Правителството представи новата дигитална платформа SIGMA, в която са обработени данните за обществените поръчки на държавни ведомства и фирми и на общините от началото на 2020 г. до момента. Оказва се, че 31,7% от всички обществени поръчки в България за последните почти 7 години са били само с една оферта и на практика без състезание, което да намали цената. Става дума за около 16,4 млрд. евро от общо 51,6 млрд., колкото е стойността на всички обществени поръчки за този период. Такъв е например договорът от 11 февруари т.г., сключен между транспортното министерство и БДЖ за превоз на пътници за следващите 12 години, който е на стойност 980,6 млн. евро. А също и договорът между АПИ и държавната “Автомагистрали” ЕАД за пътя Видин-Ботевград, който е за 461 млн. евро, както и между АЕЦ “Козлодуй” и ОДВР - Враца, за охрана за 89 млн. евро.Закупуването на медицинските хеликоптери по договор, сключен през 2023 г. между здравното министерство и доставчика Leonardo S.pA., също е станало по договаряне без предварително обявление. Стойността на сделката при сключването е била 58 млн. евро, но текущата е завишена с 34% и е 76,8 млн. евро, се вижда от SIGMA. Независимо че Агенция “Пътна инфраструктура” (АПИ) е абсолютният “победител” сред възложителите с обществени поръчки за 4,580 млрд. евро за тези почти 7 години, в топ 10 на фирмите, които са печелили най-много, е пълно предимно с фармацевтични компании. Най-много публични средства е усвоила “Софарма Трейдинг” - 1 ,260 млрд. евро, но не от една, а от десетки обществени поръчки за доставка на лекарствени продукти. В топ 10 на най-големите получатели на средства на четвърто място излиза държавната “Автомагистрали” ЕАД със 760, 9 млн. евро .В тази стойност обаче влизат и прословутите инхаус договори за изграждане на “Хемус”, при които “Автомагистрали” е само получател на средствата, но превъзложи работата на десетки подизпълнители. Следващата версия на платформата ще осъществи връзка с Търговския регистър, а в по-следващата ще има и възможност да се открояват проблемни търгове. Платформата е с отворен код и покани стартъпи и IT компании, ако искат да направят собствени инструменти на основата на платформата.

Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) има нов директор - Пламен Тодоров. Той е специалист с дългогодишен опит в областта на държавната финансова инспекция, юрист по образование. Преминал е през обучение в Международната академия по правоприлагане (ILEA) в Будапеща, Унгария, и стажове в европейските институции. В периода 01.11.2003 г. - 31.12.2007 г. работи като експерт в закритата Национална служба "Сигурност" към Министерството на вътрешните работи. От 01.01.2008 г. до 31.01.2017 г. е началник на отдел "Правно-нормативна дейност" в Държавната агенция "Национална сигурност" и процесуален представител на председателя на Агенцията. Пламен Тодоров е юрисконсулт в дирекция "Правно-нормативна дейност" в Агенцията за държавна финансова инспекция от 01.02.2017 г. до 31.07.2017 г. От август 2017 г. до сега е директор на дирекция "Правна" в АДФИ. Досегашният ръководител на АДФИ Ивайло Ашков е подал молба да бъде освободен от длъжност, считано от 16.06.2026 г.

От 1 януари 2027 г. всички банки и доставчици на платежни услуги в България ще бъдат задължени да прилагат Verification of Payee (VoP) или "Проверка на получателя" - механизъм за потвърждение на получателя преди финализиране на банков превод. Новото изискване е част от усилията на европейските регулатори за ограничаване на измамите при кредитни преводи и повишаване на доверието в електронните разплащания. Чрез допълнителна проверка платецът ще може да провери дали въведеният IBAN действително съответства на посочения получател. След въвеждането на регулацията потребителите ще преминават през допълнителна стъпка при потвърждаване на плащанията. Освен познатите методи за удостоверяване, банката ще изисква потвърждаване или преминаване през нова pre-transaction стъпка (т. нар. оценка на риска преди да се инициира превод) от страна на клиента за съответствие между името на получателя и банковата му сметка. При установено несъответствие клиентът ще бъде предупреден преди изпращането на средствата. Това ще намали значително риска както от погрешно насочени плащания, така и от измами, свързани с подмяна на банкови данни. БОРИКА е единственият сертифициран доставчик на решение по схемата Verification of Payee в България, вписан в публичния регистър на European Payments Council (EPC). В качеството си на сертифициран Routing and Verification Mechanism (RVM) доставчик компанията осигурява инфраструктура за проверка на съответствието между IBAN и името на получател в реално време, 24/7 достъп до услугата и сигурна комуникация с банки и платежни институции в Европа. Решението е разработено в съответствие с Регламента за незабавни плащания (Instant Payments Regulation) и изискванията на европейската VoP схема. Наред с внедряването на VoP, БОРИКА разширява ролята си като централен технологичен партньор на финансовия сектор в областта на превенцията на измамите. Компанията разработва и внедрява решения, които подпомагат банките при изпълнението на европейските изисквания за сигурност, като същевременно гарантират бързина, надеждност и добро потребителско изживяване. Сред ключовите направления са мониторинг на транзакции в реално време, интеграция на anti-fraud системи, обмен на данни за измами, оперативна съвместимост между банки и платежни институции и поддръжка на сигурна и мащабируема платежна инфраструктура.

Един от най-големите фотоволтаични проекти в България ще бъде реализиран край Бяла Слатина с участието на енергийния гигант OMV Petrom. ФЕЦ "Габаре" включва соларни панели с пикова мощност от 415 мегавата, както и BESS система за съхранение на енергия с капацитет от 600 MWh. Вече са издадени нужните разрешителни за строителство, като плановете са производството на електроенергия да започне през 2028 г. Инвестицията е в размер на 300 милиона евро, от които около 100 милиона са за батериите. Проектът ще бъде реализиран от дружеството "Дунав Солар Плант" ООД, в който OMV Petrom участва 50:50 заедно с производителя на "зелена" енергия Enery. Финансирането ще дойде както от партньорите, така и от външни източници.Вече има и споразумение за изкупуване на електроенергия (PPA), в рамките на което OMV Petrom ще използва 50% от бъдещото производство на централата. Към момента най-голямата соларна централа и нас е ФЕЦ "Априлци" с нейните 400 мегавата, следвана от ФЕЦ "Свети Георги" в Силистра и ФЕЦ "Дълго поле" в Пловдивско с пикова мощност от съответно 225 и 209 мегавата. OMV Petrom придоби 50% дял през лятото на миналата година - проектът дотогава беше еднолична собственост на Enery. Компанията оперира 93 бензиностанции под бранда OMV и продава газ на небитови потребители, е най-големият интегриран производител на енергия в Югоизточна Европа. Извън рафинерии, тецове и бензиностанции, тя развива и "зелено" портфолио с амбиция за net zero през 2050 г.

Държавната фирма "Автомагистрали" участва като част от обединения в различни търгове за пътни обекти в Румъния. Тя е под шапката на МРРБ и единствените договори, които изпълнява, са на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Приходите на дружеството растат благодарение на строежа на магистрала "Хемус" и продължаващи плащания по нея. В състезанията в северната ни съседка "Автомагистрали" е част от консорциуми заедно с "Инфра експерт" и "Пътстрой ВДХ", собственост на Велико Желев. Първата фирма пък официално е собственост на Иво Михайлов, но има косвени връзки с Велико Желев. Допреди няколко години "Инфра експерт" имаше еднакъв адрес за кореспонденция като регистрационния адрес на "Хидрострой". Друга връзка е през фирми - заличеното вече дружество "БГ Естейт 2014" е било собственост първо на съпругата на Велико Желев - Мая Желева, а след това - на "Инфра експерт". Общата прогнозна стойност на всички поръчки надхвърля 2.348 млрд. евро, като участието на "Автомагистрали" при евентуално сключване и изпълнение на договорите, би било в прогнозен размер на около 1% от общата прогнозна стойност. Това значи, че тя има минимално участие в обединенията, които се състезават на румънска територия. През първото тримесечие на 2026 г. "Автомагистрали" ЕАД отчита приходи от договори с клиенти в размер на 9.253 млн. евро, което представлява ръст от 61% спрямо същия период на 2025 г., когато нетните приходи от продажби са били 5.744 млн. евро. Дружеството приключва периода с печалба преди данъци от 294 хил. евро. Приходите са формирани основно от дейности по строителството на автомагистрала "Хемус" и изпълнение на пътна маркировка, съответно 4.619 млн. евро и 377 хил. евро. През 2025 г. през тримесечието приходите от строежа на северната магистрала са били 1.7 млн. евро. Общите разходи на компанията надхвърлят 14 млн. евро, като най-голямото перо са разходите за външни услуги в размер на 7.76 млн. евро, което показва значителна зависимост от подизпълнители. За сравнение - 2.7 млн. евро са разходите за възнаграждения и осигуровки на служителите. Повече от половината разходи на дружеството са за услуги от подизпълнители. Дружеството използва и скрити подизпълнители по инхаус договорите си - за изграждане на нови лотове именно на "Хемус", на Видин - Ботевград и укрепване на свлачища из страната. При инхаус договорите е забранена употербата на подизпълнители, но това се заобикаля, като договорите с частните фирми са за "наем на техника" например, само че в рамките им се предоставя и служител, а отговорността носят подизпълнителите. Това поставя под въпрос как функционира държавната фирма с над 360 служители (към есента на 2025 г.), дали капацитетът й се използва правомерно или тя се използва по-скоро като разпределител за парите и работата по обществени поръчки по непрозрачен и неконкурентен начин.

Допреди няколко години България трайно се нареждаше на едно от последните места в Европейския съюз по консумация на риба и морски дарове. Семейният бизнес на братята Живко и Николай Желеви от компанията "Фишком" край Сливен отдавна е прехвърлил границите на България. Всички ресторанти на шведската верига IKEA се снабдяват с изчистени и мариновани скариди, идващи от Канада и Дания. За скандинавския пазар компанията изнася и печена и пържена херинга. Продуктите на компанията доминират и в най-големите търговски мрежи в Швеция, Нидерландия и Норвегия. Доставките на компанията към търговската верига на Лидл България, са скочили десетократно до близо общо 500 тона прясна, изчистена риба на година. Освен шаран, братя Желеви развъждат и продават толстолоб, бяла риба, сом и амур. Паралелно с морския бизнес, компанията е и основен доставчик на лед за Лидл. Най-продаваните риби са пъстървата, ципурата и сьомгата. Само допреди шест години цели 70% от улова се е изнасял за пазарите в Румъния, Гърция и Северна Македония. Сега компанията реализира 100% от продукцията си в България. Компанията стопанисва 7 водоема с над 6 хиляди декара водна площ, разположени в три области в страната. Във "Фишком" работят 200 служители. В момента компанията изгражда модерен комплекс, съфинансиран с европейски средства.Проектът ще бъде готов съвсем скоро. Новата база е на стойност 3 милиона евро и разполага с високотехнологични хладилни помещения за съхранение на риба, както и фирмен магазин.

Електрохолд ИПС, компания от групата Електрохолд, изгради в София ултрабърза зарядна станция на BYD с мощност 1 MW и батерия за съхранение на енергия. Това е първата зарядна станция на BYD с такава мощност в Централна и Източна Европа и е част от проекта на най-големия производител на електрифицирани автомобили в света за развитие на европейска мрежа. Зарядната станция се намира в сградата на Еврохолд България АД от страната на бул. Брюксел по пътя за летище “Васил Левски”. Проектът е реализиран в партньорство с Авто Юнион ЕАД - официален дилър на BYD за София, който през март отвори първия шоурум на марката в страната, отново в сградата на Еврохолд, и чиято амбиция е да изгради най-големия автосалон на BYD в Европа. Технологията за зареждане на BYD с мощност 1 MW (мегават) е проектирана да се доближи максимално до скоростта на зареждане на автомобил с гориво на бензиностанция. Архитектурата на ултрабързата зарядна станция на BYD позволява зареждане на батерията на автомобила от 10% до 70% само за 5 минути и от 10 до 97 процента - за 9 минути. Новата зарядна инфраструктура е предназначена да обслужва специално моделите на BYD и премиум марката на бранда - Denza. През май един от водещите застрахователи - ЗД Евроинс АД (Евроинс България), част от Еврохолд, сключи споразумение за партньорство с Авто Юнион, дилърът на BYD за София, съгласно което собствениците на BYD могат да се възползват от специални условия за застраховки в Евроинс.

Първият частен железопътен превозвач в България ще започне работа с обновени, но употребявани влакове от Нидерландия. Компанията „Юнион Експрес“, свързана с транспортния оператор „Ивкони“, ще използва стари нидерландски мотриси, които вече са преминали през освежаване в Чехия. Става дума за три мотриси от серията NS ICRm, които доскоро са били използвани по железопътната мрежа на Нидерландия. След ремонт и ребрандиране върху тях вече е поставено логото на „Юнион Експрес“. Мотрисите са предоставени чрез лизинговата компания Creditas Mobility, която купува употребявани железопътни превозни средства от различни европейски държави, модернизира ги и след това ги отдава под наем на железопътни оператори. От декември „Юнион Експрес“ трябва официално да започне превоз на пътници и да поеме около една четвърт от железопътния пазар в България. Компанията ще обслужва част от бързите и регионалните влакове по направленията Пловдив - Варна, Русе - Варна и Русе - Пловдив, както и редица пътнически линии в Северна и Южна България. В същото време държавният превозвач БДЖ ще запази контрола върху 75% от железопътния трафик, включително международните, експресните и нощните влакове по ключовите направления София - Варна и София - Бургас. Според първоначалния план „Юнион Експрес“ ще получи и 15 нови влака, закупени от държавата, както и над 800 служители, които ще преминат от БДЖ към новия оператор. До пристигането на новите композиции обаче първите пътници вероятно ще пътуват именно с обновените холандски мотриси, които вече се подготвят за дебюта си в България.

АЕЦ "Козлодуй" отчита 40 млн. евро печалба за първото тримесечие, но с влошени финанси. Държавната политика за изземване на 100% от дивидентите, съчетана с таван на приходите и аварии в шести блок, принуждава централата да тегли заеми за текущи нужди. Вместо да инвестира, дружеството разсрочва плащания към БЕХ и блокира капитал в дъщерни проекти, докато реалните му свободни средства остават критично ниски. В комбинация с намалението в работата на самата АЕЦ-а заради ремонти и аварии, ситуажцията придобива още по-негативна окраска. Общото количество реализирана електроенергия за периода е 3 971 582 МWh и е със 7% под реализацията за същия период на 2025 година. Това се дължи на по-ниското производство на шестия блок на "Козлодуй", който регистрира серия от непланирани спирания и аварии, главно заради дефектни елементи, което породи напрежение, свързано с това кой, кога и как поръчва оборудването. Към края на март ликвидните проблеми на АЕЦ "Козлодуй" продължават като в отчета се посочва, че дружеството е с ограничен разполагаем ресурс заради механизма за таван на приходите до себестойността на електроенергията. За АЕЦ той е определен на 61.36 евро/MWh за цялата 2026 г., като приходите от пазарни продажби над тази сума се внасят във Фонд "Сигурност на електроенергийната система", от където пък служат за компансации за сметките за ток на бизнеса. Това, в комбинация с отчисления дивидент през 2025 г. в размер на 100% от нетната печалба за 2024 г., е довело до сериозни затруднения при плащанията поради недостиг на парични средства. Става въпрос за 102 млн. евро, които обаче централата не е успяла да преведе наведнъж заради влошената си ликвидност, затова е сключила споразумение с БЕХ за разсрочване на дивидента. В края на първото тримесечие АЕЦ-ът е превел на холдинга последните две вноски в размер на 40.8 млн. евро. А тепърва трябва да започне изплащането на дивидента и за 2025 г. Активите на дружеството са на стойност 3.6 млрд. евро. Най-съществено увеличение се наблюдава в стойността на инвестициите в дъщерни предприятия, в резултат на увеличение на капитала на "АЕЦ Козлодуй - Нови мощности", чрез парична вноска в размер на 128 млн.евро. Паричните средства в края на тримесечието са в 74 млн. евро, като 57.7 млн.евро са блокирани в специални сметки за покриване на разходи за управление на отработеното ядрено гориво (ОЯГ). Средствата са разпределени в специални сметки под контрола на ресорното министерство в три банки. Разполагаемите средства към края на март са в размер на 16 млн. евро, които са част от получените заеми.

Акционерите на „Браво Пропърти Фонд“ АДСИЦ са гласували междинен дивидент за 2025 г. на общото събрание, проведено на 15 юни 2026 г. Брутният размер на дивидента за една акция възлиза на 2 евроцента, а нетният за физически лица е 0,019 евро. Заедно с изплатения преди това, за първото полугодие на 2025 г., в размер на 0,026 евро (0,05 лева) общият дивидент на дружеството за 2025 г. възлиза на 0,046 евро. Дивидентът ще се изплаща чрез централния депозитар и инвестиционните посредници. Правото да получат дивидент имат лицата, вписани в централния регистър на ценни книжа като акционери на 14-ия ден след деня на общото събрание, или към 29 юни. Последната дата за сключване на сделки с акции на това дружество на борсата, които дават право на дивидент, е 25 юни. В последната година акциите на „Браво Пропърти Фонд“ поскъпват с близо 12%, а пазарната капитализация на дружеството надвишава 18,5 млн. евро, според данните на Българската фондова борса (БФБ). Основният актив на дружеството е сградата „Офис А“, която се намира в кв. „Полигона“ близо до „Цариградско шосе“ в София. Компанията строи и офис сграда на ул. „Сребърна“ в района на Paradise Mall.

Националното инвестиционно дружество от затворен тип „Индустриален фонд“ АД – София увеличава капитала си с издаване на нови 17 126 327 акции всяка с номинала стойност от 0.51 евро и емисионна стойност от 0.56 евро. В момента регистрираният капитал на компанията е разпределен в 2 014 862 обикновени, поименни безналични акции с право на глас. Издадени са същия брой права за участие в увеличението на капитала като съотношението между издадените права и новите акции е 2/17. Капиталът ще бъде увеличен само ако бъдат записани и платени най-малко 5 000 000 нови акции. Търговията с тези права на „Българска фондова борса“, както и записване на акции от увеличението на капитала на НИД “Индустриален фонд”, започва от 16 юни. Дата на аукциона за продажба на незаписаниет права е 26 юни. Записването на акции от увеличението на капитала на НИД “Индустриален фонд” приключва на 3 юли. Инвестиционният посредник „Дилингова финансова компания“ АД ще обслужва процедурата. НИД „Индустриален фонд“ АД е наследник на „Индустриален Приватизационен фонд“ АД, който беше създаден за участие в масовата приватизация през 1996 година, а после се преобразува в инвестиционен фонд. В края на миналата година 14 фирми, притежават 1 328 418 броя от акциите на публичното дружество, или 65,93% от регистрирания капитал, а 31 374 индивидуални инвеститори са собственици на 686 680 акции, или 34,07% книжата с право на глас. Дивиденти (включително и за ИД „Семеен фонд“ АД) са разпределяни веднъж – за финансовата 1997 година. Предстои общо събрание на акционерите на НИД „Индустриален фонд“ на 18 юни. Предлага се печалбатата за 2025 година, в размер на 12 924.08 лв., да остане във фонд „Други резерви“ и да не се изплаща дивидент.

България остава сред страните с най-високо увеличение на почасовите възнаграждения в ЕС през първото тримесечие на 2026 г., по данни на Евростат. На годишна база ръстът на почасовото заплащане в нашата страна достига 13,2 на сто, което нарежда България на второ място след лидера Унгария (16,4 на сто) и преди третия Хърватия (9,2 на сто). Най-слаб ръст е отчетен в Малта –1,3 на сто, Франция – 1,8 на сто, както и в Дания и Латвия – по 2,5 на сто и за двете. Разходите на работодатели за отработен час (разходите за възнаграждения и такива, които са свързани с тях - осигуровки и други) през първото тримесечие на 2026 г. са се увеличили с 3,6 на сто в Европейския съюз и с 3,2 на сто в еврозоната на годишна база. Основните компоненти на разходите за труд - възнагражденията и другите разходи, също бележат ръст. В еврозоната почасовите възнаграждения са нараснали с 3,4 на сто, а разходите извън заплатите – с 2,9 на сто. За ЕС увеличението е съответно 3,7 на сто за заплатите и 3,2 на сто за останалите разходи. По икономически дейности в еврозоната разходите за труд нарастват с 3,3 на сто в обществената сфера и с 3,2 на сто в т. нар. бизнес икономика (обхващаща повечето дейности в частния сектор). Най-слаб ръст се наблюдава в сектора на услугите - с 3,1 на сто, докато в строителството увеличението достига 4,1 на сто, а в промишлеността е 3,2 на сто.  В ЕС тенденцията е сходна - с 3,7 на сто в обществената сфера и с 3,5 на сто в т. нар. бизнес икономика, като по сектори ръстовете са съответно 3,6 на сто в промишлеността, 4,2 на сто в строителството и 3,4 на сто в услугите.  Сред икономическите дейности в ЕС най-голямо увеличение на почасовите възнаграждения е регистрирано при дейностите в добивната промишленост - 5,7 на сто, следвани от сектора на недвижимите имоти и професионалните, научни и технически дейности – по 4,8 на сто. В строителството и образованието увеличението е по 4,4 на сто.  Най-слаб ръст е регистриран в професионалните, научни и технически дейности - 1 на сто, в хотелиерството и ресторантьорството - 2,7 на сто при изкуствата и развлеченията - 2,8 на сто.  При допълнителните разходи извън заплатите най-голямо увеличение се наблюдава в добивната промишленост - 5,3 на сто, следвана от информационните и комуникационните дейности - 4,5 на сто, административните услуги - 4,4 на сто, както и строителството и други услуги - по 3,8 на сто. 

Венецуела е изнесла приблизително 1,25 милиона барела на ден през май, като САЩ, Индия и Европа се очертават като основни купувачи. Анализаторите очакват производството на венецуелски суров петрол да продължи да нараства през 2026 и 2027 г. с разширяването на международните инвестиции и лицензите за експлоатация. Очаква се производството и износът на петрол във Венецуела да се увеличат през следващите месеци, тъй като Съединените щати допълнително облекчават правилата за дейност в най-големия световен производител на суров петрол, след като поеха контрола над индустрията след залавянето на Николас Мадуро. Възстановяването на Венецуела и увеличението на доставките на суров петрол в Южна Америка от Бразилия и Гвиана също са добри новини за купувачите на суров петрол в Азия и Европа, които диверсифицират източниците си на петрол, тъй като Ормузкият проток може да се е превърнал в постоянен риск за доставките на петрол. В поредна стъпка към повече петрол от Венецуела, САЩ миналата седмица облекчиха няколко ключови генерални лиценза за операции във Венецуела, позволявайки допълнителна дейност, въпреки че не премахнаха напълно санкциите. Новите насоки на Министерството на финансите на САЩ облекчават някои търговски ограничения в ключови сектори, включително добива на петрол, газ и минерали. Същевременно, най-големият доставчик на услуги за нефтени находища в света, SLB, подписа дългосрочно рамково споразумение с венецуелската държавна нефтена компания PDVSA в подкрепа на съживяването и модернизацията на нефтения и газовия сектор на Венецуела. Меморандумът за разбирателство (MoU) установява основа за сътрудничество в областта на проучването, разработването на находища, производството, цифровизацията и обучението и развитието на работната сила, съобщи SLB . Завръщането на международни компании във Венецуела полага основите за възстановяване на доставките на петрол в страната, въпреки че те все още са 1/3 от пиковите нива от 3 милиона барела на ден (bpd) отпреди повече от десетилетие. Венецуела се завърна на международните пазари, като продажбите на петрол са под контрола на САЩ и се предлагат от водещите търговски къщи за стоки Vitol и Trafigura. Износът на петрол от Венецуела достигна нов 7-годишен връх през май, тъй като доставките за Съединените щати и Индия се увеличиха рязко. През май Венецуела е изнесла приблизително 1,25 милиона барела петрол на ден, което е с 0,7% повече от износа от 1,23 милиона барела на ден през април и огромен скок от 61% в сравнение с май 2025 г. САЩ и Индия станаха основни купувачи на венецуелския петрол след отпадането на санкциите, а водещите международни търговци на петрол Vitol и Trafigura бяха натоварени със задачата да продадат по-голямата част от суровия петрол на купувачите. Съединените щати останаха най-големият купувач на венецуелски суров петрол, като през май са реализирали около 558 000 барела на ден, следвани от Индия с 427 000 барела на ден и Европа със 169 000 барела на ден. Доставките и до трите региона са се увеличили през май спрямо нивата от април. Венецуелският добив се възстановява агресивно, като се стреми към ръст от близо 600 000 барела на ден на годишна база до 1,3 милиона барела на ден през 2026 г.

Инвестициите в устойчивост на климата се превръщат в ключов фактор за банковата привлекателност на проекти за възобновяема енергия в АСЕАН, като целенасочените разходи показват, че намаляват потенциалните загуби и подобряват условията за финансиране, според доклад на Zurich Insurance. Докладът изчислява, че около 165 милиарда долара активи за възобновяема енергия в АСЕАН биха могли да бъдат изложени на климатични рискове, въз основа на оценка на 1380 съществуващи и планирани производствени обекта (с изключение на Източен Тимор). Установено е, че 75% от общия производствен капацитет може да се изправи пред сериозно излагане на климатичен риск до 2030 г. Zurich заяви, че първоначална инвестиция от около 13 милиарда долара в мерки за устойчивост би могла да намали прогнозираното финансово излагане на климатични събития с 40% до 50%, с очаквана възвръщаемост от 6,5 пъти инвестицията. В доклада се отбелязва, че АСЕАН се стреми да увеличи дела на възобновяемата енергия от инсталирания капацитет до 45% до 2030 г., в сравнение с 33% в момента, което изисква около 190 милиарда долара инвестиции в чиста енергия до 2035 г. В него се добавя, че физическите климатични рискове са все по-важни за решенията за финансиране, тъй като кредиторите и застрахователите оценяват излагането на опасности като вятър, наводнения, градушка и торнадо. Слънчевите активи представляват най-големия дял от излагането в набора от данни, като се очаква около 80% от слънчевите обекти да попаднат в категории с по-висок риск до 2030 г. Цюрих заяви, че мерките за устойчивост са най-ефективни, когато са вградени в проектирането и строителството на проекта, включително избора на място, инженерните стандарти и изискванията за обществени поръчки. В него се добавя, че тези мерки могат да повлияят както на застраховаемостта, така и на дългосрочните резултати. Докладът също така подчертава зависимостите в цялата система, като отбелязва, че проектите за възобновяема енергия разчитат на инфраструктура като мрежи, пътища и комуникационни мрежи, които също изискват планиране на устойчивостта. Докладът препоръча скрининг на климатичния риск на етапа на планиране, стрес тестове на високорискови активи, интегриране на специфични за опасностите проектни стандарти и по-ясно количествено определяне на ползите от устойчивостта в подкрепа на решенията за финансиране и застраховане. Марк Флетчър, ръководител на Zurich Resilience Solutions Asia Pacific в Zurich Insurance, заяви, че съображенията за устойчивост са все по-често част от оценката на риска на проекта, добавяйки, че прогнозните климатични данни могат да помогнат на инвеститорите и разработчиците да идентифицират рисковете и да приоритизират инвестициите в устойчивост. Докладът също така моделира сценарий, при който тежка градушка може да причини до 90% щети в соларен проект без мерки за устойчивост, което води до приблизителна загуба от около 178,5 милиона долара и период на възстановяване до 21 месеца. В него се казва, че мерките за смекчаване на риска, като автоматизирани системи за спиране на градушката, биха могли да намалят експозицията и да подобрят застраховаемостта и условията за финансиране. Zurich заяви, че се очаква планирането на устойчивостта да играе нарастваща роля при определянето на достъпа до капитал, тъй като АСЕАН разширява капацитета си за възобновяема енергия. Източник: asianbusinessreview.com