Продажбите на дребно в еврозоната се свиха през март с 0,1% спрямо месец по-рано, докато в целия Европейския съюз се увеличиха с 0,5%, а в България нараснаха с 2,1%, показват данни на официалната европейска статистика Евростат. Продажбите на дребно в еврозоната се свиха с 0,1% спрямо февруари 2026 г., когато отбелязаха спад с 0,3%, а в рамките на целия Европейския съюз за покачиха с 0,3% след спад с 0,5% месец по-рано. Повишение имаше единствено при продажбите на нехранителни продукти, докато при търговията на дребно с храни, напитки и тютюнево изделия и на с автомобилни горива беше отчетен спад. Продажбите на дребно в България обаче нараснаха с 2,1% спрямо февруари, когато се повишиха с 2,2 на сто. По-голямо повишение беше отчетено в осем други страни членки на ЕС, като най-голям ръст на продажбите на дребно имаше в Словения (скок с 4,35), Люксембург (с 4%) и Белгия (с 3,6%), докато най-солиден месечен спад беше отчетен в Германия (понижение с 2,1%), Малта (с 0,4%), Италия (с 0,1%) и Латвия (също с 0,1%). Спрямо година по-рано продажбите на дребно в еврозоната се повишиха през март с 1,2%, а в целия ЕС с 1,9%, докато в рамките на България скочиха с 12,4% след повишение със 7,3% през февруари, отбелязвайки най-солиден ръст на годишна база в рамките на Европейския съюз. Освен в България, по-солидно повишение на годишна база беше отчетено в Унгария (с 8,2%) и Малта (със 7,5%), докато две страни членки на ЕС продажбите на дребно се свиха - в Румъния (понижение с 2,3%) и Германия (с 2,0%).

За първи път от много години България изпадна от челната тройка на държавите от ЕС с най-нисък дълг, показват актуалните данни на Евростат за последната четвърт на 2025 г., според които държавният ни дълг е достигнал 29,9% от БВП. България често се бореше с Естония за първото място, но този резултат сега я изпраща на четвърта позиция, изпреварена още от Дания и Люксембург. 29.9% не изглежда никак зле на фона на държави като Гърция, Италия, Франция, Испания, Белгия, в които съотношението между държавния дълг и БВП надхвърля 100%. Лошото е, че България влезе в спирала на все по-голямо задлъжняване, от която измъкването е трудно и болезнено. По данни на Евростат България е на второ място в целия ЕС по скорост на задлъжняване. А колкото повече дългове трупа една държава, толкова по-скъпо става за нея да тегли и обслужва нови заеми. Очаква се разходите за лихви в българския бюджет тази година да доближат рекордните 1 млрд. евро. Икономисти предупреждават, че новото управление непременно трябва да спре трупането на заеми - предназначени основно за пълнене на бюджетни пробойни.

В качеството си на концесионер по договор за добив на въглища от „Източномаришки въглищен басейн“, „Мини Марица-изток“ ЕАД ще получи три имота – публична държавна собственост като принадлежност към обекта на концесията. Това реши Министерският съвет на свое заседание. Имотите попадат в концесионната площ и се намират в землището на с. Полски градец, община Раднево, област Стара Загора. Предоставянето им е необходимо за осигуряване на безпрепятственото изпълнение на дейностите по концесионния договор, свързани с разширяване на въгледобива в находището. Със своето искане дружеството е обосновало нуждата от включване на имотите като принадлежност към концесията за нормалното развитие на производствените дейности. С настоящото решение се дава възможност и правно основание на концесионера – „Мини Марица Изток“ ЕАД, да извършва дейности, свързани с концесията, в рамките на предоставените имоти.

22 юридически лица имат сключени договори за ловни стопанства в България. Само един от тях е изтекъл - с “Пътни строежи”, която е специализирана в пътно строителство в региона на Бургас, и е стопанисвала стопанство “Черни Лом”. А “Био Майнинг” на Румен Гайтански, която бе наела ловно стопанство “Искър”, е с прекратен договор от 1 август 2024 г. заради неизпълнение на задълженията. Бизнесът с частници започва след 2000 г., когато с промени в Закона за лова и опазване на дивеча се дава възможност за създаване на държавни дивечовъдни станции. Изискване към частните компании е сключи договор със специалист по ловно стопанство с висше лесовъдско образование с не по-малко от 3 години стаж. Трябва да има най-малко един специалист по ловно стопанство, който притежава свидетелство за подборен отстрел, за всеки 2500 хектара. За деветте месеца на 2025 г. държавните горски предприятия, част от които са ловните стопанства, е получен приход от малко над 7 млн. лв. На територията на Северноцентралното държавно предприятие в Габрово има три стопанства - “Росица”, “Дунав” и “Воден-Ири Хисар”. “Тера Тур Сервиз” , е с договор от 1 септември 2017 г. с ловно стопанство “Росица”. Фирмата е на бизнесмена Валентин Златев и се занимава с организиране и осъществяване на вътрешен и международен туризъм и свързаните с него туристически услуги, строителство, реконструкция и управление на хотели, ресторанти и други. Стопанство “Дунав” се държи от “Ловен комплекс Синаница” с договор от 2017 г. Собственици на фирмата са Менко Менков и Стефан Даскалов. Стопанство “Воден-Ири Хисар” пък има договор с “Иберлес” ЕООД, сключен на 7 август 2025 г. Собственик на фирмата е Истилиян Маринков, познат в средите на ловците като активен национален съдия на киноложки състезания. Около половин милион лева са приходите на държавата от въпросните три ловни стопанства за деветте месеца на миналата година. Сумата е 541 731 лв., пише в последния публикуван отчет на държавните горски предприятия, част от които са тези ловни стопанства. В обхвата на Североизточното държавно горско предприятие - Шумен, стопанствата са шест. “Паламара” отново се управлява от “Тера Тур Сервиз” ЕООД по договор от 19 юли 2019 г. Стопанство “Черни Лом” (без ловностопанския район “Еленово”) пък е предоставено на “Таурус Консулт” ЕООД с договор от 27 юни 2014 г. Управител е Радослав Славов, като компанията се занимава с консултации в сферата на недвижимите имоти, концесиите, дървообработване и дървопреработване, хотелиерски, туристически и други услуги. “Шерба” се стопанисва от “Етрополски бук” ЕООД от 24 юни 2020 г. Фирмата е свързана с бившия депутат от ГЕРБ Емил Димитров. В района на Балчик има два отделни договора – за ловностопански район “Батова” с “Бул Хънтинг” ЕООД от 18 август 2025 г., както и за останалата част с “Манекс стар” ООД от 16 октомври 2012 г. На първата фирма, която се занимава с промишленост, селско стопанство и производство на храни, собственик е Емине Низам. “Бул Хънтинг” пък се държи от Наско Манасиев, който държи един от най-големите свинекомплекси у нас. Ловно стопанство “Тервел” е под управлението на “Агриком С” ЕООД - част от “Инжстрой холдинг” на варненеца Пламен Стилиянов. Договорът е подписан на 30 април 2013 г. Приходите от ловностопанска дейност на държавното предприятие за тези 6 ловни стопанства възлизат на 741 523 лв., като в тази сума са включени и вноските по договори за предоставяне, стопанисване и ползване на дивеча, както и наеми на ловни бази. В Северозападното държавно предприятие - Враца, ловното стопанство е само едно - “Витиня”. То се стопанисва от “Геотехмин” ООД, чийто управител и основен акционер е Цоло Вутов. Договорът е подписан на 20 юни 2020 г. Приходите на горското за първите 9 месеца на м.г. са 505 943 лв. В Южноцентралното държавно предприятие - Смолян, има четири ловни стопанства. “Извора” е предоставено на “Юпитер метал” ООД от 23 май 2014 г. Фирмата е на Николай Иванов, който преди години бе и сред собствениците на футболния клуб “Левски”. Ловно стопанство “Тракия” пък е дадено на ТИТ “Тихомир Трендафилов” ЕООД от 6 юни 2013 г. Трендафилов е столичен адвокат. “Чепино” край Велинград е дадено на 23 май 2012 година на “Допелман” ЕООД. Компанията е на кипърската “Клармион холдинг”, чийто собственик е Димитриос Винтзилеос. А “Кормисош” сега се управлява от “Стандарт хънт” ЕАД по договор от 28 юли 2022 г. В края на 2017 г. от “Стандарт нюз”, на Тодор Батков, фирмата, която първо стопанисва стопанството, се отделя дружеството “Стандарт хънт”, което поема активите и пасивите, свързани с управлението на “Кормисош”, което е било едно от любимите места за лов по времето на социализма на Тодор Живков и Пенчо Кубадински. Приходите от ловни дейности за деветмесечието на Южноцентралното държавно предприятие са най-много - 4,439 млн. лв. В Югоизточното държавно предприятие – Сливен, има 6 ловни стопанства “Ропотамо” се стопанисва от “БГ Хънтинг 2023” ЕООД, с договор, подписан на 11 юли 2023 г. Едноличен собственик на капитала е Галин Василев. Основната дейност на фирмата е организиране на ловен туризъм, поддържане и управление на специализирани сайтове за лов. Ловно стопанство “Мазалат” се управлява от “Вавона” ЕООД, а договорът се подписва на 4 май 2020 г. Фирмата е регистрирана в Елена и е собственост на Красимир Кръстев. Занимава се с дърводобив, ловен туризъм, хотелиерство, търговия с горски продукти и др. “Тополовград” е с подписан договор от 14 октомври 2021 г. с “Кабите Хънтинг” ЕООД. Собственик на фирмата е Кирил Кирилов. Той е активен участник в 31 фирми като съдружник, собственик, управител, представител и член на съвета на директорите. Повечето му фирми са свързани със соларни паркове. Ловно стопанство “Несебър” е взето от “Агрокоз” ЕООД на 12 май 2021 г. Собственик е Димитрина Вълчева. “Тунджа” се стопанисва от “Експрес Инвест 2023” ЕООД от 7 февруари 2024 г. Собственик на фирмата е Тодор Георгиев. Основната дейност е търговия и доставка на строителни материали. “Граматиково” е отдадено на “СМК Бургас” ЕАД на 14 май 2021 г. Компанията е свързана с “Ем Си Инвест” ЕООД, която притежава луксозни хотели в Созопол и Пловдив. Собственик е Албена Атанасова, която е съпруга на Румен Атанасов. От всичките тези 6 ловни стопанства приходите на държавата за деветмесечието на м.г. са 857 946 лева. В Югозападното държавно предприятие - Благоевград, има само две ловни стопанства. “Арамлиец” се управлява от “Ловни хълмове” ЕООД по договор от 7 май 2024 г., а “Витошко - Студена” - от “Марина 2003” ЕООД с договор от 18 октомври 2012 г. Първата фирма е на бизнесмена Фуат Гювен. През 2006 г. то купува Търговска банка Д (бившата Демирбанк). “Марина 2003” пък е на Георги Дюлгяров от Стара Загора. Фирмата се занимава с преработка и производство на животинска продукция. Приходите на държавното предприятие от договори за ловни стопанства възлизат на 562 500 лева.

Общото количество изтъргувана електроенергия на пазара „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса (БНЕБ) за април e 2 585 059,9 МВтч, което e с 8.4 на сто по-малко спрямо март и с 12,1 процента повече спрямо същия месец на миналата година. Средната месечна цена за базов товар е 90,99 евро и е с 12.1 на сто по-ниска спрямо предишния и с 7.1 процента по-висока спрямо същия месец на миналата година. Средната месечна цена за базов товар електроенергия на БНЕБ (90.99 евро) се движеше близо до същата на борсовия пазар OPCOM (Румъния) 95.55 евро. На борсата HеnEx (Гърция) средната цена за базов товар бе около 88.72 евро. На борсата HUPX (Унгария) средна цена за базов товар бе около 96.55 евро. В топ 3 на най-активни участници на пазара „Ден напред“ през месеца по нетни търгувани количества се нареждат АЕЦ „Козлодуй" ЕАД, „Електрохолд Продажби" ЕАД и „Акспо България" ЕАД. Общото количество изтъргувана енергия на пазара „В рамките на деня“ за април e 826 338.4 МВтч. Количеството е с 9.5 на сто по-голямо спрямо предишния и със 105.53 процента повече спрямо същия месец на миналата година. Месечната среднопретеглена цена е 65.70 евро и е с 25.5 на сто по-ниска спрямо предишния и с 13.3 процента по-ниска спрямо същия месец на миналата година. В топ 3 на най-активните участници на пазара „В рамките на деня“ през месеца по нетни търгувани количества АЕЦ „Козлодуй" ЕАД, JWM Energia SP ZOO, „Национална Електрическа Компания" ЕАД. БНЕБ отбеляза пореден рекорд в търгуваните количества на пазарен сегмент „В рамките на деня“ (механизъм „Непрекъсната търговия“). Търгуваният обем през април достигна 826 338.4 МВтч., което е с 9.5 на сто повече от предишния месечен рекорд от 754 579.6 МВтч. през март 2026 г.

Производителят на капачки за напитки, води и зехтин от Шумен „Херти“ АД е регистрирал дъщерно дружество в Чили на 4 май 2026 г. Компанията „Херти Южна Америка“ е 100% дъщерна на шуменското публично дружество и е със седалище в Сантяго, Чили. „Херти“ АД отчете 7% ръст на приходите на индивидуална основа през първото тримесечие на 2026 г. спрямо първото тримесечие на 2025 г. до 10,7 млн. евро от 10 млн. евро година по-рано. Разходите на компанията нарастват със 7,6% на годишна база до близо 9,8 млн. евро в сравнение с 9,1 млн. евро година по-рано. Компанията реализира 34% ръст на печалбата до над 1,4 млн. евро към края на март спрямо малко под 1,1 млн. евро към края на март 2025 г. „Херти“ АД е създадено през 1993 г. като стартъп с една машина, която е произвеждала два размера алуминиеви капачки. Към момента дружеството произвежда годишно 2 млрд. изделия за затваряне на почти всички съществуващи видове бутилки при производството на алкохолни напитки, вино, минерални води, зехтин и лекарства. Компанията доставя в над 60 държави на всички континенти чрез дъщерните си дружества в Румъния, Великобритания, Франция, Германия и САЩ.

„Билла“ (BILLA) продължава своята програма за реконструкция и модернизация на своите обекти в цялата страна. Магазинът на веригата на ул. "Опълченска" 35 в София ще претърпи мащабна реновация на стойност над 3 млн. евро. Обектът ще бъде затворен за преустройство на 25 май и ще отвори отново врати през септември с изцяло обновена фасада, модерна търговска зала с площ от 1 700 м2, оборудвана с последно поколение интериорни решения и повече удобства за клиентите. Заедно с магазина ще бъде изцяло реновиран и първият Обучителен център на BILLA Академия, който отвори врати преди 10 години. В плана на проекта са интегрирани и редица енергоефективни решения с цел намаляване на негативното въздействие върху природата. Магазинът ще бъде оборудван с фотоволтаична инсталация на покрива, системи за съхранение на енергията, ново поколение CO₂ хладилни инсталации, LED осветление и електронни етикети. Отпадната топлина от хладилната инсталация ще бъде утилизирана за отопление на магазина през зимните месеци, а на паркинга ще бъдат изградени зарядни станции за електромобили.

Разградската компания за архитектурни и мебелни стъкла "Булкорп" започва производството на нов продукт, който помага да се пести енергия в сградата. Системата за остъкление комбинира механични компоненти и електроника, а интересното за нея е, че е разработка на самия екип. За производството е закупено ново оборудване, като инвестицията в проекта е малко над 507 хил. евро, половината от които са европейско финансиране. "Булкорп" е създадена през 1995 г. и е собственост на Марияна Господинова (85%) и Иво Димитров (15%). Компанията произвежда различни видове архитектурни, мебелни и технически стъкла, като обработва плоско стъкло. Доставчици са Saint Gobain в Румъния, "Тракия глас" в Търговище и други производители, а операциите включват рязане, ламиниране, кантиране и закаляване. Клиентите са мебелни и строителни фирми, като за частни лица компанията работи само по изключение с хора от Разград. Продукцията е основно за България, а малка част - до 5%, се изнася в Европа. За 2024 г. приходите намаляват с 13% до 1.2 млн. евро, но по думите на Господинова очакванията за 2025 г. са за известен ръст. Системата за остъкление се състои от електрохроматично стъкло и електроника, която контролира енергийните му характеристики. Системата включва също контролер и мрежов драйвер, така че да може да се свърже с мрежата за сградна комуникация, ако има такава. Целта на приключилия наскоро проект е да се внедри тази система в производство. Компанията е закупила две машини - за ламиниране с поливинилбутирал (PVB), което ще й позволи да произвежда електромеханично стъкло с PVB фолио, и автоклав, който е технологично свързан с първата машина. За да бъде инсталирано новото оборудване, "Булкорп" е направила и разширение на фабриката си с допълнително хале. Цялата инвестиция е 507.2 хил. евро, като 50% са осигурени по програмата "Конкурентоспособност и иновации". Останалата част е съфинансирана с помощта на банков кредит от ОББ. Компанията не планира да наема нови работници над заетите 24 души в момента.

Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) успешно стартира първия си трансфер на значителен риск (SRT), отбелязвайки важен етап в усилията на банката за мобилизиране на частен капитал и увеличаване на кредитирането на развиващите се пазари. Сделката от 1 милиард евро, структурирана като синтетична секюритизация и обозначена от ЕБВР като „Мозайка“, прехвърля кредитния риск върху диверсифициран референтен портфейл от активи на ЕБВР, като същевременно запазва базовите заеми в баланса на банката. Чрез споделяне на риска с частни инвеститори и застрахователи, сделката мобилизира частен капитал в държави и проекти, до които частният капитал иначе може би не би имал достъп. Тя също така повишава капиталовата ефективност на ЕБВР и освобождава капацитет за подкрепа на допълнителни проекти с голямо въздействие. Секюритизацията обхваща над половината от икономиките, в които ЕБВР инвестира, както и множество сектори, включително устойчива инфраструктура, корпорации и финансови институции, осигурявайки достъп до диверсифицирана и представителна част от портфолиото на банката в частния сектор. Mosaic включва старши транш от 835 милиона евро, задържан от ЕБВР, мецанинен транш от 145 милиона евро, частично пласиран при международния инвеститор PGGM и частично застрахован от AXA XL, AXIS Capital и Liberty Mutual. Младши транш от 20 милиона евро ще бъде задържан от Европейската банка на възстановяване и развитие. Santander CIB и Clifford Chance консултираха ЕБВР относно структурирането, пласирането и изпълнението на транзакцията. Като първо прехвърляне на риск на ниво портфолио на ЕБВР, транзакцията представлява важна стъпка в разширяването на способността на банката да финансира дългосрочни инвестиции и цели за развитие, като същевременно отключва капитал от нова група глобални партньори за споделяне на риска. Mosaic е в тясно съответствие с препоръките на Г-20 от Независимия преглед на рамките за капиталова адекватност на многостранните банки за развитие. Сделката мобилизира частен капитал, оптимизира балансите чрез прехвърляне на риска към частния сектор и използва данни, като например базата данни за глобалните развиващи се пазари (GEMs), за да демонстрира на инвеститорите ефективността на активите на многостранните банки за развитие. ЕБВР е сред най-силните мобилизатори на частен капитал в регионите, където оперира. През 2025 г. банката е предоставила 16.6 милиарда евро финансиране за собствена сметка и е мобилизирала още 26.8 милиарда евро.

Медта е крайъгълен камък на световната икономика и е от съществено значение за всичко - от строителството до технологиите за чиста енергия. Чили притежава най-големите запаси от мед в световен мащаб, които представляват приблизително 18% от всички на планетата. Глобалните резерви възлизат на около 980 милиона тона, надхвърляйки добитите до момента над 700 милиона тона. Чили води с голяма разлика пред всички останали с приблизително 180 милиона тона медни запаси. Това представлява около 18% от общите световни запаси, с което затвърждава позицията си на водещ производител в световен мащаб. Огромните находища на Чили, най-вече в пустинята Атакама, я превърнаха в централна част от световните вериги за доставки на мед. Австралия и Перу оформят челната тройка, но със значително по-ниски резерви. Извън Чили, запасите от мед са силно концентрирани в няколко страни. Австралия държи около 100 милиона тона, докато Перу, Демократична република Конго и Русия имат между 80 и 85 милиона тона. Латинска Америка и богатите на ресурси региони в Африка и Евразия доминират в класацията. Към днешна дата в световен мащаб са добити над 700 милиона тона мед, в сравнение с приблизително 980 милиона тона, които все още са в земните недра. Това предполага, че значителна част от икономически извлекаемата мед все още е налична. Въпреки това, добивът на тези резерви може да стане все по-сложен и скъп с течение на времето. С нарастването на търсенето, особено за нуждите на чистата енергия и електрификацията, балансът между търсенето и предлагането ще бъде от решаващо значение.

Южнокорейската фондова борса изпревари канадската и вече е седма по пазарна капитализация в света – знак, че бумът около изкуствения интелект вече променя не само технологичните оценки, а и глобалната йерархия на капиталовите пазари. Общата пазарна капитализация на компаниите, търгувани в Южна Корея, е скочила със 71% от началото на годината до 4.59 трлн. долара, докато тази на Канада е нараснала с около 7% до 4.5 трлн. долара, сочат данни, цитирани от Bloomberg. Така Сеул изпреварва Торонто и заема седмото място сред най-големите фондови пазари в света. Ралито е концентрирано около двата водещи южнокорейски производителя на чипове – Samsung Electronics и SK Hynix. Пазарната стойност на Samsung наскоро премина границата от 1 трлн. долара, а двете компании са повече от удвоили капитализацията си през първите четири месеца на годината благодарение на силното търсене на хардуер за изкуствен интелект.  Индексът Kospi е сред най-силно представящите се големи борсови индекси в света през 2026 г. Ройтерс посочва, че той е нагоре със 75% от началото на годината, докато тайванският пазар е добавил 45%, а американските индекси изостават значително по-назад.   Тежестта на Samsung Electronics и SK Hynix в Kospi е ключова за скока. Двете компании формират около 45% от индекса, което означава, че южнокорейският пазар в момента е силно зависим от посоката на глобалния цикъл при AI чиповете.    Възходът на Южна Корея следва подобна траектория в Тайван, където Taiwan Semiconductor Manufacturing Co. се превърна в основен двигател на местния пазар. Според публикации за глобалната AI борсова ротация TSMC вече е сред най-големите компании в света, а пазарната стойност на южнокорейските Samsung и SK Hynix заедно е около 1.5 трлн. долара. Южнокорейският скок показва как изкуственият интелект измества центъра на тежестта на капиталовите пазари към държави, които контролират ключови звена от хардуерната верига. Ако първата вълна на AI еуфорията беше доминирана от американски софтуерни компании и производители на графични процесори, втората все по-силно награждава икономики, които произвеждат памети, логически чипове, оборудване и компоненти за центрове за данни. Това поставя Южна Корея и Тайван в различна позиция спрямо Европа и Канада. Канадският пазар остава силно обвързан с енергетика, суровини и финанси, докато лондонската борса също е доминирана от традиционни сектори като банки, минни компании, енергетика и потребителски стоки. В среда, в която инвеститорите плащат премия за AI експозиция, тази секторна структура се превръща в слабост. 71% е ръстът на пазарната капитализация на южнокорейските публични компании от началото на годината. Това е не просто силно борсово рали, а знак за по-дълбока промяна – капиталът все по-ясно се насочва към икономики, които стоят зад физическата инфраструктура на изкуствения интелект. Южна Корея отдавна е една от най-индустриализираните икономики в Азия, но години наред пазарът ѝ страдаше от т.нар. „Korea discount“ – по-ниски оценки спрямо глобалните конкуренти заради корпоративно управление, сложни конгломератни структури и геополитически риск. Възходът на AI чиповете променя тази перспектива. Samsung и SK Hynix вече не се възприемат просто като циклични производители на полупроводници, зависими от цените на паметите. Те се превръщат в инфраструктурни играчи в глобалната AI икономика, където всеки нов модел, център за данни и облачна услуга изисква огромни количества изчислителна мощност и специализирана памет. Това обяснява защо пазар като Южна Корея може да изпревари по-големи и по-богати икономики по борсова стойност. Инвеститорите не оценяват само размера на днешния БВП, а позицията в следващия технологичен цикъл. В този цикъл чиповете са не просто компонент – те са новата индустриална база на изкуствения интелект.