Брутният външен дълг на България (публичен и частен) нараства с 36,4 на сто на годишна база до 69,535 млрд. евро към края на март тази година, сочат предварителните данни на Българската народна банка. Към края на първото тримесечие на 2025 година брутният външен дълг на страната беше 50,972 млрд. евро или с 18,562 млрд. евро по-малко спрямо сегашния размер. Брутният външен дълг се равнява на 56,4% от прогнозния брутен вътрешен продукт (БВП) на страната при съотношение от 43,9% от БВП година по-рано. В края на март 2026 г. краткосрочните задължения са 22,820 млрд. евро (32,8% от брутния дълг, 18,5% от БВП) и нарастват с 12,660 млрд. евро (124,6 на сто) спрямо март 2025 г. (10,160 млрд. евро, 19,9% от дълга, 8,8% от БВП). Дългосрочните задължения възлизат на 46,714 млрд. евро (67,2 процента от брутния дълг, 37,9 процента от БВП) в края на март 2026 г., като нарастват с 5,901 млрд. евро (14,5 на сто) спрямо края на март 2025 г. (40,812 млрд. евро, 80,1% от дълга, 35,2% от БВП).

Печалбата на банковата система в България е 677 млн. евро към края на април, което е с 0,6 млн. евро (0,1 процента) повече от реализираната за първите четири месеца на 2025 г., показват данните на БНБ. Балансовият собствен капитал на банковата система в края на април е 15,3 млрд. евро и на месечна база нараства със 186 млн. евро (1,2 процента) с основния принос на отчетената през месеца печалба. В края на април активите на банковата система са 117,3 млрд. евро или с 2,2 млрд. евро (1,9 процента) по-малко спрямо края на март. Общите брутни кредити и аванси в края на април са 78,8 млрд. евро.

Гръцката банкова група Eurobank S.A. планира да придобие самостоятелен контрол върху "Ай Енд Би Риъл Естейт" ЕАД — дружеството, което притежава и управлява офис сградата Telus Tower в центъра на София. В Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) е образувана преписка по уведомлението за концентрация. Eurobank е позната на българския пазар чрез дъщерните си дружества "Юробанк България" АД, оперираща под бранда Пощенска банка, и "ПБ Пърсънъл Файненс" ЕАД. Придобиваното дружество развива дейност изцяло около търговската експлоатация на Telus Tower — офис сградата на ул. "Алабин" 1 в София. Услугите му включват отдаване под наем на площи, управление на договори, пропърти и фасилити мениджмънт, както и обслужване на наемателите. Продеа Инвестмънтс груп от своя страна е дъщерно дружество на гръцката едноименна компания, листната на Атинската фондова борса.

Държавната Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) има ново ръководство. За нов председател на Управителния съвет е назначен Александър Тодоров. В ръководството влизат също Людмила Елкова, която е била зам.-министър на финансите в правителството на Пламен Орешарски и в управата на БНБ, както и Венцислав Ангелов, който е бил шеф на агенцията при служебните правителства на Гълъб Донев. Предишните членове на Управителния съвет на АПИ са освободени. Александър Тодоров е магистър по строително инженерство от УАСГ и досега е бил директор на Института по пътища и мостове към АПИ. В структурата на агенцията работи от 2013 г., а преди това е бил инженер по строителни конструкции. От 2024 г. досега инж. Тодоров е ръководител на екипа за управление на проекта за изграждане на обходен път на Габрово, включително тунел под връх Шипка.

Оръжейната компания "Аркус" е закупила последния етаж на сградата на емблематичното търновско кино "Полтава" и го трансформира в културен център, Групата "Аркус" стои и зад едноименния американски колеж във Велико Търново и частното начално училище в Арбанаси. Инвестицията по груби сметки е около 2 млн. евро, а мястото, което ще функционира като клуб за изкуство и събития, ще бъде открито през октомври или ноември тази година. Последният й собственик е търновският бизнесмен Величко Минев, който преди няколко години купи и ремонтира "Интерхотел Велико Търново". Минев е собственик на месокомбината "Елит мес" (бившето "Родопа"), има и бизнес в строителството. Построено през 1974 г., кино "Полтава" е имало две зали - голяма със 760 места и малка с 250, с модерна за времето си техника. Културният център ще функционира като частен клуб. Компанията "Аркус" е създадена през 1965 г. като машиностроителен завод и е приватизирана в края на 90-те години. Днес основната й дейност е свързана с производство на оръжия, а цялата й продукция е предназначена за износ. Дружеството е и най-големият работодател в област Велико Търново.

GoodMills България отбеляза 40 години от създаването на мелницата в София. Компанията е лидер на пазара. През последните 10 години компанията е инвестирала близо 5 млн. евро в модернизация на производството, устойчиви решения, нови технологии, подобряване на работната среда и развитие на продуктовото портфолио. Днес GoodMills България държи 57% пазарен дял в стойност. Сред ключовите проекти на компанията е модернизацията на производствените процеси и внедряването на нови технологии за по-ефективна и устойчива работа. През последните години GoodMills България инвестира в нова опаковъчна линия FAWEMA. Компанията реализира и инвестиции във фотоволтаична система с 412 панела, която осигурява зелена енергия за пакетиращите процеси в мелницата. Компанията инвестира и в проекти, свързани с подобряване на работната и градската среда., внедрява и технология за пълно оползотворяване на суровината, благодарение на която днес постига 0% загуба на зърно – подход, който едновременно подкрепя българското земеделие, намалява отпадъците и гарантира високо качество на продуктите, достигащи до потребителите.

„Болерон“ АД е набрало малко над 4 млн. евро от продажбата на конвертируеми облигации. По време на подписката са постъпили общо 3 броя заявки за записване на облигации, от които 2 са на юридически лица и 1 е на физическо лице, за 4031 облигации с номинал и емисионна стойност по 1000 евро. Емисионната стойност в размер на 4,031 млн. евро е изцяло внесена по откритата набирателна сметка, посочват от компанията за онлайн продажба на застраховки. „Болерон“ предложи на инвеститорите до 4950 броя конвертируеми, безналични и свободно прехвърляеми облигации с номинал и емисионна стойност по 1000 евро всяка. Максималната цел беше набрани малко под 5 млн. евро, а минималната – 4 млн. евро. Облигациите са с фиксиран купон от 8%, платим веднъж годишно. Облигациите падежират на втората годишнина след емитирането им. На падежа всеки облигационер има право да заяви пълно конвертиране на всички притежавани от него облигации. В случай, че облигационер не заяви конвертиране, ще му бъде изплатена в пълен размер главницата на всички притежавани от него облигации. Всяка облигация дава право на притежателя ѝ да я замени срещу 495 акции от увеличение на капитала на дружеството, което ще бъде извършено на датата на падежа на облигационната емисия. Право да участват в увеличението на капитала на дружеството на датата на конвертиране имат единствено облигационерите, като това право не може да бъде прехвърлено на трети лица.

„Булметал“ АД ще разпредели по 6 евроцента дивидент на акция бруто на редовно общо събрание на акционерите, което се свиква на 29 юни 2026 г. в Гурково. Дружеството ще разпредели общо 429 310,74 евро от печалбата за 2025 г., която възлиза на малко над 2 млн. евро, на акционерите, или малко над една пета от финансовия резултат. Остатъкът от реализираната печалба в размер на над 1,6 млн. евро се предвижда да се отнесе като неразпределена печалба. Компанията обяви наскоро, че ще изгражда и нови производствени мощности с европейски средства, след като подписа договор по Оперативна програма „Развитие на регионите“ 2021-2027. Общата стойност на проекта е в размер на малко над 11,4 млн. евро, като безвъзмездното финансиране е за 6,25 млн. евро, а самоучастието – 5,15 млн. евро.

На заседанието си от 2/.5.2026 г. КФН реши: 1. Не издава окончателна забрана за публикуване на търгово предложение от „Медицински консумативи“ ООД за закупуване чрез инвестиционен посредник „София Интернешънъл Секюритиз“ АД на 169 109 броя акции, представляващи 9,999% от капитала на „Момина крепост“ АД, от останалите акционери на дружеството. 2. Одобрява проспект за допускане до търговия на регулиран пазар на емисия облигации, издадена от „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД, гр. София. Емисията е в размер на 20 000 000 евро, разпределени в 20 000 броя безналични, поименни, свободнопрехвърляеми, обикновени, лихвоносни, обезпечени облигации, с номинална стойност 1 000 евро всяка, с ISIN код BG2100040257, с плаващ годишен лихвен процент, равен на сумата от 6-месечния EURIBOR с надбавка от 1,50%, но общо не по-малко от 3,50% и общо не повече от 5,50% годишно, с дата на емитиране 01.12.2025 г. и дата на падеж 01.12.2033 г. Вписва посочената емисия облигации и „Диплан Пропърти Мениджмънт“ АД в регистъра на публичните дружества и други емитенти на ценни книжа. 3. Одобрява Деница Кукушева за член на съвета на директорите на управляващо дружество „Конкорд Асет Мениджмънт“ АД. 4. Издава одобрение на представения договор за възлагане на дейности по чл. 27, ал. 4, сключен между „Фонд за недвижими имоти България“ АДСИЦ и трето лице. 5. Отказва да разгледа по същество подаденото от „Про Трейдър“ ЕООД заявление за издаване на разрешение за извършване на дейност като доставчик на услуги за криптоактиви поради непълнота на представените документи.

На 29.05.2026г. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи Протокол от годишно събрание на акционерите на КММ АД - Шумен проведено на 29.05.2026г.

България заема 15-о място в Европа по брой на разкритите работни места в резултат на преки чуждестранни инвестиции (ПЧИ) през 2025 година. Това показва новото изследване за привлекателността на Европа за инвестиции, изготвено от консултантската компания EY (Ernst & Young). През изминалата година в България са разкрити 2559 работни места чрез ПЧИ проекти, което представлява годишен ръст от 22 на сто. Лидери в подреждането по този показател са Обединеното кралство с 28 867 работни места, Франция с 27 921 и Турция с 24 130, които генерират най-голяма заетост чрез мащабни проекти в секторите на индустрията и логистиката. Непосредствено пред България се нареждат Гърция, Ирландия, Румъния, Белгия и Сърбия, докато по отношение на броя на самите инвестиционни проекти страната ни остава извън европейския топ 15 за 2025 г. През 2025 г. в Европа са разкрити над 200 000 работни места въз основа на повече от 5000 реализирани проекта. На глобално ниво понижението в инвестициите бележи два пъти по-висок темп спрямо отчетения в Европа, свивайки се с 16 на сто. Броят на работните места, създадени от ПЧИ в Европа, намалява по-осезаемо – с 25 на сто. Спад в инвестиционните проекти се отчита в традиционните икономически двигатели на континента. Франция записва понижение от 17 на сто до 852 проекта, въпреки двукратния ръст в централния регион от река Рона до Алпите. В Обединеното кралство спадът е 14 на сто до 730 проекта, макар че Лондон отчита 5% ръст благодарение на силните си позиции в технологиите и финансовите услуги. Германия също бележи свиване от 10 на сто до 548 проекта. Обратно на тази низходяща тенденция, ПЧИ проектите растат в страни от Южна, Централна и Източна Европа, като Турция отчита ръст от 20 на сто, Полша добавя 10 на сто, а Испания нараства с 7 на сто. По предварителни данни на Българската народна банка, цитирани в доклада, през първото тримесечие на 2026 г. преките чуждестранни инвестиции в България достигат 1,9 млрд. евро. Това е значително увеличение спрямо същия период на предходната година, когато те са възлизали на около 411 млн. евро. 

Компаниите за семейно богатство планират най-голямата си промяна в състава на портфейлите си от години насам, като много от тях местят парите си извън САЩ. Според ново проучване цели 60% от семейните компании планират да направят стратегически промени в разпределението на инвестициите си през следващата година. Това е около два пъти повече от нивото през последните пет години, според доклада на UBS Global Family Office Report, цитиран от CNBC. Сред тези, които правят промени, много фирми намаляват своите активи в САЩ и добавят такива на развиващите се пазари. В световен мащаб Северна Америка е единственият регион, където компаниите планират да намалят разпределението си на средства през следващите 12 месеца. Те планират да добавят капитал в Латинска Америка и Африка. Тенденцията отразява по-широко отдръпване от САЩ от страна на фирмите за семейно богатство – частните инвестиционни подразделения на най-богатите семейства в света. Силно концентрираният фондов пазар в САЩ и опасенията от балон при изкуствения интелект (АІ), митата, поевтиняващият долар, нестабилните икономически политики и нарастващата доходност по дълга и облигациите накараха много семейни фирми да намалят експозицията си към САЩ и да разпределят повече от парите си на други места по света. Международните семейни инвестиционни компании искат да бъдат по-диверсифицирани географски с увеличаването на международните кризи. Новата ключова фраза при инвестирането на семейните компании е „диверсификация на юрисдикциите“ – разпределяне на пари в множество държави за хеджиране на риска. Две трети от семейните компании вече имат своите банкови активи в поне три юрисдикции, според проучване на UBS. Близо една трета ги имат в поне четири юрисдикции, включително Латинска Америка, САЩ, Китай, Европа, Близкия изток и Азия. Главна цел е да се намали експозицията към щатски долари – или както някои го наричат: ​​„дедоларизация“. Повече от една четвърт от семейните компании планират да намалят своите активи, деноминирани в щатски долари, според проучване на UBS. Две трети от фирмите заявиха, че очакват доверието в резервната роля на щатския долар да спадне, а според почти половината те имат свръхекспозиция към долара. Швейцарският франк и еврото са предпочитаните валути за диверсификация, според проучването. Според семейните компании риск номер 1 през следващите 12 месеца – както и през следващите пет години – е геополитическата несигурност, според проучването. Вторият по важност риск е международната търговска война. Хиперинфлацията, кибератаките и дълговите кризи също са посочени като високи рискове. Семейните компании планират да увеличат инвестициите си в акции на развиващи се пазари, както и в инфраструктура и злато, показват още данните. Те планират леко да намалят паричните си средства, както и недвижимите си имоти. Има обаче голямо и все по-нарастващо разминаване между фирмите за управление на семейно богатство в САЩ и тези в чужбина. Компаниите в САЩ са доволни да останат концентрирани у дома, като съобщават, че са увеличили дела си от активи в САЩ през последната година от средно 86% на 88%. Северна Америка също така представлява по-голямата част от световните семейни инвестиции с 53% от всички международни семейни активи. И все пак семейните инвестиционни компании извън САЩ връщат повече пари обратно в родните си страни или на други пазари извън Америка. Китайските семейни фирми например вече са с половината от активите си, инвестирани в Западна Европа. Западноевропейските семейни компании пък са с 41% от активите си, инвестирани в родния си регион, според проучването.

Фабричната активност в Китай през май се сви до точно 50 пункта спрямо 50,3 пункта през април, сочи статистическата служба на страната, цитирана от Bloomberg. Показател под 50 пункта е признак на стагнация, а над - за експанзия. Над очакваното е увеличението на индикатора за строителството и услугите - до 50,1 пункта спрямо 49,4 пункта през април. След силното първо тримесечие китайската икономика отново показва признаци на слабост - ръстът започва да се забавя през април, като индустрията и продажбите на недвижими имоти записаха един от най-бавните си ръстове от години. Това кара местните икономисти да призовават за увеличаване на държавната подкрепа. Централната банка намали лихвите по едногодишните държави заеми до рекордно ниво, увеличават се и мерки за повишаване на жизените стандарти и потребителското потребление. Китай записа значителен излишък по текущата сметка през 2025 година, достигащ 1,2 трилиона долара. Износът продължава да се движи около нивата от миналата година, подкрепен основно от търсенето на оборудване за центрове за данни. Чипове, компютри и друго оборудване, свързано с изкуствен интелект, са почти половината от целия китайски износ през април, сочат анализите на Goldman Sachs и Nomura. Но в същото време силният юан оказва натиск върху износителите в размер, който рядко е виждан преди, допълва Bloomberg. Оттам допълват, че трябва да се види дали в крайна сметка срещата между прездентите на САЩ Доналд Тръмп и на Китай Си Дзинпин в началото на май ще има ефект върху китайските предприятия.