Пазарът на земеделска земя в България бележи леко охлаждане през 2025 година. Данните на Националния статистически институт (НСИ) отчитат спад както в цените на сделките, така и при сумите за наем и аренда на нивите. През изминалата година един декар нива в страната се е продавал средно за 1 648 лева, което се равнява на около 842 евро. Тази стойност представлява понижение от 3.3 на сто в сравнение с предходната 2024 година. Отрицателният тренд се дължи основно на поевтиняването на земята в четири от големите региони на страната. Това са Северен централен, Североизточен, Югоизточен и Югозападен район. Най-голямо е намалението в Югоизточния район, където цените на сделките са паднали със 7.6 на сто до 1 506 лева на декар. В Северен централен район спадът е с 2.4 на сто до 1 726 лева, а в Югозападния район цената се е свила с .3 на сто, достигайки 1 099 лева за декар. Останалите два региона правят изключение и регистрират ръст. В Северозападния район покупко-продажбите са поскъпнали с 4.1 на сто, а в Южния централен район е отчетен скок от 6.8 на сто спрямо предходната година. Приходите от наем и аренда на земеделска земя бележат още по-осезаем спад през 2025 година. Средната цена за наем на един декар нива е паднала до 51 лева, или около 26 евро. Това е с 12.1 на сто по-малко спрямо предходната година. За разлика от пазара на покупко-продажби, при рентите понижението е всеобхватно и засяга абсолютно всички райони в страната. Най-осезаем е сривът в Североизточния район, където цените на наемите са намалели с 15.2 на сто. Подобна е и тенденцията при постоянно затревените площи, като пасища, мери и ливади. Средната цена за техния наем е паднала до 20 лева на декар, отбелязвайки сериозен спад от 13 на сто спрямо 2024 година.

Министерството на финансите пласира дълг на международните пазари в размер на 2,5 млрд. евро. Тази емисия е съгласно приетото от парламента увеличаване на тавана на дълга в условията на удължителен закон с до 3,8 млрд. евро за 2026 година. Набраният дълг е на три транша -падежите са 2032 година, 2038 година и 2042 година. До края на годината е вероятно да има още едно излизане на международните пазари, тъй като все още не набран дългът, необходим за плащанията по Националния план за възстановяване и устойчивост и за покриване на дефицита. Съгласно проекта на Закона за държавния бюджет за 2026 година максималният размер на новия държавен дълг, който може да бъде поет през 2026 г., е 10,1 млрд. евро. В тази сума е включен заем до 3,261 млрд. евро по европейския инструмент „Мерки за сигурността на Европа" (SAFE) за укрепване на отбранителната индустрия. Очаква се държавният дълг да достигне 37,7 млрд. евро, или 30,1 на сто от БВП. До днес набраният нов дълг от началото на годината възлизаше на 1,41 млрд. евро.

Държавният газов доставчик "Булгаргаз" завършва 2025 г. със загуба 267.2 млн. лв., като само начисленият разход за неизползван капацитет по договора с "Боташ" е 250.5 млн. лева. Когато договорът беше обявен през януари 2023 г., официалната версия беше, че България получава достъп до турската газова инфраструктура и нов маршрут за внос на LNG. На практика "Булгаргаз" не получава общ достъп до турската преносна мрежа, а възможност да разтоварва LNG на турски терминали и да получава еквивалентно количество газ на българско-турската граница, при точка Малкочлар/Странджа. Срещу това българската страна поема ангажимент за плащане на фиксирана такса, независимо дали реално внася газ или не. Това плащане е записано като 9.145 долара за MWh, умножено по 53 200 MWh дневен капацитет. Или около 486 хил. долара на ден по базовата формула, преди индексации спрямо инфлацията. В документа изрично е посочено, че цената на природния газ не е включена в това плащане. Тоест това е отделна такса върху газа, не цена за самия газ. Ако газът на европейските пазари е около 100 евро/MWh, както беше в края на 2022 г., такса от около 8-9 евро/MWh изглежда поносима като процент от крайната цена. Но при сегашни нива на TTF около 40-45 евро/MWh само тази добавка вдига цената с 20%, преди да се добавят самият LNG, други капацитети, балансиране, финансови разходи и търговски риск. Затова договорът е проблемен и в двата сценария - ако капацитетът не се използва, "Булгаргаз" така или иначе плаща и записва загуба, но ако го използва, трябва да продаде газа на цена, която включва тази такса, а на конкурентен пазар това означава да е по-скъп от алтернативите, при което сделки могат да се сключват само под себестойност. Общите разходи за неизползван капацитет през 2025 г. са 299.4 млн. лв. Най-голямата част е за "Боташ" - 250.5 млн. лв. Има и 35 млн. лв. по входна точка Стара Загора, свързани с маршрута от Александруполис, както и други по-малки суми. Финансовото състояние на "Булгаргаз" се влошава дори извън самия договор с "Боташ". Приходите от дейността през 2025 г. са 1.43 млрд. лв., с 4.4% по-малко спрямо 2024 г. Нетната загуба е 267.2 млн. лв., а собственият капитал е отрицателен, минус 457.6 млн. лв. Текущите пасиви вече са почти 2 млрд. лв., а общите пасиви са 2.53 млрд. лв. Паричните средства в края на периода са едва 2.8 млн. лева. Един от големите стари проблеми са просрочените брутни вземания от "Топлофикация София" - общо 1.29 млрд. лв. към края на 2025 г. Година по-рано те са били 985.5 млн. лева. Общото потребление на природен газ в България през 2025 г. е почти без промяна спрямо 2024 г., но делът на "Булгаргаз" продължава да намалява и пада до 60.23% от потреблението. За сравнение - през 2019 г. делът е бил 88.93%. Причината е, че пазарът се либерализира, има повече търговци, клиентите могат да търсят по-добри условия. Спадът при част от индустрията е рязък: металургията купува с 62.9% по-малко, стъкло и порцелан с 35.2% по-малко, химията с 9.8% по-малко. До 2022 г.компанията разчиташе основно на тръбен руски газ по дългосрочни договори. След спирането на руските доставки премина към комбинация от азерски газ, LNG и използване на капацитети през Гърция и Турция. LNG се купува с предварителни графици, капацитетите се резервират през търгове, част от доставките са равномерни, а когато клиентите не купят очакваните количества, дружеството остава с газ или с платен капацитет, който трябва да пласира някъде. В противен случай, както се получава сега - губи. Хранилището "Чирен" би трябвало да помага точно за това, но и там има проблеми. Основната част от наличните количества в газохранилището са нагнетени през 2022 г. на цена значително над текущите пазарни нива. В резултат натрупаната обезценка на количествата е 89.7 млн. лв. Отделно има и 1.39 млн. MWh налични количества при "Боташ" в края на периода. Това са вече доставени количества LNG през турските терминали, които сега се намират в газопреносната мрежа на "Боташ" и са налични за доставка към България, но явно не са били необходими.

Българската компания „ЕндуроСат“ е изстреляла от военновъздушната база „Ванденбърг“ в Калифорния с ракети-носители на „Спейс Екс“ 10 спътника, разработени и произведени в Космическия център на фирмата в България. „ЕндуроСат“ има офиси и в чужбина, но основният развоен център, пълното производство и финалните квалификации за полет се извършват в София. Там е изградена и цялата екосистема на ключови доставки и производства, която позволява на компанията да подготвя космически мисии от България. Компанията работи с водещи организации в световната космическа индустрия и вече има над 100 успешни мисии в орбита. Сред следващите амбиции на „ЕндуроСат“ е производство на по-голям клас спътници - от 150 кг до 5 тона. Компанията планира и навлизане в сектора на отбраната, където космическите технологии стават все по-важни за сигурността, комуникациите и наблюдението. Един от големите бъдещи проекти е превръщането на бившето летище „Доброславци“ в мащабен космически и технологичен кампус. „ЕндуроСат“ инвестира и в подготовка на кадри чрез специализирани университетски програми за космически инженери.

Млекопреработващата фирма "Деари фууд България" инвестира 4.5 млн. евро в нова производствена сграда, автоматизиран склад за готова продукция и съвременна складово-подемна техника. Проектът ефинансиран със субсидия по линия на Програмата за развитие на селските райони в размер на 1.4 млн. евро, приблизително до 20% от инвестицията са осигурени със собствени средства, а останалата част - с кредит. В резултат на инвестицията производството, което се намира в Севлиево, е разширено с нова асептична bag-in-box пълначна линия, нов процесинг със стерилизатор, хомогенизатор и стерилен танк, както и нова асептична линия за опаковки Tetra Pak. Изпълнението на проекта включва и покупка на специализирани транспортни средства, на роботизирани системи за палетизиране и автоматизирано опаковане на готовата продукция в стреч фолио. Ключов компонент на инвестицията е изграждането на фотоволтаична електроцентрала с мощност 700 kW и система за съхранение на енергия с капацитет 860 kWh. "Деари фууд България" планира следващ инвестиционен проект на стойност приблизително 6 млн. евро. Той предвижда изграждане на нова производствена сграда върху площ 700 кв. метра, склад за суровини и покупка на допълнителна асептична пълначна линия. Енергийната част включва нова фотоволтаична инсталация с мощност 1.5 MW и батерийна система с капацитет 2.3 MWh. Очаква се изпълнението на проекта да започне през третото тримесечие на тази година, а приключването му е планирано за 2027 г. Очакваната субсидия е 1.5 млн. евро по линия на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони, като и при този проект е планирано участие със собствени средства до 20%, а останалата част ще бъде осигурена чрез банково финансиране. "Деари фууд България" е специализирана в производството и продажбата на млека и млечни продукти. Предприятието преработва краве, овче, козе и биволско мляко. Продуктовата му гама включва пастьоризирано краве мляко, класическите бели саламурени сирена, кашкавал, кисели млека, сметана. Основен дял заемат стерилизираните UHT млека, при които по данни на компанията тя е с около 70% пазарен дял в обем, както и натуралната млечна сметана. Сред марките на фирмата, която има собствена логистика, са "Терра" (премиум клас, в търговските вериги), Cremle, Cream Alle и др. През 2024 г. износът представлява под 10% от годишните продажби на "Деари фууд България", а през тази година формира над 50% от текущия оборот. През 2025 г. нетните приходи от продажби на "Деари фууд България" достигат 28.64 млн. лв. и отбелязват приблизително 29% ръст спрямо 2024 г. Общите приходи на компанията нарастват от 22.47 млн. лв. през 2024 г. до 29.95 млн. лв. през миналата година (около 33.3% ръст). Печалбата преди данъци достига 1.08 млн. лв. през 2025 г. спрямо 736 хил. лв. година по-рано. Нетната печалба се увеличава от 664 хил. лв. през 2024 г. до 977 хил. лв. през 2025 г. Нетният марж върху приходите от продажби също се подобрява - от приблизително 3% през 2024 г. до около 3.4% през 2025 г.

Българската финтех компания Payhawk премина границата от 100 млн. долара годишен повтарящ се приход (ARR) и официално влезе в елитния клуб на т.нар. "кентаври“ - частни софтуерни компании с доказан и устойчив бизнес модел. Според Bessemer Venture Partners, за "кентавър“ се счита частна облачна или софтуерна компания, която генерира поне 100 млн. долара годишен повтарящ се приход. Това е значително по-рядко срещано постижение от статута на "еднорог“, който се присъжда на компании с оценка над 1 млрд. долара. Новото постижение идва четири години след като Payhawk стана първият български "еднорог“. През 2022 г. компанията привлече 100 млн. долара при разширение на инвестиционния си Series B рунд, достигайки оценка от 1 млрд. долара. Payhawk разработва платформа за управление на фирмени разходи, базирана на изкуствен интелект. Решението обединява корпоративни карти, обработка на фактури, служебни разходи, бизнес пътувания, плащания към доставчици и процеси по снабдяване. Компанията определя продукта си като AI-native платформа, която интегрира глобални парични сметки, ERP системи и AI агенти за автоматизиран контрол на бюджети, политики и плащания. По данни на компанията през последните две години голяма част от развитието е насочено към внедряването на автономни AI агенти. В момента 76% от запитванията към екипа за клиентска поддръжка се обработват изцяло автоматизирано. Payhawk е основана през 2018 г. от Христо Борисов и Бойко Караджов, към които впоследствие се присъединява Константин Дженгозов. Компанията стартира с идеята да автоматизира управлението на фирмените разходи, а днес предлага цялостна финансова платформа, обединяваща различни процеси по разплащанията и финансовия контрол в бизнеса.

На заседанието си от 7.7.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Десислава Божкова за член на управителния съвет на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ” ЕАД и на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. 2. Одобрява Пламен Ялъмов за независим член на надзорния съвет на „ГРУПАМА ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД и на „ГРУПАМА ЖИВОТОЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. 3. Вписва „ТАВЕКС“ ЕООД и „БРОКИНС.БГ“ ООД в регистъра на застрахователните брокери. 7. Отказва да разгледа по същество подаденото от „Фючър Брийз“ ЕООД заявление за издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи.

В осъвременената си икономическа прогноза МВФ прогнозира, че БВП на еврозоната ще се увеличава с едва 1.2% годишно между 2027-а и 2031-а, като най-силната година на блока ще е 2028-а с 1.4% ръст. Основните причини за годините на муден растеж под установените в исторически план норми до края на десетилетието са високият публичен дълг, застаряващото население, слабата производителност на труда, високите разходи за енергия и постоянната геополитическа несигурност. 27-членният Европейски съюз ще се справя малко по-добре с 1.4% годишно увеличение на БВП и върховите 1.6% през 2028 година. Очакванията за световния растеж през същия период са за около 3.2% годишно, за развиващите се страни в Азия и за африканските държави под Сахара – за 4.6% годишно, а за Индия – 6.5 процента. Група от много по-малки европейски държави – от Средиземноморието до Западните Балкани и Източна Европа, пък вероятно ще регистрират над два пъти по-бързи темпове от еврозоната през следващите пет години. Европейският отличник по растеж ще е Малта, която оглавява класацията на МВФ за средносрочен растеж в Европа с очаквано годишно увеличение на БВП с 3.96% през следващите пет години. През последното десетилетие островът е нараствал с близо 7% годишно благодарение на туризма, онлайн игрите и професионалните и финансовите услуги, привличайки чуждестранни работници за осигуряване на персонал в процъфтяваща икономика. Този модел обаче вече е презрял. На второ място в класацията на МВФ по растеж е Косово, благодарение основно на забележително устойчивото вътрешно търсене. Прогнозите на международния кредитор са, че повишението на БВП на Косово ще е 3.95% годишно. Най-голяма подкрепа идва от силното потребление на домакинствата, публичните инвестиции, притока на диаспора и младата работна сила. Украйна ще е на трето място по растеж, като основен двигател ще е следвоенното възстановяване на страната. МВФ предвижда средно годишно увеличение на БВП от 3.8% в периода 2027-2031-а, със забележителните около 4.2% за 2028 година. Това ще се случи при базовия сценарий на експертите на кредитора за край на военните действия и начало на сериозно възстановяване, което да отприщи вълна от инвестиции за реконструкция, разходите за която Световната банка оценява на близо 600 милиарда долара. Ако обаче тази предпоставка не се сбъдне, картината рязко се помрачава: негативният сценарий на МВФ с продължаващи боеве предвижда растеж от само 1% през 2027 година. Четвърта в списъка на отличниците е Сърбия, където инвестиционният бум поддържа инерцията. Средният годишен темп на растеж на Сърбия е 3.52%, като прогнозите са 2030-а и 2031-а да са върхови години. Краткосрочната прогноза обаче е доминирана от една-единствена дата – следващата година Белград ще бъде домакин на Експо 2027, като световното изложение се очаква да привлече милиони посетители. Събитието движи строителен и инфраструктурен суперцикъл – магистрали, железопътни линии и градско преустройство – в допълнение към разширяващата се база за износ на производство и сериозните инвестиции, подкрепени от Китай, в добива на мед. С други думи, тук публичните инвестиции, а не потреблението, са основният двигател на растеж. МВФ отбелязва, че Сърбия е изградила важни макроикономически буфери, след като успешно е намалила инфлацията, като същевременно е поддържала фискална дисциплина. Рисковете произтичат от политическото напрежение преди изборите през 2027 г. и от гаранциите, че бързите публични инвестиции ще се превърнат в трайни печалби от производителността. На пето място по растеж през следващите пет години в Европа се очартава Молдова, като в основата му са реформите и интеграцията в ЕС. Предвижданията на МВФ са за средно 3.5% годишно увеличение на БВП на Молдова между 2027-а и 2031-а, като най-силната година ще бъде 2028-а с около 3.7 процента. Възстановяването следва брутална поредица от сътресения: война на границата, енергиен спазъм и суша, свалили растежа почти до нула през 2024 година. Обратът се основава на парите и реформите на ЕС. Брюксел предостави на Молдова статут на кандидат за членство в общността през 2022-а и започна преговори за присъединяване през 2024-а, Планът на ЕС за растеж сега насочва средства към публичните инвестиции. Потреблението на домакинствата, подкрепено от нарастващите реални заплати и паричните преводи на стойност около една десета от БВП, имат голям дял в останалата част от растежа, докато от страна на предлагането водеща роля имат информационните технологии и други услуги. МВФ оценява средния растеж на България на 2.63% в периода 2027-2031 година.

Пет страни членки на НАТО се очаква да изпълнят целите на алианса от 3,5% от брутния си вътрешен продукт (БВП) за основни разходи за отбрана през тази година.  Някои страни все още се очаква да останат около прага от 2%, сред които е и България. Според актуалните данни на НАТО прогнозираният дял на похарчените средства за отбрана от БВП у нас ще е 2,22% през 2026 г. и 2,13% за миналата 2025 г. В парично изражение разходите за отбрана се увеличават леко през тази година спрямо миналата – 2,693 млрд. евро спрямо 2,474 млрд. евро. По време на срещата на върха на НАТО в Хага миналата година лидерите обещаха да похарчат 3,5% от БВП за основни отбранителни нужди като оръжия и войски до 2035 г., което е значително повишение спрямо предишните 2%. Те се съгласиха и на допълнителен дял от 1,5% от БВП за по-широкообхватни инвестиции, свързани с отбрана, като стимулиране на киберсигурността и др., припомня Ройтерс. Според данните през 2025 г. Европа и Канада заедно значително са увеличили разходите си с над 19% спрямо предходната година, което се равнява на над 90 млрд. щатски долара (коригирани спрямо инфлацията при базова година 2021 г.; или 139 млрд. долара настоящи цени, бел. ред.). Очаква се общо европейските членки и Канада да похарчат 2,53% от БВП тази година за основни отбранителни нужди – най-големият дял от поне 2014 г. насам, и 1,40% от БВП за свързани инвестиции. Основни разходи за отбрана и инвестиции, свързани със сигурност и отбрана (% от БВП) за Европа и Канада. През тази година пет страни се очаква да изпълнят насоките за 3,5% и 17 държави - 1,5% разходи за инвестиции, свързани с отбрана и сигурност. Пет държави също така ще изпълнят насоките от 5% общо разходи за 2026 г. Стойностите показват, че Литва е харчила най-много като дял от икономическото си производство за основни разходи за отбрана от 5,33% от БВП тази година. Тя е следвана от Естония (5,1%), Латвия (4,92%), Полша (4,68%) и Гърция (3,65%). В същото време САЩ се очаква да похарчат по този показател 3,17% от БВП, докато при Германия този дял е 2,69%. За Великобритания той е 2,56%, а за Франция 2,22%, според прогнозите.

Нов стратегически план на Китай и Хонконг ще превърне финансовия център в район за търговия с юани, облигации и ценни метали. Целта е Хонконг да утвърди ролята си на азиатски хъб за офшорната китайска валута. Властите в Пекин задействаха два лоста едновременно. От една страна, удвоиха кредитната линия, през която банките в Хонконг черпят юани - до 500 милиарда юана (около €63 млрд). От друга, разшириха тавана за трансгранична търговия с облигации от 500 на 800 милиарда юана (близо €100 млрд). Целта е да има повече транзакции, повече търговия и повече управление на богатство да минават през Хонконг. Административния район в КНР ще се опита от своя страна да се превърне в златния сейф на Азия. Затова и властите пуснаха нова система, за да възобновят търговията с доларови фючърси на ценния метал. Заедно с това финансовият център стартира програмата "Delivery Connect" в партньорство с Шанхайската златна борса. До края на десетилетието Хонконг планира да увеличи капацитета на трезорите си десетократно. Целта е съхранението на повече от 2000 метрични тона злато. Китайската централна банка изглежда няма никакво намерение да спира рекордната си златна треска. Пекин продължава да трупа кюлчета с най-бързия си темп от десетилетие насам. Само за месец юни регулаторът е добавил нови 480 000 тройунции към трезорите си, с което общите запаси достигат над 75 милиона тройунции. Това се равнява на над 2340 тона чисто злато. С това купуването продължава вече рекорден 20-и пореден месец - най-дългата непрекъсната серия от няколко години насам. Стратегическата цел на Пекин е ускорена дедоларизация. Азиатският гигант изгражда защитна стена за държавните си активи срещу евентуални западни санкции и глобални трусове.