Официално начало на координирания национален процес по подготовка за преминаване към Т+1 сетълмент на ценни книжа, в съответствие с европейските приоритети, бе дадено на първото заседание на Националния форум за преход към сетълмент Т+1, проведен на 27 януари тази година, съобщават от Комисията за финансов надзор (КФН). Преходът към T+1 в Европейския съюз представлява съществена промяна в начина, по който се уреждат сделки с ценни книжа. При този модел окончателното прехвърляне на ценни книжа и съпътстващото плащане се извършват един работен ден след датата на сключване на сделката, вместо в рамките на два работни дни (T+2), както е предвидено в Регламент (ЕС) № 909/2014 относно централните депозитари на ценни книжа. Европейският съюз ще въведе T+1 от 11 октомври 2027 г., с определени изключения, сред които са сделките по финансиране с ценни книжа (securities financing transactions – SFTs), включително репо сделки.

През 2024 г. средната цена на 1 хектар обработваема земя в ЕС е била приблизително 15 224 евро, което е увеличение с 6,1% в сравнение с 2023 г. (14 343 евро). Средната годишна цена на наема на обработваема земя и постоянно затревени площи е била приблизително 295 евро на хектар, което е увеличение с 6,4% в сравнение с 2023 г. (277 евро), показват данни на официалната европейска статистика Евростат. Сред страните с налични данни, най-високата средна цена за 1 хектар обработваема земя е била в Малта (201 263 евро), следвана от Нидерландия (96 608 евро) и Португалия (76 556 евро). Най-ниските средни цени на обработваемата земя са регистрирани в Латвия (4 825 евро за 1 хектар), Литва (5 590 евро) и Словакия (5 823 евро). Данните на Евростат за България показват, че средната цена за 1 хектар обработваема земя се е повишила през 2024 г. с 5,98% до 8679 евро от 8189 евро година по-рано. В осем други страни от ЕС средната цена за 1 хектар обработваема земя е била по-ниска от тази в България, показват още данните на Евростат. Наемането на 1 хектар обработваема земя е било най-скъпо в Нидерландия, със средна цена от 941 евро годишно, следвана от Дания (580 евро) и Гърция (509 евро). За разлика от това, цените за наем на земя са били най-ниски в Словакия (69 евро), Хърватия (76 евро) и Малта (92 евро). В България средната цена на наемане на 1 хектар обработваема земеделска земя през 2024 г. е била 303 евро, като тя се е понижила с близо 2,9% спрямо 312 евро средна цена през 2023 г.

Фармацията е водещата индустрия в гр. Разград. Тук са седалищата и производствените бази на ключови компании като "Биовет" АД, която реализира мащабни проекти, включително за съхранение на енергия от възобновяеми източници, което повишава конкурентоспособността. През 2025 г. започна работа и нов завод за ветеринарни ваксини след сериозна инвестиция. "Биовет", както и "Антибиотик-Разград" и "Балканфарма" произвеждат широка гама от продукти с висока добавена стойност, изнасяни на 6 континента. Сред тях са антибиотични субстанции и готови лекарствени форми, ветеринарни препарати и ваксини, лиофилизирани субстанции, пробиотици и закваски за млечната промишленост. Икономическото развитие на сектора напоследък се характеризира с преход към високотехнологично и екологично чисто производство, което компенсира общите демографски предизвикателства в региона и поддържа жизнеспособността на местния бизнес. Една голяма част от местната индустрия работи за износ и вътрешното потребление не е в състояние да я засегне значително. "Амилум Разград" например работи за над 60 държави и е един от основните износители на царевична декстроза за Европа и САЩ. Икономическият профил на града е доминиран от индустрията, която съставлява близо 63% от произведената продукция. Освен фармацията друг стратегически сектор за региона е хранително-вкусовата промишленост. Освен "Амилум" водещ за областта работодател е и "Пилко" ЕООД, по-известно като "Лудогорско пиле". Гръбнакът на хранително-вкусовата промишленост се допълва от "Млин-97" АД, традиционен лидер в мелничарската и хлебопроизводителната индустрия, и "Милкком" ЕООД – едно от най-големите млекопреработвателни предприятия в България. През 2025 г. местният бизнес инвестира засилено в модернизация и зелена енергия. Пример за това са проектите за изграждане на нови фотоволтаични мощности и системи за съхранение на енергия в големите заводи. Инвестициите в разградската икономика в последните 2-3 г. се отнасят предимно до разширяване и модернизиране на вече съществуващи мощности. През юни 2024 г. например бе открит нов завод на "Биовет" след инвестиция от 140 млн. лв. Проектът включва инсталации за производство на имуногенни продукти и е част от по-голям инвестиционен план за около 400 млн. лв. В началото на 2025 г. компанията обяви изграждането на мащабна система за съхранение на енергия с мощност 13,4 мвт, която да обслужва нуждите на заводите , захранвана от фотоволтаична централа с мощност над 44 мвт. "Амилум" пък завърши едно от най-големите разширения в историята на предприятието, което удвои капацитета му. Инвестицията от над 200 млн. лв. включваше и нов завод за технически етанол, което превърна обекта в един от най-големите зърнопреработвателни комплекси в Югоизточна Европа.

Проектът за подводна интернет инфраструктура "Кардеса" (Kardesa), която цели да свърже Азия и Европа, ще минава през България. Той е известен като Дигиталния път на коприната и представлява подводна телекомуникационна система от последно поколение, която свързва България и Грузия, с отклонения към Турция и планирано такова към Украйна, когато обстановката позволява кабелът да достигне до Одеса. Това ще бъде т. нар. "среден коридор" между Европа и Азия, като основни инвеститори в проекта са британския телеком Vodafone и азерската NEQSOL Holding, в чието портфолио влизат телекомите Vodafone Ukraine и AzerTelecom, както и казахстанския Kazakhtelecom. Кабелът ще минава през Каспийско и Черно море, като в България ще бъде изградена лендинг станция в Ахелой. Тя ще бъде управлявана от компанията за телком инфраструктура Novatel, собственост на унгарския Magyar Telekom, който пък е изцяло собственост на немския Deutsche Telekom. Оттам тя ще влиза в мрежата на "Булгартансгаз", която по две трасета ще я отвежда до София. Общата стойност на инфраструктурния проект, който предвижда хиляди километри подводни и подземни оптични интернет кабели, ще надхвърли 100 млн. евро. В България дължината на трасетата ще бъде над 1000 км, като стойността на българската инфраструктура все още не е финализирана и зависи от крайния дизайн. Българската част от трасето ще се управлява от дружество по Закона за задълженията и договорите "Новател - Булгартрансгаз", в което Novatel има 55%, а държавното енергийно дружество - 45%. "Булгартансгаз" има предварително изградени празни тръби за оптични кабели, които дублират газопреносната мрежа. Проектираният капацитет на мрежата ще бъде 500 терабита, увеличение в десетки пъти спрямо настоящия транзитен капацитет, който се терминира в София.

Започна изграждането на новия високотехнологичен завод за хартиени продукти на японската компания Tri-Wall край Пловдив, съобщи Министерството на иновациите и растежа. Инвестицията в "Тракия икономическа зона" е за над 30 млн. евро и ще бъдат разкрити 150 нови работни места. Новата фабрика ще разполага със склад за суровини, склад за готова продукция, цех за производство на хартиени опаковъчни продукти, административна част и други обслужващи помещения. Инвестиционният проект е изцяло ориентиран и съобразен с водещите европейски и международни принципи за "зелено" производство. Tri-Wall е марка с глобална история, която тръгва от САЩ през 50-те години на 20 век. След успеха на местния пазар компанията разширява своя обхват, достигайки до Япония. От 2010 година централата на Tri-Wall се мести от Токио в Хонг Конг като логичен ход в разширяващата се международна дейност. Към днешна дата дружеството има дейност в Азия, Европа и Северна Америка.

На 28 януари 2026 г. се навършват 28 години от пускането на първия участък на метрото в София. До края на настоящата година се предвижда въвеждането в експлоатация на нови 3 километра метро и три метростанции, разположени под бул. „Владимир Вазов“, както и на нови влакове, които ще обслужват мрежата. След завършването на текущите инвестиционни проекти в предвидените срокове, до края на 2027 г. общата дължина на линиите на софийското метро ще достигне 61 километра с 57 станции. Очакванията са делът на метрото в системата на градския транспорт да надхвърли 45%, което се равнява на над 650 000 пътници дневно.

Японската компания „Мейджи“ ще стартира производството на нов млечен продукт с българска закваска по лиценз на „Ел Би Булгарикум“. Това стана ясно по време на среща в София между представители на двете компании, на която бе обсъдена успешната лицензионна дейност на Ел Би и „Мейджи“. Новият продукт ще бъде млечна напитка с атрактивна опаковка, насочена основно към младите пълнолетни потребители. Той ще бъде пуснат на японския пазар в три варианта: натурално кисело мляко за пиене, кисело мляко за пиене с вкус на боровинка и кисело мляко за пиене с вкус на ягода. Производството на новия продукт започва след мащабни проучвания за предпочитанията на младежката аудитория, а пускането му на пазара ще бъде съпроводено от широка рекламна кампания с участието на известни личности. В момента „Мейджи“ произвежда кисело мляко с името на България по лиценз на „Ел Би Булгарикум“. Продуктът е на японския пазар повече от 50 години, а марката има над 30 милиона потребители. Новият млечен продукт ще се включи в широката гама от млечни продукти, произвеждани под марката „България“ и ще носи името Meiji Bulgaria Yogurt Drink ONE SHOT.

Общо 16 071 влака е отменило БДЖ-Пътнически превози ЕООД за периода от 1 януари до 30 септември 2025-та. Заради Национална компания „Железопътна инфраструктура“ са отменени 10 570 влака (65.77%), а по вина на БДЖ-ПП – 5 356 влака (33.33%). По външни причини – метеорологични и пр., са отменени само 145 влака. Алтернативен транспорт вместо за всичките 16 071 отменени влака е бил осигурен само за 7 610 композиции, което е под половината – 47 на сто. Пътниците за останалите 8 461 влака са се оправяли кой както намери за добре. През същия период БДЖ-ПП са превозили едва 16 234 220 пътници, което е само с 480 души повече в сравнение с времето от януари до септември 2024 година. Средното пропътувано от тези пътници разстояние продължава да намалява и от 71.8 км през 9-те месеца на 2024-та е 69.8 км през 2025 г. (-2.72%), поради което и извършената работа е паднала с 92.7 млн. пътникокилометра. Средното пропътувано разстояние преди 35 години – през 1991 г., е било 3.65 пъти по-голямо – 252 километра. За деветмесечието на 2025 г. БДЖ-ПП отчита 39.866 млн. лв. загуба. Влошаването спрямо същия период на 2024-та е с 4.919 млн. лв. – 14 на сто. Основните причини са увеличените разходи. Най-голямо е увеличението на заплатите на персонала – от 135.2млн. на 149.5 млн. лв. (11%), като броят на служителите е намалял със 128 души – от 5 187 на 5 069. Увеличената до 39.866 млн. лв. загуба е отчетена въпреки значителното увеличение на общите приходи на БДЖ-ПП – с 19.062 млн. лв. (9%): от 214.610 млн. лв. – на 233.672 млн. лева. Огромната част от нарасналите приходи обаче идват не от продадени билети или активи, а чрез субсидията от държавния бюджет (приходите от продажбата на билети са се увеличи само с 0.162 млн. лева спрямо година по-рано). През първите 9 месеца на 2025 г. държавата е наляла 170.676 млн. лева в БДЖ-ПП под формата на субсидия, което е с 13.265 млн. лв. повече от субсидията за същия период на 2024 година. Компанията е получила от държавата и 3.389 млн. лв. като компенсация за високите цени на електроенергията за небитови потребители. В резултат на това антипазарно управление на ръководството собственият капитал на БДЖ-ПП е намалял с 43.027 млн. лева за отчетния период: от 188.621 млн. лв. на 145.594 млн. лв. (с 22 на сто). Към 30 септември 2025 г. компанията има общо 67.587 млн. лв. задължения. Най-много от тях – 24.971 млн. лв. – са към НКЖИ, което представлява скрита държавна помощ за БДЖ-ПП или държавата стимулира антипазарното поведение на превозвача като увеличава субсидията за него независимо от факта, че той постоянно намалява броя на влаковете. Така, съгласно официалния график, през последните 5 години те намаляват с 58 броя (10%) – от 576 композиции дневно през 2022-ра – на 565 през 2024-та – до едва 518 влака за 2026 година.

Според Изпълнителният директор на „Параходство Български морски флот“ АД (БМФ) от 2013 г. кап. Александър Калчев изминалата 2025 г. постави сериозни изпитания пред световната търговия и търговското корабоплаване. Продължаващите геополитически турбуленции, заедно с глобалните инфлационни процеси, оказаха осезаем натиск върху оперативните разходи и търсенето на тонаж, особено през първата половина на годината. Въпреки това БМФ успя да постигне почти всички заложени цели за 2025 г. Флотът на дружеството се e представило над пазарните нива, като през целия период реализира резултати с около 10–12% по-добри от средните за пазара. През годината на два от по-старите кораби са инсталирани устройства за повишаване на енергийната ефективност и намаляване на въглеродните емисии. Подобна оптимизация предстои и за още четири кораба. Към момента дружеството разполага с един от най-младите и ефективни флотове от кораби за насипни товари в Handy сегмента, което осигурява конкурентно предимство в условията на все по-строги екологични регулации. Една от ключовите стратегически стъпки на БМФ през последните години е разширяването на присъствието във Великите езера на Северна Америка. Т.нар. „лейкъри“ са от изключително значение за икономиките на САЩ и Канада, а специфичните условия за плаване в региона изискват сериозен опит и експертиза. С близо 40-годишен опит в този пазар, в момента БМФ оперира с 20 кораба от този тип, като се очаква доставката на още три, което ще го превърне във втория по големина оператор на подобен тонаж. Паралелно с това БМФ разработва нов проект за кораби в „Ултрамакс“ сегмента. Новите съдове ще се отличават с висока енергийна ефективност и близо 10% по-голяма товароподемност и обем на товарните помещения спрямо конкурентните предложения на пазара, като целта е да се предложи услуга с добавена стойност за клиентите. Към момента БМФ разполага с 35 кораба за насипни товари и четири буксира. През 2025 г. бяха получени три нови кораба, а строителството на още осем вече е договорено с доставка през 2028–2029 г. Така общият брой на новите съдове, които ще се присъединят към флота в следващите години, достига 14. Амбицията на дружеството е да завърши десетилетието с флот от близо 50 кораба и общ тонаж над 2 млн. тона дедуейт, като същевременно запази лидерската си позиция по отношение на средната възраст на флота.

"Трейс груп холд“ АД подписа договор с Община Стара Загора за реконструкция на два булеварда, мостови съоръжения и пътни връзки в областния град. Той е на стойност 6 144 264.71 евро без ДДС. Четвъртият подобект е свързан с „Инженеринг – изготвяне на проект, изпълнение на строително-монтажни дейности и доставка на 4 бързозарядни станции за зареждане на електрически автомобили. Началната дата на договора е 12 януари 2026 г, като сроковете за изготвяне на инвестиционните проекти са от 30 до 70 календарни дни, а изпълнението на СМР – 1 година. Източник: divident.eu

През декември 2025 г. „Фармнет“ ЕАД , фирма на “Марешки Холд“, придоби чрез конкурс имот с площ от 36 декара в „Индустриална зона Загоре“, с. Еленино в Стара Загора. Основната цел на проекта е изграждането на нов, високотехнологичен логистично-складов комплекс. Базата ще бъде роботизирана, по-голяма по площ от софийската логистична база на компанията. Изграждането на складовата база в района на община Стара Загора не е само проект, насочен към компанията, той представлява инвестиция в развитието на района и по-доброто снабдяване с лекарства в региона. Размерът на инвестицията е 20 милиона лева, а очакваните новооткрити работни места са 30, съобщи за Divident.EU Радослав Танев, изпълнителен директор на Индустриална зона „Загоре“. "Фармнет" ЕАД e сред водещите и стратегически значими дистрибутори на лекарствени продукти у нас. Това е третият инвеститор в Индустриална зона "Загоре", с. Еленино, съобщи Радослав Танев. Останалите двама инвеститори са „Смарт Солар“ и „Сиесайеф“ - инвестицията на Цветелина Бориславова с проекта „Херос“. На негова територия ще бъдат разположени и двата завода на „Сънотех“. Двама от инвеститорите „Сънотех“ и „Диспред“ вече имат строителни разрешения и са започнали строителни работи. Източник: divident.eu

На 28.01.2026 г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи тримесечен финансов отчет към 31.12.2025г. От КММ АД - Шумен

Инвестициите в химическия сектор на Европа са намалели с над 80% през 2025 г., а затворените заводи са станали двойно повече. Континентът става зависим от Китай за суровините, необходими за автомобилната, здравната и отбранителната промишленост. Потвърдените инвестиции са паднали от количеството, гарантиращо 1.9 мегатона капацитет през 2024-а, до 0.3 мегатона миналата година, тъй като секторът се бореше с високи цени на енергията, задушаваща бюрокрация и разширяване на китайския внос, според доклад, публикуван на 28 януари от Европейския съвет на химическата промишленост (Cefic). Обявените затваряния на заводи са засегнали пряко около 20 000 работни места в цяла Европа от 2022 г. насам и са заличили производствен капацитет от 17.2 мегатона миналата година – двойно повече от 2024-а и шест пъти над 2022 г., посочва Cefic. През последните четири години предприятия в цяла Европа заявиха, че ще затворят заводи, които произвеждат химикали – от хлора, необходим за пречистване на питейната вода, до фенолите, използвани в печатни платки, и парацетамола. Закриванията са довели до загуба на около 9% от капацитета за производство на химикали в Европа, според Cefic. Инвеститорите са орязали плановете си за инвестиции на Стария континент или са се оттеглили напълно, след като са били засегнати от обременяващи данъци върху въглеродните емисии и евтин внос от Китай. Лидери в индустрията, включително сър Джим Ратклиф от Ineos, предупредиха, че без действия Европа ще бъде „зависима от Китай за основните материали, които поддържат отбраната, здравеопазването, храните и производството“. Миналата година Ineos заведе 10 антидъмпингови дела срещу вноса на евтини химически продукти в ЕС и затвори производствени съоръжения в Германия, призовавайки блока за „митническа защита“. Този месец Vioneo – дъщерно дружество на AP Møller-Maersk, се отказа от плановете си за завод за зелени пластмаси в Антверпен, Белгия, в полза на изграждането на завод в КитайОснованията – той, според фирмата, е по-близо за доставки на зелен метанол и би бил по-евтин за изграждане. Химическият бранш застана зад направено от различни сектори изявление, подписано в Антверпен от около 1300 организации и предприятия през 2024 г., в което се подчертава „спешната нужда от яснота, предвидимост и доверие в Европа и нейната индустриална политика“. Тази година се планира трета среща на върха в Антверпен на фона на опасения, че не е направено достатъчно, за да се спре упадъка на европейската тежка промишленост. Менсинк заяви, че политиците в Европа със закъснение са започнали да се справят с предизвикателствата, пред които е изправен секторът, и напредъкът е твърде бавен. През юли 2025-а Европейската комисия представи политически документ, в който се очертават действията, които ще предприеме в подкрепа на химическия сектор, включително усилия за определяне на критични химикали и производствени обекти. Целта е да се помогне за координирането на финансирането, за ускоряване на издаването на разрешителни за промишлени обекти и за подобряване на мониторинга на търговските потоци. Цените на енергията, които скочиха рязко след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, съставляват около 75% от производствените разходи за петрохимикали и остават упорито високи. Постепенният отказ от руския газ, който ЕС се стреми да забрани до 2027 г., означава, че блокът е станал зависим от световните пазари за по-скъп втечнен природен газ. Компаниите се борят и с амбициозната зелена програма на блока, която ангажира страните от ЕС да постигнат нулеви нетни емисии до 2050 г., но въведе огромно количество бюрокрация в преследването на тази цел.

Ръстът в населението на САЩ се е охладил значително през миналата година на фона на драстичното понижение на миграцията към страната. Това показват нови данни на Бюрото за преброяване на населението на САЩ, цитирани от Bloomberg. Населението на САЩ се е увеличило с едва 1,8 млн. души, или 0,5%, през годината до 1 юли 2025 г., достигайки почти 342 млн. души. Това е най-бавният темп на растеж от 2021 г. насам и отразява както по-малкото имигранти, така и по-големия брой на хората, които напускат страната. И макар имигрантите да отговарят за голяма част от ръста на работната сила след пандемията, незаконното преминаване на границата на практика е било преустановено. Президентът Доналд Тръмп също така увеличи усилията си да депортира имигранти без документи и да ограничи законната имиграция. Нетната международна миграция – или броят на имигрантите минус броя на емигрантите – е намаляла до 1,3 млн. души през 2025 г. от пика от 2,7 млн. души през 2024 г. Очакванията са тази стойност да продължи да намалява до около 321 хил. тази година, ако последните тенденции се запазят. Във всички американски региони ръстът на населението се забавя през 2025 г. Най-бързо повишение е отчетено в Южна Каролина благодарение на местната миграция, следвана от Айдахо и Северна Каролина. Пет щата, сред които Калифорния, Хаваи и Ню Мексико, отчитат свиване на населението.

Очаква се Виетнам и Европейският съюз да обявят всеобхватно стратегическо партньорство, след като председателят на Европейския съвет Антонио Коща започне официалната си визита в югоизточната азиатска страна в четвъртък. Споразумението, което ще бъде първото за ЕС в АСЕАН (Асоциация на страните от Югоизточна Азия), следва редица подобни споразумения, сключени от Виетнам - включително със САЩ, Китай, Русия, Япония, Индия, Великобритания, Франция и Австралия - в контекста на нарастващата му роля в глобалната икономика и сигурността. Виетнам е подписал 17 търговски споразумения в стремежа си да постигне двуцифрено разширяване на своята икономика, която е силно зависима от външната търговия. Засилването на отношенията между ЕС и Виетнам до постигане на всеобхватно стратегическо партньорство би „изпратило силно послание в един неспокоен свят - че ЕС и Виетнам избират дългосрочно сътрудничество пред краткосрочно хеджиране“, посочи Коста в редакционна статия. Разширяването на връзките идва в момент, в който митата на президента Доналд Тръмп разтърсиха световната търговия и напрегнаха дългогодишни съюзи, подтиквайки правителствата да разширяват търговските и дипломатическите си отношения с повече страни. ЕС е четвъртият по големина търговски партньор на Виетнам, като двустранната търговия се увеличава с 10% - 15% годишно до около 73,8 милиарда щатски долара през 2025 г., според данни на виетнамското правителство. Евопейският съюз е сред десетте най-големи чуждестранни инвеститори във Виетнам, като общият размер на преките чуждестранни инвестиции достига около 30 млрд. долара. Икономическите връзки между двете страни бяха допълнително засилени от Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам, което влезе в сила през 2020 г. и премахна близо 99% от митата, според публикация на уебсайта на виетнамското правителство. По думите на Коща споразумението е увеличило двустранната търговия с около 40%.