Парите в обращение в България намаляват с 0,3 на сто на годишна база през второто тримесечие на тази година до общо 29,323 млрд. лева. Това представлява понижение от 90,9 млн. лева спрямо същия период на миналата 2024 година. Последното намаление на парите в обращение на годишна база е било през юли 2010 година, посочват от БНБ. През периода април - юни 2025 г. парите в обращение намаляват със 775,4 млн. лв., или с 2,6 на сто в сравнение с края на март 2025 година. В края на юни 2025 г. в обращение са били 569,5 млн. броя банкноти, които са с 14,2 млн. броя, или с 2,4 на сто по-малко в сравнение с края на март 2025 г. За същия период общата им стойност намалява с 2,7 на сто, достигайки 28,644 млрд. лв. към края на месец юни тази година. За едногодишен период броят на банкнотите в обращение намалява с 21,1 млн. (3,6 на сто), а стойността им - със 118,8 млн. лв. (0,4 на сто). Броят на банкнотите в обращение у нас към края на юни е най-нисък от 2 години насам.

Базовата сметка, наричана платежна сметка за основни операции, бе прокарана с приемането на Бюджет 2023 от тогавашния финансов министър Асен Василев, който въведе задължение едрият бизнес да плаща заплати само по банков път. Така върху въпросната „базова“ сметка таксата за обслужване бе премахната, заедно с тази за тегления в брой, които бяха неограничени като брой. Основният замисъл зад сметката бе тя да е безплатна, когато сумите в нея постъпват от заплати (без ограничение в размера), пенсии, социални помощи и обезщетения, стипендии за ученици, студенти и докторанти. Уловката бе, че за да открие такава сметка, потребителят не може да има други активни банкови сметки, а обслужващата банкова институция може едностранно да я закрие, ако той все пак открие други разплащателни сметки. След това обаче стана ясно, че тъй като законодателството бе прокарано набързо и липсват общи изисквания, банките прилагат собствени подходи и условия, като например продуктът да върви без мобилно банкиране или без физическа карта. Освен това, на база проверка в тарифите на банките, няма почти нищо, освободено от такси. Отделно се оказа и че броят на откритите базови сметки тогава е нисък – едва 1000 – 2000 броя, а към юли 2025 г. те са само 4000 броя, сочи статистика на Министерството на финансите (МФ). За справка, данните на Българска народна банка (БНБ) показват, че към 31 декември 2024 г. в страната има 15.20 млн. активни банкови сметки. Иначе казано, едва 0.2% от банковите сметки са базови и без такси. По инициатива на Асоциацията на банките в България се предложи в края на миналата година броят на безплатните тегления да се фиксира до три месечно, но с последните промени в Закона за платежните услуги и платежните системи Народното събрание (НС) сега го ограничават до 10 броя тегления на банкомат на обслужващата банка.

Базираната в Австрия енергийна група с фокус върху възобновяемата енергия Renalfa IPP, която има инвестиции и в България, договори 315 млн. евро финансиране от консорциум от кредитни институции начело с Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Средствата се предоставят на холдингово равнище (т.нар. Holdco Financing) и ще бъдат използвани за ускоряване на прехода към зелена енергетика в Централна и Източна Европа, съобщават от ЕБВР. Финансирането ще подкрепи инвестиционната програма на Renalfa IPP на обща стойност 1.2 млрд. евро, която предвижда изграждането на близо 1.6 гигавата производствени мощности и близо 3.3 гигаватчаса системи за съхранение на енергия от батерии (BESS) в България, Унгария, Румъния и Северна Македония. Парите от заема ще бъдат използвани в три основни направления - за инсталиране на системи за съхранение на ток към съществуващи ВЕИ централи в България, Унгария и Северна Македония, за изграждане на нова соларна централа с мощност 500 мВт в Унгария, както и за още един фотоволтаичен парк в Румъния с подобна мощност. Начело на групата кредитори е ЕБВР, която осигурява 100 млн. евро собствено финансиране и мобилизира допълнителни 100 млн. евро от търговски участници под формата на А/Б заем. По сделката е осигурена и гаранция за първа загуба по линия на програмата InvestEU, чието наличие допринася за преодоляване на рисковете, свързани с производството на възобновяема енергия от търговци и с иновативните технологии за съхранение. В консорциума участват още Черноморската банка за търговия и развитие (ЧБТР), унгарската OTP Bank (OTP), словенската Нова Люблянска банка (NLB), италианската Unicredit и австрийската Kommunalkredit. Renalfa IPP е един от водещите инвеститори и разработчици в Източна Европа с повече от 450 мегавата оперативни активи или проекти в активно строителство и повече от 1 гигавата проекти в късен етап на развитие. Компанията е активна в Полша, Унгария, Румъния, България и Северна Македония. Компанията е съвместно предприятие между френския фонд мениджър на инфраструктурни фондове RGREEN INVEST и базираната във Виена Renalfa Solarpro Group, в която акционер е и издателят на "Капитал" Иво Прокопиев. Групата има няколко енергийни обекта в България - соларни и вятърни паркове, както и системи за съхранение на енергия. В процес на изграждане е и новата хибридна ВЕИ централа "Тенево", включваща соларен парк с капацитет близо 240 мВт, система за съхранение с параметри 250 мВт/500 мВтч, както и бъдещ вятърен парк с мощност 250 мегавата.

Университетска болница „Медика-Русе“ закупува бившия Педагогически институт в гр. Русе. Сделката става факт, след като преди малко повече от половин година правителството промени статута на имота от публична държавна собственост на частна държавна собственост. До там пък се стигна в резултат на становище, изразено още през 2017 година от Русенския университет, че сградите на бившия Педагогически факултет са с отпаднала необходимост. С подписването на договора се извършва продажба без търг и конкурс /съгласно условията на Закона за насърчаване на инвестициите и Правилника за прилагането му/, като от Университетска болница „Медика-Русе“ е поет ангажимент за реализиране на инвестиция в размер на 25 милиона лева в следващите три години. Сумарната стойност на инвестицията заедно с покупко-продажбата надхвърля 32 милиона лева. Благодарение на инвестиционното намерение на едно от водещите лечебни заведения в страната до края на април 2028 година на мястото на пустеещите и тънещи в разруха сгради ще се изгради и ще се оборудва учебно-терапевтичен блок. Мащабният проект включва още заедно с Русенския университет „Ангел Кънчев“ и УМБАЛ „Медика-Русе“ да създадат медицински факултет.

На ул. "Пиротска" 104 в София, точно преди реката, на мястото на бивш паркинг, вече е в строеж и 14-етажната Pirotska Residence с 18.4 хил. кв.м РЗП - общо 20 хил. кв.м със сутерен. Основата й ще заема 1.9 дка от терен 2.4 дка. Паркингът с 80 места ще бъде на подземния, партерния и първия надземен етаж. Инвеститорите "Дитекс груп" са от Бургас, но от години строят и в София. В "Дитекс груп" на практика равни дялове имат три компании, и трите регистрирани в Бургас - "Ти Ви хотел", "Унистрой холдинг" и "Дитекс прайм". "Ти Ви хотел" - дружество на семейството на Владимир Колев-баща, и "Унистрой холдинг" - семейна компания на Велизар Алексиев, участват чрез общото си "Ситибилд груп". То е регистрирано през 2016 г. и в него съдружниците са с равни дялове. Двете фирми заедно са построили над 35 сгради с над 2500 апартамента. Първият им общ проект е "Арена изгрев", сграда с 363 апартамента в Бургас. В Бургас сега развиват три големи проекта. "Пикадили резидънс" - на мястото на бившия супермаркет с 375 апартамента. Magnolia Residence ще бъде със 194 апартамента. Комплексът е на терен, предоставен от Съюза на архитектите срещу обезщетение. Догодина започват и жилищната сграда на мястото на емблематичния бургарски хотел "Мираж", който предстои да бъде съборен. Собствениците - братя Диневи, също предоставят терена срещу обезщетение. В София двете компании имат сгради в "Младост", "Дружба", "Витоша". Строили са "Резиденция Диневи" в "Лозенец", до Семинарията. Техни са жилищната сграда RUHaus в район "Витоша", 17-етажната сграда "Естера" до "Черни връх" и др. Третият съдружник - "Дитекс прайм", е компания на Димитър Найденов, регистрирана през 2022 г. Той е юрист и политик, собственик на заведения в Бургас, бивш депутат в три народни събрания от "Да, България" и общински съветник в града до 2021 г. В края на 2023 г. купуват терена от 2.4 дка на "Пиротска" на цена от 9.4 млн. лева. После имотът е ипотекиран заедно с друг обект в Уникредит Булбанк срещу по-голям кредит, от който обаче за този проект са също 9.4 млн. лева. Продавач на земята е дружеството "Прайм пропъти БГ" на Сава Чоролеев, също бургаски бизнесмен, известен като председател на съвета на директорите на производителя на захарни изделия "Победа" и на клуба по бокс "Победа - Черноморец". Той има ваканционни хотели, основно по морето, а преди няколко години придоби и "Гранд хотел Пловдив". В София Чоролеев е известен и със спорния си проект за две свързани 50-метрови сгради за хотел до мол "Парадайз".

Община Враца, в партньорство с Община Монтана, „Тролейбусен транспорт-Врацаˮ ЕООД и „Монтана-Автобусен транспортˮ ЕООД изпълнява Инвестиция „Мобилност и зелен транспорт в общините Враца и Монтанаˮ, финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Стойността на доставените 6 електробуси и 3 зарядни станции за тях, включена в общата стойност на безвъзмездното финансиране, представлява държавна помощ за оператора на услугата за извършване на обществен превоз на пътници и партньор по инвестицията - „Тролейбусен транспорт-Врацаˮ ЕООД. Активите, придобити по изпълняваната Инвестиция, остават в собственост на Община Враца, която съгласно условията за изпълнение на Инвестицията трябва да ги предостави на оператора на услугата под наем с договор, за извършване на обществен превоз на пътници на територията на община Враца, сключен между Община Враца и „Тролейбусен транспорт-Врацаˮ ЕООД.

Германското дъщерно дружество на добре познатия и в България дискаунт търговец Pepco изпадна в несъстоятелност. Pepco Germany GmbH вече е подала молба за фалит в съда. Причините: оперативна загуба и структурни предизвикателства в мрежата от магазини. Близо 500 служители в 64-те германски магазина ще получат обезщетения заради изпадането в несъстоятелност. Магазините, които са разположени предимно в Източна Германия, засега ще останат отворени. Базираната в Полша Pepco Group обявиха, че искат да продадат бизнеса си във Великобритания, за да избегнат фалит. Става дума за британските магазини за дрехи Poundland. Като причина за продажбата на бизнеса бяха изтъкнати финансови затруднения на фона на предстоящи бюджетни мерки във Великобритания, които са щели да доведат до скок на разходите за заплати. Pepco навлезе на германския пазар през 2022 година. По това време компанията обяви дългосрочната си цел да отвори до 2000 магазина в страната. Групата Pepco управлява около 4000 магазина в 18 страни в Европа, в които работят над 31 000 души. Първите магазини на компанията отварят врати в Полша през 2004 година. Германското дъщерно дружество на Pepco, която към днешна дата има 181 магазина в България, разполага с 64 филиала в Германия.

Реалното потребление на домакинствата на глава от населението в ЕС е намаляло с 0,3 на сто през първото тримесечие на 2025 г. на тримесечна база след увеличение от 0,4 на сто през предходното тримесечие. В същото време реалното потребление на домакинствата на глава от населението в еврозоната е спаднало с 0,2 на сто през първото тримесечие на годината след увеличение с 0,4 на сто през предходното тримесечие. Реалните доходи на домакинствата на глава от населението в ЕС са били надолу с 0,2 на сто след увеличение с 0,3 на сто през четвъртото тримесечие на 2024 г. През същия период реалните доходи на домакинствата на глава от населението в страните, използващи единната валута са намалели с 0,1 на сто, след като през четвъртото тримесечие на 2024 г. се увеличиха с 0,2 на сто. Както в ЕС, така и в еврозоната равнището на инвестициите на домакинствата е останало без изменение през първото тримесечие в сравнение с предишното тримесечие. Сред страните от ЕС, за които има налични данни, делът на инвестициите се увеличава в четири държави членки, остава без промени в шест и намалява в пет, пише БТА. В Нидерландия и Дания увеличението е съответно с 0,6 пр.п. и 0,2 пр.п., а най-голямо намаление се наблюдава в Белгия (-0,5 пр.п.), Гърция (-0,3 пр.п.) и Унгария (-0,2 пр.п.).

За първи път в историята на Съединените щати Конгресът обмисля законопроект, който не се отнася до религията като институция, а до един-единствен духовник – действащия папа. Повод за проекта е, че папа Лъв XIV, родом от Чикаго, има двойно гражданство – американско и перуанско, и сега оглавява чуждата държава Ватикана. Конгресменът-републиканец Джеф Хърд (щата Колорадо) е внесъл законопроект с названието „Закон за защита на светия суверенитет" (H.R. 4501), който е подписан и от други шестима депутати негови съпартийци. Целта му е ясна -да защити американското гражданство на всеки американец, избран за глава на Римокатолическата църква, и да му осигури пълно освобождаване от федерални данъци. Основният казус се крие в американското законодателство, според което всеки гражданин на САЩ трябва да декларира доходите си пред американската Данъчна служба (Internal Revenue Service, IRS), независимо къде живее и откъде идват тези доходи. Все пак е предвидена възможност за частично освобождаване от плащане на данъци за гражданите, живеещи в чужбина, с цел да се гарантира целостта на техните доходи, но става дума именно за частично, а не за пълно освобождаване. Задължението да се допринася за публичните разходи на САЩ се отнася и за свещениците, както и за онези, които работят за чуждо правителство. Теоретично, дори папата трябва да подава данъчна декларация и да разкрива банковите си сметки в чужбина. Юристи като Пол Хънкър, експерт по имиграционно право, предупреждават пред Catholic News Agency, че папата формално попада в обхвата на закона, освен ако изрично не се откаже от гражданството си или Конгресът не приеме специално изключение. Ситуацията се усложнява и от факта, че Светият отец управлява значителни фондове – включително дарения и т.нар. Обол на Свети Петър. Макар и не лични, те са под неговата пряка отговорност. Това отваря вратата за нови тълкувания от страна на IRS относно тяхната облагаемост. Според разследване на католическия сайт The Pillar, в държавния секретариат на Ватикана се обсъждат възможни стъпки за ограничаване на какъвто и да било контрол от страна на американските данъчни власти върху църковните средства. Една от идеите, около която се дискутира, макар че не е официално потвърдено, е отказът на папа Лъв XIVот американско гражданство. В същото време липсата на яснота относно така наречената „папска заплата" допълнително усложнява въпроса. Предшествениците на Лъв XIV формално са се отказвали от символичното възнаграждение, но IRS може да приеме някои църковни ресурси за облагаеми, ако липсва достатъчна отчетност. Една от скритите цели на законопроекта е да предотврати възможна автоматична загуба на американско гражданство поради заемането на чуждестранен държавен пост. В действителност, според сега действащата норма, се предполага, че гражданинът трябва да е действал съзнателно с намерението да се откаже от гражданството си. Допълнителен проблем е хипотетичната възможност папата като американски гражданин да бъде съден в САЩ за дела, свързани с предишни кризи в Църквата. Въпреки че Светият престол се ползва с международен имунитет, американското право позволява някои съдебни процедури срещу граждани на САЩ, дори ако те живеят зад граница.

Китай създаде държавна компания за термоядрена енергия като поредна стъпка в стремежа си да комерсиализира този почти неизчерпаем източник на чиста енергия. Компанията China Fusion Energy Co. Ltd (CFEC), дъщерно дружество на Китайската национална ядрена корпорация (CNNC), беше представена в Шанхай тази седмица и има регистриран капитал от 15 милиарда юана (2,1 милиарда щатски долара). Тя се позиционира като иновационен двигател за развитие на инженерството и комерсиализацията на термоядрения синтез в Китай, и е натоварена със задачата да разработва платформи за технологични изследвания и капиталови операции, се казва в съобщението на CFEC по повода. През 2024 г. Китай обяви приоритетна подкрепа за основни бъдещи енергийни технологии, с фокус върху ядрения синтез, в опит да ускори прехода на тази авангардна технология от лабораторно към практическото приложение. Според CITIC Securities, световният пазар на устройства за ядрен синтез може да достигне мащаб от 2,26 трилиона юана между 2030 и 2035 г. През март екип на компанията Energy Singularity в Шанхай постигна пробив в технологията за високотемпературни свръхпроводящи токамаци, като техният магнит надмина предишния рекорд, поставен от Масачузетския технологичен институт и Commonwealth Fusion Systems в Съединените щати. Този шанхайски стартъп обяви план за завършване на своя токамак от следващо поколение до 2027 г., като се стреми към 10-кратно увеличение на енергията, което е критичен етап за жизнеспособността на търговския термоядрен синтез. В допълнение две провинции във вътрешността на Китай значително разшириха научните изследвания и инвестициите в сектора на термоядрената енергия. Провинция Анхуей активно изгражда експериментален свръхпроводящ токамак с горяща плазма (BEST) в град Хъфей, който се очаква да демонстрира производство на електроенергия чрез термоядрен синтез за първи път в историята. Очаква се масивното съоръжение, подобрена версия на рекордния експериментален усъвършенстван свръхпроводящ токамак, който в момента работи в изследователски институт в града, също да бъде завършено до 2027 г. Fusion Energy Tech., компанията, базирана в Хефей, която изгражда BEST, е друга голяма фирма с мажоритарен държавен капитал и регистриран капитал от 14,5 милиарда юана. Китайският автомобилен производител NIO е един от основните ѝ акционери. Инженерите там се стремят да изградят демонстрационен реактор за термоядрен синтез, базиран на проекта BEST. Очаква се търговските операции да започнат някъде между 2040 и 2050 г. Отделно, изследователски и търговски организации в провинция Съчуан проучват различни технически пътища за добиване на енергия от термоядрен синтез, включително токамак, конфигурация с линейно обърнато поле (FRC), инерционно ограничение и магнитно задвижван термоядрен синтез. Миналия петък, стартъп за термоядрен синтез от град Чънду, постигна плазмено запалване в своето FRC устройство, HHMAX-901, отбелязвайки важен етап към мащабирането на технологията за търговска употреба. По подобен начин, базираната в САЩ компания Helion Energy планира да възприеме този подход и се очаква да започне да доставя енергия на Microsoft до 2028 г. Неотдавнашен анализ на MIT Technology Review показва, че стабилната индустриална база на Китай би могла да позволи на развиващия се сектор на термоядрената енергия да „изкачи кривата на обучение много по-бързо и по-ефективно" от своите световни конкуренти.