През първото тримесечие на 2026 г. брутният вътрешен продукт на България нараства с 3,1 на сто в сравнение със същия период на предходната година. На тримесечна база — спрямо последното тримесечие на 2025 г. — икономическият растеж възлиза на 0,7 на сто по сезонно изгладени данни, съобщи Националният статистически институт (НСИ). Историческата справка на статистиката показва устойчивост в темповете на развитие, тъй като през първото тримесечие на 2025 г. БВП регистрира абсолютно същия годишен ръст от 3,1 на сто, придружен от тримесечно увеличение от 0,6 на сто. За сравнение, в края на миналата година (четвъртото тримесечие на 2025 г.) националната икономика отчете напредък от 3 на сто на годишна база и 0,8 на сто спрямо предходния тримесечен период. По предварителни данни на НСИ произведеният БВП през първите три месеца на 2026 г. възлиза на 27,33 милиарда евро по текущи цени, което съответства на 4262 евро на човек от населението. В същото време създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) достига 23 836 600 000 евро по текущи цени. Вътрешната структура на добавената стойност показва динамично разместване на тежестта между отделните сектори, като индустрията демонстрира най-осезаемо разширение. Индустриалният сектор увеличава относителния си дял с 1,6 процентни пункта на годишна база и вече формира 26,7 на сто от общата добавена стойност. На този засилен фон секторът на услугите продължава да държи водеща позиция в стопанството със своите 71,8 на сто, но отбелязва свиване на тежестта си с 1,5 процентни пункта в сравнение с първото тримесечие на миналата година. Аграрният сектор запазва най-малък принос, заемайки 1,5 на сто от БДС, което представлява минимален спад от 0,1 процентни пункта на годишна база. Разпределението на брутния вътрешен продукт по елементи на използване показва, че вътрешното търсене остава основен двигател на общата икономическа активност в страната. За крайно потребление през първото тримесечие на 2026 г. са изразходвани огромната част от средствата, възлизащи на 81,3 на сто от общия стойностен обем на БВП. Инвестициите, измерени чрез компонента бруто образуване на основен капитал, формират 15,7 на сто от стойността на макроикономическия показател. На заден план външнотърговското салдо на България от стоки и услуги запазва дългосрочната си негативна тенденция и остава отрицателно за разглеждания период.

Производителността на труда в България расте през първото тримесечие на 2026 година, като брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 1,6% на годишна база, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Заетите лица в икономиката в периода от януари до март са 3,518 милиона, а общият брой отработени часове е повече от 1,437 милиарда. Структурата на заетостта по икономически сектори през първото тримесечие спрямо година по-рано показва увеличение на относителния дял в сектора на услугите и намаление на относителния дял в аграрния и в индустриалния сектор. По данни на НСИ на едно заето лице се падат по 7,768 хил. евро от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 19 евро БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първо тримесечие на годината намалява с 0,4% в сравнение с първо тримесечие на 2025 г., а БДС за един отработен човекочас се увеличава реално с 0,4%. Статистиката отчита, че в периода януари-март равнището на производителността на труда в сектора на услугите e 6,762 хил. евро БДС средно на един зает и 16,1 евро за един отработен човекочас. В индустриалния сектор всеки зает произвежда средно 7,422 хил. евро БДС, за един отработен човекочас се създават средно 17,5 евро от текущия обем на показателя. Най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор – 914,5 евро БДС на един зает и 3 евро за един отработен човекочас.

Българското производство на зърно става все по-неконкурентно. Себестойността се покачва постоянно заради повишаващите се разходи за труд, по-скъпите торове и горива и високите ренти. Последните започнаха леко да падат в последните години покрай по-слабите реколти, но все още това не е достатъчно да компенсира спада на цените на зърното на международните пазари и зърнопроизводители обясняват, че нивата, достигнали 80 - 100 евро в Североизточна България, са излезли от икономическата логика и рано или късно в цялата страна средното ниво на рентни плащания трябва да слезе, и то поне с едно 20 - 30%. При това положение практически всички в бранша са притиснати и трупат загуби, като дори и големите играчи не са имунизирани. По-устойчиви са тези, изградили вертикално интегрирани групи, които включват собствени земеделски земи, производство, логистика и дори преработка.

Проекти на над 1100 предприятия, които са били одобрени за европейско финансиране по плана за справедлив преход, са блокирани и не получават средствата, тъй като има съмнения относно подбора им и се извършва извънреден одит. Фондът за справедлив преход, който е част от Оперативната програма "Региони в развитие", е за 1-4 млн. евро, от които близо 1.1 млрд. евро са от европейските фондове. Средствата са предназначени за трансформацията на трите въглищни региона Стара Загора, Кюстендил и Перник. С тях би трябвало се финансират не само дейности по квалификация и преквалификация на служители от въглищните електроцентрали и мините, но и за преобразуване на самите мощности на изкопаеми горива, както и за местни фирми да развият капацитета си, за да поемат новата работна ръка. Голяма част от процедурите и особено тези с по-солидните бюджети бяха обявени едва в началото на настоящата година и процедурите по тях са в процес на разглеждане или оценка на кандидатстващите проекти. Към са договорени само около 40% от средствата във Фонда за справедлив преход, а са разплатени едва 7.5%. Според заместнийк-министър Пеканов има сериозни притеснения както в България, така и в Европейската комисия относно процедурата за подкрепа на малките и средните предприятия, поради което е възложена одитната проверка. Тя се извършва от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, което управлява съответната оперативна програма, и одитът не е насочен към отделни фирми, а към самата процедура и нейната законосъобразност.

Един от най-големите търговци на зърно в България, групата "Агрикс" изпитва сериозни финансови сътресения. "Агрикс България" е създадена през 2009 г. Пряко 100% от дяловете се държат от "Ню кепитъл мениджмънт", а крайни собственици са Кеворк Крикорян и Красимир Димов. Групата оперира чрез множество дъщерни дружества, които се занимават с вътрешна и външна търговия със зърно и слънчоглед, но и със семена и торове, като има и голямо звено, свързано със строителство и недвижими имоти. От 2021 г. търгува и с рафинирано и нерафинирано олио и слънчогледов шрот, а през 2024 г. купи и варненския завод за олио "Олимекс". Има зърнобази във Варна, Балчик и Кубрат. За 2024 г. консолидирано групата декларира 147.2 млн. евро приходи и 0.9 млн. евро печалба, като резултатите леко се влошават на годишна база. Активите ѝ са близо 86 млн. евро, а задълженията - близо 70 млн. евро, от които над 40 млн. евро към банки. Това обаче е преди финансирането от ОББ за придобиването на "Олимекс" и не включва и други дружества на същите собственици, занимаващи се с имоти и строителство. Общата експозиция на банките към компаниите на Крикорян и Димов клони към 100 млн. евро. От февруари 2026 г. банки започват да налагат запори върху дялове на "Агрикс България" и дружества от групата, търсейки различни суми. Уникредит Булбанк и държавната Българска банка за развитие си изваждат изпълнителни листове на 23 февруари, като действайки през различни частни съдебни изпълнители, претендират за съответно 2.96 млн. евро и 2.65 млн. евро. На 17 март се присъединява и Пощенска банка с описани вземания за над 1 млн. евро, като дни по-късно добавя и още два запора за общо над 5.2 млн. евро. А на 31 март в групата се включва и Алианц банк, която претендира за над 6.16 млн. евро. Паралелно с това банките налагат и възбрани върху имоти на дружествата от групата. Искането за несъстоятелност идва месец по-късно в края на април, но то е подадено от "Каргил България" - местното поделение на едноименния глобален гигант, който е с 392 млн. евро оборот за 2024 г. "Каргил" е завела дела за несъстоятелност срещу "Агрикс България" и "Агрикс трейд", като претенциите са по няколко договора за доставка на ечемик и пшеница, започващи още от февруари 2025 г. По някои от тях са доставени количества, но въпреки поредица разсрочвания и анекси те така и не са изпълнени изцяло и "Каргил" претендира близо 2 млн. евро. По делата са назначени счетоводни експертизи, а като кредитор вече се е присъединила и Уникредит Булбанк. Засега заводът за олио продължава да работи.

В края на 2025 г. най-големият търговец на зърно в Добруджа "Фарм сенс" поиска несъстоятелност, при това без да търси диалог с банките кредитори и да опита да разсрочи или рефинансира заемите си. "Фарм сенс" е с поне 65 млн. евро дългове към банки, която след краткото затишие също отново се е запътила към фалит. По делата се виждат действия не само от местни, а и от чуждестранни банки (ING и швейцарската Arab bank), както и от други кредитори като "ОМВ България". В момента висят четири производства срещу "Фарм сенс" и свързаните "Лаврис инвест", "Дефко грейн" и "Дефко зърнобаза", а още едно дружество от април вече е обявено в несъстоятелност. Това е "Дефко", което за 2025 декларира 21.7 млн. лв. приходи, а за 2024 г. - 53.7 млн. лв. Активите са едва 7.3 млн. лв., докато задълженията надхвърлят 17.7 млн. лв. Те са основно по револвиращ кредит към БАКБ, но самото дружество е съдлъжник и по кредити за "Фарм сенс". Допълнителен проблем е, че в двата казуса банките виждат сериозни индикации за злонамерени действия от страна на длъжниците, граничещи с измама. В края на 2025 г. земеделци твърдяха, че липсва складирано зърно в базите на "Фарм сенс", а сега, по всичко личи, това се повтаря и с "Агрикс". Съмненията са, че компаниите са го продали, без да се разплатят с производителите, с надеждата да попълнят липсите от новата реколта - практика, за която хора от сектора казват, че не е необичайна при някои търговци. "Фарм сенс" разполага със зърнобази в Добрич, Генерал Тошево, селата Преселенци и Соколово, Каварна, Провадия и Варна, а общият й капацитет за съхранение на зърно е 275 хил. тона. Единият от основните кредитори - ОББ, вече е успял да влезе във владение на голяма част от тях и те са обявени за продан на сайта ѝ за общо около 13 млн. евро.

Българската компания "Мега груп" (част от холдинга "Мегаинвест") ще строи производствени мощности и офис пространство в Индустриална зона "Белес" в сръбския Димитровград. Очаква се да бъдат разкрити до 175 работни места. Проектът е първи в зоната от 2019 г. насам, като за него се говори от години. "Мегаинвест", която у нас е активна в изграждането, ремонта и поддръжката на пътища, представи намерението си за изграждане на индустриални площи в Сърбия още през есента 2022 г., като тогава очакването беше строителството да започне през 2023 г. Параметрите на комплекса са обща площ от 18 600 м2 с 6200 м2 халета, административна сграда, ресторант и система със соларни панели. Ще има и големи хладилни помещения. Плановете бяха около 1500 квадратни метра да се използват за пакетиране на ядки и снаксове от фирмата "Мега Груп 21" ДОО, която според регистрацията ѝ е търговец на едро с хранителни стоки. Останалата площ се очаква да се предлага на инвеститори и заинтересовани производствени компании.

Шиpoĸ ĸpъг бългapcĸи пpeдпpиятия щe пoлyчaт дocтъп дo финaнcиpaнe в paзмep нa oĸoлo €340 милиoнa пo нoвoтo cпopaзyмeниe мeждy Гpyпaтa нa Eвpoпeйcĸaтa инвecтициoннa бaнĸa (EИБ) и Aлиaнц Бaнĸ Бългapия, ĸoeтo бeшe пoдпиcaнo мeждy двeтe инcтитyции. Cпopaзyмeниeтo дaвa възмoжнocт нa Aлиaнц Бaнĸ Бългapия дa yвeличи ĸpeдитиpaнeтo зa MCΠ и ĸoмпaнии cъc cpeднa ĸaпитaлизaция чpeз пpexвъpлянe нa ĸpeдитния pиcĸ ĸъм EИБ - мexaнизъм, извecтeн ĸaтo cинтeтичнa ceĸюpитизaция. Cдeлĸaтa ocвoбoждaвa дoпълнитeлeн ĸaпaцитeт зa ĸpeдитиpaнe зa Aлиaнц Бaнĸ Бългapия, ĸoятo ce aнгaжиpa дa ocигypи oĸoлo €340 милиoнa нoвo финaнcиpaнe пpeз cлeдвaщитe тpи гoдини. Haд €80 милиoнa oт нoвитe ĸpeдити щe бъдaт нacoчeни ĸъм пpoeĸти, cвъpзaни c ĸлимaтa и oпaзвaнeтo нa oĸoлнaтa cpeдa, ĸaтo пo тoзи нaчин щe бъдaт пoдпoмoгнaти зeлeният пpexoд и иĸoнoмичecĸият pacтeж в Бългapия. Cъглacнo cпopaзyмeниeтo Eвpoпeйcĸият инвecтициoнeн фoнд (EИФ), чacт oт Гpyпaтa нa EИБ, пpeдocтaвя зaщитa чpeз мeждинeн тpaнш в paзмep нa €30,3 милиoнa, ĸoйтo e c нacpeщнa гapaнция oт EИБ. B дoпълнeниe, EИФ ocигypявa зaщитa чpeз пъpвocтeпeнeн тpaнш oт oĸoлo €219 милиoнa, чacтичнo c нacpeщнa гapaнция oт EИБ. Πopтфeйлът вĸлючвa ĸpeдити зa MCΠ и пoтpeбитeлcĸи ĸpeдити c oбщ paзмep oĸoлo €252 милиoнa, ĸaтo Aлиaнц Бaнĸ Бългapия зaпaзвa втopocтeпeнния тpaнш oт пpиблизитeлнo 3,2 милиoнa. Hoвoтo cпopaзyмeниe e втopaтa cинтeтичнa ceĸюpитизaция мeждy Aлиaнц Бaнĸ Бългapия и Гpyпaтa нa EИБ. Πъpвoтo cпopaзyмeниe, пoдпиcaнo пpeз дeĸeмвpи 2023 г., вĸлючвaшe мeждинeн тpaнш oт €29 милиoнa и пъpвocтeпeнeн тpaнш oт нaд €175 милиoнa, cъщo в пoдĸpeпa нa MCΠ c фoĸyc въpxy eĸoлoгични пpoeĸти.

Министърът на културата Евтим Милошев изнесе данни за финансовото състояние на НДК и заплатите, които получава Съветът на директорите на дружеството, което го управлява. Дружеството е на загуба от близо 49 милиона евро, като прямо 2024 г., загубата през 2025-а се е увеличила с 502%. Възнагражденията на Съвета на директорите на дружеството – 5 члена, един от които е изпълнителен директор. През последните години те се удвояват спрямо 2024 година, и се утрояват спрямо 2023 г. - за 2023 година – възнагражденията са близо 104 000 евро, за 2024 г- близо 158 000 евро, за 2025 г. – близо 305 000 евро. Възнаграждението на изпълнителния директор Адрияна Татарова е както следва: за 2025 г. – близо 200 681 евро, т.е. месечно възнаграждение от около 13 680 евро. Правата на държавата като едноличен собственик на капитала на НДК се упражняват от министъра на културата. Дружеството е публично предприятие, което управлява държавно имущество. Акционерният капитал се състои от целия сграден комплекс и прилежащия парцел. Източник: telegraph.bg

Дружеството „Спатово Есеншълс“ ЕООД, собственост на Климент Шопов, е внесло инвестиционно намерение в община Сандански за изграждането на модерно предприятие за преработка на етерично-маслени култури в село Спатово. Предвижда се в местността „Оградите“ да бъде изградена дестилационна база за производство на масло от роза „Дамасцена“ и лавандула. Инсталацията ще разполага със съвременно оборудване, позволяващо както парна, така и водно-парна дестилация на растителна суровина. Новото предприятие ще бъде разположено върху терен с площ от 1360 квадратни метра. Производственото хале ще заема около 500 квадратни метра, като към него ще бъдат изградени всички необходими обслужващи помещения и съоръжения. Очаква се да бъдат разкрити над десет работни места, като производството ще се осъществява на две смени. По предварителни разчети капацитетът на предприятието ще достига до 200 тона розов цвят и 480 тона лавандула годишно.

Българската компания за биохрани „Смарт Органик“ е договорила покупката на 32% от капитала на германското дружество Naughty Nuts Vertriebs GmbH от Бенджамин Портен и Лоренц Грейнър, с което дъщерното дружество Naughty Nuts Vertriebs ще стане 100% собственост на „Смарт Органик” АД,” . Част от договорената цена ще бъде платена чрез прехвърляне на 78 844 собствени акции. За тази цел „Смарт Органик“ АД ще придобие посочените акции на извън регулиран пазар на преференциална цена от 3 евро за акция от основния акционер Яни Драгов. Както първоначалното прехвърлянето от Яни Драгов към „Смарт Органик” АД, така и последващото прехвърляне от „Смарт Органик” АД към Бенджамин Портен и Лоренц Грейнър ще бъде извършено на извън регулиран пазар, чрез регистрационен агент ИП „Карол“ АД. Българското дружество купи активите на стартъпа Naughty Nuts GmbH преди три години за 150 хил. евро. През 2024 г. бе създадено дружеството Naughty Nuts Vertriebs GmbHс регистриран капитал 25 хил. евро и „Смарт Органик“ АД притежаваше 68% от капитала м. Чрез Naughty Nuts Vertriebs, „Смарт Органик“ АД оперира в региона на Германия, Австрия и Швейцария (DACH) на пазара на здравословни храни. Smart Organic е основана през 2009 г. от Яни Драгов. Дружеството бе листвано на Българска фондова борса на пазар beam, но след това се прехвърли на основен пазар. Преди месец компанията набра 7.36 млн. евро чрез увеличение на капитала, като средствата ще се използват за построяване на нова сграда и придобивания при добри възможности за това. Консолидираните приходите на компанията достигат 125 млн. лв. (64 млн. евро) за 2025 г. при 93 млн. лв. за предходната. Печалбата за 2025 г. е 13.675 млн. лв.

„Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ (ФНИБ) сключи предварителен договор за продажба на офис сграда Камбаните Грийн Офиси. Продажната цена на имота възлиза на 17 млн. евро без ДДС и 10% от нея е получена като задатък. Предстои финализирането на пълен правен, фактически и технически преглед и анализ на имота, което е условие за подписването на окончателен договор за продажба. В средата на май ФНИБ обяви след провеждане на редовното годишно общо събрание на акционерите, че ще разпредели по 0,232 евро брутен дивидент на акция, или общо малко над 8 млн. евро. Средствата за дивидента са осигурени от преобразуваната печалба за 2025 г. в размер на над 5,3 млн. евро и още над 2,7 млн. евро от неразпределената печалба. Миналата година ФНИБ финализира продажбата на магазина на „Мосю Бриколаж“ на бул. "Цариградско шосе", София. Сделката беше за 18 млн. евро. Сключен беше и предварителен договор за продажба на урегулиран поземлен имот в ж.к. "Младост-4" в София с площ от 7570 кв. м. за 2,8 млн. евро.

Компаниите от бързооборотния сектор избраха Kaufland България за „Най-добър международен ритейлър“ в конкурса Progressive Awards 2026. Наградите се организират за осма поредна година от сп. „Progressive“, а победителите бяха определени след вот между 12 500 секторни мениджъри. Обработката на резултатите е извършена от независимата компания за маркетингови проучвания IPSOS България. Наградата в тази категория се присъжда на компанията с най-голям принос към развитието и растежа на целия бързооборотен сектор в България. През 2026 год. Kaufland отбеляза 20 години на българския пазар, като за това време компанията е създала добавена стойност за близо 14 млрд. евро за българската икономика. За две десетилетия Kaufland е изплатил над 1 млрд. евро под формата на данъци и такси и близо 1 млрд. евро за заплати, което се превръща в реална подкрепа за бюджета на страната и за хиляди семейства. Към днешна дата директният икономически принос на Kaufland възлиза на 2,2 млрд. евро годишно, а когато се отчете и ефектът върху доставчици, партньори и заетостта, общото въздействие върху икономиката надхвърля 4 млрд. евро. Компанията се превърна в един от най-големите частни работодатели с близо 8000 служители през 2025 г. Всяко работно място в Kaufland България поддържа още 6 други в икономиката, като по този начин дейността на компанията допринася за близо 50 000 работни места в страната. Kaufland е търговската верига на дребно с най-богат асортимент от 24 000 хранителни и нехранителни стоки у нас. Компанията отчита 30% годишен ръст на реализирана българска селскостопанска продукция в своите магазини, като само през 2025 г. осъществената продукция плодове и зеленчуци от български производители достига стойност от близо 81 млн. лв. По Програмата за договорно изкупуване на ритейлъра, която стартира през 2019 г., реализираната продукция за изминалата година е два пъти повече от годината на старта.

Демографската криза в България се характеризира с трайно свиване и застаряване на населението, като около 24% от българите са над 65 години. Основните двигатели са отрицателният естествен прираст, водещ до едни от най-високите нива на смъртност в ЕС и високата преждевременна смъртност, поддържани от десетилетия емиграция. Сред основните причини за демографската криза се посочва застаряване на населението. На всеки 100 души в трудоспособна възраст се падат около 61 неактивни граждани, което натоварва социалната и пенсионната системи. Смъртносттта е друг фактор. България е с една от най-ниските продължителности на живота в Европа - около 74,3 години, като преждевременната смъртност е основният структурен проблем. Обезлюдяването е най-тежко в Северозападна България, където естественият прираст достига изключително ниски стойности, създавайки обезлюдени зони, определяни като "демографски пустини". Демографската криза в България се дължи основно на три взаимносвързани фактора: трайно ниската раждаемост, високата обща смъртност и масовата емиграция на младо и трудоспособно население. Тези процеси водят до трайно намаляване и застаряване на нацията. Търсенето на по-висок стандарт на живот, по-добри доходи и професионална реализация в чужбина е водещ мотив, особено сред младите хора.Липсата на качествено образование и предвидима социална/политическа среда допълнително стимулира напускането на страната. Несигурността, ниските доходи и високите разходи за отглеждане и възпитание на деца карат много семейства да отлагат раждането или да се ограничават с едно дете. Модерните тенденции в обществото налагат приоритет на кариерата и личностното развитие пред ранното създаване на семейство. Заради миграцията и предходни спадове в раждаемостта броят на жените във фертилна възраст у нас драстично намалява. Високата смъртност в България е сред основните двигатели на кризата. Тя се дължи на високия дял на предотвратими смъртни случаи, особено от сърдечно-съдови и мозъчно-съдови заболявания. Ограничената превенция, липсата на масов скрининг, както и вредни навици, като тютюнопушене и обездвижване, влошават общото здраве на нацията. Високият процент на възрастни хора над 65 години естествено повишава коефициента на общата смъртност.
Европа също търпи демографски проблеми, характеризиращи се с бързо застаряване на населението, ниска раждаемост и обезлюдяване на цели региони. Това създава сериозен натиск върху пенсионните системи, пазара на труда и икономическия растеж. Средната продължителност на живота расте, но раждаемостта в държавите от ЕС остава трайно под необходимото ниво за възпроизводство от (2,1) деца на жена. Страни като Германия отбелязват рекордно ниски нива на раждаемост, невиждани от десетилетия. Източна и Югоизточна Европа са най-силно засегнати от комбинацията от отрицателен естествен прираст и външна миграция, което води до драстичен спад на населението. Липсата на достатъчно трудоспособно население принуждава държавите да разчитат все повече на икономическа миграция. По-малко работещи издържат нарастващ брой пенсионери, което натоварва публичните финанси. Страните от ЕС с най-сериозна демографска криза са предимно в Източна и Южна Европа. Те са изправени пред траен спад на населението, ниска раждаемост и застаряване. Освен България в демографска криза са Латвия и Литва. Балтийските държави са сред най-тежко засегнатите, като населението им намалява с драстични темпове през последните две десетилетия, дължащо се на емиграция и ниска раждаемост. Румъния и Хърватия също губят значителна част от населението си заради застаряване, комбинация от отрицателен естествен прираст и емиграция на млади хора. Италия пък е водеща в Южна Европа по демографска криза. Тя има едно от най-застаряващите населения в света и изключително ниска раждаемост, което създава огромен натиск върху пенсионната и здравната система. Европейският съюз се бори с демографската криза и застаряването на населението чрез интегриран подход, наречен Инструментариум за действие в областта на демографията. Той подпомага държавите членки в 4 основни направления: подкрепа за родителите, овластяване на младежта, подкрепа за възрастните хора и управление на миграцията. Основните мерки на европейско ниво включват подкрепа за родителите и баланс между работа и личен живот, насърчаване на достъпни и качествени детски градини и ясли, които позволяват на родителите да съчетават професионалния и семейния си живот. Освен това се стимулират политики като работа от разстояние и гъвкаво работно време. Въвеждат се програми за борба с младежката безработица и улесняване на прехода от образование към работа. ЕС провежда политики за достъпни жилища чрез насърчаване на национални политики за осигуряване на жилища за млади семейства. Финансират се програми за професионално обучение и придобиване на дигитални умения, както и политики за насърчаване на по-дълъг, по-здравословен и пълноценен професионален живот, за да се избегне изолацията и да се използват уменията на възрастните. Дефицитът на работна ръка се преодолява чрез привличане на таланти и работна ръка от държави извън ЕС чрез легални пътища за миграция. Докато законодателните и социалните реформи остават в правомощията на всяка отделна държава членка, Европейската комисия предоставя насоки, законодателни рамки и милиарди евро финансова подкрепа чрез инструменти като ЕСЕ+ и Механизма за възстановяване и устойчивост, но кой как ги използва и с какъв ефект, не е ясно. Въпреки всички мерки и политики тенденцията е по-скоро към задълбочаване на демографските проблеми на стария континент. 

Броят на милионерите по света и благосъстоянието им са продължили да нарастват през 2025 г., достигайки нови рекордно високи нива благодарение на поскъпването на акциите на фондовите пазари и отслабването на инфлацията. Това сочи най-новото проучване на френската консултантска компания „Капжемини“ (Capgemini), заключенията от което са поместени в доклада „Уърлд уелт рипорт“ (World Wealth Report), предаде Франс прес. Броят на богатите по света, определени от „Капжемини“ като хора, които разполагат с инвестиции и финансови активи на стойност над 1 милион долара, без към сумата да се включва жилището, в което живеят, се е увеличил за година със 7,9 на сто до 25,3 милиона души през 2025 г. или с близо 2 млн. повече спрямо 2024 г. Общото им състояние също се е увеличило - с 8,7 на сто до 98,3 трилиона долара, което е рекордно равнище и най-голямото годишно увеличение от 2018 г., отчита проучването. „Поскъпването на акциите на компании, свързани с изкуствения интелект, е основната причина богатството на заможните хора да нараства в пет от шестте географски региона, които са били обект на проучването“, посочва „Капжемини“. Същевременно богатството остава силно концентрирано - едва 1 на сто от най-богатите хора притежават 34,8 на сто от общото богатство. Въпреки американските мита през 2025 г. основните индексите на Уолстрийт нараснаха с между 13 и 20 на сто, като бяха подкрепени от пониженията на лихвените проценти от Управлението за федерален резерв (УФР) на САЩ и ентусиазма около изкуствения интелект. В Европа инвеститорите насочиха вниманието си към компаниите от отбранителния сектор и към мащабната програма за публични инвестиции, планирана в Германия. Борсовият индекс във Франкфурт DAX нарасна с 23,01 на сто през миналата година, парижкият CAC с 10,41 на сто, FTSE MIB в Милано с 31,46 на сто, а лондонският FTSE 100 - с 21,51 на сто. Най-голямо увеличение на броя на милионерите е отчетено в Азиатско-тихоокеанския регион - 9,4 на сто, подпомогнато от силното представяне на полупроводниковата индустрия. Най-голям ръст в региона отбелязват в Япония и Китай. В Северна Америка броят на милионерите се е увеличил с 9,1 на сто, най-вече в САЩ, където са отчетени най-много нови милионери - 736 000 души. Така общият им брой е достигнал 8,7 милиона, което представлява увеличение от 9,2 на сто. След спад през 2024 г. Европа също отчита ръст на броя на милионерите - с 6,5 на сто. Най-голямо увеличение е регистрирано в Люксембург - 13,5 на сто, и Германия - 11,1 на сто, значително над регистрирания растеж от 2,7 на сто във Франция. Броят на милионерите се е увеличил и в Африка - с 4,1 на сто, както и в Латинска Америка - с 0,3 на сто. Единственият регион, в който е отчетен спад, е този на Близкия изток, където броят им е намалял с 1,4 на сто, основно заради по-ниските цени на петрола миналата година. Що се отнася до свръхбогатите, притежаващи активи за 30 милиона долара или повече, техният брой е нараснал с 9,4 на сто до около 250 000 души, а общото им богатство се е увеличило с 9,7 на сто. За целите на проучването през януари са били анкетирани 6510 заможни лица от Северна и Южна Америка, Европа, Азиатско-тихоокеанския регион и Близкия изток.

Правителства и компании по целия свят инвестират трилиони долари в разработването, усъвършенстването и внедряването на изкуствения интелект в бизнеса, за да повишат производителността и да намалят разходите. Оказва се обаче, че има по-лесно решение на стойност под 10 долара, което е изобретено преди повече от 700 години. Тестове, проведени в производствена среда, установяват, че работници на шевни машини с пресбиопия (загуба на зрение на близки разстояния) вършат работата си по-бързо и с по-малко грешки, след като получават. Резултатът е ръст на производителността от 6% и по-малко материали за скрап. Изследването установява още, че всеки четвърти оператор на шевна машина страда от лошо зрение и не притежава очила. Въпреки че решението изглежда просто и очевидно, прилагането на този ефект в мащаб би добавило 27 милиарда долара годишно към глобалния текстилен и шивашки сектор.
 Според Световният икономически форум разходът за пълната интервенция - включително скрининг на зрението, е под 10 долара на работник. Така <b>възвращаемостта на инвестицията за тримесечния период на изследването е 3,37 долара на всеки вложен долар или 337%. Ефектът не се наблюдава единствено в текстилния сектор. Работниците в чаени градини в индийския щат Асам отчитат ръст на производителността от 22% след получаване на очила. Проучване в селски райони на Бангладеш пък установява, че "уредът" увеличава печалбите в общности с ниски доходи с 33% при разнообразни професии. Същото изследване измерва и въздействието върху качеството на живот, като се наблюдава значително подобрение в усещането за самостоятелност и лекота при ежедневните задачи. Изводът от проучванията е, че очилата повишават производителността при всяка работа, изискваща ясно зрение - от заводски труд до бране на чай, отглеждане на какао, занаятчийство или работа пред екрани. 
В момента около 1,1 милиарда души по света живеят с предотвратима загуба на зрение. Икономическата цена на това е изчислена на 447 милиарда долара годишна загуба на производителност в глобален мащаб. За страни като Бангладеш, където шивашкият сектор формира над 80% от експортните приходи, а фабриките затварят под натиска на мита, високи енергийни цени и конкуренция, корекцията на зрението е евтина, бърза и измерима интервенция. Правителствата могат да я стимулират като работодателска придобивка, а министерствата на труда да я включат в програми за производителност. Статистиката е убедителна, но зад нея стои повече от подобрени икономически резултати. Проучване в 15 фабрики в Бангладеш установява, че 97% от работниците, получили очила, съобщават за повишена увереност в себе си, 79% - за намалена фрустрация, а 45% - за изчезнали главоболия. Изненадващо е, че за 78% от получилите очила това е бил първият чифт в живота им, показват данни на социалното предприятие VisionSpring. То разкрива и друг проблем - много работници, особено жени, се притесняват да носят очила на работното място, тъй като се опасяват, че мениджмънтът ще го възприеме като признак на слабост. В сектор, където загубата на работа заради невъзможност да се наниже игла е реална заплаха, очилата са едновременно медицинска необходимост и социален риск.