2026 г. капиталът му достига 22,07 млн. евро. До момента обаче основните дейности са свързани с подготовка на документи и довеждаща инфраструктура, включително проект за железопътна връзка на стойност над 152 хил. лв. Зоната разполага с 160 000 кв.м открити складови площи и 10 000 кв.м сграден фонд за отдаване под наем, като теренът позволява изграждането на до две големи предприятия с площ между 500 и 600 хил. кв.м. Въпреки това вътрешната инфраструктура все още не е изградена, а довеждащите пътища са в лошо състояние. Най-значимият заявен инвестиционен проект е този на българската космическа компания EnduroSat („Старбейс Юръп“ ЕООД), която планира да вложи 100 млн. евро в национален космическо-информационен център за сателитни наблюдения. През август 2026 г. правителството подписва меморандум с компанията, а през октомври официално подкрепя проекта. Документът обаче е правно необвързващ и не гарантира реалното осъществяване на инвестицията. Планираният срок за завършване до декември 2026 г. изглежда нереалистичен заради липсата на последващ обвързващ договор и конкретни параметри за строителството. В проектобюджета за 2027 г. няма публично обявени нови целеви инвестиции или капиталови трансфери специално за зоната. Така, въпреки държавното финансиране и заявените намерения за големи частни инвестиции, към момента проектът все още няма реализирани мащабни преки инвестиции, а бъдещото му развитие остава зависимо от превръщането на меморандумите в конкретни договори и реално строителство.
На публична продан излиза един от най-любопитните крайбрежни терени в Поморие - бившата железопътна гара заедно с над 32 декара земя, разположени непосредствено до морския бряг. Мястото представлява огромен неизползван имот с начална цена от 17 914 807,68 евро. Публичната продан е обявена от частен съдебен изпълнител по изпълнително дело срещу столичното дружество „Юрпиан Дивелопмънт“ ЕАД. Теренът се простира като дълга ивица с приблизителна дължина 900 метра покрай ул. „Княз Борис I“, която свързва старата и новата част на Поморие. В югозападна посока граничи непосредствено с брегоукрепително съоръжение и морския бряг, като контактната линия с крайбрежието достига около 400 метра. Става въпрос за над 32 декара земя на първа линия до морето. Източник: Флагман
Основаната в София финтех компания Payhawk набра 280 млн. долара в нов инвестиционен рунд при оценка, която достигна 2 млрд. долара, става ясно от официално съобщение. С тази сделка общото привлечено финансиране от дружеството надхвърля 515 млн. долара. От дружеството отчитат още, че са постигнали положителен паричен поток през третото тримесечие и разполагат със 70% от капитала, набран при предишния рунд през 2022 г. Сегашният е воден от подразделението за инвестиции в растеж на Goldman Sachs Alternatives. В него участват всички досегашни инвеститори на компанията - QED, Greenoaks, Lightspeed, Hedosophia и Bek Ventures, както и новите фондове Galdana Ventures, Cogito Capital, Inveready и Invus, заедно с европейските предприемачи Томас Окманас и Дидак Лий. Новият капитал ще бъде насочен към развитието на т.нар финансова операционна система, базирана на изкуствен интелект (AI). Целта е автоматизирането на административните процеси чрез AI агенти, които поемат финансовия контрол, поръчките, командировките и отчитането. Компанията се фокусира върху развитие на продукта, изкуствен интелект и глобален растеж, преди да обмисли публично предлагане. По данни на Payhawk 77% от клиентите ѝ вече използват тези агенти ежедневно. Нейната финансова операционна система добавя платежна инфраструктура и контрол над това кои решения се вземат от AI и за кои трябва да се произнесе човек. Управляващият директор в Goldman Sachs Alternatives Джеймс Хейуърд влиза в борда на директорите на компанията. Той отбелязва, че конвергенцията между плащанията, изкуствения интелект и корпоративния софтуер позиционира Payhawk сред водещите играчи в сектора. Днес компанията е с централа в Лондон, има 12 офиса и обслужва средни и големи предприятия в над 33 държави. Източник: money.bg
Базираната във Великобритания международна организация за клинични проучвания FutureMeds финализира придобиването на българската верига лечебни заведения „Медицински център Хера“. В сделката влизат дяловете на основателя и мажоритарен акционер на „Медицински център Хера“ Емил Костов и на основателя на „Медицински център Хера – Кюстендил“ Филип Атанасов. Стойността на придобиването остава поверителна, но то представлява стратегическо разширяване на британската група в сектора на науките за живота в Централна и Източна Европа, където тя оперира в общо седем държави и вече разполага с центрове в София и Пловдив. Чрез интегрирането на създадената през 2019 г. мрежа на „Хера“, която има утвърдени практики и пациентски бази в София, Монтана и Кюстендил, FutureMeds изгражда единна платформа за клинични изпитвания в четири български града – София, Пловдив, Монтана и Кюстендил. Новият собственик съчетава дългогодишния локален опит и експертизата на „Хера“ в редица специалности и заболявания на централната нервна система със своя модел на специализирани изследователски обекти и европейска инфраструктура в области като онкологията и кардиологията. От ръководството на лечебните заведения уточняват, че „Медицински център Хера“ ще запази своето име, медицински екипи и обичайния прием на пациенти, но лекарите ще получат достъп до международна научна експертиза и нови терапии. Правен съветник на продавачите по изготвянето на договорите за покупко-продажба на дялове, ескроу споразуменията и процедурите по скрининг на преките чуждестранни инвестиции е международната адвокатска кантора Wolf Theiss с екип, ръководен от партньора Ричард Клег и старшите асоциирани адвокати Ралица Генкова и Александър Радичков.
„Киберис“ е семейна компания от Стара Загора, основана през 2002 г., която започва дейността си с производство на машини за термично рязане с цифрово-програмно управление. Постепенно разширява дейността си и днес разработва и произвежда индустриални роботи за рязане и заваряване, автоматизирани линии за профилен разкрой, агрегатни машини и роботи тип ръка. Компанията разработва самостоятелно както механичните и електрическите компоненти, така и софтуера за управление на оборудването. Производствената ѝ база в Стара Загора заема около 3000 кв.м, а инвестициите в оборудване и развитие на производството достигат приблизително 2 млн. евро. През годините дружеството разширява присъствието си на международните пазари и доставя машини в над 10 държави, сред които Бразилия, Индия, Русия, Беларус, Израел, Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства. През последните години добавя към продуктовата си гама автоматизирани линии за рязане на профили, агрегатни машини, комбиниращи няколко производствени операции, и нов модел индустриален робот тип ръка. Последният е сред основните актуални продукти на компанията, като целта е да бъде с 30-40% по-евтин от западните аналози. В момента основният пазар отново е България, като търсенето на автоматизация се подкрепя и от недостига на квалифицирани заварчици в индустрията. Компанията работи с екип от около 15 души, а приходите ѝ през 2024 г. нарастват с около 20% до приблизително 1,6 млн. евро. През 2025 г. резултатите са сходни, макар и малко по-ниски, а през 2026 г. бизнесът засега се движи в същия диапазон. Бъдещото развитие е насочено към усъвършенстване на съществуващите продукти, разширяване на софтуерните им възможности и намаляване на производственит
Правителството обяви бъдещата завод за барут в димитровградското село Бодрово за обект с национално значение, който се очаква да се реализира през следващите 3 години в Южна България. Инвестицията е за над 250 милиона евро и ще създаде 110 нови постоянни работни места в област Хасково. Проектът все още е в процедура по сертифициране като приоритетен пред Българската агенция за инвестиции. С решението на кабинета се дава възможност за ускорено отчуждаване на имоти и промяна на предназначението на земята, бързо издаване на разрешителни и приоритетно изграждане на инфраструктура. Вероятно барутния завод в Бодрово, ще бъде разположен върху 1100 декара от сегашен военен полигон. Това е пореден проект за барутен завод у нас: По първоначален план два завода на Rheinmetall за барут и боеприпаси трябваше да бъдат изградени край Сопот. В Смядово "Емко" след дълго забавяне също работи по такъв проект. Знае се, че и "Арсенал" разглежда възможности за развиване на барутно производство. Очаква се заводът в Бодрово да бъде въведен в експлоатация в края на 2028 г. или началото на 2029 г. Заводът ще произвежда барут за отбранителната индустрия в България и в други държави от ЕС и НАТО. Източник: money.bg
Българското дъщерно дружество „Юнифайдпост Бизнес Сълюшън България“ ООД (ЕИК 207046073), вписано в Търговския регистър през 2022 г. и обявено в процедура по ликвидация под управлението на ликвидатора Тодор Георгиев Тодоров, остава напълно извън мащабната разпродажба на балканския бизнес на белгийската и листната на борсата Euronext Brussels финтех група Banqup Group (позната до 2025 г. като Unifiedpost Group) и продължава да се контролира от холдинга. Според регулаторното съобщение на Banqup Group до инвеститорите, докато групата се разделя с активните си търговски звена в Сърбия, Босна и Херцеговина и Словакия (обединени под латвийското дружество Unifiedpost CEE SIA и търговската платформа eFaktura World) за 11,5 млн. евро, местното юридическо лице в София с мажоритарен собственик „Унифайдпост Бизнес Сълюшънс“ С.Р.Л. (70%) и миноритарни съдружници „Пауър Сървисиз“ (15%) и „Пауър Солюшънс“ (15%) преминава през административно закриване паралелно с глобалния план на белгийската група за опростяване на корпоративната структура и целево оперативно оптимизиране („rightsizing“) на развойните екипи под ръководството на временния изпълнителен директор Кун Де Брабандер, който предвижда съкращаване на разходите и преоценка на услугите за оптично разпознаване на символи с човешка намеса („Human-in-the-Loop“ OCR) заради ниските им маржове на печалба. Самата балканска сделка за 11,5 млн. евро обхваща бизнеса в Сърбия, Босна и Херцеговина и Словакия (с общи приходи от 9,3 млн. евро, коригирана EBITDA от 1,3 млн. евро за 2025 г. и 82 служители), като 7,7 млн. евро от оценката се падат на директния дял от 67,2% на Banqup Group, а останалите 3,8 млн. евро – на естонския ѝ подхолдинг Financial Automation Solutions OÜ. Белгийската група ще получи 6 млн. евро при приключването на първия транш (очакващ одобрение от сръбския антимонополен регулатор) и остатъка на две годишни вноски до 31 декември 2031 г., като нетният паричен поток от 5,5 млн. евро ще бъде използван частично (2 млн. евро) за погасяване на банкова кредитна линия и намаляване на нетния финансов дълг на групата, възлизащ на 56,3 млн. евро. Паралелно с отделянето на балканските активи и ликвидацията на българското дружество, Banqup Group изкупува за 0,5 млн. евро мажоритарен дял от 51% в хърватското дружество Unifiedpost d.o.o. (Загреб), а цялото преструктуриране – консултирано от инвестиционната банка Lazard – идва на фона на 43% ръст на абонаментните приходи на групата до 11,6 млн. евро за деветмесечието на 2026 г. (движен от задължителното е-фактуриране в Белгия от януари 2026 г.), но при понижена годишна прогноза за растеж на повтарящите се приходи (ARR) от 25–30% на около 20%. За българския финтех сектор решението на Banqup Group е ясен пазарен сигнал, че големите европейски платформи пренасочват капитала и развойните си ресурси към западноевропейските икономики, където задължителното електронно фактуриране вече е факт и генерира сигурен абонаментен растеж. Оттеглянето на белгийския холдинг от региона подчертава по-бавния регулаторен темп у нас по отношение на дигитализацията на B2B разплащанията, но същевременно отваря пазарна ниша без директен натиск от глобални играчи, която местните софтуерни, ERP и счетоводни доставчици могат да запълнят в подготовката на бизнеса за бъдещите европейски изисквания за е-фактуриране (ViDA).
„Телематик Интерактив България“ АД навлиза в Обединените арабски емирства (ОАЕ) с покупка на миноритарен дял в инвестиционен холдинг с фокус върху недвижимите имоти. Българското публично дружество е закупило, след решение на съвета на директорите му, 2,5 млн. акции, или приблизително 3,17% от капитала, на публичната компания от Шарджа ARAM Group Company P.J.S.C. Компанията от ОАЕ е също публична, като акциите ѝ се търгуват на фондовата борса в Абу Даби. Сделката е осъществена като регистрирана блокова сделка на Abu Dhabi Securities Exchange (ADX) със съдействието на инвестиционния посредник Al Ramz Capital L.L.C., Абу Даби, ОАЕ. Цената за една акция е 4 дирхама, а общата стойност на сделката възлиза на 10 млн. дирхама, или малко над 2,7 млн. щатски долара, платими еднократно. ARAM Group Company P.J.S.C. е основана през 1976 г. Регистрираният капитал на дружеството е на стойност 78 901 086 дирхама, разпределен в съответния брой акции. Акциите на дружеството се търгуват на ADX под борсов код ARAM от 2015 г. Инвестицията открива и потенциална възможност за получаване на дивиденти, добавят от българското дружество. Освен в имоти, компанията от Шарджа инвестира и в други активи, които генерират доход, вкл. активи с фиксиран доход и акции, в технологична инфраструктура, здравеопазване и медии. Към 31 декември 2025 г. инвестиционните имоти на ARAM Group са оценени на близо 163,5 млн. дирхама, или приблизително 44,5 млн. щатски долара, като представляват близо 90% от активите на групата. Сред тях са жилища, офиси, складове и незастроени парцели. Акциите на „Телематик Интерактив България“ поскъпват с малко под 2% в последната година, а пазарната капитализация на дружеството достига почти 130,9 млн. евро. Източник: investor.bg
|
|
Инвестиции
|
|  |
|
|
| |
 |
Продажби |
 |
|
|
|
|
Местоположение: гр. Камено, област Бургас
Площ: 12,9 дка Застроена площ: 1 485 м² 4 метални силоза с общ капацитет 21 200 м³.
Основно оборудване: лаборатория, кантар, обслужваща сграда и 2 разтоварища.
|
|
|
Местоположение: гр. Самоков, област София
Индустриален актив с площ от 17 285 м², разположен в индустриалната зона на гр. Самоков, Софийска област.
|
|
|
Местоположение: София, център
500 кв. м, функционално разпределени между open space зона, самостоятелни кабинети, зала за срещи, сървърно помещение и санитарен възел.
|
|
|
Местоположение: Област Плевен
Обща площ — 34 дка. Две халета с обща площ 8 510 кв. м и административна сграда на 3 етажа (РЗП 2 217 кв. м). Работещ бизнес, добра локация, кранове за товарно-разтоварни дейности (2 × 1 т, 3 т, 5 т и 12 т), електрозахранване 110/20 kV, два подземни електропровода 20 kV и трафопост.
|
|
|
Местоположение: Благоевград
111 дка собствена земя (в два съседни парцела по 55 дка) на входа на града от АМ „Струма“.
|
|
|
|
Българска стопанска камара
|
|  |
|
Светът
|
|  |
 |
Европа |
 |
Европейската комисия одобри държавна схема на Нидерландия на стойност 9,5 млрд. евро за подкрепа на изграждането на два нови офшорни вятърни парка в Северно море. Проектите ще имат обща инсталирана мощност от 2 гигавата и се очаква да произвеждат до 7441 гигаватчаса електроенергия годишно. Според нидерландските оценки изграждането и експлоатацията им ще позволят да бъдат избегнати около 147 млн. тона въглеродни емисии през целия им жизнен цикъл. Одобрението на Брюксел позволява на правителството да приложи финансовата схема, с която да подпомогне реализацията на инвестициите в условията на високи разходи и несигурност на енергийния пазар. Икономическото значение на проекта е свързано с опита на Нидерландия да увеличи местното производство на електроенергия и да намали зависимостта си от изкопаеми горива и вносни енергийни ресурси. Офшорните вятърни паркове изискват значителни първоначални инвестиции, специализирани кораби, подводни кабели, електрически съоръжения и сложна инфраструктура за свързване с националната мрежа. Това създава възможности за поръчки към компании от енергетиката, машиностроенето, строителството и инженерните услуги. За европейския енергиен пазар подобни инвестиции имат и стратегическо значение. Северно море постепенно се превръща в един от основните центрове за развитие на офшорна вятърна енергия, с участието на Нидерландия, Германия, Дания и Белгия. Разширяването на производството може да увеличи предлагането на електроенергия в региона и да подобри възможностите за трансгранична търговия. Реалният ефект върху цените обаче ще зависи от скоростта на изграждане на мрежовата инфраструктура, условията на пазара и наличието на достатъчно мощности за съхранение на електричество. Одобрението на 9,5 млрд. евро показва колко голяма е ролята на публичната подкрепа за привличането на частен капитал в енергийния преход. От една страна, това може да ускори инвестициите и да подобри енергийната сигурност. От друга, подобни схеми поставят въпроси за разходите за данъкоплатците, конкуренцията между европейските държави и възможността по-богатите икономики да субсидират своите производители в по-голяма степен от останалите. Така проектът има значение не само за Нидерландия, а и за конкурентоспособността на европейската индустрия. Достъпът до достатъчно електроенергия на предвидими цени е решаващ за производството на химикали, метали, батерии, полупроводници и други енергоемки продукти. Ако инвестицията бъде реализирана успешно, тя може да укрепи позициите на Северна Европа като център за производство и търговия с чиста електроенергия. Източник: ESG Today
 |
Америка |
 |
Държавната мексиканска петролна компания Petróleos Mexicanos (Pemex) има задължения към банки и други финансови институции в размер на 388 млрд. песо, или около 21 млрд. долара, според отчета ѝ за третото тримесечие на 2026 г., внесен на Мексиканската фондова борса. Над половината от банковите кредити – 51,85%, или приблизително 201,2 млрд. песо (10,9 млрд. долара) – се държат от три американски банки: Bank of America, Citigroup и JPMorgan, като всяка от тях има експозиция от около 67,1 млрд. песо, или 3,6 млрд. долара. Приблизително 85% от тези заеми са дългосрочни и падежът им е през 2030 г. Отделно Pemex дължи 58,5 млрд. песо (3,2 млрд. долара) по кредит, управляван от американската компания GLAS USA, който трябва да бъде погасен до края на 2026 г. Сред останалите големи кредитори е мексиканската държавна банка Banobras с четири заема за общо 47,6 млрд. песо (2,6 млрд. долара), както и местните Inbursa, Banorte, Banco Azteca и Multiva. В списъка присъстват още френската BNP Paribas, японската Sumitomo Mitsui, испанската BBVA México и панамската Bladex. Банковите кредити обаче са само част от задълженията на компанията: общият ѝ финансов дълг достига около 77,6 млрд. долара в края на септември 2026 г. Според отчета 27,6% от банковите заеми са с падеж през 2026–2027 г., а останалите 72,4% са дългосрочни. Не е уточнено кога точно трябва да бъде погасен кредитът, управляван от GLAS USA, нито дали Pemex ще го изплати със собствени средства или ще го рефинансира. Ситуацията подчертава значителната зависимост на мексиканската държавна петролна компания от външно банково финансиране и особено от американските кредитори. Финансовите проблеми на Pemex имат значение далеч отвъд баланса на самата компания. Като една от ключовите държавни компании и важен участник в енергийния сектор, тя е пряко свързана с бюджетните приходи, публичните разходи и икономическата стабилност на Мексико. Необходимостта от държавна подкрепа или преструктуриране на задълженията може да увеличи натиска върху бюджета и да ограничи средствата за инфраструктура, социални програми и други публични инвестиции. Същевременно високата задлъжнялост и несигурността около бъдещите плащания могат да повлияят върху доверието на международните кредитори и инвеститорите, както и върху готовността им да финансират нови проекти в страната. Ограничените възможности за инвестиции в добива, рафинериите и поддържането на съществуващата инфраструктура пък създават риск за производствения капацитет и надеждността на енергийните доставки. Така способността на Pemex да управлява дълга си и да възстанови финансовата си устойчивост се превръща във важен фактор не само за бъдещето на компанията, но и за бюджетната стабилност, инвестиционния климат и енергийната сигурност на Мексико. Източник: Rio Times
 |
Азия |
 |
Всички 11 държави от АСЕАН са подписали обновен меморандум за развитие на регионалната електроенергийна мрежа – ASEAN Power Grid (APG). Документът е подписан в рамките на срещата на върха в Манила и предвижда постепенно изграждане на трансгранични електрически връзки, включително сухопътни далекопроводи и подводни кабели. Целта е страните да могат да обменят електроенергия, да използват по-ефективно наличните си производствени мощности и да намалят риска от недостиг при пиково потребление или проблеми с местното производство. Споразумението обхваща не само физическото изграждане на инфраструктура, но и координацията между националните регулатори, правилата за трансгранична търговия, планирането на мрежите и механизмите за финансиране. Интеграцията ще се осъществява постепенно и на доброволен принцип, като всяка държава запазва автономията си върху собствената енергийна политика и националните си правила. Един от конкретните проекти, които дават практическо измерение на инициативата, е планираната подводна електрическа връзка между малайзийския щат Сабах на остров Борнео и филипинския остров Минданао. Това ще бъде първият подобен подводен кабел в рамките на АСЕАН. Паралелно се обсъждат и други направления – връзка от малайзийския щат Саравак към полуостровна Малайзия, Сингапур и съседни държави, както и възможни електрически коридори от Виетнам към Малайзия и Сингапур и сухопътна връзка през Лаос. На този етап обаче не всички тези направления представляват окончателно финансирани и готови за строителство проекти. Икономическият мащаб на инициативата е значителен. Според оценка на АСЕАН при сценарий с високо участие на възобновяеми източници регионът ще се нуждае от около 764 млрд. долара инвестиции в производство и пренос на електроенергия до 2045 г. Това включва както нови мощности, така и далекопроводи, подстанции, системи за съхранение и междусистемни връзки. За мобилизиране на капитала инициативата се допълва от механизъм за финансиране на електроенергийната мрежа, в който участват АСЕАН, Азиатската банка за развитие и Световната банка. Предвидено е да се търсят средства както от публични институции, така и от частни инвеститори и международни финансови организации. Натискът за ускоряване на проекта идва и от бързото разрастване на центровете за данни и инфраструктурата за изкуствен интелект. По данни на Международната агенция по енергетика световното потребление на електроенергия от центрове за данни се е увеличило със 17% през 2025 г., докато потреблението от съоръжения, специализирани в изкуствен интелект, е нараснало с 50%. Тези обекти изискват непрекъснато и надеждно електрозахранване, което поставя допълнителни изисквания към мрежите. В Югоизточна Азия това създава противоречие: регионът привлича големи технологични инвестиции, но електроенергията му все още се произвежда в значителна степен от изкопаеми горива, а преносната инфраструктура не навсякъде може да поеме новото търсене. Филипините са показателен пример за този проблем. Страната активно привлича оператори на центрове за данни, но електроенергийните ѝ системи на островите Лусон, Висаяс и Минданао са разделени и са изправени пред ограничения в преноса и периодични предупреждения за недостиг. Регионалната мрежа би могла да осигури допълнителен източник на електроенергия при напрежение в местното производство, но и да позволи на Филипините да продават излишъци на съседни държави, когато разполагат с повече произведена енергия. Филипинското енергийно министерство съобщи и за одобрени инвестиции във възобновяема енергия на стойност 745,10 млрд. песо, като страната си поставя цел поне 35% от електропроизводството ѝ да идва от възобновяеми източници до 2030 г. Източник: The Business Times
|
|
Индекси на фондови борси 18.11.2026 |
| Dow Jones Industrial |
| 50 413.10 |
(224.50) |
| Nasdaq Composite |
| 24 429.90 |
(101.50) |
Стокови борси 18.11.2026 |
| |
Стока |
Цена |
|
| Light crude ($US/bbl.) | 83.54 |
| Heating oil ($US/gal.) | 3.9563 |
| Natural gas ($US/mmbtu) | 3.7780 |
| Unleaded gas ($US/gal.) | 2.4780 |
| Gold ($US/Troy Oz.) | 3 732.08 |
| Silver ($US/Troy Oz.) | 46.38 |
| Platinum ($US/Troy Oz.) | 1 376.20 |
| Hogs (cents/lb.) | 57.19 |
| Live cattle (cents/lb.) | 22 260.60 |
|
|
 |
Парк Стратеш - Ловеч |
 |
Паркът Стратеш се намира на едноименния хълм в северната част на Ловеч. Обхваща площ от около 1000 дка. Изграден е по проект на арх. Иванчев (1956 г.), Петко Еврев и Коста Енчев. Строителството се извършва с доброволния труд на населението и със строителната техника на местните предприятия. Първоначално се започва с изграждане на централната част - мястото около Белия паметник. Официалното откриване на парка става на 27 май 1964 г. Асфалтовите алеи минават покрай красиви езера, цветни алеи, декоративни дървета и храсти. На площадката при надвесената към реката скала, там, където през Освободителната война е била руска артилерийска позиция, е издигнат Белият паметник. В съседство са засадени дръвчета от екипажа на "Съюз 33"- Николай Рукавишников и Георги Иванов и техните колеги Александър Александров и Алексей Елисеев при посещението им в Ловеч на 16 май 1979 г. В западната част на парка се намира и Черния паметник, също посветен на руските освободители. В източната част на парка е едно от най-посещаваните места - зоопаркът, който е втори по големина в България както по площ, така и по видове животни.
Местоположение
|
Архив Бизнес Индустрия Капитали |
|