Цените в България са се увеличили с 43,3% за последните пет години, но средната заплата е нараснала пъти двойно - с над 88%. Така покупателната способност се е вдигнала с около 31%. Това показва съпоставката между окончателните данни на НСИ за инфлацията през юни и последната налична статистика за заплатите. Това означава, че стоки и услуги, за които преди пет години са били необходими средно 500 евро, днес струват около 700 евро. За последните три години поскъпването е по-умерено - 12,8%. В същото време средната месечна заплата през първото тримесечие на 2026 г. е достигнала 1407 евро и за година се е вдигнала с 12,7%. За три години повишението е 46,2%. През първото тримесечие на 2021 г. средната месечна заплата е била 1462 лв. За първото тримесечие на 2026 г. тя е 1407 евро. Това е номинален ръст от 88,2%. Различна е и структурата на разходите. Домакинствата с по-ниски доходи отделят по-голям дял от бюджета си за храна, електроенергия, отопление и жилищни разходи. Затова личната им инфлация може да е по-висока от средната, а увеличението на заплатата им - по-ниско от общото за страната. Освен това статистиката отчита брутните възнаграждения преди приспадането на данъци и осигуровки. Тя не включва хората без трудови доходи и не показва как са се променили пенсиите, социалните плащания и доходите на самонаетите. На годишна база цените остават с 5,4% по-високи. От началото на 2026 г. инфлацията е 2,9%, а средногодишната достига 5,1%

Очакваната средна продължителност на трудовия живот в Европейския съюз е достигнала 37,5 години през 2025 г., което е увеличение спрямо 37,2 години през 2024 г., сочат данни на Евростат. От 2016 г. показателят е нараснал с 2,3 години. Между отделните държави членки обаче се наблюдават значителни различия. В седем страни от ЕС очакваната продължителност на трудовия живот е 40 или повече години. Начело е Нидерландия с 44,0 години, следвана от Швеция- 43,4 години, Дания - 42,6, Естония - 41,5, Ирландия - 40,7, Германия - 40,2 и Финландия - 40,1. Най-кратка е в Румъния - 32,7 години, Италия - 33,0 и България - 34,6. Мъжете в ЕС се очаква да работят средно 39,5 години. Най-дълъг трудов живот при тях се отчита в Нидерландия - 45,9 години, Швеция и Дания - по 44,5 години и Ирландия - 43,4, а най-кратък – в България - 35,9 години, Румъния - 36 и Хърватия - 36,3. При жените средната очаквана продължителност на трудовия живот е 35,4 години. Най-високи стойности са отчетени в Швеция - 42,3 години, Нидерландия - 41,9 и Естония - 41,8, докато най-ниски са в Италия - 28,4 години, Румъния - 29,1 и Гърция - 31,8.

Разширението на Индустриален парк „Загоре“ чрез проекта „Еленино-Загоре“ е ключова предпоставка за привличането на нови инвестиции, за създаването на качествени работни места и за повишаването на експортния потенциал на региона. Индустриален парк „Загоре-Еленино“ е втори етап на Индустриален парк „Загоре“, реализиран по Програмата за публична подкрепа за развитието на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции („AttractInvestBG“) с безвъзмездна финансова помощ в размер на близо 7,1 млн. евро. Индустриалните терени са ангажирани в голяма част, заявени са инвестиционни намерения за близо 300 млн. евро с потенциал за създаване на над 1300 нови работни места. С тържествената церемония в Индустриалния парк започва изграждането на първия завод за високотехнологично производство на ванадиеви редокс флоу батерии в България.

След „инициативата“ на Томас Лафчис да застрои огромния терен на брега на язовир „Искър“ и фалита на инвестиционното дружество „Рила лейк“ АД, сега имотът ще се търгува за едва 447 891.69 евро В „Рила лейк“ АД, което е създадено през 2007 г., съсобственици с равни дялове по това време са вписани българската компания „Си и Джи“ , собственост на холандското дружество „Сентръл Юръп груп“ и нидерландския гражданин Беренд Ван Дер Хаар. За изпълнителен директор е избран Томас Лафчис. Идеята за създаването на тази компания е била да се привлекат подходящи инвеститори за изграждане на ваканционно селище на площ от 460 дка в местността „Татарски брод“ буквално във водите на язовир Искър. Обявяването на дружеството в несъстоятелност започнало през 2015 г. , но окончателното решение идва едва на 18 август миналата година. Сега определеният от съда синдик на “Рила лейк” АД прави втори опит да продаде 150–те дка, собственост на фалиралата компания на публична продан, след като през май очевидно никой не е пожелал да ги напазарува, макар че цената на огромния терен е определена на едва 447 891.69 евро или 876 000 лева. Само от сключените през 2007 г. три договора за заем, отпуснати от холандското дружество „Белегинтсмаатс Хапей Норд Нидерланд Бехеер“ Б.В. и физическите лица Йостик Б.В. и Мердедовия Бехеер Б.В. сумата на задълженията е общо 8 406 752.67 лв. Като към тях прибавим и одобрената от съда претенция на проектанта „Интермекс СД“ ООД на стойност 684 540.50 лв, общата стойност на задължението става 9 091 293.17 лв или 4 650 277.83 евро. Според плановете на Лафчис е било предвидено на мястото да бъдат построени около 250 луксозни къщи, 550 апартамента и петзвезден хотел със 150 стаи.Стига апетитът на инвеститорите да не се „потапяше“ и във вододайната зона на язовира.

"Българският енергиен холдинг" е започнал масово прочистване в ръководствата на дъщерните си дружества. След смените в борда на АЕЦ "Козлодуй", мините, въглищната електроцентрала и оператора на газопреносната мрежа "Булгартрансгаз", същите действие са предприети и спрямо "Електроенергийния системен оператор" (ЕСО). Със свое решение от 24 юни собственикът на ЕСО е махнал трима от сегашния надзорен съвет на дружеството, с което се назначава мнозинство, което може да смени изпълнителния директор Кирил Георгиев, който зае поста при предишния кабинет на ГЕРБ- през декември 2025 г. и се задържа там половин година. В дружеството, което е с двустепенна форма на управление, съветът на директорите се избира то надзорния съвет. Отстранени от надзора са Александър Тричков, който е в надзора от 2021 г., Пламен Радонов, който от 2015 г. е в дружеството, и Илиян Скарлатов. На тяхно място са назначени Антон Ангелов, Иван Стоянов и Стефан Стоянов. Тримата нови членове са назначени до провеждане на конкурсна процедура по реда на Закона за публичните предприятия, но не по-късно от 6 месеца от вписване на решението в Търговския регистър. "Електроенергийният системен оператор", освен че изпълнява проекти за дигитализация на преносната мрежа за стотици милиони евро, предоставени от еврофондовете, но и ще е важна част от предоговарянето на споразумението за резерзиране на капацитет на турски терминали за втечнен газ с БОТАШ. Правителството вече обяви, че то ще бъде променено и надградено с пренос на електроенергия от Турция през България до Европа.

Дигиталната количка на още една голяма верига у нас остава празна. T MARKET обяви, че преустановява дейността на своя онлайн магазин tmarketonline.bg. Решението слага край на доставките до дома за клиентите на супермаркетите и ги пренасочва изцяло към физическите обекти. T MARKET е една от добре познатите и утвърдени вериги за хранителни стоки в България, оперираща на пазара от над 20 години. Разполага с над 130 физически магазина в цялата страна. Управлява се от компанията "Максима България" ЕООД. През декември 2025 г. официално приключи продажбата на "Максима България" на нидерландското дружество PARETAS B.V. От март месец 2026 г. веригата има и нов изпълнителен директор - Скирмантас Невидомскис, който смени Петър Павлов. Преди няколко години веригата инвестира в свой голям и модерен логистичен център край Елин Пелин, за да оптимизира доставките до магазините си. Към момента поръчки от интернет магазина на веригата се правят още от София, Пловдив, Асеновград и Стара Загора.

Министъра на регионалното развитие и благоустройството арх. Иван Шишков е обновил състава на Съвета на директорите на „Автомагистрали“ ЕАД. Новото ръководство ще управлява държавното дружество до провеждането на конкурс. За изпълнителен директор е назначен инж. Иван Кунев. В Съвета на директорите на „Автомагистрали“ ЕАД влизат още Митко Михайлов, Николета Бачева и Виктор Попов. Ивелина Маринова остава член на Съвета.

Българският технологичен стартъп HotPilot разработи иновативна платформа за управление на хотели и места за настаняване. Решението обединява директни резервации, разговорен изкуствен интелект (AI), маркетинг автоматизация и инструменти за управление на всекидневните операции, съобщават от компанията. HotPilot е създаден като платформа „под един покрив“ за управление на хотелския бизнес – от резервациите и комуникацията с гостите до анализа на приходите и маркетинга. Един от основните проблеми, които платформата решава, е прекъсването на процеса по резервиране, се посочва в съобщението. За разлика от стандартните системи, HotPilot е създадена като цялостна работна среда, а не само като двигател за резервации. Вътрешният AI асистент е ключов компонент на платформата, който подпомага служителите в ежедневните им задължения. Неговите основни функции включват: Проследяване на резервации и пристигащи гости, Наблюдение на непотвърдени запитвания и заявки за ранно настаняване, Идентифициране на ситуации, които изискват човешка намеса, Показване на най-важните задачи за деня на рецепциониста, Предупреждаване за пропуснати запитвания, Изпълнение на команди за промяна на резервация или актуализиране на информация.

"Трейс Груп Холд“ АД ще инвестира над 8,6 млн. евро в ново оборудване и строителна техника по проект, финансиран със средства от Европейския съюз (ЕС). Основната част от инвестицията ще бъде насочена към закупуването на машини, с които компанията ще разшири производствения си капацитет и ще диверсифицира дейността си. Компанията е подписала договор с Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) като управляващ орган на Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 за изпълнение на проекта „Създаване на нов стопански обект и нови работни места в "Трейс Груп Холд" АД“. От общата сума на проекта 4,933 млн. евро са безвъзмездна помощ от Европейския съюз чрез Фонда за справедлив преход, 870,5 хил. евро са национално съфинансиране, а 2,842 млн. евро са собствен принос на компанията. Продължителността на проекта е 30 месеца. Предвижда се разкриването на 36 нови работни места. Най-голямата част от средствата ще бъдат използвани за придобиването на нови машини и оборудване. Инвестицията включва две трошачни инсталации за рециклиране, две мобилни сита със система за прахоподтискане, два колесни челни товарача, три ротиращи телескопични повдигача, един специализиран верижен багер, два верижни багера и един асфалтосмесител. Новото оборудване ще бъде използвано в стопански обекти в с. Бояново, община Елхово, и с. Богомилово, община Стара Загора, които попадат в обхвата на Фонда за справедлив преход.

„Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД е придобило 100% от капитала на британската Ideal Group Holdings Limited, с което разширява присъствието си на пазара на информационни технологии и киберсигурност на Острова. Сделката е финализирана на 15 юли, когато са подписани договорите за покупко-продажба на акциите и е прехвърлена собствеността върху британската компания. „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ придобива едноличен контрол върху Ideal Group Holdings и нейното оперативно дъщерно дружество Ideal Networks Limited. Общата цена за придобиването възлиза на малко под 14,6 млн. британски лири (над 17,2 млн. евро). Сделката е сключена на принципа locked-box, при който цената е фиксирана въз основа на одитираните финансови отчети към 31 декември 2025 г., поясняват от българското дружество. Предвидена е стандартна защита срещу изтичане на стойност до приключването на трансакцията. Продавачи са основателите на групата Клеър Хопкинс и Мото Шакури, както и осем мениджъри, които са упражнили опции върху акции непосредствено преди приключването на сделката. Компаниите от придобитата група предоставят решения за корпоративни клиенти и големи сгради в сферата на мрежовата инфраструктура и свързаността, киберсигурността и изкуствения интелект. През 2025 г. Ideal Group е реализирала приходи в размер на 11,81 млн. британски лири (13,78 млн. евро). Нормализираната EBITDA за миналата година възлиза на 950 хил. паунда (1,11 млн. евро). В края на годината групата е разполагала с парични средства от 2,89 млн. паунда (3,31 млн. евро) и не е имала финансов дълг. Финансирането е осигурено чрез срочен банков кредит в размер на 12 млн. евро, който дружеството обяви, че е осигурило през миналата седмица. Останалата част от покупната цена е покрита със собствени средства. Във връзка с придобиването дружеството е сключило и застраховка за гаранции и обезщетения в полза на купувача. В следващите месеци могат да се очакват сделки за дружества и в Швеция и Румъния.

Евростат публикува нови данни за търговията на Европейския съюз с редкоземни елементи през 2025 г. Според тях през миналата година тя нараства в сравнение с резкия спад, отчетен през 2024 г. Вносът бележи ръст от 17,1% и достига 15 100 тона, а износът нараства с 21,1% до 6700 тона. В същото време стойността на внесените редкоземни елементи се е увеличила с 23,2% до 124,9 млн. евро, а на изнесените – с 29,9% до 124,7 млн. евро. Редкоземните елементи са група от 17 специални метала с висок риск по отношение на доставките и със значително икономическо значение, които се използват в различни високотехнологични приложения, включително ежедневно използвани технологии, като мобилни телефони и компютри, но и в авангардни медицински технологии. През 2025 г. Китай остава най-големият вносител на редкоземни елементи в ЕС – 56,8% от общото внесено количество или 7100 тона. На второ място е Русия с 25,9% от вноса, възлизащи на 3900 тона. Трета се нарежда Малайзия с дял от 23,1% от вноса (3500 тона). Следват Япония и САЩ със съответно 1,6% и 0,9%.

Компанията за управление на активи BlackRock обяви по-голяма от очакваната от Уолстрийт печалба за второто тримесечие, след като ръстът на фондовия пазар повиши стойността на клиентските активи, а инвеститорите са продължили да влагат средства в борсово търгуваните фондове. Активите, управлявани от базираната в Ню Йорк компания, нарастват до рекордните 15.34 трилиона долара през тримесечието, в сравнение с 12.53 трилиона долара година по-рано и 13.89 трилиона долара през първото тримесечие. Най-голямата компания за управление на активи в света е привлякла 192 милиарда долара от клиенти през периода, с подкрепата на iShares ETF. За сравнение, година по-рано тези средства са били 68 милиарда долара, а през първото тримесечие - 130 милиарда долара. Продуктите, свързани с акции, представляват 71.6 милиарда долара от нетните потоци през тримесечието, докато продуктите с фиксиран доходност представляват 92 милиарда долара. На коригирана база BlackRock отчита печалба от 13 91 долара на акция за трите месеца, приключващи на 30 юни, надхвърляйки прогнозите от 12.59 долара, според оценки, събрани от LSEG. Компанията увеличи планираното обратно изкупуване на акции през 2026 г. до 2 милиарда долара от 1.8 милиарда долара преди това. Традиционно известна повече със силното си присъствие при акциите и облигациите, отколкото на частните парични пазари, BlackRock ⁠засили усилията си през последните години да се превърне в основен играч при алтернативните активи, които включват всичко различно от акции и облигации. Компанията похарчи около 28 милиарда долара, за да придобие инфраструктурния инвеститор Global Infrastructure Partners, частната кредитна компания HPS Investment Partners и доставчика на данни Preqin, с което даде нов тласък на присъствието си на частните пазари. Компанията си е поставила за цел да набере 400 милиарда долара брутно финансиране от частните пазари от 2025 до 2030 г.

Световната банка обяви, че спира 45% годишното ѝ финансиране към проекти с ползи за климата. Решението идва след месеци на силен натиск от администрацията на Доналд Тръмп. Оттам уточниха, че няма да прекрарят изпълнението на Плана за действие в областта на климатичните промени. Вече обаче ще се поставя акцент върху реалните резултати от средствата за климатичните проекти, вместо да се следи какъв процент от тях се използват за финансирането им. Световната банка ще измерва ефекта от инвестииците, като например процента на намалени емисии или броя на хората, които са станали по-устойчиви на климатичните рискове. Това е обрат в посоката на Световната банка, след като през 2023 г. президентът Аджай Банга представи план, в който голяма част от финансирането бе запазена за проекти, свързани с климатичните промени. Дотогава банката предимно се съсредоточаваше върху борбата с бедността. Източници на "Файненшъл таймс" твърдят, че САЩ са настоявали да бъде премахнат целият климатичен план на банката, въпреки че против са били европейските акционери и държави, които получават финансиране от банката. Финансовият министър на САЩ настоява Световната банка и Международният валутен фонд да следват основните си задачи - развитие на икономиките и финансовата стабилност. Скот Бесънт смята, че климатичният фокус е "късоглед". От Световната банка успокоиха, че това не означава, че непременно ще спрат да финансират зелени проекти. 

Международната рейтингова агенция „Мудис“ (Moody's) залага на по-нисък икономическият растеж на Израел тази година, отколкото при предишните си прогнози, като същевременно предвижда по-високо ниво на публичните дългове на страната, предаде Ройтерс. Като причина за влошаването на очакванията на „Мудис“ за израелската икономика са посочени повишените геополитически рискове и нестабилността на споразуменията за примирие в региона. Все пак рейтинговата агенция потвърди кредитния рейтинг на Израел на ниво „Baa1“ със стабилната перспектива. През януари „Мудис“ промени перспективата за Израел от „негативна“ на „стабилна“, като посочи, че геополитическите риск за страната след примирието с „Хамас“ през октомври значително се е понижил. След това решение обаче последва шестседмичен конфликт с Иран, започнал на 28 февруари с израелско-американската офанзива срещу Ислямската република, наред с подновения конфликт с „Хизбула“. В доклада си агенцията отбелязва, че „крехките и нестабилни“ споразумения за примирие би трябвало да позволят на икономиката да се възстанови след слабото първо тримесечие. Според „Мудис“, стига примирието да се запази, икономическият растеж в Израел би трябвало да достигне 3,7 на сто през 2026 г. в сравнение с 2,9 на сто през миналата година. През януари обаче агенцията предвиждаше по-голям растеж - с 5 на сто. Според Централната банка на Израел икономическата продукция на страната ще се разшири с 4 на сто тази година. По отношение на дълга, „Мудис“ очаква съотношението дълг/БВП да се стабилизира на ниво около 70 процента през 2026 г., което е над предишната прогноза от януари за ръст до 68 процента. Кредитният рейтинг на Израел би могъл да бъде повишен, ако примирието се спазва и ако се наблюдава по-голямо от очакваното подобрение на фискалната ситуация, изтъкват експертите.