Българската народна банка (БНБ) отчете ускорен икономически растеж през второто тримесечие на 2025 г., възлизащ на 3,5% на годишна база. Факторите, допринасящи за това са понижението на вноса на стоки и значителното ускоряване на растежа на правителственото потребление. Частното потребление се повишава с 6,9 пункта на годишна база. То е подкрепено от нарастването на заетостта и растежа на разполагаемия доход на домакинствата. В същото време приносът на нетния износ остана отрицателен. Според БНБ условията на пазара на труда остават затегнати през второто тримесечие на 2025 г. Заетостта се увеличава с 3.7% на годишна база, а недостигът на работна ръка нараства до исторически високи нива. Тези фактори са довели до повишениетп на номиналната компенсация на един нает с 18.5% на годишна база. Краткосрочните индикатори дават разнопосочни сигнали за икономическата активност на фирмите и домакинствата през третото тримесечие на 2025 г. С оглед на данните се очаква частното потребление да продължи да има ключова роля за растежа на БВП. Част от показателите, които проследяват текущата производствена активност на фирмите, се нареждат под дългосрочните си стойности, докато оборотите в търговията на дребно се повишиха на годишна база и нагласите на домакинствата се запазиха на високи в исторически план стойности. Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), е в размер на 3.5% през август 2025 г. спрямо 2.1% в края на 2024 г.. БНБ посочва, че ускорението и се определя предимно от групите на храните и на услугите, при които годишната инфлация в последните месеци се задържа на нива от около 6-7%. Най-съществено влияние за ускоряването на инфлацията оказват нарастването на разходите за труд на единица продукция в комбинация със силното частно потребление, което позволи на фирмите да пренесат по-високите производствени разходи към крайните потребители. През първите осем месеца на годината годишният темп на нарастване на кредита за домакинствата се запазва близък до отчетения в края на 2024 г., като през август възлезе на 20.8% и за него с най-висок принос отново бяха жилищните кредити. Анализът на БНБ показва влошаване на фискалната позиция на страната след 2020 г. Оценките дават индикация за провеждане на проциклична фискална политика, която стимулира вътрешното търсене и създава допълнителен инфлационен натиск в условията на възходяща фаза на бизнес и финансовия цикъл в икономиката.

Средното увеличение на работните заплати в България през 2025 година е 6 процента, като същият ръст се очаква и през 2026 година, показват данните от проведеното годишното проучване на възнагражденията и придобивките на "Мърсър Марш Бенефитс" (Mercer Marsh Benefits). В изследването тази година са участвали 568 компании, само от частния сектор, които са предоставили информация за над 130 000 индивидуални пакета възнаграждения. Проучването обхваща всички елементи на трудовото възнаграждение - основна заплата, допълнителни плащания, бонуси, както и непарични придобивки като здравно осигуряване и ваучери за храна. По отношение на възнагражденията, трите най-добре платени сектора у нас остават високите технологии, фармацията и секторът на изнесените услуги. Средната заплата във високотехнологичния сектор е с 19 процента по-висока от средното равнище за пазара, докато в търговията на дребно е със 7 процента по-ниска. Разликата в заплащането между София и останалата част на страната също варира според сектора - при технологичната индустрия тя е около 5 процента, а при производството достига 19 процента. Най-разпространените допълнителни придобивки, които компаниите предоставят на своите служители, са допълнителното здравно осигуряване - предлагано от 87 процента от работодателите, ваучери за храна - 76 процента, бонус за препоръка на нов служител - 69 процента, осигурено паркомясто - 73 процента, както и спортна карта, която се покрива частично или изцяло от компаниите - 35 процента.

По текущи данни от Информационната система за българските предприятия - BEIS, Елит Груп 3 ООД - Видин запазва водещото си първо място в област Видин по приходи за 2024 г., достигайки 65.85 млн. лв. Следват: Импулс ООД - Кула, Тип ООД - Видин, Стефи ЕООД - Видин, Ава Транс ООД - Видин, Многопрофилна болница за активно лечение-Света Петка АД - Видин, СКМ Груп ЕАД - Видин, Булком Видин ЕООД - Кула, Компас-север ЕООД - Видин и РИС Ръбър България АД - Кула. За да откриете как се представят в сравнителен и динамичен план водещите български предприятия в отделни сектори и региони, място на вашите конкуренти, клиенти и доставчици по ключови показатели (оборот, печалба, активи, брой служители и др.), ползвайте услугите на Информационната система за българските предприятия – (BEIS) - необходимия партньор на всеки предприемач, мениджър и анализатор.

Частната многопрофилна болница "Еврохоспитал" в кв. "Виница" във гр. Варна ще бъде закупена от Ви Ейч Джи АД, което е подало заявление в Комисията за защита на конкуренцията за придобие пълен контрол върху болницата и още две дружества от групата й - медицинския център за специализирана помощ "Евромедикс" и дружеството за предоставяне под наем на недвижими имоти и медицинско оборудване "Мединвест". "Еврохоспитал" е основана преди десет години и е съсобственост на един от най-добрите токсиколози в България - проф. д-р Петко Маринов и неговото семейство, които пък от своя страна също са лекари. Проф. Маринов е ръководител на катедрата "Фармакология, токсикология и фармакотерапия" във Факултета по фармация на Медицинския университет - Варна, а през миналата година завърши и мандатът му като декан на този факултет. Към днешна дата болницата има 81 легла, в нея работят 40 лекари, 31 сестри и лаборанти, 16 санитари и само трима души администрация. Отделенията са в четири големи медицински специалности - ортопедия, хирургия, гастроентерология и урология. В момента съдружниците в болницата са общо шестима, като с равни дялове по 25% са д-р Чавдар Добрев, основател и управител на болницата, синовете на основателя проф. Маринов - Павел Маринов и Симеон Маринов, които са лекари в "Еврохоспитал", а четвъртият дял е разделен почти поравно между трите деца на друга съоснователка и в момента управляващ партньор на болницата - д-р Донка Аврамова, която е интернист. През миналата година в "Еврохоспитал" са оперирани или изследвани 4198 болни по 59 клинични пътеки и девет клинични процедури. "Еврохоспитал" обаче е получила 5.8 млн. лв. за извършено лечение и за медицински изделия от здравната каса, а общите й приходи са 10.8 млн. лв. през миналата година.Болницата е с малка печалба от 78 хил. лв. през миналата година, а другите две дружества - медицинският център и компанията за отдаване под наем на сгради и апаратура са на загуба и с приходи съответно 279 и 192 хил. лв. Компанията купувач Ви Ейч Джи е с двама акционери - "Абраксас кепитъл", чрез управителя си Димитър Иванов, който притежава 87.5% от акциите, и д-р Петко Атев, ортопед от Варна - с 12.5%. Димитър Иванов е основател на един от големите търговци на апаратура и медицински изделия "Интермедика груп" (до 2023 г. известен с името "Вега медикал"), който е с годишни приходи около 50 млн. лв. През миналата година цялата група "Абраксас" има консолидирано 49 млн. лв. приходи и 3.7 млн. лв. печалба, като основният поток е резултат от дейността на "Интермедика груп", която е извършила продажби за 48.5 млн. лв. и има 4.3 млн. печалба. Това е малка стъпка назад в сравнение с 2023 г., когато приходите й са били с 2 млн. лв. повече, а печалбата - с 2.7 млн. лв.

Янислав Трендафилов, основател и изпълнителен директор на Neuromorphica, разработва невроморфен чип - иновация, която пресъздава архитектурата на човешкия мозък в хардуерна форма, която е по-бърза, умна и много по-икономична от традиционните микрочипове. Подобно хардуерно решение може да посрещне високите енергийни нужди на изкуствения интелект. Приложения са многобройни - от медицински устройства, автономни автомобили, интелигентни инфраструктури до наблюдение за пожари. През 2021 г. Трендафилов основава дружеството "Невроморфика" с лична инвестиция 20 хил. лева и постепенно сформира малък екип от пет души. В началото на 2024 г. стартъпът печели 100 хил. евро грант от акселератора DIANA, финансиран от НАТО. Neuromorphica разработва решения както в гражданския, така и в отбранителния сектор. Усилията и финансовите инжекции се материализират в готов прототип, валидиран в лабораторни условия. Neuromorphica разполагат с работещ чип и план за интеграция в широк спектър от крайни продукти, но пред тях стои предизвикателството за комерсиализация, което е особено пипкаво и сурово при върховите технологии. Компанията влиза като партньор в европейски консорциум, финансиран с пет милиона евро от Европейския фонд за отбрана (EDF). В него участват високотехнологични организации, обединени около целта да разработят иновативни решения за автономни системи и енергийно ефективен изкуствен интелект за отбранителни приложения. В момента производствената верига на Neuromorphica обхваща до четири европейски държави. Основната литография - процесът, при който се оформят транзисторите върху силициевата пластина - се извършва в Германия, докато в Белгия се осигурява техническа поддръжка и лабораторна верификация. Пакетирането и тестването се правят в България, като компанията планира да включи и партньори от Италия.

Идентификацията чрез цифров подпис на данни вече е достъпна под формата на голям набор от услуги. Но ефективността на тази авангардна технология се губи, ако тя не е интегрирана с адекватна среда за обработка на цифрово подписани данни. Все още използваните документи (документооборотни, деловодни и т.н.) системи не предоставят такава среда, защото са „документно центрирани“. Те налагат ограничения, произлизащи от принципа на тяхната работа- „има документ- има данни, няма документ- няма данни“. USW Ltd отдавна разработи и внедрява системата от ново поколение Smart DOCMAN, която надскача тази визия, наследена от времето на „хартиения свят“. Принципната новост, която въвежда Smart DOCMAN е поддръжката на данни, осигуряващи процедурна организация на дейността. Освен прецизно и лесно управление и контрол на работните процеси, системата предоставя отлични условия за тяхната автоматизация. С въвеждането на цифрово подписани данни, обхватът на тази автоматизация се разширява значително. Това може да се съчетае с въвеждането на AI-функционалности- където е възможно, сигурно работещо и икономически изгодно. USW Ltd прилага методика, която води до постигане на такива резултати. Това се постига при минимален риск в средата на Smart DOCMAN. А за нея е добре да се напомни, че е много-езикова и обслужва работа в различни времеви зони.

Sunterra RE разшири портфолиото си от системи за съхранение на електроенергия (BESS) с пускането в експлоатация на съоръжение с инсталирана мощност 34 MW и капацитет 68 MWh към фотоволтаичната централа „Карлово Солар" в с. Дъбене, община Карлово. Финансирането в размер на 22,9 млн. лева е реализирано в рамките на стратегическата инвестиция C4.I6 от Националния план за възстановяване и устойчивост на Република България, което потвърждава приоритетния статус на проекта за енергийната трансформация на страната ни. Технологичното решение се базира на 17 литиево-желязо-фосфатни (LFP) батерии, като изборът на LFP технология е продиктуван от съображения за оперативна безопасност, жизнен цикъл на активите и екологична устойчивост. Проектът в Карлово е вторият от тристепенната BESS програма на компанията, която включва BESS системите към ФЕЦ Калояново и ФЕЦ Гълъбово. Комбинираната инсталирана мощност на трите съоръжения достига 156 MW при общ капацитет 312 MWh.

Бивш собственик на БТК съди България за 125 млн. евро, събрани принудително от синдиците на фалиралата КТБ. Парите са взети от фирма "В2 Инвестмънт С.а.р.л." - индиректен собственик на целия капитал на БТК. Още през 2019 г. съдът е решил окончателно, че искът на синдиците следва да се уважи и парите са платени през 2020 г., но сега фирмата си ги иска обратно от финансовото министерство, което представлява държавата. Дружеството претендира и огромна лихва за забава - в размер на 91 797 834 лв. Фирмата, която в момента съди България, е контролирала целия капитал на БТК през верига от дружества до септември 2016 г. "B2 Инвестмънт С.а.р.л." е притежавала 100% от собствеността в "ИнтерВ Инвестмънт С.а.р.л.", което на свой ред е собственик на 100% от "Вива Телеком България" ЕООД - едноличен собственик на БТК. Самата "B2 Инвестмънт С.а.р.л." е собственост на "ВТелеком Инвестмънт Ес Си Ей”, в което има много международни компании акционери, както и дружества, пряко и непряко контролирани от мажоритарния собственик на КТБ Цветан Василев. На 14 март 2016 г. синдиците на КТБ предявяват иск срещу "B2 Инвестмънт С.а.р.л." на основание нов член от Закона за банковата несъстоятелност. Той е приет специално заради фалита на КТБ и дава възможност на синдиците да предявяват иск към трети лица, ако те са получили под някаква форма имущество с произход КТБ. СГС приема, че 125-те милиона евро с произход от КТБ са били използвани косвено от Цветан Василев за придобиване на дял в БТК и на базата на новия текст в закона осъжда през 2018 г. "B2 Инвестмънт С.а.р.л." да плати сумата като трето лице. След неуспешно обжалване решението на съда е влязло окончателно в сила през 2019 г., а цялата сума е събрана през май 2020 г. след издадена заповед за изпълнение от британски съд. През май 2021 г. - година след събирането на сумата, Конституционният съд в България отмени като противоконституционен текста от закона, позволил търсене на отговорност от трети лица. Четири години след решението на КС и 6 години след окончателното си осъждане фирма "B2 Инвестмънт С.а.р.л." твърди, че е била ощетена от България. Според нея противоконституционният текст от Закона за банковата несъстоятелност е бил такъв от самия момент на приемането му и след отмяната Народното събрание е било длъжно да уреди последиците, включително и при случаи с влезли в сила решения. "B2 Инвестмънт С.а.р.л.", е изчислила, че крайният срок за приемане на решение, с което НС урежда последиците от отменената противоконституционна норма, е 6 май 2022 г. и затова от този момент държавата дължи и законна лихва за забава в размер на над 91 млн. лв. Окончателното произнасяне по размера на таксата предстои.

"Адванс Терафонд" АДСИЦ започва новата стопанска година с 1,25 лв. по-ниска рента на декар. За 2025-2026 са договорени 57,96 лв. на декар, спрямо 59,21 лв. за стопанската 2024-2025 година. В проценти понижението е с 2,11 на сто. Отдадените земеделски земи са 152 679 декара за стопанската 2025-2026 година, което е с 161 дка повече от година по-рано. Очакваните приходи от ренти са 8,85 млн. лв., като вече са събрани 14,3%. През септември 2025 г. са купени 566 дка и са продадени 19 дка. В края на миналия месец дружеството притежава 180 372 дка, като около 85% от тях са отдадени за следващата стопанска година. От началото на годината дружеството е продало 4330 дка и е придобило 2819 дка.

„София комерс – Заложни къщи“ АД няма да разпределя междинен дивидент в пари, а в акции. Дружеството ще увеличи капитала си с печалбата за първата половина на 2025 г. и средства от неразпределената печалба от минали години. Ръководството на дружеството насрочва извънредно общо събрание на акционерите, на което да бъде одобрено увеличението на капитала, за 21 ноември, посочва се в съобщението. Предвижда се капиталът на компанията да се увеличи от 8 937 384 лева на 17 874 768 лева, като се издадат нови 8 937 384 акции с номинал от 1 лев. Компанията отчете 3,4 млн. лева нетна консолидирана печалба за първото полугодие на 2025 г. при малко под 7,3 млн. лева приходи. За сравнение, печалбата за първата половина на 2024 г. възлезе на 2,46 млн. лева, а приходите са за близо 6 млн. лева. Неразпределената печалба на дружеството възлиза на 10,64 млн. лева. Новоиздадените акции ще се разпределят между акционерите съразмерно на участието им в капитала до увеличаването му при съотношение 1:2 (издаване и разпределяне на всеки от акционерите на дружеството по 1 нова акция за всяка негова акция). Акционерите ще гласуват и „Юг Маркет“ ЕАД за инвестиционен посредник, който да обслужва процедурата.

Търговски дефицит от 5,8 милиарда евро с останалия свят регистрира Европейският съюз през август 2025 г. Това е първия месец от януари т.г., когато салдото по текущата сметка на платежния баланс на ЕС е било отрицателно, според най-новите данни на Евростат, публикувани днес от статистическата агенция. За сравнение, през август 2024 г. търговският дефицит на ЕС е бил от 2,4 милиарда евро, а през юли 2025 г. - на излишък от 11,4 милиарда евро. Износът на стоки от ЕС през август тази година е възлизал на 183,6 милиарда евро, което е представлявало спад от 6,7 на сто спрямо същия месец на 2024 г. (196,8 милиарда евро). Вносът от останалия свят в общността е възлизал на 189,4 милиарда евро, което е било с 4,9 на сто по-малко на годишна база. Връщането през август към дефицит при международната търговия на ЕС със стоки се е дължало до голяма степен на рязък спад на излишъка при търговията с машини и превозни средства, който се е понижил от 20,7 млрд. евро през юли до 7,2 млрд. евро през август. Освен това дефицитът на ЕС при останалите промишлени стоки се е разширил от 3,2 милиарда евро до 6,8 милиарда евро за същия период. През август в сравнение с юли т. г. сезонно коригираният износ на ЕС е намалял с 1,2 на сто, докато вносът е спаднал с 2,1 на сто. Сезонно коригираното салдо е било 6,1 млрд. евро, което е ръст спрямо юли (4,3 млрд. евро). За периода периода януари-август т.г. износът на стоки от ЕС е нараснал до 1,756 трилиона евро (увеличение с 2,5 на сто на годишна основа), а вносът е достигнал до 1,670 трилиона евро (увеличение с 4 на сто). Търговията в рамките на ЕС се е увеличила до 2,719 трилиона евро през януари-август 2025 г., което е ръст с 1,8 на сто спрямо същия период на 2024 г. За еврозоната балансът при търговията със стоки е бил на излишък от 1 милиард евро през август 2025 г., в сравнение с излишък от 3 милиарда евро през август 2024 г. Износът на стоки от еврозоната за трети страни през август 2025 г. е бил на стойност 205,9 милиарда евро, което е спад с 4,7 на сто спрямо август 2024 г. (216 милиарда евро). Вносът от останалата част на света е възлизал на 204,9 милиарда евро, което е спад с 3,8 на сто спрямо август 2024 г. (213 милиарда евро). През август 2025 г. търговското салдо на еврозоната е претърпяло значителен спад в сравнение с юли 2025 г., като излишъкът е намалял от 12,7 млрд. евро на 1 млрд. евро. Този развой се е дължал главно на по-малък излишък при търговията с машини и превозни средства, който се е понижил от 18 млрд. евро на 7,8 млрд. евро. През периода януари-август 2025 г. еврозоната е регистрирал търговски излишък от 107,1 милиарда евро в сравнение със 123,3 милиарда евро през първите осем месеца на 2024 г. Износът на стоки от еврозоната за останалата част на света е нараснал до 1,945 трилиона евро (увеличение с 2,6 на сто на годишна база), а вносът се увеличава до 1,838 трилиона евро (увеличение с 3,7 на сто). Търговията в рамките на еврозоната е нараснала до 1,731 трилиона евро през януари-август 2025 г., което е ръст от 1,4 на сто спрямо януари-август 2024 година.

Европа гледа списъка на най-големите компании в света и за първи път не вижда себе си в него. В глобалния топ 25 по пазарна стойност няма нито една европейска компания. Първото име от континента – ASML от Нидерландия – се появява едва на 26-о място. Следват LVMH и SAP – и двете емблематични, но вече не определящи тона на световната капитализация. Светът на трилионите се свива до няколко географски координати: Америка и Азия. Европа е извън кадъра. Най-големите 10 компании по пазарна капитализация — 2025 г. са:
1     Nvidia     Съединени щати     $4.542 трлн
2     Microsoft     Съединени щати     $3.850 трлн.
3     Apple     Съединени щати     $3.794 трлн
4     Alphabet (Google)     Съединени щати     $2.975 трлн
5     Amazon     Съединени щати     $2.341 трлн
6     Meta Platforms     Съединени щати     $1.845 трлн
7     Broadcom     Съединени щати     $1.589 трлн.
8     Tesla     Съединени щати     $1.478 трлн
9     TSMC     Тайван     $1.448 трлн
10     Berkshire Hathaway     Съединени щати     $1.086 трлн
Това не е просто класация. Това е диагноза за мащаба. В САЩ пазарите създадоха хибриди от технологии, финанси и култура – компании, които комбинират мрежови ефекти, облачни услуги и изкуствен интелект в единен източник на растеж. В Азия държавната политика и частният капитал се срещат в мегакорпорации като TSMC и Samsung, които превръщат индустриалната мощ в пазарна стойност. Европа стои между двете системи – достатъчно развита, за да е стабилна, но твърде предпазлива, за да е експоненциална. Американските корпорации не само растат – те се самофинансират чрез собствените си акции, където програмите за обратното им изкупуване станаха култура, а пазарът обича компаниите, които сами създават търсене за себе си. Европа, с нейната по-консервативна корпоративна култура, предпочита дивиденти и предпазлив баланс. Във време на паричен излишък това звучи разумно. В епоха на технологични експоненти – изглежда бавно. Европейският проект е построен върху идеята за защита – на труда, на конкуренцията, на личните данни. Същите правила, които запазват социалния баланс, ограничават способността да се създават гиганти. Америка разрешава първо и регулира после. Европа регулира първо и разрешава, ако остане място. Това е различна философия за растеж – и различен резултат в пазарната капитализация. Източник: infostock.bg

Китайските мерки за ограничаване на износа на редкоземни елементи биха могли да възобновят ценовия натиск в еврозоната, ако се отразят на световната икономика, според члена на Управителния съвет на Европейската централна банка Мадис Мюлер. Китайският контрол върху износа „показва как бариерите пред свободната търговия, въведени от други страни, могат да имат инфлационно въздействие и в Европа“, каза Мюлер във Вашингтон, където участва в годишните срещи на МВФ. „Недостигът на някои критични суровини със сигурност би могъл да доведе до по-високи цени на определени продукти, дори ако това навреди на икономиката.“  Съгласно новите правила на Пекин, чуждестранните фирми ще бъдат задължени да получат одобрение от китайското правителство, преди да изнасят продукти, съдържащи дори следи от определени редкоземни елементи, произхождащи от страната. Съобщението накара президента Доналд Тръмп да заплаши с допълнителни 100% мита върху китайски стоки.