Депозитите на домакинствата в българските банки нарастват със 17,8 на сто на годишна база до общо 56,859 евро към края на месец юли тази година, сочат данните на Българската народна банка. Темпът на растеж се забавя спрямо предходния месец, когато бе отчетен годишен ръст от 18,6 на сто. Депозитите на нефинансовия бизнес у нас достигат 27,207 млрд. евро към края на седмия месец на годината, като нарастват на годишна база с 10,8 на сто. Депозитите на финансовите предприятия се увеличават с 15,3 на сто на годишна база през юли 2026 година (3,8 на сто годишно повишение през юни 2026 г.) и в края на месеца достигат 2,240 млрд. евро. В края на юли 2026 г. депозитите на неправителствения сектор възлизат на 86,305 млрд. евро (69,3 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната), като нарастват с 15,4 на сто на годишна база (годишен ръст от 15,7 на сто месец по-рано).

Банковото кредитиране в България бележи устойчив ръст за пореден месец, сочат данните на Българската народна банка. Жилищните кредити нарастват на годишна база с 25,7% до общо 19,022 млрд. евро към края на месец юли тази година. За сравнение, към края на юли 2025 година заемите за жилище у нас възлизаха на 15,133 млрд. евро или с 3,88 млрд. евро по-малко спрямо настоящия резултат. Има ръст и при потребителските кредити, като те нарастват с 15,4% на годишна база (14,8% годишен ръст през юни) до 12,089 млрд. евро към края на седмия месец на тази година. Общият размер на кредитите за домакинства в България възлиза на 32,129 млрд. евро към края на юли, като нараства с 20,8% на годишна база (21% годишен ръст през юни). Кредитите за нефинансови предприятия нарастват с 13% на годишна база през юли 2026 г. (12,1 на сто годишно повишение през юни 2026 г.) и в края на месеца достигат 29,150 млрд. евро. Кредитите, предоставени на финансови предприятия, са 5,091 млрд. евро в края на юли 2026 година. В сравнение с юли 2025 г. те се увеличават с 10,6 на сто (11,9 на сто годишно повишение през юни 2026 година). В края на юли 2026 г. кредитите на неправителствения сектор в България нарастват с 16,5 на сто на годишна база (16,2 на сто годишно повишение през юни 2026 г.) до общо 66,369 млрд. евро, което се равнява на 53,3 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт на страната.

Средствата, управлявани от дружествата, извършващи застрахователна дейност в България, възлизат на 7,538 млрд. евро към края на юни. Техният размер нараства за една година с 485,4 млн. евро (6,9%), но намалява със 148,6 млн. евро (1,9%) спрямо края на първото тримесечие, показват данните на Българската народна банка (БНБ). В инструментите, включени в активите на дружествата към края на юни, преобладават притежаваните дългови ценни книжа, които на годишна база се увеличават с 237,4 млн. евро (8,2%) до 3,131 млрд. евро. Техният относителен дял в общите активи към края на юни е 41,5% при 41% към края на същото тримесечие на миналата година. Спрямо края на юни 2025 г. акциите и другите капиталови инструменти се увеличават с 317 млн. евро (19,8%) до 1,922 млрд. евро, като в края на второто тримесечие на тази година относителният им дял е 25,5% при 22,8% преди година. Към 30 юни делът на презастрахователя в застрахователните технически резерви намалява със 167,5 млн. евро (18,7%) до 730,6 млн. евро. Неговият относителен дял в общите активи е 9,7% при 12,7% към края на юни 2025 г. Вземанията от застрахователни операции нарастват с 25,7 млн. евро (5,8%) до 471,1 млн. евро, а депозитите се увеличават с 32,9 млн. евро (7,6%) до 465,3 млн. евро. В края на второто тримесечие относителният дял на вземанията от застрахователни операции е 6,3%, като остава без промяна на годишна база, а на депозитите е 6,2% при 6,1% към края на юни миналата година. Привлечените средства от застрахователните дружества към края на юни са 7,538 млрд. евро. В географската им структура преобладават привлечените средства от резиденти на България, като към 30 юни относителният им дял от общия размер на пасивите е 48,1% при 49,3% година по-рано. В инструментите, включени в пасива на дружествата към края на второто тримесечие, преобладават задълженията по застрахователни технически резерви по общо застраховане, които на годишна база намаляват със 120,5 млн. евро (4,3%) до 2,695 млрд. евро при 2,815 млрд. евро преди година. Техния относителен дял в общия размер на пасивите към края на юни е 35,8% при 39,9% в края на второто тримесечие на миналата година. Задълженията по застрахователни технически резерви по животозастраховане, обвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд, нарастват с 301,8 млн. евро (39,9%) от 755,8 млн. евро към края на юни 2025 г. до 1,058 млрд. евро към края на второто тримесечие на тази година, и представляват 14% от общия размер на пасивите при 10,7% към края на същото тримесечие на 2025 г. Към края на юни задълженията по застрахователни технически резерви по животозастраховане, необвързани с индекс и с дялове в инвестиционен фонд, намаляват с 13,7 млн. евро (2,4%) и възлизат на 557,8 млн. евро при 571,5 млн. евро към края на второто тримесечие на 2025 година. Относителният им дял в размера на пасивите към края на юни е 7,4% при 8,1% година по-рано. Задълженията по застрахователни операции към края на второто тримесечие се увеличават на годишна база с 4,5 млн. евро (1,1%) до 433,9 млн. евро при 429,3 млн. евро към края на юни 2025 г. и представляват 5,8% от общия размер на пасивите при 6,1% към края на второто тримесечие на миналата година. Собственият капитал е 2,342 млрд. евро към края на юни, като нараства със 189,8 млн. евро (8,8%) за една година. Неговият дял в размера на пасивите към края на второто тримесечие е 31,1% при 30,5% към края на същото тримесечие на миналата година.

Рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" може да се разплаща само с европейски банки, съобщи особения търговски управител на дружествата от групата "Лукойл" Евгени Симеонов. Доставките на нефт са диверсифицирани, като дружествотое започнало да работи със световните гиганти Chevron, Petraco, BB Energy и др. Договорени са доставки на нефт с отложени плащания, което е позволило събирането на достатъчно средства, за да започне нормалното разплащане на доставките на нефт. При доставките на нефт се провеждат конкурси, като се избира икономически най-изгодната оферта на най-ниска цена. При износа на горива също се събират оферти чрез тръжна процедура, като целта е продукцията да бъде продадена на възможно най-висока цена. От месец юни е започнало плавно повишаваме преработката в рафинерията. В началото на годината тя е била на изключително ниски нива - около 450 хил. тона преработен нефт. През юни са постигнати 527 хил. тона, а през юли - 560 хил. тона преработен нефт.

Пловдивската компания „Нова Трейд“ ЕООД, известна на пазара у нас с газираните си напитки марка Derby и изворната вода Бачково, започва изпълнението на проект за изграждане на нов производствен обект в село Гавраилово, община Сливен. Инвестицията е насочена към внедряването на съвременна асептична линия за пълнене на бутилки с безалкохолни напитки и трапезна вода. Проектът се финансира по Програма „Развитие на регионите“ 2021-2027 г., в рамките на Приоритет 4 „Справедлив преход“. Общата стойност на инвестицията възлиза на 11 929 296.99 евро, от които 6 841 105.49 евро са безвъзмездно финансиране от Програмата за развитие на регионите. Крайният срок за изпълнение на всички дейности по проекта е 22 октомври 2028 г. Основната цел на проекта е създаването на нов, високотехнологичен производствен обект в с. Гавраилово. Това ще се постигне чрез внедряване на асептична линия, която позволява напълно автоматизиран процес на пълнене. Технологията от висок индустриален клас включва: Суха стерилизация на опаковките, Изолирана зона за пълнене и Автоматизирани системи за пречистване и прецизно дозиране. Внедряването на асептичната технология ще даде възможност за производство на напитки без консерванти, които ще имат по-висока добавена стойност и удължен срок на годност, в сравнение с конвенционалните методи. Важна част от проекта е осигуряването на устойчива и ефективна енергийна инфраструктура. За нуждите на новия завод ще бъде изградена фотоволтаична система с инсталирана мощност 2,5 MW, която ще бъде разположена върху покривните площи и свободни наземни зони. Очаква се годишното производство на електроенергия от възобновяемия източник да надхвърли 3 900 MWh, което ще покрие значителна част от енергийното потребление на обекта. Към фотоволтаичната система ще бъде интегрирано и локално съоръжение за съхранение на енергия с номинална мощност 2 MW и капацитет 4.5 MWh. "Нова Трейд ЕООД" е български производител на напитки с над 25 години опит. Компанията разполага с три високотехнологични производствени бази, достигайки производствен капацитет от 60 милиона литра месечно: в гр. Съединение с асептична линия и производство на CAN опаковки, в гр. Пазарджик с линии за газирани напитки в големи формати и в с. Бачково с линия за бутилиране на изворна вода. Асортиментът на компанията включва богато разнообразие от газирани напитки, нектари, сокове, студен чай, ароматизирани и функционални напитки, протеинови напитки, розова вода, изворна и трапезна вода, енергийни напитки и много други. "Нова Трейд" има екип от над 800 служители, като изнася продукцията си в над 40 държави по света.

Най-големият от трите завода на турската Sisecam в Търговище по оборот - "Тракия глас България", увеличава приходите си с близо една четвърт през 2025 г. Повишават се продажбите и на производителя на автомобилни стъкла "Шишеджам аутомотив България", като и двете компании излизат на печалба. Резултатите на завода за домакински изделия "Пашабахче България" обаче се влошават, намаляват и работниците, което явно е довело до свиване на разходите и почти елиминирането на загубата. Дружествата бяха създадени преди десетина години, след като производителят на стъкло обособи различните си дейности в отделни дружества. "Тракия глас" произвежда плоско стъкло, като през миналата година приходите достигат близо 180 млн. евро и с това практически се елиминира отчетеният предходната година спад. Около половината от продажбите на завода са в трети страни, малко над 30% са в Европейския съюз, а останалите са в страната. След загуба от близо 20 млн. евро за 2024 г. през миналата година компанията излиза на печалба. Броят на работниците се запазва сравнително стабилен, като към май 2026 г. в завода работят около 620 души. С близо 18 млн. евро се увеличава оценката на имотите, машините и съоръженията на дружеството през миналата година, което се дължи на инвестицията в нова производствена линия за стъкло с покритие. Съоръжението започна да работи миналата пролет и ще позволи на компанията да увеличи капацитета си за специални продукти до 14.6 млн. кв.м годишно. Производителят на домакинско стъкло "Пашабахче" намалява приходите си с близо 24%. Компанията остава на загуба, както и предходната година, но отрицателният резултат се свива. От "Пашабахче" отчитат положителни парични потоци от оперативна дейност, както и печалба преди лихви, данъци и амортизации в размер на 8.7 млн. евро. Основните пазари на завода са Германия, Италия, Турция, Великобритания, Испания и др. С около 19% се понижават разходите за персонал, което е резултат от свиване на заетите. През миналата година броят на работниците намалява с около 250 души (20%), като през тази година продължава леко да се свива до около 930 души към май 2026 г. "Пашабахче" е най-големият работодател от трите завода на Sisecam в Търговище. Продължават да растат продажбите на производителя на автомобилно стъкло "Шишеджам аутомотив", макар и по-бавно от предходната година, когато се увеличиха с 15%. През 2025 г. леко нарастват и разходите за материали и суровини, а компанията излиза на печалба. Основните пазари са Турция, Германия, Румъния и др. Заетите през 2025 г. са почти без промяна, но през тази година се увеличават с около 9% до 760 души към май. За 2026 г. "Шишеджам аутомотив" си поставя за цел да достигне 90 млн. евро продажби, или около 14% ръст.

Министерски съвет разреши на "Холдинг Български държавни железници” ЕАД да продаде част от недвижим имот, с местонахождение к.к. “Чайка”, собственост на дружеството. Притежание на холдинга в района е почивна база на БДЖ. Почивно възстановителен център “Железничар” е разположен между непосредствено до спирка “Журналист”. Станцията се намира на около 200 метра от прочутия плаж Кабакум. Тя е на четири етажа и разполага със 136 легла, разпределени в 68 стаи, а също и с ресторант със 134 места. Сградният фонд на почивната база е разположен в имот с площ 12,8 дка. Към настоящия момент почивната база е временно недостъпна за ползване от служители на дружеството, а в нея са са настанени разселени лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България. Министерството на транспорта и съобщенията реагира и увери, че продажбата на част от имот на „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД в курортен комплекс „Чайка“ край Варна няма да засегне нито Почивно-възстановителния център „Железничар“, нито настанените там украински граждани с временна закрила. Министерският съвет е дал съгласие „Холдинг БДЖ“ ЕАД да продаде чрез пряко договаряне само 28 кв. м – част от поземлен имот с идентификатор 10135.2573.175 в курортен комплекс „Чайка“. Продажбата ще бъде извършена при начална цена, не по-ниска от пазарната, определена от независим оценител, сертифициран от Камарата на независимите оценители в България. Продажбата е необходима, за да бъде осигурен достъп до съседен имот, който няма излаз към уличната мрежа.

Нов завод за производство на възли и агрегати за жп вагони на една от водещите компании в транспортно-логистичния и енергийния сектор у нас Булмаркет ще превърне съществуващата индустриална база в Раднево, област Стара Загора, в модерно производство с висока степен на автоматизация и роботизация. Общият размер на инвестицията е приблизително 17,5 млн. евро. От тях около 10 млн. евро са безвъзмездно финансиране, а останалите 7,5 млн. евро са собствен ресурс. Инвестицията включва реконструкция на сградния фонд, модерни машини и автоматизирани линии, както и собствена енергийна инфраструктура. Предстои до края на годината да бъдат обявени три основни процедури за избор на изпълнители за рехабилитация и реконструкция на сградния фонд, доставка на машини и производствено оборудване и изграждане на фотоволтаична система със система за съхранение на електроенергия. Предвижда се и изграждането на фотоволтаична инсталация с мощност около 3 MW и локална система за съхранение на електроенергия с капацитет около 6 MWh. Инвестицията е част от по-широката стратегия на Булмаркет Груп за развитие на собствен индустриален капацитет в железопътния сектор. Компанията разполага с над 1500 товарни вагона и повече от 100 локомотива, което осигурява естествена първоначална база за търсене на продукцията. Проектът има потенциал да промени и структурата на заетостта в района. По настоящите разчети реализацията му се очаква да доведе до над 170 нови работни места. Инвестицията в Раднево е замислена като основа за производство, което постепенно да разширява пазарите си и да обслужва не само нуждите на Булмаркет, но и външни клиенти в България и Европа. А развитието на капацитета ще бъде определяно от реалното натоварване на завода и търсенето на пазара, с възможност за последващи инвестиции при доказана необходимост. Крайният срок за изпълнение на проекта е декември 2029 г., като производствените мощности ще бъдат въвеждани поетапно.

На заседанието си от 25.8.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Седрик Ружьол, гражданин на Република Франция, за член на надзорния съвет на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. Изпраща писма до двете дружества с искане за допълнителна информация и документи във връзка с одобрение на член на надзорния съвет. 2. Одобрява Филип Михайлов за член на надзорния съвет на „Застрахователна компания УНИКА Живот“ АД.

Някои от най-големите компании и най-богатите инвеститори в скандинавския регион работят по предложение за създаване на единна фондова борса. Предложението е една от идеите, които групата, наречена Nordic Compass, обмисля за по-тясна интеграция на капиталовите пазари в региона, пише Bloomberg. Индустриалният алианс, вдъхновен от прословутия доклад на бившия председател на Европейската централна банка (ЕЦБ) Марио Драги за европейската конкурентоспособност, обсъжда начини за по-динамичен скандинавски регион чрез премахване на националните бариери и подпомагане на региона да се възползва максимално от своята икономическа и индустриална сила. Сред партньорите са Wallenberg Investments AB, EQT AB, Nordea Bank Abp, Nasdaq Inc, SEB AB и фондация Novo Nordisk. Капиталовите пазари са една от четирите ключови области на фокус. Членовете на групата проучват как да хармонизират регулаторните рамки в Швеция, Дания, Норвегия и Финландия. Един от разглежданите варианти е да се отиде значително по-далеч и да се консолидират съществуващите национални борси в една скандинавска борса в опит да се привлече повече капитал, да се насърчат повече първични публични предлагания и да се укрепи позицията на региона на фона на потенциалната консолидация в Европа. Създаването на единен скандинавски капиталов пазар може да се сблъска със значителни препятствия, включително осигуряване на подкрепата на други доставчици на пазарна инфраструктура, които понастоящем не участват в инициативата. Nasdaq контролира повечето от националните борси в региона, но други играчи, като Euroclear Holding NV, предоставят голяма част от необходимата инсталация за уреждане на сделки и обмен на ценни книжа срещу пари в брой. Euronext NV също така притежава фондовата борса в Осло, така че всяко споразумение би изисквало сътрудничество от множество страни.  Алиансът планира да представи визията си на среща на върха в Гьотеборг през ноември. Скандинавските страни се опитват да вкарат повече капитал във финансиране на бързоразвиващи се компании, което подтиква някои от най-обещаващите бизнеси в региона да търсят финансиране или листвания в САЩ или да се преместят другаде. Според Nordic Compass скандинавските пенсионни инвеститори и суверенни фондове управляват почти 4 трлн. долара и получават над 175 млрд. долара годишен приток, но въпреки тази финансова сила не успяват да създадат капиталов пазар, способен да финансира компаниите, докато те се разрастват. Много от най-бързо развиващите се компании в региона са се отказали от националните си борси в полза на листвания в САЩ. Шведските фирми Spotify Technology SA и Klarna Group Plc се листнаха в Ню Йорк. Финландският производител на интелигентни пръстени Oura Heath Oy се стреми да набере до 3 млрд. долара чрез първично публично предлагане в САЩ през септември, съобщи Bloomberg по-рано тази седмица. Като цяло по-малко компании се листват на борсите в региона в сравнение с преди 2020 г., според данни, събрани от Bloomberg. Вместо да изготвя набор от препоръки за европейската конкурентоспособност, Nordic Compass възнамерява да се съсредоточи върху ограничен брой инициативи, които могат да бъдат внедрени и мащабирани сравнително бързо.

Един от най-внимателно следените ценови индекси в САЩ отбеляза ръст през юли в съответствие с очакванията, а потребителските разходи се стабилизират, което дава възможност на Федералния резерв да запази лихвените проценти без промяна, предава Bloomberg. Т.нар. „основен индекс на цените на личните потребителски разходи“, който изключва хранителните продукти и енергоизточниците, отбелязва ръст през юли от 0,2% спрямо предходния месец и 3,3% спрямо същия период на миналата година. Потребителските разходи, коригирани спрямо инфлацията, остават без промяна през миналия месец след силен ръст през май и юни. Последните данни показаха, че общата инфлация според предпочитания от Федералния резерв индекс се е ускорила до 3,7% спрямо същия период на миналата година, което все още е значително над целта на централната банка от 2%. Доходността по американските държавни облигации и доларът отбелязаха ръст след публикуването на данните, а фючърсите върху американските борсови индекси отбелязаха спад. Фючърсите сочат, че вероятността за повишение на лихвените проценти през септември остава близо 40%.  Внимателно следен показател за инфлацията в сектора на услугите, който изключва енергоизточниците и жилищните разходи, отбелязва ръст от 0,3%. Той е подкрепен от увеличение с 5,6% в цените на услугите по управление на портфейли и инвестиционни консултации – най-големият ръст за последната година. Разходите за основни стоки, коригирани спрямо инфлацията, са спаднали с 0,8%, а разходите за услуги, коригирани с инфлацията, са се повишили с 0,3% – подхранвани от увеличенията в транспортните услуги, услугите за хранене и настаняването. Данните в доклада за доходите и спестяванията сочат, че потребителите започват да възстановяват донякъде позициите си, след като покачването на цените ерозира заплатите през последните месеци. Коригирани спрямо инфлацията, разполагаемите доходи са се повишили с 0,4%, което е най-голямото увеличение от януари насам. Междувременно процентът на спестяванията се е вдигнал до 3%, което е най-високото ниво за последните четири месеца. Икономиката на САЩ е отбелязала некоригиран ръст от 1,5% през второто тримесечие, въпреки че подробните данни показват по-силни потребителски разходи и бизнес инвестиции, отколкото първоначално беше съобщено. Годишният ръст на брутния вътрешен продукт, коригиран спрямо инфлацията, се равнява на растежа от 2,1% през първото тримесечие, според втората оценка, публикувана в сряда от Бюрото за икономически анализи. Потребителските разходи, които съставляват повече от две трети от икономическата активност, са се увеличили с 3,4% на годишна база, което е над първоначално прогнозираните 3,2%. Инвестициите в нежилищни недвижими имоти са нараснали с 8,5%. По-тесен показател за основното търсене – крайните продажби към частни вътрешни купувачи – отбелязва ревизирано увеличение от 4,2% през второто тримесечие, което е най-силният ръст от повече от три години. Първоначалната прогноза бе за 3,9%. Показателят изключва нетния износ, запасите и държавните разходи. Държавните разходи са се свили с 1% на годишна база през второто тримесечие, което отразява рязък спад в разходите, несвързани с отбраната.

Турция очаква до края на годината преработка на един тон злато от най-новата си мина в Агръ (Източна Турция), през следващата – три, а през следващите пет години преработка на общо 17 тона злато. Инвестициите в находището „Агръ Моллакара“ са 250 милиарда долара. Новата златна мина в Агръ ще увеличи златодобива в Турция с десет на сто. Очаква се златото от нея през следващите пет години да бъде на стойност от 2,2 милиарда долара. Тя е започнала своята дейност на 16 юни тази година, а на 16 юли е отлято първото злато, добивано от нея. В мината ще работят 265 души, а при пълен капацитет ще достигнат 337 души. Местните работници ще бъдат 81 процента, което ще допринесе и за възхода на региона. Тя ще даде работа на 2000 души, заедно с ангажираните с логистиката и допълнителните дейности. Всяка година Турция изнася 150 тона злато, като 30 тона от тях са от местен добив. Откриването на златната мина се случва и след приемането на закона, чрез който трябва да бъде приложен планът „Турция без тероризъм“, а обявената за терористична кюрдска организация ПКК да бъде разформирована. Агръ, където се намира находището, е в Източна Турция, където живеят предимно кюрди.