Търговският дефицит на България през декември 2025 г. се увеличава със 78,4% до 1,290 млрд. евро при дефицит от 723,3 млн. евро година по-рано. Това показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). За миналата година търговският недостиг достига 9,479 млрд. евро при дефицит от 5,053 млрд. евро за 2024 г., което е ръст с близо 87,6%. Износът на български стоки през декември 2025 г. е за 3,458 млрд. евро, като нараства за година със 135,4 млн. евро (4,1%). През миналата година износът е за 42,347 млрд. евро и намалява с 1,395 млрд. евро (3,2%) на годишна база. За сравнение експортът през 2024 г. се увеличи за година с 0,5%. Вносът на стоки за декември е 4,749 млрд. евро, при годишен ръст със 702,9 млн. евро (17,4%). За 2025 г. той е над 51,827 млрд. евро и за една година се увеличава с 3,030 млрд. евро (6,2%). Вносът за януари – декември 2024 г. нараства на годишна база с 2,8%. Салдото по услугите е на плюс с 405 млн. евро при положително салдо от 661,8 млн. евро за декември 2024 г. През миналата година то е на положителна територия със 7,824 млрд. евро при положително салдо от 8,157 млрд. евро в периода от януари – декември 2024 г. Текущата и капиталова сметка е положителна и възлиза на 197,3 млн. евро при дефицит от 271,6 млн. евро за декември 2024 г. За миналата година тя излиза на минус с 4,044 млрд. евро, докато година по-рано беше на положителна територия с 396,6 млн. евро. През декември салдото по текущата сметка е на минус с 1,409 млрд. евро при отрицателно салдо от 607,6 млн. евро за декември 2024 г. За миналата година текущата сметка е на минус с 6,874 млрд. евро при отрицателно салдо от 1,416 млрд. евро за периода от януари до декември 2024 г. Капиталовата сметка е положителна и възлиза на 1,606 млрд. евро при излишък от 336 млн. евро за декември 2024 г. За миналата година тя излиза на плюс с 2,830 млрд. евро, при излишък от 1,812 млрд. евро за януари – декември 2024 г. Финансовата сметка за декември 2025 г. е на плюс с 368,6 млн. евро при положителна стойност от 419,9 млн. евро за декември 2024 г. От януари до декември 2025 г. тя е на минус с 6,012 млрд. евро, при отрицателна стойност от 639,4 млн. евро за същия период на 2024 г.

Преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България отчитат ръст от 14,2 на сто на годишна база, достигайки 3,261 млрд. евро към края на декември 2025 г. Това сочат предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Резултатът е с 405 млн. евро по-висок спрямо предходната 2024 г., когато нетният поток е възлизал на 2,856 млрд. евро. Вложенията през изминалата година се равняват на 2,8 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната. Най-значимите капитали през 2025 г. са дошли от Нидерландия (635,9 млн. евро), следвана от Гърция (476,9 млн. евро) и Италия (315,5 млн. евро). На другия полюс са нетните изходящи потоци към Малта (257,3 млн. евро) и САЩ (216,5 млн. евро). При инвестициите в недвижими имоти от чужденци, нетният поток остава отрицателен в размер на 19,7 млн. евро, като най-голямо оттегляне се отчита от страна на руски лица (21,1 млн. евро). Основен фактор за положителния резултат е реинвестираната печалба от чуждестранни компании у нас. Тази сума възлиза на 3,694 млрд. евро, което е значително увеличение спрямо 2,744 млрд. евро през 2024 г. Дяловият капитал също отчита ръст, достигайки 119,7 млн. евро. В същото време нетният поток по дългови инструменти (вътрешнофирмени кредити) е отрицателен и възлиза на 552,6 млн. евро. Българските инвестиции в чужбина за 2025 г. са в размер на 377,4 млн. евро (0,3 на сто от БВП), което е почти двойно по-малко спрямо нивата от предходната година (633,4 млн. евро). Данните са предварителни и подлежат на ревизия.

Сериозно възстановяване на пазара на бизнес имоти в България през 2025 г., подкрепено основно от местен капитал, със засилен интерес към офис площите, които достигнаха най-високия си обем на сделки за последните 10 години - това показва анализът на "Кушман и Уейкфилд/Фортън" (Cushman&Wakefield | Forton). Общо 26 бизнес сгради са сменили собствеността си през миналата година, като обемът на сделките достига 391 млн. евро. В допълнение се наблюдава ръст на наемите, значима активност и спад на свободните площи - това е най-силният пазар за офиси, търговски площи и индустриални обекти от 2018 г. насам. Най-много сделки са станали при офисите с 10 покупко-продажби на обекти. По 5 са сделките при търговски паркове и хотели, а 6 - при индустриалните и логистични обекти. Една от емблематичните сделки за 2025 г. е продажбата на Bulgaria Office Center на бул. "България" с площ от 5500 кв. м, която беше купена от "Борика" АД за 11.5 млн. евро. Сред най-големите е покупката на бизнес център "Оскар" (7000 кв.м) на бул. "Васил Левски" до НДК от Пощенска банка за 39 млн. евро. Наемната активност на офис пазара в София се характеризира с 10.5% ръст на годишна база. Общият обем на сключените договори възлиза на 204 000 кв. м спрямо 185 000 кв. м през 2024 г. Делът на незаетите площи пада до 12.3% на годишна база, а наемите са се увеличили с 5.3%. През годината подписаните договори за разширяване нарастват с над 8700 кв. м, преместванията - с над 2100 кв. м, a подновяванията - с 8400 кв. м. Завършените проекти през 2025 г. са общо шест с обща площ от 26 300 кв. м, а тези в процес на изграждане са 24 с общо 241 100 кв. м разгърната застроена площ. Благодарение на завършените наскоро проекти, общият обем офиси в столицата в момента възлиза на 2 332 000 кв. м. От тях първокласни офиси (клас А) са 68%, а останалите са по-нисък клас. Наемната активност на пазара за производствени и складови площи в София пада с 18.6% до общо 91 000 кв. м на годишна база в резултат на недостига на свободни площи. Едва 0.7 на сто от тези имоти са без наематели, което е 15 800 кв. м. Наемните нива достигат 5.6 евро/кв. м, което е ръст от 3.7 на сто на годишна база. Малко над 71% от сладовете са наети от търговски фирми, а над една пета (21%) от транспортни и логистични компании. Проектите в строеж са с обща площ от 231 000 кв. м, като половината са предназначени за отдаване под наем. Този обем се очаква да бъде завършен през 2026 г. Към края на 2025 г. общият обем производствени и складови площи около София възлиза на 2 344 000 кв. м, от които едва 800 000 кв. м, което е малко над една трета, са предназначени за отдаване под наем. Останалите две трети са за собствено ползване. Площта на новооткритите търговски обекти в страната се е увеличила с 29% на годишна база през 2025 г. През миналата година са отворени 297 нови магазини с обща площ от 161 000 кв. м. От тях в ритейл паркове са 73%, а останалите в молове. Общият обем търговски площи нараства до 1.51 млн. кв. м. Над половината от този обем (54%) се намира в 26 мола, а оставащите са разпределени в 67 ритейл парка. По този начин, наситеността на търговски площи у нас се покачва до 234 кв. м на 1000 души. Изграждането на нови проекти е динамично. В момента се изграждат 14 ритейл парка в 11 града с обща търговска площ от 140 000 кв. м. Планирано е изграждането на още 12 ритейл парка и 1 мол с обща площ от 211 000 кв. м. Свободните търговски площи както в моловете, така и в ритейл парковете, са малко и това важи за цялата страна. За годината делът на незаетите пада до около 3%. Наемите на най-атрактивните площи в моловете в София леко се повишиха до 47 евро/кв.м през миналата година, което е ръст от 9.3 на сто. Наемните нива в ритейл парковете остават без промяна - 13 евро/кв. м. Доходността на първокласните площи в двата типа обекти също е без промяна - съответно 7.5 на сто в моловете и 7,25 на сто в ритейл парковете.

По груби оценки целия пазар на бързооборотни стоки в България е за около 11-12 млрд. евро, като бележи постоянен ръст през последните години вследствие на повишаващата се покупателна способност на хората в страната. Водещите 10 играча генерират консолидиран нетен оборот от продажба на стоки за близо 5 млрд. евро. "Лидл" затвърди лидерството си на пазара през изминалата 2025. През 2025 г. "Лидл" се затвърди и като лидер в най-големите градове и пазари в страната: София, Пловдив, Варна. Иначе водещата тройка в търговията на дребно с бързооборотни стоки и основно храни се състои от "Лидл", "Кауфланд" и "Билла" и не търпи изменение през последните няколко години. Динамично развитие през последните години има онлайн търговецът eBag, който през 2025 г. е най-вероятно вече част от водещата десетица по оборот в страната с близо 50% годишен ръст на приходите. Друга бурно развиваща се верига e Мinimart, която завърши 2025 с 302 обекта в страната, или с близо 150 повече в сравнение с предишната година.

Kaufland България реализира над 1 млн. опаковки спанак годишно от пловдивското стопанство "Тракия Агрикола груп", с което си партнира вече шест години. Особен интерес сред клиентите предизвиква и спанакът на стопанството под собствената марка на ритейлъра "Брей", която отговаря на международните стандарти за добра земеделска практика Global G.A.P., гарантиращи проследимост и контрол на качеството на всеки етап. Ръстът в търсенето на спанак не е изолиран случай. Според данни на международната консултантска компания за пазарни проучвания IMARC Group световният пазар на спанак се очаква да нарасне от 33,85 млн. тона през 2023 г. до 46,94 млн. тона до 2032 г., което показва стабилна глобална тенденция към повишена консумация на зеленолистни зеленчуци.

Производствено-складова база в Първомай, собственост на акционерното дружество „Николов и синове“, е обявена за публична продан от частен съдебен изпълнител. Базата се намира в град Първомай на улица „Бузлуджа” и представлява поземлен имот с площ 9650 кв. м заедно с няколко масивни сгради с различно предназначение. Сред тях са производствени халета и складови помещения със застроени площи съответно около 720 кв. м, 1066 кв. м, 1349,81 кв. м и още постройки, включително сграда приблизително 600 кв. м. Имотът включва и съответните идеални части от правото на строеж и прилежаща инфраструктура. Производството е свързано с обличане на еластични нишки, обличане на гумени нишки, текстуриране на полиамидна и полиестерна коприна, както и смесване на прежди. Дружеството е изработвало нишките за гетите на множество футболни отбори в Англия. Собственикът на имота е дружеството „Николов и синове“ АД, регистрирано през 2007 г. със седалище в Първомай и предмет на дейност търговска, производствена и транспортна дейност, както и всички услуги, разрешени от закона. Компанията е акционерно дружество с регистриран капитал 25 565 лева и е представлявана от Николай Николов, който е и действителен собственик. Дружеството е отчело оборот от над 4,8 млн. лева за 2020 г. и е поддържало десетки служители през последните години, а фирмата е изнасяла продукция в множество държави. Източник: trafficnews.bg

Фирмата „Дженерал фуудс“ ООД, собственост на Диалиос Петрос, обяви плановете си за значителна инвестиция в Сандански, свързана с производството на имитиращи млечни продукти, съобщават от РИОСВ-Благоевград. Дружеството е представило проект за преуредба на съществуващия цех за тестени изделия, разположен в живописната местност „Боруна“ на парцел с площ от 4,663 кв. м. Планът включва строителството на две пристройки към настоящата промишлена сграда, с обща площ от 800 кв. м, които ще съдържат складови помещения за суровини (растителни мазнини и сол), работни зали за термична обработка и хладилни камери за зреене на продуктите. Производственият капацитет е внушителен, като дневното производство ще достига до 4,000 кг сирене и до 5,600 кг кашкавал. Готовите изделия ще се предлагат в пластмасови кофи с обем от 1 до 16 кг за сиренето и в пликове с тегло до 5 кг за кашкавала. Следва единствено оценка на необходимостта от пълна оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).

Компанията за хазартни игри онлайн, която оперира под търговската марка Palms Bet –„Телематик интерактив България“ АД, планира да разпредели дивидент от натрупаната печалба на дружеството. Решение за това ще се вземе от извънредното общо събрание на акционерите, което ще се проведе на 27 март в София. Компанията завърши 2025 г. с нетна печалба от 15.21 млн. лева, според данните в отчета за четвъртото тримесечие. В края на декември неразпределената ѝ печалба е в размер 4.58 млн. лева. През последните дванадесет месеца компанията изплати четири пъти дивидент на своите акционери.

Въвеждането на дигиталното евро може да струва на европейските банки между 4 млрд. и 6 млрд. евро в рамките на 4 години, заяви членът на управителния съвет на ЕЦБ Пиеро Чиполоне. Създаването на новата изцяло дигитална валута на централната банка, върху която ЕЦБ работи, по изчисления ще струва около 1,3 млрд. евро. Оперативните разходи ще бъдат около 300 млн. евро, добави той, без да уточнява дали тази сума е годишна, съобщава Ройтерс. ЕЦБ очаква законодателство на Европейския съюз (ЕС), за да емитира дигиталното евро, което разглежда като начин да запази публичните пари релевантни в дигиталната икономика, да обедини фрагментираната платежна среда на Европа и да ограничи ролята на неевропейски доставчици, за да защити паричния суверенитет и икономическата сигурност на съюза. Банките ще могат да компенсират разходите чрез таксите, които получават от търговците за услугите около дигиталното евро, които ще предоставят. Банките ще са тези, които ще предоставят на потребителите приложение за смартфон, нужно за плащане с дигитално евро. ЕЦБ в момента работи с определени кредитори, които имат интерес да участват в пилотната фаза на дигиталното евро преди официалното му стартиране през 2029 г.

Kъм дeĸeмвpи 2025 г. пpoдължaвa дa имa няĸoлĸo дъpжaви в cвeтa, ĸoитo пpитeжaвaт oгpoмни пo cтoйнocт пopтфeйли c aмepиĸaнcĸи дългoви ĸнижa. 
Haчeлo нa cпиcъĸa oт дъpжaви дъpжaтeли нa нaй-гoлям paзмep aмepиĸaнcĸи дългoви ĸнижa пpoдължaвa дa e Япoния, ĸaтo paзмepът им пpeз дeĸeмвpи e cпaднaл дo 1,19 тpилиoнa дoлapa, oт 1,2 тpилиoнa дoлapa зa нoeмвpи минaлaтa гoдинa. Ha втopo мяcтo e Beлиĸoбpитaния, ĸoятo e дъpжaтeл нa aмepиĸaнcĸи дълг нa cтoйнocт 866 милиapдa дoлapa (cпaд oт 889 милиapдa дoлapa cпpямo нoeмвpи). Cтpaнaтa c втopaтa пo гoлeминa иĸoнoмиĸa в cвeтa, Kитaй e нa тpeтa мяcтo, ĸaтo cъщo лeĸo нaмaли aĸтивитe cи oт aмepиĸaнcĸи дългoви oблигaции, дo 683,5 милиapдa дoлapa oт 683,9 милиapдa дoлapa зa пpeдxoдния мeceц. Pycия пpoдължaвa cъщo дa имa дъpжaвни цeнни ĸнижa нa CAЩ, мaĸap и вeчe cъc cимвoличeн paзмep. Te възлизaт нa eдвa 29 милиoнa дoлapa ĸъм дeĸeмвpи 2025 г., cъщo ĸoлĸoтo зa пpeдxoдния мeceц, cпopeд дaнни нa Mиниcтepcтвoтo нa финaнcитe нa CAЩ.

Икономиката на Китай устоя на множество сътресения, подкрепена от стабилен износ и фискални стимули, и остава основен двигател на глобалния растеж. БВП на страната се увеличи с 5% през миналата година и прогнозите са за растеж от 4.5% през тази. Въпреки тази устойчивост, моделът на растеж на второто по големина стопанство в света се натъква на нарастващи предизвикателства: слабо вътрешно потребление и забавяща се световна икономика. Вътрешното търсене е потиснато, отчасти защото продължителният спад на пазара на имоти, съчетан със слаба мрежа за социална сигурност, вреди на желанието на потребителите да харчат. Което е причина за дефлационен натиск и прави растежа все по-зависим от задграничното потребление. Това са основните заключения в публикувания на 18 февруари годишен преглед на китайската икономика за 2025-а на Международният валутен фонд (МВФ).
Управляващият директор Кристалина Георгиева заяви, че е призовала китайските политици да направят „смелия избор“ да ускорят структурните реформи и да намалят зависимостта на икономиката от 19 трилиона щатски долара от износа. МВФ прикани Китай да намали държавната подкрепа за промишлеността, тъй като международните опасения за свръхкапацитета й нарастват. Експертите на международния кредитор са изчислили, че Пекин харчи около 4% от БВП за субсидиране на компании в критични сектори и препоръчват този дял да се намали наполовина – до 2%, в средносрочен план. Препоръките в доклад на МВФ идват, след като Пекин увеличи износа на промишлени стоки, включително с по-висока стойност като електрически превозни средства, което предизвика напрежение със Запада заради субсидиите му. Глобалният стоков търговски излишък на страната надхвърли 1 трилион долара миналата година. МВФ приветства инициативата на Пекин за намаляване на „инволюцията“ – термин, който Китай използва за обозначаване на прекомерна ценова конкуренция, но заяви, че трябва допълнително да „изясни стратегията си“. Политиците в Китай се борят с предизвикателства, включително заплахата от дефлация, слабото потребителско доверие, високата младежка безработица и устойчивото забавяне на пазара на недвижими имоти, което показва малко признаци на облекчаване. През 2024 г. МВФ призова Пекин да похарчи 5.5% от БВП за четири години, за да пребори този проблем, като завърши недовършени жилища и подкрепи излизането на нежизнеспособни предприемачи от сектора. В публикувания на 18 февруари доклад експертите на кредитора призовават за 5% от БВП за период от три години от централното правителство. Фондът препоръчва на китайските власти да разхлабят ограниченията върху достъпа на вътрешните мигранти до социални помощи, да преминат към по-прогресивна система за данъчно облагане и да увеличат пенсиите.