За първите 6 месеца на 2026 г., спрямо същия период на 2025 г. издадените разрешителни за жилищни сгради се увеличават с 8,2%, жилищата в тях — с 14%, а РЗП — с 3,6%. При административните сгради броят разрешителни остава без промяна, но площта им намалява с 56%. За други сгради са издадени с 13,1% повече разрешителни при 42,2% ръст на РЗП. Лидери по издадени разрешителни за жилищни сгради са областите Пловдив (374), София-столица (268), София (243), Варна (202) и Бургас (161). По брой предстоящи за започване жилища начело са София-столица (2878), Пловдив (1941), Бургас (1660), Варна (1316) и Перник (489). През 2-ро тримесечие на 2026 г. е започнал строежът на 1774 жилищни сгради с 8913 жилища (1 047 174 кв. м РЗП), 16 административни сгради (9258 кв. м РЗП) и 585 други сгради (412 147 кв. м РЗП). На годишна база (спрямо Q2 на 2025 г.) започнатите жилищни сгради нарастват с 8,2%, жилищата — с 10,5%, а РЗП — с 8,7%. При административните сгради се отчита спад от 30,4% на броя и 53,2% на РЗП. При другите сгради започнатите строежи са с 9,2% по-малко, но с 12,5% повече РЗП. Най-активно е новото строителство в област Пловдив (333 жилищни, 4 административни и 95 други сгради), следвана от област София (222 жилищни и 46 други) и София-столица (202 жилищни и 8 други).

Сроковете за разплащане между компаниите в България продължават да се удължават. Най-сериозни затруднения отново се наблюдават в секторите земеделие и агробизнес, строителство, транспорт и горива, където забавянията са се увеличили средно с около 20 дни спрямо предходната година. Това показва анализ на текущите случаи за събиране на вземания от началото на 2026 г. на експертите на глобално представената застрахователна компания в областта на търговските кредити „Алианц Трейд" (Allianz Trade). Земеделието и агробизнесът остават сред секторите с най-дълги срокове за разплащане – около 150 дни и повече. Сред причините за това са, че браншът е силно сезонно зависим и е свързан с банковото финансиране, се посочва в анализа. В строителството и свързаните с него подсектори плащанията се извършват обичайно след 100 - 120 дни. При компании, които изпълняват публични проекти, забавянията обаче могат да надхвърлят 180 дни, особено когато има затруднения при усвояването или изплащането на публични средства. При тези случаи по-често се стига и до пълно неплащане или до необходимост кредиторите да предприемат съдебни действия за удовлетворяване на претенциите си. В транспортния сектор и търговията с горива сроковете за разплащане през тази година най-често се движат между 90 и 120 дни. При международните превози се регистрират и по-продължителни забавяния, които в отделни случаи достигат 150 дни. Търговията с хранителни стоки също остава сред рисковите дейности, като събирането на вземанията се удължава до 100–120 дни. При експортните случаи плащанията понякога се бавят с месеци, особено когато длъжниците са от региони, засегнати от активни международни конфликти. Сред длъжниците в България попадат все по-често и по-големи компании, които изпитват затруднения при погасяването на задълженията си, показва изследването. В същото време нараства броят на малките дружества, най-вече в транспортния сектор и услугите, които посочват преустановена фирмена дейност като причина за неплащане. Все по-често погасяването на задължения се поставя в зависимост от бъдещо събитие - актуване на обект, изпълнение от трета страна, освобождаване на запор или особен залог, предоговаряне или получаване на кредит. В подобни случаи плащането може да се отложи дори с 12 до 18 месеца. Тенденцията в България се развива на фона на продължаващо удължаване на сроковете за разплащанията и растящо напрежение върху ликвидността на компаниите и в световен мащаб, обясняват от застрахователната компания. Цикълът на преобразуване на паричните средства в световен мащаб - времето, необходимо на бизнеса да превърне вложените в дейността средства в парични постъпления, не спира да расте. Така през 2025 г. той достига до рекордните 67 дни, което е с почти три дни над средното за последното десетилетие и с приблизително четири дни повече спрямо периода преди 2020 година.

Една от най-ясните характеристики на българския IT пазар е преобладаването на компании с българска собственост. От всички анализирани организации 58.4% са български (1021). Чуждестранните компании също заемат значителна част от пазара – 40.5% (708), което свидетелства, че страната ни продължава да бъде привлекателна локация за международни технологични играчи. Смесената собственост е сравнително ограничен модел – едва 0.5% от компаниите (8) попадат в тази категория. Изводът е, че чуждестранното участие продължава да играе важна роля за развитието на IT пазара у нас, но секторът вече разполага и със силен местен бизнес, създаден от български предприемачи. Географското разпределение на технологичните компании продължава да показва силна концентрация в столицата. София е дом на 75.76% от всички компании (1325), което я превръща в основния двигател на българската IT индустрия. Варна е вторият най-голям технологичен център с 11.84% от компаниите (207), следвана плътно от Пловдив с 11.49% (201). Двата града вече формират устойчиви технологични общности и се превръщат във важни алтернативи за развитие на бизнеса. След тях се нареждат Бургас с 4.29% (75) и Русе с 2.23% (39). По-малки, но активни технологични среди се наблюдават във Велико Търново (1.89%), Стара Загора (1.32%) и Плевен (0.91%). По отношение на размера, най-голямата група е тази на микро компаниите – 39.5% (690 организации). Следват малките компании, които представляват 28% от пазара (490). Така общо микро и малките предприятия формират над две трети от всички технологични организации – 67.5% (1180). Средните компании представляват 13% от всички организации (228), докато големите технологични работодатели са 12,5% (218). Разпределението според бизнес модела показва, че продуктовите компании са най-голямата група в българската IT екосистема. Повече от половината организации – 54.8% (958 компании) – разработват собствени софтуерни решения, платформи или технологични продукти. Service компаниите, които разработват решения за външни клиенти, също заемат важна позиция с дял от 16.5% (288). Други 8.2% от компаниите (144) комбинират двата модела, а 20.5% (359) попадат в категорията за консултиране, внедряване и други технологични услуги.

Шест години след като придоби старите сгради и по-голямата част от терена на бившия завод "Електроника", френската Bernard Investments вече консолидира целия имот. В началото на 2026 г. "Белгравия инвестмънтс" - българското дружество на компанията, купи и двете офис сгради BSR1 и BSR2 в съседство. Това са последните активи на "БСР София" в пределите на някогашния индустриален комплекс. Със сделката продавачът окончателно се оттегля от неслучилото се инвестиционно начинание отпреди 17 години за комплекс BSR Sofia One, който трябваше да бъде един от големите с офиси и жилища в столицата. От него бяха построени единствено двете сгради, които са обект на продажба сега. Сделката за тях е за 38.69 млн. евро по информация от Имотния регистър. Купувачът ще поеме и част от задълженията на продавача към "Уникредит Булбанк". "Белгравия инвестмънтс" е придобила двете административни офис сгради в края на януари 2026 г. заедно с прилежащия им терен над 9 дка на ул. "Никола Тесла" 3 в район "Слатина". Общата отдаваема площ на офисите в двете сгради е близо 30 хил. кв.м, а действащите наемни договори покриват 22.4 хил. кв.м от тях. По-слаба е заетостта в сградата BSR1, която е построена през 2012 г. и е с площ 13 хил. кв.м. Според последния финансов отчет на продавача (2024 г.) там офис частта е отдадена под наем на 55%. BSR2 влиза в експлоатация през 2017 г. и е със 17 хил. кв.м площи. Тогава е отдадена 94%, а към момента - изцяло. По информация от дружеството купувач и двете сгради са с клас А енергийна ефективност. BSR2 вече има BREEAM сертификат за устойчиво строителство. BSR1 е в процес на сертификация. Материалният интерес по сделката е точно 38 687 500 евро. "Белгравия инвестмънтс" замества "БСР София" по задължение към "Уникредит Булбанк" в размер на почти 16.5 млн. евро. На 3 април е вписано и подновяване на договорната ипотека, като ипотекарни длъжници са посочени и двете дружества, а материалният интерес е почти 4.2 млн. евро. Сделката е от началото на годината, като през август 2025 г. между двете компании е сключен предварителен договор за покупко-продажба на движимо и недвижимо имущество. През декември същата година "Белгравия инвестмънтс" уведомява Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) за намерението си "да осъществи концентрация чрез придобиване на контрол върху активите". Това се налага, тъй като оборотите на двете компании общо надхвърлят 25 млн. лева. Едноличен собственик на "Белгравия инвестмънтс" е френската Bernard Investments, основана от Никола Рене Колонна-Валевски - основател и мениджър на Alken Fund, един от големите европейски фондове за дялови инвестиции. От създаването му българското дружество се управлява от Виктор Сергиев. Компанията влиза на българския пазар през 2011 г., когато придоби офис сградата Iztok Tower на бул. "Г. М. Димитров". През следващите години постепенно разширява портфолиото си с Europark, Tetrix, Rubix и GrafiX Business Center, като покупките са през различни компании. През 2020 г. купува сградите и терена на бившия завод "Електроника" (офис сграда Belgravia). В началото на 2026 г. придоби сградите BSR 1 и BSR 2. През март тази година завърши офис Oxia на локалното платно на бул. "Цариградско шосе" - малка бутикова сграда с РЗП 3453 кв.м и сертифицирана по LEED Platinum. Сeга в портфолиото на "Белгравия инвестмънтс" вече има около 120 хил. кв.м отдаваема офис площ. Нетните приходи за 2024 г. само на "Белгравия" отчитат 11% ръст спрямо 2023 г. до над 2 млн. лв., а печалбата се е увеличила с 19% (или 162 хил. лв.) до малко над 1 млн. лв. Във всичките сгради без GrafiХ и Belgravia (бившият завод "Електроника") има и обслужвани офиси, обединени под бранда WorkHub. В BSR 1 и BSR 2 също не се предвижда да се предлагат гъвкави офис площи от собственика на сградата.

"Калцит", едно от най-старите предприятия в химическата ни промишленост на България, ще произвежда "гориво на бъдещето" - зелен водород. Асеновградският завод за карбамид, вар и варови разтвори, който е отворен в далечната 1952 г., ще инвестира в зелено производство - инсталация за електролиза за добиване на водород и кислород. За електролизата ще бъде използван ток от съществуващата фотоволтаична централа. Отделно ще бъде изградена и станция за зареждане на автомобили, задвижвани с водород. Максималната годишна производителност на новата мощност ще е 387 630 кг водород, което се равнява на 12 920 МВтч топлинна енергия. Зеленият водород се добива чрез процес, наречен електролиза на водата. Използва се устройство, наречено електролизатор, през което преминава постоянен електрически ток. Токът разгражда водните молекули - Н2О, на съставните им газове - водород (H) и кислород (O). За да бъде водородът "зелен", електричеството, захранващо електролизатора, трябва да е получено от 100% възобновяеми източници като слънце и вятър. "Калцит" АД произвежда калциев карбид, калциев карбонат преципитат, негасена, хидратна и фино очистена гасена вар, варови разтвори, метални опаковки. След приватизацията предприятието инвестира в нови продукти като бутилиран технически газ ацетилен и фино смляна негасена вар.

Загубата на "Топлофикация - София" достига нови рекорди. За 2025 г. общинското дружество е на минус 426 млн. лв., което е около три пъти по-лош резултат в сравнение с предходната 2024 г., когато загубата е била 143 млн. лева. Най-голямата досега загуба бе отчетена от дружеството през 2022 г., когато то приключи годината на минус 352 млн. лева. Сега обаче ситуацията е още по-критична, което налага спешни действия за оздравяване на компанията. Нетните приходи от продажби за 2025 г. намаляват спрямо предходната година с 11% (по оценки до около 770 млн. лв.), а общите разходи от оперативната дейност през 2025 г. нарастват с 16%. Приходите от продажба от топлинна енергия намаляват незначително през отчетната година спрямо 2024 г., докато тези от продажби на електрическа енергия се топят с почти една четвърт (24%). При разходите от оперативната дейност най-съществено е увеличението на перото за "други разходи" с 34%, следвани от разходите за материали с 11 на сто. На фона на сериозната загуба за компанията, тя отчита увеличение с 9% при разходите за персонал. Прогнозната им стойност за 2025 г. е около 136 млн. лв. Средносписъчният брой на наетите по трудов договор хора е около 2200, като в сумата за тях влизат не само заплатите, но и социалните плащания, както и договореното със синдикатите "автоматично" увеличение на възнагражденията, което отразява ръста на минималната работна заплата. Индексацията се отразява в заплатите от всеки 1 юли, като за т.г. тя е 12.6% - през януари минималната работна заплата бе повишена с този процент до 620.20 евро.

Швейцарската компания за строителни материали „Холсим“ (Holcim) подписа споразумение с китайската „Хуасин Билдинг Матириълс“ (Huaxin Building Materials) за продажбата на бизнеса си във Филипините. Сделката предвижда първоначално „Холсим“ да продаде мажоритарен дял от 67.623 на сто за 527 млн. долара (459 млн. евро). След приключването на тази част от сделката компанията планира да продаде и оставащия си дял от около 31 на сто в рамките на период между три и пет години. За него е договорена минимална продажна цена от 280 млн. долара. Според „Холсим“ тези условия определят обща минимална оценка на филипинското подразделение от 807 млн. долара. Швейцарската компания ще може да получи и допълнителни средства, ако през посочения период стойността на бизнеса се повиши. Сделката подлежи на обичайните административни и регулаторни одобрения. Очаква се продажбата на мажоритарния дял да бъде приключена през първата половина на 2027 година. В България Holcim оперира чрез дъщерното си дружество "Холсим България" АД Основните активи на компанията са в три направления: производство на цимент, добив на инертни материали и производство на бетон. Тя разполага с циментов завод във врачанското село Бели извор, седем предприятия за инертни материали - 5 баластриери (София, Пловдив и Пазарджик) и 2 кариери за трошен камък (в София и Пловдив), както и с четири бетонови центъра в София и в Пловдив. Компанията Джиосайкъл България ЕООД, която е 100% собственост на "Холсим България" АД, пък се занимава със събиране, транспортиране и предварителна обработка на отпадъци от бита и промишлеността, които се оползотворяват като алтернативно гориво за производството на цимент.

Едно от знаковите предприятия за индустрията на Северна България - "Свилоза" в Свищов, е все по-вероятно окончателно да остане в историята. Целулозният завод не работи вече година, като дължи огромни суми на доставчици и служители, повечето от които вече са напуснали. "Свилоза" е с 55-годишна история - заводът е построен през 1971 г., като в най-силните му години работещите са били 3600. Предприятието е приватизирано през 2000 г., като през следващите години беше направена реконструкция, а също така и поне до 2022 г. се обсъждаха проекти за нови мощности. През 2024 г. приходите са над 130 млн. лева, а печалбата - 4,2 милиона лева. Кризата започна през лятото на миналата година, когато производството беше прекратено заради висока цена на дървесината и липса на пазар за готовата продукция. В Окръжния съд във Велико Търново за октомври е насрочено заседание по дело за несъстоятелност на компанията, притежаваща завода - "Свилоцел" ЕАД. Страни по него са ОББ, Главна инспекция по труда, "УниКредит Булбанк" и доставчика на дървесина "Брадърс Лес" ООД, Ако в началото на кризата в "Свилоза" работещите са били около 470, според данните за април са останали 63. При евентуален фалит и окончателно прекратяване на дейността България ще остане без големи собствени производствени мощности за целулоза. През февруари миналата година заводът на "Монди Стамболийски" беше затворен, като стотици работници останаха без работа. Предприятието пострада от голям пожар, като аварията се случи и на фона на неблагоприятни икономически условия, които обезсмислиха възстановяването от гледна точка на чуждестранния собственик.

Комисията за финансов надзор издаде лиценз на altcoins.bg, с което тя стана първата българска борса с такъв. Платформата altcoins.bg има регистрирани над 50 000 клиенти, а най-предпочитаният актив продължава да бъде Bitcoin. Разрешително по европейския регламент MiCA получи и "Диджитал асист", която стои зад "Криптомат" - устройства в търговски центрове, през които може да се закупи и продаде криптовалута. На 1 юли изтече преходният период в ЕС, след който нелицензираните криптокомпании вече нямат право да предлагат услуги. Дотогава КФН беше лицензирала едва две български дружества, като с новите стават четири. От решенията на КФН през юли се разбира, че лицензи са отказани на "Фючър брийз", "Нову тех" (Novudi), "Пейсоло" и "Бонеккс". Допълнителна информация е изисквана от "БлокДев", "Арчуей финанс" и "ФФ фиджитал". По линия на европейския паспорт с лицензи от други регулатори на ЕС у нас могат да предлагат криптоуслуги и над 100 чуждестранни компании.

Производството в заводите в еврозоната се е увеличило с най-бързия си темп от близо четири години и половина през юли, но ръстът до голяма степен се дължи на изчистване на натрупани поръчки, а не на засилване на търсенето, предава Ройтерс. Индексът на мениджърите по поръчките (PMI) на S&P Global за производствената активност в еврозоната се е повишил до 51,9 пункта през юли спрямо отчетените 51,4 пункта през юни. Това е най-високото му ниво от април насам, но остава малко под предварителната оценка от 52 пункта. Новите поръчки са се увеличили незначително през юли, което подсказва, че заводите работят усилено основно заради стари поръчки. Износните поръчки отново са намалели, като спадовете във Франция, Испания, Италия и Австрия са надхвърлили подобренията в други страни. На този фон компаниите са приключили натрупаните незавършени поръчки с най-бързия темп от януари насам. Заетостта в производствения сектор отново е намаляла през юли, удължавайки периода на съкращения, тъй като компаниите стават все по-предпазливи заради опасенията от забавяне на активността. Що се отнася до цените, инфлацията при производствените разходи се е забавила до най-ниското си ниво от пет месеца през юли, а цените на изхода от фабриките са се повишили с най-слабия темп от март насам. Натискът върху веригите за доставки, свързан с продължаващия конфликт в Близкия изток, е останал висок, но все пак най-слабия от пет месеца. Доверието на бизнеса леко се е повишило до най-високото си ниво от февруари, макар и оставайки под дългосрочната си средна стойност, което отразява все още предпазливите нагласи сред производителите на стоки в еврозоната.

Ерата на хиперглобализацията постепенно отстъпва място на нова икономическа реалност. Вместо единна световна търговска система днес се оформя мозайка от регионални и политически обвързани търговски блокове, в които националната сигурност, геополитическите съюзи и устойчивостта на веригите за доставки все по-често определят икономическите решения. Пандемията, войната в Украйна, кризите в Червено море, конфликтът в Близкия изток и нарастващите търговски войни показаха колко уязвими могат да бъдат глобалните вериги за доставки. В отговор държавите започнаха да използват търговията като инструмент на външната политика чрез експортен контрол, индустриални субсидии и защитни мита в стратегически сектори като полупроводниците, батериите и критичните суровини. Паралелно с това се наложи концепцията за friend-shoring – преместване на производства към държави съюзници. Компаниите все по-често приемат по-високи производствени разходи в замяна на по-голяма предвидимост и защита от геополитически рискове. Така доверието постепенно се превръща в новата валута на международната търговия. Тази тенденция беше допълнително ускорена от политиката на президента Доналд Тръмп. Новите американски тарифни инициативи срещу десетки търговски партньори, включително съюзници като ЕС, Канада, Япония и Великобритания, показват, че Вашингтон е готов да постави икономическата сигурност над традиционните принципи на свободната търговия. В резултат световната икономика все повече се организира около няколко големи центъра на влияние.
Северна Америка: от зона за свободна търговия към икономическа крепост
Споразумението между САЩ, Канада и Мексико (USMCA) постепенно се превръща от класическа зона за свободна търговия в механизъм за защита на северноамериканското производство. Въпреки това постоянните търговски заплахи от Вашингтон създават напрежение между партньорите и подтикват Канада и Мексико към по-тясна двустранна координация и търсене на нови пазари.
Европа: защита и диверсификация
За Европейския съюз фрагментацията на световната търговия носи особени рискове заради силната зависимост на европейските икономики от износа. Анализи показват, че евентуален срив на глобалната търговска система би засегнал ЕС значително по-силно от САЩ. Затова Брюксел следва двойна стратегия. От една страна, се стреми да ограничи напрежението със САЩ чрез нови търговски договорености. От друга – активно разширява мрежата си от партньорства чрез споразумения с държави от Латинска Америка и Индо-Тихоокеанския регион, за да намали зависимостта си от големите геополитически сили.
БРИКС+: алтернатива на западния модел
Разширяването на БРИКС с държави като Египет, Иран, ОАЕ, Етиопия и Индонезия превръща групата в сериозна икономическа и политическа платформа. Основната цел е изграждането на алтернативни механизми за разплащане, финансиране и търговия, които да намалят зависимостта от долара и западните финансови институции.
Азия: най-големият търговски блок в света
Регионалното всеобхватно икономическо партньорство (RCEP), което обединява Китай, Япония, Южна Корея и държавите от АСЕАН, вече е най-голямото търговско споразумение в света. Благодарение на общите правила за произход компаниите могат по-лесно да разпределят производството си в рамките на региона, което допълнително засилва икономическата интеграция на Азия.
Близкият изток като нов посредник
Саудитска Арабия, ОАЕ и останалите държави от Съвета за сътрудничество в Персийския залив се стремят да се позиционират като мост между конкуриращите се икономически лагери. Чрез мащабни инфраструктурни инвестиции, модерна логистика и специални икономически зони регионът се превръща в ключов център за глобалната търговия.
Африка залага на вътрешния пазар
Африканската континентална зона за свободна търговия (AfCFTA) е един от най-амбициозните интеграционни проекти в света. Целта е да се премахнат митата за повечето стоки в рамките на континента и да се стимулира местното производство, така че африканските икономики да намалят зависимостта си от външни пазари и суровинен износ.
Светът навлиза в нова търговска епоха
Фрагментацията на глобалната търговия не е временно явление, а дълбока структурна промяна. Тарифната политика на администрацията на Тръмп може да ускорява процеса, но не е негов първоизточник. Истинският двигател са нарастващите геополитически рискове и стремежът на държавите и компаниите към по-голяма икономическа сигурност. Големият въпрос е дали новите търговски блокове ще се превърнат в затворени икономически крепости, или ще успеят да съхранят достатъчно връзки помежду си, за да запазят световната търговия отворена и функционираща в един все по-многополюсен свят.

Япония и САЩ са провели координирани действия по изкупуване на японски йени в опит да подкрепят валутата на страната и са готови да предприемат допълнителни такива, съобщи финансовото министерство на азиатската страна. Интервенцията е първа от 2011 г. и е опит да се спре сривът в цената на японската валута до най-ниските ѝ стойности от 40 години. Цели се също и да се избегне допълнителен възходящ натиск върху вече поскъпващите американски ДЦК според анализатори, интервюирани от Reuters. В неделя американският президент Доналд Тръмп съобщи, че подкрепата на САЩ за японската валута е знак на приятелските отношения между страните и цели да помогне на световната икономика. Важно е да се отбележи също обаче, че по-слаба йена би направила японския внос в САЩ по-евтин, отслабвайки ефекта на митата, наложени от администрацията на Тръмп.