Общият размер на брутните кредити и аванси в българската банкова система през първото тримесечие на 2026 г. нарасна с 5.2 млрд. евро до 79.3 млрд. евро в края на март. Между януари и март вземанията от кредитни институции отбелязаха растеж с 2.6 млрд. евро (28.3%) до 11.6 млрд. евро. Кредитният портфейл на банковата система възлезе на 67.7 млрд. евро в края на март, като на тримесечна база нарасна с 2.7 млрд. евро. Кредитите за домакинства се увеличиха с 1.2 млрд. евро или 4.2% (в това число с 966 млн. евро обезпечените с жилищен имот). За същия период кредитите за нефинансови предприятия отбелязаха растеж с 1.1 млрд. евро. Нарастване имаше и при останалите сектори в кредитния портфейл – кредитите за сектор „държавно управление“ бяха с 254 млн. евро (32.4%) повече, а тези за други финансови предприятия – с 56 млн. евро. Във валутната структура на кредитите и авансите в края на март делът в евро беше 94.8%, а в други валути – 5.2 на сто. През периода януари-март 2026 г. депозитите в банковата система отчетоха растеж с 2.4 млрд. евро (2.5%) до 99.8 млрд. евро. Най-съществено беше нарастването на депозитите на домакинства – с 1 млрд. евро (1.8%) и на кредитни институции (с 951 млн. евро). Увеличиха се също депозитите на нефинансови предприятия (с 324 млн. евро) и на сектор „държавно управление“ – с 500 млн. евро. Същевременно намаляха депозитите на други финансови предприятия (с 391 млн. евро). В края на март 2026 г. депозитите на резиденти заемаха 87.5% от общия размер на депозитите, а на нерезиденти – 12.5% (съответно 88.5% и 11.5% в края на декември 2025 г.). Във валутната структура на банковите влогове делът на тези в евро беше 95.1%, а в други валути – 4.9 процента.

Пенсионните дружества са успели да постигнат 584 млн. евро натрупан доход за първото полугодие на 2026 г. и сумата е разпределена по персоналните партиди на осигурените лица. Това съобщават от Българската асоциация на дружествата за допълнително пенсионно осигуряване. Така кумулативно спестяванията на тези лица за последните три години и половина са нараснали с 3,4 млрд. евро по предварителни данни от пенсионните компании. Към края на юни тази година общо активите на пенсионните фондове са над 17,2 млрд. евро. Във връзка с предстоящото въвеждане на т.нар. мултифондове от 1 януари 2027 г. в универсалния пенсионен фонд (т. нар. втори стълб) се създават три подфонда, в които на дружествата са позволени различни възможности за инвестиране според възрастта на осигурените лица - за хората до 50 г. е динамичен подфонд, за тези между 50 г. и 3 години преди пенсия - балансиран подфонд, а за всички, на които им остават 3 години до пенсия - задължително консервативен подфонд. От 1 септември до 30 ноември за първи път гражданите ще имат възможност да определят сами как да се управляват персоналните им партиди, които са наследяеми. Ако някой не одобрява служебното разпределение в подфонд според навършените години, може да го заяви в пенсионното дружество. Който не заяви изрично желание, ще бъде автоматично разпределен според възрастта си, а при желание за промяна, тя може да се прави на всеки 12 месеца.

През 2025 г. общият премиен приход в общото застраховане в България достигна историческите 4.38 млрд. лв. (2.24 млрд. евро) или пазарен ръст около 12%. Първите десет компании управляват преобладаващата част от пазарния ресурс в България – над 1.8 млрд. евро. Реалният премиен приход през следващите месеци ще бъде поставен под изпитание заради регулаторния казус с „ДаллБогг: Живот и Здраве“. Данните на КФН показват, че към края на 2025 г. брутните записани премии от застрахователя с отнет лиценз се оценяват на 432 млн. лв. (220 млн. евро). Подписаните полици все още са валидни, но поради липса на средства вероятно голяма част от разходите за щети ще трябва да бъдат поети от Гаранционния фонд. По-голямата част от бизнеса на компанията беше със задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. „ЗД Евроинс“ АД заема лидерската позиция на пазара на общо застраховане с брутен премиен приход 314 836 954 евро. Компанията поддържа силно присъствие в автомобилния сегмент, където мащабът и пазарният дял са от ключово значение. Лидерството ѝ обаче се развива в силно конкурентна среда с ниски маржове, белязана от натиск върху цените и висока щетимост по линия на международната система „Зелена карта“. С премиен приход на стойност 246 657 996 евро, ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ укрепи втората си позиция. „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД е на трето място с 236 187 772 евро записан премиен приход към края на миналата година. Компанията традиционно се възползва от силната си банково-застрахователна мрежа и балансирания си портфейл. ДЗИ е един от основните бенефициенти на наблюдавания през 2025 г. сериозен ръст (24%) при имущественото застраховане. ЗК „Лев Инс“ АД записва премиен приход на стойност 212 315 774 евро. Дружеството исторически е един от най-големите играчи на пазара на задължителната застраховка „Гражданска отговорност“. ЗАД „Армеец“ заема петото място със стабилен премиен приход на стойност 178 535 640 евро. Дружеството запазва силни позиции в лоялния си клиентски сегмент и поддържа балансирано проникване както при автомобилното застраховане („Каско“), така и при корпоративните имуществени програми. „Дженерали застраховане“ АД реализира 156 454 685 евро премиен приход със силно присъствие в сегмента на здравното застраховане, което през 2025 г. отбеляза пазарен скок с 23%. ЗАД „ОЗК – Застраховане“ заема седмата позиция със 132 716 343 евро. Компанията има традиционно силно присъствие при обществените поръчки, застраховането на общинска собственост и държавни структури, което осигурява предвидимост на премийния приход извън силно волатилния изцяло частен пазар. ЗАД „Алианц България“ се нарежда плътно зад ОЗК с премиен приход на стойност 132 453 820 евро. Дружеството държи сериозен капацитет в индустриалното застраховане и спестовните дългосрочни програми. ЗД „Бул Инс“ АД заема деветото място със записани премии на стойност 125 171 945 евро. Компанията остава силно фокусирана върху автомобилния сектор, като нейното представяне отразява пазарните тенденции за подмяна на автопарка в страната и нарастващото проникване на доброволното застраховане „Каско“. „Групама застраховане“ ЕАД допълва престижния Топ 10 с премиен приход на стойност 77 145 764 евро.

Столичният общински съвет започна процедури за избор на ръководства на 18 търговски дружества и 35 лечебни заведения. Дългогодишното управление на бордове с изтекъл или временен мандат в ключови сектори и би трябвало да приключи след поредица от отлагания. До 20 юли се подават документи, следва тяхната проверка и представяне на бизнес планове от кандидатите, които ще встъпят в петгодишен мандат. Списъкът включва: "Метрополитен": проектира, строи и експлоатира софийското метро; "Столичен автотранспорт": обслужва автобусния градски транспорт в София; "Столичен електротранспорт": експлоатира трамваите, електробусите и тролейбусите в столицата; "Център за градска мобилност": организира обществения транспорт, билетната система, паркирането и контрола; "Софинвест": общинско дружество за управление на инвестиции, недвижими имоти и участие в проекти на Столичната община; Надзорен съвет на "Топлофикация София": контролира дейността на най-голямото общинско топлофикационно дружество и упражнява надзор върху управлението му; "Софекострой": извършва строителни, ремонтни и инфраструктурни дейности за нуждите на Столичната община; вършва и услугите по сметосъбиране в районите "Люлин", "Красна поляна" и "Красно село"; "Водоснабдяване и канализация - София": поддържа и управлява общински ВиК съоръжения извън концесионната дейност на "Софийска вода"; "Егида-София": осигурява охрана на общински обекти, видеонаблюдение и дейности по сигурността; "Лозана": общинско търговско дружество, осигуряващо работа на хора с трайни увреждания; "Спортна София - 2000": управлява общински спортни бази и организира спортни дейности и услуги; "Софийски имоти": управлява и се разпорежда с общински недвижими имоти и инвестиционни проекти; "Географска информационна система - София": поддържа цифровите карти и географските информационни системи на Столичната община; "Пазари Възраждане": управлява общинските пазари на територията на районите, включени в дружеството, вкл. Женския пазар; "Пазари Изток": стопанисва и развива общинските пазари в източните райони на София, вкл. "Ситняково" и "Римска стена"; "Пазари Запад": управлява общинските пазари в западните райони на столицата, вкл. "Люлин" и "Красна поляна"; "Пазари Север": стопанисва общинските пазари в северната част на София, вкл. тези в "Младост", "Дружба", "Бански"; "Пазари Юг": управлява общинските пазари в южните райони на столицата, а именно "Борово", "Красно село" и "Иван Вазов". Общинските лечебни заведения са: УМБАЛ "Св. Йоан Кръстител": общинска многопрофилна болница за активно лечение с широк спектър от медицински специалности; Втора МБАЛ - София: общинска многопрофилна болница за активно лечение; МБАЛ "Княгиня Клементина": една от най-старите общински болници в София, предоставяща многопрофилна болнична помощ; Първа САГБАЛ "Св. София": специализирана общинска болница по акушерство, гинекология и неонатология; Втора САГБАЛ "Шейново": водеща общинска акушеро-гинекологична болница с родилна и гинекологична помощ; СБАЛ по онкология "Проф. д-р Марин Мушмов": специализирана общинска болница за диагностика и лечение на онкологични заболявания; СБПЛР - Бухово: специализирана болница за продължително лечение и медицинска рехабилитация ; СБПЛР - Кремиковци: осигурява продължително лечение и рехабилитация на пациенти след остри заболявания; СБПЛР - Панчарево: специализирана общинска болница за рехабилитация и възстановително лечение; СБРДЦП "Св. София": специализирана болница за рехабилитация на деца с детска церебрална парализа и други неврологични заболявания.

Заводът за прежди Велбъжд - Къстендил представи резултатите от реализиран проект за енергийно обновяване на сградата на завода, финансиран по линия на НПВУ. Общата стойност на проекта възлиза на 316 532,95 евро, от които 153 387,56 евро са безвъзмездна финансова помощ, а 163 145,38 евро – самоучастие на фирмата. Проектът включва: Топлоизолиране на покрива на производствената сграда с минерална вата с дебелина 12 см; Подмяна на съществуващите покривни прозорци; Подмяна на покривна дограма с нова PVC дограма с двоен стъклопакет; Цялостна подмяна на външна метална и дървена дограма с високоефективна PVC дограма с К-стъкло; Реализираните инвестиции се очаква да доведат до значително подобряване на енергийните характеристики на производствената сграда. Очакваните резултати включват годишно спестяване на 1 581 586,77 kWh първична невъзобновяема енергия, което представлява 40,83% намаление спрямо базовото енергопотребление на сградата. Очаква се още намаляване на емисиите на въглероден диоксид с 334,19 тона годишно.

Разградската фирма Иноксис е обновила производствените си помещения с изпълнение на проект на обща стойност 67 561 евро, половината от които са осигурени по Програма "Иновации и конкурентоспособност в предприятията" (ПКИП) 2021-2027 г., а другата половина са самоучастие на фирмата. Иноксис е специализирана в изработката на нестандартни изделия и оборудване от неръждаема, поцинкована и черна стомана за приложения в различни индустрии. Проектните дейности включват въвеждане на енергийноефективно решение за климатизация на производствените помещения – халета с обща площ над 2000 кв. м. Предвижда се инсталиране на деветнадесет термопомпени системи тип въздух-въздух с мощност 17 kW всяка за осигуряване на оптимално и ефективно отопление/охлаждане на помещенията. Предприятието разполага с фотоволтаична централа за собствени нужди и продажба, която понастоящем осигурява енергия за машинния парк. С въвеждането на новата климатизация ще бъде възможно да се използват възобновяеми източници и за отоплението на халетата. Планира се изпълнението на проекта да приключи до края на март 2027 г.

Българският енергиен холдинг е сменил целия съвет на директорите на ТЕЦ "Марица-изток 2", като на мястото на Диян Димитров за директор на държавната централа е избран Румен Янков. Председател на борда пък ще бъде Георги Борисов. Петимата нови членове са назначени временно, до провеждането на конкурс, но за не повече от шест месеца. Рокадата в ТЕЦ-а идва в момент, когато държавата подготвя отделянето на централата и мините от БЕХ и прехвърлянето им в нов холдинг. Срокът за реформата по Плана за възстановяване и устойчивост е 26 август. С решението си от 10 юли съветът на директорите на БЕХ освобождава досегашните петима членове на ръководството на централата: Бончо Бонев, Мартин Мартинов, Христо Иванов, изпълнителния директор Диян Димитров и Боян Боев. На тяхно място са избрани Тихомир Точев и Георги Борисов като независими членове, както и Румен Янков, Диян Иванов и Янко Топалов като представители на държавата. Смяната идва след рязко влошаване на резултатите на централата през 2025 г. Загубата на дружеството достига 216 млн. лв. при 102 млн. лв. година по-рано. През 2023 г. то беше на печалба 57 млн. лв., след като високите борсови цени през предходния период временно подобриха резултатите и на въглищните производители. Най-големият разход отново е свързан с въглеродните емисии. Купените квоти и начислените провизии за недостиг достигат общо 718 млн. лв. спрямо 656.5 млн. лв. през 2024 г. Върху резултата влияят и по-малкото производство и по-ниските цени на електроенергията. Натрупаната загуба на дружеството вече надхвърля 420 млн. лв. ТЕЦ-ът няма големи задължения към БЕХ като "Мини Марица-изток", но работата му остава силно зависима от цената на въглеродните квоти и от осигуряването на пазар за произведената електроенергия. Точно тук е и промяната от 1 юли - централата получи с 65% по-големи годишни количества за регулирания пазар. Увеличението идва след спирането на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово", чийто договор с НЕК изтече през май. Планираната реформа предвижда ТЕЦ "Марица-изток 2" и "Мини Марица-изток" да бъдат изведени от структурата на БЕХ и обединени в нов държавен холдинг. Промяната е ангажимент по Плана за възстановяване и устойчивост и е сред условията за плащане на 400 млн. евро. Основната цел е БЕХ да бъде освободен от въглищния профил, който затруднява достъпа му до финансиране. С отделянето трябва да стане по-ясно и колко струва поддържането на двете дружества, които сега се подпомагат пряко или косвено от други компании в държавната енергетика. Финансовото състояние на бъдещия холдинг ще бъде сложно още при създаването му. Освен натрупаната загуба на ТЕЦ-а 420 млн. лв. мините имат над 650 млн. лв. загуба и близо 300 млн. лв. задължения към БЕХ по краткосрочно финансиране.

Силистренският производител на изделия от неръждаема стомана Хром представи резултатите от изпълнен проект за въвеждане на мерки за енергийно обновяване на сградния фонд на дружеството с финансиране по линия на Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Реализацията на проекта стартира в началото на декември 2024 г. и включва топлоизолиране на сградата, подмяна на дограмата и внедряване на съвременна климатична система с термопомпи. Основните цели на проекта включват: Подобряване на енергийните характеристики на Цех 100 в Хром при осигуряване на по-добър микроклимат и работна среда; Повишаване на използването на ВЕИ за отопление на производствените помещения: Редуциране на енергийните разходи и реализиране на икономии на първична енергия за сградата в размер 64,11%; Хром е осигурило финансиране и за проект за изграждане на фотоволтаична електроцентрала за собствени нужди.

Българската компания "Грома холд", която е част от обединението "Danlin XXL", започна строителството на магистрален участък с дължина от 14.4 км в Румъния на стойност над 174 млн. евро (над 911 милиона леи). Издадено е разрешението за строеж за участък 1D Жосени - Дитръу, от магистрала А8 "Унири". Разрешението за строеж за участък 1D е първото издадено за планинската част на магистралата А8 от Меркуря Ниражул до Легин. обрен технически проект на целия магистрален участък. По трасето на участък 1D ще бъдат построени: 18 моста и надлези, 3 екодукта за преминаване на животни; 1 пътен възел при Жосени и временен изход в Дитръу. За изпълнител на обекта е избрано обединение от фирми начело с Danlin XXL (ръководител на проекта), Intertranscom Impex SRL и Groma Hold Ltd (България). Строителството на 14.4 км участък ще струва над 911.5 милиона леи без ДДС (около 174 млн. евро, което е по 12 млн. евро/км без ДДС). Договорът за изпълнение е за 34 месеца. От тях 10 месеца са за проектиране на трасето, което започна през януари 2026 г. и 24 месеца за строителство. "Грома холд" е една от големите строителни компании на българския пазар, ангажирана в редица проекти, като по-големите са строителство на участъци от магистралите "Хемус" и "Струма" през Кресненското дефиле, както и обхода на град Бяла, който е част от магистралата Русе - Велико Търново.

През 2024 г. в Европейския съюз е имало 507 болнични легла на 100 000 души – лек спад спрямо регистрираните 511 през 2023 г. Броят на болничните легла намалява от началото на статистическите наблюдения през 2009 г., когато те са били 582 на 100 000 души, показват данните на Евростат. Това намаление отразява влиянието на научното и технологичното развитие, което е съкратило средната продължителност на болничния престой при много стационарни процедури или е позволило те да бъдат заменени с амбулаторно лечение или дневни грижи, пише Евростат. Сред всички държавите от ЕС, България отчита най-високото съотношение спрямо броя на населението – средно 870 болнични легла на 100 000 души. Следват Германия със 759, Румъния със 731, Австрия с 655 и Чехия с 639. На противоположния полюс, шест държави от ЕС разполагат с по-малко от 300 болнични легла на 100 000 души, което са и най-ниските стойности: Швеция (187), Нидерландия (221), Дания (226), Финландия (248), Испания (283) и Ирландия (293). Що се отнася до леглата за дългосрочни грижи в домове за възрастни хора и други специализирани заведения за дългосрочна резидентна грижа, през 2024 г. най-високи стойности са отчетени в Нидерландия – 1 390 легла на 100 000 души, Швеция – 1 298, и Белгия – 1 249. Най-ниски стойности са регистрирани в Гърция – 20 легла за дългосрочни грижи на 100 000 души, и България – 26, следвани от Португалия с 94.

Златото отново се превърна в един от най-важните активи в резервите на държавите. Централните банки вече държат около 36 000 тона злато, а стойността му в официалните резерви изпреварва не само еврото, но и американските държавни облигации. Според Европейската централна банка в края на 2025 г. златото е било 27% от общите официални резерви в света, срещу 22% за американските трежърите и 15% за еврото. Този скок се дължи не само на покупки, но и на рязкото поскъпване на метала през 2024 и 2025 г. Това се случва в момент, когато самата цена на златото вече не върви само нагоре. След рекордите от началото на 2026 г. пазарът влезе в силна корекция. В края на юни фючърсите на златото паднаха под 4000 долара за тройунция за първи път от ноември 2025 г., а по данни на Dow Jones Market Data, цитирани от MarketWatch, месечният спад достигаше 13,1%, което го поставяше на път към най-лош месец от октомври 2008 г. Reuters също отчете, че златото е близо до седеммесечно дъно и се движи към най-слабо тримесечие от второто тримесечие на 2013 г., основно заради силния долар и очакванията за по-високи лихви в САЩ. Според World Gold Council централните банки са купили нетно 244 тона злато само през първото тримесечие на 2026 г., въпреки че през същия период е имало и повече продажби от отделни държави. Най-активни купувачи в началото на годината са Полша и Узбекистан. За централните банки златото не е краткосрочна спекулация. То не носи лихва, скъпо е за съхранение и цената му може да се колебае силно. Но няма кредитен риск, не зависи от обещание на друга държава и не може да бъде “замразено” като валутен актив по същия начин, по който могат да бъдат блокирани доларови или еврови резерви. Затова през последните години златото се превърна в застраховка срещу геополитически риск, инфлация, санкции и съмнения около дълговата устойчивост на големите икономики. Най-големият официален златен резерв остава този на САЩ - 8133,46 тона. Това е повече от два пъти над германския резерв от 3350,25 тона. Следват Италия с 2451,83 тона и Франция с 2436,97 тона. Китай вече е с 2321,55 тона, а Русия - с 2298,53 тона. Така шестте най-големи държатели са САЩ, Германия, Италия, Франция, Китай и Русия. В топ 10 влизат още Швейцария, Индия, Япония и Нидерландия. Полша вече е непосредствено след тях с 595,65 тона, след като през последните години се превърна в най-агресивния купувач в Европа. Само през 2026 г. Полша е добавила 45,4 тона до април, според анализа на BestBrokers върху данни на World Gold Council. Самият World Gold Council посочва, че през април Полша е купила нови 14 тона и е достигнала около 595 тона златни резерви, или около 30% от общите си резерви. Според ЕЦБ турската централна банка е продала или дала назаем около 130 тона злато в началото на 2026 г., за да защити лирата, да посрещне по-високите разходи за енергиен внос и да овладее икономическия натиск. В доклада на BestBrokers Турция е посочена като най-големия нетен продавач за първите месеци на 2026 г., с намаление от над 78 тона по официалните резерви и още по-голям ефект, ако се включат всички операции със суапове и ликвидност. Според дял в резервите, начело не са най-богатите икономики, а държави, при които златото заема почти целия резервен портфейл. Венецуела е на първо място с 92,5% дял на златото в резервите, макар да държи само 161,22 тона. Следват Узбекистан с 414,3 тона и 86,9% дял, Боливия с 23,5 тона и 85,7%, САЩ с 83,3%, Германия с 83%, Ливан с 81,2%, Киргизстан с 81,1%, Франция с 80,9% и Италия с 80%. Този показател показва зависимостта от златото, а не богатството на държавата. Боливия например има много висок дял, но само 23,5 тона. САЩ имат сходен дял, но резервът им е 8133 тона. Узбекистан е отделен случай, защото е голям производител на злато и централната банка може да натрупва резерви от местен добив. Венецуела и Ливан пък са примери за икономики, при които златото остава ключова опора на фона на валутна и финансова нестабилност. На глава от населението класацията изглежда още по-различно. Швейцария е първа с около 115 грама злато на човек, въпреки че е едва седма по общ размер на резервите. Ливан е втори с 48,64 грама на човек. Италия, Германия и Франция са близо една до друга, с приблизително 36 до 42 грама на човек. САЩ, въпреки огромния си общ резерв, са по-назад по този показател, с 23,3 грама на човек. България е далеч от големите държатели, но резервът ѝ никак не е символичен. Според данните в анализа на BestBrokers към март 2026 г. страната държи 41,04 тона злато, което представлява 66,3% от резервите. Това прави около 6,16 грама на човек. През 2025 г. БНБ купи 66 000 тройунции, или 2053,2 кг злато, във връзка с подготовката за въвеждането на еврото, като сделката беше под 1% от международните валутни резерви на централната банка. След влизането в еврозоната част от резервните активи, включително злато, бяха прехвърлени към ЕЦБ, което обяснява спада от 42,93 тона в края на 2025 г. до 41,04 тона през първото тримесечие на 2026 г.  В проучването си за 2026 г. World Gold Council посочва, че 89% от анкетираните централни банки очакват глобалните златни резерви да се увеличат през следващите 12 месеца, а рекордните 45% очакват да увеличат и собствените си резерви. Основните мотиви са поведението на златото при кризи, диверсификацията, защитата от инфлация и геополитическият риск.

Рейтинговата агенция "Скоуп" (Scope) запази кредитния рейтинг на Япония на ниво "A" със стабилна перспектива, посочвайки като основание за решението си голямата и конкурентоспособна икономика на страната, чийто брутен вътрешен продукт е четвъртият по големина в света, предаде АПА.  Япония се възползва от ролята на държавните си облигации като „безопасно убежище“ за инвеститорите, както и от силната си позиция като международен кредитор. Агенцията оценява положително и излизането от продължилата десетилетия дефлация - повишената инфлация и ръстът на заплатите подкрепят потреблението и биха могли да допринесат за стабилизиране на високия дял на държавния дълг, който достига 204 процента от БВП, според справка в базата данни на Международния валутен фонд (МВФ). Според "Скоуп" обаче рейтингът е под натиск от огромния държавен дълг, който като дял от БВП е най-високият сред всички държави, оценявани от рейтинговата агенция. Голямо предизвикателство остава и демографското развитие в Япония - бързо застаряващото и намаляващо население ограничава дългосрочния потенциал за растеж и води до скок в разходите за пенсии и здравеопазване. В същото време правителството в Токио е изправено пред огромна нужда от инвестиции в областта на климатичната политика и отбраната. Тъй като лихвите по десетгодишните държавни облигации неотдавна значително се повишиха, "Скоуп" очаква и осезаемо увеличение на лихвената тежест за японския държавен бюджет.