Румен Радев е новият премиер на Република България. Народното събрание одобри и структурата на проектокабинета, предложена от Румен Радев. Правителството се състои от министър-председател, четирима заместник-министър-председатели и 18 министри. Новата структура на Министерския съвет е с едно министерство по-малко от досегашната. Три от министерствата - на икономиката, на иновациите и на електронното управление, се сливат и преструктурират в две. Румен Радев – министър-председател, Иво Христов – вицепремиер, Атанас Пеканов – вицепремиер, Иван Демерджиев – министър на вътрешните работи, Велислава Петрова-Чамова – министър на външните работи, Димитър Стоянов – министър на отбраната, Гълъб Донев – вицепремиер и министър на финансите, Александър Пулев – вицепремиер и министър на икономиката, инвестициите и индустрията, Николай Найденов – министър на правосъдието, Наталия Ефремова - министър на труда и социалната политика, Проф. Георги Вълчев - министър на образованието и науката, Катя Ивкова - министър на здравеопазването, Иван Василев – министър на иновациите и дигиталната трансформация, Иван Шишков – министър на регионалното развитие и благоустройството, Ива Петрова - министър на енергетиката, Георги Пеев - министър на транспорта и съобщенията, Пламен Абровски - министър на земеделието и храните , Росица Карамфилова-Благова - министър на околната среда и водите , Евтим Милошев - министър на културата, Илин Димитров - министър на туризма и Енчо Керязов – министър на младежта и спорта.

Срив в шивашката промишленост в България заради вноса на евтини дрехи от Китай показват данните на НСИ. През март производството на дрехи в страната намалява с 11,4 на сто спрямо същия месец на миналата година. Но по-големият проблем, е че тенденцията за спад продължава вече няколко поредни години. Много хора от държави от ЕС пазаруват онлайн евтини дрехи от Китай. Това води до свиване на търсенето на дрехи, произведени в държави от ЕС, включително и в България. При производството на кожени обувки и чанти през март е отчетен спад с 24,1% спрямо същия месец на миналата година. При производството на текстил също има спад, от там намалението е по-малко - с 8,2 на сто на годишна база. При производството на части за автомобили е регистриран спад от 17,5 на сто спрямо същия месец на миналата година. Спадът в бранша продължава трети пореден месец. Причината за това е намаляване на поръчките от държави от ЕС. Заради икономическите проблеми в страните от ЕС и вносът на по-евтини китайски автомобили редица европейски производители имат проблеми с пласирането на техните превозни средства. Производството на мебели през март намалява с 9,6 на сто на годишна база, показват данните на НСИ. През предходните месеци браншът се представеше добре и имаше ръст в продажбите, но през март и при мебелите ситуацията се влошава. При производството на дървен материал също има спад. Производството на металния изделия през март намалява с над 14 на сто на годишна база. Като цяло промишленото производство през март нараства с 4%, като това се дължи основно на няколко сектора от икономиката, които се представят много добре. Производството на тютюневи изделия нараства с нас 23% на годишна база. При производството на лекарства има увеличение с над 27%, а производството на електрически съоръжения нараства с повече от 17 на сто.

Патентното ведомство на България отчита съществено увеличение на заявителската активност в областта на патентите за изобретения и за регистрация на полезни модели през настоящата година. При полезните модели се наблюдава най-значим ръст. От началото на 2026 г. до днес са подадени над 640 заявки за регистрация на полезен модел, докато за същия период на 2025 г. са постъпили 107, което представлява почти петкратно увеличение (499%). За сравнение, общият брой заявки за регистрация на полезен модел през 2025 г. е 284, като този показател вече е значително надхвърлен още към началото на май 2026 г. Ръст се отчита и при заявките за издаване на патент за изобретение. Към днешна дата за настоящата година са подадени 135 заявки, докато през същия период на миналата година са 59, което представлява увеличение от почти 130%. За цялата 2025 г. общият брой на подадените заявки за издаване на патент за изобретение е 194. От началото на 2026 г. Патентното ведомство е постановило почти 500 решения по производства за полезни модели. Отбелязва се и ръст по отношение на заявките за регистрация на марки (10%), промишлени дизайни (80%), нови сортове растения и породи животни (115%), сертификати за допълнителна закрила (40%), а при исканията за осигуряване на действие на Европейски патенти за територията на Република България се запазва същия интерес като през предходната година.

Ирландският производител на хартия и опаковки Smurfit Westrock, под името Smurfit Kappa преди 7 години влезе в България, като придоби два завода, а после добави и трети. От тогава досега групата е инвестирала 18 млн. евро в модернизация и разширяване на дейността и макар че промените са плавни и стратегически насочени, трансформацията вече дава плодове. През 2024 г. местното дружество "Смърфит уестрок България" увеличава приходите си с една четвърт до 38.5 млн. евро и върви към целта си да премине от трета на водеща позиция в сектора. Smurfit Westrock е международен производител на хартия и опаковки. Групата е базирана в Ирландия, но присъства в 40 държави по целия свят, като има над 500 производствени локации и повече от 100 хил. служители. За 2025 г. тя отчита ръст на приходите близо 48%, достигайки 31.17 млрд. долара и 699 млн. долара печалба. Сегашният размер на корпорацията е резултат от сливане през 2024 г., когато ирландската Smurfit Kappa закупи американската WestRock за 11 млрд. долара, обединявайки най-големия производител на хартиени опаковки в Европа с втория в САЩ. За първи път международният гигант стъпва в България през 2019 г., когато купува казанлъшкия завод за опаковки от велпапе "Балканпак" заедно с търговеца "Елзем България", а малко по-късно и производителя "Витавел" в Луковит. Към онзи момент сумарният оборот на двете предприятия е около 15 млн. евро, още 7 млн. евро има "Елзем". Така се обединяват два доскорошни конкурента на българския пазар и започва преструктуриране на дейностите. Групата също така разпределя пазара главно на две части, като заводът в Луковит покрива Северна България, докато този в Казанлък обслужва клиентите в южната част на страната. Има и няколко изключения. Първото от тях е, че бившите заводи на "Балканпак" и "Витавел" продължават да обслужват клиентите си отпреди сливането. Второто е, че освен стандартните продукти двата завода произвеждат и опаковки, които са специфични само за Луковит или Казанлък, и с тях съответно се снабдява цялата страна. През 2024 г. Smurfit Westrock разширява присъствието си в България и с още един продукт - и съответно завод, като придобива част от шуменското предприятие "Артемис". Става дума за производството на пластмасови фолиа и гъвкави опаковки за течности тип "торба в кутия" (bag-in-box), които се използват основно за вино, сок и други течни стоки. Цената не беше обявена. Сделката включваше също свързаните с този бизнес имоти, притежавани от "Хел бул истейтс", която има същите собственици като "Артемис". Шуменската компания запази другия си бизнес - производство на алуминиеви капачки за вино и алкохол. За последната година преди сделката (2023 г.) приходите на "Артемис" от торби B&B са около 16 млн. евро. От влизането си в България досега Smurfit Westrock е инвестирала приблизително 18 млн. евро, без да се брои сделката в Шумен, като основната цел е подобряване конкурентоспособността на заводите на местния пазар. Предвижда се инвестициите да продължат. Към момента има планирани около 6 млн. евро за следващите три години. За следващите пет години "Смърфит уестрок България" си поставя амбициозна цел - да се изкачи до лидерската позиция на пазара в страната. По данни за 2024 г. групата е на трето място с 38.6 млн. евро продажби, като пред нея се нареждат "Ди Ес Смит България" със 77.3 млн. евро и "Дунапак - Родина" с 44 млн. евро. За да постигне тази цел, групата определя няколко посоки, които дават възможности за развитие. Едно от основните направления, в които набелязва потенциал, е в екологичните опаковъчни решения, където очаква значителен ръст. Това се обуславя главно от европейската директива за забрана на еднократни опаковки като найлонови и пластмасови торбички и замяната им с опаковки, които могат да бъдат преизползвани или биоразградими. Второто е повишаването на търсене на велпапе в България, което според мениджърите на заводите бележи ръстове между 4 и 6% годишно. Очакванията са до 2030 г. увеличението да надвиши 30%. Не на последно място от "Смърфит уестрок България" виждат потенциал и във внедряването на решения, свързани с AI модели, с които се прогнозира търсенето и се оптимизира производственият капацитет. Освен това компанията въвежда роботизирани системи за повишена безопасност и точност, както и машинно зрение за контрол на качеството в производствените процеси.

Българската технологична компания Helios Marine откри новата си производствена база в Бургас. Това е първото по рода си съоръжение у нас, специализирано в серийно производство на електрически плавателни съдове. Новата база разполага с 1100 кв. м производствена площ, собствена батерийна линия и лаборатории за изпитване на електроника и системна интеграция. Лодките и ключовите технологии на компанията се разработват и интегрират в Бургас. Helios Marine е основана през 2021 г. в Бургас и разработва електрически плавателни съдове, батерийни системи и интелигентни платформи за управление с пълна вертикална интеграция - от хардуер и електроника до софтуер. Сред последните международни проекти на компанията е електрификацията на плавателен съд на Royal Yacht Squadron - един от най-престижните ветроходни клубове в света.

Мрежата от пето поколение (5G) на Yettel вече покрива 86% от населението на България. Yettel, заедно с мрежовия си доставчик CETIN България, работи целенасочено за развитието на мрежата и осигуряването на надеждна свързаност. През последната година компанията е изградила близо 100 изцяло нови базови станции и е разширила капацитета на над 1000 от вече съществуващите. С поетапната подмяна на оборудването се използват нови радио модули, които поддържат повече технологии (4G и 5G), нови честоти и са по-енергийно ефективни. От старта на 5G мрежата през 2021 г. до момента, обемът на пренесените през нея данни е нараснал над 170 пъти. Само за последната година е отчетено 30% увеличение на общото потребление спрямо предходната, а конкретно за 5G мрежата повишението е близо 50%. В по-дългосрочен план се вижда промяна и в средното потребление на мобилните абонати – от 3 GB месечно през 2020 г. до 21 GB месечно през 2025 г. Въпреки повишеното потребление, Yettel продължава да поддържа стабилни нива на консумираното електричество и така да подобрява енергийната ефективност на мрежата. През 2025 г. съотношението между използваната електрическа мощност и трафика на данни се подобрява с 25% спрямо година по-рано. Принос за това има по-добрата ефективност на 5G мрежата в сравнение с 4G заради преноса на повече данни в същия спектър чрез по-умни технологии. Към края на 2025 г. над половината от трафика на Yettel минава през 5G мрежата, а данните на оператора показват, че за едно и също количество енергия чрез нея се пренасят 3 пъти повече данни спрямо 4G. Като част от прехода към зелена енергия на близо 30 базови станции са поставени соларни панели, които генерират около 30% от изразходваното електричество, а до края на годината предстои да се инсталират още четири.

На 9 май Пенсионно-осигурителна компания „Доверие" отбеляза своята 32-ра годишнина с над 1,2 млн. клиенти и управлявани нетни активи от над 7.6 млрд. лв. (3.9 млрд. евро). За пета поредна година дружеството увеличи всички пожизнени и разсрочени пенсионни плащания, вследствие на годишната им актуализация на база постигната доходност от управлението на фондовете за извършване на плащания. Като резултат, всички разсрочени плащания и пожизнени пенсии, изплащани от създаването на фондовете, са нараснали кумулативно с процент, който е по-висок от натрупаната инфлация. Само през първите 4 месеца на 2026 г., Компанията е изплатила приблизително 24 млн. евро на своите клиенти. Пенсионно-осигурителна компания „Доверие" е част от „Виена Иншурънс Груп", водещ застраховател в Централна и Източна Европа, с повече от 33 млн. клиенти в 30 държави.

Корабите, обслужващи фериботната линия Варна – Батуми (Грузия), вече са два и пътуват пълни и в двете посоки, обяви директорът на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ (ДППИ) Кристиян Богоев. Терминалът първоначално е бил предназначен основно за железопътни превози, но търговските интереси и обстоятелствата са наложили преустройството му за работа предимно с камиони. По думите му при увеличаване на товарооборота по линията може да бъде включен и трети кораб. Работата по възстановяването на фериботния комплекс продължава активно. Изграден е паркинг с площ над 30 декара, възстановени са пътищата в района, а системата за сигурност е подменена и вече функционира. В момента се подменят траверси с цел увеличаване на железопътните товари. Ремонтирани са и две халета за обработка на жп товари. Управителят на Варт - фирмата агент на корабите по линията Етварт Закеосян допълни, че в двете посоки пътуват всякакви товари – пренасят се от леки автомобили до промишлени стоки и хранителни продукти. По думите му през последните два месеца е започнала и обработка на контейнери, като и този вид товари бележат увеличение. Закеосян уточни, че двата кораба пътуват със заетост между 80 и 90 процента от капацитета си и в двете посоки. Основната част от товарите са от Грузия, Армения, Азербайджан, Узбекистан, Казахстан.

Издирват се 49 бивши работници на фалиралия завод "Химко" във Враца, за да получат неизплатените си заплати. Преди близо 15 години торовият гигант беше обявен в несъстоятелност заради дългове от десетки милиони. Химкомбинатът спря да работи преди повече от двайсет години. Близо десет години след това се проточи производството по несъстоятелност на дружеството. В хода на съдебната сага за фалита на торовия гигант като кредитори бяха присъединени за неизплатени заплати и стотици работници. Досега на около 650 химици е изплатено дължимото. Своите заплати все още не са получили 49 души, чиито искове са приети в хода на производството по несъстоятелност. Десет от тях са починали, но техните законни наследници могат да получат дължимото, поясни синдикът на "Химко" Росица Томова.

Фондът Neo Ventures обяви, че инвестира в българската Sfera Technologies и реализира втори рунд финансиране в италианската FlyingBasket. Двете сделки са част от стратегическата визия на инвестиционния фонд да подкрепя иновативни компании, които имат потенциала да трансформират своите индустрии. Sfera Technologies е иновативен доставчик на сателитни данни и геопространствени решения. Основана през 2019 г. от Здравко Димитров, възпитаник на Висшето военновъздушно училище и предприемач с опит в аерокосмически проекти в България, Sfera Technologies има амбицията да направи достъпа до сателитни изображения толкова лесен и достъпен, колкото поръчката на услуга онлайн. Компанията разработва платформа, която оптимизира целия процес по заявка, планиране, сваляне и доставка на сателитни данни, като предоставя на клиентите възможност да получават изображения с висока резолюция – включително хиперспектрални данни, в малки, конкретни участъци и на значително по-достъпна цена. Технологията намира приложение в редица области – от градско планиране и мониторинг на инфраструктура до управление на рискове, екология и индустриални анализи. Паралелно с това, специално създаденото от екипа на NEO инвестиционно дружество Aces High Capital обявява втори рунд финансиране в италианската компания FlyingBasket, с което общият размер на инвестицията ще достигне 10 млн. евро. FlyingBasket е водещ европейски производител и оператор на тежкотоварни дронове за индустриални и логистични приложения. Основана през 2015 г., компанията е първият търговски оператор на товарни дронове в Европа и днес е референтен стандарт в своята категория, с над 1000 реализирани операции в логистика, строителство, енергетика и офшорни доставки. Допълнителното финансиране ще подпомогне мащабирането на производството, разширяването на операциите на ключови европейски и презокеански пазари и развитието на ново поколение автономни летателни платформи.

От нетната печалба на „Лавена“ АД за 2025 г., която е в размер на 2 304 277.14 лв. (1 178 158.19 евро), да се разпредели сума от 396 776.40 евро като дивидент. Това предлагат мениджърите на козметичната компания. А решението ще вземе редовното общо събрание на акционерите на фирмата, насрочено за 17 юни в Шумен. Брутната сума на дивидента е по 0.04 евро на акция. От печалбата за 2024 г. компанията разпредели дивидент в същия размер – 8 ст., което след въвеждането на еврото се равнява на 4 цента. Тогава това беше най-големият дивидент, който компанията е изплащала до момента, след като за 2023 г. бяха изплатени по 3 стотинки на акция. Изплащането на дължимите суми ще започне от 1 август. „Лавена“ развива многопрофилно производство, с над 12 вида продуктови групи, в което се включват: кремове, олиа, шампоани, сапуни, пасти за зъби, козметични води и спрейове, гелове, детергенти, мокри кърпи и други. А клиентите ѝ са на 5 континента и в над 40 страни по света.

Приемането на Многогодишната финансова рамка (МФР) за периода 2028 - 2034 г., както официално се нарича дългосрочният бюджет на ЕС предизвиква много внимание и спорове.  Първо, той е значително увеличен - 1.76 трлн. евро, или 1,26% от брутния национален доход на ЕС, при около 1,15% досега, което означава и по-високи национални вноски. Второ, предвижда дълбоко преструктуриране на начина, по който ЕС разпределя парите си: програмите се свиват драстично от 52 на 16; финансирането за традиционни политики като земеделие и кохезия се намалява (до 44% от общия бюджет при 60% сега), за да се насочат пари към нови приоритети като конкурентоспособност, сигурност и отбрана; Комисията иска всяка държава да има "национален и регионален план", в който да се слеят важни програми като Общата селскостопанска политика (ОСП), кохезионната политика, парите за отбрана и др. Не на последно място, парите ще се получават срещу реформи - какъвто е принципът на работа на Плановете за възстановяване и устойчивост. Евродепутатите всъщност настояват бюджетът да бъде увеличен с още 10% и да достигне 1,93 трлн. евро (1,38% от БНД). Парламентът е категоричен - земеделието и кохезията са важни и трябва да останат ясно обособени. Там се опасяват, че ако всичко се слее в един национален план, парите за регионите и фермерите може да се размият или да бъдат използвани за запълване на бюджетни дупки. ЕП иска още разходите за лихви по заема за възстановяване от ковид-19 (NextGenerationEU) да бъдат извън основния бюджет, за да не изяждат парите за Erasmus+, научни изследвания и здравеопазване. В случай на криза държавите членки ще могат да поискат промяна в своите национални планове. Те ще имат право да пренасочат до 1% от средствата, за да отговорят на кризата. Ако това не стига, ще могат да използват до 2,5% от допълнителен резерв за спешни нужди. Тази "гъвкавост" обаче също е нож с две остриета, който би могъл да пренасочва средства от ключови сектори, за да угоди на новите приоритети на Брюксел. Новата доктрина на ЕС за повече конкурентоспособност и повече глобални бизнес играчи от Европа е ясно видима в новото предложение за бюджета. Новият Европейски фонд за конкурентоспособност (ECF) ще има за фокус стратегически сектори, иновативни технологии и подкрепа за малките и средните предприятия (МСП). С него вероятно ще се сложи край на управляваните на национално ниво грантови програми за подкрепа на бизнеса, като идеята на фонда е да слее 33 досегашни програми и направления от настоящия бюджет. Сред тях е и програмата за научни изследвания и иновации "Хоризонт Европа", по която се предвиждат 154.9 млрд. евро (увеличение с 63%). Общият предложен бюджет за фонда е 362,3 млрд. евро, което е почти 70% от функцията за конкурентоспособност и сигурност в бюджета. Фондът ще разпределя средствата по отворени, конкурентни и честни процедури за възлагане, директно управлявани от Брюксел, като водещият принцип ще бъдат високите постижения (excellence). За страни като България обаче на дъното по успеваемост по подобни проекти в ЕС (около 1% одобрение) това би било сериозно предизвикателство за бъдещата подкрепа на бизнеса. Повишените амбиции на Европарламента обаче предполагат и повече приходи за бюджета. За да се върне дългът по NextGenrationEU (или иначе казано Плановете за възстановяване и устойчивост) и да се осигурят средства за новите приоритети, съзаконодателите искат повече нови "собствени ресурси" (директни приходи за бюджета на ЕС), които да носят около 60 млрд. евро годишно. Предложенията на ЕК за това са в няколко посоки: около 30% от приходите от продажба на квоти за емисии да влизат директно в бюджета на ЕС (включително и от ETS2, която ще обхване транспорта и отоплението от 2027 г.). Същото се отнася и за част от приходите от "екологичното мито" за внос на високоемисионни стоки като стомана, цимент, торове (или т.нар. регламент CBAM), както и годишна вноска от големи компании, опериращи на единния пазар, с годишен оборот над 100 млн. евро. И още - вноска на база теглото на несъбраните и нерециклирани електронни отпадъци във всяка държава. Това цели да стимулира кръговата икономика. Също и от акциза върху тютюневите изделия. Тези предложения, особено последното, обаче не могат да намерят единодушие в държавите членки, затова Европарламентът дава алтернативи - нови приходи може да дойдат от данък върху цифровите услуги, такса върху онлайн хазарта или такса върху печалбите от криптоактиви. За да влезе новият бюджет в сила навреме, лидерите на държавите членки трябва да постигнат политическо единодушие, след което да получат официалното одобрение на Европейския парламент по рамката на бюджета до края на годината. А догодина - да фиксират и детайлите по националните планове за държавите. Какво ще се промени за регионите след 2027? Първата хубава новина е, че Европарламентът поиска 307 млрд. евро за регионална политика вместо предложените от ЕК 228 млрд. евро, или над 25% увеличение. Това означава до 2 млрд. евро повече за най-слабо развитите региони в България. Приоритет е и транспортната инфраструктура с двойно предназначение. Това означава и по-бързо и целенасочено изграждане на липсващите звена от трансевропейската транспортна мрежа - коридор VIII, магистрала "Черно море".

Индексът на цените на храните на ФАО се е повишил с 1,6% спрямо март, с 2% на годишна база, тъй като свързаните с Ормузки енергийни прекъсвания увеличават разходите за вложения и транспорт. Растителните масла са изправени пред по-силно покачване на цените, до голяма степен поради по-високите цени на петрола и по-силното търсене на биогорива. Световните цени на храните се повишиха за трети пореден месец през април, главно поради по-високите цени на растителните масла и увеличението на котировките на зърнените култури и ориза на фона на повишените разходи за енергия, съобщи Организацията на ООН по прехрана и земеделие (ФАО). Индексът на цените на храните на ФАО достигна средно 130,7 пункта през април, което е с 1,6% повече от ревизираното ниво през март и с 2% по-високо от година по-рано. Индексът на цените на растителните масла на ФАО се повиши с 5,9% от март до най-високото си ниво от юли 2022 г., подкрепен от по-високите цени на палмовото, соевото, слънчогледовото и рапичното масло. Растителните масла са изправени пред по-силно покачване на цените, до голяма степен поради по-високите цени на петрола и по-силното търсене на биогорива. Индексът на цените на зърнените култури на ФАО се е повишил с 0,8% на месечна база, отразявайки по-високите цени на пшеницата и царевицата, докато индексът на цените на всички видове ориз се е увеличил с 1,9%, тъй като цените на суровия петрол и производните му са увеличили производствените и маркетингови разходи в страните износителки на ориз. Индексът на цените на месото на ФАО достигна нов рекорден връх през април, като се повиши с 1,2% спрямо март и с 6,4% на годишна база, воден от по-високите цени на говеждото месо. За разлика от това, индексът на цените на млечните продукти спадна с 1,1% спрямо март, докато индексът на цените на захарта спадна с 4,7%, под натиск от очакванията за изобилие от световни доставки.

През 2024 г. Китай официално премина границата от 50% пазарен дял в световното корабостроене. Китайските корабостроителници са получили над 74% от всички нови поръчки в света. Това означава, че на всеки 4 поръчани кораба, 3 ще бъдат построени в там. В провинция Дзянсу, в района на Шанхай, се намира корабостроителницата Jiangnan, която е подразделение на държавния гигант China State Shipbuilding Corporation (CSSC). В нея работят над 20 000 души. През 2025 г. групата CSSC се сля с китайската CSIC в сделка от 16 милиарда долара, формирайки най-голямата корабостроителна група в историята с над 530 кораба в поръчки. Южна Корея е технологичната лаборатория на моретата. Въпреки че пазарният ѝ дял по обем спадна до около 17% през 2024 г., тя остава абсолютен лидер в най-скъпите и сложни сегменти при корабите. През последната година Южна Корея започна да си връща пазарен дял, достигайки обратно нива до 22%. Причината е натискът на САЩ срещу Китай. Много западни корабособственици започнаха масово да местят поръчките си към Корея, от страх. Около 75% от целия световен флот от LNG танкери е построен в Корея. Това са най-сложните търговски кораби, изискващи криогенни технологии. HD Hyundai Heavy Industries е най-голямата корабостроителница в света по капацитет. Samsung Heavy Industries пък е лидер в офшорните платформи и технологичните иновации. Въпреки огромните поръчки, Корея е изправена пред липса на работна ръка. Към 2025 г. делът на чуждестранните работници в корабостроителниците скочи от 5% на близо 20-23%. Без работници от Виетнам, Тайланд и Узбекистан корейската индустрия би спряла. 
Япония, която преди десет години изглеждаше като индустрия в затишие, сега има цел да удвои корабостроителния си капацитет до 2030 г. Страната се опитва да наложи унифицирани дизайни за кораби, които да се сглобяват по-бързо и лесно, подобно на автомобилите Toyota. Токио държи едни от най-добрите патенти за двигатели с нулеви емисии. Япония залага, че до 2030 г. регулациите за въглеродни емисии ще направят китайските дизелови кораби твърде скъпи за експлоатация, което ще върне клиентите към японските технологии. Към 2026 г. Япония твърдо заема позицията на третия най-голям корабостроител в света, произвеждайки между 11% и 13% от световния тонаж търговски кораби. Тази тиха концентрация работи в полза на тримата играчи, докато не започне да работи срещу единия. През април 2025 г. американският президент Доналд Тръмп подписа изпълнителна заповед, която той нарече Make American Shipbuilding Great Again.Заповедта обявява извънредно положение в индустрията, налага специални такси върху китайски построени кораби в американските пристанища и обещава милиарди за съживяване на собствения капацитет. Френската компания CMA CGM обяви 20 милиарда долара инвестиция в американски корабостроителен бизнес. Пазарният дял на Китай в новите поръчки спадна от 72% на 52% само за шест месеца, а Корея и Япония започнаха да поемат разликата.