Оказва се, че никоя държава в ЕС като процент от БВП не харчи толкова много средства, колкото България за правосъдие - това установява Института за пазарна икономика в свое проучване. България прави огромни разходи за съдебната система, но за сметка на това се нарежда между Косово и Сенегал по задоволство от работата на правосъдието и борбата с корупцията. До 4 заплати годишен бонус, 5000 лв. бонус за дрехи, допълнително и една твърде особена система за командировки, водят до извода, че "в модела на финансиране е заложен вътрешен стимул за неконтролируемо разрастване". И че "на практика липсват външни (независими от системата на съдебната власт) ограничители". 93% от всички разходи в съдебната система отиват за заплати и премии. Липсват някакви особени инвестиции за развитие, живее се за тук и сега.

Правителството предприе действия за увеличаване на квотата на България в Международния валутен фонд (МВФ) - от 896 300 000 на 1 344 500 000 специални права на тираж. Нарастването е в изпълнение на решение 79-1 на борда на управителите на Международния валутен фонд от 15 декември 2023 г. за приключване на Шестнадесетия общ преглед на квотите на МВФ. То предвижда 50-процентно увеличение на квотите на всички членове за поддържане капацитета на фонда за отпускане на заеми, без това да измени акционерната му структура.

В сърцето на едно от най-перспективните балнеоложки райони в България предстои да се издигне нов модерен СПА комплекс, които ще залага на използването на възобновяеми енергийни източници. Проектът е на „Ротас Кепитъл“ ЕООД и предвижда изграждането на хотел и шест вилни сгради в урегулиран имот в кв. 24 на курорта Белчински бани. „Ротас Кепитъл“ ЕООД е българско дружество, регистрирано през 2008 г. Управител на компанията е Ивайло Лозанов Стефанов. От март 2020 г. едноличен собственик на капитала е „Сатор Кепитъл“ ЕООД, също регистрирано в България. През 2024 г. Общинският съвет в Самоков е дал съгласие „Ротас Кепитъл“ да изгради за своя сметка уличен водопровод до имота си в к.к. Белчински бани, който след това ще бъде прехвърлен като публична общинска собственост. Съгласно подадения финансов отчет за 2022 г., „Ротас Кепитъл“ ЕООД не е реализирало печалба. Отчетените приходи възлизат на 21 хил. лв., а разходите – на 67 хил. лв.

В пазарния сегмент "Ден напред" общото количество изтъргувана електрическа енергия за месеца e 2 306 921,9 мегаватчаса (МВтч), което e с 3,7% по-малко спрямо предишния и с 5,8 на сто повече спрямо същия месец на миналата година. Това показват месечните данни за април на Българската независима енергийна борса (БНЕБ). Средната месечна цена за базов товар е 166,15 лв. и е с 18,6%а по-ниска спрямо предишния и с 45,9 на сто по-висока спрямо същия месец на миналата година. Трите най-активни участника на пазар "Ден напред" през месеца по нетни търгувани количества са Националната електрическа компания, "Електрохолд Продажби" и "ЕВН Трейдинг Саут Ийст Юръп". На пазар "В рамките на деня" общото количество изтъргувана електрическа енергия за месеца e 402 052,2 МВтч. Количеството е с 2 процента пoвече спрямо предишния и с 56,4 на сто повече спрямо същия месец на миналата година. Месечната среднопретеглена цена е 148,25 лв. и е с 25 процента по-ниска спрямо предишния и с 28,5 на сто по-висока спрямо същия месец на миналата година. Националната електрическа компания, "Електрохолд Трейд" и "АЕЦ Козлодуй" са най-активните участници на пазар "В рамките на деня" през април, сочат данните на БНЕБ.

Държавният оръжеен производител "Вазовски машиностроителни заводи" (ВМЗ) отчита растящи финансови резултати за първото тримесечие на 2025 г. Поръчките, които предстои да изпълни до края на годината, ще позволят на сопотския завод да достигне оборот около 1 млрд. лв. Вероятно подобни са продажбите и за 2024 г., ако се съди по данните за първите три тримесечия, но окончателният годишен отчет все още не е публикуван. За 2023 г. оборотът също беше рекорден - над 900 млн. лв. Приходите на компанията за първото тримесечие на 2025 г. нарастват с две трети спрямо същия период на миналата година и наближават 300 млн. лв. Компанията почти удвоява печалбата си към края на март. Най-търсени са артилерийските боеприпаси и гранатохвъргачките, които осигуряват над 70% от приходите. До края на година се очаква изпълнението на договори и поръчки за още 700 млн. лв. Увеличават се и заетите в компанията, чийто среден брой през първото тримесечие на 2025 г. е 4890 души според отчета (4578 души година по-рано). Към февруари осигурените са 5053 души. Заради нарасналото търсене на специална продукция на пазара ВМЗ работи за увеличаване на капацитета си, като целта е да се въведат нови технологии и производствени линии. Компанията продължава да инвестира в нови сгради и да реновира съществуващи, в закупуване на машини, оборудване и съоръжения. Към края на март в процес на изграждане или въвеждане в експлоатация са активи за 12.6 млн. лв. Пряк собственик на ВМЗ е Държавната консолидационна компания (ДКК). През март бяха направени промени в борда на директорите на военния завод, след като ръководството на ДКК беше сменено. Изпълнителен директор остава Иван Гецов, дългогодишен служител в компанията.

Българският SaaS стартъп Thinkpilot обяви официалния си старт с амбициозна мисия: да преосмисли как продуктовите екипи превръщат сурови идеи в работещи спецификации – не просто чрез управление на задачи, а чрез съвместно „мислене“ с екипа. Компанията е привлякла €600,000 пре-сийд инвестиция, водена от LAUNCHub Ventures, с участие на няколко стратегически ангела от цяла Европа. Докато повечето инструменти просто” прикачват“ AI към чатботи и документи, Thinkpilot е първото целенасочено създадено AI работно пространство, проектирано да мисли в тандем с продуктов екип. То съчетава сътруднически ко-пилот и специализирани AI агенти, които подпомагат процесите по генериране на идеи, проучване, валидиране и създаване на спецификации – всичко това в една интегрирана среда. Платформата се интегрира директно с цялата ви продуктова екосистема – включително Google Drive, Confluence, Jira и Linear – и автоматично извлича вътрешен контекст от компанията, така че екипите никога да не започват от нулата. Thinkpilot предлага първото специализирано AI работно пространство за продуктови екипи, с готови агенти за ключови задачи като пазарни проучвания, генериране на продуктови спецификации (PRD), конкурентен анализ и синтез на потребителска обратна връзка. Основана в края на 2024 г., Thinkpilot събира екип с експертиза в продуктовия мениджмънт, AI и софтуерното инженерство. Компанията е съоснована от Стоймен Веселинов (продуктов лидер с опит в SaaS), Меган Уолф(маркетинг стратег и стартъп оператор), Кирил Димитров (ръководител R&D и AI специалист) и Антонио Илиев (CTO и инженеринг лидер). Екипът е разпределен между Европа и Близкия изток и е подкрепен от LAUNCHub Ventures – един от водещите ранноетапни фондове в региона на ЦИЕ.

С цел подпомагане дейността на стартиращи и социални предприятия в страната, Fibank (Първа инвестиционна банка) подписа споразумение с Фонд мениджър на финансови инструменти в България (Фонд на фондовете) за реинвестиране на ресурса по ОПРЧР 2014-2020 г. Банката е сред финансовите посредници, които успешно управляваха предоставения ресурс през първия инвестиционен цикъл на програмата. Със споразумението се предвижда Fibank да предостави финансиране за период до края на 2031 г. в подкрепа на стартиращи и социални предприятия, вкл. сред уязвими групи, като трайно безработни лица, младежи до 29 години и лица с увреждания, в съответствие с целите на ОПРЧР и приложимите режими на държавни помощи.

Бившият изпълнителен директор на "Левски" Ивайло Ивков осъди футболния клуб да му плати над 20 000 лева. Юристът спечели дело в Софийски районен съд (СРС), което беше завел заради освобождаването си от поста без предизвестие и без да му бъде изплатено договорено обезщетение от три брутни месечни заплати. Начинът, по който клубът е осъществил раздялата, противоречи на Закона за задълженията и договорите. До самото освобождаване се стигна, след като Ивков и тогавашният треньор Станимир Стоилов се противопоставиха на политиката на собственика на "Левски" Наско Сираков и обявиха, че основният спонсор "Палмс Бет" има прекалено много власт в клуба. Тогава Стоилов напусна, а Ивков бе освободен с решение на Надзорния съвет, въпреки острото недоволство на организираните фенове, които подкрепиха двамата и оттогава са в конфликт със Сираков. В хода на делото съдът установи, че при освобождаването на Ивков Надзорният съвет не е мотивирал решението си и по този начин няма как да бъде доказано, че то е взето заради посочените впоследствие негови изказвания или отсъствия от работа. Към април 2023 г. брутната заплата на Ивков вече е била 5969 лева, поради което "Левски" е осъден да му плати 17 907 лева. Освен това клубът трябва да плати на бившия директор и разноски за близо 3000 лева, както и лихва върху присъденото обезщетение, с което общата сума надхвърля 20 000 лева. Решението не е окончателно и може да бъде обжалвано пред Софийския градски съд.

В Търговския регистър на Чехия е вписано заличаване на "Трейс Груп Холд" АД - клон Прага, считано от 30 април . "Трейс Груп Холд" АД - клон Прага е създаден с цел управление на проектите на групата в Чехия и по-сериозно влизане на строителния пазар в Западна Европа. В Чехия компанията изпълняваше проекти, сред които разширение на пречиствателни станции на летището в Прага и строителство на групов водопровод Бенешов - Седличани. "Трейс Груп Холд" АД концентрира всичко в областта на строителството и свързаните с него дейности. Изпълнява големи обществени проекти в областта на инфраструктурата, околната среда, благоустройството и хидро-техническото строителство, енергетиката и строителството на сгради. В пазарния му дял влизат инвестиции, външна търговия и логистика. "Трейс Груп Холд" АД е публично дружество от декември 2007 година. Член е на Камарата на строителите в България, на Българската браншова камара "Пътища", на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България и на Българската търговско-промишлена палата.

Обемът на промишленото производство в Германия през март 2025 г. на годишна база, т.е. спрямо същия месец на 2024 г., намалява с 0,2%. Същевременно годишният спад за февруари беше ревизиран до 4,1%, от предварително обявените 4%. Разгледан на месечна база, т.е. за март спрямо февруари, обемът на промишленото производство в най-голямата европейска икономика се увеличи с 3%, съобщи статистическата служба на страната. Анализаторите очакваха средно ръстът на показателя да е 0,8%, по данни на Trading Economics. Така показателят за март е най-високият от октомври 2021 г. насам. Що се отнася за февруари, ревизираните данни потвърдиха свиването на промишленото производство спрямо предходния месец с 1,3%. Увеличението на промишленото производство през март се дължи главно на ръстта от 19,6% и 8,1%, съответно при производството на фармацевтични продукти и автомобили. При строителния сектор месечният ръст е 2,1%, докато производството в енергетиката спадна с 1,8% спрямо предходния месец. При производството на средства за производство (машини), както и на потребителски стоки, месечният ръст е 4,9%. За 2024 г., според предварителните данни на Destatis, най-голямата европейска икономика се свива с 0,2%, след като и през предходната 2023 година тя също се сви - с 0,3%. Според прогнозата на германската Централна банка, публикувана в средата на декември 2024 г., брутният вътрешен продукт на страната ще се увеличи само с 0,2% през 2025 година. Освен това Бундесбанк прогнозира, че БВП на Германия ще нарасне с 0,8% през 2026 г. и с 0,9% през 2027 година.

Американските компании планират обратно изкупуване на акции за рекордните 500 млрд. долара, тъй като се стремят да използват огромните си парични запаси в момент, когато политиките на президента Доналд Тръмп засилват несигурността при осъществяването на капиталови инвестиции, пише Financial Times. Миналата седмица листнатите в S&P 500 компании заявиха, че очакват да изкупят обратно акции на стойност 192 млрд. долара през следващите месеци, което според Deutsche Bank е най-високата стойност за седмица от 1995 г. насам. Общият брой на обявените обратни изкупувания през последните три месеца достига 518 млрд. долара, което е най-голямата регистрирана тримесечна сума, добавя банката. Финансовите и технологичните групи са сред най-активните компании, като миналата седмица Apple заяви, че планира обратното изкупуване на акции на стойност 100 млрд. долара, след като по-рано Alphabet, компанията майка на Google, обяви, че ще похарчи 70 млрд. долара за подобна програма. Wells Fargo заяви, че планира да изкупи обратно акции на стойност 40 млрд. долара, а Visa ще изкупи допълнителни акции за 30 млрд. долара. Напливът за обратно изкупуване идва в момент, когато сезонът на отчетите започна по-добре от прогнозираното и американските компании разполагат с много парични средства. Тъй като перспективите на компаниите са помрачени от несигурността във връзка с митата, много от тях са привлечени от цените на акциите, които въпреки неотдавнашното възстановяване все още са по-ниски от тези в началото на годината. Нарастващото обратно изкупуване е "отражение на факта, че глобалната митническа несигурност пречи на планирането на оперативните инвестиции", заяви бивш ръководител за капиталовите пазари в голяма американска инвестиционна банка, цитиран от Financial Times. "Ако цената на акциите е спаднала, ръководствата имат въздушно покритие, за да харчат пари за обратно изкупуване и да увеличат печалбата на акция", добавя той. Според стратезите по-силните от очакваното приходи за първото тримесечие са спомогнали за бума на обратното изкупуване. Според JPMorgan досега компаниите от S&P 500 са надминали очакваните печалби на акция със 7.8%, което е "доста над" прогнозата на банката за изненада от 4-5%. До петък S&P 500 записа най-добрата си дневна печеливша серия от 20 години насам, което някои анализатори отчасти обясняват с бързината на съобщенията за обратно изкупуване. Обратните изкупувания станаха все по-популярни, след като намаленията на корпоративните данъци на Тръмп през 2017 г. им остави повече парични средства. По данни на S&P Global миналата година обратните изкупувания от компаниите от S&P 500 са поставили годишен рекорд от 942.5 млрд. долара.

Един от водещите световни производители на електрически превозни средства – китайската компания BYD – обмисля стратегическа промяна в плановете си за Европа, включително и за инвестицията за строителство на завод в турския град Маниса. Причината е, че европейските потребители все още не са напълно готови за преход към изцяло електрически автомобили. Компанията ще постави по-голям акцент върху plug-in хибридните модели (PHEV), които комбинират електрическо задвижване с традиционен двигател с вътрешно горене. До момента BYD предлага само един plug-in хибриден модел – седанът Seal DM-i – на европейския пазар. През 2025 г. компанията планира да пусне поне още два нови хибридни автомобила, като Германия ще бъде основен целеви пазар. Причина за новия курс е и политиката на Европейския съюз, който налага високи мита върху вноса на китайски автомобили. Това принуждава BYD да ускори изграждането на свои производствени бази в Европа. Турция и Унгария вече са избрани за стратегически производствени центрове. Очаква се новите заводи там не само да намалят разходите, но и да засилят конкурентоспособността на марката на европейския пазар. Въпреки че BYD е известен най-вече с батерийните си електромобили, в световен мащаб компанията реализира по-високи продажби на хибридни автомобили. С адаптация към предпочитанията на европейските потребители, BYD се стреми да засили пазарното си присъствие на континента. Очаква се конкретни подробности относно инвестицията в Маниса и <strong>производствените капацитети в Турция да бъдат обявени през следващите месеци. Междувременно двата китайски гиганта – BYD и Tsingshan Holding – обявиха, че се оттеглят от плановете си за разработване на проекти за преработка на литий в Чили. Двете компании са се отказали от проектите си за производство на катоди от литиев карбонат, който се използва в акумулаторните батерии, позовавайки се на глобални търговски фактори. Компаниите са се отказали от плановете си, след като цените на лития се сринаха с около 90% спрямо рекордните стойности в края на 2022 година. Това доведе до значителни финансови загуби за производителите, особено тези с високи производствени разходи, в момент, когато глобалното търсене на електрически превозни средства започна да се забавя.