През периода януари - септември 2019 г. износът на България за ЕС нараства с 3.3% спрямо същия период на 2018 г. и е в размер на 29 049.1 млн. лева, съобщиха от НСИ. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Белгия, които формират 66.3% от износа за държавите - членки на ЕС. През септември 2019 г. износът за ЕС нараства незначително спрямо същия месец на предходната година е на стойност 3 233.8 млн. лева.При износа на България за ЕС, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, през периода януари - септември 2019 г. в сравнение със същия период на предходната година най-голям ръст е отбелязан в сектор „Минерални горива, масла и подобни продукти“ (15.5%).

Природният газ да поевтинее с близо 2% от януари, това е поискал “Булгаргаз“ от енергийния регулатор (КЕВР). Ако цената бъде одобрена, през първото тримесечие на идната година синьото гориво ще струва близо 44 лева за мегаватчас без такси и данъци, или по-ниска с 1,94% (с 0,87 лева за мегаватчас) от тази през последното тримесечие на 2019 година. Намалението се дължи на очакваните по-ниски разходи, след като от началото на следващата година се предвижда точката на доставка на руския газ да бъде сменена и вносът да става от българо-турската граница на „Странджа - Малкочлар“. “Булгаргаз“ води преговори с „Газпром експорт“ за намаление на цената за доставка на природния газ за страната.

Прекратяват се три концесионни договора за добив на подземни богатства, съобщиха от Министерския съвет. Концесионният договор за добив на строителни материали - андезитобазалти, от находище „Бозалъка“ ще бъде прекратен едностранно от държавата поради неизпълнение на основни договорни задължения от страна на концесионера „Финтекс“ ООД. Концесионният договор за добив на неметални полезни изкопаеми - флуоритова суровина, от находище „Лукина падина“ ще бъде прекратен по взаимно съгласие на страните. Находището се намира на територията на община Чипровци. През юли 2005 г. за него е сключен концесионен договор с „Н и Н Трейдинг“ ООД, гр. Карара, Италия. След това правата и задълженията по концесията са прехвърлени изцяло на „България флуорит“ ЕООД, гр. София. Също по взаимно съгласие и като се одобрява искането на концесионера ще бъде прекратен концесионният договор за добив на строителни материали - пясъци и чакъли, от находище „Картал тепе“. Находището се намира на територията на община Лесичово, област Пазарджик. Концесионният договор за него е сключен с дружеството „Врис“ ЕООД.

Печалбата на медодобивната компания "Аурубис България" е намаляла с 25% за последните 12 месеца, показва отчетът на германската група майка Aurubis за финансовата 2018/19 г. Нетният резултат на българското дружество за периода е 90.7 млн. евро спрямо 121.5 млн. евро предходната година по международните счетоводни стандарти. Производството също спада както заради временното прекъсване на работа за планов ремонт, така и заради непланово спиране. Печалбата на "Аурубис" намалява за втора поредна година, след като за финансовата 2016/17 г. компанията отчете рекордните в историята си 176.5 млн. евро (345.3 млн. лв.). По българските стандарти за 2017 г. резултатът беше 393.6 млн. лв., а за 2018 г. - 202.4 млн. лв. Звеното, към което принадлежи българското дружество, е "Рафиниране и преработка на метали" и включва още пет завода. Като цяло приходите за финансовата година леко се покачват (3%), достигайки 10.7 млрд. евро.

Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) предостави заем от 65 милиона евро на компанията КЦМ АД, български производител на олово и цинк, съобщиха от Еврокомисията. Споразумението е подкрепено от Европейския фонд за стратегически инвестиции (ЕФСИ), сърцето на Инвестиционния план за Европа, така нареченият план „Юнкер“. КЦМ АД ще използва заема за модернизиране на технологиите на компанията в периода 2020-2023. Проектът включва модернизиране и разширяване на завода за рафиниране на олово и благородни метали, както и модернизиране на инсталацията за електролиза на цинк. Той ще увеличи с 15% капацитета на рециклиране на различни видове оловни и цинкови вторични суровини. В същото време, делът на вторични суровини ще се увеличи значително, което ще спомогне за по-ефективен и устойчив производствен процес.

Две високотехнологични компании от Западна Европа ще отворят предприятия в Благоевград, а работните места ще бъдат над 800. В момента се изготвят подробни устройствени планове на терените, част от които имат свободни производствени халета. Един от инвеститорите е немска компания, която има 50 бази в света и е структуроопределяща в производството на медицински протези. Компанията е закупила терен в промишлената зона на Благоевград, като в момента се изготвят строителните книжа. Тя ще осигури 100 работни места в началото с тенденция да стана 300. Инвестицията е на стойност 10 млн. евро. Второто предприятие, което ще бъде разкрито, работи в областта в хранително-вкусовата промишленост. Предприятието е датско, инвестицията е за 50 млн. лева, приблизително между 500 и 600 работни места.

От 1 януари 2020 година, възлагането на обществените поръчки за три групи институции ще става чрез електронната платформа според приет от правителството график. В първия етап онлайн ще са поръчките на Министерския съвет, министерствата, държавните комисии и агенции. Този срок е и за второстепенните разпоредители с бюджет към Министерството на финансите, създадени с нормативен акт, включително Централния орган за покупки за нуждите на органите на изпълнителната власт. Втората група възложители, които са задължени да прилагат платформата от началото на 2020 г., са големи общини - София, Пловдив, Варна, Стара Загора, Благоевград, Бургас и Русе. Този ангажимент е вменен и на големи държавни фирми - “Електроенергиен системен оператор”, ТЕЦ “Марица-изток 2” , “Мини Марица-изток” и АЕЦ “Козлодуй” и Държавно предприятие “Пристанищна инфраструктура”. Вторият етап на електронните поръчки стартира от 1 април 2020 г., когато те стават задължителни за всички.

Монтиране на нови паркинг- автомати във В. Търново и създаване на допълнителни възможности за заплащане, освен чрез талони и sms, предвижда бизнес програмата на общинското дружество “Организация на движението, паркинги и гаражи”, Поетапно от миналата година досега в 8 зони за платено паркиране, от общо 16, бяха въведени паркинг-автомати, закупени със собствени средства на фирмата. Предвижда се в следващите 3 години да бъдат закупени още 12 паркинг устройства, които да бъдат разположени във всички зони. С помощта на мобилно приложение “Виртуален паркинг метър”, което ще може да се тегли от сайта на Общината и след регистрация всеки потребител ще може да зареди виртуален портфейл, свързан с epay.bg, и да въведе своя акаунт или номер на банкова карта.

Европейската комисия одобри 3,2 млрд. евро за проучване и иновации по всички сегменти от развитието на батериите за електрическите автомобили. Тези пари ще бъдат разпределени между седемте инициатора на инициативата, като сред тях пари ще вземат Opel и BMW. Това е много важен проект от общ европейски интерес (“IPCEI”), подписан от Белгия, Германия, Финландия, Франция, Италия, Полша и Швеция. Целта му е да ускори проучванията и иновациите в сферата на литиево-йонните батерии (с течен или твърд електролит). Тези седем държави вече могат да субсидират изследователски проекти в сферата, като с най-голям дял е Германия (1,25 млрд. евро). Финансирането на проучванията ще обхваща целия процес на създаването на литиево-йонната батерия – от извличането и обработването на суровите материали, производството на модерни химически материали, дизайна на клетките и модулите, както и интегрирането им в интелигентни системи. Накрая остава рециклирането и вторичната употреба на старите батерии.

Nestle продава бизнеса си със сладоледи в САЩ на Froneri срещу 4 млрд. долара, предоставяйки контрола върху брандове като Häagen-Dazs на съвместно дружество, създадено през 2016 г. Froneri беше създадена, след като Nestle сля европейския си бизнес със сладоледи в 20 страни с R&R, подразделение на френската компания за частни капиталови инвестиции PAI Partners. Тя успя да навлезе на пазари като Латинска Америка и Азия, което я превърна в една от най-големите сладоледени компании в света с оборот от 2.91 млрд. долара за миналата година. С тази сделка се разширява обхвата на Froneri в САЩ и се очаква да прибави приходи от продажби на стойност 1.8 млрд. долара на година. „Убедени сме, че успешният бизнес модел на Froneri може да бъде разширен на американския пазар“, заяви главният изпълнителен директор на Nestle Марк Шнайдер. Nestle притежава правата върху Häagen-Dazs в САЩ, а производителят на Yoplait, General Mills, продава луксозния бранд на пазари извън САЩ.

До 2023 г. около 51,3% от БВП на Китай ще бъде свързан с дигиталната икономика, прогнозират от международната компания за пазарни проучвания IDC. Изследователската фирма посочва, че до 2025 г. поне 80 процента от новите корпоративни приложения в Китай ще използват технологии, базирани на изкуствен интелект. Все по-голяма роля в компаниите ще имат позициите, свързани с информацията, като същевременно търсенето на специалисти по цифрова сигурност ще нарасне. Китай бърза по пътя на дигитализацията, което от своя страна принуждава фирмите да се адаптират по-бързо към промените, смята управляващият директор на IDC Кити Фок. Разходите на китайските фирми за дигитална трансформация се увеличиха драстично, като през тази година достигнаха 51 на сто от общите разходи за информационни технологии, показа предишен доклад на IDC и китайската ИТ фирма Inspur.