В публикуваната Есенна макроикономическа прогноза за периода 2026–2029 г. Министерството на финансите прогнозира 3% икономически растеж и 4,8% средногодишна инфлация в България през 2026 г. Българската икономика се очаква да запази стабилен растеж през 2026 г., но да се сблъска с по-висока инфлация и забавяне на икономическата активност през следващите години. Според прогнозата реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) на България ще достигне 3% през 2026 г., след което ще се забави до 2,5% през 2027 г. и 2,4% през 2028 и 2029 г. Основен двигател на растежа през настоящата година остава вътрешното търсене, докато през следващите години се очаква по-силен принос на износа. Средногодишната инфлация се прогнозира да достигне 4,8% през 2026 г., което представлява повишение спрямо пролетната прогноза, основно заради поскъпването на горивата вследствие на конфликта в Близкия изток. През 2027 г. инфлацията се очаква да се забави до 4%, а през 2028 и 2029 г. – съответно до 2,6% и 2,4%. На пазара на труда се очаква постепенно забавяне на растежа на заетостта – от 0,5% през 2026 г. до 0,2% през 2027 г., като през следващите две години броят на заетите се прогнозира да се запази без съществена промяна. Безработицата се очаква да остане около 3,4%. Растежът на доходите от труд също ще се забави – от 8,5% през 2026 г. до 6,2% през 2027 г. Прогнозата предвижда запазване на високата кредитна активност, като вземанията от частния сектор се очаква да нараснат с 15,9% през 2026 г. и с 12,6% през 2027 г. Същевременно дефицитът по текущата сметка ще достигне 6,4% от БВП през 2026 г., след което постепенно ще се свие до 5,1% в края на прогнозния период. Основният риск пред икономическото развитие остава геополитическото напрежение в Близкия изток. Продължително поскъпване на енергийните суровини и влошаване на външното търсене могат да окажат допълнителен натиск върху инфлацията, инвестициите, износа и икономическия растеж. При разгледания алтернативен сценарий инфлацията в България би била с 0,6 процентни пункта по-висока през 2026 г., а растежът на БВП – с 0,1 процентни пункта по-нисък през 2027 и 2028 г. спрямо базовия сценарий. Есенната макроикономическа прогноза за периода 2026–2029 г. е разработена в рамките на бюджетната процедура за 2027 г. и е одобрена от Фискалния съвет като основа за изготвянето на проекта на държавен бюджет за 2027 г. и на проекта на бюджетен план на Република България за същата година.

Още 150 милиона евро дълг под формата на държавни ценни книжа ще бъде предложен на аукцион, организиран от БНБ. Срочността на книжата е 5 години. Досега през годината България е поела нов дълг в размер на един милиард и 605 милиона евро на вътрешния пазар и още два и половина милиарда евро чрез международните капиталови пазари.   Според Бюджет 2026 тази година максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през годината, е 10 милиарда и 100 милиона евро. Очаква се държавният дълг да достигне 37 милиарда и 700 милиона евро към края на годината, или 30.1 на сто от брутния вътрешен продукт.

„Булгартрансгаз“ участва в проект за изграждане на нов телекомуникационен маршрут през България, който използва съществуваща инфраструктура на газопреносния оператор. Проектът се реализира в партньорство с Vodafone и Novatel и предвижда изграждането на физически независим маршрут за пренос на данни. Трасето преминава през София – Ботевград – Плевен – Полски Сеновец – Търговище – Провадия – Лозенец – Стара Загора – Пловдив – Ихтиман – София. По проекта се използва съществуващ актив на „Булгартрансгаз“, като целта е чрез него да се подпомогне изграждането на допълнителна телекомуникационна свързаност. Така инфраструктура, изградена за нуждите на газопреноса, се използва и за развитието на цифрова инфраструктура. По време на втория годишен форум „Инвестирайте в България“ в Лондон беше представен и проекта „Кардеса“, който е част от инициативата „Дигитален път на коприната“. Той предвижда цифрова връзка между България и Грузия, с разклонение към Турция и планирана бъдеща връзка с Украйна. Проектът е насочен към създаването на нов маршрут за пренос на данни между Европа, Каспийския регион и Азия. Прогнозната стойност на инвестицията според Министерството на финансите само в подводния кабел в Черно Море е над 100 милиона евро. Реализацията на проекта в България има три ключови фази: Landing Station Ахелой – входната точка за подводния кабел на територията на България; нова национална оптична инфраструктура: Ахелой – София – изграждането на близо 1200 км изцяло нова оптична телекомуникационна мрежа, която осигурява близо 50% по-кратък физически маршрут спрямо съществуващите телекомуникационни мрежи; подводният кабел "Кардеса" – високотехнологична инфраструктура с приблизителна дължина около 1700 км, която ще осигури директна, висококапацитетна и независима свързаност през Черно море.

Капиталът на проектната компания за изграждането на новите ядрени блокове "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" е намален с 318,764 млн. евро, а от съвета на директорите си тръгват двама членове. Решенията на верижните собственици на дружеството – "Българският енергиен холдинг" и АЕЦ "Козлодуй", са взети в края на миналата седмица. Орязването на капитала е заради прословутата сделка с надценените земи от близо 163 дка, собственост на компанията майка АЕЦ "Козлодуй", продадени за над 650 млн. лв. на дъщерното й дружество при подготовка на друга сделка за частни имоти за близо 100 млн. евро. За тези над 68 дка край козлодуйското село Хърлец, където ще е площадката на новите реактори, обаче след разразилия се скандал бе решено да бъдат отчуждени. Нова оценка на апортната вноска на земя в капитала на дружеството променя стойността й от 332,725 млн. евро на 13,961 млн. евро. Така от капитала на проекта са извадени близо 319 млн. евро и той пада до 1,070 млрд. евро. Заради намаляването на бройките в държавните бордове, като членове от съвета на директорите на "АЕЦ Козлодуй – Нови мощности" са отстранени компанията майка АЕЦ "Козлодуй" и Любен Маринов. Той бе дългогодишен директор на дружеството от самото му създаване през 2012 г., с прекъсване от една година, до 2023 г. Връщането му обаче трая по-малко от четири месеца. Постът си запазва директорът Александър Михайлов, който преди това бе шеф на държавното дружество "Национален енергиен оператор", а още по-рано оглавяваше държавния оръжеен търговец "Кинтекс". В борда остават и Мирослав Дамянов, и Християн Янев, които също бяха назначени в началото на юни след пълна смяна на предишното ръководство, управлявало от декември 2024 г.

Частен съдебен изпълнител е обявил за публична продан имот на фирма „ЕМ ВИ ПРОПЪРТИЙС“ ООД. Производствената база е с площ от близо 3 хил. кв. метра в Северна промишлена зона се продава за 399 хил. евро. Дяловете в компанията са разделени поравно между Михаил Светлозаров Лолов и Васил Генков Карабаджаков. Фирмата  е изправена пред угрозата да загуби базата си в Бургас по изпълнително производство, по което взискател е „Аркус Финанс“ АД - финансова институция, регстрирана в Пловдив. Публичната продан е първа, а началната цена е точно 399 168 евро. Става дума за 2992 кв. метра в Северната промишлена зона на Бургас и сграда със застроена площ 954 кв. метра. Вътре има пет склада за хранителни стоки, всеки с офис, битовка и санитарен възел, както и два офиса-експедиции. Конструкцията е смесена - частично стоманобетонна, частично метална със сандвич панели.  Флагман.бг

"Децибел" - Ботевград дигитализира производството си, за да планира по-точно ресурсите и сроковете при продукция, от която 80% е нестандартна. В основата е система за управление на производството (MoM), която събира данни едновременно от машините и служителите. Машините подават информация за изработваните детайли, а AI алгоритъм прогнозира времето, необходимо за изпълнението на новите поръчки. В системата са интегрирани и индивидуални матрици на уменията на работниците - какви задачи изпълняват, за колко време и с каква стойност. Алгоритъмът постоянно актуализира тези показатели според реалните резултати. Във втория етап всяка производствена операция се проследява чрез таблети, което позволява на търговския и финансовия екип да виждат в реално време себестойността и очаквания срок на всяка поръчка. Следващата стъпка е въвеждането на камери, които автоматично ще сравняват готовата продукция с качествени образци и ще дигитализират контрола на качеството. DECIBEL е производител на шумоизолационни системи в Ботевград. Компанията е създадена през 2012 г. от д-р инж. Цветан Недков и Диана Цоневска-Недкова. За 2024 г. приходите се увеличават с 15% до 4.3 млн. евро, а заетите са около 70 души.

Нов състав на Съвета на директорите на "Водоснабдяване и канализация" (ВиК) - Добрич е избран на общо събрание на акционерите на дружеството днес, "Български ВиК холдинг". В новото ръководство на водоснабдителното дружество влизат Даниел Похомов, Людмила Чакърова и Богомил Димов. Предстои новият Съвет на директорите да бъде вписан в Търговския регистър и да си избере председател, както и изпълнителен директор на ВиК - Добрич. На заседанието на общото събрание е освободено досегашното ръководство - изпълнителния директор Хари Павлов и членовете на Съвета на директорите Николай Николов и Николай Дърлянов. Даниел Похомов е инженер и от 10 години работи във ВиК - Добрич като началник за район Шабла, а по-късно - обединения район Каварна-Шабла. Людмила Чакърова е икономист, предприемач, мениджър и управител на фирми в туризма и консултантските услуги. Богомил Димов е юрист и в последните години придобива и мениджърски опит във фирми за счетоводни услуги и строителство. Акционери във "Водоснабдяване и канализация Добрич" АД са "Български ВиК холдинг" с 97,32% дялово участие и водоснабдителното дружество в Бургас, което притежава 2,68% от капитала. ВиК - Добрич оперира на територията на областта Добрич с територия от 4 719,7 кв. км, в която влизат общините Добрич-град, Добричка, Генерал Тошево, Балчик, Каварна, Шабла, Тервел и Крушари с общо 146,5 хиляди жители.

Първият сертифициран сервиз в България на най-големия производител на електрифицирани автомобили в света – този на Еско Аутомотив на бул. „Христофор Колумб“ 43 в София, обслужва активно всички модели и нарастващ брой български клиенти на марката, като е част от мрежа от над 1000 сервизни локации на BYD в 35 държави в Европа. Официалният дилър на BYD в България – ЕСКО АУТОМОТИВ ЕООД, част от групата на Авто Юнион ЕАД, инвестира активно в развитието на сервизното обслужване на автомобилите от марката и планира да разшири мрежата от сервизни точки на марката в страната. От стъпването на BYD в България в края на март, ЕСКО изгради и отвори два шоурума на най-големия производител на електрифицирани автомобили в света – в София на бул. „Христофор Колумб“ 43 и във Варна – на бул. „Ян Хунияди“ 7. Реализираните в тях продажби до момента надхвърлят 1200 броя коли. На същото място, на което е разположен шоурумът на BYD в София, се намира и управляваният от дилъра сертифициран сервизен център на глобалния лидер в електромобилите. Той е отбелязан и на европейския сайт на бранда (виж ТУК) и в него се извършва пълно гаранционно обслужване на всички модели на марката. Сервизът в София е оборудван със специализирана диагностична техника за електрическите и хибридни автомобили на BYD, складова наличност от оригинални резервни части и технически екип, обучен по стандартите на марката. Той е част от мрежа от над 1000 сервиза на бранда в 35 държави в Европа. До сервиза на BYD в София е разположена и една от първите високоскоростни зарядни станции на бранда в Европа – Flash Charge, с мощност 1 MW и батерия за съхранение на енергия. На този етап тя обслужва дилъра на BYD, като се предвижда в бъдеще да е обществено-достъпна за всички клиенти на BYD и премиум марката на бранда – Denza. Технологията за зареждане на Flash Charge с мощност 1 MW е проектирана да се доближи максимално до скоростта на зареждане на автомобил с гориво на бензиностанция. Архитектурата на ултрабързата зарядна станция на BYD позволява зареждане на батерията на автомобила от 10% до 70% само за 5 минути и от 10 до 97 процента – за 9 минути. BYD е високотехнологична компания и световен лидер в производството и продажбите на електрифицирани превозни средства с развита търговска и сервизна мрежа в над 120 държави на 5 континента. През изминалата година брандът затвърди позицията си на номер едно в света по производство и продажби на електрически и плъг-ин хибридни автомобили, като реализира рекордните 4.6 млн. превозни средства на глобално ниво, от които над 2.2 млн. – напълно електрически, а 1 млн. – на пазари извън Китай. Компанията е единственият производител, който разработва и произвежда самостоятелно всички ключови компоненти – батерии (авангардната технология Blade Battery), електромотори и електроника. В Европа брандът цели мащабно разширяване на присъствието си с нови заводи и точки за продажба.

Магистралната мрежа в България и нейното състояние на фона на европейската статистика очертават сериозно изоставане на страната ни на международната карта. По данни на Националния статистически институт към края на 2025 г. общата дължина на магистралите в България възлиза на 877 км. Разпределението по райони обаче разкрива огромни географски и икономически диспропорции. Югозападният район който включва и столицата е най-развит в инфраструктурно отношение и разполага с 318 км магистрални пътища. Югоизточният район заема второ място с 293 км., докато Южният централен и Североизточният район остават с под 200 км. Северозападният район разполага с едва 32 км магистрална мрежа. Положението в Северен централен район е най-критично защото въпреки активните проекти към края на 2025 г., там все още няма нито един завършен и въведен в експлоатация километър магистрала. Данните на Евростат очертават мащабна разлика между водещите европейски икономики и останалите държави. Челната тройка по дължина на мрежата се оглавява от Испания с над 15 хил. км., следвана от Германия с над 13 хил. км и Франция с над 11 хил. км. Нидерландия е 3 пъти по-малка от България по площ а Португалия и Гърция са с подобна територия но въпреки това дължината на техните магистрали варира между 2 и 3 хил. км., което е до 3 пъти повече от българската мрежа. В тази статистика България заема едва 20-то място, макар по площ в ЕС да се намира на десета позиция. Класацията обхваща общо двадесет и пет държави тъй като Малта и Латвия не са включени поради липса на пътища покриващи критериите за магистрала. По отношение на темпото на изграждане за периода от 2013 г.  до 2025 г. , лидери са Испания с над 900 нови километра Италия с над 800  километра и Гърция с близо 740 км, докато България се нарежда на десето място с едва 272 км за дванадесет години. Най-гъста е мрежата в някои провинции на Германия и Нидерландия както и в района на Будапеща в Унгария където се отчитат над 110 километра на всеки 1000 квадратни километра докато у нас дори в най-развитите райони показателите са близо десет пъти по-ниски от европейските първенци. Държавите в Европейския съюз използват различни подходи за събиране на пътни такси от леките автомобили. България е сред страните които прилагат електронна винетна система при която се плаща за време. Минималната валидност на винетката почти навсякъде е един ден като изключение прави Словения където най-малкият период е една седмица. Най-скъпа е дневната винетка в Унгария където цената й надхвърля 15 евро а в Словения Чехия и Австрия тя струва между 8 и 9 евро като по-евтина от българската в момента е единствено винетката в Румъния. Втората голяма група държави залага на тол таксите при които се плаща за изминато разстояние. Този модел се прилага в Португалия Ирландия Хърватия Гърция Италия Франция Испания и Полша като средната цена за 100 километра варира между 7 и 12 евро. Третата група включва Люксембург Белгия Нидерландия Германия Дания Швеция Финландия Естония Литва и Кипър където преминаването по магистралите за леки автомобили е напълно безплатно а такси се дължат само за специфични големи съоръжения като мостове и тунели или за влизане в някои градски центрове.

Лихвите по 30-годишните ипотеки в САЩ надхвърлиха 7% за първи път от почти две години насам, тъй като скокът на доходността на облигационния пазар засилва опасенията относно достъпността на жилищата само няколко седмици преди междинните избори, съобщава Financial Times. Скокът в ипотечните лихви се дължи на нарастващата доходност по държавните облигации и на световните цени на петрола в отговор на инфлационния натиск, породен от продължаващите прекъсвания в доставките на суров петрол, причинени от войната в Иран. 30-годишната фиксирана лихва по ипотеките се повиши до 7.03% в четвъртък, показват данни на Freddie Mac, достигайки нива, наблюдавани за последно през януари 2025 г. Повишението на лихвите, съчетано със слабите данни за продажбите на съществуващи жилища и показателите за започнатото жилищно строителство, публикувани през лятото, допълнително подхрани опасенията относно цените на жилищата в САЩ. Настроенията сред строителните предприемачи се влошиха, тъй като ценовият натиск се отразява на настроенията на купувачите на жилища, включително в градове, които се радваха на бум на пазара на жилища по време на пандемията. Лихвите по ипотеките са се повишили с приблизително 1 пр.п., откакто президентът на САЩ започна войната си срещу Иран заедно с Израел.

Печалбите на китайските промишлени предприятия отбелязаха най-слабия си растеж, откакто се понижиха през ноември миналата година. Това подчертава ограниченията на икономическото възстановяване, което е движено непропорционално от високите цени на петрола и секторите, свързани с изкуствения интелект (AI), предава Bloomberg. През август индустриалните печалби в страната са се увеличили с едва 4,2% на годишна база след ръста от 11,2% през юли. Резултатът е под прогнозата на Bloomberg Economics за увеличение от 8%. За първите осем месеца на годината печалбите са нараснали с 15,7%, показват данните на Националното статистическо бюро на Китай. Според статистическото бюро забавянето през миналия месец до голяма степен се дължи на високата база за сравнение от същия месец на миналата година. Глобалният бум на изкуствения интелект и по-високите цени на суровините, предизвикани от войната на САЩ и Израел в Иран, подкрепиха печалбите на китайските фабрики през тази година. В същото време вътрешното търсене остава упорито слабо, което води до неравномерно възстановяване на икономиката. Растежът на печалбите вече се забавя четири поредни месеца. Потреблението в Китай отново не оправда очакванията през август и се забави почти до нулев растеж. Бизнес доверието също остава потиснато, като производители, строителни предприемачи и инфраструктурни компании ускоряват съкращаването на капиталовите си разходи на фона на продължаващия спад в държавните харчове. Въпреки нарастващите опасения около дълга на местните власти и отслабващия ефект от програмата за потребителски субсидии, китайските власти засега се въздържат от мащабни стимули за подкрепа на вътрешното търсене. Вместо това фокусът е върху реформи от страна на предлагането – ограничаване на свръхкапацитета в индустрията и на агресивната ценова конкуренция, която свива печалбите на предприятията. По-рано този месец водещата държавна комисия за икономическо планиране обяви, че ще издава регулаторни предупреждения към производители в отрасли с интензивна ценова конкуренция и при необходимост ще извършва проверки на производствените разходи като част от усилията за възстановяване на реда на пазара. Това следва представения през юни тригодишен план, който предвижда до 2028 г. постепенно закриване на производствени мощности, които не отговарят на изискванията за енергийна ефективност, в девет индустрии, включително стоманодобива и производството на цимент.