Броят на въведените в експлоатация жилищни сгради в България през първото тримесечие на 2025 г. е 1052, а новопостроените жилища в тях са 4086. Най-голям е относителният дял на новопостроените къщи (77,2 на сто), следвани от жилищните кооперации (15,9 на сто). Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). От новопостроените жилищни сгради със стоманобетонна конструкция са 75,9 на сто, с тухлена - 19,3 на сто, с друга - 4,2 на сто, а с панелна - 0,6 на сто. През първото тримесечие на 2025 г. най-много жилищни сгради са въведени в експлоатация в областите София (столица) - 163 сгради с 1341 жилища, Пловдив - 135 сгради с 418 жилища, и Варна - 130 сгради с 517 жилища в тях. Най-висок през първото тримесечие на 2025 г. е делът на новопостроените жилища с две стаи (38,1 на сто), следват тези с три стаи (37,8 на сто), а най-нисък е делът на жилищата с една стая - 2,8 на сто. Общата полезна площ на новопостроените жилища през първото тримесечие на 2025 г. е 414,5 хил. кв. м, а жилищната площ - 279,7 хил. кв. метра. Средната жилищна площ на едно новопостроено жилище e 68,5 кв. метра. Най-голяма средна жилищна площ на едно новопостроено жилище е регистрирана в областите Видин - 151,8 кв. м, и Кърджали - 120,9 кв. м, а най-малка - в областите Плевен - 45,8 кв. м, и Разград - 47,5 кв. метра.

Драстично намаляват площите с картофи, които българските земеделци засяват – сочат данните от последния оперативен анализ на министерството на земеделието. Подобна е ситуацията и с производството на българско зеле. Към края на април 2025 засадените площи с картофи са с близо 62% под нивото отпреди една година, а със зеле на открито - с 43% по–малко, сочат данните. Заради нетипичните минусови температури, априлският сняг в полупланинските и планинските райони, където е ситуирано 70 на сто от картофопроизводството, сеитбата се е забавила с близо месец. Реалната картина за състоянието тази година ще стане ясна в края на май. И все пак - по официални данни спадът на площите на годишна база от 2023 г. е 45 на сто. Според бранша причината е, че производството на картофи е неатрактивно, трудно и непечелившо. От началото на годината до момента в оранжериите у нас са набрани с 21% по-малко домати и с 22% по-малко краставици спрямо предходния период на 2024 г. Това потвърждава неофициалните данни на земеделците, че на българския пазар има все по-малко български плодове и зеленчуци.

През 2024 г. националните доставчици на услуги (НДУ) са получили около 63 млн. лв. комисиони от събраните пътни такси в България. Колко обаче е получила всяка една от двете компании – „Интелигентни трафик системи“ и „Диджитол Смарт Инфраструктура“ – остава тайна, тъй като Агенция „Пътна инфраструктура“ отказа да предостави информацията. В началото на 2023 г. стана ясно, че от старта на тол система през 2019 г. до 2022 г. включително, двете компании са получили над 110 млн. лв. През януари 2024 г. пък станаха ясни комисионите за 2023 г. - над 57.2 млн. лв. От АПИ съобщиха, че през 2024 г. са продадени над 6.5 млн. е-винетки, а приходите са близо 281 млн. лв. От всички продадени годишните са 2 471 653 бр., а седмичните – 2 533 800 бр. Следват месечните – 777 618 бр., уикенд винетките – 640 217 бр., и тримесечните – 102 064 бр. Още 237 292 собственици на пътни превозни средства са получили безплатна е-винетки, предоставена чрез Агенцията за социално подпомагане. Те са за над 20.6 млн. лв. и са за сметка на бюджета на Агенция „Пътна инфраструктура“. Над 899 млн. лв. са регистрираните приходи от пътно таксуване през 2024 г. От тях от е-винетки са 280 994 977 лв., а от тол такси (тол декларации и маршрутни карти) - 589 953 590 лв. Постъпленията от контролната дейност - наложени компенсаторни такси и актове за установяване на административни нарушения, са 28 333 843 лв. Сметките за събраните комисиони са на база именно събраните общи приходи в размер на близо 900 млн. лв. При всяка продажба на винетка или тол, двете компании получават 7 на сто. През последната година и половина Агенция „Пътна инфраструктура“ се опита да увеличи конкуренцията, като подписа договор с две компании – „Тол България“ и „Нипо-Електроникс“. Преди да започнат да продават пътни такси обаче те трябваше да бъдат интегрирани с тол системата. Трета компания – „Иком“ – по последна информация трябваше да предостави актуален план за опериране и тогава да пристъпи към подписване на договор. Всъщност тези договори не са били продължени и са прекратени.

Веригата „направи си сам“ магазини Практис обяви откриването на своя най-голям търговски обект в България. Обектът е разположен на бул. „Ботевградско шосе“ № 527 в София до XOPark и предоставя както модерна търговска площ. С обща площ от 22 743 кв. м., най-големият Практис магазин за строителни и ремонтни дейности предоставя богато разнообразие от материали и инструменти. Асортиментът включва над 50 000 продукта – от строителни материали и оборудване до осветление, електроуреди, цели кухни, пердета и домашен текстил. Новият обект разполага с 244 паркоместа, включително за хора с увреждания, както и зарядни станции за електромобили. На разположение на посетителите са също няколко специализирани магазин и италиански ресторант. Новият обект предлага разнообразие от услуги, насочени както към професионалисти, така и към любители, които искат да реализират мащабни или индивидуални проекти. Сред основните услуги са рязане и кантиране на плоскости, тониране на бои, изготвяне на 3D проекти за баня и кухня, както и машини под наем за специфични дейности. Магазинът осигурява ключарски и сервизни услуги, ландшафтни проекти, монтажи, транспорт и други. Церемонията по откриване на най-мащабния DIY магазин у нас ще се проведе на 14 май.

Четири български минерални води очакват да получат по-голяма защита по европейските схеми за качество. „Натурална минерална вода Михалково – естествено газирана“, „Натурална минерална вода Хисар“ и „Натурална минерална вода Велинград“ са кандидатствали за вписване в европейския регистър на защитените наименования за произход (ЗНП), а „Натурална минерална вода от Горна Баня“ - за Защитено географско указание (ЗГУ). Към момента минералните води с географски означения са вписани досега на национално ниво, а именно в Държавния регистър на Патентно ведомство. Тези регистрации може да бъдат изпратени в Европейската комисия, с цел кандидатстване за регистрация и да се съкрати част от процедурата. Българските производители, които изявиха желание за вписване, подготвиха своята документация със съдействието на аграрното министерство, която ще бъде изпратена в Европейската комисия до 14 май 2025 г. Предстои същите да се разгледат на европейско ниво, след което да се вземе решение за вписването им в регистъра. Хранителните продукти със защитено наименование за произход (ЗНП) имат най-силни връзки с мястото на производство. Всяка част от процеса на производство, преработка и приготвяне трябва да се извършва в конкретния регион. Тези продукти са с най-висока степен на закрила от неправомерна употреба на наименованието. Това особено много ги защитава при излизане на чужди пазари. Продуктите със защитеното географско указание (ЗГУ) също са с произход от специфично място, регион или държава, като този географски произход обуславя и качеството им. При тях поне един от етапите от производствения процес трябва да се осъществява в определения географски район.

Ритейл парковете в България продължават да скъсяват дистанцията с търговските центрове и вече достигат 75% от общата им площ. Това сочи анализ на консултантската компания Cushman & Wakefield Forton за първото тримесечие на 2025 г. Само три месеца по-рано съотношението е било 70%, което подчертава динамиката в този сегмент. Новите 17 000 кв. м, реализирани основно чрез разширението на XOPark Sofia, доведоха общия обем на ритейл парковете до 594 000 кв. м, разпределени в 60 локации в страната. В момента се изграждат 11 нови ритейл парка с обща площ от 164 000 кв. м, като близо половината от тях са извън четирите най-големи града. Търговският формат е доминиран от достъпни брандове като Pepco, Kik, Sinsay, DM и Jysk – петте най-големи наематели в страната с общо 171 обекта. Моловете в големите градове функционират успешно, има интерес и реални сделки, делът на свободните площи е нисък, а наемите плавно растат. Нови проекти в следващите месеци обаче не се очакват. Процентът на незаетите площи в търговските центрове и парковете остава нисък в цялата страна. Първокласните наеми в София се повишават до 45 евро/кв. м в търговските центрове на фона на 43 евро в края на 2024 г. Нивата в ритейл парковете растат до 13 евро/кв. м при 12.5 евро в предходното тримесечие. Леко повишение бележат и търговските улици, където средният наем към момента е 59 евро за кв. м. Доходността остава непроменена на ниво от 7.5% както в търговските центрове, така и в търговските паркове.

Редовното общо събрание на акционерите на най-голямото публично дружество, собственик на земеделска земя в страната - „Адванс Терафонд“ АДСИЦ е взело решение за разпределяне на дивидент за 2024 г.. Става въпрос за брутна сума на една акция от по 0.095 лева. И така 94.01 % от печалбата за финансовата 2024 г., определена по реда на чл.29, ал. 3 от Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация общо в размер на 8 600 185.10 лв. ще бъдат разпределени като дивидент. „Адванс Терафонд“ изплати по 0.2005 лева брутен дивидент на акция от нетната печалба за 2023 година. Дружеството традиционно разпределя повече от задължителните по закон 90% от печалбата. Общата сума на дивидента за 2023-а е в размер на 17 064 573 лева. От 2010 г. агрофондът редовно изплаща на акционерите си част от печалбата.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира „Кауфланд България” за нелоялни търговски практики по веригата за доставки на селскостопански и хранителни продукти. На търговската верига са наложени две глоби в общ размер на 500 000 лева за извършени две нарушения по чл. 37б, ал. 1, т. 4 от ЗЗК във връзка с изискани и извършени плащания от страна на доставчици, които не са свързани с продажбата на продуктите на доставчиците в пълен обем. Става въпрос за селскостопански и хранителни продукти. КЗК счита, че по този начин се прехвърля значителна част от икономическата тежест върху доставчиците за заплащане на дейности, които са свързани с основната търговска дейност на купувача и нямат пряка връзка с предоставянето на тези услуги, респективно не са свързани със сделките по продажба на хранителните продукти от доставчиците.

Гърция планира да изплати заемите от първата си спасителна програма 10 години по-рано от предвиденото - ход, който ще облекчи дълговото бреме на страната в бъдеще, съобщи министърът на финансите Кириакос Пиеракакис. Съгласно съществуващия график последното погасяване на този набор от заеми беше предвидено за 2041 г., но сега правителството в Атина иска да изплати цялата сума до 2031 г. Страната вече е изплатила предсрочно някои от заемите си и планира да го направи отново през 2025 г., заяви министър-председателят Кириакос Мицотакис. Понастоящем Гърция дължи 31,6 млрд. евро по т.нар. гръцки кредитен механизъм от общо 52,9 млрд. евро първоначални заеми, отпуснати от държавите от еврозоната още през 2010 г. Страната получи общо три международни спасителни програми, предимно от държавите от еврозоната, по време на продължилата почти десетилетие криза с държавния дълг. Стъпката за предсрочно погасяване на допълнителните заеми се случва в момент, когато Атина преизпълнява фискалните си цели, което ще помогне за облекчаване на задълженията от 2032 г. нататък. През 2018 г. спасителният фонд на еврозоната одобри набор от мерки за облекчаване на дълга на Гърция, включващи, наред с останалото, отлагане на лихвите и амортизацията, което означава, че страната няма да започне да изплаща по-голямата част от заемите си, отпуснати в рамките на втората спасителна програма, до 2033 г. Публичният дълг на страната спадна до 153,6% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2024 г. в сравнение с целевия показател от 154%, като също така намаля в номинално изражение. През тази година се очаква той да спадне под ниво от 150%. Бързото свиване на дълговото бреме на Гърция, съчетано със силната икономика и преизпълнението на бюджета, са сред причините, поради които кредитният рейтинг на страната възвърна инвестиционния си статут. Гърция е една от едва шестте държави от Европейския съюз (ЕС), които отбелязаха бюджетен излишък през 2024 г. - неочаквано постижение, което се дължи главно на усилията на правителството да се бори с укриването на данъци.

Търговският оборот между Китай и САЩ за периода януари-април на 2025 г. като цяло е спаднал с 3,1% на годишна база до 200,13 млрд. долара, сочат данни, публикувани от Главната митническа служба на Китай, пише Прайм. САЩ продължават да са третият най-голям търговски партньор на Китай, след страните от АСЕАН и Европейския съюз - но като отделна държава са на първо място. Според данните на китайските митници, износът от Китай за САЩ за първите 4 месеца на годината е спаднал с 2,5% на годишна база до 148,602 млрд. долара. Същевременно, САЩ за периода са внесли в Китай стоки на стойност 51,528 млрд. долара, което е спад с 4,7% спрямо същия период на миналата година. Във финансово изражение САЩ внасят от Китай три пъти повече стоки, отколкото изнасят за там - страната, която вече се смята за най-големият им икономически конкурент. Само за април (когато САЩ въведоха новите много по-високи вносни мита за стоки от Китай) търговския оборот между двете страни възлиза на 45,59 млрд. долара, което е с 10% по-малко от средното за първите 4 месеца на годината. По-конкретно, през април САЩ са внесли в Китай стоки на стойност 12,566 млрд. долара, а Китай са внесли в САЩ стоки на стойност 33,024 млрд. долара. За цялата 2024 г., търговският оборот между Китай и САЩ се изчислява на 688,28 млрд. долара, което представлява нарастване с 3,7% спрямо предходната година.

BNP Paribas Asset Management също така очаква юанът да достигне 7 за долар през тази година, ако слабостта на щатския долар се запази и икономическият растеж на Китай изненада с повишение. „Ако щатският долар продължи да поевтинява, тогава ще има повече възможности за поскъпване на юана", заяви в интервю Рик Чун, портфолио мениджър за развиващите се пазари с фиксиран доход във фирмата. „Ако растежът на Китай в края на краищата изненада пазара и достигне, да кажем, повече от 5% и дори 5,5%, това също ще осигури много добър потенциал за поскъпване.“ Засега американските мита все още вредят на китайската икономика, тъй като данните показват, че потребителската дефлация се е удължила за трети месец през април, преди миналата седмица управляващите да обявят редица мерки за подкрепа на свиващата се икономика. Китай предпочете алтернативни инструменти на политиките като облекчаване на паричната политика и емитиране на държавни облигации, за да подкрепи икономиката, вместо да избере девалвация на юана - ход, който може да засили отлива на капитали.