Оборотите в търговията на дребно в България през юни се увеличават с 0,5% спрямо предходния месец, сочат предварителните и сезонно изгладени данни на Националния статистически институт (НСИ). В тях не се включва търговията с автомобили и мотоциклети. Търговският оборот нараства със 7,1% спрямо година по-рано според календарно изгладените данни. Ръстът на търговския оборот се забавя в сравнение с темпа през май, когато нарасна със 7,9% на годишна база и с 0,8% на месечна. През юни на месечна база НСИ отчита увеличение на оборота само в групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 1,5%. При „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ и „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ се наблюдава намаление, съответно с 5,1 и 0,2%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ по-значително повишение е регистрирано при „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет“ - с 6% и при „Търговия с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности“ - с 4,7%. През юни националната статистика регистрира нарастване на годишна база на оборота при всички големи групи: „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 9,9%, „Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия“ - с 4,1% и „Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали“ - с 3,1%. В групата „Търговия на дребно с нехранителни стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали“ ръст е регистриран при всички подгрупи, като по-съществен е отчетен при „Търговия на дребно чрез поръчки по пощата, телефона или Интернет“ - с 26,4% и при „Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия“ - с 22,5%.

България запазва първото си място сред страните от Европейския съюз по годишен ръст в производството на услуги и през май 2026 г. Това показват най-новите календарно изгладени данни на европейската статистическа служба Евростат. Родният сектор на услугите (без финансовите и публичните) е увеличил обема на производството си с 8,1% на годишна база. Макар това да представлява известно забавяне спрямо отчетените през април 9,3% (най-високият показател от ноември 2022 г.), страната ни остава начело в ЕС за втори пореден месец. Май е и осмият пореден месец на годишно разширяване на сектора у нас. На месечна база (спрямо април) обемът на производството в българския сектор на услугите остава без промяна (0,0% растеж). За сравнение, през април страната ни беляза най-високия месечен скок в целия ЕС от 2,0%. Потвърждение за застой на месечна база дадоха и данните на Националния статистически институт (НСИ), според които общият индекс на производството в бизнес услугите през май запазва равнището си спрямо април. За разлика от България, в ЕС и еврозоната се наблюдава ускорение на месечна база. През май производството на услуги в двете зони нараства с 0,8% спрямо април (след съответно 0,3% за ЕС и 0,7% за еврозоната месец по-рано). На годишна база обемът на услугите в ЕС и еврозоната се повишава с 2,4%. Основен двигател за европейския растеж остава секторът на информационните и комуникационните технологии (ИКТ), където е отчетен годишен скок от 4,7% в ЕС и 4,6% в еврозоната.

Един от сравнително малките преработватели на семена - "Тръст агро", чийто завод се намира край Омуртаг, заявява амбиции да навлезе в нелекия бизнес с търговията на зърно. Наскоро компанията купи зърнобаза в Провадия, собственост досега на една от затруднените фирми - "Фарм сенс". Сделката стана през търг, организиран от един от кредиторите - Обединена българска банка (ОББ). Наддаването, което практически е липсвало, тъй като само "Тръст агро" е имала изрядни документи, е започнало от 1.25 млн. евро без ДДС. С новата придобивка компанията планира да навлезе в търговията, като залага на опита на новия си мажоритарен собственик - "Прогрес холдинг" на Александър Минов, която през март придоби 60% от дружеството. Сред целите й е и пазарът на торове. "Тръст агро" е създадена като семейна компания през 2010 г. и преработва семена от кориандър и слънчоглед. Предприятието се намира в село Беломорци, община Омуртаг, като през годините мощностите поетапно са разширявани и сега фабриката разполага с близо 70 хил. кв.м площ и общо 5 цеха, както и близо 90 работници към май тази година. Основните крайни продукти включват белена слънчогледова ядка, чипс (начупен слънчоглед), пелети от слънчогледови люспи и кориандър, както и бутилирано олио. Компанията има дъщерно дружество - "Агровариант", в сферата на земеделието, което отглежда различни култури, включително слънчоглед и кориандър. За 2024-2025 г. фирмата е обработила 85 ха собствена земя и 825 ха земя под аренда. Основен клиент на "Агровариант" за слънчогледа и кориандъра е "Тръст агро", а за пшеницата - ADM и COFCO International. Капацитетът на преработващата фабрика в Беломорци обаче е значително по-голям - около 70 хил. тона годишно, поради което "Тръст агро" работи и с над 250 преки земеделски производители, от които купува суровина. Преработените семена са предназначени както за вътрешния пазар, така и за износ. Около 50% от пелетите се изнасят за Гърция, Румъния и Македония. Основни клиенти са ферми за бройлери, парници, както и хотели и къщи. Приходите като цяло растат, с изключение на критичната за сектора 2023 г., като през 2024 г. достигат близо 35 млн. евро.. Доскоро едноличен собственик на компанията беше Соня Бахчеванова, но бизнесът реално се движеше от сина й Иван Бахчеванов и съпругата му Нели Кварацхелия. През март 2026 г. влезе нов мажоритарен собственик - "Прогрес холдинг", който придоби 60% от дяловете. Останалите 40% пък бяха поети поравно от Бахчеванов и Кварацхелия, като Соня Бахчеванова остава съуправител на дружеството заедно с Кварацхелия. Смяната на собствеността стана през увеличение на капитала от 5 евро до 255.6 хил. евро. Преди три години подобна сделка беше сключена и за свързаното "Тръст енерджи МБ", което произвежда електроенергия от ВЕИ. Собствеността в него сега се поделя между "Прогрес холдинг" (50%) и Иван Бахчеванов и Нели Кварацхелия (по 25%). През 2023 г. компанията започна да изгражда фотоволтаичен парк в село Баячево, община Търговище, който беше въведен в експлоатация през 2025 г. Електроенергията от него се продава на свободния пазар. "Прогрес холдинг" има дъщерни дружества в различни сектори, включително "Ариетис", която търгува на едро със зърнени и маслодайни култури, но продажбите й не са големи (554 хил. евро за 2024 г.). Извън холдинга обаче собственикът Александър Минов, който е с двойно украинско-българско гражданство, има много по-голям зърнен бизнес. Заедно с грузинеца Шота Хаджишвили той притежава регистрираната в Швейцария Risoil, която се занимава с международна търговия с растителни масла и зърнени култури, основно украинска продукция. Компанията притежава и оперира и един от най-големите терминали в Черноморския басейн - в Черноморск (Украйна). Няма информация за приходите на дружеството. Минов и Хаджишвили са също крайни съсобственици на българската "Рисойл Европа", която търгува с царевица, пшеница, сурово слънчогледово олио и др., отново предимно украински, като пазарите й са в страната и Европейския съюз. "Рисойл Европа" е с оборот 211.3 млн. евро за 2024 г. През "Прогрес холдинг", а вече и през "Тръст агро", Минов участва и в производителя на олио "Бисер олива", където партньори са собствениците на производителя на пилешко месо "Градус". Холдингът държи и половината от дяловете в дистрибутора "Бисер дистрибюшън". Зърнобазата в Провадия, която "Тръст агро" купи на търг в края на юли, беше част от активи на "Фарм сенс", които ОББ предложи за продажба. Освен базата в Провадия на търга бяха предложени и съоръжения в Добрич, Каварна и село Преселенци, както и склад в Добрич при обща начална цена 9.2 млн. евро. Кандидати за другите активи обаче не е имало. Базата в Провадия е с площ 14 хил. кв.м и включва сгради и оборудване. Общият й капацитет за съхранение е около 30 хил. тона. По думите на Иван Бахчеванов тя се нуждае от ремонт. Предимството й обаче е близостта до преработващата фабрика в Беломорци, както и до пристанищата Варна-запад и Варна-изток. Само във фабриката в Беломорци за последната година са инвестирани над 1.5 млн. евро в нов склад, допълнителни мощности и машини с изкуствен интелект. Компанията разширява и соларния си парк, който е за собствени нужди и в момента е с мощност 1 мВт, планира и поставяне на батерии, като целта е да може да покрие потреблението си с увеличаването на капацитета. Други над 3 млн. евро са вложени за последните две години в модернизация в старозагорската "Бисер олива", към чиято група "Тръст агро" принадлежи. 

Производителят на прецизни механични и хидравлични детайли Астроида ООД инвестира в модернизация на производствената си база в Панагюрище. Проектът включва внедряването на 5-осна хоризонтална машина, която трябва да увеличи производствения капацитет и да намали разхода на енергия и материали при обработката на детайлите. Компанията произвежда в Панагюрище, където разполага със 7000 кв. м покрита производствена площ. Продукцията ѝ се реализира както на българския, така и на международни пазари, включително Германия, Франция, Нидерландия, Швейцария, Швеция, Израел и Турция. Новото оборудване позволява извършването на по-сложни операции с по-малко пренастройки на машината. Това съкращава времето за производство, намалява престоя на оборудването и ограничава енергийния разход за изработката на един детайл. Една от особеностите на 5-осната обработка е възможността сложни компоненти да бъдат изработвани с по-малък брой производствени операции. Това позволява да се намали необходимостта от многократно пренастройване на оборудването, което според компанията води до по-ниско потребление на енергия и по-ефективно използване на материалите. Астроида използва ERP система за оптимизиране на административните процеси, а обученията на операторите са насочени към намаляване на грешките и производствения брак. Инвестицията е реализирана с подкрепа по финансовия инструмент за Кръгова икономика, който предоставя възможност за финансиране на проекти, свързани с енергийна ефективност и кръгови производствени модели. По инструмента са предвидени два основни вида подкрепа – техническа помощ до 15 000 евро за енергиен одит или идеен проект и последваща оценка на изпълнението, както и капиталова отстъпка до 15% от допустимото финансиране при постигане на заложените цели. Финансирането е структурирано с участието на УниКредит Булбанк. Компанията планира и нови инвестиции в технологии и устойчиво производство, като настоящият проект е част от по-дългосрочния процес на модернизация на производствената база.

Гръцката група Fourlis, която е франчайз оператор на магазините IKEA в България, Гърция и Кипър, се разделя с непрекия си 50-процентов дял в дружеството, което притежава и управлява Sofia South Ring Mall. Сделката е на стойност €49,35 милиона, но не засяга самия мол, а непрекия дял на Fourlis в дружеството Sofia South Ring Mall EAD. Купувач е Trade Estates Cyprus SSRM Ltd, дъщерно дружество на инвестиционната компания Trade Estates REIC. Sofia Ring Mall работи повече от 10 години (открит през 2014-а) и е сред най-големите търговски центрове в България. Разположен е на Околовръстния път в столицата, непосредствено до магазина IKEA. Молът разполага с над 200 магазина, повече от 400 марки и около 3500 паркоместа. Комплексът е разработен като съвместен проект на гръцките групи Fourlis и Danaos. Компанията управлява и веригите Intersport и Foot Locker в Югоизточна Европа.

Правителството предостави безвъзмездно за управление на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) 119 имота – публична държавна собственост, необходими за реализацията на обект с национално значение за модернизацията на железопътната линия София – Пловдив. Имотите се намират на територията на селата Габровица, Момина клисура и Сестримо, както и на град Белово, област Пазарджик. Предоставянето им ще позволи изпълнението на проекта „Модернизация на железопътната линия София – Пловдив: железопътни участъци София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември“, който е определен за обект с национално значение.

Обществената поръчка за изграждането на нова система за наблюдение на пътния трафик разкри любопитни детайли за фирма, свързвана с Христофорос Аманатидис-Таки. Поръчката е за 18,5 млн. лв. без ДДС и е възложена от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) на консорциума "Пътни системи 2025". Целта е да бъде изградена, внедрена и поддържана единна система за проследяване и анализ на транспортните потоци по републиканската пътна мрежа, включително чрез поставянето на 1200 камери в цялата страна. В консорциума "Пътни системи 2025" участват две дружества - "Балистик сел" ЕООД с 75% дял и "Иновейшън Клауд" АД с 25%. Именно второто дружество предизвиква въпроси заради връзките на неговите собственици. "Иновейшън Клауд" е съсобственост на адвоката Виктор Рашев и Йорданка Николова-Рашева. Рашев е представлявал Христофорос Аманатидис-Таки с пълномощно по вписвания в Търговския регистър, а в миналото е бил съдружник на Красимир Каменов-Къро, смятан за близък до Таки преди конфликта между двамата. Каменов беше убит в Южна Африка през 2023 г. заедно със съпругата си. Данни от Търговския регистър показват още, че между септември 2024 г. и февруари 2025 г. в съвета на директорите на "Иновейшън Клауд" е участвал Алекс Даниел Боримиров - име, което съвпада с това на сина на бившия футболен национал Даниел Боримиров, женен за сестрата на Таки. Според публикуваните финансови отчети и данните на НОИ дружеството е разполагало с едва петима служители към май 2025 г. и в периода 2015-2021 г. е отчело загуби при почти липсващи приходи. Няма данни компанията да е печелила предишни обществени поръчки. Самата идея за новата система също предизвиква спорове, тъй като според критиците тя дублира вече съществуваща инфраструктура на АПИ и националното тол управление. Обществената поръчка е обявена през февруари 2025 г., като оферти подават само двама кандидати - ДЗЗД "Пътни системи 2025" и "Контракс" АД. Техническата оферта на "Контракс" е отстранена, а консорциумът остава единственият участник, който достига до финала. "Балистик сел", която е водещият партньор в обединението, има 52 договора с публични възложители през последните пет години на обща стойност близо 27 млн. лв. Сред клиентите ѝ са Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", ДП "Пристанищна инфраструктура", община Варна и няколко училища, възложили изграждане на STEM центрове. Спор около поръчката възниква още при обявяването ѝ. Компанията "Ита Инженеринг" обжалва условията пред Комисията за защита на конкуренцията и настоява процедурата да бъде спряна. От дружеството твърдят, че АПИ вече разполага с изградена система за наблюдение на трафика и няма основание да се влагат милиони левове в нейното дублиране. Според тях 195 от планираните точки за новите камери съвпадат с местата, където вече има тол рамки, а монтирането на допълнително оборудване върху тях крие риск за съществуващата инфраструктура. Комисията за защита на конкуренцията обаче отхвърля жалбата с аргумента, че проектът е от стратегическо значение за безопасността на движението и дейността на МВР. Впоследствие Върховният административен съд също дава зелена светлина на процедурата. От АПИ защитават проекта с мотива, че използваната досега система е остаряла и вече не може да бъде поддържана, без обаче да дават обяснение защо е необходимо изграждането на нова инфраструктура при наличието на системата на тол управлението.

Българската компания „Грийн Иновейшън“ АД (Hydrogenera) е избрана да изпълни проект на Европейската комисия (ЕК) в областта на водородните технологии в Нидерландия. Проектът предвижда доставка на интегриран power-to-power модул и система за съхранение на водород с металхидридна технология при налягане 35 бара. Предвижда се и производство на водород чрез електролиза, съхранение на приблизително 1 кг водород и преобразуването му обратно в енергия с помощта на горивни клетки. Компанията ще поеме и всички съпътстващи дейности – инсталация, въвеждане в експлоатация, обучение и дългосрочна техническа поддръжка, пише още в съобщението. През юли дружеството съобщи и за подписано рамково споразумение за сътрудничество със Stargate Hydrogen за съвместни водородни проекти в Европа. Hydrogenera допринася със своя опит в разработване и производство на алкални електролизьори, интеграция на водородни системи и реализация на индустриални проекти, а Stargate Hydrogen – с разработването на алкални електролизьорни стакове и своята мрежа от партньори. През юни „Грийн Иновейшън“ обяви и че ще достави металхидридна сплав за проекта MIH-FC (Multipurpose Innovative Hydrogen Fuel-Cell), разработван от италианската компания NE.ME.SYS S.r.l. Проектът се съфинансира по италианската програма PNRR като част от националните инвестиции в научноизследователска и развойна дейност в областта на водорода и енергийния преход. Компанията беше одобрена също така за финансиране в рамките на проект за въвеждане на технологии от областта на Индустрия 4.0 в предприятията. Безвъзмездната финансова помощ, която дружеството ще получи, е в размер на 230 042,26 евро за повишаване на нивото на дигитализация.

На заседанието си от 6.08.2026 г. КФН реши: 1. Изпраща писмо до „Фаст Форуард Партнърс“ АД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с вписване в регистъра на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове.

Съединените щати и Европейският съюз са двете най-големи западни икономики на 21 век. През последните две десетилетия обаче техните икономически траектории се разминаха чувствително. Европейският съюз, който първоначално състоящ се от 15 държави членки, беше създаден през 1993 г. на основата на Европейските общности. През 2004 г. към него се присъединиха 10 нови страни, а през 2007 г. – и България и Румъния. Благодарение на това разширяване, както и на силните икономики на Великобритания и Германия, общият БВП на ЕС достигна 19.3 трлн. долара през 2008 г. Това се равняваше на 131% от икономиката на САЩ за същата година (14.8 трлн.  долара). Световната финансова криза и Голямата рецесия обаче преобърнаха съдбата на съюза. Разширеният блок се изправи пред сериозни изпитания, след като правителствата на редица държави се оказаха в затруднение да обслужват дълговете си или да овладеят високите си структурни дефицити. Сред тях бяха членовете на еврозоната Кипър, Гърция, Италия, Ирландия, Португалия и Испания. Чрез съвкупност от спасителни пакети и мерки за строги икономии ЕС успя да овладее кризата. В последвалите години обаче сумарният БВП на 28-те страни членки започна да се свива и през 2015 г. американската икономика (18.3 трлн. долара) отново го изпревари. Част от този спад в доларово изражение се дължеше и на движенията в валутните курсове и поевтиняването на еврото спрямо щатския долар. Следващите години донесоха нови предизвикателства. На референдума през юни 2016 г. британските гласоподаватели решиха Обединеното кралство да стане първата страна, напуснала Европейския съюз. Процесът по Брекзит приключи официално с излизането на страната през януари 2020 г. Загубата на Обединеното кралство нанесе сериозен удар върху общия икономически потенциал на ЕС. Макар да не бе част от еврозоната, Великобритания бе втората по големина икономика в блока. В комбинация с пандемията от COVID-19, Брекзит сви БВП на ЕС до 15.5 трлн. долара през 2020 г. – ниво, близко до това отпреди цяло десетилетие. След пандемията САЩ и ЕС поеха по съвсем различни пътища. Въпреки инфлацията и високите лихвени проценти, американската икономика се възстанови бързо от кризата и се очаква през 2026 г. да достигне 32.4 трлн. долара. В същото време ЕС се оказа притиснат между нарастващата индустриална конкуренция от Китай и енергийната криза, предизвикана от руската инвазия в Украйна през 2022 г. Тъй като икономическият двигател на съюза – Германия – е в продължителна стагнация, се прогнозира БВП на ЕС да достигне едва 23 трлн. долара през 2026 г. Така икономиката на ЕС вече възлиза на едва 71% от тази на САЩ – драстичен обрат спрямо 2008 г. Колебанията във валутните курсове са само част от обяснението; по-бавният растеж и поредицата от икономически сътресения също допринесоха за отварянето на тази ножица.

Въпреки значителното намаляване на търговския дефицит на САЩ за цялата първа половина на годината, данните от юни показват отслабване на тази тенденция. Вносът отново расте по-бързо от износа, а търговският дефицит на САЩ с най-големите им партньори само се разширява. От януари до юни търговският дефицит на САЩ се е свил с 33,8% на годишна база до 371,2 милиарда долара, според Бюрото за икономически анализи. Износът на стоки и услуги се е увеличил с 11,7% до 1,89 трилиона долара, докато вносът се е увеличил само с 0,4% до 2,26 трилиона долара. Дефицитът на САЩ в търговията със стоки с Европейския съюз се е свил особено рязко през първата половина на годината, спадайки със 71% до 42,9 милиарда долара. Износът на САЩ за ЕС се е увеличил с 13,8% на годишна база, докато вносът е спаднал с 22,2%. Тези цифри показват нормализиране на търговските потоци, а не рязко укрепване на позициите на американските производители на европейския пазар. Търговският дефицит на САЩ с Китай за същия период намаля с 33,9% до 73,9 милиарда долара. Вносът на китайски стоки намаля с 22,8%, докато американският износ спадна само с 0,7%. Спадът в директните доставки от Китай обаче не означава непременно отслабване на зависимостта на САЩ от азиатските производствени вериги. Ролята на Тайван, Виетнам и други икономики в снабдяването на американския пазар продължава да расте, като част от производството се измества от Китай към други страни. Самото намаляване на шестмесечния търговски дефицит не означава непременно устойчиво подобрение на търговския баланс, както настоява президентът Доналд Тръмп. Този резултат до голяма степен се обяснява с високата базова линия в началото на 2025 г., когато американските компании превантивно увеличиха покупките си в чужбина, страхувайки се от по-високи тарифи. С отслабването на ефектите от този превъзходен темп на внос динамиката се обръща: до средата на 2026 г. доставките от големите икономики отново започнаха да растат по-бързо от износа на САЩ. През юни търговският дефицит на САЩ се е увеличил с 24,8% спрямо същия месец на 2025 г. Износът на стоки и услуги се е увеличил с 12% до 314,7 милиарда долара, но вносът се е увеличил по-значително - с 14,2% до 388 милиарда долара. Износът на стоки през юни се е увеличил с 15,5% на годишна база до 206,9 милиарда долара, обусловен от увеличените доставки на промишлени суровини и покачващите се цени на петрола. Вносът на стоки се е увеличил с 16,7% до 309 милиарда долара, тъй като търсенето в САЩ на чуждестранно телекомуникационно оборудване, компютри и полупроводници остана силно. В търговията със стоки с основни партньори дефицитът на САЩ се е увеличил най-вече през юни. С Европейския съюз той се е увеличил с 19,7% на годишна база до 11,1 милиарда долара. Износът на САЩ за ЕС се е увеличил с 3,7%, докато вносът се е увеличил със 7%. Търговският дефицит на САЩ с Китай се е увеличил особено рязко в края на второто тримесечие, като се е увеличил с 65,2% до 15,6 милиарда долара. Износът на САЩ за Китай остана практически непроменен, като се увеличи с 1,1%, докато вносът на китайски стоки се увеличи с една трета. Възстановяването на износа беше улеснено от търговско примирие между двете страни. Китай и САЩ вече намалиха някои тарифи, договориха се да облекчат ограниченията върху критични доставки и продължават да обсъждат взаимни отстъпки.

Търговията между държавите членки на Евразийския икономически съюз (ЕАЕС) е на път да надхвърли 100 милиарда долара за първи път през 2026 г., тъй като блокът от пет държави измества фокуса си от традиционната пазарна интеграция към цифрова търговия, изкуствен интелект и премахване на нетарифните бариери. В реч на срещата на Евразийския междуправителствен съвет в Чолпон-Ата на 7 август, казахстанският премиер Олжас Бектенов заяви, че взаимната търговия в рамките на ЕАЕС е достигнала 95 милиарда долара през 2025 г. и се очаква да нарасне със 7,3% до 102 милиарда долара тази година. Срещата на Евразийския междуправителствен съвет се провежда в Чолпон-Ата, Киргизстан, на 7 август. Снимка: gov.kz Този важен етап отразява и продължаващото значение на блока за външната търговия на Казахстан. Както съобщи по-рано The Astana Times, търговията с други държави членки на ЕАЕС достигна 9,87 милиарда долара през първите четири месеца на 2026 г., което е с 13,3% повече на годишна база. Русия остана най-големият търговски партньор на Казахстан в рамките на съюза, като представлява 87,6% от търговията на Казахстан с членовете на ЕАЕС, следвана от Киргизстанската република, Беларус и Армения. astanatimes