Българското правителство успя да си набави още 0.5 млрд. лв. за покриване на амбициозните си финансови нужди за 2025 г. В най-големия си аукцион за годината досега финансовото министерство успя да привлече поръчки за близо 972 млн. лв. Ппостигнатата доходност за тригодишните ДЦК от 2.88% остава почти без промяна спрямо предходното отваряне на същата емисия преди месец, когато обаче бяха пласирани едва 100 млн. лв. Това е седми аукцион на ДЦК от началото на годината, като предходните бяха все още в условия без държавата да има приет бюджет за 2025 г. Сумарно за първото тримесечие бяха набрани 1 млрд. лв. Това стана чрез две пласирания на 3- и 7-годишни книжа за по 300 млн. лв. през януари и после по едно пласиране от същите емисии през февруари и март, но за по 100 млн. лв. С реализирания 1.9 млрд. лв. бюджетен дефицит до края на март и свиването на средствата на правителството по сметката му в БНБ до около 6 млрд. лв. към 4 април обаче, сега финансовото министерство изглежда притиснато да ускори набирането на дълг. За следващия понеделник (14 април) вече има насрочен аукцион за седемгодишни ДЦК, като предлаганият обем е 300 млн. лв. Набраните досега 1.5 млрд. лв. дълг са доста далеч от заложеното в бюджета число от 18.9 млрд. лв. Така или иначе България със сигурност няма как да набави нужното си финансиране само от местните институции и ще трябва да излезе и на международните пазари с емисия дълг.

Комисията за конфискация (КОНПИ) е спечелила дела и отнела имущество за 3,3 млн. лв. през 2024 г. по 33 уважени иска. Излиза, че уважените искове са 4,3 пъти по малко от бюджета на комисията - 14,2 млн. лв. за 2024 г. КОНПИ се отдели от антикорупционната комисия КПКОНПИ през октомври 2023 г. Тогава от мегаструктурата бяха сглобени 2 комисии - за противодействие на корупцията (КПК) и за конфискация на незаконно придобито имущество (КОНПИ). През 2024 г. са образувани 2833 проверки и Комисията е приела 58 решения за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество, с цена на бъдещи исковете малко над 20 млн. лв. Поискани са обезпечителни мерки за 19,8 млн. лв., от които съдът е одобрил за обезпечителни мерки върху имущество за 17 млн. лв. В съдилищата са внесени 77 искови молби за конфискация на имущество за 28 млн. лв. Висящите дела за конфискация са 687. Общият размер на претендираното за отнемане имущество е 2,1 млрд. лв. А запорираното имущество е за 16 млн. лв. Към края на 2024 г. КОНПИ пази и съхранява обезпечено имущество на обща стойност 21 млн. лв., в това число моторни превозни средства, парични суми в български лева и чужда валута и дивиденти по запорирани суми, ценни книжа и движими вещи от благородни метали.

„Ай Ти Еф Груп“ АД е продало всички облигации от новата емисия, като набраната сума е максималната заложена при предлагането – 8 млн. евро. Облигациите са реализирани при условията на частно пласиране. Над 100 инвеститора са били поканени да запишат от новите книжа, като сред тях са както институционални инвеститори в лицето на чуждестранни инвестиционни фондове, взаимни фондове и инвестиционни посредници, така и индивидуални лица. Предвижда се последваща регистрация на облигациите на Българската фондова борса (БФБ), като това ще стане след потвърждение на необходимия проспект в рамките на следващите шест месеца. Продадените облигации са 8 хил. броя с номинал 1000 евро всяка. Годишната лихва възлиза на 13%, а срокът е 7 години и 2 месеца, с падеж 7 април 2032 г. Лихвените плащания ще са шестмесечни, като първото ще е на 4 юни 2025 г. Главницата се предвижда да бъде изплатена на пет вноски по 1 млн. евро, като се започне от 4 декември 2029 г. На падеж се предвижда изплащането на финалните 3 млн. евро. Емитентът залага кол опция (т.е. обратно изкупуване на облигациите) на 10-то, 11-то, 12-то и 13-то лихвено плащане, които са в периода 4 декември 2029 г. – 4 юни 2031 г. „Ай Ти Еф Груп“ има още две емисии облигации, които се търгуват на БФБ. Едната е от 2020 г., а другата – от миналата година, когато компанията набра 3,9 млн. евро също от подбрани инвеститори при 13% лихва. Компанията отчете 60% ръст на приходите за 2024 г. до 26,3 млн. лева. Общият обем на отпуснатите кредити за миналата година се увеличава с 50% до 52 млн. лева, а печалбата нараства до 4 млн. лева.

Freedom Holding Corporation - финансов гигант, листван на американската борса и с моментна пазарна оценка от над 9 милиарда долара, е открил своето представителство в България - "Фрийдъм24 България" ЕДПК. Компанията се занимава с финансови услуги, най-вече като инвестиционен посредник, и оперира на повечето европейски пазари. Под търговското си име Freedom24, оперира и платформата за търговия с акции, облигации и други финансови инструменти. Компанията, която осигурява на гражданите на бившите съветски републики достъп до американския, руския и европейския капиталов пазар. Нейн създател и глобален ръководител е Тимур Турлов, чието богатство към момента се оценява на 5.7 милиарда долара. Freedom Finance планира да разшири българския си офис в търсене на нови клиенти и по-голям пазарен дял. България става регионален хъб за бизнеса на Freedom Finance, който да отговаря за пазарите в Румъния, Сърбия, Словения и Хърватия. Към момента екипът се грижи за 9200 клиенти, като активите под управление варират около 9 милиона евро. Платформата Freedom24 дава възможности и за двата типа потребители - тези, които активно търгуват с финансови инструменти и тези, които предпочитат пасивното спестяване.

Нетера, глобален доставчик на телекомуникационни услуги и решения за управление на ИТ активи, вече е официален дистрибутор на Starlink – технология на SpaceX, която осигурява бърз интернет с минимално времезакъснение чрез сателити в ниска околоземна орбита (LEO). Starlink надгражда решенията за свързаност на Нетера, за да гарантира интернет без прекъсване дори в най-изолираните и труднодостъпни райони. Услугата е подходяща за разнообразни бизнес нужди и може да се внедри бързо, в рамките на няколко дни – както самостоятелно, така и в комбинация с други технологии на Нетера. "Ниската околоземна орбита на Starlink гарантира бърза връзка с минимално закъснение, което е изключително важно за модерния бизнес. В комбинация с глобалната инфраструктура на Нетера, решението осигурява надеждна свързаност дори в най-отдалечените точки на света", казва Невен Дилков, основател и управител на Нетера.

"ФлаваПълс" е компания, която се занимава с жълт грах, или фава. "ФлаваПълс" е с чуждестранно участие и работи в растящия бизнес с растителен протеин. Дружеството има новоизградена фабрика в "Индустриален парк Шумен", в която произвежда грахов концентрат, брашно и др. Предприятието е открито в средата на 2023 г., като локацията е избрана заради близостта с производители на жълт грах защото за разлика от соята, той не съдържа алергени. Освен протеинови концентрати, предприятието предлага скорбяла /нишесте/ и грахови трици. Компанията има сертификат за инвеститор клас А от 2023 г., като тогава е обявена инвестиция 16.5 млн. лв. за три години. В нея към есента на миналата година работят 38 души. Ръстът в приходите е продължил и през 2024 г., като те надхвърлят 11 млн. лв., или нов годишен ръст с 323%. Като нова инвестиция очаквано "ФлаваПълс" отчита голяма загуба за 2023 г. Година по-рано компанията взима кредит от ОББ за общо 7.6 млн. евро, като после частта за оборотни средства е увеличена. Основният собственик е CommoSupply, която е консултантска земеделска компания, специализирана в маслодайни семена, биодизел и зърно.

Инж. Енчо Петров, управител на общинското дружество "Пътнически превози" в Сливен пое цялата отговорност за инцидента с лифта в местността Карандила, при който пострадаха двама души. Управителят на общинския превозвач посочи, че ремонтът е бил труден, особено доставката на части, с изискванията, свързани с наредбата за експлоатация. Той бе категоричен, че това е една сериозна придобивка за Сливен и въпреки случилото се трябва да продължи да функционира. Последния ремонт на лифта е бил осъществен от дружествата "Берко-90- Берковски" и КВЛ "Княжево-Копитото". Обновяването на въжената линия беше направено по големия интегриран проект за развитието на туризма и културно-историческото наследство на община Сливен и започна през ноември 2023 година. Направена беше подмяна на двигателите, въжетата, има повече седалки с възможност за качване на велосипеди. Стълбовете са рехабилитирани. Основен ремонт беше направен и на станциите.

Както износът, така и вносът в сектора на селското стопанство и храните на Европейския съюз са достигнали рекордни нива, показва доклад на Европейската комисия (ЕК) за 2024 г. Въпреки продължаващите световни предизвикателства докладът очертава положително развитие в някои сегменти. Търговският баланс на ЕС в областта на хранително-вкусовата промишленост е до голяма степен положителен - 63,6 млрд. евро. На годишна база общият износ на селскостопански и хранителни продукти от ЕС се е увеличил с 3 на сто, или 6,6 милиарда евро, до 235,4 милиарда евро. Великобритания е останала водеща дестинация с 23 на сто от износа на ЕС (53,9 милиарда евро). Износът за Русия и Китай е намалял. Докато зърнените продукти (24,8 милиарда евро или 11 на сто), млечните продукти (19,7 милиарда евро или 8 на сто) и виното (17,4 милиарда евро или 7 на сто) са начело в списъка на продуктите в сектора, то маслините и какаовите продукти са имали най-голямо увеличение на стойността, което се дължи до голяма степен на скока на цените им. Вносът в хранително-вкусовата промишленост също е достигнал ново рекордно ниво, като е нараснал с 8 на сто, или 12,4 млрд. евро, до 171,8 млрд. евро. Това се дължи основно на рязкото увеличение на цените на вноса на какаото, както и на кафето, плодовете и ядките. От своя страна износът на зърнени култури е спаднал поради по-ниските цени и обеми. Великобритания, Украйна и Бразилия остават най-големите източници на вносни стоки. Най-значително увеличение на износа за ЕС се наблюдава в Кот д'Ивоар, Украйна и Нигерия. Вносът от Русия и Австралия е намалял, съответно с 865 милиона евро (46 на сто) и 722 милиона евро (28 на сто). ЕС продължава да търгува с широк кръг търговски партньори и да изнася диверсифицирана кошница от продукти, което допринася за устойчивостта на сектора, пише в доклада.

Обявени от президента на САЩ Доналд Тръмп нови мита миналата седмица, най-вероятно ще доведат до ускоряване повишаването на цените както на вносните стоки, така и на американските, счита главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase Co., Джейми Даймън. По думите му, "вероятно ще има инфлационни последици не само за вносните стоки, но и за американските, тъй като себестойността на стоките нараства, както и търсенето на американски стоки се увеличава." Според него, инфлацията ще се окаже по-устойчива, отколкото мнозина очакват, поради което лихвените проценти може да се запазят високи, дори при охлаждане на икономиката. Дали въведените нови мита ще предизвикат рецесия или не, сега не би могло да се каже, но те със сигурност ще забавят икономическия растеж, отбелязва Даймън. По неговите думи, външнотърговската политика на Тръмп е създала "голяма несигурност", включително въздействието върху: щатския долар, глобалните капиталови потоци, корпоративните печалби и реакцията на търговските партньори от чужбина. "Колкото по-скоро бъде решен този проблем, толкова по-добре, защото някои от негативните последици нарастват и се натрупват с времето и ще бъде трудно процесът да се обърне", посочва главният изпълнителен директор на най-голямата американска банка. "При това американската икономика вече отслабваше и през последните седмици, преди изявлението на Тръмп за митата, отбеляза още Даймън. "Икономиката функционира в среда на значителна турбулентност (включително геополитическа турбулентност), може да има положителни ефекти от данъчната реформа и намаляването на регулациите, а отрицателни ефекти - от митата и "търговските войни". Освен това има устойчива инфлация, висок бюджетен дефицит и продължаващи високи волатилност и цени на активите", пише главният изпълнителен директор на JPMorgan Chase в писмото до акционерите.Той обобщава, че "изглежда пазарите продължават да оценяват (бизнес) активите, изхождайки от предположението, че все пак ще има (в САЩ) доста меко "приземяване". За което обаче аз не бих бил толкова сигурен."

Валутните резерви на Китай остават над 3,2 трилиона щатски долара за 16 поредни месеца, показват официални данни от понеделник, съобщи КМГ. Точният размер на резервите е 3,2407 трилиона щатски долара в края на март 2025 г., което е увеличение с 13,4 милиарда или 0,42% спрямо предходния месец, според Държавната администрация за чуждестранна валута. Местни анализатори смятат, че силните валутни позиции на страната отразяват стабилните външни баланси и устойчивите икономически основи – служейки като критичен буфер срещу глобалните сътресения. Благодарение на диверсифицираните търговски партньорства, структурните подобрения във външната търговия и нарастващата привлекателност на активите, деноминирани в юани, платежният баланс на Китай има всички условия да остане стабилен, укрепвайки основата за стабилни валутни резерви, посочва Уън Бин, главен икономист в банка „Миншън" (China Minsheng Bank).