С 35% повече са започнатите строежи на жилищни сгради през първото полугодие на 2026 г. в сравнение със същия период на миналата година. В същото време охлаждането на интереса на купувачите е осезаемо, като през първата половина на годината то се изразява в 17% спад на сделките с жилища. Това показва анализ на агенцията за недвижими имоти "Комфорт Брокърс". През първото полугодие в страната е започнато строителството на 19 106 жилища, което е с 35% повече от предната година. Най-голям е броят на започнатите жилища в София - 4871 с обща разгърната площ от 613 598 кв.м. Следват Пловдив и Бургас съответно с 3580 и 3480 започнати жилища през първите шест месеца. Следва Пловдив с 634 кв. м РЗП на 1000 души, а София и Варна са под 500 кв.м на 1000 души започнати жилища. Покупките на жилища в София са с най-високо ипотечно участие - в почти 70% от продажбите. Продажбите са се понижили с 14,7% спрямо миналата година, като това се случва на фона на 14% ръст на предлагането на жилищни имоти през последните 6 месеца. В Пловдив ипотеките са 46% от сключените сделки, чийто спад е с 4,7% през първите шест месеца. Във Варна ипотеките достигат 54,6% от продажбите на жилища, които са се понижили с 19% през първото полугодие. В същото време се отчита 6% ръст на предлагането. В Бургас ипотеките са 47,4% от продажбите. Те са намалели с 21,3% спрямо миналата година, докато в същото време офертите за жилищни имоти в района са нараснали с 16%.

Българското производство на плодове и зеленчуци е изправено пред реален риск от пълно изчезване заради липсата на ефективна държавна политика, нерегулиран внос от трети страни и високи надценки по търговската верига. За това алармира председателят на Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ Цветан Цеков. Според браншовата организация секторът страда от фундаментални дефекти в модела на подпомагане и липса на пазарна регулация, което води до масови фалити и унищожаване на качествена продукция. Ниските изкупни цени на едро не се отразяват на крайния потребител. Поради липсата на механизми за контрол върху надценките, цените от нивите до търговските обекти нарастват със стотици проценти. В същото време настоящата система на подпомагане на площ (на декар) се оценява като неадекватна на климатичните и пазарните предизвикателства. Предложението на сектора е субсидиите да се изплащат на килограм реално произведена и реализирана качествена продукция – практика, която цели да стимулира производителността и да гарантира достъпни цени. Конкретните предложения са внесени в Министерството на земеделието и храните, но към момента остават без официален отговор. Допълнителен натиск върху българските земеделци оказва вносът на евтина продукция от трети страни, за която от бранша твърдят, че често е третирана с препарати за растителна защита, забранени в ЕС. С отпадането на сухопътния граничен контрол след приемането на страната в Шенген, сухопътните доставки на непрегледана стока от съседни държави са се увеличили значително, подкопавайки местното производство. Като ключов дефект се изтъква и липсата на развити кооперативи. Докато в Европа сдружаването осигурява пазарна сила и по-ниски логистични разходи, у нас липсват държавни стимули за създаването на подобни обединения, способни да формират големи партиди за търговските вериги и износ. За овладяване на кризата от Националната браншова камара „Плодове и зеленчуци“ настояват за приемане на Закон за агрохранителната верига и създаване на публичен регистър за пълна проследяемост на стоките. Изисква се промяна в модела на подпомагане към субсидиране на произведен килограм и изграждане на държавна стратегия за насърчаване на сдружаването между фермерите. Според бранша без незабавна институционална намеса и въвеждане на ясни правила на пазара, родното плодоводство и зеленчукопроизводство са изправени пред траен срив.

Европейският съюз за радио и телевизия (EBU) и Българската национална телевизия официално обявиха Бургас за домакин на 71-вото издание на конкурса "Евровизия". Трите големи концертни вечери ще бъдат на 11, 13 и 15 май 2027 г. в Многофункционалната спортна зала „Арена Бургас“ е държавна собственост. Тя се стопанисва и управлява от държавното дружество „Академика 2011“ ЕАД, чийто едноличен собственик на капитала е Министерството на младежта и спорта на Република България. Още през 2014 г. Община Бургас представя проекта, като тогава прогнозната стойност е около 38 млн. лева с ДДС. За изпълнител е избрано ДЗЗД "Дворана". Строителството започва през 2014 г., а залата реално е завършена и отворена през 2023 г. В един момент държавната инвестиция вече достига 57 млн. лева, като за оборудването са отпуснати допълнителни 5 млн. лева. Община Бургас също инвестира средства в терена и прилежащата инфраструктура. "Арена Бургас" е проектирана като многофункционална зала с пет нива. Основната сграда е с разгъната застроена площ около 29 000 кв. м, а общата разгъната площ на обекта, включително етажният открит паркинг, достига около 54 000 кв. м. Залата разполага с 4100 постоянни седящи места и около 2000 подвижни седалки, което позволява конфигурацията да бъде променяна според конкретното събитие. При концерти капацитетът може да достигне до 15 000 души. Височината на голямата зала на "Арена Бургас" е 35 метра. В "Арена Бургас" могат да се провеждат състезания по лека атлетика, баскетбол, волейбол, хандбал, бокс, борба, бойни спортове и художествена гимнастика. Комплексът разполага с по-голяма тренировъчна зала и други пространства, които могат да се използват за различни цели. "Арена Бургас" има многоетажен паркинг, като различни източници посочват капацитет от над 800 до около 1200 автомобила, в зависимост от начина на използване на пространствата.

Лицензът, който позволява бизнес операциите, свързани с дружествата от групата „Лукойл“ в България, е удължен. Службата за прилагане на финансови санкции (OFSI) към Министерството на финансите на Великобритания удължи срока до 29 октомври 2026 г. С лиценза британската страна продължава да разрешава извършването на бизнес операции с „Лукойл България“ ЕООД, „Лукойл Нефтохим Бургас“ АД, „Лукойл Авиейшън България“ ЕООД и „Лукойл Бункер България“ ЕООД. Удължаването до 29 октомври тази година е по желание на българската страна с цел синхронизиране на сроковете с лиценза от американската страна.

Петзвездният хотел Ensana Aquahouse в "Св. св. Константин и Елена" е включен в дестинациите в най-престижния световен пътеводител Michelin Guide. Със своите 411 стаи и апартаменти Ensana Aquahouse е и сред най-големите хотели в Европа, включени в Michelin Guide. Разположен на първа линия до морето, комплексът съчетава петзвезден комфорт с едно от най-големите природни богатства на "Св. св. Константин и Елена" – естествената минерална вода. Собственик на сградата и инвеститор на петзвездния хотелски комплекс Ensana Aquahouse Health Spa Hotel (Аквахаус Хотел и СПА) е дружеството „Боровете I“ АД.

Базираното в с. Китанчево, обл. Разград, предприятие за преработка на билки Harvesty изпълнява проект за повишаване на енергийната ефективност и въвеждане на енергия от възобновяеми източници с европейско съфинансиране. Проектът с бюджет близо 105 хил. евро получава безвъзмездна финансова помощ в размер на малко над 51 хил. евро по Програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията" (ПКИП) 2021-2027 г. Останалите инвестирани средства са собствено участие на компанията. Планирано е реализацията да бъде финализирана през март 2027 г. Освен ползи във връзка с енергийната ефективност се очакват и икономически такива, както и цялостно повишаване на устойчивостта и екологичната пригодност на бизнеса на компанията. В рамките на проекта се предвиждат изграждане и въвеждане в експлоатация на фотоволтаична електроцентрала (ФЕЦ) с инсталирана мощност 50 kW за собствено потребление на предпроятието, както и допълнителни батерии за съхранение с мощност 52,4 kW. Системата за батерийно съхранение (BESS) ще даде възможност неизползваната енергия да бъде акумулирана и оползотворявана в по-късните часове на денонощието или при пикови натоварвания.

Индустриална зона „Загоре – Еленино“ край Стара Загора е разположена върху близо 620 декара.Към момента вече са продадени три терена, като само на единия от тях се предвижда да бъдат изградени седем завода. Предстои реализацията на още две нови производства на терена на Smart Solar Energy, както и на компанията „Фармнет“. Остават още два от терените в Индустриална зона „Еленино“, като в момента сме в преговори и за двата парцела и очакваме инвестиции на стойност над 500 млн. евро“, споделя Радослав Танев, изпълнителен директор. За да се отговори на мащабния инвеститорски интерес, плановете предвиждат разширяване на третия етап на зоната върху терените на бившето летище Стара Загора. С подкрепата на Фонда за справедлив преход се изгражда критично важна нова енергийна инфраструктура – ключова стъпка за привличането на високотехнологични производства. Зоната вече е спечелила проект по справедливия преход за изграждане на цялостни енергийни комуникации в Еленино. Проектът включва построяването на нова подстанция и пренос на инфраструктура за средно напрежение директно до всеки един от парцелите на инвеститорите.

Фериботният комплекс Оряхово - Бекет не работи от 10 юли заради изключително ниското ниво на река Дунав. Държавата трябва да се намеси, за да бъде спасен поминъкът на хората край Дунав. Това заяви управителят на фериботния комплекс Вероника Симеонова. От 70 души персонал в момента работят най-много 15. Продължителното прекъсване засяга не само дружеството и неговите служители, но и редица местни компании, които използват фериботната връзка за транспорт на стоки към Румъния и останалата част от Европа. Сред най-сериозно засегнатите са земеделските производители. Допълнителен проблем създават големите количества пясъчни наноси в района на пристанището. Симеонова обясни, че през 2023 г. е било извършено основно драгиране на дъното с цел да се подобрят условията за работа, но пясъчната коса продължава да се увеличава. Въпреки спирането на ферибота дружеството продължава да почиства района на пристанището със собствена техника. Целта е при евентуално покачване на нивото на Дунав работата да бъде възстановена възможно най-бързо.

Програма за близо 1 млн. евро предоставя възможност на бизнеса да набира финансиране през капиталовия пазар. Българска фондова борса (БФБ) и Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия (ИАНМСП) стартираха съвместен проект за подобряване на достъпа до финансиране на бизнеса чрез капиталовия пазар. Проектът покрива 90% от направените разходи от страна на компаниите за подготовка и листване. Средствата са предвидени да подпомогнат около 20 компании, които ще могат да кандидатстват в рамките на следващите 3 години. Програмата е насочена към компании, които планират да наберат финансиране и да се търгуват на регулирания пазар на БФБ, на Пазара за растеж BEAM, както и на платформата за колективно финансиране SpaceCrowd. Одобрените кандидати могат да се възползват от покриване на разходите за консултантски, юридически и счетоводни услуги, през цялостна подготовка на първично публично предлагане – изготвяне на проспект и маркетинг кампания към инвеститори, до заплащане на такси към Борсата, Комисията за финансов надзор и Централния депозитар. Проект „Улесняване на достъпа на МСП до капиталово финансиране на МСП с цел подкрепа на тяхното устойчиво развитие и конкурентоспособност чрез подпомагане на дейността на Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средните предприятия“, финансиран по програа „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027, съфинансирана от ЕС.

Проучване на публично обявените инвестиции в 11 пазара от региона на Ема Хасичеви от Beyond Revenue за периода януари 2024 г. – август 2026 г. показва една сложна картина за размера на капиталовите потоци към Югоизточна Европа.

България се отличава с най-ясната капиталова история в региона. Присъствието на фондове от ранга на Founders Fund и Google Ventures в структурата на EnduroSat е своеобразен „печат за одобрение от Силициевата долина“, с който никой друг пазар в Югоизточна Европа не може да се похвали за този период. Страната вече не се конкурира само с цената на софтуерната разработка, а получава признание за своите високоспециализирани инженерни компетенции в сектори като NanoSat сателити, дронова логистика (Dronamics) и космически технологии.
Великобритания е основният източник на капитал за Румъния, движен от фондове като Molten Ventures и OTB Ventures. Американски компании като BlackRock навлизат на по-късен етап (Series B+). В същото време американските инвеститори сключват повече на брой, но по-малки сделки, концентрирани в румънски компании с ясни амбиции за пазара в САЩ. Пример за това е и рундът от $31 млн. за Druid AI през март 2026 г., в който участва местният GapMinder заедно с международни партньори.
Сърбия достигна статут на технологичен еднорог през 2026 г. с оценката на Ominimo от 1.6 млрд. долара. Интересното е, че зад тази ключова сделка стои EBRD VC, а не американски рисков капитал. Американски инвеститори като SMOK Ventures, Silicon Gardens и Inovo.vc са активни предимно на seed етапа с множество по-малки инвестиции. По-големият капитал идва от европейски институционални инвеститори за развитие. Сърбия разполага с голяма база от инженерни кадри, а много от силните компании в страната се развиват със собствени средства, без да привличат външно финансиране.
В Гърция американските инвеститори сключват най-много сделки. Фондове като Bessemer, Sera Capital и Paladin Capital са активни в сферата на киберсигурността и технологиите, свързани с отбраната. Страната привлича инвеститори, които разглеждат технологиите като стратегическа инфраструктура. Членството в НАТО и географското положение в Средиземноморието създават различна инвестиционна логика, която се отличава от стандартния SaaS модел.
Най-значимата капиталова връзка на Словения за периода е с Франция чрез Lauxera Capital Partners, който инвестира в капиталоемки сектори като енергийна инфраструктура и медицинска диагностика. Австрийският Speedinvest остава активен в по-малки софтуерни рундове.
Хърватия представя най-необичайната история, след като Taiwania Capital от Тайван води рунд на стойност €10 млн. в компанията „all eyes on screens“. В същото време екосистемата в страната узрява, като основателите на Rimac и Photomath вече действат като бизнес ангели, изграждайки вътрешен инвестиционен цикъл.
В Югоизточна Европа оперират едновременно три различни капиталови системи:
   Глобален капитал (САЩ): Фондове като Google Ventures, Founders Fund и BlackRock инвестират в България, Румъния и Гърция. Те търсят глобална интелектуална собственост и високотехнологични компании, а не просто по-евтина работна ръка.
    Европейски стратегически капитал (Великобритания, Германия, Австрия, Франция): Този капитал е концентриран в Румъния, Словения и Хърватия, следвайки търговската близост и индустриалните екосистеми.
    Регионален и диаспорен капитал: Фондове като LAUNCHub, South Central, Eleven Ventures и структури на диаспората присъстват на всички 11 пазара. Те осигуряват потока от сделки, който глобалните фондове често използват като основа, преди да навлязат на даден пазар.
През периода 2024–2026 г. чуждестранните инвеститори показват ясен интерес към няколко ключови сектора:     Космически технологии, Енергийна инфраструктура,    Insurtech (застрахователни технологии) и Корпоративен изкуствен интелект (AI).

Глобалната авиационна екосистема е допринесла с 4,1 трилиона долара за световната икономика от началото на 2026 г., като се очаква приносът ѝ да продължи да нараства до края на годината. Това показва нов доклад на Международната асоциация за въздушен транспорт (IATA).
Авиационният сектор и свързаните с него дейности осигуряват пряка и непряка заетост на около 86,5 милиона души по света. Очаква се авиокомпаниите да превозят около 5,2 милиарда пътници през тази година, а обемът на въздушния товарен транспорт да достигне 71,6 милиона метрични тона. По въздух годишно се транспортират стоки на стойност около 8 трилиона долара, а авиацията формира приблизително 3,9% от световната икономика. Пътническият въздушен трафик е нараснал с 5,7% през 2025 г. спрямо предходната година. В доклада се посочва още, че авиацията остава един от най-безопасните видове транспорт. В същото време дори един-единствен сериозен инцидент сред приблизително 40 милиона полета годишно може да окаже влияние върху глобалните показатели за безопасност. Въпреки продължаващия ръст индустрията е изправена пред редица проблеми. Сред тях са геополитическите конфликти, прекъсванията във веригите за доставки, забавянията при доставката на нови самолети и необходимостта от значително увеличаване на производството на устойчиво авиационно гориво (SAF). За да постигне целта си за нулеви нетни въглеродни емисии до 2050 г., авиационният сектор ще се нуждае от около 500 милиона метрични тона устойчиво авиационно гориво годишно. Докладът подрежда и най-големите пазари според приноса на авиацията към националната икономика. САЩ са на първо място с 1,3 трилиона долара принос към брутния вътрешен продукт. На второ място е Китай с 253,6 млрд. долара, следван от Испания със 172,9 млрд. долара. В челната десетка влизат още Великобритания – 160,7 млрд. долара, Франция – 144,7 млрд., Германия – 142,7 млрд., Япония – 116,4 млрд., Италия – 103,6 млрд., Обединените арабски емирства – 92 млрд., и Саудитска Арабия – 90,6 млрд. долара. 

Централните банки в развиващите се азиатски страни все по-често намират начини да подкрепят валутите си, без да използват валутните резерви, тъй като напрежението в Близкия изток и перспективата за по-високи за по-дълго време лихвени проценти в САЩ държат централните банкери нащрек. Индия е привлякла близо 40 млрд. долара от своята диаспора чрез високодоходни доларови депозити, което е в основата на възстановяването на рупията от рекордно ниско ниво през май, пише Bloomberg. Стремежът на Южна Корея да ускори репатрирането на корпоративни долари помогна на вона да постигне най-големия си месечен ръст от 2022 г. насам. Индонезия е привлякла 1,6 млрд. долара от облигации през последните два месеца, тъй като е предложила стимули на чуждестранни фондове. Тайван е инструктирал износителите да продават щатски долари в моменти на слабост на валутата. Мерките разширяват инструментариума на централните банкери и допълват традиционнинте инструменти, като повишаване на лихвените проценти и валутна интервенция. Традиционните инструменти формираха първата линия на защита след конфликта в Близкия изток, който повиши цените на петрола. Скокът на цените на нефта и горивата разкри силната зависимост на развиващите се азиатски страни от вноса на енергоизточници, което прави региона един от най-слабите на валутния пазар. Индонезийската рупия, индийската рупия и тайландският бат се нареждат сред петте най-зле представящи се тази година в кошница от 22 валути на развиващите се пазари, проследявани от Bloomberg. Същевременно латиноамериканските валути заемат върха на класацията, водени от колумбийското песо, бразилския реал и мексиканското песо. Регионът предлага по-високи лихвени проценти от повечето от развиващите се страни, а много от страните му са износители на петрол, което ги прави относително изолирани от въздействието на по-високите цени на нефта. В Япония, най-големият развит пазар в Азия, политиците изглежда се насочват все повече към валутната интервенция. Първата съвместна операция за изкупуване на йени от Япония и САЩ от 1998 г. насам наскоро помогна за едно от най-забележителните възстановявания на валутата. Разбира се, централните банки от развиващите се страни в Азия не изоставят традиционните защити. Банката на Индонезия повиши лихвените проценти със 100 базисни пункта през май и юни и продължи да се намесва на валутния пазар, подобно на индийската централна банка. Индонезия и Индия, заедно с Филипините и Тайланд, са свидетели на най-голямото намаляване на валутните резерви в Азия от началото на войната с Иран, с намаления от 4% до 9%. Властите във Филипините повишиха лихвите с 50 базисни пункта, централната банка на Южна Корея миналия месец затегна политиката си за първи път от три години. MUFG Bank Ltd. прогнозира още две увеличения в Индонезия и Филипините и поне още едно увеличение в Южна Корея тази година.