Сезонно коригираните данни за промишлено производство през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. показват нараства с 0,2 на сто в ЕС и с 0,3 на сто в еврозоната, сочат предварителните данни на Евростат. Промишленото производство през юни 2025 г. спада с 0,4 на сто в ЕС и с 0,6 на сто в еврозоната. Промишленото производство през юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. се увеличава с 1,8 на сто, както в ЕС, така и в еврозоната. Промишленото производство в ЕС през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. се повишава за междинните стоки с 0,3 на сто, за капиталовите стоки с 0,9 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 0,6 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 1,3 на сто, а намалява за енергията с 2,1 на сто. Промишленото производство в еврозоната през юли 2025 г. нараства на месечна основа за междинните стоки с 0,5 на сто, за капиталовите стоки с 1,3 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 1,1 на сто, а за нетрайните потребителски стоки с 1,5 на сто и бележи спад с 2,9 на сто за енергията. Най-големите месечни увеличения са регистрирани в Хърватия (2,6 на сто), Унгария и Словения (по 2,1 на сто и в двете страни). Естония (-5,5 на сто), Малта (-4,7 на сто) и Швеция (-3,9 на сто) отчитат най-голям спад. В България промишленото производство през юли 2025 г. спрямо юни 2025 г. остава без промяна. Промишленото производство в ЕС през юли 2025 г. спрямо юли 2024 г. се увеличава за капиталовите стоки с 2,4 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 5,2 на сто, а намалява за междинните стоки с 0,7 на сто, за енергията с 0,6 на сто и за дълготрайните потребителски стоки с 0,3 на сто. Промишленото производство в еврозоната през юли 2025 г. се повишава на годишна основа за капиталовите стоки с 2,1 на сто и за нетрайните потребителски стоки с 6,6 на сто, а намалява за междинните стоки с 0,9 на сто, за енергията с 0,5 на сто, за дълготрайните потребителски стоки с 0,1 на сто. Най-големите увеличения на годишна база през юли са отчетени в Латвия (9,8 на сто), Ирландия (8,1 на сто) и Швеция (4,1 на сто). България (-8,3 на сто), Люксембург (-4,7 на сто) и Словакия (-4,6 на сто) регистрират най-голям спад.

През 2024 г. са издадени 8891 книги с тираж 5 297 385 броя и 1252 брошури с тираж 1 009 001 броя, показват данни от новата публикация на Националния статистически институт (НСИ) "Книгоиздаване и печат 2024", съобщиха от НСИ. От всички издадени миналата година книги научната литература е с 2256 заглавия с тираж 364 000; художествена литература за възрастни - 3024 заглавия с тираж 1 464 000; популярна литература - 1800 заглавия с тираж 875 000; учебна литература - 1379 заглавия с тираж 2 362 000; литература за деца и юноши - 1331 заглавия с тираж 1 100 000. На оригиналния език на написване (включително български) са издадени 7545 книги и брошури, а преводните заглавия са 2598. В края на август от НСИ съобщиха, че през 2024 г. в област София (столица) са издадени 6015 книги с годишен тираж 4 557 000; 898 брошури с годишен тираж 828 000; 77 вестника с годишен тираж 85 832 000. В сравнение с предходната година през 2024 г. броят на издадените книги и брошури се увеличава с 26 (0,4 на сто), средният тираж нараства от 630 през 2023 г. на 779 през 2024 г., или с 23,7 на сто, а издадените вестници намаляват с 5 (6,1 на сто), а тиражът им се увеличава със 7 858 000 (10,1 на сто), посочиха тогава от националната статистика.

За последните 3 отчетни години (2022-2024) общо 65 български компании са отчели приходи над 1 млрд. лв в годишните си счетоводни отчети. От тях 47 през 2022 г., 42 през 2023 г. и до момента за 2024 г. - 22, но с уговорката че повечето от тях все още не са обавили в Търговския регистър финансовите си резултати за 2024 г. До момента, предприятията с най-големите приходи за 2024 г. са: Национална електрическа компания ЕАД - София, Номад енерджи къмпани ЕООД, БиЕй Глас България АД - София, Лидл България ЕООД енд Ко КД - Равно поле, Астра Биоплант ЕООД - Сливо поле, Банка ДСК ЕАД - София, АЕЦ Козлодуй ЕАД - Козлодуй, Хайделберг Матириълс Девня АД, Уникредит Булбанк АД - София, Табако Трейд ООД - Пловдив. Все още не са обявени финансовите резултати за 2024 г. от компании като: Лукойл Нефтохим Бургас АД - Бургас, Аурубис България АД - Пирдоп, Лукойл-България ЕООД - София, Булгаргаз ЕАД - София, Кауфланд България ЕООД енд Ко КД - София и Сакса ООД - Долна баня, които през предходната 2023 г. отчетоха приходи над 2 млрд. лв. Можете да проследите текущото класиране на най-големите български предприятия (по оборот, печалба, ДМА, брой заети и др. като цяло, по сектори и региони) в Информационната система за българските предприятия - BEIS.

Компанията за хотелска козметика "Ларен МН" ще започне производство в собствената си фабрика през следващата година. Сградата вече е готова и предстои да бъде пусната. Там ще бъде прехвърлено производството от малкото помещение в съседство, където компанията на Кремена Карауланова прави продуктите си от 2023 г. "Ларен МН" започна бизнеса си като дистрибутор на козметични продукти за хотели, но преди няколко години реши да премине към собствено производство и да изгради фабрика в старозагорското село Юлиево. Първоначалните очаквания бяха тя да бъде завършена през 2023 г., а инвестицията се оценяваше на 1.8 млн. лв. Две години и половина по-късно стойността на проекта вече е 2.5 млн. лв. и заводът очаква Акт 16. "Ларен МН" е преустановила дистрибуторска дейност на чужди продукти и се фокусира върху това изцяло да пласира собствени продукти. Продажбите на компанията за 2024 г. са 2.57 млн. лв., което е понижение с 2% на годишна база, и то след значително увеличение (близо 44%) спрямо 2023 г. "Ларен МН" вече присъства като дистрибутор в страни като Гърция, Румъния, Хърватия и Унгария в малки количества и целта ще е това присъствие да бъде органично разширено. Плановете за разрастване на "Ларен МН" включват влизане в нови сегменти и патентован продукт.

Близо 124 милиона пътници са били превозени в столичното метро през миналата година. В сравнение през 2023 г. са били превозени почти 94 милиона пътници. Към момента столичното метро разполага с 298 мотриси, които се равняват на 82 574 пътнически места. Влаковете се движат по общо 50 км линии.

Българската фармацевтична компания "Биовет" АД дарява 19,2 декара земя в град Пещера, собственост на дружеството, в подкрепа на програмата на Тръста за социална алтернатива "Регулация и жилищни условия", насочена към регулация и узаконяване на квартали извън регулация, реализирана в партньорство с Фонда за инвестиции в общността – Пещера. В рамките на тази програма Тръстът за социална алтернатива, с подкрепата на Фондация "Америка за България", и в партньорство с община Пещера и Биовет, работи за включването на имотите в местността Орешака (кв. Пирин) в подробен устройствен план, така че всяка къща да бъде разположена върху самостоятелен парцел. Пещера е първата община, която успешно прилага модела, разработен от експертите на Тръста за социална алтернатива. Дарението ще даде възможност на 43 домакинства от социално уязвими общности, чиито настоящи домове се намират върху тези имоти, да получат възможност да ги придобият с уреден правен статут и да закупят земята.

След като за първото тримесечие отчете символична печалба 117 000 лв., държавната "Мини Марица- изток" отново е на загуба въпреки увеличените си приходи. Дружеството, чиято дейност е изцяло зависима от въглищните централи в района, е на минус 115 млн. лв. за първото полугодие при 76 млн. лв. година по-рано. За периода януари - юни компанията реализира 189.5 млн. лв. приходи от дейността (при 116 млн. лв. за същия период на м.г.) и съответно 112 млн. лв. оперативна загуба (при 74 млн. лв. година по-рано), показва междинният доклад за дейността на компанията за второто тримесечие. Общите приходи на компанията бележат ръст 63%, но явно съвсем не са достатъчни, за да стабилизират временно дружеството. Увеличение идва от ръст на продажбите на въглища със 66% до 171 млн. лв. Цената им (която е регулирана и се определя със заповед на енергийния министър) обаче не е променяна от години и остава 87.35 за тон условно гориво. На фона на приходите от 189.5 млн. лв. общите разходи са 301 млн. лв., като отчетеното увеличение при тях е с близо 60% в сравнение със същия период на м.г. И по-конкретно - ръст има в разходите за материали, в т.ч. са за ел. енергия, горива и разходите за външни услуги. С най-голям дял е увеличението на разходите за електроенергия, които са елемент от разходите за материали, спрямо отчетените за 2024 г. с 11.8 млн. лв., или увеличение от 67% до 29.4 млн. лв. Над половината от общите разходи са за персонала. Те са се повишили с 11.5% до 166.8 млн. лв., но не заради увеличение на заплатите, а заради ръст по перото "социални разходи". Средносписъчният персонал намалява с 349 души спрямо 30 юни 2024 г. и вече е 6299, но част от тези бройки са свободни. Очаквано за първото полугодие с най-висок дял от 46% при реализацията на въглища е ТЕЦ "Марица-изток 2".Продажбите към "КонтурГлобал Марица-изток 3" са паднали с 29% само за година, а обяснението е, че дългосрочният й договор за изкупуване на енергия изтече в началото на 2024 година. Реализацията на въглища към другия "американски" ТЕЦ - "Ей и Ес-3С Марица-изток 1", са се увеличили с 222%, а скромно (на този фон) повишение регистрират и продажбите на въглища към свързаната с бизнесмена Христо Ковачки централа "Брикел".

Годишни счетоводни отчети
Варненски свободен университет "Черноризец Храбър" - Варна

Броят на регистрациите на нови леки автомобили в страните от ЕС през първата половина на 2025 г. е намалял с 1,9% до 5,577 млн. спрямо 5,684 млн. година по-рано, съобщава Европейската асоциация на производителите на автомобили (ACEA). Продажбите в Германия са намалели с 4,7%, в Италия - с 3,6%, във Франция - със 7,9%, докато в Испания е регистрирано увеличение от 13,9%. Специално за България, чийто пазар се определя като малък е отчетено увеличение с 4,6 % - до 24,083 през юни 2024 г. Броят на продадените нови автомобили в Европа като цяло (ЕС плюс Исландия, Норвегия, Швейцария и Обединеното кралство) е намалял с 0,9% до 6,815 милиона. Във Великобритания продажбите са се увеличили с 3,5% и са достигнали 1,04 милиона автомобила. Продажбите на електрически превозни средства в ЕС през периода януари-юни са се увеличили с 22% до 869,27 хиляди. Продажбите на Volkswagen Group (включително Skoda, Audi, Seat, Porsche и др.) в Европейския съюз са намалели със 7,8%, на Stellantis - с 16,1%, на Renault - с 0,5%. Германският производител на луксозни автомобили BMW AG е увеличил продажбите си с 11,6%, а основният му конкурент Mercedes-Benz - с 2%. Затова пък продажбите на японската Toyota Group са намалели с 11%,  а на южнокорейската Hyundai Group - с 11,8%. Американският производител на електрически автомобили Tesla е продал 20,35 хиляди автомобила в Европейския съюз през първата половина на годината, което е с 39,5% по-малко от година по-рано. През юни продажбите на автомобили в ЕС са намалели със 7,3% и са възлизали на 1,01 милиона. В същото време броят на регистрациите на електрически автомобили се е увеличил със 7,8% - до 168,49 хиляди.

Управлението за федералния резерв на САЩ (УФР) понижи основния лихвен процент с 0,25 процентни пункта, като постави целевия диапазон за лихвата по федералните фондове между 4,00 и 4,25 на сто. Намалението е първо за настоящата година, след като през 2024 г. централната банка намали лихвите три пъти. Така от декември 2024 г. насам централната банка поддържаше лихвите на ниво 4,25 на сто – 4,50 на сто. Намалението беше широко очаквано на фона на признаци, че вниманието на централната банка се измества към заетостта и се отдалечава от инфлацията след рязкото забавяне на наемането на работници през последните няколко месеца. До края на 2025 година се очакват още две понижения на лихвите.  Икономическите прогнози, публикувани след заседанието, сочат леко ускоряване на растежа в сравнение с прогнозите от юни, докато перспективите за инфлацията и безработицата остават непроменени.  Показателите за потреблението остават силни, но пазарът на труда се оценява като крехък. През август безработицата достигна 4,3 на сто – най-високото равнище от октомври 2021 година. Нови данни от Бюрото по трудова статистика показват, че икономиката  е създала близо 1 милион по-малко работни места в 12-месечния период до март 2025 г., отколкото бе първоначално отчетено. В същото време американската икономика се намира в условия на несигурност. Наемането на персонал рязко се забавя, а инфлацията остава висока. Според анализатори основният въпрос пред УФР е как да балансира между нарастващата безработица и затрудненията на домакинствата, изправени пред увеличаващи се разходи за храни и стоки от първа необходимост.

Глобалният дълг се стабилизира, макар че остава на високо ниво, тъй като продължаващото намаляване на кредитирането в частния сектор компенсира по-големите заеми от страна на правителствата, посочват от Международния валутен фонд (МВФ). Общият дълг почти не се променя спрямо миналата година, като достига малко над 235% от световния брутен вътрешен продукт (БВП), според последната актуализация на базата данни на МВФ за глобалния дълг. Частният дълг намалява до под 143% от БВП, което е най-ниското ниво от 2015 г. насам. Данните отразяват намаляването на пасивите на домакинствата и малка промяна в дълга на нефинансовите корпорации. За разлика от това, публичният дълг се увеличава до близо 93% от БВП, сочат данните на Фонда. В номинално изражение, в щатски долари, общият дълг се увеличава леко до 251 трлн. долара. Публичният дълг нараства до 99,2 трлн. долара, а частният намалява до 151,8 трлн. долара.Тези глобални средни стойности маскират забележителни разлики между държавите и групите по доходи. Докато САЩ и Китай продължават да играят доминираща роля във формирането на динамиката на глобалния дълг, както показва фискалният монитор на МВФ, нивата на дълга и дефицита в много страни – и развити, и развиващи се, са обезпокоително високи по историческите стандарти. В САЩ държавният дълг миналата година се е увеличил до 121% от БВП (от 119%). В Китай дългът се увеличава до 88% от БВП (от 82%). С изключение на САЩ, публичният дълг в развитите икономики е спаднал с повече от 2,5 пункта до 110% от БВП. Увеличението в някои големи, развити икономики, като Франция и Великобритания, се компенсира от регистриран спад в Япония и по-малки икономики, като Гърция и Португалия. С изключение на Китай, публичният дълг на развиващите се икономики е спаднал средно до под 56% от БВП. Тенденциите в частния дълг варират значително в различните страни. В САЩ се отчита значителен спад от 4,5 процентни пункта до 143% от БВП, докато в Китай има увеличение от 6 пункта до 206% от БВП. Сред другите развиващи се пазари частните заеми се увеличават рязко в по-големи икономики, например Бразилия, Индия и Мексико, но намаляват в Чили, Колумбия и Тайланд. Постоянно високият глобален фискален дефицит, средно около 5% от БВП, е основният двигател на нарастващия публичен дълг. В Китай увеличението на частния дълг се дължи на нефинансовия корпоративен дълг. Въпреки продължаващата слабост в сектора на недвижимите имоти, увеличението отразява все още изобилното предлагане на кредити, особено в подкрепа на стратегически сектори. За разлика от това, дългът на домакинствата леко намалява, тъй като слабото търсене на ипотеки и опасенията относно заетостта и растежа на заплатите продължават да оказват натиск върху заемите. В други големи развиващи се икономики нарастващият частен дълг произтича от високите лихвени проценти и тяхното въздействие върху необслужваните кредити (например в Бразилия), подобрените краткосрочни перспективи пред растежа (в Индия) и корпоративните сливания и придобивания. Същевременно по-слабите перспективи пред растежа водят до намаляване на частния дълг в страни като Колумбия или Тайланд. В страните с ниски доходи динамиката на дълга отразява редица допълнителни фактори. Те включват по-ограничено финансово развитие, строги условия на ликвидност и ефекти на изтласкване, свързани с връзката между суверенния и частния дълг.

Износът на Япония се свива за четвърти пореден месец през август, но с по-малко, отколкото очакваха мнозина анализатори, тъй като доставките за Азия се възстановяват. Японският износ е спаднал с 0,1 на сто на годишна база през миналия месец, докато през юли бе отчетено намаление с 2,6 на сто. В същото време вносът в Япония е отслабнал с годишен темп от 5,2 на сто. През юли вносът отбеляза спад със 7,4 на сто. Анкетирани от Ройтерс икономисти предвиждаха далеч по-значително понижение на износа през миналия месец – с 1,9 на сто, и по-скромно забавяне на вноса – с 4,2 на сто. Японският износ за Западна Европа обаче отбелязва рязък ръст от 7,7 на сто. Това компенсира частично по-рязкото намаление на доставките за САЩ. Износът за азиатски търговски партньори расте с 1,7 на сто в сравнение със същия период на миналата година. Износът на японски стоки за САЩ е бил с 13,8 на сто по-нисък в сравнение с август миналата година, задълбочавайки спада от 10,1 на сто от юли. В края на юли Токио и Вашингтон сключиха търговско споразумение, съгласно което американските мита за повечето японски стоки, включително автомобили, бяха намалени от 25 на 15 на сто. Новите ставки влязоха в сила вчера, 16 септември. Износът на японски автомобили за САЩ също продължи да отслабва, като отбеляза понижение с цели 28,3 на сто в парично изражение. През юли износът на автомобили намаля с почти идентичен годишен темп – 28,4 на сто. Автомобилите са били най-изнасяната японска стока за САЩ през 2024 година.