Депозитите на домакинствата в българските банки отчитат годишен ръст от 18,6% и достигат 56,47 млрд. евро към края на юни тази година, показват данните на Българската народна банка. Въпреки че увеличението остава значително, се наблюдава леко забавяне в динамиката на спестяванията, след като през май годишният прираст възлизаше на 19,3%. При бизнеса се отчита противоположна тенденция на ускоряване. Спестяванията на нефинансовия сектор нарастват с 11% на годишна база до 26,63 млрд. евро към края на първото полугодие, при 10,2% годишен ръст през предходния месец. Депозитите на финансовите предприятия бележат по-умерен ръст от 3,8% до 2,36 млрд. евро, отчитайки чувствително забавяне спрямо май, когато бе регистрирано увеличение от 13,9%. Общият размер на депозитите на целия неправителствен сектор в България достига 85,47 млрд. евро към края на юни. Тази сума се равнява на 68,6% от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. На годишна база общите спестявания нарастват с 15,7%, което също показва плавно забавяне спрямо отчетените 16,2% през май.

Значително охлаждане на цените при земеделска земя в България - по-малко при сделките, но много по-видимо при арендата, показват данните на НСИ за 2025 г. Средната цена по сделки със земеделска земя в България е спаднала минимално - с под 3%, но при наемите корекцията е значителна - средно с над 13%. За година съотношението между годишния наем и цената на земята пада от около 3.9% на 3.5%, което показва, че текущата доходност от отдаването под наем се свива по-бързо от стойността на самия актив. Най-атрактивните за зърнопроизводство области отчитат и най-голям спад при арендите и донякъде при цените на сделките. В Добричка област наемите са спаднали с близо 18% през 2025 спрямо 2024 г., а продажните цени - с над 7%. В Шуменска, Варненска, Монтанска, Плевенска и Русенска област арендите са с над 12% надолу, докато при цените на земята е от минус 15-16% в Шумен и Варна до плюс 10% в Монтана. Сериозни са корекциите в Ямболско - с 22% по-ниски наеми и с над 28% по-евтини сделки. Като цяло регионалните различия остават много големи, като Североизточният район продължава да е най-скъпият - средно 1055 евро/дка при сделките със земя. Следват Северният централен район с 855 евро и Северозападният със 773 евро. Най-ниски са цените в Югозападния район - 352 евро/дка. При наемите географското разделение е още по-ясно. Най-високи въпреки корекциите те са в Североизточна България - 34 евро/дка, следвана от Северния централен район с 32 евро и Северозападния с 29 евро. В Югозападния район средният наем е едва 16 евро/дка. На областно ниво Добрич остава най-скъп сред разгледаните области с 1266 евро/дка при сделките и 42 евро/дка наем, макар и двата показателя да намаляват значително спрямо 2024 г. Най-голям спад на цената при сделките на областно ниво пък отчитаЯмбол - от 924 на 661 евро/дка, или около 28%. Причините за по-ниските цени са комплексни и са свързани с голямата несигурност в земеделския сектор в последните години. Ценовият пик на аграрните суровини - особено на зърното, през 2021-2022 г. заради войната в Украйна наду и наемите на земя в България. След това обаче пазарът се нормализира и дори падна значително под средните стойности за последното десетилетие - през 2023 г. цените на зърнените култури в ЕС се свиха с 26%, а през 2024 г.. - с още 15%. Проблемите са свързани със задълбочаващи се климатични екстремности, които нанасят големи щети на селското стопанство; волатилност в цените на горивата и торовете заради регионалните конфликти - и в Украйна, и в Иран; множащите се през годините административни правила от Брюксел, свързани с усилията за декарбонизация и "позеленяване" на аграрния сектор. Като резултат, по-високи производствени разходи на фона на цялостна несигурност, включително и за конкурентността на европейското земеделие, тъй като Брюксел опитва да прокара общо намаление на субсидиите за сектора в следващия бюджетен период (след 2027 г.), за да освободи повече средства за отбраната и сигурността на континента, както и за изоставащата промишленост. В крайна сметка по-слабата доходност в растениевъдството води до натиск върху цените - първо идва корекцията в текущия доход от земята, т.е. наемите, а капиталовата ѝ стойност реагира по-бавно. Тенденцията е особено изразена в България, където голяма част от търсенето на земя и равнището на рентите са свързани с доходността на зърнопроизводството, а тя спада заради комбинацията от фактори. Земеделската земя в България остава сравнително евтина като актив в ЕС, докато рентата е на средноевропейските равнища. Последните данни на "Евростат" за 2024 г. за цените на обработваемата земя в ЕС позиционират България в долната част на класацията, макар да не е сред държавите с най-евтина земя. При средна цена в ЕС 15 200 евро за хектар в България тя е около 8700 евро за хектар, колкото приблизително е и в Румъния. В региона значително по-скъпа е земята в Гърция (над 14 000 евро за ха), а най-скъпи традиционно са нивите в Холандия, Португалия, Ирландия, Австрия. При рентите обаче картината е по-различна. През 2024 г. средният годишен наем в ЕС е 295 евро/ха, или 29.5 евро/дка. Така с 30 евро/дка през 2024 г.. България е била приблизително около средното европейско равнище, а с 26 евро/дка през 2025 г. вече пада малко под него (ако приемем, че европейското ниво не се е понижило съществено, като нови данни на "Евростат" за 2025 г. още няма). Най-скъпи са арендите отново в Нидерландия - 94.1 евро/дка, следвана от Дания с 58 евро/ха и Гърция с 50.9 евро/ха.

Българската компания „Интелигентни трафик системи“ разшири обхвата на европейската си услуга за електронно пътно таксуване с Нидерландия. От 1 юли 2026 г. устройствата TollPass EUROBOX може да се използват и в новата нидерландска система, която стартира таксуване според изминатото разстояние товарните автомобили над 3,5 тона. С включването на Нидерландия устройствата TollPass EUROBOX вече осигуряват достъп до 15 национални системи за пътно таксуване в Европа или общо 19 тол области чрез едно бордово устройство и един договор. Услугата може да се използва от международни транспортни компании, независимо от държавата, в която са регистрирани. Европейската услуга за електронно пътно таксуване (EETS) има за цел да преодолее различията между националните тол системи и да улесни движението на товарни превозни средства в Европа. Чрез нея превозвачите могат да използват един доставчик, един договор и едно бордово устройство в различни държави, вместо да работят с отделни национални решения. За разширяването на покритието на TollPass EUROBOX „Интелигентни трафик системи“ осъществява технологично свързване и осигурява обмена и обработването на данни в съответствие с регулаторните изисквания на всяка отделна държава. Включването на Нидерландия в покритието на TollPass EUROBOX разширява присъствието на българската компания на европейския пазар. Услугата се разработва в България, но е достъпна изцяло онлайн за български и международни транспортни компании при пътуванията им през включените европейски държави. Новата нидерландска тол система обхваща почти всички автомагистрали, както и част от провинциалните и общинските пътища. Таксата се определя според изминатото разстояние и характеристиките на превозното средство. Тол системата в Нидерландия използва GNSS технология — най-съвременното, прецизно и ефективно решение в областта на пътното таксуване. Същата технология вече се прилага успешно в Белгия, Германия, България, Словакия, Унгария, Швейцария, Полша и Чехия. GNSS технологията е в основата на високотехнологично решение, което осигурява прецизно и справедливо тол таксуване, а също така отговаря на екологичните изисквания за намаляване на вредните емисии. Това се постига чрез принципа „free flow" — движение без спиране и потегляне, което намалява разхода на гориво и съответно вредните емисии. „Интелигентни трафик системи“ е българска компания, официален партньор на Агенция „Пътна инфраструктура“, която е специализирана в разработването и управлението на решения за електронно пътно таксуване и услуги за транспортния сектор. Чрез бордовото устройство TollPass EUROBOX (2G/4G) компанията предоставя достъп до 15 държави или 19 отделни тол области за пътно таксуване в Европа.

Едно от най-старите химически предприятия в България, оцелели след приватизацията - „Калцит“ АД в Асеновград, диверсифицира дейността си и се преориентира към производство на зелен водород и кислород. В тази връзка предстои да се извърши инвестиция в специална инсталация за електролиза на вода. Съоръжението ще произвежда водород и кислород чрез електрическа енергия. То ще се разположи в рамките на съществуващата площадка на дружеството. Инвестицията предвижда изграждане на станция за зареждане на автомобили, които се движат с водород. Производството на водород ще се осъществява с използване на ток от действаща фотоволтаична инсталация. За производството на зелен водород и кислород се предвижда поетапно разполагане на площадката на модулна инсталация. Максималната годишна производителност ще е 387 630 кг водород, което се равнява на 12 920 МWh топлинна енергия. При физико-химичния процес не се използват суровини или реагенти, различни от вода, и не протичат допълнителни химични реакции. При експлоатацията на инсталацията не се очаква формиране на вредни емисии, както и генериране на замърсяващи вещества, характерни за конвенционални производствени дейности. В този контекст технологията е в съответствие с политиките на ЕС, насочени към ограничаване на изменение на климата, е посочено в инвестиционното предложение до Екоинспекцията в Пловдив. „Калцит“ АД е създадено през 1952 година в Асеновград. Дейността му започва с пускането в експлоатация на карбидната пещ през същата година. Дружеството има 70-годишен опит в производството на калциев карбид, калциев карбонат преципитат, негасена вар, хидратна вар, фино очистена гасена вар, варови разтвори и метални опаковки. След приватизацията се внедряват нови продукти, последните от които са бутилиран технически газ ацетилен и фино смляна негасена вар.Мажоритарен собственик на „Калцит“ АД е Лазар Кехайов.

Държавният военен кораборемонтен и корабостроителен завод ТЕРЕМ–КРЗ „Флотски арсенал“ ще предаде първи новопостроен хибриден плаващ док, построен за нуждите на хърватската компания „Adria Docks“. Проектирането на съоръжението бе възложено на „Norden Shipdesing“, Турция, а проектът се реализира със съдействието на „Impecca Marine“. Хибридният плаващ док има обща дължина от 85 метра, широчина между кулите – 16 метра и товароподемност – 2500 т. Новият плаващ сух док ще помага при изграждането, ремонта и поддръжката на яхти, мегаяхти и други плавателни съдове в Хърватия. В края на май във „Флотски арсенал“ започна строителството на втори нов плаващ док. Той е по-голям от първия, който утре ще бъде предаден край Варна – с дължина 115 метра, широчина 32 метра и товароподемност – 4000 т. Източник: maritime.bg

Пристанищният оператор "БМФ Порт Бургас" АД въведе в експлоатация новия пристанищен кран SENNEBOGEN 895 E като част от цялостната модернизация на терминалната си инфраструктура. Кранът е разработен по частно техническо задание и е предназначен специално за работа на терминала за меден концентрат на "Аурубис България“ АД. Съоръжението е от най-новото поколение претоварна техника и е проектирано за обработка на насипни товари с 5-кубиков грайфер. Оборудвано е с хибридна система за икономия на енергия, има максимална товароподемност 58,9 тона, работен обсег на стрелата до 40 метра и височина на повдигане до 50 метра. Сред основните характеристики на съоръжението са системата "ОйлКуик" (OilQuick) за бърза смяна на работното оборудване, кабината с регулируема височина до 24,6 метра, системите за безопасност и камерата за наблюдение на грайфера. Машината е оборудвана със специално проектирани грайфери на латвийския производител "БЛЕСТ" (BLESTE) с неръждаеми челюсти, предназначени за работа с меден концентрат.

Hoval отбелязва 15 години от стъпването си на българския пазар. Като част от международната група Hoval, основана през 1945 г. и развивана като семейна компания повече от осем десетилетия, Hoval България продължава да залага на комбинацията от инженерна експертиза, швейцарско качество и отговорност към клиентите и околната среда. Фирмата предлага цялостни решения за вътрешен климат, включително системи за отопление, охлаждане, вентилация и производство на битова гореща вода. Компанията инвестира в технологии, които подпомагат по-ефективното използване на енергията и създаването на комфортен вътрешен климат.

Процентът на дълга на домакинствата като част от БВП е значително по-висок на държави от северната и западната част на континента. Макар да са спаднали с повече от десет процента от пандемията насам, средните стойности в ЕС за миналата година са 49,4% спрямо БВП, а в еврозоната - 50,7%. Те включват задължения като ипотеки, потребителски и други заеми. Най-притеснителни нива показва Нидерландия, където общият дълг на домакинствата достига 93,5% спрямо всичко, което страната произвежда за година. Причината за това са политиките на правителството за облекчаване на лихвите по ипотеките, както и възможността купувачите да вземат заем, равен на пълната стойност на жилището, което искат да купят, пише Euronews. След нея са Дания и Швеция със съответно 84% и 82,3%. Докато високите стойности на първата частично се компенсира от значителни пенсионни спестявания и недвижими активи, то втората остава силно зависима от промените в лихвените проценти. Над средните стойности за ЕС са още Финландия, Люксембург, Франция и Белгия, в което основна роля имат ипотеките. Докато в Португалия високият процент (близо 54%) се дължи на недостига на имоти на местния пазар, засиленото търсене и високите цени, то в Кипър (54,2%) около 34% от дълга на домакинствата все още се състои от наследени необслужвани кредити. България остава значително под средното ниво за региона с 28%, а най-нисък процент от БВП заема дългът на румънските домакинства - едва 12,3%. Гърция, която традиционно се свързва с големи заеми, също отбелязва сравнително ниски нива от 38%. Според експертите високата задлъжнялост на домакинствата невинаги е индикатор за проблеми, като страните с развити ипотечни пазари и висок процент на собственост на жилища, купени основно чрез заеми, често показват повишени коефициенти. Въпреки това ЕК определя 55% от БВП като ниво, над което заемите на домакинствата започват да се превръщат в икономически риск. Анализаторите посочват още, че частният, а не публичният дълг е това, което в миналото е изправяло икономиките пред кредитни кризи, като дават за пример тази от 2008 година. Данните на Евростат за дълговете на домакинствата в европейските страни спрямо БВП показват повече за местните пазари на жилища, отколкото за потребителското поведение. Това означава, че липса на решение на имотната криза на континента може да се окаже първата вълна от по-сериозно икономическо сътресение.

Петролът остава един от най-важните стратегически ресурси за световната икономика, като по-голямата част от глобалното потребление се пада на едва няколко държави. През 2025 г. най-големият потребител на петрол са били Съединените щати, които са изразходвали около 7,3 милиарда барела. На второ място е Китай с потребление от 5,53 милиарда барела. Останалите осем държави в челната десетка – Индия, Русия, Саудитска Арабия, Япония, Бразилия, Южна Корея, Канада и Германия – значително изостават от двата лидера, но заедно формират огромен дял от световното потребление на петрол. По данни на Jagran Josh, базирани на статистиката на Американската администрация за енергийна информация (EIA), десетте най-големи потребители на петрол използват общо около 61 милиона барела дневно, което представлява приблизително 61% от световното потребление. Класацията на най-големите потребители на петрол през 2025 г. е следната: САЩ – 20,01 милиона барела дневно; Китай – 15,15 милиона барела дневно; Индия – 5,05 милиона барела дневно; Русия – 3,68 милиона барела дневно; Саудитска Арабия – 3,65 милиона барела дневно; Япония – 3,38 милиона барела дневно; Бразилия – 3,03 милиона барела дневно; Южна Корея – 2,55 милиона барела дневно; Канада – 2,41 милиона барела дневно; Германия – 2,18 милиона барела дневно. Китай, който е най-големият вносител на суров петрол в света, значително увеличи потреблението си през последните десетилетия. Ако през 1990 г. страната е използвала около 2,3 милиона барела дневно, то през 2023 г. този показател достига приблизително 16,2 милиона барела дневно. На трето място е Индия с потребление от 5,05 милиона барела петрол дневно. През 1990 г. търсенето в страната е било едва 1,2 милиона барела дневно, но бързият икономически растеж значително е увеличил нуждите ѝ от енергийни ресурси. В същото време Индия остава силно зависима от вноса – над 85% от суровия петрол се доставя от чужбина. Тази зависимост прави страната особено уязвима към геополитически кризи и колебанията в световните цени. Макар САЩ да продължават да са най-големият потребител на петрол в света, азиатските държави бързо намаляват изоставането си. С нарастването на енергийните потребности на Китай и Индия и прехода на западните държави към по-екологични енергийни източници, бъдещето на световния петролен пазар до голяма степен ще зависи от това доколко най-големите потребители ще успеят да съчетаят икономическия растеж с енергийния преход. При тези условия решенията, вземани във Вашингтон, Пекин и Ню Делхи, ще оказват влияние не само върху световните цени на горивата и международната търговия, но и върху постигането на глобалните климатични цели. cash.bg

Цената на акциите на производителя на чипове Changxin Technology Group (CXMT) скочи с близо 466% в дебюта си на технологичния пазар STAR Market в Шанхай, което направи CXMT най-скъпата публично търувана компания в страната. Базираната в Хъфей компания набра 57.92 милиарда юана (8.6 милиарда долара), след като определи цената на първичното си публично предлагане (IPO) от 8.66 юана на акция, което прави предлгането най-голямото в Азия от началото на годината. Акциите на CXMT затвориха на цена от 49 юана, определяйки на компанията пазарна капитализация от около 3.3 трилиона юана (487 млрд. долара), с което тя изпревари Индустриалната и търговска банка на Китай, която е с пазарна стойност от 2.6 трилиона юана. Въз основа на данните за продажбите за четвъртото тримесечие на 2025 г., CXMT е контролирала 7.67% дял от световния пазар на DRAM през 2025 г., според проспекта за първично публично предлагане. DRAM чиповете се използват в различни електронни устройства, вариращи от смартфони до сървъри. На глобалния пазар на DRAM памет доминират от Samsung Electronics, SK Hynix и Micron Technology. Листването на акциите идва в момент, когато CXMT привлича повишено внимание, след появилата се по-рано този месец информация, че Apple е започнала да тества DRAM паметта на китайския производител на чипове за устройства, продавани в Китай. CXMT достигна оперативна печалба от 35.43 милиарда юана през първото тримесечие в сравнение с 2.83 милиарда юана загуба година по-рано, което се дължи на продължаващ растеж в глобалното търсене на изчислителна мощност и разпределението на капацитета от големите производители. Според Morningstar, тъй като изкуственият интелект все повече се превръща в проблем на националната сигурност за Китай, CXMT вероятно ще бъде ключов бенефициент. Макар технологията на CXMT все още да изостава от световните лидери в областта на паметта, местните интернет гиганти, водещи в развитието на изкуствения интелект, вероятно ще стимулират силното приемане на нейните чипове, тъй като Пекин настоява за самодостатъчност в полупроводниковия сектор. CXMT, основана през 2016 г. от председателя Джу Йиминг, планира да засили своите технологични възможности и основна конкурентоспособност, предимно масово производство на пластини памет и проекти за научноизследователска и развойна дейност, като използва приходите от първичното публично предлагане (IPO).