Активите на инвестиционните фондове, които работят в България, достигат 7,38 млрд. евро към края на март 2026 г. Само за година те са се увеличили с 1,24 млрд. евро, или с 20,2%, показват данните на БНБ. Ръстът идва основно от чуждестранните фондове, като в тях има 5,22 млрд. евро, което е с 1,04 млрд. повече спрямо март 2025 г. Най-големите инвеститори са застрахователните компании и пенсионните фондове. Техните вложения достигат 3,33 млрд. евро. Домакинствата също увеличават участието си. Те вече държат 1,027 млрд. евро в чуждестранни фондове. За година сумата е нараснала с 217 млн. евро. Така домакинствата имат дял от 19,7% в средствата. Българските инвестиционни фондове управляват 2,16 млрд. евро към края на март. На годишна база активите им растат с 10,2%, но спрямо края на 2025 г. има лек спад от 0,3%. Най-голяма част от местните фондове са насочени към акции - те управляват 1,32 млрд. евро. Облигационните фондове са с активи за 520,5 млн. евро. В портфейлите на местните фондове най-голям дял имат акциите и другите форми на собственост - 897,5 млн. евро. След влизането на България в еврозоната почти всички активи на местните фондове вече са в евро. Делът им достига 95,9% към март 2026 г. при 32,6% година по-рано.

В градинките и зелените междублокови пространства в гр. София, които са мислени и планирани като такива, е много вероятно да се появят жилищни и всякакви други сгради. Корените на проблема са още от началото на 90-те години на миналия век, когато собствеността на земята беше върната в реални граници дори в градовете и курортите. Така станаха частни терени под улици, квартални градинки, детски и спортни площадки, терени, някога отредени за училища и детски градини, чието строителство се е забавило. Още през 2008 г. парламентът наложи временен мораториум върху застрояването на тези зелени площи, за да се даде възможност на Столична община да ги придобие за целите на зелената система на града. През октомври 2020 г. Конституционният съд обяви за противоконституционен новия опит за 15-годишно изтегляне на срока за отчуждаване на имоти, предвидени за публични зелени площи. Сега всички срокове за придобиване и отчуждаване на терените в паркове са изтекли. Собствениците на стотиците декари възстановени "земеделски" земи, предвидени за озеленяване, може да поискат промяна на плановете, за да строят. Към момента на отчуждаване в София подлежат над 85 хил. поземлени имота с площ от почти 26 млн. кв.м. За зелени площи, паркове, градини, улично озеленяване са предвидени около една трета от тях с площ над 9 млн. кв.м, Останалите две трети са за уличната мрежа и за социална инфраструктура. За последните 17 години, откакто е в сила сегашният ОУП на София, общината е отчуждила общо 1841 имота с площ от над 905 хил. кв.м, като обезщетенията са й стрували над 80 млн. евро - средно по около 4-5 млн. евро годишно. Имотите, отчуждени за озеленяване през последните 17 години, са едва 109 с площ от около 321 хил. кв.м - за разширения на гробищни паркове и като елементи на зелената система за обществено ползване. Това е около 3.5% от необходимото. В момента в процедура по отчуждаване са още четири имота от малко над 100 хил. кв.м. Частните площи, предвидени за озеленяване по Подробен устройствен план (ПУП) обаче, които също трябва да бъдат изкупени, не са напълно защитени, защото разрешеното строителство в тях може да се промени с частично изменение. Собственикът има право с изменение на ПУП да промени плътността на застрояване на съседни имоти от 20 - 30 - 40% и това се прави навсякъде. След като ОУП на София е приет окончателно през 2009 г., в отделни зони за строителство започва подготвяне на ПУП-ове. През 2012 г. за всеки имот в ПУП обаче се дава възможност да се правят частични изменения. Собствениците закономерно се възползват от това, тъй като всеки иска да получи възможност за максимално застрояване.

През 1910-1911 г. Рудолф Пицка от Чехия и неговият екип решават, че заради централното положение и жп връзките районът на Горна Оряховица е подходящ за строежа на захарна фабрика. Младият инженер-химик Пицка, който е работил в захарно производство в Чехия, Румъния и Сърбия, успява да си осигури финансиране от Пражката кредитна банка и от няколко чешки и български индустриалци и изгражда "Захарни заводи" - Горна Оряховица. Българската държава помага на зараждащия се сектор с хиперсолени мита при вноса на захар, с което осигурява гарантиран пазар на новите фабрики. Регионът около Велико Търново и Горна Оряховица се превръща в своеобразен клъстер на производители на вафли, бисквити и сухи пасти. Днес тази "сладка зона" затвърждава статута си на индустриален център за сладкарски изделия, който съчетава исторически традиции с експанзия на местни производители. Над 110-годишният "Захарни заводи" минава през редица промени - национализация, работническо-мениджърска приватизация, публична компания, делистване от борсата. През 2025 г. заводът претърпя поредно преобразуване - двамата собственици разделиха бизнеса си в нови самостоятелни дружества. В "Захарни заводи 2024" - собственост на Георги Узунов, са обособени производството и търговията със захар, ремонтно-механични услуги, както и ТЕЦ за вътрешните нужди от енергия. Предмет на дейност на второто дружество - "Захарни заводи ЗЗИ", е производството и търговията със захарни изделия - халва, локум, бонбони, вафли, бисквити и др. Под негов управление остава и търговската компания "Захарни заводи трейд", както и изградените на територията фотоволтаични централи. Едноличен собственик на капитала е "Ритъм 4 ТБ" на Таня и Руси Даневи. След преобразуването "Захарни заводи" - Горна Оряховица, отстъпи лидерската позиция за региона на "Престиж-96" - Велико Търново. Компанията е създадена от Антон Танев и Георги Георгиев през 1996 г., но през 2012 собствениците продадоха 90% от акциите си в дружеството на два международни фонда - Citi Venture Capital International (част от Citigroup, после The Rohatyn Group) и NBGI Private Equity (тогава поделение на National Bank of Greece, после дружество на Deutsche Bank и Goldman Sachs). Новите собственици направиха значителни инвестиции в производствена и складова база. Последва усилен маркетинг, управление на различни канали за продажба, разработка на нови продукти, последователна рекламна кампания, разрастване. В резултат "Престиж", който навлезе на пазара с една марка вафли - "Царевец", днес изнася в над 30 държави вафли, бисквити и сухи пасти и е пазарен лидер в категориите, в които оперира. От март 2026 г. "Престиж-96" е с нов собственик - основаната в Ирландия Valeo Foods Group, която е производител на сладки изделия и снаксове. Окончателното прехвърляне се очаква към средата на година, защото предстои разрешение от Комисията за защита на конкуренцията. Втора в регионалната секторна класация според приходите за 2024 г. е фирма "Ден и нощ" - Горна Оряховица, производител на вафли, бисквити и кексчета. Компанията е основана през 1998 г., съдружници в нея са Стефка Димитрова Анастасова и Данаил Костадинов Йолов. Компанията притежава редица търговски марки, а нейната вафла "Боровец" е една от най-популярните в България. Фирмата има изградена собствена дистрибуторска мрежа с центрове в 12 града в страната. През 2024 г. растат и приходите, и продадените тонове продукция (с 13%). Продажбите за външни пазари са скочили с 5%, а за вътрешния - с 11%, като 86% от приходите се дължат на вафлите. Близо 49% от продукцията за износ заминава за Испания, следвана от Германия. Трета в регионалния топ 5 за сектора е "Кармела-2000" - Велико Търново. Основана през 1998 г. като ЕТ, до 2023 г. фирмата се управлява от Соня и Павел Стоянови, а днес акционери в компанията са "Семела инвест" на Веселин Петков Димитров и Павел Стоянов. "Семела инвест" стои зад компанията "Зив", чиято основна производствена база е в Балчик, имат такива и в Търново и във Варна. Фирмената продуктова листа на "Кармела-2000" включва вафли, бисквити, кексове, меденки. Компанията също отчита ръст и на приходите, и на продадените количества през 2024 г. Продажбите зад граница също скачат. Според доклада за дейността основните задачи на ръководството са свързани с увеличаване на производството, оптимизиране на разходите, по-висока производителност, разширяване на търговската мрежа. На четвърто място в регионалния топ 5 е "Астрея 91" - Лясковец - производител на дребни сладки, сухи пасти, рула, торти, козунаци и различни тестени изделия с марката "Жанета". Компанията започва дейност през 1991 г. като малка работилница за производство на торти. През годините разширява асортимента и дейностите си и днес предлага над 500 продукта - дребни сладки, пандишпанови изделия, бутикови сладкарски предложения. Доставя суровини и материали за сладкарската индустрия и е собственик на сладкарска къща и кафе-сладкарници. Съдружници във фирмата са Йордан Илиев Макавеев и Илияна Йорданова Макавеева. Топ 5 завършва с фирма "Лозев" - Велико Търново - собственост на Иван Илиев Илиев и Красимира Николаева Илиева чрез "Алком". Основател на компанията е бившият футболен съдия Ичко Лозев, който продава бизнеса си през 2018 г. Производствената листа включва вафли, бисквити, сухи пасти, кроасани, меденки, продукти без захар, веган, протеинови изделия. Фирмата притежава три собствени бранда, сред които и "Балкан" - марката за първата суха паста в България, създадена през 1976 година. "Балкан" дълги години се произвеждаше от софийската кооперация "Христо Ников", но вече е в портфолиото на "Лозев".

Съдиите, прокурорите и следователите в България са декларирали през годините, че притежават апартаменти и къщи за над 1, 4 млрд.евро по текущи цени. Това става ясно от резултатите от граждански мониторинг на публичните декларации на магистратите, направен от Българският институт за правни инициативи (БИПИ), "Глобал Метрикс“ и BIRD. Изследването е на база анализ на извлечената информация от 25 000 публични декларации на съдии, прокурори и следователи за периода 2017–2024 г., подавани пред Инспектората към Висшия съдебен съвет. Изследвани са декларациите през годините на на над 4100 магистрати, в които са декларирани над 20 000 имоти - апартаменти, къщи, ниви, дворни места, гаражи, офиси и над 7000 автомобила. Средна стойност на един притежаван апартамент по текущи цени е €178 649. Обща стойност на апартаментите на магистрати по текущи цени е €1 062 508 483. Средната площ на един апартамент е 86 кв.м., а общата площ на всички притежавани от магистрати апартаменти е 526 555 кв. м.. Общата стойност на къщите на магистрати по текущи цени е за € 395 804 702. Средната площ на една къща е 167 кв.м, а общата площ на всички притежавани от магистрати къщи: 387 872 кв. м. 38 на сто от магистратите имат повече от 1 апартамент, а 3,8 на сто притежават 5 и повече имота. 36,6 на сто имат повече от 1 къща. В 42 на сто от случаите на придобиване на имоти основанието е наследство, а при 40 на сто става дума за покупко-продажба. При 63 на сто от покупките на имоти са ползвани лични средства, 40 на сто са с кредити, а 7 на сто с дарение. Сборът от процентите надхвърля сто, тъй като част от магистратите използват повече от един начин на финансиране на покупко-продажбите си. При 45,5 на сто от имотите магистратите са ги купили само с лични средства. От изследването става ясно, че българският магистрат притежава средно около два апартамента и автомобил за близо 30 000 лв.

Инвестиционната компания „Тринити Кепитъл“ АД иска да стане едноличен собственик на търговския център West Mall (бившия Mega Mall ) в квартал „Люлин“ в София, като придобие пряк и едноличен контрол върху дружеството „Уест Мол“ АД. По сделката трябва да се произнесе Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). „Уест Мол“ АД беше създадено за придобиването през 2023 г. на бившия Mega Mall от австрийския му собственик Real4You като съвместно дружество с равни дялове от 50% между „Тринити Кепитъл“ и „АП Капитал“ на Ангел Ангелов и Петър Дудоленски. То придоби 100% от дяловете на дружеството „Магнум България Гама“ ЕООД от предишните му австрийски собственици. Дружеството, създадено през 2007 г. за строителството на мола на бул. „Царица Йоана“ 15, е прекият собственик на имота, като притежава земята, сградата и паркинга на търговския център. Осъществяваната от „Уест Мол“ АД дейност се изчерпва с държането на дяловете в „Магнум България Гама“ ЕООД, което осъществява дейност по отдаване на търговски площи под наем за търговия на дребно със стоки и услуги в шопинг центрове и молове. „Тринити Кепитъл“ е един от най-големите инвеститори в търговски центрове и ритейл паркове в България, като се очаква портфейлът му да надхвърли 270 хил. кв. м брутна отдаваема площ до 2028 г. Дружеството развива мрежа от търговски паркове под бранда XOPark с обекти в София, Пловдив, Ямбол и Хасково. Освен West Mall в „Люлин“ инвестиционното дружество притежава и Park Center Sofia до НДК и Mall Plovdiv. Сред проектите на компанията е и първото открито аутлет селище в България в близост до XOPark Sofia. „Тринити Кепитъл“ е инвеститор и във веригата малки квартални магазини за хранителни и бързооборотни стоки MiniMart.

Ирландската компания от хранително-вкусовата промишленост Valeo Foods официално поиска разрешение от Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да придобие великотърновския производител на сладкарски изделия „Престиж-96“. Сделката за 100% от собствеността в българската фирма, чиято стойност все още не е обявена, ще се осъществи през дъщерното дружество Valeo F4 Company Unlimited Company. Тя е част от агресивна стратегия за консолидация на европейския пазар, предприета от базираната в Дъблин Valeo Foods, собственост на инвестиционния фонд Bain Capital. „Престиж“ е осмата голяма придобивка на групата от 2022 г. насам, а за 16-годишното съществуване на ирландската компания – общо десетото. С тази сделка Valeo Foods придобива емблематичните български брандове „Ная“, „Хайпър“, „Мираж“ и „Роден край“. Те ще се прибавят към вече съществуващото портфолио, в което влизат Kettle Chips (известният бранд за картофен чипс), Rowse Honey (водещ производител на мед във Великобритания), Balconi (италиански пандишпанови торти и рула), Barratt и Pedro (захарни и сладкарски изделия). Предложената концентрация се очаква да доведе до припокриване на дейностите на компаниите в България във връзка с доставката на пакетирани кексчета / торти, сладки бисквити и вафли.

Курерската фирма Box Now България възнамерява до края на 2026 г. да удвои броя на автоматите си за доставки. Когато Box Now навлезе през 2022 г., пратките до автомат бяха граничещи с нула. През 2025-а над 20% бяха доставени до автомат, а очакванията за тази година са да бъдат около 25% - тоест всяка четвърта пратка, изпратена от онлайн магазин, да бъде доставена до автомат. Всяка година онлайн търговията в България расте с 10-15% - тоест ще има нужда от все повече автомати. В Чехия и Полша доставките до автомати са 40-60%. В момента мрежата на компанията Box Now България включва над 750 автомата в повече от 160 населени места, като през тази година бройката да се увеличи до 1250. Box Now ще влезе в нови 150 пощенски кода и така ще обхване 90% от онлайн потребителите в България. Към момента компанията работи с над 2500 онлайн магазина, като по 200-300 се добавят всеки месец и целта е до края на годината партньорите да станат над 4000. Те ще получат достъп и до големи външни пазари - в момента Box Now доставя до Гърция и Кипър, а през тази година търговците ще могат да изпращат пратки и до Хърватия и Словения. Докато един куриер може да достави максимум между 60 и 100 пратки на смяна, то при зареждане на автомати се достигат 700-800. Това е особено важно в сегашната ситуация на скъпи горива - това перо е изключително важно за всяка куриерска компания.

Торовият завод "Неохим" - Димитровград ще инвестира 16.6 млн. евро в нови съоръжения и собствени възобновяеми източници (ВЕИ) през следващите две години и половина. Проектът се изпълнява по програмата "Развитие на регионите" и около 57% от средствата са европейско финансиране. Компанията планира да изгради цех за пакетиране на продукция и складово-логистична база на площадката на завода. В близкото село Черногорово пък ще бъдат монтирани фотоволтаични панели и батерии, които ще осигуряват основната част от необходимата енергия за новите съоръжения. От общата сума субсидията е 9.4 млн. евро, а "Неохим" ще осигури 7.2 млн. евро. Проектът трябва да приключи до ноември 2028 г. Инвестицията е насочена към три основни проекта, като 5.4 млн. са предвидени за нов пакетажен цех. Това включва построяването на сграда с обща застроена площ 2300 кв. м и оборудването й с автоматична система за пакетиране на торове, която извършва целия процес от дозиране до фолиране. Сумата покрива и закупуването на машини за товаро-разтоварни дейности. Най-голяма част от инвестицията - близо 7.8 млн. евро, е предвидена за нов складово-логистичен център. Той ще има капацитет до 35 хил. тона и ще се използва както за суровини, така и за готова продукция от пакетажния цех. В сумата влиза и закупуване на необходимата техника и оборудване. Близо до склада има жп линия и път, които са част от инфраструктурата на завода. Част от финансирането ще бъде използвано за рехабилитирането на 530 м от жп линията, като така ще се осигури директна връзка между произвдствената и логистичната зона. Компанията ще изгради също фотоволтаична централа и локална система за съхранение на електрическа енергия, за което са предназначени 3.1 млн. евро от средствата. Електроенергията ще бъде използвана за покриване на собствените нужди, свързани с новите съоръжения. ВЕИ проектът ще бъде разположен на собствен терен на "Неохим" край село Черногорово, община Димитровград. Соларната централа ще бъде 3 МВт, а системата за съхранение ще има 4 МВт мощност и 6 МВтч капацитет. Годишно се очаква да се произвеждат над 4000 МВтч електроенергия, което ще покрива голяма част от потреблението на цеха за пакетиране и складовата база. "Неохим" произвежда азотни съединения и торове от природен газ, като продуктите включват амониев нитрат, амоняк, амониев хидрогенкарбонат и други. Компанията е публична, като по-големи акционери са "Еко тех" и "Евро ферт", които държат съответно 24.3% и 24% от акциите. В началото на 2025 г. като акционер влезе "Агрополихим" чрез дъщерното си дружество "Рея венчърс", което закупи "Феборан" - собственик на 20.3% от "Неохим", от чешката Agrofert. Отделно "Рея венчърс" притежава пряко 3.7% от димитровградския завод, така че общият й дял е 24%. За 2025 г. приходите на "Неохим" нарастват с 32% до 188.4 млн. евро (368.5 млн. лв.). Компанията излиза на печалба от 4.4 млн. евро след загуба от 2 млн. евро за 2024 г. През тази година финансовите резултати продължават да се подобряват, като за първото тримесечие дружеството увеличава приходите си с 68% до 81.4 млн. евро, а нетната печалба достига 10.8 млн. евро (загуба 719 хил. евро година по-рано). В завода работят около 640 души към февруари 2026 г.

„Метика-2000” инвестира в ново месопреработвателно предприятие (транжорна) в ПИ с идентификатор 63427.8.1075 по КККР на гр. Русе. Предприятието ще се ситуира в съществуваща производствена сграда със застроена площ 769 кв.м, която ще бъде реконструира за целите на предвидената дейност. За разполагане на обслужващи предприятието помещения (съблекални на работещите, битови помещения и санитарни възли) ще се преустрои сграда със застроена площ 180 кв.м. В месопреработвателното предприятие ще се обработва охладено трупно месо (свинско, агнешко, телешко, пилешко). Чрез преработка ще се получават крайни продукти – месни разфасовки, мляно месо, сурови месни заготовки от мляно месо (кюфтета, кебапчета, наденици). Проектният капацитет на предприятието се предвижда да бъде до 1000 т/годишно трупно месо или около 4 т/ден при петдневна работна седмица, 8 часов работен ден. Източник: rousse.info

Собствениците на винпрома в санданското село Дамяница ще стават и млекопроизводители. За новия проект на „Дамяница“ АД става ясно от инвестиционното предложение, внесено в РИОСВ – Благоевград от изпълнителния директор Филип Харманджиев. Плановете им са един от търговските складове да бъде преустроен в предприятие за произвеждане на млечни продукти – кисело мляко, сирене, кашкавал, масло. За технологичното оборудване на мандрата ще кандидатстват за финансиране по европейски програми. Дневният капацитет на бъдещото предприятие ще бъде 1000 л преработено сурово мляко, а общата годишна производителност до 346 750 л преработена суровина. Работният процес ще бъде непрекъснат – 7 дни в седмицата, на една смяна от 8 часа с 5 човека персонал. Прогнозите са малкият персонал на мандрата да произвежда годишно около 138 700 кг кисело мляко, 18 576 кг сирене, 10 405 кг кашкавал и 1253 кг масло. Цялото производство ще бъде разположено на един етаж със съответното разпределение, като не се предвижда нова техническа инфраструктура и ще се ползва електрозахранване, водоснабдяване и канализация от съществуващите мрежи. Мандрата ще бъде в същия имот, в който се намира и винарната, но няма да си взаимодействат. За въвеждане в есксплоатация на новото предприятие ще бъде изискана регистрация по Закона за храните от БАБХ. Винарната в с. Дамяница е основана през 1940 г., през 1947 г. е национализирана, а през 1997 г. е приватизирана от РМД с участието на Филип Харманджиев, по онова време съдружник на Иво Прокопиев в издателския бизнес. Капиталът на дружеството е 1,5 млн. евро. Един от последните проекти, по които винарната получава европейско финансиране на стойност 118 736 лв., е за реконструкция, модернизация и подобряване на енергийната ефективост.

Казанлъшкото предприятие „М+С Хидравлик“ АД представи реализирания мащабен инвестиционен проект за ново производство в Казанлък, изграден с инвестиция на стойност 18 596 409 евро. Проектът включва нов производствен завод, модернизация на съществуващите мощности и внедряване на зелени енергийни решения. Инвестицията е реализирана по Програма „Развитие на регионите“ 2021–2027 със съфинансиране от Европейския съюз в размер на над 10,1 млн. евро. В новия завод са изградени две високотехнологични автоматизирани и роботизирани линии за производство на едни от най-търсените изделия на компанията. Новият производствен комплекс е изграден върху площ от 18 декара и разполага със съвременни CNC машини, автоматизирани производствени линии и роботизирани процеси. Очакванията са производственият капацитет на компанията да нарасне с над 18%. В рамките на проекта е изградена фотоволтаична инсталация със система за съхранение на енергия, която ще произвежда над 2400 MWh електроенергия годишно. Част от нея ще захранва новия завод, а останалата ще се използва в съществуващите производствени мощности на компанията. Реализираният проект ще доведе и до разкриването на 46 нови устойчиви работни места. knews.bg

Търговският излишък на еврозоната се сви през март до 7,8 млрд. евро от 11,1 млрд. евро през февруари и далеч под позитивния търговски баланс от цели 34,1 млрд. евро през март 2025 г. Това показват най-новите данни на Евростат. По-слабият търговски излишък се дължи и на разширяване на дефицита при енергийната търговия до 25,3 млрд. евро от дефицит за 19,7 млрд. евро през февруари. Износът от еврозоната се понижи през март с 5,5% спрямо година по-рано до 265,3 млрд. евро, докато вносът нарасна с 4,4% до 257,4 млрд. евро. Евростат отбелязва, че рязкото намаляване на търговския баланс е "основно обусловено от значително намаляване на излишъците при търговията в групата на химикалите и свързаните с тях продукти и групата на машините и превозните средства". В рамките на първото тримесечие на 2026 г. търговският баланс на еврозоната отчита излишък от 16,6 млрд. евро, което е далеч по-малко от излишъка в размер на 55,4 млрд. евро, регистрирани през първите три месеца на миналата година. В рамките на целия ЕС търговският излишък се сви през март до едва 5,9 млрд. евро от цели 34 млрд. евро точно година по-рано. В ЕС износът спадна с 8,7% на годишна база до 233,9 млрд. евро, докато вносът се увеличи с 2,7% до 228 млрд. евро. Енергийният дефицит в целия ЕС се разшири през март до 28,6 млрд. евро от дефицит за 21,9 млрд. евро само месец по-рано (през февруари 2026 г.). Търговската ситуация в еврозоната и в целия ЕС може да се влоши допълнително през второто тримесечие, ако енергийните цени останат високи с оглед на конфликта в Близкия изток.

Бългapия e в тoп 3 нa cтpaнитe в Eвpoпa пo нивa нa гoдишнa инфлaция, пoĸaзвaт пpeдвapитeлнитe дaнни нa Eвpocтaт и пapлaмeнтa нa Oбeдинeнoтo ĸpaлcтвo зa aпpил. Cпopeд тяx инфлaциятa в България e cĸoчилa c 6,2%, нo мeждyвpeмeннo HCИ извaди пo-aĸтyaлнa инфopмaция зa пocĸъпвaнeтo и тo e oщe пo-гoлямo - 6,8% нa гoдишнa бaзa.  Πpeд България ca eдинcтвeнo Pyмъния и Kocoвo cъc cъoтвeтнo 9% и 6,5%. Πoлoвинaтa oт cтpaнитe в чeлнaтa дeceтĸa ca oт Бaлĸaнcĸия пoлyocтpoв и Изтoчнa Eвpoпa, ĸoeтo пoĸaзвa cилeн нaтиcĸ oт цeнитe в paйoнa - нe caмo нa xpaнитe и eнepгиятa, нo и нa нaeмитe. Cитyaциятa в Pyмъния ce ycлoжни пpeз пocлeднитe мeceци. Ocвeн виcoĸaтa инфлaция, oбeзцeнявaнeтo нa лeятa и иĸoнoмичecĸaтa peцecия, cтpaнaтa e изпpaвeнa пpeд пoлитичecĸa ĸpизa. Рyмъния e изпpaвeнa пpeд зaгyбa нa cpeдcтвa и пaзapнo дoвepиe oт cтpaнa нa EC, a ĸлючoви eвpoпeйcĸи лидepи тpябвa дa пoĸaжaт, чe eвeнтyaлнo aнтиeвpoпeйcĸo пpaвитeлcтвo щe пoлyчи paзличнo oтнoшeниe. Toвa cъздaвa пpeдпocтaвĸи зa зaдълбoчaвaнe нa ĸpизaтa. Cитyaциятa в Kocoвo нe ce paзличaвa ocoбeнo. Cтpaнaтa ce пoдгoтвя зa втopитe cи пpeдcpoчни избopи зa гoдинa и пoлoвинa в нaчaлoтo нa юни, ĸaтo пocлeдният зaĸoнoдaтeлeн opгaн дopи нe ycпя дa излъчи пpeзидeнт, пишe Ваlkаn Wеb. Toвa вoди дo pиcĸoвe зa cтaбилнocттa нa мecтния бизнec, зaбaвянe нa чyждecтpaннитe инвecтиции, зaгyбa нa eвpoпeйcĸи cpeдcтвa и инфлaция oт 6,5%. Дaннитe нa Eвpocтaт пoĸaзвaт, чe Eвpoпa нe ycпявa дa ce cпpaви c пoвишaвaщитe ce цeни. Kaтo ocнoвни пpичини eĸcпepтитe oтĸpoявaт пoлитичecĸaтa нecигypнocт и виcoĸитe цeни нa гopивaтa. Beднaгa cлeд Бългapия в нeгaтивнaтa ĸлacaция ce нapeждa Xъpвaтия c 5,4%. Bъпpeĸи тoвa, pъcтът нa БBΠ e cpeд нaй-cилнитe в eвpoзoнaтa, a мecтни aнaлизaтopи oчaĸвaт cилeн тypиcтичecĸи ceзoн, в peзyлтaт нa вoйнaтa в Близĸия изтoĸ. Πpoблeми oбaчe нe липcвaт - цeнитe ce пoĸaчвaт, a зaплaтитe нe ycпявaт дa ги нacтигнaт, пишaт мecтни мeдии. Ceвepнa Maĸeдoния и Гъpция cъщo oтбeлязвaт виcoĸи cтoйнocти oт cъoтвeтнo 4,9% и 4,6%. Ha фoнa нa yвeличaвaщитe ce цeни, гpъцĸитe гpaждaни ca нa втopo мяcтo пo нaй-ниcĸи гoдишни зaплaти в EC... cлeд Бългapия. Знaчитeлнo пo-дoбpe ce cпpaвят Cъpбия, Kипъp и Чepнa гopa, чиятo гoдишнa инфлaция ce движи oĸoлo 3%. Eдвa чeтиpи дъpжaви ocтaвaт пoд зaлoжeнитe oт Eвpoпeйcĸaтa цeнтpaлнa бaнĸa cтoйнocти зa инфлaция oт 2%. Toвa ca Чexия и Швeция (1,5%), Дaния (1%) и Швeйцapия (0,6%). Aнaлизaтopитe нa Vіѕuаl Саріtаlіѕt oтбeлязвaт интepecния фaĸт, чe нитo eднa oт тeзи cтpaни нe e в eвpoзoнaтa, въпpeĸи чe пъpвитe двe ce oчaĸвa дa ce пpиcъeдинят пpи пoĸpивaнeтo нa ĸpитepиитe. Peзyлтaтитe нa Швeйцapия пъĸ ca впeчaтлявaщи нa фoнa нa вoeннитe ĸoнфлиĸти и пoвишaвaщитe ce цeни нa гopивaтa - зaдaчa, c ĸoятo нe ycпявaт дa ce cпpaвят дpyги гoлeми eвpoпeйcĸи иĸoнoмиĸи.

Coface обяви резултатите от своя анализ на въздействието върху световната и в частност българската икономика на митата, наложени от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп. Според тях търговската война, започнала през 2025 г., е далеч от своя край. В България въздействието от американските мита се усеща основно косвено – чрез отслабване на външното търсене и натиск върху европейските вериги за доставки, в които страната е силно интегрирана. Това се отразява най-силно върху индустриални сектори като машиностроене, метали и автомобилни компоненти, където българските компании са подизпълнители. Допълнително, пренасочването на глобалната търговия засилва конкуренцията и свива маржовете. С няколко изключения маржовете на чуждестранните износители до голяма степен са запазени. Наблюдава се и известен инфлационен натиск, но досега той е значително по-умерен от очакваното. Tези две констатации сочат, че на този етап именно американските компании поемат по-голямата част от разходите. Други данни също потвърждават тази оценка. Такъв е случаят с индекса на цените на вноса, който през 2025 г. се е повишил с 0,7% - процент, който е много близък до средния годишен ръст от 0,5% от 2010 г. насам. В няколко продуктови категории се наблюдава значително понижение на цените – най-вече при спиртните напитки, дървесината, козметиката, стоманата и текстила, но това са изключения. Ето защо според Coface тези данни не подкрепят извода за наличието на широко разпространена тенденция, при която повечето чуждестранни компании биха понижили цените си, за да запазят пазарния си дял.  2025 г. приключи със средногодишна инфлация от 2,8 %. Според Coface, ако не беше търговската война, нивото най-вероятно щеше да бъде 2%. Въпреки това, остава значително под очакваните 3,5 – 4%, при средни тарифи от около 15%. На този етап тези данни не сочат, че разходите се прехвърлят в значителна степен върху потребителите. Накрая, наблюдава се рязко покачване на разходите за суровини сред компаниите, които са силно засегнати от митата. Към края на 2025 г. инфлацията на производствените разходи възлиза на 20% в металургичната промишленост, 9% в сектора на домакинските уреди, 8% в автомобилния сектор, 6% в сектора на металорежещите машини и текстилната промишленост и 5% в електрониката. В повечето от тези сектори брутните маржове са в застой или дори намаляват. На пръв поглед тези открития може да изглеждат неочаквани, като се има предвид видимата устойчивост на американската икономика. Въпреки това, само защото БВП нараства, това не означава, че всички предприятия се справят добре, отбелязват от Coface и допълват, че увеличаването на броя на фалитите е доказателство за това. "Търговската война наистина съвпадна с бърз ръст на заявленията за несъстоятелност: в момента техният брой е с около 15% над средната стойност за 2019 г. и се застоява на това ниво вече три поредни тримесечия – за първи път от началото на пандемията. Изглежда също, че американските потребители вече са по-малко склонни да приемат нови значителни увеличения на цените след инфлационния период, последвал Ковид пандемията", се посочва в анализа на Coface. На българския пазар въздействието от американските мита се проявява предимно косвено чрез отслабването на европейската индустриална активност и промени във веригите на доставки. Като силно отворена икономика, интегрирана във веригите за производство и износ на Европейския съюз, главно към пазари като Германия и Италия, страната ни е чувствителна към всякакво влошаване на външното търсене. На първо място, по-високите мита върху европейския износ към САЩ ограничават конкурентоспособността на компаниите от ЕС, което води до спад в поръчките към техните доставчици – включително българските предприятия, особено в сектори като машиностроене, металургия и автомобилна индустрия, силно представени на местния пазар. Това създава допълнителен натиск върху производството и приходите на компании, които участват във веригите за доставки на европейската индустрия. На второ място, пренасочването на глобалната търговия и засилената конкуренция от трети страни (като държави в Югоизточна Азия) увеличават натиска върху цените и маржовете на българските износители. Това се комбинира с вече нарасналите разходи за суровини и компоненти, които са пряко засегнати от митническите ограничения и промените в доставките. В резултат, макар България да не е пряко сред основните търговски партньори на САЩ, ефектът от митата се пренася чрез по-слаба външна среда, по-висока несигурност и засилен натиск върху индустриалните сектори, което ограничава експортния потенциал и инвестиционната активност.

Комисията по ценни книжа и борси на САЩ (SEC) се очаква да публикува още тази седмица т.нар. „изключение за иновации“ за токенизирани акции, съобщи Ройтерс. Идеята е да се създаде регулаторна рамка, която да позволи търговия с дигитални версии на публично търгувани акции върху криптоплатформи.    Най-спорната част от плана е възможността трети страни да създават токени, които следват цената на акции на публични компании, без тези компании да са дали съгласие или да стоят зад инструмента. Такива токени биха се търгували на децентрализирани криптоплатформи и на практика биха дали нов начин за спекулиране с движението на цените на акции извън традиционната борсова инфраструктура. Тези инструменти обаче невинаги биха давали същите права като обикновените акции. При някои модели инвеститорите може да не получават право на глас, дивидент или други ползи, свързани с реалното притежание на акцията. Според подготвяното предложение платформите, които не осигуряват тези предимства, може да загубят правото да листват подобни токени. SEC вече разграничава няколко модела на токенизирани ценни книжа – такива, създадени от самия емитент или от негово име, и такива, създадени от трети страни. В свое становище агенцията посочва, че токенизацията сама по себе си не променя факта, че инструментът може да остане ценна книга и да попада под действието на федералните закони за ценните книжа. Проектът все още се доработва и може да бъде променен преди публикуването му. Паралелно с това традиционните борсови оператори също се насочват към токенизацията. NYSE обяви партньорство със Securitize за разработване на платформа за токенизирани ценни книжа, а Nasdaq също напредва с усилия за търговия и сетълмент на токенизирани акции. 16.1 трлн. долара. До такъв размер може да достигне бизнес възможността при токенизацията на активи до 2030 г. според оценка на Boston Consulting Group и ADDX. Прогнозата не се отнася само до акции, а до по-широкия пазар на токенизирани активи – включително облигации, фондове, недвижими имоти и други реални активи. Токенизацията е опит традиционните финансови активи – акции, облигации, фондове или други права на собственост – да бъдат представени като дигитални токени върху блокчейн. Привържениците ѝ твърдят, че това може да направи търговията по-бърза, по-евтина и достъпна 24/7, с по-лесен сетълмент и по-голяма прозрачност. Критиците обаче предупреждават, че когато токенът само „следва“ дадена акция, без да носи пълните права на реален акционер, инвеститорите може да не разбират напълно какво купуват. Затова и ходът на SEC е по-голям от поредната регулаторна отстъпка към криптоиндустрията. Ако бъде приет в широк вид, той може да отвори вратата към паралелен пазар за експозиция към публични компании – пазар, който използва цените и популярността на борсово търгуваните акции, но работи върху различна технологична и регулаторна основа. Именно тук е големият тест: дали токенизацията ще модернизира фондовия пазар, или ще създаде нов слой от спекулативни инструменти, който прилича на акции, но не винаги дава същата защита на инвеститорите.

Японската икономика е нараснала с 2,1 на сто на годишна база през периода януари–март 2026 г., отбелязвайки второ поредно тримесечие на растеж, сочат предварителни данни на японското правителство, цитирани от агенция Киодо. Ръстът е подкрепен от възстановяването на износа и устойчивото частно потребление, a пълното въздействие от конфликта в Близкия изток все още не се усеща в икономиката. На тримесечна база брутният вътрешен продукт (БВП), коригиран спрямо инфлацията, се е увеличил с 0,5 на сто спрямо периода октомври–декември 2025 г., над пазарните очаквания. Анкетираните от Японския център за икономически изследвания икономисти прогнозираха годишен растеж от 1,56 на сто. Частното потребление, което формира повече от половината от японската икономика, е нараснало с 0,3 на сто за пето поредно тримесечие. Според правителствени представители ръстът е подкрепен от силното търсене на облекло, увеличените разходи в ресторантите, държавните субсидии за сметки за газ и електроенергия, както и стабилното повишение на заплатите. Износът е нараснал с 1,7 на сто благодарение на възстановените доставки на автомобили за американския пазар и силното търсене на машини и електрически уреди. Вносът се е увеличил с 0,5 на сто. Бизнес инвестициите също отбелязват ръст от 0,3 на сто, подкрепени от увеличени разходи за научноизследователска и развойна дейност и инвестиции в оборудване. Въпреки положителните данни икономистите предупреждават, че отражението на войната в Близкия изток вероятно ще се усети по-силно през следващите тримесечия. Япония остава силно зависима от вноса на петрол и природен газ от региона, а затварянето на Ормузкия проток и скокът в цените на суровия петрол създават риск за инфлацията и потреблението.  Премиерът Санае Такаичи заяви в понеделник, че правителството обмисля изготвянето на допълнителен бюджет за фискалната 2026 г., който да смекчи ефекта от поскъпването на енергийните ресурси. Правителството търси и начини за възобновяване на финансовата подкрепа за сметките за комунални услуги през периода юли-септември. По-рано за този допълнителен бюджет за финансовата 2026 г. съобщиха правителствени източници, цитирани от Киодо. Според анализа на Ай Ен Джи допълнителният бюджет на японското правителство ще бъде насочен основно към стабилизиране на цените на енергията, а не към икономически стимули, което означава ограничен ефект върху растежа. Очаква се Токио да финансира мерките чрез нов дълг. Анализаторите отбелязват и нарастващ натиск върху японските държавни облигации заради по-високите инфлационни очаквания, опасенията за фискалната устойчивост и очакванията за по-нататъшно затягане на паричната политика от страна на Японската централна банка. Ай Ен Джи запазва прогнозата си за общо повишение на лихвите с 50 базисни пункта през 2026 г., като очаква първо увеличение през юни и второ през четвъртото тримесечие.