През 2025 г. брутното богатство на домакинствата в България се е увеличило със 71 млрд. евро (14.6%) и вече надхвърля 1 трилион лева (конкретната стойност е 1.085247 трилиона лева) или 554,87 млрд. евро. Това показва тазгодишното изследване на Индекса на богатството на българите, представено от икономистите от "Експертен клуб за икономика и политика" (ЕКИП). Индексът проследява развитието на активите, които българските домакинства притежават, спестяват и инвестират. Той разглежда както брутното богатство — номиналната стойност на активите, така и нетното богатство — активите след приспадане на пасивите, основно жилищните кредити. Около 75% от общото богатство на българските домакинства е стойността на жилищата им, посочват авторите на изследването. Повишението на цените на недвижимите имоти е и основната причина за "забогатяването" на българските домакинства. През 2025 г. стойността на жилищата у нас се е увеличила с 59 млрд. евро (16.4%). 90% от нетното забогатяване през 2025 г. се дължи на поскъпването на жилищата – ипотечният кредит расте, вдига цената на имотите и създава фалшиво усещане за забогатяване. Кредитите са новосъздадени пари и водят до инфлация, труден достъп до жилища и разширяващи се неравенства, коментират авторите на изследването. В същото време финансовите активи на домакинствата възлизат на около 98 млрд. евро. Най-голям дял в тях имат депозитите и парите в брой — около 41%, или приблизително 56 млрд. евро. Специфична тенденция миналата година е намалението на банкнотите и монетите в обращение на домакинствата с 890 млн. лв. или цели 43%. Инвестициите са едва около 5% от финансовите активи на българските домакинства, макар да се наблюдава положителен ръст при акциите, котирани на фондовата борса, в търсене на по-голяма доходност.

Ковид пандемията доведе до рязък скок на онлайн търговията, показват данните на Българската Е-комерс асоциация (БЕА). Фактор е и ръстът в доходите, а стойностите растат и заради инфлацията. През 2025 общият обем на онлайн продажбите на продукти и услуги в България надхвърля 2.69 млрд. евро. Секторът отчита силен, двуцифрен ръст - 15%, спрямо предходната година и това представяне се оценява като много добро, сравнено със средното европейско ниво на растеж - около 7%, според Жанет Найденова - съосновател и изпълнителен директор на БЕА. Доста по-консервативни оценки за размера на е-пазара в България дава германската консултантска компания ECDB - 1.4 млрд. долара, но вероятно тя следи само стоки без услуги. И при нея отчетеният миналата година ръст е 15-20%, а за тази прогнозата е за 10-15%. Данните показват, че българският пазар на електронна търговия се е удвоил за четири години и според Euromonitor през 2025 той е 8% от целия пазар на дребно. В същото време обаче електронната търговия в Европа представлява около 16% от общата търговия на дребно. Страната ни изостава по още един показател - съотношението електронен/брутен вътрешен продукт (e-GDP) на България е 2.53% през 2025 г., докато в Европа e-GDP е 3.84%, в Румъния - 3.51%, а в Гърция - 7.86%. В България има над 50 хил. онлайн магазина, като над 39-40 хил. са регистрирани в НАП. От тях 90% са микро- и малки онлайн търговци. Най-предпочитани са българските онлайн магазини, от които са пазарували 95.5% от купувачите. Близо 28% от пазаруващите са ползвали онлайн магазини в страни от Европейския съюз, а близо 13% - извън Европейския съюз, отчита БЕА. Най-купувани са дрехи, обувки, аксесоари, следвани от услуги по настаняване и транспорт. Наложеният платеж все още е предпочитан начин на плащане за близо половината от онлайн купувачите, следват плащането с карти (38.20%), банкови и мобилни плащания (7.29%). Но плавно наложеният платеж се свива, защото западни и китайски сайтове не го предлагат като опция. Консолидацията на онлайн пазара е очевидна - по последни публикувани данни на БЕА 10-те най-големи онлайн магазина и платформи формират 21.6% от B2C (бизнес към краен клиент) продажбите в България за 2024 г.

Инвеститорът в недвижими имоти MAS (JSE: MSP), листнат на борсата в Йоханесбург, обяви сключването на обвързващи споразумения за продажбата на своите търговски центрове в Румъния и България. Общата стойност на двете трансакции надхвърля 400 млн. евро, като включва шест открити търговски центъра в Румъния и мол Galleria Burgas в България. MAS е постигнал споразумение за продажбата на шестте си търговски центъра в Румъния на стойност 281 млн. евро. Обектите са с обща отдаваема площ (GLA) от 125 000 кв. м. Купувач е AFI Europe – един от водещите собственици на търговски и офис имоти в Централна и Източна Европа, контролиран от израелските милиардери Рони и Йехуда Нафтали. Според румънското издание Profit.ro, тази трансакция е най-голямата за AFI Europe на местния пазар досега. С нея компанията ще се изкачи директно на второ място сред най-големите собственици на търговски центрове в Румъния, изпреварвайки Iulius Group на предприемача Юлиан Дъскълу и нареждайки се веднага след NEPI Rockcastle. Стойността на сделката е уточнена на 281.8 млн. евро, като сумата включва и банкови заеми, свързани с имотите, на стойност 84.5 млн. евро. В резултат на това MAS ще получи 197.7 млн. евро в брой от осемте дружества, които притежават шестте мола и две разширения към тях. MAS обяви и сключването на споразумение за продажбата на мол Galleria Burgas в България. Продажната цена на търговския център е 122 млн. евро, като справедливата му стойност е оценена на 125 млн. евро. Продажбата на Galleria Burgas ще бъде реализирана на стойност 122 млн. евро, включително заем от 73 млн. евро и 53 млн. евро в брой, плюс корекция на работния капитал, казва Romania Insiser. Купувач на българския актив е Balkan Retail NV, която е холдингова компания за източноевропейските имоти на Hyprop Investments Limited („Hyprop“). Hyprop е инвестиционен тръст за недвижими имоти (REIT), който е фокусиран върху търговски площи и е листнат на борсите JSE и A2X. Финансовите параметри на сделката включват: Обща стойност: 122 млн. евро, Поемане на заем: 73 млн. евро, Плащане в брой: 53 млн. евро (плюс корекция на работния капитал). Британското дружество Hystead Limited, собственост на Hyprop Investments и PDI Investment Holdings, обяви в края на юли 2017 година, че чрез дъщерната си компания Balkan Retail NV придоби всички акции на The Mall в София от българския собственик на мола AP Retail I. И двете сделки подлежат на регулаторни одобрения. За продажбата в България е необходимо одобрение от Комисията за защита на конкуренцията, както и от банките кредитори за промяната в контрола върху Galleria Burgas EAD. Прогнозите са тези одобрения да бъдат получени до 31 юли 2026 г.

През 2026 г. компанията "Бокс Нау" (BoxNow) след три години на българския пазар е влязла в топ 3 на куриерските оператори в страната и вече държи лидерска позиция с около 60% дял в сегмента при доставките до автомати, заяви изпълнителният директор на оператора за България Андрей Вишкрабка. Мажоритарен собственик на куриерското дружество с 98% е чешкият инвестиционен фонд Emma Capital на Иржи Шмейц, познат като бивш мениджър и акционер в PPF. Вишкрабка притежава останалите 2% в софийското "Бокс Нау". BoxNow вече оперира с над 800 автомата в повече от 150 населени места в страната, като плановете предвиждат мрежата да се разшири до 1200 локации до края на годината. Географското покритие също се увеличава двойно - от 160 на 320 градове и села. А целта е компанията да достигне до почти всяко населено място с над 3000 жители, като по този начин осигури достъпна услуга и за селските райони. Последните официални данни за броя на автоматичните пощенски станции (локъри) в България са от доклада на КРС за пощенските услуги през 2024 г., отчитайки двойно увеличение на броя на локърите страната - с ръст 122% спрямо 2023 г., достигайки 3142 броя. Лидери през 2024 г. са три куриерски компании - Sameday, Speedy и BoxNow, като най-големият играч в нишата с локъри към онзи момент е "Деливъри солюшънс", по-разпознаваема под бранда Sameday с локърите easybox. Приходите на компанията растат с близо 89% за 2024 г. до над 15 млн. евро, но и загубата е над 6.7 млн. евро. "Деливъри солюшънс" е в групата на най-големия онлайн търговец eMAG. Българското дружество на BoxNow за 2024 г. има приходи от почти 4 млн. евро за 2024 г. и загуба от 4.7 млн. евро. Към края на 2024 г. компанията е разполагала със 730 броя монтирани преместваеми автоматични пощенски станции. От април тази година на пазара стъпи и нов играч - пловдивската Pigeon Express, която започна ударно с 200 офиса, доставки до адрес и мрежа от локъри. От компанията обявиха намерението си до края на май да имат 800 локъра, а до края на 2027 г. да обработват на по 300 - 500 хил. пратки на ден. Доставките до автоматизирани шкафчета (т.нар. локъри), които през 2022 г. са представлявали нишова услуга с под 1% пазарен дял, днес вече държат между 18% и 20% от всички пратки в страната. За да се наложи на този конкурентен пазар, Box Now е инвестирала досега над 20 млн. евро във физическа инфраструктура в България. В ход е и подготовката за пиковия сезон през 2026 г., за който ще бъдат вложени още 5-6 млн. евро. В резултат месечният капацитет на мрежата ще нарасне от 1.5 милиона до над 3.5 милиона пратки. През април 2026 г. компанията вече е преминала границата от 1 милион доставени пакета месечно, което означава по една пратка на всеки 3 секунди. Статистиката за 2025 г. показва, че през мрежата на оператора са обработени 8.2 милиона пратки от 1.8 милиона потребители, като над 1500 онлайн магазина вече партнират с тях и предлагат доставката до автомат като стандартна опция. Цялата тази инфраструктура е изградена с екологичен отпечатък: 95% от локърите на открито се захранват изцяло от соларни панели, което е спестило над 800 тона емисии на CO2 през 2025 г. Към днешна дата групата на Box Now оперира в пет европейски държави (Гърция, Кипър, България, Хърватия и Словения). В международен план BoxNow засилва и амбициите си за трансгранични доставки. Компанията вече предлага доставки от България към Гърция и Кипър. Логистичната схема е оптимизирана така, че изпратените пакети пристигат в Солун още същата нощ, където се сортират и на следващия ден започва доставката им в континентална Гърция. Следващата стъпка в регионалната експанзия е отварянето на коридора към Хърватия.

Над 1000 дка са свободните площи около бившия гигант „Агробиохим“ в Стара Загора. Собствеността върху земята тук обаче е разделена между близо 100 собственици. С най-много земя разполага DBank, която вече е обявила за продажба над 200 дка, върху които и сега може да се обособи модерно производство. Окрупняването на собствеността остава най-прекия път за превръщането на пустеещите днес терени от бившето АТЗ в модерна индустриална зона с разкриване на нови производства и работни места. От години на територията на бившето АТЗ работят предприятия като „Панхим“, Зара газ, Линде газ, Екомедиана Рисайлинг, Кремък и други по-малки предприятия. През февруари МРРБ подписа договор с фирма „Атлантик Уей“ за развитието на Индустриална зона АТЗ на стойност 36 млн. лева. Проектът за изграждането ѝ се финансира по Програма „Развитие на регионите 2021-2027“ по мярка „Подкрепа за индустриалните и логистични паркове и зони с фокус върху използването на чиста енергия. „Атлантик Уей“ е бенефициент по проекта, а партньори на дружеството са „Екомедиана Рисайлинг“ и Община Стара Загора. Срокът на изпълнение на договора е 24 месеца, като се очаква до февруари 2028 г. Община Стара Загора със средствата по проекта да изгради тук модерна инфраструктура - улици, водоснабдяване и канализация. Сред собствениците на земя в района на бившия Азотно-торов завод е и основателят на фирма „Кремък“ Митко Йорданов. Индустриална зона АТЗ има жп свързаност с националната мрежа, с европейската жп мрежа, което е голямо предимства за логистика, снабдяване на бъдещи предприятия. Около жп гарата на бившия азотноторов комбинат стоят много свободни коловози, които може да се превърнат в жп терминали на компании, които ще имат производство, свързано с този вид транспорт. Зоната се намира на стария главен път София - Бургас, инфраструктурата е почти готова. С проекта, който беше спечелен, Община Стара Загора ще възстанови цялата инфраструктура – ВиК, канализация, настилки, улично осветление. В южната част на индустриалната зона „Овергаз“ поддържа станция на газоразпределителната мрежа, от която ще могат да се възползват бъдещите инвеститори. Над 2000 дка е цялата територия на бившия гигант Агробиохим. Засега цената на земята в зоната върви около 20 - 40 евро/кв.м. Очаква се след цялостния ремонт на инфраструктурата, цената и да скочи значително и тя да се превърне в ново, атрактивно място за инвеститорите. divident.eu

Общинският съвет в Добрич прие годишните финансови отчети и балансите за 2025 г. на общинските дружества „Столове“ ЕООД, „Индустриален парк Добрич“ ЕООД и „Градски транспорт Добрич“ ЕООД. Според отчетите „Столове“ ЕООД е приключило 2025 г. с печалба след данъчно облагане в размер на 145 хил. лева. Приходите на дружеството възлизат на 1,883 млн. лева, което е ръст от над 7% спрямо предходната година. Разходите са 1,722 млн. лева, като увеличение се отчита основно при суровините, материалите и разходите за персонал. Общинският съвет реши 50% от печалбата да бъдат разпределени като дивидент, а останалите 50% – за общи резерви на дружеството. „Градски транспорт Добрич“ ЕООД също отчита положителен финансов резултат за 2025 г. – печалба в размер на 233 хил. лева. Приходите на дружеството са 7,858 млн. лева, а разходите – 7,625 млн. лева. Съветниците решиха печалбата да не се разпределя като дивидент, а да бъде използвана за покриване на натрупани загуби от минали години. В различна финансова позиция е „Индустриален парк Добрич“ ЕООД, което приключва 2025 г. със загуба от 167 хил. лева. Дружеството не е реализирало приходи през отчетния период и не е осъществявало търговска дейност. През годината Община Добрич е направила допълнителна парична вноска от 200 хил. лева за покриване на текущите нужди на дружеството. Отчетът отразява и промени в капитала на дружеството след решение на Общинския съвет за връщане на имотите от територията на индустриалния парк обратно в патримониума на общината. На заседанието бяха разгледани и приети отчетите за дейността на общинските предприятия „Столове“ ЕООД, „Диагностично-консултативен център I“ (ДКЦ I) ЕООД, ДКЦ II ЕООД, „Жилфонд-инвест“ ЕООД, „Център за психично здраве „Д-р Петър Станчев“ ЕООД, „Индустриален парк“ ЕООД и „Градски транспорт“ ЕООД за първото тримесечие на годината. utroruse.com

Град Етрополе посреща нова мащабна инвестиция в сферата на строителството и производството на бетонови изделия. ПМП Бетон ООД официално откри своята нова производствена база изградена от високотехнологично-автоматизирано оборудване , отговарящо на съвременните европейски стандарти за качество и ефективност. Освен технологичното обновление, новата база ще има и сериозен социален ефект за региона. Очаква се разкриването на над 10 нови работни места, като компанията планира да наема както квалифицирани специалисти, така и млади хора с желание за развитие в производствения сектор.

Компанията за производство на биохрани „Смарт Органик“ АД е направила първа копка на втора производствена база в Божурище. Дружеството наскоро набра близо 7,4 млн. евро от инвеститорите в увеличение на капитала, като продаде 490 729 акции с номинална стойност от 0,51 евро и емисионна стойност от 15 евро всяка. Базата е с площ 6500 кв. м, с което се удвоява площта на първата фабрика в Божурище. Новата сграда ще съвместява производствена база със склад, включващ и хладилни съоръжения. Предвижда се разширяване на производствения капацитет, така че компанията да може да произвежда нови категории продукти. Производството на компанията в Божурище заработи в началото на 2025 г. след неколкократно отлагане с ток от генератори.

На заседанието си от 26.5.2026 г. КФН реши: 2. Одобрява Армин Богнер за член на съвета на директорите на управляващо дружество „Компас Инвест“ АД. 3. Одобрява Георги Малинов за прокурист на управляващо дружество „Елана Фонд Мениджмънт“ АД. 4. Вписва емисия облигации, издадена от „СОФИЯ КОМЕРС-ЗАЛОЖНИ КЪЩИ“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 2 500 броя обикновени, безналични, поименни, лихвоносни, свободно прехвърляеми, необезпечени, неконвертируеми облигации, с ISIN код BG2100005268, с номинална стойност от 1 000 евро всяка, с фиксиран годишен лихвен процент в размер на 8,00%, платим на 6-месечни периоди, с матуритет 7 години, считано от 20.05.2026 г. – датата на регистрация на емисията в централния регистър на ценни книжа, воден от „Централен депозитар“ АД. 5. Отписва емисия облигации, издадена от „Сила Холдинг“ АД, гр. София, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 3 323 397,23 евро, разпределени в 6 500 броя обикновени, поименни, лихвоносни, безналични, свободно прехвърляеми, обезпечени, неконвертируеми облигации, с номинална стойност на една облигация в размер на 511,29188 евро, с ISIN код BG2100030258. 6. Прекратява, по искане на заявителя, производство за вписване на „НЮМА КАПИТАЛ“ ЕООД в регистъра на лицата, управляващи алтернативни инвестиционни фондове. 7. Приема Годишен отчет за дейността на Комисията за финансов надзор за 2025 г. 8. Изпраща писмо до управляващо дружество „Трейшън Инвест“ ЕАД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на одобрение на член на съвета на директорите на дружеството.

Печалбата на Fibank („Първа инвестиционна банка“ АД) за 2025 г., която е в размер на 165 млн. лв., да се капитализира, като се отнесе в други резерви с общо предназначение. Това предлагат мениджърите на кредитната институция да се гласува от редовното общо събрание на акционерите, насрочено за 25 юни в София.  Ще се вземе решение за неизплащане на дивиденти и извършване на други отчисления от печалбата за 2026 г. с цел включването на печалбата за 2026 г. в базовия собствен капитал от първи ред на банката. От нетната печалба на банката за 2024 г. също не беше изплатен дивидент на акционерите.

От печалбата на „Албена“ АД за 2025 г., в размер на 2 712 755.25 евро, да бъде изплатен дивидент в размер на 0.15 евро на акция. Решение за това ще вземе редовното общо събрание на акционерите на туристическото дружество, насрочено за 27 юни в в к.к. Албена. Останалата част от положителния финансов резултат ще се отнесе като неразпределена печалба. От нетната печалба за 2024 г. най-голямата хотелиерска компания в България изплати дивидент от по 0.20 лева на акция. „Албена Холдинг“ АД е най-големият акционер в „Албена“ АД с дял от 2 728 964 акции или 63.86% от капитала.

Общото събрание на акционерите на ЗАД „Алианц България“ АД, проведено на 12 май, е взело решение за разпределяне на дивидент от печалбата за 2025 г., която е в размер на 17 602 827.04 EUR (34 428 137.21 лева). Сумата от 9 633 764.56 EUR (18 842 005.74 лева) ще бъде изплатена на притежателите на акции на ЗАД „Алианц България“ АД. Останалите 7 969 062.48 EUR (15 586 131.47 лева) ще бъдат отнесени във фонд „Неразпределена печалба“ на застрахователното дружество.

Акционерите на „Телематик Интерактив България“ АД ще гласуват още един дивидент на редовното годишно общо събрание на акционерите, свикано на 25 юни 2026 г. в София. Брутният дивидент на акция, който ще бъде разпределен на акционерите, възлиза на 0,15 евро, или общо малко под 2 млн. евро, от печалбата за 2025 г., която възлиза на над 7,66 млн. евро. Остатъкът от реализираната печалба се предвижда да бъде отнесен като неразпределена печалба. На 27 март акционерите на дружеството гласуваха междинен дивидент в размер на 0,18 евро на акция бруто, или над 2,3 млн. евро. Предвижда се приемане и на схема за възнаграждения в акции на ръководството на дружеството. Предвижда се на Ангел Ирибозов да се предоставят 1295 броя акции, на Десислава Панова – 3888 броя, а на Емил Георгиев – 519 броя.

На 26.05.2026 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи регулирана информация за проведено редовно годишно Общо събрание на акционерите на “Випом” АД

Текущата сметка на Европейския съюз записва излишък от 12,7 милиарда евро през първото тримесечие на 2026 година, подкрепена от по-високия обем на износа към трети страни спрямо вноса, показват най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат. Въпреки че съюзът успява да остане на положителна територия, отчетеното салдо е почти наполовина по-ниско спрямо постигнатите 23,6 милиарда евро през последното тримесечие на предходната 2025 година. С този резултат ЕС все пак продължава устойчивата тенденция на позитивен търговски баланс, която започна през третото тримесечие на 2023 година. Преди този период блокът премина през серия от дефицити, предизвикани от глобалния ценови шок при енергийните суровини между края на 2021 г. и средата на 2023 година. Спадът в търговското салдо за периода януари-март спрямо предходните три месеца се дължи главно на два ключови фактора. От една страна, излишъкът в търговията с машини и превозни средства се свива от 39,8 милиарда евро в края на миналата година до 27,8 милиарда евро през първото тримесечие на настоящата. От друга страна, дефицитът при енергийните продукти се задълбочава, нараствайки от минус 64 милиарда евро до минус 72,2 милиарда евро за същия период. Това свиване на баланса бе частично компенсирано от подобрение в други направления. Дефицитът при търговията с други промишлени стоки намалява от минус 10,9 милиарда евро до минус 5 милиарда евро в началото на 2026 година. В същото време излишъкът при категорията на другите стоки отчита ръст, достигайки 11,5 милиарда евро спрямо 7,2 милиарда евро през предходното тримесечие. Данните за първото тримесечие отчитат и промяна в посоката на търговските потоци. Износът на Европейския съюз отбелязва минимално свиване от 0,1 на сто, което представлява четвърти пореден тримесечен спад за този показател. Според анализаторите тази негативна тенденция се дължи отчасти на нарастващото международно напрежение около митническите режими. На този напрегнат фон вносът в общността се обръща в положителна посока и нараства с 1,7 на сто, с което прекратява серията си от три последователни тримесечия на спад. 

Wall Street е в трепетно очакване на предстоящия през следващия месец грандиозен дебют на SpaceX – компанията за ракети и сателити на Илон Мъск. Само няколко от най-големите първични публични предлагания (IPO) през последните години обаче са се оказали печеливши за инвеститорите, купили акции при излизането им на пазара, пише Ройтерс. Анализ на Ройтерс на 50-те IPO-та с най-високи оценки през последните пет години показва, че за инвеститорите би било по-изгодно да купят индексен фонд върху американския широк борсов индекс S&P 500 в около три четвърти от случаите. Инвеститор, който е купил акции при всяко едно от IPO-тата, проследени от Ройтерс, би реализирал средна печалба от 27% до 21 май. За сравнение, средната печалба от инвестиция в индексен фонд върху S&P 500 за същия петгодишен период е 53%. Анализът предполага, че купувачът би могъл да закупи акции на цената на IPO-то – което често не е възможно за инвеститор на дребно – или просто да инвестира в индексен фонд върху S&P. Очаква се дебютът на SpaceX да бъде последван от IPO-тата на OpenAI и Anthropic, които ще се възползват от силното търсене на акции на компании, свързани с изкуствения интелект. SpaceX, която ще се търгува под борсовия код SPCX, подаде проспекта си в сряда, като продажбата на акциите може да започне още на 11 юни. Основателят Илон Мъск предоставя част от акциите на дребните инвеститори чрез Robinhood, SoFi и други платформи за търговия, което ще им позволи да ги закупят на по-ниска цена. Очаква се компанията за космически изследвания да се стреми към оценка от 1,75 трлн. долара, което би засенчило всички предишни листвания на Wall Street, но анализът на Ройтерс показва, че подобни крайности не са гаранция, че инвеститорите ще спечелят пари. При оценка от 1,75 трлн. долара съотношението цена/продажби на SpaceX би било почти 100 в сравнение с 24 за гиганта в областта на изкуствения интелект Nvidia. SpaceX е загубила почти 5 млрд. долара миналата година. Сред анализираните IPO-та най-големите победители са дизайнерите на чипове, свързани с изкуствения интелект, Astera Labs и Arm Holdings. Цената на акциите на Astera е отбелязала ръст от над 700% от IPO-то през 2024 г., а на Arm е скочила с около 400% от дебюта през 2023 г. И двете представяния изпреварват ръста на S&P. Книжата на Cerebras Systems, друг производител на чипове за изкуствен интелект, отбелязват ценови ръст от 52% спрямо цената при листването на 14 май. В момента цената им е с около 27% по-ниска от първия си дневен връх. Сред най-големите разочарования през последните години е китайският гигант в сектора на пътническия превоз Didi Global, чиито акции бяха отписани от Нюйоркската фондова борса през 2022 г. след силно презаписаното си IPO през предходната година. Сега, когато се търгуват на извънборсовия пазар, акциите на Didi Global са поевтинели с около 74% спрямо цената от 14 долара при IPO-то. Акциите на производителя на електромобили Rivian Automotive са отбелязали ценови спад от 82% от първичното си публично предлагане през 2021 г. насам, което за кратко го наред на второ място сред най-високо оценяваните автомобилни производители в САЩ. Компанията продължава да губи пари за всеки произведен автомобил и изразходва около 1 млрд. долара в брой на всяко тримесечие. Цената на акциите на компанията за дизайнерски софтуер Figma нарасна почти четири пъти по време на първата си търговска сесия през юли миналата година. Но тъй като инвеститорите се притесняват, че генеративният изкуствен интелект може да превърне технологията на Figma в неразличима от тази на конкурентите ѝ, акциите ѝ са поевтинели с 35% спрямо цената от 33 долара при листването. Дори най-привлекателните предложения могат да изостават. Китайската компания за електронна търговия Alibaba, наричана „Amazon на Китай“, която Ройтерс не включва в анализа си, държи рекорда за най-голямото IPO в САЩ по пазарна капитализация. Цената на акциите ѝ се е удвоила от дебюта ѝ на Wall Street през 2014 г., като през това време S&P 500 отбеляза възвръщаемост от над 300%.

Тайван изпревари Индия по пазарна капитализация на фондовия пазар, основно благодарение на силното поскъпване на акциите на най-големия производител на чипове в света Ти Ес Ем Си (TSMC), предаде Блумбърг. Пазарната капитализация на тайванския фондов пазар е достигнала 4,95 трилиона долара. Стойността на индийския пазар същевременно е намаляла до 4,92 трилиона долара. Така Тайван вече е петият по големина фондов пазар в света след САЩ, континентален Китай, Япония и Хонконг. Изкачването на Тайван в световната класация до голяма степен се дължи на Ти Ес Ем Си, която вече формира около 42 процента от основния борсов индекс на острова, което подчертава високата концентрация на пазара. Акциите на компанията са поскъпнали с 46 процента от началото на годината, подкрепени от бума при изкуствения интелект, където полупроводниците на корпорацията водеща позиция. Ръстът на пазарната стойност на Тайван отразява и силния оптимизъм около изкуствения интелект, който подкрепя глобалното рали на технологичните акции и носи значителни ползи за производствени центрове като Тайван и Южна Корея. Индия, от своя страна, е под натиск заради по-високите енергийни разходи, забавянето на корпоративните печалби и липсата на компании, пряко свързани с инфраструктурата за изкуствен интелект. Индексът Taiex се понижи с 0,3 процента, но остава сред най-добре представящите се индекси в света през тази година с ръст от над 50 процента. Акциите на Ти Ес Ем Си затвориха с понижение от 1,7 процента. Допълнителна подкрепа за компанията оказват и нови регулации. Миналия месец тайванският финансов регулатор увеличи лимита за инвестиции на местни фондове в една акция. Според новите правила фондове, инвестиращи само в тайвански акции, могат да държат до 25 процента от нетните си активи в компания, чиято тежест в индекса на Тайванската фондова борса надхвърля 10 процента. Предишният лимит беше 10 процента. В момента единствено „Ти Ес Ем Си" отговаря на този критерий. „Джей Пи Моргън Чейс" (JPMorgan Chase & Co.) посочи в анализ, че промяната може да привлече над 6 милиарда долара нови инвестиции към компанията. Въпреки че Тайван изпреварва Индия по пазарна капитализация на фондовия пазар, индийската икономика на стойност 4,15 трилиона долара остава значително по-голяма от икономиката на острова, чийто брутен вътрешен продукт възлиза на 977 милиарда долара, според оценки на Международния валутен фонд. Индийските акции поевтиняват през тази година на фона на рекордно изтегляне на чуждестранни капитали, предизвикано от високите оценки на пазара и отслабването на рупията. По-високите енергийни разходи също засилват опасенията за инфлацията и помрачават перспективите за растеж. От началото на годината глобалните фондове са продали индийски акции за близо 24 милиарда долара, насочвайки се към бума на изкуствения интелект в Тайван и Южна Корея. Основният индийски борсов индекс е надолу с 8 процента и се насочва към първия си годишен спад след десетилетие на растеж. Делът на Индия в индекса на развиващите се пазари на Ем Ес Си Ай (MSCI Emerging Markets Index) също е намалял до около 12 процента спрямо 19 процента през миналата година.