Наетите по трудово или служебно правоотношение в администрацията на изпълнителната власт към края на март 2026 г. са 98 600. От тях в централната администрация са наети 56 000 (56,7 на сто), а в териториалната администрация - 42 700 (43,3 на сто), съобщи Националният статистически институт (НСИ). Наетите в администрацията към края на март 2025 г. са били 98 500, като от тях в централната администрация са работили 56 100 (56,9 на сто), а в териториалната - 42 400 (43,1 на сто). Към края на декември 2025 г. наетите в администрацията са били 98 400, от които в централната администрация са били наети 56 000, а в териториалната - 42 400.

С инфлация от 6,3 на сто през май 2026 г. спрямо година по-рано, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени, България се нарежда на първо място по годишно поскъпване в еврозоната, показват ревизирани данни на европейската статистическа агенция Евростат, публикувани днес. За страната ни това е най-високото равнище на инфлацията от септември 2023 година, според данните на европейскатаа статистическа служба и поставя страната ни на второ място в Европейския съюз. В рамките на ЕС ни изпреварва само Румъния с годишна инфлация от 9,7%, а след нас е Литва с 5,1%. На месечна основа потребителските цени в България са се повишили с 0,3 на сто през май. През април годишната инфлация у нас беше 6 на сто по данни на Евростат. Годишният темп на инфлация в еврозоната е 3,2% през май 2026 г., спрямо 3,0 % през април. Година по-рано процентът е бил 1,9%. Годишната инфлация в Европейския съюз е 3,3%, като през май 2026 г., се е повишила от 3,2% през април. Година по-рано процентът е бил 2,2%. 

За първи път от десет години насам пазарът на платена телевизия в България отбелязва спад в приходите – ясен сигнал, че навиците на зрителите се променят. Това са част от изводите в доклада на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) за развитието на телеком сектора през 2025 г. и конкуренцията в него. Най-голямата изненада в доклада на регулатора е регистрираният обрат при разпространението на радио- и телевизионни програми. За първи път от десетилетие насам този пазарен сегмент отбелязва спад в приходите, които са се свили с 1.4%. Още по-осезаемо е отливът на потребители – броят на абонатите на платена телевизия на дребно е намалял значително с 4.1%. Анализът на КЗК посочва ясна причина за този феномен: засилващият се интерес на българите към интерактивни телевизионни услуги и т.нар. OTT платформи (платформи за стрийминг). Потребителите постепенно изоставят традиционните кабелни и сателитни оператори, за да преминат към съдържание „при поискване“. Въпреки общия отлив, единствената технология, която плува срещу течението, е интерактивната телевизия (IPTV), чиито приходи нарастват с 1.4%. Към края на 2025 г. IPTV вече е абсолютен технологичен лидер с 52.6% пазарен дял, отчитайки ръст от 4.8 процентни пункта. В същото време сателитната телевизия пада до 28.7% дял (спад с 2.7 пункта), а кабелната заема едва 18.6% от пазара (намаление с 2.1 пункта). На този фон пазарен лидер на дребно остава „Виваком България“ с 57.9% дял по абонати и 55.1% по приходи, въпреки че бележи лек спад и по двата показателя. Втора позиция държи „А1 България“ (26.2% абонати), а новото лице на този пазар – „Йеттел България“ – постепенно набира скорост, достигайки 3.3% от абонатите и 1.3% от приходите. Ако телевизионният пазар разказва историята на технологична подмяна, то мобилните гласови услуги разказват тази на конкурентно преразпределение. Според данните на КРС, А1 остава лидер по брой абонати, но пазарният му дял се свива с 0.6 процентни пункта до 35.9%, докато Vivacom и Yettel растат с по 0.3 пр. пункта – до 33.1% и 31% съответно. По-показателен е погледът назад във времето: в петгодишния период 2021-2025 г. пазарният дял на Vivacom по брой абонати нараства с 3.4 процентни пункта именно за сметка на А1 и Yettel, чиито дялове падат с 1.4 и 2 пр. пункта. Картината по приходи е още по-драматична. Yettel продължава да води, но делът му се свива с 2.3 процентни пункта до 38.6%, докато Vivacom печели 2.2 пр. пункта до 34.2%. А1 остава почти без промяна на 27.2%. В дългосрочния пет-годишен хоризонт пазарният дял на Vivacom по приходи нараства с 8.9 процентни пункта, основно за сметка на А1, чийто дял пада със 7.9 пр. пункта. Израз на тази динамика е броят на пренесените мобилни номера – 346 150 през 2025 г. Това е знак, че потребителите активно гласуват с избора си и сменят оператора си, а не просто да остават по инерция там, където са. Самият пазар расте паралелно с преразпределението – изходящият трафик се увеличава с 3.1%, а приходите – с 2.9%, докато съотношението между разговорите в собствената мрежа (on net) и извън нея (off net) остава практически без промяна, тъй като ръстът идва основно от увеличената активност в собствените мрежи на операторите. Ако телевизията губи почва под краката си, то пазарите на пренос на данни и достъп до интернет са във възход. През 2025 г. приходите в този сегмент нарастват със завидните 9.1%. Още по-впечатляващ е скокът при абонатите на дребно (фиксиран и мобилен достъп), където увеличението е с 13%. Услугите стават не просто по-масови, но и качествено по-бързи. Близо две трети от потребителите на фиксиран интернет (62.4%) вече използват съвременни влакнесто-оптични мрежи. А резултатът от тези инвестиции е видим: 67.3% от всички абонати в страната вече сърфират със скорост над или равна на 100 Mbps. Това е скок от 10 процентни пункта само в рамките на две години. При мобилния интернет бързият пренос се диктува от разгръщането на 5G мрежите, като делът на потребителите, преминали на пето поколение мобилна връзка, вече достига 37.5%. В този подсегмент Vivacom води по брой абонати (36.3%), но А1 удържа първото място по приходи с лъвски дял от 42.1%. На другия полюс е традиционната фиксирана телефонна услуга. Залежът на домашните телефони продължава, като през 2025 г. е отчетено ново намаление с 10.9% в общия брой на постовете спрямо предходната година. Обемът на генерирания гласов трафик се е свил с 14.2%, а приходите от услугата падат с 10.9%. Въпреки разместването на пластовете и спада в някои традиционни ниши, Комисията за защита на конкуренцията дава положителна оценка за сектора. Според КЗК пазарната динамика и преразпределението на дяловете са пряко доказателство за работеща конкуренция.

Европейската комисия одобри, съгласно Регламента на ЕС за сливанията, придобиването на едноличен контрол над Silver Star от Inchcape International Holdings. Сделката е свързана предимно с продажбата на моторни превозни средства в България. Комисията стигна до заключението, че сделката, за която е постъпило уведомление, няма да породи опасения за конкуренцията, като се има предвид ограничената пазарна позиция на дружествата, произтичаща от планираната сделка. Сделката беше обявена през май. Тогава кмпанията, генерален дистрибутор на Mercedes-Benz и Daimler Truck в България, подписа споразумение за придобиване от Inchcape, международен независим автомобилен дистрибутор. Силвър Стар е създаден през 2017 и предлага целия спектър от услуги за бизнес и крайни клиенти, в това число продажба и следпродажбено обслужване на нови и употребявани леки, лекотоварни и товарни автомобили и автобуси, както и продажби на резервни части. Над 500 служители работят в търговските и сервизни комплекси в петте локации в страната. От основаването си компанията е доставила над 20 000 нови и употребявани леки, лекотоварни и товарни автомобили от марките на Mercedes-Benz и Daimler Truck. Inchcape оперира на над 40 пазара в света. Чрез съчетаването на пазарен опит с уникални технологии и съвременни методи за анализ на данни, Inchcape създава иновативни клиентски преживявания, които осигуряват изключителни резултати за партньорите ѝ – като изгражда по-силни автомобилни марки и осигурява устойчив растеж. Групата има централен офис в Лондон и наема над 16 000 души по целия свят. В България компанията представлява марките Toyota и Lexus.

Офис сградата Kambanite Green Offices в София беше продадена за 17 млн. евро без ДДС в една от ключовите сделки на пазара на бизнес имоти в столицата от началото на годината. Консултант по сделката е компанията Unique Estates | Christie’s International Real Estate, част от Realto Group, която е представлявала и двете страни в процеса. Продавач на имота е „Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ, а купувач – „И-Кард Естейтс“ ЕООД (Е-card Estates). "И-Кард Естейтс" е дружество регистрирано на 20 май 2026 година, според Търговския регистър. Едноличен собственик на капитала е дружеството "И-КАРД" ООД (Е-card) - технологична компания с 25 г. опит в софтуера за онлайн хазарт, която има няколко дъщерни дружества. В края на 2025 г. „Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ продаде друг имот от портфолиото на фонда – парцел на стойност 2.8 млн. евро. Kambanite Green Offices е модерна офис сграда, разположена в района на Малинова долина, в непосредствена близост до Бизнес парк София и Околовръстния път. Завършена през 2016 г., тя предлага висок клас работна среда и удобства. Основните параметри на сградата включват: Клас: А, Разгъната застроена площ: над 13 000 кв. м, Отдаваеми офис площи: приблизително 9 530 кв. м, Допълнителни удобства: ресторант и 214 паркоместа.

Нов магазин ще има "Фантастико" на столичния бул. "Г.М.Димитров" 47, след като Комисията за защита на конкуренцията разреши на веригата да вземе под наем сгради и имот, собственост на "Магазини Европа" АД. Това са супермаркетите, създадени от бизнесмена Христо Ковачки, които в най-силните си години бяха цели 42, но преди около десетилетие прекратиха дейността си. Понастоящем той не фигурира в управлението на дружеството, а специално обектът на "Г.М.Димитров" се използва под наем от "Максима България" - компанията зад T-Market. На 4 февруари "Фантастико" и "Магазини Европа" АД са сключили 10-годишен договор за предоставяне на правото на ползване.

На заседанието си от 16.6.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява извършване на вътрешногрупово придобиване от „Стандарт Капитал Шеърхолдингс Инк.“ на пряко квалифицирано участие в размер на 100 % от капитала на „БАРЕНЦ ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД. 2. Вписва „ФАЛКОН ИНШУРЪНС БРОКЕР“ ООД и „БЪРДИ ЯЗ ИНШУРЪНС БРОКЕР“ ЕООД в регистъра на застрахователните брокери. 3. Изпраща уведомление до компетентния орган на Република Полша във връзка с намерението на „РЕНЮАБЪЛ ЕНЕРДЖИ ИНШУРЪНС БРОКЕР“ ООД да извършва дейност по застрахователно посредничество при правото на установяване (чрез клон) на територията на съответната държава. 4. Отписва „Мадара Юръп“ АД, гр. Варна, като публично дружество, и издадената емисия акции, от регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. Емисията е в размер на 50 000 броя обикновени, поименни, безналични, свободнопрехвърляеми акции с право на глас, с номинална стойност 0,51 евро всяка, с ISIN код BG1100012092. 5. Прекратява производство, по искане на заявителя, за издаване на одобрение на нов член на съвета на директорите на „Пълдин Пропъртис Инвест“ АДСИЦ. 6. Изпраща писмо до „Браво Пропърти Фонд“ АДСИЦ с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на одобрение на членове на съвета на директорите на дружеството. Прекратява производство, по искане на заявителя, във връзка с издаване на одобрение на член на съвета на директорите на дружеството. 7. Изпраща писмо до „Алткойнс БГ“ ЕООД с искане за допълнителна информация и документи във връзка с издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви.

Акционерите на „Елана Агрокредит“ АД са гласували на проведеното на 17 юни 2026 г. редовно годишно общо събрание разпределянето на близо 1,8 млн. евро като дивидент. Сумата на акция възлиза на 0,037859484 евро бруто. Остатъкът от печалбата за 2025 г., който възлиза на 11,5 хил. евро, е отнесен като неразпределена печалба, според документите. Крайната дата за изплащането на дължимите суми е 15 септември т.г. След нея акционерите, които не са получили дивидентите, ще могат да ги заявят пред дружеството в рамките на пет години.

Българската авиокосмическа компания Dronamics и испанската Xcalibur Smart Mapping обявиха началото на партньорство за разработване на безпилотно въздушно решение за геофизично проучване на природни ресурси над суша и океани. Иновативната система ще интегрира технологиите за въздушно геофизично заснемане на Xcalibur, включително магнитометрия и гравиметрия, с платформата за безпилотни самолети Black Swan, разработена от Dronamics. Основен фокус е достигането до райони, които досега са били недостъпни или са се считали за високорискови за конвенционалните пилотирани самолети. Партньорството ще запази високата прецизност на данните, необходима за вземането на информирани решения при проучвателни дейности. Глобалният пазар за въздушни геофизични услуги се оценява на над 1.35 млрд. щатски долара през 2026 г., като се очаква да расте с до 10% годишно, стимулиран от нарастващото търсене на критични минерали. Тази индустрия е ключова за националния суверенитет, тъй като позволява на държавите да идентифицират и управляват собствените си природни богатства – от минерали и редкоземни елементи до сладководни и морски ресурси. Технологията на Xcalibur Smart Mapping предлага модерни решения за отговорно проучване на повърхностни и подповърхностни ресурси, а горивната ефективност на дрона Black Swan допринася за намаляване на въглеродния отпечатък. Xcalibur и Dronamics планират да проведат демонстрация на съвместното си решение, за да покажат неговата производителност, качеството на събраните данни и оперативната му ефективност. Първоначалната тестова програма се очаква да стартира в края на 2026 г., а резултатите от нея ще определят бъдещото търговско внедряване на технологията.

Четири от най-големите европейски производители на стомана и химикали поискаха незабавно спиране на въвеждането на Системата на ЕС за търговия с емисии, твърдейки, че най-важната политика на блока в областта на климата е твърде скъпа и „вече не отразява настоящите глобални реалности“, съобщава Politico. В писмо, адресирано до председателя на Европейския съвет Антонио Коста и получено от Politico, производителите на стомана ArcelorMittal, ThyssenKrupp и Voestalpine, както и химическият гигант BASF, призовават за „незабавни действия за спиране на ескалацията на разходите, свързани с ETS, и за избягване на по-нататъшни щети върху европейската производствена база“. Те твърдят, че ETS – която налага постоянно нарастващи разходи за промишлените емисии на парникови газове – ги поставя „под силен натиск“ и критикуват ЕС, че „действа сам в налагането на бързо нарастващи разходи за въглеродни емисии на своята индустрия, която вече е изправена пред структурни недостатъци, свързани с разходите, като по-високи цени на енергията и регулаторни разходи“. Четирите компании, подписали писмото, са сред най-големите производители в Европа и представляват пазарна оценка от над 100 милиарда евро. Писмото, изпратено преди срещата на върха на европейските лидери в Брюксел в четвъртък, е един от най-директните призиви на индустрията към ЕС да промени курса си по отношение на климатичната политика, отразявайки нарастващото недоволство от въздействието, което целите на блока за нулеви нетни емисии оказват върху икономиката. ЕС има едни от най-амбициозните климатични политики в света и критиците твърдят, че това означава, че не може да се конкурира с юрисдикции с по-хлабави зелени правила, като тези на САЩ и Китай. Схемата за търговия с емисии (ETS) определя постепенно затягащ се таван на емисиите за сектори с високи емисии като стомана, цимент, химикали и производство на електроенергия, като квотите за емисии ще бъдат напълно премахнати до 2040 г. Схемата беше стартирана през 2005 г. по време, когато пазарното ценообразуване на въглеродните емисии се смяташе за най-ефективния начин за намаляване на емисиите. ЕС се надяваше, че други страни, включително САЩ, ще последват примера му. Но държавите бавно го правят и днес схемата за търговия с емисии на ЕС е сред най-скъпите схеми за ценообразуване на въглеродните емисии в света с текуща цена от около 75 евро на тон CO2. И четирите компании искат политиката да бъде изцяло преработена, когато Европейската комисия публикува дългоочаквания си преглед на схемата за търговия с емисии в средата на юли. Сред твърденията им е, че Механизмът за корекция на въглеродните емисии на границите – такса за въглеродни емисии върху вноса, предназначена да изравни конкуренцията с чуждестранни индустрии, които не са обект на схемата за търговия с емисии – е с твърде ограничен обхват. Компаниите призовават за „решителна намеса за спиране на ескалацията на разходите по схемата за търговия с емисии“, защото „е необходима незабавна корекция на политиката“, ако техните сектори искат да оцелеят. Критиците обаче твърдят, че както стоманодобивната, така и химическата промишленост вече са получили благоприятно отношение от политиците на ЕС, особено при неотдавнашното изчисляване на показателите за схемата за търговия с емисии – цифри, определящи безплатните въглеродни кредити за индустриите, базирани на 10-те процента най-големи замърсители. Например, химическите компании се считаха за облагодетелствани от последните показатели на Комисията и бяха на път да получат повече безплатни въглеродни кредити между 2026 и 2030 г. в сравнение с други сектори. Вътрешен доклад на Комисията от май описва как новите изчисления на показателите биха довели до допълнителни 4 милиарда евро чисто нови безплатни квоти за индустрията. Но четирите компании посочват общо оплакване сред някои играчи от частния сектор в целия блок, които казват, че ЕС действа сам по въпроса за декарбонизацията, дори когато глобални конкуренти като САЩ се оттеглят от климатичните политики. „Европа на практика действа сама, налагайки бързо нарастващи разходи за въглеродни емисии на своята индустрия, която вече е изправена пред структурни недостатъци, като по-високи цени на енергията и регулаторни разходи“, се казва в писмото, което предупреждава, че това може да доведе до изтичане на въглерод, затваряне на заводи и съкращения. От своя страна, ArcelorMittal в миналото е получавала милиарди безплатни квоти, като същевременно все още е отговорна за една трета от емисиите от стоманодобивния сектор на ЕС. Според Carbon Market Watch, европейски орган за наблюдение на замърсяването, ArcelorMittal е получила над 3,8 милиарда евро безплатни квоти през 2023 г., докато ThyssenKrupp е получила 1,8 милиарда евро, а Voestalpine 795 милиона евро. 

България и Гърция остават страните с най-нисък брутен вътрешен продукт (БВП) на човек от населението в Европейския съюз през 2025 г., сочат данни на европейската статистическа служба Евростат. Според изчисленията БВП на човек от населението в България е бил с 32 на сто под средното равнище за ЕС, което поставя страната ни на последно място заедно с Гърция. Следват Латвия с ниво, което е с 29 на сто под средното за Съюза, както и Словакия и Унгария. В противоположния край на класацията са Люксембург и Ирландия. В Люксембург БВП на човек от населението е със 139 на сто над средното равнище за ЕС, а в Ирландия - със 138 на сто над средното. Следват Нидерландия с 33 на сто над средното за ЕС, Дания с 28 на сто и Белгия с 17 на сто. Общо десет европейски страни отбелязват БВП на човек от населението над средната стойност за ЕС. Евростат отчита значителни различия и при показателя действително индивидуално потребление на човек от населението, измерен чрез стандарт на покупателната способност. Той се счита за по-подходящ показател за материалното благосъстояние на домакинствата, тъй като отразява реалното потребление на стоки и услуги. В България действителното индивидуално потребление на човек от населението е било с 23 на сто под средното за ЕС. Най-високи стойности са отчетени в Люксембург, където показателят е с 45 на сто над средното равнище за ЕС, следван от Германия с 20 на сто и Нидерландия с 19 на сто над средното. Най-ниски нива са регистрирани в Унгария и Латвия, където потреблението е с 27 на сто под средното за ЕС, както и в Естония с 26 на сто под средното. Общо осем държави членки отчитат действително индивидуално потребление на човек от населението над средното равнище за ЕС, докато останалите деветнадесет страни остават под него. 

Централните банки по света продължават да увеличават златните си резерви на фона на нарастващата геополитическа и икономическа несигурност, показват резултатите от проучването „Златни резерви на централните банки 2026“ на Световния съвет по златото (World Gold Council, WGC). Според него финансовите институции са купували по средно 1000 тона злато годишно през последните четири години – двойно повече спрямо средното ниво от 500 тона през предходното десетилетие. Засиленото натрупване на злато идва в период на повишени рискове за световната икономика и нестабилна геополитическа среда.  Данните показват, че 89% от анкетираните очакват глобалните златни резерви на централните банки да продължат да растат през следващите 12 месеца. Още по-показателно е, че рекордните 45% смятат, че собствените им златни резерви също ще се увеличат през този период. Само 1% предвиждат намаление. Сред основните причини за поддържането на златни резерви централните банки посочват доброто представяне на златото по време на кризи, ролята му като инструмент за диверсификация на портфейла и защитата срещу инфлация. Все по-голямо значение придобива и функцията му като защита срещу геополитически рискове. Паралелно с това се наблюдава промяна в нагласите към резервните валути. Според 74% от участниците делът на щатския долар в световните резерви ще намалее умерено или значително през следващите пет години. За сметка на това делът на златото се очаква да нарасне, докато позициите на еврото и китайския юан вероятно ще останат относително стабилни. Що се отнася до финансирането на бъдещи покупки на злато, половината от анкетираните заявяват, че ще разчитат на вътрешни програми за изкупуване на злато в местна валута. Други 38% посочват, че биха използвали средства, освободени чрез продажба на съществуващи резервни активи. При съхранението на златните резерви Английската централна банка запазва позицията си на най-предпочитана институция, като 57% от централните банки държат част от златото си там. На второ място е съхранението в собствената държава с 49%, следвано от Bank for International Settlements с 16%. В същото време интересът към Швейцарската народна бака намалява до 6% спрямо 12% година по-рано. Проучването отчита и засилена тенденция към преразпределение на местата за съхранение. 9% от респондентите са увеличили обема на златото, държано в страната, а 10% са диверсифицирали локациите си за съхранение в чужбина през последните 12 месеца. Подобни намерения се запазват и за следващата година, което подсказва, че централните банки търсят по-голяма гъвкавост и сигурност при управлението на своите златни резерви. Проучването е проведено в периода между 5 февруари и 19 май, като голяма част от отговорите са събрани след ескалацията на конфликта в Близкия изток. В него са взели участие 76 централни банки, което е най-високият брой респонденти за деветгодишната история на изследването. Според Световния съвет по златото това е знак за нарастващия интерес към ролята на благородния метал в управлението на валутните резерви.

Kитaй ce гoтви дa пycнe в тъpгoвcĸa eĸcплoaтaция плaтфopмaтa mВrіdgе - дигитaлнa cиcтeмa зa тpaнcгpaнични paзплaщaния, ĸoятo oбeдинявa цeнтpaлнитe бaнĸи нa нaй-гoлeмия cвeтoвeн внocитeл нa пeтpoл и ĸлючoви изнocитeли oт Πepcийcĸия зaлив. Πpoeĸтът, зaпoчнaл пpeз 2021 г. вeчe пpeминaвa пoд пълeн ĸoнтpoл нa yчacтвaщитe цeнтpaлни бaнĸи: Kитaй, Xoнĸoнг, Taйлaнд, OAE и Cayдитcĸa Apaбия. Hoвocъздaдeнa cтpyĸтypa в Xoнĸoнг щe yпpaвлявa oпepaциитe и щe oтвopи пътя ĸъм пo-шиpoĸo тъpгoвcĸo изпoлзвaнe. Πлaтфopмaтa изпoлзвa блoĸчeйн paзплaщaния и дигитaлни вaлyти нa цeнтpaлнитe бaнĸи, зa дa cъĸpaти вpeмeтo зa ceтълмeнт дo ceĸyнди и дa eлиминиpa нyждaтa oт ĸopecпoндeнтcĸи бaнĸи. Taĸcитe ce oчaĸвa дa бъдaт oĸoлo двa пъти пo-ниcĸи oт тeзи нa тpaдициoнни cиcтeми ĸaтo ЅWІFТ - ĸлючoвo пpeдимcтвo зa мaлĸитe и cpeдни ĸoмпaнии, ĸoитo oт гoдини плaщaт виcoĸa цeнa зa мeждyнapoдни пpeвoди, съобщава money.bg. B paмĸитe нa БPИKC имa и дpyгa плaтeжнa cиcтeмa - pycĸaтa ЅРFЅ. Tя oбaчe paбoти нa ĸлacичecĸия пpинцип нa oбмeн нa инфopмaция мeждy финaнcoвитe инcтитyции и изиcĸвa ĸopecпoндeнтcĸи бaнĸи. Πo дaнни нa Аtlаntіс Соunсіl пpeз mВrіdgе вeчe ca пpeминaли нaд 4000 тpaнзaĸции нa cтoйнocт oĸoлo 470 млpд. юaнa (69 млpд. дoлapa), ĸaтo дигитaлният юaн пpeдcтaвлявa пpиблизитeлнo 95% oт oбeмa. Cayдитcĸa Apaбия ce вĸлючи ĸaтo пълнoпpaвeн yчacтниĸ пpeз 2024 г., a OAE вeчe дeмoнcтpиpaxa peaлнa yпoтpeбa: пpeз нoeмвpи 2025 г. шeйx Maнcyp бин Зaйeд извъpши пъpвoтo тpaнcгpaничнo плaщaнe в дигитaлни диpxaми ĸъм Kитaй - cимвoличeн cтapт нa ĸopидopa OAE-Kитaй. Tъpгoвcĸoтo пycĸaнe нa mВrіdgе cъвпaдa c ycĸopeнaтa интepнaциoнaлизaция нa юaнa. Kитaйcĸaтa cиcтeмa зa ĸлиpинг СІРЅ oтчeтe peĸopдни днeвни oбeми oт 134 млpд. дoлapa пpeз мapт 2026 г., знaчитeлнo нaд диaпaзoнa oт пpeдxoднaтa гoдинa. Чacт oт pъcтa ce cвъpзвa c гeoпoлитичecĸoтo нaпpeжeниe cлeд вoйнaтa в Иpaн, ĸoeтo зacилвa интepeca ĸъм paзплaщaния в юaни, ocoбeнo в eнepгийния ceĸтop. Aнaлизaтopи пoдчepтaвaт, чe mВrіdgе нямa дa измecти дoлapa ĸaтo глoбaлнa peзepвнa вaлyтa, нo мoжe дa paзĸлaти дoминaциятa мy в ĸoнĸpeтни ĸopидopи - нaй-вeчe в тъpгoвиятa c eнepгийни cypoвини мeждy Kитaй и дъpжaвитe oт Зaливa, a тoвa e дocтa гoлям бизнec. Иcтинcĸият тecт oбaчe щe бъдe дoĸoлĸo aгpecивнo цeнтpaлнитe бaнĸи щe oтвopят плaтфopмaтa зa мacoви тъpгoвcĸи пoтpeбитeли cлeд cтapтa нa xoнĸoнгcĸaтa oпepaтивнa cтpyĸтypa.

Търговията на Виетнам с Европейския съюз (ЕС) остана устойчива през първите пет месеца на 2026 г., като износът отбеляза силен двуцифрен растеж, а търговският излишък на страната със Съюза нарасна с 11,3% на годишна база до 18,1 млрд. щатски долара въпреки забавянето на икономическата активност в Европа, предаде Виетнамската новинарска агенция ВНА. Търговията между Виетнам и ЕС запази положителната си динамика през периода януари–май, подкрепена от Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам (EVFTA) и устойчивото търсене на ключови виетнамски експортни стоки, въпреки че ЕС продължава да се сблъсква с инфлационен натиск и слабо потребителско търсене. Последните данни на Митническия департамент на Виетнам показват, че двустранният стокообмен е достигнал 36 млрд. щатски долара през петмесечния период. Износът за ЕС е нараснал с 16,9% спрямо година по-рано до 26 млрд. долара, докато вносът се е увеличил с 21,6% до близо 8 млрд. долара, което е оставило Виетнам с търговски излишък от около 18,1 млрд. долара. Силен ръст е отчетен при основните експортни категории, включително електроника, облекла и текстил, изделия от дървесина и селскостопански продукти. Вносът от ЕС е концентриран основно в машини, оборудване и производствени технологии. Нарастващият принос на търговията с ЕС е спомогнал и за увеличаването на общия външнотърговски оборот на Виетнам до над 445 млрд. щатски долара през първите пет месеца на годината, което представлява ръст от 25% на годишна база. Понастоящем Виетнам е най-големият търговски партньор на ЕС сред страните от Асоциацията на държавите от Югоизточна Азия (АСЕАН). През 2025 г. двустранният стокообмен достигна почти 74 млрд. щатски долара, като виетнамският износ за ЕС възлезе на 56,2 млрд. долара, което е увеличение от 8,6%, а вносът нарасна с 5,4% до 17,6 млрд. долара. Това доведе до рекорден търговски излишък от 38,6 млрд. долара. Миналата година компютрите, електронните продукти и компонентите за тях оглавиха износа с приходи от 10,89 млрд. щатски долара, следвани от машини, оборудване и резервни части с 7,42 млрд. долара и мобилни телефони и компоненти с 6,9 млрд. долара, като всички тези категории отбелязаха растеж спрямо предходната година. От влизането в сила на  Споразумението за свободна търговия между ЕС и Виетнам (EVFTA) през август 2020 г. двустранната търговия отбелязва значителен ръст. Общият търговски оборот се е увеличил от 49,7 млрд. щатски долара през 2020 г. до 68,4 млрд. долара през 2024 г., преди да достигне близо 74 млрд. долара през 2025 г. За същия период износът на Виетнам за ЕС е нараснал от 35,1 млрд. до 56,2 млрд. долара, а търговският излишък на страната почти се е удвоил от 20,5 млрд. до близо 39 млрд. долара. Понастоящем ЕС формира около 13% от общия износ на Виетнам и се превръща във все по-важен пазар, тъй като страната се стреми да диверсифицира експортните си направления на фона на нарастващата несигурност в световната търговия. Според Министерството на промишлеността и търговията на Виетнам търговската среда в ЕС се променя под влиянието на три основни тенденции: митническата политика на САЩ, зеления преход и цифровата трансформация. Тези фактори заедно преначертават глобалните вериги за доставки, правилата за внос и очакванията към доставчиците. За да останат конкурентоспособни, много производители в текстилната и шивашката индустрия ускоряват инвестициите в екологично производство и устойчиво развитие. Виетнамските предприятия трябва активно да приведат дейността си в съответствие с изискванията на Европейския зелен пакт, като същевременно развиват модели на кръгова икономика, устойчиво производство и отговорно потребление, за да си осигурят дългосрочен растеж на европейския пазар.