През 2025 г. разходите за персонал в бюджета ще достигнат близо 22,8 млрд. лв. Преди 10 години същият разход е в размер на 7.1 млрд. лв., тоест имаме нарастване от 3.2 пъти или с 15.6 млрд. лв. за едно десетилетие. Над половината от допълнителните средства са натрупани само в последните три години (+8.1 млрд. лв. спрямо 2022 г.). Промяната е видима и в структурно отношение. Традиционно разходите за персонал в бюджета са от порядъка на 7 – 8% от БВП. В бюджета за 2025 г. те са заложени в размер на 10.6% от БВП, което е абсолютен рекорд. Основната причина за този непропорционален ръст на разходите за персонал през тази година се крие в заложените с решения на парламента от 2024 г. автоматични механизми за формиране на заплатите в редица сфери, начело със силовите ведомства. Тези механизми действително са напът да взривят разходната част на бюджета през 2025 г. Заложени увеличения на заплатите с 40 – 50% в някои сфери вече са реалност, която се вижда в данните за изпълнението на бюджета. За първите две тримесечия на 2025 г. има сфери, в които покачването за заплатите достига 30-40% за първото полугодие. Разходите за персонал в МВР са в размер на 1,9 млрд. лв. за първите 6 месеца на година и отчитат ръст от над 40% спрямо първата половина на 2024 г. Разходите за персонал в Министерство на отбраната (МО) достигат 1,2 млрд. лв. за първите 6 месеца на годината и отчитат ръст от 35% спрямо същия период на 2024 г. Само тези две ведомства са похарчили 3,1 млрд. лв. за персонал до средата на 2025 г. Подобна е картината и в други т.нар. силови структури. Ръстът на разходите за персонал в Държавна агенция „Технически операции“ (ДАТО) е 41%, в Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) – 38%, а в Национална служба за охрана (НСО) – 36%. Министерство на правосъдието (МП) също се представя на ниво с ръст на разходите за персонал от 27%, при това с много сериозна промяна от второто тримесечие, която, ако се запази, и МП ще отиде на над 40% ръст. Във водещи структури като министерствата на финансите, здравеопазването, труда и социалната политика ръстът на средствата за персонал е от порядъка на 5 – 10%.

През 2023 г. България е отделила 34,867 млрд. лв. за социални обезщетения, съобщи Националният статистически институт. През 2022 г. отделените средства са били 30,392 млрд. лв. За финансиране на социалната защита в страната през 2023 г. са изразходвани 17,973 млрд. лв. от държавния бюджет, а приходите от осигурителни вноски са в размер на 28 474,3 млн. лева. През 2023 г. изплатените обезщетения за социална защита, разпределени по функции, са: Болест/Здравна грижа - 9,230 млрд. лева; Инвалидност - 3,659 млрд. лева; Навършена възраст/Старост - 15,572 млрд. лева; Наследници - 2,054 млрд. лева; Семейство/Деца - 3,251 млрд. лева; Безработица - 642,3 млн. лева; Жилищни нужди - 0,62 млн. лева; Социално изключване, некласифицирано другаде - 457,3 млн. лева. Най-висок относителен дял в обезщетенията за социална защита през 2023 г. заемат разходите по функция Навършена възраст/Старост (44,7 на сто) с основен компонент "разходи за пенсии", следвани от разходите по функция Болест/Здравна грижа (26,5 на сто) и Инвалидност (10,5 на сто).

След три години на печалби руската петролна рафинерия "Лукойл Нефтохим" отново се върна на отрицателна територия, като отчете загуба за 2024 г. - 213 млн. лв. За 2021 г. компанията декларира положителен резултат от 67 млн. лв., за 2022 г. - 129 млн. лв., а за 2023 г. - 203 млн. лв. В отчета се твърди, че именно ограничителните мерки заради войната в Украйна са основните причини за сериозното влошаване на финансовия резултат през миналата година. От 1 януари 2024 г. дружеството "Лукойл Нефтохим" е прекратило доставките на нефт от Руската федерация и е преминало към "неруски, значително по-скъпи сортове нефт". Друг съществен фактор за загубата за 2024 г. е снижението на маржа от преработката в Европа вследствие влошаване на геополитическата обстановка в регионите на добив и транспорт на нефт (в това число: Червено море, Аденския пролив, Либия и др.), допълнен със значително увеличаване на вноса в европейските страни на големи количества автомобилен бензин и дизелово гориво от Китай, Азия и Близкия Изток". По програмата за компенсациите за тока "Лукойл Нефтохим" е получил от българския държавен бюджет през 2024 г. 23 млн. лв. В същото време рафинерията е направила вноска във Фонд "Сигурност на електроенергийната система" от 70 млн. лв. за 2023 г. и 51 млн. лв. за 2024 г.

Концесионерът на столичното летище „Васил Левски“ – „СОФ Кънект“, подписа договор за изграждането на фотоволтаична електроцентрала с българската фирма „Хидроенергийна компания“ (ХЕК), която ще построи съоръжението върху собствени терени на летището. Проектът с мощност от близо 5 мегавата е първата голяма стъпка към реализирането на амбициозната цел на аеропорта за пълна климатична неутралност до 2036 г. Централата ще се разпростира на площ от около 50 хил. кв. м. и ще бъде оборудвана с над 8300 соларни панела. „СОФ Кънект“ планира изграждането на цял фотоволтаичен парк с капацитет от 20 мегавата, който да бъде завършен до 2033 г. и да може да покрива голяма част от нуждите на летището. В по-далечен план се предвижда и изграждането на батерийни съоръжения, които да съхраняват произведената енергия. Според предварителните планове, първите 5 мегавата трябва да бъдат инсталирани до края на 2026 година.„Хидроенергийна компания“ АД е българска фирма със седалище в Благоевград, основана през 2006 г. Основната ѝ дейност е изграждането и експлоатацията на съоръжения за възобновяема енергия – първоначално хидроцентрали, а впоследствие фотоволтаични паркове у нас и в чужбина. Първата ѝ соларна централа е изградена през 2010 г., а до момента има изградени над 160 фотоволтаични централи в 21 държави по света. Дружеството се управлява от Иван Чапов, Манол Чапов и „ХК Струма строй“ ЕООД. Да 2023 г., дружеството е реализирало приходи от над 40 млн. лв. и е отчело нетна печалба от 178 хил. лв.

Соларният парк „Мъглиж“, един от най-големите в България, влезе в търговска експлоатация, съобщава 360 Energy, която го е изградила в партньорство с мажоритарните акционери на „Еврохолд“. Съоръжението е с пиков капацитет 160.5 MW и предстои към него да бъдат добавени батерии. Българо-германската компания Sunotec е основният изпълнител по договора за изграждането му „до ​​ключ“. Тя произведе и металните конструкции за слънчевите панели. „Грийн Солар Енерджи“ е отговорна за два въздушни електропровода и реконструкцията на друг, както и на подстанция. Компаниите частично покриха инвестицията със заем от УниКредит Булбанк, Райфайзен Банк Интернешънъл, ОББ и Пощенска банка. Фотоволтаичната централа в община Мъглиж е разположена върху земя от категория 9 и 10 – най-ниските нива в земеделската категоризация. Дъщерното дружество на „Еврохолд“ – „Електрохолд“ – отговаря за продажбата на електроенергията. Слънчевият парк се състои от панели на Jinko Solar и скоро ще бъде допълнен от система за съхранение на енергия (BESS). Очаква се тя да бъде завършена през март 2026 г.

Руската енергийна компания „Газпром“ прехвърли свои акции в сръбската държавна петролна компания (НИС) на руската компания Intelidžens. НИС е изправена пред опасност от активиране на санкции от страна на САЩ заради връзките си с „Газпром нефт“, която е обект на западните наказателни мерки след руската инвазия в Украйна. Въвеждането на санкциите беше отлагано шест пъти от началото на годината, като последното отлагане е валидно до 26 септември. След въвеждането на санкциите „Газпром нефт“ прехвърли около 5% от своя дял в НИС на компанията майка „Газпром“, с което директното ѝ участие падна под 50%. Самата „Газпром“ притежаваше около 11%. Документи на Белградската борса показват, че акционерното дружество Intelidžens от Санкт Петербург е придобило малко над 11,3% от акциите на НИС. В момента „Газпром нефт“ държи около 44,9% от НИС, държавата Сърбия – 29,9%, а останалите акции са собственост на дребни акционери. „Газпром нефт“ е почти изцяло (95%) контролиран от „Газпром“. НИС съобщи, че е подал ново искане до Министерството на финансите на САЩ за ново отлагане на санкциите. Те бяха въведени на 10 януари заради „вторичен риск“ от връзките с „Газпром нефт“, но тяхното прилагане бе отлагано шест пъти по искане на компанията. В началото на август директорът на „Сърбиягаз“ Душан Баятович заяви, че Сърбия би купила НИС, но руската страна подчерта, че компанията не е за продан.

Фирмата за производство на етерични масла и други натурални продукти „Българска роза“ АД в Карлово отчете приходи в размер на 359 хил. лв. и с натрупване от началото на годината общо 3.18 млн. лева. „Българска роза“ обяви неокончателен финансов резултат за август – печалба в размер на 26 хил. лв. и общо от началото на годината 92 хил. лева. Основен акционер на дружеството е “Стара планина холд” АД с дял от 49.99%, а “Гарант-5” ООД държи 32.94% от книжата с право на глас. „Българска роза“ АД е публично дружество с над 1600 акционери. Въпреки добрите финансови резултати от началото на годината, котировките му загубиха част от стонойстта си и в момента се търгуват на „Българсата фондова борса“ по 1.51 лева за един брой.

Южноцентралното държавно предприятие – Смолян има нов директор. Здравко Бакалов е освободен от поста със заповед на министъра на земеделието. На негово място е назначен инж. Ботьо Арабаджиев, който ръководеше ведомството още от самото му създаване през 2011 година. ЮЦДП – Смолян стопанисва държавни горски територии в четири области – Смолянска, Пловдивска, Пазарджишка и Кърджалийска. Общата площ е 869 796,8 ха, като държавните горски територии заемат 717 192 ха, или 83.3 %.

Камчийски пясъци е територията с най-дългата плажна ивица в България, която през април 2024 обаче зоната най-после бе обявена за част от европейската екологична мрежа "Натура 2000", което означава, че там се забранява строителството, с изключение на основен ремонт и реконструкция на съществуваща инфраструктура. Камчийски пясъци обяче отново е обект на спор в съда. В края на 2024 г. фирмите "Мет риъл истейт" "Рийс итернешънъл", "Бета форест" и "Мирта инженеринг" обжалваха решението на екоминистъра за обявяване на защитената зона. Следващото заседание по делото е обявено за 9 октомври. Същите четири компании стоят в основата на строителните апетити в Камчийски пясъци от много вече години насам. През 2006 г. старата заповед за обособяването на защитена зона "Камчийски пясъци" (от 1980 г.) бе обявена за нищожна с решение на Върховния административен съд. Чрез небезизвестните заменки пък голяма част от плажа противоконституционно премина в частни ръце. Четирите фирми, които обжалват заповедта, са свързани помежду си, като основната е "Мет риъл истейт" ЕАД. Тя притежава "Бета форест" ЕООД, "Мирта инженеринг" ЕООД, "Рийс интернешънъл" ЕАД и "Интернешънъл спорт кампъни" ЕООД. Едноличен собственик на капитала на "Мет риъл истейт" ЕАД е австрийската "Мет Бетайлигунгсфервалтунг" ГМБХ. Към 2010 г. последната е собственост на Райфайзен банк, но по-късно става собственост на английската фирма Reece Enterprises Limited, собственост на 87-годишния Майк Рийс. Всъщност представители на "Мет риъл истейт" са Борислав Любенов Гунов, Шинка Петкова Гойгаджиева и Атанаска Маринова Димитрова. Шинка Гойгаджиева е сестра на небезизвестния строителен магнат Благой Пишинов, който в последните месеци влезе в публичното внимание заради планове за голям жилищен проект в столичния квартал "Мотописта". През годините адвокат на дружест. В "Мет риъл истейт" участие има Шинка Петкова Гойгаджиева. През 2005 г. тя става позната покрай скандални заменки на хиляди декари гори край Своге за дюни в живописните Камчийски пясъци. Гората в местността Камчийски пясъци е била оценена на 9 лв./кв.м при средна пазарна цена на съседни имоти поне 90 лв. на квадрат. След разследване на ЕК през 2019 г. държавата призна, че 103 заменки на гори са неравностойни, т.е. частни фирми са дали свои по-евтини гори и са взели по-скъпи държавни терени в атрактивни райони. Така бюджетът е бил сериозно ощетен. Всички 103 заменки обаче тогава бяха оценени на 80 млн. лв.. Съдебното производство между ЕК и България относно изпълнение на решението за възстановяване на неправомерно предоставена държавна помощ, посредством извършените сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. - 27 януари 2009 г., не е приключило. Един от спорните въпроси е именно по отношение на оценката на имотите, която държавата е била възложила и изпълнена от "Агролеспроект" ЕООД. Сред всички случаи на неравностойни заменки обаче само 10 фирми върнаха парите. Общо 69 са обжалвали в съда и 51 дела вече са загубени от държавата. Сред тях е и случаят със замяната на гората в Камчийски пясъци на "Бета форест", свързана с "Мет риъл истейт". Според съда фирмите, купили терените, нямат да връщат пари на държавата. Историята на дългата плажна ивица е пример за най-фрапантните заменки от времето на тройната коалиция. През 2005 г. правителството на Симеон Сакскобургготски изключва от площта на плажа 1500 декара от крайбрежната ивица в землищата на селата Шкорпиловци и Долни чифлик. Решение на Министерския съвет превръща земя от плажната ивица от изключителна държавна в частна държавна собственост. Така областният управител на Варна тогава - Петър Кандиларов, обявява превръщането на над 1500 дка в земеделска земя, пасище 10-а категория. Същата година областният управител променя предназначението на части от бившите къмпинги "Изгрев" и "Хоризонт" и ги изважда от Държавния горски фонд, като ги обявява за държавна частна собственост. Тези парцели са на самата граница на защитена местност "Камчийски пясъци". Година по-късно тричленен състав на ВАС премахна защитения статут на зоната на базата на формални аргументи - заради това, че през 1980 г. заповедта е подписана от председателя на тогавашния Комитет по опазване на природната среда, а не от министъра на горите и горските ресурси, като според съда само последният е имал право да обявява нови защитени територии. Решението е обжалвано от екоминистерството пред 5-членен състав на ВАС, който обаче - председателстван от Константин Пенчев, окончателно заличава защитена местност на 2 ноември 2006 г. Това дава възможност в началото на 2007 г. с договор за замяна на недвижими имоти между министъра на земеделието и горите (тогава Нихат Кабил) и "Мет риъл истейт" над 1015 дка дюни да станат частна собственост. За целите на замяната те са оценени на 186 809 лв., или по 18 ст./кв.м. Със заповед на Кабил е извършена замяна и на почти 9209 дка гори, собственост на "Бета форест" в Троянско, с 1364 дка дюни държавен горски фонд, както и замяна на 9358 дка гори на "Мирта инженеринг"

Министрите на финансите на страните от Европейския съюз се споразумяха за пътна карта за въвеждането на дигитално евро, което трябва да бъде алтернатива на доминиращите в момента базирани в САЩ платежни системи Visa и Mastercard, предаде Ройтерс. Дискусиите за цифровото евро, което по същество представлява електронен портфейл, зад който стои Европейската централна банка (ЕЦБ), се засилиха тази година, тъй като ЕС е решен да намали зависимостта си от други страни в ключови области. ЕЦБ представи дигиталното евро като начин да се намали зависимостта на Европа от американските разплащателни карти и в отговор на глобалната инициатива на американския президент Доналд Тръмп за създаде на регулаторна рамка за търгуване със стейбълкойни – криптовалути, обвързани с американския долар. ЕЦБ обаче досега не е успяла да получи законодателно одобрение за въвеждането на цифрово евро на фона на опасения, че то може да лиши банките от приходи, да струва прекалено много или да ограничи правото на личен живот, посочва Ройтерс. Министрите на финансите на ЕС ще имат думата относно въпроса дали да се емитира дигитална валута и с колко подобни средства ще може да разполага всеки жител. Въпреки че Европейската комисия предложи законодателство за дигитално евро през юни 2023 г., другите две институции, от които трябва да полуди одобрение - Европейският парламент и Европейският съвет, все още не са приели. Европейският съвет цели да приключи своята част от работата по проектозакона до края на годината. ЕЦБ се надява законодателството да бъде готово до юни, след което ще са необходими около от две години и половина до три години, за да бъде пуснато в обращение дигиталното евро.

Износът на германската електротехническа и електронна промишленост е нараснал с 6,1 на сто на годишна база през юли до 21 милиарда евро, показват данни на браншовата асоциация ЦФЕИ (Zentralverband Elektrotechnik und Elektronikindustrie, ZVEI) Това е третото поредно месечно увеличение, стимулирано от силната търговия с партньори от еврозоната, предаде ДПА. Доставките към страните от еврозоната са се увеличили с 10 на сто до 6,8 милиарда евро, което компенсира спада на двата най-големи външни пазара – САЩ и Китай. Износът за САЩ е намалял с 2,2 на сто до 2,2 милиарда евро, а този за Китай – с 6 на сто до 2 милиарда евро. "Митата продължават да тежат върху търговията със САЩ, а растежът на китайската икономика вече е спаднал до едва 5 на сто," коментира главният икономист на ЦФЕИ Андреас Гонтерман. Въпреки предизвикателствата на ключови пазари, индустрията отбелязва положителен резултат за 2025 г. От януари до юли износът възлиза на 149,3 милиарда евро – с 3,2 на сто повече спрямо същия период на миналата година, посочват още от ZVEI.

Китайските домакиства държат спестявания в размер на 23 трилиона долара, а опциите в какво да инвестират не са много, пише Bloomberg. Според анализатори от BNP Paribas желанието за спестяване в Китай започва да намалява, а една от малкото покупки, която се оценява като заслужаваща си, са акциите. Според Goldman Sach до края на 2026 година китайските домакинства инвестират 350 млрд. долара, което ще предизвика значително оживление на фондовите пазари. Китайците все още предпочитат да имат пари в брой, но това не носи големи приходи, отбелязват експерти. Не по-добре стоят нещата и с облигациите - правителството не успява да емитира печеливша емисия досега през 2025 година. Bloomberg посочва, че банките намаляват лихвите - доходността по депозитите в четирите най-големи банки се върна до 1,3% спрямо 2,75% през 2020 година. Депозити, до които потребителите имат непрекъснат достъп, са с лихви от едва 0,05%. Доскоро китайците инвестираха в недвижими имоти, но много семейства вече имат повече от едно жилище, което започва да ограничава търсенето. Според оценки на китайски анализатори китайските домакинства държат 58% от богатството си в недвижими имоти. През 2021 година този процент е бил 74 на сто. 15% от богатството си китайците държат в акции и рискови книжа, което е ръст от 6 пр. п. спрямо 2021 година. Популярни, но не много търсени са застраховките, които китайците търсят заради по-високата доходност от банките. Капиталвият контрол ограничава някои опции за китайски инвестиции в чужбина. Домакинствата имат право да държат до 50 хил. долара в чужда валута към края на всяка година. Приходите от вложения в чужбина се облагат с данък в размер на 20%. Според анализаторите китайците имат избор между неособено атрактивни активи с лесен достъп и доходоносните вложения в чужди активи, които обаче са силно ограничени. Вероятно те ще изберат да инвестират "по средата" - на местните фондови пазари.