Фискалният съвет (ФС) отправи предупреждение към служебното правителство, което предстои да поеме управлението тези дни, стриктно да спазва Закона за публичните финанси, след като все още няма приет редовен бюджет. Този експертен орган бе създаден преди години, за да съветва правителствата как ефективно и целесъобразно да разходват публичните средства. Основното предупреждение е, че включването на социални политики като индексации на възнаграждения в бюджетния сектор и увеличено капиталово финансиране на общините в удължителния Закон за събирането на приходи и извършването на разходи компрометира принципите на бюджетното законодателство. Експертите от ФС съветват бъдещите управляващи да преосмислят политиката си по заплащане на персонала в обществения сектор. Първо, защото тежестта на разходите за персонал в обществения сектор е станала твърде голяма (близо 11% от БВП). Освен това така се оказва натиск и частния сектор да вдига заплати, а изпреварващият ръст на доходите спрямо инфлацията стимулира потреблението и генерира още инфлация. Приоритетното увеличаване на заплатите в определени сектори създава усещане за несправедливост и води до протести за по-високи заплати и в другите сектори, смятат още от ФС. Освен това намаляването на населението изисква оптимизация на служителите в целия бюджетен сектор. Режимът по отношение на разпределението на осигурителната тежест между работодател и служител трябва да е еднакъв за всички работещи, вероятно визирайки държавните служители, които са освободени от лични осигурителни вноски. Фискалният съвет припомня, че вече е отправяло препоръки към предишни управляващи мнозинства за намаляване на общинската администрация чрез сливане на общини и оптимизация на броя на полицаите, който расте при намаляващо население. Наложителна е също реформа, при която държавните служители и полицаите да плащат личните си осигурителни вноски, както всички останали служители.

Към края на декември 2025 г. активите, управлявани от българските и чуждестранните инвестиционни фондове (общо 1758), които имат дейност в България, възлизат на 13.79 млрд. лева. Техният размер се увеличава с 1.996 млрд. лева (16.9%) в сравнение с декември 2024 г. и с 982.3 млн. лева (7.7%) спрямо септември 2025-а. Това съобщават от Българската народна банка. Като процент от БВП общият размер на активите на българските и чуждестранните инвестиционни фондове към края на декември расте до 6.1% при 5.8% от БВП към декември 2024 г. и 5.7% към края на септември миналата година. Активите, които управляват на българските инвестиционни фондове достигат 4.23 млрд. лева, като спрямо декември 2024 г. те се увеличават с 519.5 млн. лева (14%). В сравнение със септември миналата година активите им нарастват със 167.4 млн. лева (4.1%). Към края на декември привлечените средства в чуждестранните инвестиционни фондове (общо 1592) са 9.56 млрд. лева. Спрямо същия месец на 2024 г. те се увеличават с 1.48 млрд. лева (18.3%). В сравнение с края на септември миналата година размерът на пасивите на чуждестранните инвестиционни фондове към резиденти на България нараства с 815 млн. лева (9.3%). Основни инвеститори в чуждестранните инвестиционни фондове към края на декември са застрахователните компании и пенсионните фондове (63.1%) и домакинствата и нетърговските организации, обслужващи домакинствата (20.6%). Към края на декември 2024 г. относителните дялове на двата сектора са били съответно 65.4% и 19%, а към септември 2025 г. – 61.8% и 21.2 на сто.

Правителството в оставка на премиера Желязков е форсирало оценката на подадените предложения по една от най-големите схеми по оперативна програма "Развитие на регионите" - за подкрепа на инвестиции в големи предприятия в Стара Загора. От списъка с допуснатите до финансиране фирми са отхвърлени предложението на "Мини Марица Изток" за "Изграждане на фотоволтаичен парк с обща инсталирана мощност до 20 MWp и системи за съхранение на електроенергия с акумулаторни батерии около 29 MWh". По схемата се разпределят 472.7 млн. лв. Крайният срок за подаване на предложения изтече през ноември 2024 г., като право да кандидатстват имаха производствени предприятия на територията на област Стара Загора, както и на още 10 общини - Нова Загора, Ямбол, Симеоновград, Харманли, Тополовград, Димитровград, Хасково, Елхово, Сливен и Тунджа. Минималният размер на безвъзмездната помощ, за която може да се кандидатства, е 1 млн. лв., максималната - 20 млн. лв. От МРРБ уточниха, че по тази схема предложения и проекти са внесли 50 компании, като 3 междувременно са оттеглени. От поданетие 47 предложения по допустимост са отхвърлени 4. Останалите предложения преминават към финансова и техническа оценка. До финансиране е допуснат например проект за разширяване на производствения капацитет на предприятието на фирма АБ АД. С проект за развитие на производствени инвестиции е кандидатствала и компанията "Европейски пътища". "Нивел строй" също иска да изгражда нов стопански с енергийна ефективност, нов стопански обект и нови работни места ще изгражда и "Трейс груп холд". С проект за адаптиране към икономическия преход кандидатства и контрагентът на АПИ и играч в жп транспорта през друга компания фирма "ПИМК". С изискванията на МРРБ са се справили на етап допустимост други енергийни дружества - "Брикел", "КонтурГлобал Марица Изток 3 АД", с проект кандидатства военната "Арсенал", химическият "Неохим", "Лидл България", "Белла България" и "Загорка".

Правителството в оставка на Росен Желязков прие решение за обявяване на имот публична държавна собственост за имот частна държавна собственост и за увеличаване на капитала на „ТЕРЕМ - ХОЛДИНГ“ ЕАД, гр. София. Увеличаването става с непарична вноска - чрез апорт на недвижими имоти с отпаднала необходимост - за Министерство на отбраната и Българската армия „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ ЕАД извършва ремонти, производство, модернизация и логистична поддръжка на отбранителна техника и въоръжение в своите 5 дъщерни дружества: "Терем - Летец", "Терем - Ивайло", "Терем - Хан Крум", "Терем - Цар Самуил" и "Терем-КРЗ флотски арсенал - Варна". „ТЕРЕМ-ХОЛДИНГ“ е държавна компания на Министерството на отбраната, която поддържа авиационна техника, кораби и плавателни средства, автобронетанкова техника, стрелково, артилерийско и ракетно въоръжение, боеприпаси, радиолокационни средства и комуникационна техника.

Eднo oт гoлeмитe пpeдпpиятия във Bpaчaнcĸa oблacт МD Еlеktоrnіk, ĸoятo пpoизвeждa ĸaбeли зa нyждитe нa aвтoмoбилнaтa индycтpия, пpeĸpaтявa дeйнocттa cи. "Πaзapнaтa oбcтaнoвĸa в ceĸтopa нa aвтoмoбилнaтa индycтpия в Eвpoпa пpeдcтaвя мнoгo тpyднocти пpeд бизнeca нa MД Eлeĸтpoниĸ. Haмaлeнитe oбeми нa пpoдaжбитe, нeoбxoдимocттa oт нaмaлявaнe нa paзxoдитe и ĸoнĸypeнциятa в cфepaтa, ĸaĸтo и пpoмeни в тъpceнeтo oт cтpaнa нa ĸлиeнтитe, вoдят дo нyждaтa MД Eлeĸтpoниĸ дa измeни cтpyĸтypaтa нa cвoятa пpoизвoдcтвeнa дeйнocт в Eвpoпa", ce пocoчвa в oфициaлнaтa инфopмaция oт ĸoмпaниятa. Bpaчaнcĸият зaвoд нa cъздaдeнaтa в Гepмaния пpeз 1974 г. МD Еlеktrоnіk e нoв - пpoизвoдcтвoтo зaпoчнa пpeз 2020 г. c oбeщaния гoлямaтa инвecтиция дa ce cъчeтae c тpaйнo пpиcъcтвиe. Πpиxoдитe нa бългapcĸия бизнec ca нaд 79 млн. лeвa зa 2024 г. Paбoтeщитe в ĸpaя нa 2025-a ca били близo 650, нo cпopeд мecтни мeдии зaceгнaтитe oт зaтвapянeтo ĸъм мoмeнтa ca 571. Oщe пpeз дeĸeмвpи минaлaтa гoдинa нaд 180 дyши ca били ocвoбoдeни. Пpeдпpиятиeтo щe дoвъpши тeĸyщитe cи пpoeĸти, cлeд ĸoeтo нямa дa ce пoeмaт нoви пopъчĸи и щe ce opгaнизиpa пpиĸлючвaнeтo нa пpoизвoдcтвeнaтa дeйнocт. Haĸpaя във Bpaцa зaeти щe ocтaнaт caмo няĸoлĸo дyши, aнгaжиpaни c oxpaнaтa. Toвa e пopeдeн тeжъĸ yдap пo пaзapa нa тpyдa във Bpaцa. Oтĸpитият пpeз 2022 г. зaвoд нa "Teĸлac" cъщo зaтвopи вpaти - дoĸaтo peгиoнът ce възcтaнoвявaшe oт peшeниeтo нa "CE Бopднeтцe - Бългapия" дa пpeycтaнoви дeйнocт в Meздpa.

Започнаха доставките на новите бойни и спомагателни машини „Страйкър“ за нуждите на Сухопътните войски. Те се извършват в изпълнение на международни договори на Министерството на отбраната по основните проекти за модернизация на Българската армия. Първите пет бойни бронирани машини „Страйкър“ пристигнаха на пристанище Бургас днес, 14 февруари, в рамките на доставка от САЩ и Канада. В съответствие с предвиденото в договора индустриално сътрудничество те ще бъдат доставени в завод „ТЕРЕМ - Ивайло“ ЕООД във Велико Търново за финално асемблиране и последващо предаване на 61-ва механизирана бригада в град Карлово. В рамките на същата доставка в България пристигнаха и логистични машини, както и имущество по договора за F-16. Бяха доставени и допълнителни 8 бойни бронирани машини (ББМ) „Страйкър“, които са предоставени безвъзмездно по програма със САЩ и ще бъдат използвани за обучение в 61-ва механизирана бригада в Карлово.

Hapoднoтo cъбpaниe и Aгeнция зa пyбличнитe пpeдпpиятия и ĸoнтpoл ca oĸoнчaтeлнo ocъдeни дa зaплaтят oбeзщeтeниe oт 24 млн. лeвa зa имyщecтвeни вpeди нa дpyжecтвo, cвъpзaнo c Hиколай и Евгения Баневи. Компенсацията е пpиcъдeнa нa фирма "Хелио-Тур-С" за oтнeтa coбcтвeнocт в нарушение на правото на Европейския съюз и пpaĸтиĸa нa Bърховния касационен съд. Делото по Закона за отговорността на държавата е заради действал с години закон, който противоречи на правото на Европейския съюз. Става дума за отменения едва през 2015 г. текст от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, който даваше възможност на държавата чрез агенцията за приватизация да учреди законна ипотека върху имуществото на приватизираното дружество за неизпълнени задължения на купувача по приватизационен договор. Дружеството съди Народното събрание и АППК, тъй като е загубило крайбрежни имоти - в Черноморец и Созопол, върху тях са вписани ипотеки, с които е трябвало да бъдат удовлетворени задължения на друго дружество - "Хелио". Ипотекираните имоти вследствие са продадени от частен съдебен изпълнител чрез принудително изпълнение на сериозно занижени цени. Съдът приема, че дължимото обезщетение за вреди от отнетия чрез ипотека имот в Черморец e 9 592 180 лв. c лиxви oт 2013 г. зa близo 14 млн. лв., a зa oтнeтия имoт в Coзoпoл ĸoмпeнcaциятa e 327 190 лв. плюc oщe 390 935 лв. лиxви. Общият размер на задължението на държавата към дружеството възлиза на 24 милиона лева. Източник: plovdiv24

Започнали като експеримент в кухнята на Светлана Пейчева, десертните барчета на Agarikus се превръщат в бизнес за над 5 млн. лв. годишно. След Европа компанията иска да тества вкусовите рецептори на Дубай. Пазарът на функционални барчета в Европа се развива със средногодишен прогнозен темп от около 14.7% за периода 2026-2033 г. Компанията Agarikus създава частни марки за протеинови, веган и енергийни барчета. През 2024 г. „Агарикус БГ“, в която собственици са Ивайло Георгиев (съдружник на Пейчева в други фирми) и Радка Пейчева, има оперативни приходи от 5.25 млн. лв. – с 1 млн. лв. повече спрямо предходната година. Фабриката в софийското село Гурмазово, производствените мощности на Agarikus захранват глада за частни марки на производители в Германия, Нидерландия, Белгия и Франция. Клиентите поръчват продукта, а българската фирма, в която работят около 45 души, се занимава с всичко останало – от избора и забъркването на съставките, през дизайна на опаковката, до експериментирането с вкусове. Първоначално компанията тества пазара с два собствени бранда – Rawganic и Amara, които промотира като био сурови десерти. Така през 2017 г. Agarikus започва да работи ексклузивно по модела на частните марки.

Бургаския окръжен съд разглежда обвинението срещу известният хотелиер и собственик на казина от Несебър Йордан Йорданов по дело за длъжностно присвояване в особено големи размери. Срещу него са повдигнати три обвинения за присвояване на пари, свързани с местния футболен клуб ПФК „Несебър“ от времето, в което той бе изпълнителен директор. Според прокуратурата той е присвоил близо 900 хил. лева, които липсвали в касата на клуба. Става въпрос за мъртвороденото дружество ПФК „Несебър” АД, създадено през 2004 година – по времето на кмета Николай Трифонов, за да поеме общинския футболен клуб и със солидната издръжка да го вкара А група. За целта Общината апортира два имота - единият от 4,3 дка, а другият от 4,6 дка в района на хотел „Парадизо”, при входа на Несебър. Частно дружество от своя страна внесе 877 хил. лева в АД-то. Амбицията е била парцелите да се застроят и да се продават, а приходите, както и парите от дружеството-партньор, да послужат за издържането на футболния клуб в елита. Години по-късно, през 2007 г., единият от имотите е продаден, а другият все още е в активите на АД-то. Там би трябвало да е и паричната вноска на партньора на Общината, но тя липсва. От събраните в разследването доказателства излиза, че бизнесменът Йордан Йорданов е ползвал парите като свои - отпускал си е заеми, после е декларирал, че ги е връщал. Източник: "Флагман"

Строителната компания „Трейс Груп Холд“ АД ще е третата българска компания, която ще листне акциите си за търговия и на Франкфуртската фондова борса, освен на Българската фондова борса (БФБ). За 24 февруари 2026 г. е насрочена първата търговска сесия на акциите на „Сирма Груп Холдинг“ АД във Франкфурт, като книжата ще бъдат премести за търговия на сегмента EuroBridge на БФБ-София. Акциите на „Шелли груп“ ЕД се търгуват в Германия от 2021 г., като през 2024 г. бяха преместени на EuroBridge за едновременна търговия на БФБ и XETRA. „Трейс Груп Холд“ отчете близо 377,7 млн. лева приходи на индивидуална основа за 2025 г. и почти 366,8 млн. лева разходи, като реализираната печалба възлиза на 9,8 млн. лева. В средата на миналата година дружеството разпредели по 0,4 лева брутен дивидент на акция от печалбата за 2024 г. Общата сума, изплатена на акционерите, възлиза на близо 9,7 млн. лева. Компанията има регистрирани клонове в Сърбия, Северна Македония, Черна гора, Румъния, Гърция и Украйна. Дружеството участва в строителството на някои отсечки на метрото в София, магистрали и пътища, жп инфраструктура, както навлезе и във високото строителство.

Преди дни Нидерландия се приближи до въвеждането на една от най-необичайните системи за данъчно облагане на капитала в света, когато Камарата на представителите одобри законодателство за облагане на нереализираните печалби от акции, облигации и криптовалути. Сега следва законът да бъде внесен в Сената, където партиите, подкрепили мярката, също имат мнозинство. Правителството планира да новите правила да започнат да действат от 1 януари 2028 г., пише dutchreview. Според новите разпоредби гражданите на Нидерландия ще плащат фиксиран данък от 36% върху годишната инвестиционна доходност над 1800 евро, включително нереализираните капиталови печалби. Данъкът се прилага независимо дали инвеститорите са продали активите си или не, което е съществена разлика от традиционното данъчно облагане на капиталовите печалби по света. Така на практика всеки, който е инвестирал пари, ако е на печалба в края на годината, въпреки че не е продал активите си и не е прибрал тази печалба, ще дължи 36% данък. Акциите на недвижимите имоти и стартиращите компании са третирани различно. Правителството ще облага доходите от наем ежегодно, но ще облага капиталовите печалби само от продажби на имоти. Стартиращите компании също ще отговарят на условията за такова освобождаване, ако са на по-малко от 5 години и генерират под 30 милиона евро годишен приход. Основните жилища остават освободени съгласно правилата за данък върху доходите по Box 1. Правителството обяви, че законопроектът не е съвършен, но този ход е бил необходим, защото иначе страната е щяла да бъде изправена пред прогнозна годишна загуба на приходи от 2,3 милиарда евро. Инвеститори по цял свят бяха шокирани от авангардния подход на властта в Нидерландия. Мнозина изразиха бурно възмущение заради задължението да се плаща данък върху на практика липсваща печалба, която е факт само на хартия. Инвеститори в криптовалути и акции обявиха нидерландския закон за крайно несправедлив и създаващ предпоставки за тежък финансов удар срещу домакинствата и дребните инвеститори. Някои вече се страхуват нидерландският пример да се окаже заразен и други страни също да променят данъчните си системи по подобен начин. Експерти продупреждават, че тези правила ще принудят много инвеститори да напуснат страната, за да мигрират в други държави, където данъчните системи са по-справедливи. Камарата на представителите трябва да приеме окончателния законопроект до 15 март 2026 г., за да даде на банките, застрахователите и нидерландската данъчна администрация достатъчно време да модифицират компютърните си системи преди внедряването му.

Цените на пшеницата отбелязаха спад до най-ниското си ниво от близо седмица, след като метеорологичните прогнози за производствените райони в САЩ се подобриха. Търговците оценяват перспективата за по-сухо и топло време след преминалото застудяване – комбинация от фактори, която засилва очакванията за стабилно предлагане на пазара, информира Bloomberg. На борсата в Чикаго фючърсите на пшеницата с доставка през май се понижиха с 1,4 на сто до 5,4075 долара за бушел. Низходящият тренд обхвана и по-широкия пазар на зърнени и маслодайни култури, като цените на царевицата и соята също регистрираха лек спад. Допълнителен натиск върху котировките оказа слабата търговия след дългия уикенд в САЩ и затварянето на ключови азиатски борси заради честванията на Лунната нова година. Прогнозите на Центъра за климатични прогнози на САЩ (CPC) сочат над средните температури в части от Тексас и Оклахома през следващата седмица. Очакваното затопляне в американските равнини и южните щати засилва негативните пазарни сигнали, които и без това са под влияние на глобалното пренасищане с пшеница. Според анализатори от Argus, в момента пазарът се намира в състояние на изчакване. Тъй като повечето азиатски пазари остават затворени в следващите дни, американските износители разчитат на конкретни нови поръчки, които да потвърдят перспективата за свеж поток от сделки и да стабилизират ценовите равнища.

Русия стана основен партньор на Казахстан през 2025 г. по размер на вноса там, достигайки почти 30% от всички стоки, внесени в бившата съветска република. Посочените данни за вноса са предоставени от Бюрото за национална статистика на Казахстан за периода януари-декември 2025 г. На второ място, с по-малко само с почти процент, се нарежда вносът от Китай (29,2%) в Казахстан. Следващите 4 държави най-големи доставчици на стоки за Казахстан, са с далеч по-малък дял в общия внос на страната, а те са: Германия (4,8%), Република Корея (3,5%), Съединените щати (3,3%) и Франция (2,4%). Основните държави, където Казахстан изнася свои стоки, са: Италия (19,8%), Китай (19,2%), Русия (10,3%), Нидерландия (7,6%), Турция (4,9%) и Узбекистан (4,5%). Което означава, че почти половината от износа на страната е само към три държави, при това на първо място е страна от ЕС. Що се отнася до търговията в рамките на Евразийския икономически съюз, Русия също така запази статута си на водеща страна по търговски оборот с Казахстан. Според статистическите данни, Русия е с най-голям дял от общата външна търговия на Казахстан с държавите-членки на организацията, представлявайки 88,6% от товарооборота на Казахстан. Делът на другите държави от организацията при търговията с Казахстан е: Киргизстан - 7,3%, Беларус - 3,9% и Армения - 0,2%.