Годишната инфлация в България се очаква да се забави през юни до 5,6% от близо 3-годишния връх от 6,9%, достигнат през май, показва експресната предварителна оценки на Националния статистически институт. Спрямо май потребителските цени се понижават с 0,8 на сто - първо намаление на месечна база от септември 2025 г. насам. Най-голямо намалени спрямо май се очаква на цените в секторите: "Транспорт" (понижение с 2,5%), "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" (-1,8%), "Облекло и обувки" (-1,1%) и "Развлечения, спорт и култура" (-1,0%), докато увеличение на цените се очаква в групите: "Услуги на ресторанти и хотели" (повишение с 1,5%), "Образователни услуги" (с 0,5%), "Лични грижи, социална защита и разни стоки и услуги" (с 0,2%) и "Здравеопазване" (с 0,2%). Спрямо година по-рано, инфлацията в сектор "Транспорт" се очаква да се забави до 17,8% от 21,6% през май, при "Хранителни продукти и безалкохолни напитки" - до 2,5% от 4,4%, при "Алкохолни напитки, тютюневи изделия" - до 6,7% от 7,7% и при цените на комуналните услуги (вода, електричество, газ и други горива) - до 5,0% от 5,2 на сто. През юни 2026 г. индексът на цените на малката кошница се очаква да се понижи с 1,1% на месечна база, а на годишна база да нарасне с 2,7 на сто. Цените на стоките и услугите от малката кошница за най-нискодоходните 20 процента от домакинствата се очаква да се понижат при хранителните стоки с цели 2,4 на сто, докато при нехранителните стоки да се увеличат с 0,4%, а при услугите - с 0,1 на сто.

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" към края на април 2026 г. нараства с 31,9% (с 3,9722 млрд. евро) спрямо същия месец на 2025 г. и достига 16,4312 млрд. евро. Той е с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 24,6% към края на април 2026 г., при 25,2% към април 2025 г., показват данни на Българската народна банка (БНБ). В края на април 2026 г. брутният външен дълг на България (частен и държавен) е в размер на 66,7183 млрд. евро (54,1% от БВП), като се увеличава със 17,2072 млрд. евро (повишение с 34,8%) спрямо същия период година по-рано, когато брутният външен дълг беше в размер на 49,5111 млрд. евро (42,7% от БВП). Дългосрочните задължения в края на април са в размер на 47,4669 млрд. евро (38,5% от БВП и 71,1% от брутния външен дълг), като нарастват с 6,8244 млрд. евро (повишение с 16,8%) спрямо април 2025 г. Краткосрочните задължения на България възлизат в края на четвъртия месец на настоящата година на 19,2514 млрд. евро (15,6% от БВП и 28,9% от брутния външен дълг), повишавайки се с 10,3828 млрд. евро (с цели 117,1%) спрямо април 2025 г., когато краткосрочните задължения бяха в размер на 8,8686 млрд. евро. През април 2026 г. външните задължения на Централната банка са в размер на 11,2272 млрд. евро, нараствайки с 9,3347 млрд. евро спрямо година по-рано, като отразяват задължения, свързани с разпределянето на евробанкноти в рамките на Евросистемата след присъединяването на страната към еврозоната от 1 януари 2026 г. Външните задължения на банките и фондовете на паричния пазар в нашата страна, известни като "други парично-финансови институции", възлизат на 10,1215 млрд. евро (8,2% от БВП), като нарастват с 2,495 млрд. евро (с 32,7%) спрямо април 2025 г. Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на 14,4011 млрд. евро (11,7% от БВП) в края на април 2026 г., което е с 583,3 млн. евро (с 4,2%) повече в сравнение с година по-рано.

Българите са платили близо 2,9 млрд. лв. за интернет и телевизия през 2025 г. , показват данните от годишния доклад на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), които очертават една от най-бързо растящите части на потребителските разходи в страната. Само приходите от интернет услуги достигат 2,376 млрд. лв., което е увеличение от 9,1% за една година. Пазарът на платена телевизия добавя още 499 млн. лв. приходи. Общата сума достига 2,875 млрд. лв., или средно близо 7,9 млн. лв. дневно. Ако преди десетилетие основната част от телекомуникационните разходи беше свързана с телефонни разговори, днес най-големите приходи идват от достъпа до интернет. Към края на 2025 г. абонатите на интернет услуги в страната вече са над 11,2 милиона, като броят им е нараснал с 13% за година. Част от ръста се дължи на пакетните услуги, които комбинират мобилен интернет, домашен интернет, телевизия и мобилна телефония в една месечна сметка. Най-силен остава растежът при мобилния интернет. Приходите от тази услуга са се увеличили с 10,3% през 2025 г., докато приходите от фиксиран интернет растат с 6,2%. Все повече потребители използват мобилни устройства за гледане на видео, работа и достъп до дигитално съдържание. Паралелно с това телевизионният пазар преминава през сериозна трансформация. За първи път от десет години насам приходите от платена телевизия отбелязват спад. През 2025 г. те намаляват с 1,4% до 499 млн. лв. Въпреки това почти 1,94 милиона абонати продължават да използват платени телевизионни услуги. Големият победител в сектора е IPTV телевизията, която се доставя през интернет. Тя вече формира над половината от всички телевизионни абонати в страната и носи над 253 млн. лв. приходи годишно. Само за една година броят на потребителите ѝ е нараснал с 5,6%. За сметка на това кабелната и сателитната телевизия продължават да губят позиции. Според КРС все повече потребители се пренасочват към интернет базирани платформи и услуги за видео по заявка. Сред причините са развитието на оптичните мрежи, по-доброто качество на интернет връзките и навлизането на нови начини за гледане на съдържание през смарттелевизори и мобилни устройства.

Общият индекс на цените на производител в промишлеността през май 2026 г. е със 17,5 на сто над нивото от май 2025 година. Ръст на цените е регистриран в добивната промишленост - с 61,9 на сто, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 21,5 на сто, както и в преработващата промишленост - с 8,9 на сто. През през април 2026 г. производствените цени в индустрията се повишиха с 15,2 на сто над нивото от април 2025 година и с 1,9 на сто спрямо предходния месец. През май на годишна база по-високи цени в преработващата промишленост се наблюдават при: производството на основни метали - с 21,5 на сто, производството на химични продукти - с 14,8 на сто, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 11 на сто. Намаление на цените е отчетено при: производството на машини и оборудване, с общо и специално предназначение - с 1,4 на сто, производството на компютърна техника, електронни и оптични продукти - с 0,6 на сто, производството на превозни средства, без автомобили - с 0,2 на сто. Общият индекс на цените на производител в промишлеността намалява с 0,2 на сто през май 2026 г. спрямо предходния месец. По-ниски цени се наблюдават при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 1 на сто, а увеличение е регистрирано в добивната промишленост - с 1,1 на сто, и в преработващата промишленост - с 0,1 на сто. Годината започна с ръст на производствените цени в индустрията от 5,9 на сто на месечна база и 11,3 на сто на годишна.

Компанията "Литаско", която е собственик на активите на "Лукойл" в България", е постигнала споразумение с българското правителство да отблокира отпуснатите през 2023 г. заеми на "Лукойл Нефтохим Бургас" в Женева, поради което в Швейцария бяха наложени ограничения на бургаската рафинерия да закупува суров петрол от дружества, регистрирани в Швейцария. Целта на "Литаско" е да съхрани своите икономически интереси и активи в България, но и да подъдржат стабилността на икономиката в страната. Особеният търговски управител в "Лукойл" Евгени Симеонов поясни, че назад в месеците, поради несигурност в доставките, е допускана преработка на тежки видове нефт, които са довели до натрупване на сериозни проблеми в инсталациите и затрудняване на работата в завода.

Германският технологичен гигант Bosch ще преустанови дейността на инженерния си център в София от средата на 2027 г. Решението е част от по-широка консолидация на инженеринговата дейност на компанията на фона на сериозните предизвикателства пред глобалната автомобилна индустрия,. Промяната ще засегне около 670 служители в България. Около 400 работни места ще бъдат съкратени през 2026 г., а останалите позиции се очаква да бъдат оптимизирани до средата на 2027 г. Причината за решението е натискът върху автомобилния сектор, свързан с намаляващите обеми на производство, променящите се изисквания на клиентите, забавянето при електрическата мобилност и автоматизираното шофиране, както и изместването на търсенето към пазари извън Европа. Компанията отчита още високите разходи и засилената конкуренция в индустрията. Автомобилната индустрия преживява една от най-значимите трансформации в своята история", заяви Дан Лазареску, главен изпълнителен директор на "Роберт Бош" ЕООД и представител на Група Bosch в България. Компанията ще продължи дейността си у нас чрез направленията за продажби, обслужване на клиенти и обучения в областта на автомобилното оборудване, електроинструментите, Home Comfort и сградните технологии, както и чрез "БСХ Домакински уреди България" и "Бош Диджитал". Група Bosch присъства в България от повече от 30 години. Към края на 2025 г. компанията има над 1000 служители у нас, включително в неконсолидираните дружества. През 2025 г. Bosch реализира оборот от 196 млн. евро, или 383 млн. лв., в България.

Швейцарският фонд за рисков капитал Constructor Capital, който разполага с ресурс в размер на 92.8 млн. евро, ще търси компании в дълбоките технологии в България, в които да инвестира. Фондът e с фокус проекти между етап сийд и серия А, като традиционно влага между 1 и 10 млн. евро. Constructor Capital е инвестиционното подразделение на Constructor Group, която обединява частния университет в Германия Constructor University, изследователски лаборатории и технологична платформа за образование и наука. Групата вече работи в София чрез Constructor Tech ("Конструктор Тех България"), която има 76 служители към април 2026 г. и офис в сградата NV Tower на бул. "Г. М. Димитров". Сега фондът има и свой представител на място, Клаудио Мейрелеш, маркетинг директор на Constructor Capital. В същата сграда е и офисът на софтуерната компания "Акронис", в която работят около 500 души. Основни фигури в Constructor Capital са съоснователите на "Акронис" Серж Бел и Станислав Протасов. Програмата Constructor Start е осемседмична онлайн инициатива на Constructor University за компании в ранен етап в секторите изкуствен интелект, дълбоки технологии и образователни технологии, която не взема дял в тях, а им дава достъп до менторство, изследователската база на университета и до финансиране в размер на до 1 млн. долара от Constructor Capital, включително първоначална инвестиция от 100 хил. долара след презентациите на демо ден в края. Планът на фонда за България е да подкрепи поне три местни компании в следващите години. По правило Constructor Capital инвестира в дълбоки технологии, софтуер и образователни технологии и определя подхода си като "науката на първо място". Фондът има мрежа от над 50 университета, сред които MIT, "Харвард", "Оксфорд", "Кеймбридж" и ETH Zurich, които му помагат да оценява дали и как да инвестира в компании със сложни научни продукти. Освен в Европа той инвестира в САЩ, ОАЕ и Сингапур. Последната сделка на фонда е от началото на тази седмица, в която води рунд в размер на 3.5 млн. евро в австрийската Ora Computing. Ora разработва софтуер, който свива изкуствено интелигентните модели с до 80%, с което позволява на компаниите да пускат повече изкуствен интелект с по-малко хардуер. Пускането на един модел вече струва десетки милиони евро на месец в изчислителна мощ, а за устройства като автомобили или промишлено оборудване моделите често са прекалено големи.

Словенската енергийна компания GEN-I Group обяви, че успешно е приключила придобиването на три големи системи за съхранение на енергия в батерии (BESS) в България. С финализирането на сделката този месец общият ни портфейл от батерийни системи за съхранение достигна 42 MW / 100 MWh“, посочват от компанията в официално съобщение. Новопридобитите системи са „Белово“, „Момчилград“ и „Първомай 1“, разположени в Южна България. Те са с обща мощност 30 MW и капацитет от 76 MWh. Сделката е реализирана чрез GEN-I Invest – дъщерното дружество на групата, което отговаря за разработването и управлението на нови енергийни проекти и инвестиции в устойчиви решения. GEN-I вече има история на българския енергиен пазар. По-рано тази година компанията договори изкупуването на „Грийн Енерджи Сторидж“ от „Синергон Холдинг“ за 6.6 млн. евро, като същевременно поиска разрешение от КЗК да придобие изцяло и местните дружества „Ванко-К-2008“ и „F Energy Solutions“. GEN-I Group засили международната си инвестиционна дейност още през 2022 и 2024 г. с изграждането на големи фотоволтаични централи в Северна Македония с обща мощност 29 MW.

Новоизградената довеждаща и вътрешна техническа инфраструктура на Индустриален парк „Балкан“ в Ловеч беше официално. Инвестицията е на „Балкан“ АД и е реализирана по проекта „Развитие на Индустриален парк „Балкан“ - гр. Ловеч за привличане на инвестиции“, финансиран по Националния план за възстановяване и устойчивост чрез Програмата за публична подкрепа за развитие на индустриални райони, паркове и подобни територии и за привличане на инвестиции. Общата стойност на инвестицията надхвърля 14 млн. евро. Индустриален парк „Балкан“ се намира в Северната индустриална зона на Ловеч и обхваща площ от 1305 декара. Собственик и оператор на парка е „Балкан“ АД, което притежава лиценз за разпределение на електроенергия в затворена електроразпределителна мрежа, издаден от Комисията за енергийно и водно регулиране за срок от 35 години. В рамките на проекта е изградена нова техническа инфраструктура, включваща водопровод, дъждовна и битова канализация, вътрешен газопровод, електроразпределителна мрежа, озеленяване и вътрешна пътна инфраструктура с кръгови кръстовища, паркоместа и улично осветление. На територията на парка са изградени и зарядни станции за електромобили с максимална мощност 480 киловата, които позволяват едновременното зареждане на 14 автомобила. По проекта са реализирани също две нови довеждащи пътни връзки и водопровод в партньорство с Община Ловеч, която не е участвала с финансов принос. Извън проекта „Балкан“ АД е финансирало със собствени средства реконструкцията на съществуваща довеждаща пътна връзка и автоматизацията на железопътния прелез към нея.

Жителите на с. Бистрица и район "Панчарево" скоро ще имат нов модерен магазин на разположение. Търговска верига "Фантастико" стартира строежа на мащабен супермаркет, за който компанията ще вложи близо 9 млн. евро. Обектът ще се простира на над 3500 кв. м. разгърната застроена площ и ще предложи разнообразен асортимент от продукти, пекарна с изпечен на място хляб, кулинарен щанд с прясно приготвена храна, щанд с био и специализирани храни и напитки, кафене и др. Супермаркет "Фантастико" в Бистрица ще разполага с оборудване от най-висок клас, паркинг, зарядни станции за електромобили, външна кафе зона, богато озеленяване и зони за отдих. Изпълнител на проекта е "Инженерни Системи", проектант - "Композишън", а строителният надзор е поверен на екипа на "С Консулт".

От 1 юли 2026 г. настъпва ключова промяна за пазара на криптоактиви в целия Европейски съюз. С тази дата изтича преходният период, установен с Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), който позволяваше на регистрирани дружества да предоставят услуги без пълен лиценз. Вече всички доставчици ще трябва да притежават такъв, за да оперират законно на територията на ЕС. Комисията за финансов надзор (КФН) в България вече предприе необходимите стъпки и лицензира първите компании съгласно новите изисквания. Към момента две дружества са получили лиценз от КФН за предоставяне на услуги за криптоактиви. Това са: 1. „Аларик Секюритис“ ООД, с лицензирани услуги: Попечителство и администриране на криптоактиви от името на клиенти; Обмен на криптоактиви срещу средства; Обмен на криптоактиви срещу други криптоактиви; Изпълнение на нареждания за криптоактиви от името на клиенти; Пласиране на криптоактиви; Получаване и предаване на нареждания, свързани с криптоактиви; Предоставяне на съвети и управление на портфейл с криптоактиви. 2. „Билеър“ ООД, с лицензирани услуги: Попечителство и администриране на криптоактиви от името на клиенти; Изпълнение на нареждания, свързани с криптоактиви; Управление на портфейл, свързано с криптоактиви. Общоевропейски регистър на ESMA: Европейският орган по ценни книжа и пазари (ESMA) поддържа публичен регистър на всички лицензирани доставчици на услуги за криптоактиви в целия Европейски съюз. Нелицензираните дружества са длъжни да изготвят план за прекратяване на дейността си и да съдействат на клиентите си. Важно е да се отбележи, че нелицензиран доставчик няма право да предлага нови услуги, а може да извършва единствено трансакции, свързани с прекратяването на дейността. Още през август миналата година в регистъра на компаниите, вписани в преходния режим, са били записани над 180 дружества. Част от тях са заявили намерение за бъдеща дейност, без реално да оперират на пазара. Реално активните компании са около 20. След циркулярно писмо, изпратено от КФН до сектора, около 60 компании са заявили намерение да кандидатстват за лиценз, като приблизително 30 от тях са декларирали реална готовност за стартиране на процедурата. Производството на едно подаване на заявление отнема между 4 и 6 месеца.

Вече повече от 30 години българската мебелна компания WELGA успява не само да се задържи на пазара, но и да разширява дейността си, като работи както за български клиенти, така и за международни пазари. Днес фирма Велга ООД разполага с модерна производствена база м гр. Ловеч и развива дейност далеч отвъд границите на България. Името на фирмата е съчетание от имената на тримата братя Веселин, Лазарин и Гавраил. Семейната фирма започва своето бурно развитие на сегашното си местоположение като постепенно със собствени средства се разширяват застроените площи и към този момент са над 8000 кв. м. През последните години са направени сериозни инвестиции и в производството на тръбна мебел в съчетание с текстил, което допълва традиционното производство на мека мебел от кожа и текстил. Освен по големи проекти, фирмата работи и с крайни клиенти, което позволява пряк контакт с потребителските нагласи и тенденции.

На заседанието си от 30.6.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява Светослав Дечев, Мая Огнянова и Галина Георгиева за членове на съвета на директорите на „СИИ Имоти“ АДСИЦ. 2. Одобрява Димитър Баларев за нов член на съвета на директорите на „Финанс Асистанс Мениджмънт“ АДСИЦ.

Акционерите на „Булметал“ АД са гласували изплащането на дивидент от печалбата на дружеството за 2025 г.,на проведеното общото събрание от 29 юни 2026 г. Дивидентът е в размер на 0,06 евро бруто на акция, или общо малко под 430 хил. евро. Нетният дивидент на акция за физически лица е в размер на 0,057 евро. Изплащането на дивидента започва на 23 юли, като ще се осъществява чрез Централния депозитар и „Обединена българска банка“ АД (ОББ).

Съединените щати са отговорни за около една трета от увеличението на глобалните въглеродни емисии през 2025 г., тъй като по-високите цени на газа тласнаха производителите на електроенергия обратно към въглищата, показва доклад на Energy Institute, изготвен в партньорство с Ember, Kearney Institute и KPMG, цитиран от Ройтерс. Според доклада консумацията на въглища в САЩ е скочила с 10% през миналата година, обръщайки прехода към по-чисти горива и помагайки за повишаване на общите емисии. Глобалните въглеродни емисии от енергийния сектор са се увеличили с 1,1% до 35 806 милиона метрични тона въглероден диоксид. Повече от една трета от това увеличение се дължи на увеличението в САЩ и Северна Америка, което е в противоречие с 10-годишната тенденция за намаляване на емисиите с 0,7%. Глобалното търсене на енергия продължава да расте. Общото предлагане на енергия се е увеличило с 1,7% спрямо 2024 г., като възобновяемите енергийни източници допринасят за най-големия дял от това увеличение. Производството на енергия от възобновяеми източници се е увеличило с 9,1%, водено от 30% ръст на слънчевата енергия. Въглеродните емисии от енергийния сектор в Европа са се увеличили с 0,5%, докато тези в Китай са се увеличили с 0,7% през 2025 г. Търсенето на електроенергия е нараснало по-бързо от предлагането, увеличавайки се с 3% на годишна база, благодарение на електрическите превозни средства, центровете за данни и изкуствения интелект. Световното потребление на петрол е нараснало с 1,3% през 2025 г. до 103 милиона барела на ден, в сравнение с увеличение от 1,1% през 2024 г., докато производството е нараснало с 3,5%. В Китай употребата на бензин и дизел е намаляла миналата година, продължавайки тенденцията, наблюдавана през 2024 г. Ръстът на търсенето на газ е концентриран в Европа, Близкия изток и Северна Америка, като Европа и Индия разчитат на внос за почти половината от доставките си. 

Все повече централни банки по света планират да намалят, а не да увеличат дела на долара в портфейлите си през следващото десетилетие, тъй като политическите рискове, свързани с американската валута, нарастват. Това показва допитване сред публични инвеститори, цитирано от Ройтерс. Това е първият път, когато проучването, осъществено от Официалния форум на паричните и финансовите институции (OMFIF), отчита подобна тенденция към отклоняване от долара. Резултатите съвпадат с дебата в световен мащаб за ролята на американския долар като основна резервна валута, който се подхранва от несигурността в политиката на САЩ и засилените геополитически рискове. Базираният в Лондон мозъчен тръст, създаден през 2010 г., установи също, че сред анкетираните 90 централни банки, публични пенсионни фондове и държавни фондове съществува желание за значително увеличаване на използването на изкуствен интелект спрямо сегашните нива. Участниците в допитването, които заедно управляват активи за около 10 трлн. долара, все повече приемат нестабилността като постоянна характеристика и изпробват нови подходи за справяне с нея, включително прилагането на изкуствен интелект към проблема. Не съществува ясна алтернатива на долара и той постигна ценови ръст от 3% от началото на годината благодарение на по-високите лихвени проценти в САЩ, жаждата за американски активи и бягството към безопасност, предизвикано от войната между САЩ и Иран. Но около 79% от централните банки и 60% от публичните фондове смятат, че световната парична система прави преход към „многополюсен“ свят. Валути, различни от осемте най-големи, постепенно печелят позиции сред резервните активи. Централните банки се стремят да увеличат дела на норвежката крона и новозеландския долар и също така проявяват засилен интерес към британския паунд. Участниците в допитването са потвърдили и намерението си да увеличат количествата евро и китайски юани, които държат, но са заявили, че структурни предизвикателства възпрепятстват развитието и на двете валути. Въпреки това почти всички анкетирани смятат юана за ефективно средство за диверсификация на портфейла. Златото, което достигна поредица от рекордно високи цени и участва в резервите на 82% от централните банки, „се превърна в централен елемент на стратегията за управление на резервите“, сочи допитването. В краткосрочен план това е активът, в който централните банки планират най-много да увеличат участието си, като 30% от участниците смятат да увеличат дела му през следващите една-две години. Използването на изкуствен интелект също нараства. Над 66% от централните банки планират да увеличат интеграцията на изкуствен интелект в краткосрочен план, сочи докладът. Нито една централна банка от развитите икономика и едва 9% от централните банки като цяло съобщават, че са доволни от сегашното ниво на използване. Банките използват изкуствен интелект основно за анализ на данни и бекофис функции. Но съществува разделение, като над 89% от централните банки в развитите икономики използват изкуствен интелект спрямо 44% от тези на нововъзникващите пазари. Сред публичните фондове търсенето на физически активи като инфраструктура и недвижими имоти изпреварва други активи, като близо 60% планират да увеличат дела им през следващите една-две години. Допитването сочи още промяна в нагласите спрямо развиващите се пазари, като 38% от глобалните публични фондове планират да увеличат дела си в нововъзникващи икономики спрямо 27% миналата година. Интересът към увеличаване на инвестициите на нововъзникващите пазари изпреварва стремежа към увеличаване на инвестициите в развитите икономики, който е намалял до 25% спрямо 47% миналата година. Най-привлекателните пазари са САЩ и Китай отчасти благодарение на ролята им в бума на изкуствения интелект, показва допитването.

Националната комисия за развитие и реформи на Китай и Националната енергийна администрация обявиха серия от цели за енергийната система в рамките на нов 5-годишен план. Плановете на Китай предвиждат енергията от възобновяеми източници да бъде 50% от общото производство на електроенергия, а потреблението на въглища и петрол да достигне пик до 2030 г. Въпреки че признават нарастващата планирана роля на чистата енергия в енергийния микс на Китай, групите, фокусирани върху околната среда и енергийния преход, критикуваха новия план като лишен от амбиция, пише esgtoday.com. Новият план следва публикуването по-рано тази година от Китай на цели, свързани с климатичния и енергийния преход, които също се разглеждат като предпазливи спрямо предишните му цели и напредък в намаляването на емисиите и енергетиката. Допълнителните цели за 2030 г., включени в новия план, включват цели въглищата да произвеждат 25% от общото потребление на енергия, а вятърната и слънчевата енергия да съставляват повече от 50% от общия инсталиран капацитет за производство на електроенергия. Последната цел изисква изграждане на около 170 GW годишно, в сравнение с 430 GW, добавени през 2025 г. Целта е за електрификация, която да доведе до 35% от крайното потребление на енергия до 2030 г., в сравнение с 30% през 2025 г., и цел за добавяне на 300 GW нови системи за съхранение на енергия.