По предварителни данни преките инвестиции в страната за януари – юни 2025 достигат 848 млн. евро. Те са с 31.4 млн. евро по-малко, което е спад от 3.6% спрямо тези за януари – юни 2024. През юни 2025 потокът е отрицателен в размер на 359.6 млн. евро, при отрицателен поток от 69.3 млн. евро за юни 2024. Нетният поток от инвестиции на чуждестранни лица в недвижими имоти е отрицателен в размер на 10.8 млн. евро, при отрицателен нетен поток от 1.1 млн. евро за януари – юни 2024. Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари – юни 2025 са от Италия (197.3 млн. евро), Нидерландия (190.7 млн. евро) и Гърция (167.3 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Швейцария (296.6 млн. евро) и Люксембург (155.9 млн. евро). По предварителни данни нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – юни 2025 възлиза на 244.3 млн. евро при 541.6 млн. евро за същия период на предходната година. През юни 2025 нетният поток е положителен и възлиза на 70.2 млн. евро, при положителна стойност от 93.3 млн. евро за юни 2024.

Жилищните кредити, отпуснати от банките в България, са нараснали с 27,4 на сто на годишна база до 29,599 млрд. лева към края на месец юли тази година, сочат данните на Българската народна банка. За сравнение, към края на месец юли миналата година размерът на заемите за жилище е 23,232 млрд. лева или с над 6 млрд. лева по-малко спрямо настоящия резултат. Жилищните кредити засилват темпа на растеж спрямо предходния месец юни, когато беше отчетен годишен ръст от 26,8 на сто. Потребителските кредити достигат 20,484 млрд. лева към края на юли, като нарастват с 13,6 на сто на годишна база. Темпът на растеж се забавя спрямо преходния месец, когат бе отчетен годишен ръст от 14 на сто. Общият размер на кредитите на домакинствата в България възлиза на 52 млрд. лева към края на юли, което се равнява на 23,7 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната. Банковите заеми на домакинствата нарастват с 20,9 на сто на годишна база (20,8 на сто годишен ръст през юни). Към общия размер на кредитите на домакинствата влизат и т.нар. "други кредити" и овърдрафта. Кредитите на нефинансовия бизнес у нас нарастват с 8,6 на сто на годишна база до 50,444 млрд. лева към края на месец юли. През предходния месец юни годишният ръст в този сегмент бе 8,8 на сто. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 8,999 млрд. лева в края на юли 2025 година. В сравнение с юли 2024 г. те се увеличават с 12 на сто (11,7 на сто годишно повишение през юни 2025 година). В края на юли 2025 г. кредитите за неправителствения сектор са 111,443 млрд. лв. (50,7 процента от БВП) при 110,142 млрд. лв. към юни 2025 г. (50,2 процента от БВП). През юли 2025 г. те се увеличават на годишна база с 14,3 на сто (14,3 на сто годишно повишение през юни 2025 година).

Над 100 милиона лева са инвестирани в мините на "Горубсо – Мадан" след 2012 г., заяви изпълнителният директор на минното дружество инж. Сергей Атанасов. "Горубсо-Мадан" ще празнува догодина 100 години индустриален рудодобив в Родопите. Вложените инвестиции и смяната на минния модел са факт, след като през 2012 г. холдинг КЦМ придоби "Горубсо- Мадан" като основен акционер. Инвестирайки в модернизация на минните технологии, новият собственик доказва, че оловно-цинковите мини, наследени от разпадналия се рудодобивен гигант ГОРУБСО, могат да бъдат печеливши.

Влизането на България в еврозоната изисква навременна адаптация на бизнес софтуера – ERP, BI, WMS и счетоводни системи. Консултантската компания Balkan Services създаде специална страница – информационен хъб, посветен на прехода към еврото. Страницата дава практически насоки за адаптация на бизнес системите, полезни ресурси и актуални материали по темата, най-често задаваните въпроси за адаптиране на бизнес софтуера към еврото. 

Европейският отбранителен концерн „Райнметал“ ще изгради най-малко два завода в България, като общата инвестиция ще надхвърли 1 млрд. евро, съобщи изпълнителният директор на компанията Армин Папергер. Първият завод ще произвежда артилерийски снаряди, а вторият – барут. Двата договора за съвместното предприятие трябва да бъдат подготвени в рамките на следващите три седмици, за да бъдат внесени за ратификация в Народното събрание. Първият завод ще бъде за артилерийски снаряди с калибър 155 мм, натовски стандарт, като целта е капацитет от над 100 хил. броя. Вторият, за производство на барут, се очаква да бъде най-големият в Европа и ще бъде изграден на терен на „Вазовски машиностроителни заводи“ (ВМЗ). Продукцията ще бъде по стандартите на НАТО и е важна както за българската армия, така и за Европа. Договорена стратегическа инвестиция за завод за барут на стойност 420 млн. евро, като „Райнметал“ ще участва с 51% в бъдещото съвместно дружество, а българската държава – с 49%. Към проекта е проявен интерес и Европейската комисия за финансирането по механизма SAFE.

Държавните Българска банка за развитие (ББР) и Електроенергиен системен оператор (ЕСО) планират да създадат две съвместни дружества с нова финансова роля. Сделката вече е обявена пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), която трябва да даде зелена светлина за реализацията. Първото ново дружество ще бъде със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). На практика това означава, че ще може да набира пари от инвеститори (чрез емитиране на ценни книжа) и с тях да изкупува вземания – например задължения към ЕСО или други дългове в енергийния сектор. Второто ще има обслужваща функция – ще управлява тези вземания: ще следи сроковете, ще събира парите, ще се занимава с юридическа и административна работа. То ще обслужва както новото АДСИЦ, така и потенциално други подобни дружества. Подобни структури съществуват от години в Западна Европа и САЩ, особено в банковия и енергийния сектор. Те позволяват трансфер на риск от основни доставчици към пазарни участници и инвеститори, като същевременно се поддържа финансова дисциплина.

Основната дейност на дружество "Иноксис" (Inoxsys) – Разград е свързана с изработването на нестандартни метални изделия и оборудване от неръждаема, поцинкована и черна стомана, проектирани и конструирани за фармацията, козметичната, минната, химическата и хранително-вкусовата промишленост, аграрното стопанство, енергетиката и тежката индустрия. Произвежда резервоари, съдове, топлообменници и системи за обработка на насипни продукти на водещи в индустрията компании като Биовет, Каолин, Ей Ди Ем (ADM), "Куарцверке" (Quarzwerke), "Хувефарма" (Huvepharma). Предприятието изпълнява поръчки и на компании като "Нестле" (Nestle), "Тева" (Teva) и др. Екипът на фирмата към този момент е близо 90 души. "Иноксис" реализира различни по сложност и мащаб проекти - от първоначалния дизайн, през изработката, до сглобяването, инсталирането на място и допълнителните проверки, и поддръжката. Фирмата инвестира в иновативно оборудване и подобрения в производствената си база, прилага доказано добри управленски практики.

Дирекция за национален строителен контрол /ДНСК/ е прекратила удостоверенията на три фирми за консултантски услуги - "ЛИФО" ООД - Стара Загора, СТРОНА КОНСУЛТ ООД - Плевен и ЛАЧОВ СТРОЙ КОНСУЛТ 1 ЕООД - Благоевград. Тези фирми нямат право да упражняват дейностите по оценяване на съответствието на инвестиционните проекти и упражняване на строителен надзор, тъй като имат влезли в сила две наказателни постановления за срок от три години, с които са наложени имуществени санкции и са с отнети удостоверения. Започнато е административно производство за предсрочно прекратяване действието на удостоверението на фирма „ГРАФИТИ" ООД.

През 2024 г. в Европейския съюз са произведени 62.2 млн. тона пресни зеленчуци (включително пъпеши), или с 6% повече спрямо 58.8-те милиона тона, събрани през 2023 г. Испания (14.8 милиона тона), Италия (13.9 милиона тона) и Франция (5.8 милиона тона) са водещите производители на пресни зеленчуци в съюза, отговарят за 55% от общата реколта, сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. 
През 2024 г. производството на няколко ключови зеленчука в ЕС се е увеличило, в сравнение с 2023 г.:  производството на домати е било с 5% по-високо - до 16.8 милиона тона; производството на моркови е скочило с 6% до 4.7 милиона тона; производството на лук е било с 11% по-високо - до 7 милиона тона. 
Сред страните от ЕС Италия е била най-големият производител на домати през 2024 г., отговаряйки за 36% от общата реколта от домати в ЕС, следвана от Испания (27%) и Португалия (10%). 
Най-големите производители на моркови в ЕС са Германия (18% от общото количество), Франция (14%) и Полша (12%). 
Нидерландия е водещият производител на лук в съюза през 2024 г., като отговаря за около една четвърт (26%) от реколтата, следвана от Испания (20%) и Германия (12%). 
През 2024 г. производството на плодове, горски и ядкови плодове в ЕС (с изключение на цитрусови плодове, грозде и ягоди) е 24.3 милиона тона. Това е с 2% по-малко от количеството, произведено през 2023 г. Основните производители са Италия (5.4 милиона тона), Испания (4.3 милиона тона) и Полша (4.1 милиона тона), които представляват общо 57% от производството на ЕС.
През 2024 г. реколтата от ябълки в ЕС е била 11.6 милиона тона, като по-голямата част от производството идва от Полша (29%), Италия (21%) и Франция (17%). Реколтата е с 4% по-ниска спрямо 2023 г.
През 2024 г. в съюза са произведени и 1.9 милиона тона круши, което е с 2% повече, отколкото през 2023 г. Основните производители са Италия (24% от общото производство в ЕС), Нидерландия (17%) и Белгия (15%).
Производството на праскови е още по-концентрирано: Испания (37%), Италия (33%) и Гърция (21%) заедно представляват 91% от реколтата в ЕС, като реколтата се е повишила с 2% спрямо 2023 г.
През миналата година количеството пресни зеленчуци, произведени в Бългапия, е било малко над 527 000 тона. През 2024 г. България са произведени близо 205 000 тона плодове, горски и ядкови плодове.

Бюджетната служба на Конгреса (CBO) съобщи, че обявените митнически ставки от началото на годината досега ще намалят първичните дефицити с 3.3 трлн. долара за периода до 2035-а, а лихвените плащания ще спаднат с допълнителни 700 млрд. „В резултат на това митническите промени ще свалят общия дефицит с 4 трлн. долара“, каза Филип Суейгъл, директор на CBO – непартийна агенция, която е част от законодателната власт на правителството. Цялостният ефект от митата върху нивата на дълга през периода е с около една трета по-висок от първоначалната оценка от 3 трлн. долара на бюджетната служба, направена въз основа на мерките, обявени между януари и средата на май. Последните сметки показват, че въздействието на приходите от налозите по вноса ще притъпи фискалния удар от знаковото законодателство за разходите на Тръмп (One Big Beautiful Bill Act), което се очаква да увеличи нивата на дълга с 4.1 трлн. долара през периода.  CBO очаква само през 2025-а настоящите митнически ставки да донесат приходи за около 200 млрд. долара в сравнение с около 80 млрд. долара годишно през последните пет години.

Капацитетът на китайските въглищни електроцентрали през първата половина на 2025 . нарасна с повече, отколкото през което и да е първо полугодие през последните девет години, въпреки бързото разширяване на възобновяемите енергийни източници в страната, предаде ДПА. Между януари и юни т.г. към електропреносната мрежа на Китай са били свързани въглищни електроцентрали с общ капацитет от 21 гигавата, сочи анализ, публикуван от базирания в Хелзинки Център за изследване на енергията и чистия въздух (CREA). Анализаторите очакват общият капацитет да надхвърли 80 гигавата до края на годината. В същото време Китай продължава да разширява производството на зелена енергия. Центърът за изследване на енергията и чистия въздух прогнозира, че капацитетът на вятърната и слънчевата енергия в страната ще се увеличи с повече от 500 гигавата до края на 2025 година. За сравнение, в Германия капацитет на вятърната, слънчевата и енергията от биомаса се увеличи с малко под 20 гигавата през 2024 г., с което общото производство на енергия от тези източници достигна около 190 гигавата, по данни на Федералната мрежова агенция. Бързото разрастване на зелената енергия вече е допринесло за намаляване на емисиите в Китай. Анализ на специализираният портал "Карбън брийф" (Carbon Brief) установи, че емисиите на въглероден диоксид в Китай са спаднали с 1 процент през първата половина на 2025 г. в сравнение с предходната година. Емисиите от енергийния сектор – най-големият източник на парникови газове в страната – са спаднали с 3 процента през същия период. Китайското правителство разчита на въглищата, когато производството на възобновяема енергия не е недостатъчно. В допълнение към вече построените централи, Пекин одобри нови въглищни проекти с обща мощност от 25 гигавата през първата половина на 2025 година. Анализаторите смятат, че компаниите бързат да получат одобрения  за новите си проекти преди 2030 г., когато Пекин се е ангажирал да достигне пик на емисиите на въглероден диоксид. Все още не е известно какви енергийни и климатични цели ще си поставят китайските власти в предстоящия петгодишен план за периода 2026-2030 година. Втората по големина икономика в света е и най-големият източник на въглероден диоксид.