През първото тримесечие на 2026 г. спрямо първото тримесечие на 2025 г. общите разходи на работодателите в България за един отработен час от наетите от тях хора нарастват с 13,4 на сто. Това показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). В индустрията увеличението на разходите е с 14,1 на сто, а това в услугите е с 12,5 на сто. През първото тримесечие на 2025 г. на годишна база разходите на работодателите за един отработен час са нараснали с 12,4 на сто, като в индустрията увеличението е било с 14,1 на сто, а в услугите - с 11,8 на сто. През четвъртото тримесечие на 2025 г., също на годишна база, разходите на работодателите за един отработен час са нараснали с 13,9 на сто. В индустрията увеличението е било с 11,8 на сто, а в услугите - с 14,8 на сто. През първото тримесечие на годината най-висок ръст на общите разходи за труд е регистриран в икономическите сектори „Държавно управление“ - с 20,3 на сто, „Други дейности“ - с 19,3 на сто, и „Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива“ - с 18,9 на сто. Разходите за възнаграждение за един отработен час се увеличават с 13,2 на сто, а другите разходи (извън тези за възнаграждения) - с 14,2 на сто. По икономически сектори изменението на разходите за възнаграждения спрямо същия период на предходната година варира от 20,6 на сто за сектор „Други дейности“ до 7,7 на сто за сектор „Операции с недвижими имоти“.

Последните данни на НСИ за болничната мрежа у нас са поредното доказателство, че здравеопазването е силно повлияно от финансовите стимули – избраните механизми за плащане на играчите водят до постоянно разширяване на инфраструктурата и дейността. За последните 10 години болниците са намалели съвсем малко – с 2% (7 закрити заведени). Болничните легла обаче са се увеличили с 10% при намаляло с 10% население. Нарастващият брой легла, който следва големия и постоянно увеличаващ се брой хоспитализации, води до натиск върху НЗОК да плаща все повече и повече на болниците и оттам – за възнаграждения на медицински специалисти, за инвестиции в ремонт на сгради, покупка на оборудване и др. Приходите от данъци и осигурителни вноски растат през последните години покрай повишаващите се доходи и инфлацията, кредитната активност е висока, заетостта също е рекордно висока. Здравеопазването също следва да направи възможното, за да ограничи ръста на разходите си, при това без да ограничава достъпът до здравни услуги за пациентите. За последните 10 години касата е реализирала малки бюджетни излишъци в 8 от тях, което означава, че при добро и „умно“ фискално управление част от ресурса може да се спести – първо – за да се подобри бюджетното салдо на консолидираната програма и второ – спестяванията да могат да се използват в бъдещи периоди на икономическа криза, когато приходите в бюджета на НЗОК няма да стигнат за удовлетворяване на претенциите към него. Краткосрочните мерки включват ограничаване на ръста на възнагражденията и орязване на излишни разходи; мерки, свързани с промяна в броя и съдържанието на клиничните пътеки и прехвърляне на част от медицинските дейности в извънболничната помощ; ограничаване на апетитите за включване на нови разходи в обхвата на здравния пакет; засилване и подобряване на контрола на разходите и консолидиране на мрежата от лечебни заведения за болнична помощ.ь

По обработени от Информационната система за българските предприятия (BEIS) данни от Търговския регистър, през м. юни 2026 са свикани общо 427 общи събрания от акционерни дружества в България, от които годишните ОСА са 402, а извънредните ОСА са 25. 221 дружества са предвидили промени в уставите си (основно за привеждане в съответствие на капитала и номиналната стойност на акциите в съответствие със Законът за въвеждане на еврото в Република България, 65 дружества предвиждат промени в органите на управление. Само едно дружество (Сирма груп холдинг АД) планира промяна на фирменото си наименование. Общо 14 дружества предвиждащи промени в основния си капитал: АГРОМАШИНАИМПЕКС – ШУМЕН, ЕВРО ФЕРТ, МБАЛ „Д-р Братан Шукеров“, ХИДРОПНЕВМОТЕХНИКА, АКТИВИ КО, ЕВРОРЕНТ БЪЛГАРИЯ, ГОРУБСО – КЪРДЖАЛИ, СПАРТАК, ЕКО ТЕХ, ЕУРОБИЛДИНГ, ЧАЙКАФАРМА ВИСОКОКАЧЕСТВЕНИ ЛЕКАРСТВА, ЕЛИТ, ШЕЛЛИ ГРУП, МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“ – Монтана. 65 дружества предвиждат промени в органите на управление. Общо 44 дружества са обавили размера на предложения за изплащане дивидент за 2025 г., като най-голям брутен дивидент е предложен от мениджмънта на СОЛВЕЙ СОДИ - 18 889 059,17 €, СОФАРМА - 18 575 441 €, СПИДИ - 17 047 052,23 €, ФОНД ЗА НЕДВИЖИМИ ИМОТИ БЪЛГАРИЯ АДСИЦ - 8 036 926 €, СОФАРМА ИМОТИ - 4 552 073,66 €, ЕМКА - 4 496 972,08 €, СТАРА ПЛАНИНА ХОЛД - 2 545 134,05 €, ТРЕЙС ГРУП ХОЛД - 2 420 000,00 €, ШЕЛЛИ ГРУП - 1 914 566,20 €, ЕЛАНА АГРОКРЕДИТ - 1 767740,05 €.

Българската компания Adesso успява да се наложи като ключово звено в мрежата на своята компания майка - германската Adesso SE, която е един от големите софтуерни доставчици на пазара в Германия. С над 62 локации в целия свят и над 11 000 служители глобално Adesso е пример за европейска технологична компания. От стъпването си в страната българското дружество расте през всяка от годините и като екип, и като приходи. Последните за 2024 г. са надхвърлили 20.7 млн. лв. (10.6 млн. евро), или с почти 27% повече от постигнатите година по-рано 16.3 млн. лв. (8.4 млн. евро). Ръстът за 2025 г. е още по-впечатляващ - над 35%, като оборотът надхвърля 14.3 млн. евро, а очакванията за 2026 г. са той да достигне 16.5 млн. евро. Това означава ръст за периода 2021 - 2026 г. над 455 процент. България не предоставя само софтуерни инженери, но и висококвалифицирано управление на международни проекти чрез деливъри мениджъри, които ръководят целия екип по управление на проекти. Те поддържат цялостния надзор както на ниво технически проект, така и върху комуникацията и управлението между клиентите и бизнес казусите, които съставляват проектите на компанията. Тази синергия позволява на крайните клиенти в региона DACH (Германия, Австрия и Швейцария) да постигнат до 40% оптимизация на разходите за проекти, без да правят компромис с качеството, сигурността или културната близост. След като осем години софийският офис се фокусира изключително върху обслужването на клиенти в Западна Европа, сега "Адесо България" гледа към местния пазар. Тя вече разработва и собствени иновации, като adessoGPT - вътрешен AI инструмент, който гарантира сигурност на данните и висока степен на управление, предоставяйки алтернатива на публичните платформи за корпоративни нужди. "Адесо България" планира да разшири екипите си в сферата на Microsoft Dynamics, Business Analysis, разработка на Backend & Frontend приложения, тестване, DevOps и AI, затвърждавайки ролята на страната ни не като дестинация за евтин труд, а като център за европейска софтуерна иновация.

Застрахователното дружество “ДаллБогг: Живот и здраве” (с отнет лиценз) е било гарант на огромни суми по инхаус договорите на “Автомагистрали”. То е гарантирало със застраховки авансовия плащания и обезпечения по изпълнението на договори в размер на 1.4 млрд. лв. Към момента не е ясно има ли проблем с тези застраховки и как ще бъде гарантиран интересът на държавата като възложител. Дружеството е било гарант на огромна част от раздадените аванси по инхаус договорите. Така например то е застраховало риска по изплатени аванси за 478 млн. лв. за участъци 7–9 от магистрала „Хемус“ чрез две полици с обща премия от 11.3 млн. лв. За 9.9 млн. лв. пък е сключена и застраховка за риска по аванс от 312 млн. лв. за участъци от 1 до 6. “ДаллБогг” е застрахователното дружество и по договора за укрепване на свлачища, като там е застрахован риск по платен аванс в размер на 221 млн. лв. При инхаус договора застрахователната сума по платения аванс е 379 млн. лв., с премия на застраховката от 9 млн. лв. Само за 2020 г. “ДаллБогг” получават 45 млн. лв. за застраховки, обезпечаващи “Автомагистрали”. Те са застрахователя и по договор за 800 млн. лв. за магистралата “Русе-Бяла”. Сега АПИ и МРРБ нямат покритие на рисковете, освен ако спешно не накарат строителите да заменят полиците “ДаллБогг” с истински банкови гаранции.

ПФК „Левски“ АД информира своите акционери, партньори и привърженици, че до клуба е изпратено „уведомление за цесия и покана за доброволно изпълнение“, от името на адвокат Стоян Баумайер, който претендира плащане на сума в размер на 5 072 337,63 евро. Според изложеното в получените документи, сумата произтича от исторически вземания, свързани с предходен период от финансирането на клуба, като същите са били прехвърлени на адвокат Баумайер от „НОВЕ-АД-ХОЛДИНГ“ ЕАД с договор за цесия от 20.03.2026 година. В самата покана клубът е приканен в четиринадесетдневен (14) срок да заплати посочената сума по банкова сметка с титуляр Стоян Баумайер. Вземанията, за които се претендира плащане, произхождат от „НОВЕ-АД-ХОЛДИНГ“ ЕАД – дружество, публично свързвано с Васил Божков и попадащо в обхвата на международни санкционни режими. От друга страна, плащането се иска по банкова сметка с титуляр адв. Стоян Баумайер. ПФК „Левски“ няма да извърши плащане по тази претенция, преди да бъде извършена пълна проверка относно произхода на вземанията, валидността и целта на извършените цесии, крайния икономически бенефициер, евентуалната свързаност между страните и приложимите санкционни режими. Върху вземанията на „НОВЕ-АД-ХОЛДИНГ“ ЕАД е наложен запор от Националната агенция за приходите.

„Метрополитен“ ЕАД подписа два договора за изграждането на разширението от 2 км на метрото в ж.к. „Люлин“. Новото отклонение ще се строи под бул. „Царица Йоанна“ и ще достига до западната дъга на Софийския околовръстен път. Стойността на договорите е за близо 139 млн. евро. Обединение ДЗЗД „Метро Люлин Запад“, с партньори „Геострой“ АД, „Пауър Смарт“ ООД и „Обонато Билд“ ООД, подписа договор за първата обособена позиция – проектиране и строителство на метростанция „Добринова скала“ и прилежащия тунелен участък от Околовръстния път до км 0+887,78 (начало на МС 2). Стойността на договора е 68,4 млн. евро без ДДС, а срокът за изпълнение е 36 месеца. Обединение ДЗЗД „Метро Люлин 2024“, с партньори „Трейс Груп Холд“ АД и „Джи Пи Груп“ АД, ще изпълни втората половина на трасето – от км 0+887,78 (начало на МС 2) до метростанция „Люлин“, включително новата метростанция „Царица Йоанна“. Стойността на договора е 70,4 млн. евро без ДДС, а срокът за изпълнение също е 36 месеца.

В края на миналата година швейцарската компания за строителни материали Holcim обяви придобиването на лидера на европейския пазар за стенни конструкции Xella за 1,85 милиарда евро. Днес то вече е факт. Двете компании не само оперират на нашия пазар, но и разполагат с местни производствени мощности Портфолиото на базираната в Германия група включва производителят на сглобяеми модулни системи от автоклавен газобетон Ytong, Silka (калциево-силикатни елементи), Multipor (минерална изолация) и Hebel. Xella има над 4000 служители и присъства в 22 европейски страни, а прогнозираните нетни продажби през 2026 г. възлизат на 1 милиард евро. В България Xella има заводи, които произвеждат Multipor (Добрич) и Ytong (София). Служителите са над 60, а приходите през 2024-а са над 20,6 милиона лева. Holcim има завод за цимент в Северозападна България, а освен това произвежда бетонови смеси, инертни материали и друга специализирана продукция. За компанията работят 400 души, а оборотът през 2024-а е над 200 милиона лева.

Веригата "Кино Арена" откри нов комплекс с четири зали, оборудвани с лазерна прожекционна технология, съвременно озвучаване и комфортни Relax седалки. Освен филми обаче, в залите на мултиплекса ще се излъчват спортни събития, концерти, опера и балет. Един от най-големите проблеми за сектора в България е централизацията на културни събития и инфраструктура в столицата и пренебрегване на по-малките населени места. По актуални данни на НСИ в България има 238 екрана, като близо половината от тях (101) са в Югозападен статистически регион, а най-малко има в Северозападния (едва 12). Неглижирането на сектора обаче е тенденция, като обикновено средствата, които се отделят годишно, са под 1% (много често около 0,5%) от БВП. Въпреки това, по данни на Обсерваторията по културна икономика от 2025 година креативните индустрии в България генерират близо 7% от БВП и са един от най-бързо развиващите се сектори в икономиката.

Новият министър на иновациите Иван Василев блокира промените в съвета на директорите на ключовата държавна фирма "Информационно обслужване". Дружеството, което управлява ключови електронни системи на държавната администрация, проведе извънредно общо събрание на акционерите, на което трябваше да се увеличи съветът на директорите от петима на до седем членове и да се промени начинът на избор на членовете на Съвета на директорите и определянето на възнаграждението им. И двете промени бяха отхвърлени от представителя на новия министър Иван Василев (министерството е основният акционер в дружеството и държи 99,77% от акциите). За по-прозрачно и балансирано управление на дружеството се обяви и БАИТ. Асоциацията, която представлява ИТ-сектора, има 46 акции в държавната фирма.

На заседанието си от 18.6.2026 г. КФН реши: 1. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Елана Агрокредит“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 8 000 000 евро, разпределени в 8 000 броя обикновени, поименни, безналични, лихвоносни, неконвертируеми, свободнопрехвърляеми, обезпечени облигации с ISIN код BG2100003263, с номинална стойност 1 000 евро всяка, с плаващ годишен лихвен процент, формиран от 6-месечен EURIBOR с надбавка от 3,75% на годишна база, но не по-малко от 3,75%, ако 6-месечният EURIBOR е с отрицателна стойност, платим на 6-месечен период, с изключение на първото купонно плащане, дължимо 7 месеца след датата на издаване, с погасяване на главницата на 8 равни годишни вноски по 1 000 000 евро, с дата на емитиране 16.03.2026 г. и дата на падеж 15.10.2033 г. Вписва посочената емисия облигации в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. 2. Вписва емисия акции, издадена от „ВФ Алтърнатив“ АД, гр. София, в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа, с цел търговия на регулиран пазар. Емисията е в размер на 345 броя обикновени, поименни, безналични, свободно прехвърляеми между професионални инвеститори акции от клас Б с право на глас, с номинална стойност 5 112,92 евро всяка, с ISIN код BG1100004198.

Иван Илиянов Иванов е вписан като член на Управителния съвет на „Българо-американска кредитна банка“ АД. На 19 юни по партидата на БАКБ в Търговския регистър е отразена тази промяна в състава на оперативното управление на банката съгласно решение на Надзорния съвет на БАКБ от 2 юни. В момента в оперативното управление на БАКБ са Лорета Григорова – изпълнителен директор, Александър Димитров – изпълнителен директор, и Силвия Кирилова – член на Управителния съвет.

Дъщерното дружество на „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ АД – „Телелинк Бизнес Сървисис“ ЕАД, е сключило нов рамков договор с немската авиокомпания Deutsche Lufthansa AG за осъществяване на услуги, свързани с ИТ инфраструктура. Документът предвижда „Телелинк Бизнес Сървисис“ да предоставя в полза на Deutsche Lufthansa AG и други дружества от групата на Lufthansa (получатели на услугите) услуги, свързани доставка на хардуерно оборудване (access points и switches), услуги по конфигуриране и внедряване, както и услуги по непрекъсната оперативна поддръжка на LAN и WiFi оборудване. Новият Рамков договор представлява подновяване на действащия между страните рамков договор, подписан на 1 юли 2021 г., със същия обхват и предмет, и осигурява непрекъснатост на предоставяните услуги. Срокът на новия договор е 5 години, считано от датата на влизането му в сила (1 юли 2026 г.). „Телелинк Бизнес Сървисис Груп“ приключи първото тримесечие на годината с 56% ръст на нетните приходи от продажби до близо 25 млн. евро. Нетната ѝ печалба е близо 2.3 млн. евро в края на март при загуба за 1.7 млн. евро година по-рано. На пазарите в България, Германия, Хърватия, Словения компанията постигна растеж през първото тримесечие, докато в Сърбия, Босна и Херцеговина, Северна Македония и САЩ има спад в бизнеса.

„София комерс – Заложни къщи“ АД ще изплати дивидента за 2025 г. на два транша, като изплащането на първия транш започва от 27 юли 2026 г. Акционерите са гласували на редовното годишно общо събрание, проведено на 19 юни, дивидент в размер на 0,1 евро на акция бруто, или общо близо 1,8 млн. евро. Нетният дивидент на акция за физически лица възлиза на 0,095 евро. Изплащането ще се извърши на два равни транша (по 0,05 евро). Изплащането на втория транш започва на 12 август. За физически лица нетният дивидент на втория транш ще бъде 0,0475 евро, за да се приспадне данъка. Същевременно акционерите на свързаното дружество „ИпоТех Софком“ АД гласуваха брутен дивидент от 0,11 евро на акция на общо събрание, проведено също на 19 юни. Изплащането ще се извърши на един транш и ще започне на 21 август. Нетният дивидент за физически лица възлиза на 0,1045 евро.

Цените за потребление на домакинствата в страните от ЕС през 2025 г. варират от 140% до 63% от средното ниво за Европейския съюз. Според данни на статистическата служба на ЕС Евростат, Дания е страната с най-високо общо ценово равнище за потреблението на домакинствата – 140% от средното за ЕС. Следват Ирландия със 136% и Люксембург със 132%. Най-ниските общи ценови равнища са отчетени в България – 63% от средното за ЕС, Румъния – 65%, и Полша – 73%. Данните се основават на т.нар. индекси на ценовите равнища – показател, който сравнява цените на потребителските стоки и услуги между отделните държави, като отчита различията във валутите и ценовите нива. Разходите за жилище, определени като най-голямото перо в бюджетите на домакинствата в ЕС, варират от 190% от средното за ЕС в Ирландия до едва 41% в България през 2025 г.. Храните и безалкохолните напитки – втората по големина категория на разходите на домакинствата – показват по-малки различия между страните членки. Най-високото ценово равнище е отчетено в Люксембург – 122% от средното за ЕС, а най-ниското – в Румъния, с 80%. Образованието, което представлява най-малкия дял от разходите на домакинствата в ЕС, е категорията с най-големи различия. Ценовите равнища варират от 334% от средното за ЕС в Люксембург до 42% в Румъния.

Европейският износ на стомана за САЩ е намалял с една трета за годината, след налагането на 50% мита от администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп върху вноса на метала. Това показват нови данни на европейската асоциация на производителите на стомана EUROFER, публикувани на 4 юни 2026 г. Според тях износът на стомана от Европейския съюз към САЩ е намалял с 34% на годишна база през трите четиримесечия след въвеждането на митата. За тази една година вносът е спаднал от 2,93 млн. тона на 1,94 млн. тона. Митата, влезли в сила на 4 юни 2025 г. и след това разширени, за да обхванат и продукти с високо съдържание на стомана, продължават да тежат на европейските стоманодобивни предприятия и по-широките производствени вериги на стойността. Стоманата и алуминият остават единствените сектори, за които САЩ прилагат мита от 50%, отбелязват от EUROFER. Данните са обявени седмица след като правителствата в ЕС одобриха законодателство за прилагането на търговското споразумение между Съюза и САЩ. То включва предпазни клаузи, които позволяват на Европейската комисия да суспендира части от споразумението, ако САЩ продължава да прилага митнически тарифи над 15% след края на 2026 г. за продукти от стомана и алуминий, станали обект на американски мита след 4 юни 2025 г. Документът също така предвижда разговори между ЕС и САЩ за възможни решения за продуктите от стомана и алуминий, включително споразумения за квоти и сътрудничество за решаване на проблема с глобалния свръхкапацитет. "Година по-късно ефектът е видим – тези мита задушават европейския износ на стомана за САЩ и въпросът за значимия достъп до пазара остава нерешен", коментира Аксел Егерт, генерален директор на EUROFER. "Силното трансатлантическо сътрудничество остава в интерес и на двете страни, но все още сме далеч от възстановяването на балансирани търговски условия за стоманата. САЩ сега трябва да изпълни ангажимента си да работи с ЕС за намирането на решение за стоманата, алуминия и продуктите, съдържащи стомана, което защитава и двата пазара от свръкапациет, като в същото време гарантира, че има сигурни снабдителни вериги между тях, включително чрез решения с тарифни квоти. Докато няма такова решение, споразумението не струва нищо за стоманената индустрия в ЕС."

Напрежението в Близкия изток съживи дебата за това дали системата на петродоларите започва да се фрагментира. Известна диверсификация в уреждането на търговията с петрол е възможна, но по-големият въпрос е къде в крайна сметка се инвестират спестяванията от петрол от Персийския залив. От гледна точка на търговията нарастващото значение на Китай като купувач на енергия от Персийския залив, постепенното изграждане на платежна инфраструктура в юани и подновеният интерес към алтернативни канали за плащане са от значение. Международната роля на долара зависи и от това къде в крайна сметка се разпределят спестяванията на основните износители на енергоносители. През март 2026 г. се наблюдава ръст в дейността по разплащане с юани чрез китайската система за трансгранични междубанкови плащания (CIPS), което съвпада с избухването на войната в Иран, но обемите се върнаха към нормалното през април и май. Данните за търговското финансиране на SWIFT също показват само умерен скок през март след по-ранната възходяща тенденция през 2022–2024 г. Нарастващата роля на Китай в Персийския залив е фактор, който трябва да се наблюдава, като делът му в износа и вноса на страните от региона почти се е удвоил през последното десетилетие до около 21%. Отделно инфраструктурата за разплащания с различни от долара валути се разширява чрез споразумението за суап между ОАЕ и Китай, сътрудничеството mBridge и меморандума за разбирателство между централната банка на ОАЕ и CIPS. Заливът продължава да натрупва петролни спестявания, което поставя разпределението на държавните фондове във фокуса на вниманието. С изключение на Саудитска Арабия, очакванията са страните от Персийския залив да отчитат комбинирани излишъци по текущата сметка от приблизително 150 млрд. долара годишно през следващите пет години. Суверенните фондове на страните от Персийския залив държат активи на стойност около 6 трлн. долара, като тези на ОАЕ се оценяват на 2,7 трлн. долара. Това поставя ключовия въпрос за инвестициите на петролните фондове. Страните от Персийския залив са силно ориентирани към щатски долари по световните стандарти, като 69% от международните активи, проследявани от BIS, са в щатски долари спрямо 46% в световен мащаб. Това предполага, че външното финансиране на страните от Персийския залив е по-силно ориентирано към долари от световната норма. От гледна точка на фактурирането делът на Китай в търговията със страните от Персийския залив сочи към горна граница от около 300 млрд. долара годишни потоци, които биха могли да бъдат уредени в юани в краен случай. От гледна точка на активите евентуална дедоларизация по-вероятно би се проявила чрез по-бавни нови притоци, отколкото чрез преразпределение на съществуващото положение. Близкият изток представлява около една четвърт от световния износ на горива, докато търговията с горива съставлява само 10-12% от световния износ на стоки, което ограничава въздействието върху глобалната дедоларизация. По-широката дедоларизация остава бавна, което предполага възможност за постепенна диверсификация, а не за решително скъсване с долара. Еврото или китайският юан биха могли да използват силните си страни, за да създадат незначителна конкуренция с долара, но доларовата система все още изглежда далеч по-устойчива, отколкото предполагат по-шумните наративи.