Общият брой на заетите през първото тримесечие на 2025 г. в България е 2 910 900, от които 1 546 100 мъже и 1 364 800 жени. Относителният дял на заетите хора от населението на възраст 15 и повече навършени години е 52,8 на сто, като при мъжете този дял е 59,1 на сто, а при жените - 47,2 на сто. Във възрастовата група 15-64 г. коефициентът на заетост е 70,4 процента. През същия период на миналата година заетите са били 2 907 300 - 1 547 100 мъже и 1 360 200 жени. Тогава в сравнение с първото тримесечие на 2023 г. броят на заетите е намалял с 0,7 на сто, което се е дължало изцяло на намаление при жените. Относителният дял на заетите от населението на възраст 15 и повече навършени години е бил аналогичен на този през първото тримесечие на тази година с изключение на показателя при жените, за който процентните стойности са били - 47 на сто. В сектора на услугите през първото тримесечие на тази година работят 1 992 900 души, или 68,5 на сто от заетите, в индустрията - 780 100 (26,8 на сто), а в селското, горското и рибното стопанство - 137 900 (4,7 на сто). През същото тримесечие на 2024 г. разпределението е било същото, но с различен дял - съответно: 1 912 600 или 65,8 на сто, 850 500 - 29,3 на сто и 144 200 (5 на сто). Безработните през първото тримесечие на 2025 г. са 116 700, от които 63 000 (53,9 на сто) са мъже и 53 700 (46,1 на сто) - жени. Коефициентът на безработица е 3,9 на сто, съответно 3,9 на сто при мъжете и 3,8 на сто при жените. През първото тримесечие на 2024 г. безработните са били 152 500, от които 53,2 на сто са били мъже, а 46,8 на сто - жени, а коефициентът на безработица е бил 5 на сто и е бил един и същ при мъжете и жените.

По данните на БНБ, към края на март са се увеличили с 95 инвестиционните фондове в България през последните 12 месеца. Почти всички обаче са чуждестранни взаимни фондове - общо 90, с което броят им нараства до 1495, докато местните са 160 - с 5 повече от преди година. Общо активите се увеличават с над 1.9 млрд. лева до над 12 млрд. лева, като най-голям е ръстът при чуждестранните инвестиционни схеми - с близо 1.4 млрд. лева, докато при българските ръстът е с около 600 млн. лева за последната година. Това разрастване се дължи най-вече впечатляващото представяне на борсите, но и на новите вложители - индивидуални и институционални инвеститори. Българските фондове предпочитат да инвестират в ЕС. Близо половината от активите им са в местни акции, докато над 40% са в Европейския съюз, а едва 1.7% - в САЩ. Ръстът на S&P за последните 12 месеца е 12% - значително по-малко от водещите европейски индекси. Фондовете, инвестиращи в акции, отговарят за близо две трети от активите, докато облигации - за около една четвърт. За последната година активите на инвестиционните схеми в акции на българските фондове нарастват с близо 400 млн. лева. Основен инвеститор продължават да бъдат застрахователните компании и пенсионните фондове, които държат повече от половината активи - над 6.3 млрд. (1 млрд. в български фондове и 5.3 млрд. в чуждестранни). Инвестициите на домакинствата са едва 3 млрд. лева (близо 50 на 50 в местни и чуждестранни), които, въпреки че бележат ръст над 700 млн. лева спрямо март 2024 г., все още са изключително малко в сравнение с депозитите от над 90.8 млрд. лева в банките към края на март. Сред проблемите продължават да бъдат високите такси на фондовете, които отблъскват потенциалните инвеститори, но и ниската инвестиционна култура на българите, която насочва парите им към депозити и имоти.

Започва изграждането на Националния STEM център в София Тех Парк с инвестиция от над 37 млн. лева по ПВУ, като в центъра ще се подготвят учители, ученици, студенти, университетски преподаватели, както и олимпийските ни отбори. В новия център в София Тех Парк ще бъдат създадени модерни лаборатории в пет основни направления – природни науки, математика и информатика, роботика и кибер-физични системи, зелени технологии и устойчиво развитие, дизайн и 3D прототипиране. В тях учениците ще имат възможност да правят опити и да повишат интереса си в инженерните науки, изкуствения интелект, роботиката и информационните технологии. Освен зали за обучения, в новото пространство ще бъдат обособени и зони за дигитално и аудио-визуално изкуство, за учебни работилници, зелена класна стая и други. Очаква се сградата в София да бъде готова до средата на 2026 г. Ще бъдат създадени и изнесени бази за обучения в три държавни университета – Югозападен университет „Неофит Рилски“, Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“. В тях ще бъдат създадени по две STEM лаборатории и по една зала за обучения, в които учителите и ученици на регионално ниво да повишават знанията и уменията си.

На 5-ти юни от 15:00 ч, Balkan Services ще проведе безплатен уебинар на тема „Автоматизация на финансовите отчети: повишаване на точността и подобряване на контрола“. По време на събитието ще научите как с помощта на специализираното решение Lucanet Disclosure Management можете да автоматизирате процеса по изготвяне, валидация и форматиране на финансови и мениджмънт отчети. Ще видите практически демонстрации и ще получите ценни насоки за подобряване на прозрачността, проследимостта и контрола в отчетността. Уебинарът е подходящ за финансисти и професионалисти, които подготвят финансови и нефинансови отчети и търсят начини за оптимизация на процесите. Водещ на събитието ще бъде Ваня Йорданова - Managing Disclosure Management & XBRL Consultant. Участието е безплатно, но изисква предварителна регистрация.

Глобалният лидер в наземното обслужване и карго логистиката за авиокомпании Swissport International AG избра Elevate (доскоро Easy Consult) за създаването на свой Център за споделени бизнес услуги в България. Разположен в Бизнес Парк София, новосъздаденият център обслужва ключови функции и бизнес процеси на Swissport, като се фокусира върху стратегически дейности и трансформация на вече съществуващи процеси. Центърът за споделени бизнес услуги се фокусира върху извършването на дадени процеси, спрямо изискванията на звеното или региона, който обслужва, докато ролята на Центърът на експертиза (CoE) е върху това да дава добавена стойност на вече прехвърлените процеси. CoE концентрира експертиза, добри практики, иновации и стандарти в конкретна бизнес функция или технологична област. Целта му е да предоставя висококачествени, ефективни и устойчиви услуги на глобално или регионално ниво, като същевременно оптимизира разходите. След успешно реализирания проект със Swissport, Elevate вече е в процес на изграждане на втори международен партньорски хъб с друг клиент, който ще следва модела на устойчивост, ефективност и човешки подход. Elevate е компания за гъвкави и иновативни бизнес решения за управление на работни процеси и персонал с над 20 години опит и 12 офиса в 7 държави (Германия, България, САЩ, Полша, Румъния, Сърбия и Хърватия). Компанията е изградила широка глобална мрежа от партньори в различни индустрии, като информационни технологии, производство, автомобилостроене, финанси, банково и застрахователно дело, търговия, логистика, авиация и туризъм. Портфолиото от услуги включва: Изграждане на Центрове за споделени бизнес услуги и експертиза, Управлявани/Проектни услуги (Managed/Project Services), Наемане и управление на служители (Workforce Services) и Подбор на персонал (Recruitment Services). Swissport International AG е водещ световен доставчик на наземно обслужване на летища и карго логистика. Със седалище в Цюрих, Швейцария, компанията е обслужила приблизително 247 милиона пътници през 2024 г. и е посрещнала 6,2 милиона гости в своите бизнес салони. Освен това Swissport обработва около 5 милиона тона въздушен товар в 117 карго центъра по целия свят. Към края на декември 2024 г. компанията оперира на 279 летища в 45 държави на шест континента, подпомагана от отдаден екип от около 61 000 служители.

Правителството отпусна 9,5 млн. лева на "Български пощи" за осигуряване на техническа готовност във връзка с преминаването на страната от лева към евро. Средствата ще бъдат използвани за закупуване на машини за преброяване на банкноти, за проверка на тяхната автентичност, както и за друга необходима техника. Част от оборудването вече е обект на проведени обществени поръчки. С друго решение на Министерския съвет бяха отпуснати още 238 млн. лв. за изплащане на стари, силно забавени индексации към фирмите, ангажирани с ремонт и изграждане на нова железопътна инфраструктура. Сред проектите, които ще бъдат подпомогнати с новото финансиране, са ремонтът на жп линията Волуяк - Драгоман, модернизацията на участъка Елин Пелин - Костенец, включително тунелните съоръжения, както и работи по втория етап на трасето Пловдив - Бургас. Сред тях попадат и участъкът Костенец - Септември, както и реконструкцията на тягови подстанции във Варна, Русе и Разград.

Министерският съвет предлага на Народното събрание проект на решение за преобразуване на частно специализирано висше училище с наименование „Висше училище по застраховане и финанси“ в Университет по застраховане и финанси. Висшето училище отговаря на условията за преобразуване, като е изпълнило процентните изисквания за покритие с хабилитирани преподаватели на лекционните курсове. Националната агенция за оценяване и акредитация е изразила положително становище за приемане на проекта. В момента в образователната институция се обучават над 800 студенти, като част от програмите са широкообхватни, а други - по-специализирани и иновативни. Университетът приема и докторанти в редовна, задочна и самостоятелна форма на подготовка. Почти половината - 42% от тях, са чуждестранни граждани, което отново е атестация за качеството на предлаганото обучение.

Компаниите за дигитален маркетинг Digital4 и DigitalPRO обявиха стратегическо обединение, което цели да ускори развитието на дигиталната екосистема и да създаде нови възможности за бизнеси, експерти и организации в цялата страна. Лицата зад Digital4 придобиват 20% от DigitalPRO чрез новосформираното акционерно дружество РЕД ГРУП КЕПИТЪЛ. В рамките на съвместните планове се предвижда надграждане на съществуващата образователна инфраструктура, съобразено с реалните нужди на бизнеса, както и нови възможности за повишаване квалификацията на дигиталните експерти в България. Стратегическите планове включват и разширяване на брандовото портфолио чрез допълнителни курсове и програми с фокус онлайн търговия, дигитални умения и изкуствен интелект. Източник: technews.bg

Напредва изграждането на новата състезателна писта Lara в района на Самоков - проект насочен към създаването на мултифункционално съоръжение от международен клас, което да отговори на нарастващото търсене от страна на професионалисти и любители на моторните спортове. Зад проекта стои изцяло частна инвестиция, в която акционери са „Главболгарстрой“, председателят на УС на холдинга Калин Пешов и „Дивела Инвестмънтс“ ООД, представлявано от Димитър Цоцорков – председатeл на Надзорния съвет на „Асарел-Медет“. Проектът се реализира върху терен от около 350 декара и предвижда изграждането на многофункционален комплекс с разнообразна инфраструктура както за състезания, така и за обучение, зрителски събития и техническа поддръжка. Пистата ще бъде с дължина 4 км и широчина 12 м, като в ключови завои широчината достига 15 м. Пистата ще отговаря на стандартите на FIA (Международната автомобилна федерация) и FIM (Международната мотоциклетна федерация), като сертификацията ще позволи провеждането на състезания от международен ранг. Съоръжението ще бъде с възможност за над 15 различни конфигурации на трасето, благодарение на модулния подход в проектирането (layout modification). В изграждането на пистата участват утвърдени компании с богат опит и експертиза в създаването на специализирана инфраструктура за моторни спортове. Международната компания Driven International е ангажирана с проектирането и мониторинга на трасето. Фирмата е позната с работата си по редица други писти от световен ранг, сред които Mandalika Street Circuit в Индонезия, Buddh International Circuit в Индия и Silverstone Rallycross Circuit във Великобритания. Консултантският принос в проекта идва и от италианската Race Academy, която предоставя експертиза по организацията на трасето, безопасността, боксовите зони, рейс контрола и вътрешната логистика. За архитектурното проектиране на сградите и цялостното съгласуване на документацията с местната нормативна уредба отговаря едно от водещите български студиа – IPA – Architecture and More. Плановете са строителството да бъде завършено до края на 2025 г., като пистата се очаква да бъде напълно оперативна за сезон 2026 г.

Южният индустриален парк е част от по-широка визия за индустриално развитие на Бургас, заложена в плана за интегрирано развитие на града. Това е един от 11-те стратегически обекта, финансирани през 2024 г. по Плана за възстановяване и устойчивост. Реализацията му изисква инвестиция от 41.15 млн. лв. без ДДС, е посочено в обявената на 3 април обществена поръчка на „Индустриален и логистичен парк Бургас Юг - Запад“ (до ж.к."Меден рудник"). Проектът включва изграждане на довеждаща и вътрешна инфраструктура, както и модернизация на съществуващи участъци. Завършването на всички дейности е предвидено до края на 2026 г. Компанията, която ръководи проекта – „Индустриален и логистичен парк Бургас“, е със смесена собственост между Община Бургас (32%) и държавната „Национална компания индустриални зони“ (68%).

Европейската комисия обяви дългоочакваната си Стратегия за единния пазар, с която цели да премахне 10-те най-сериозни бариери пред свободното движение на стоки и услуги в ЕС- от различни национални изисквания за етикетиране до тромава бюрокрация при стартиране на нов бизнес. Създаден преди повече от 30 години, единният пазар на ЕС е двигателят на европейския растеж, като допринася с 3-4% към БВП на съюза и е създал 3.6 млн. работни места. Единният пазар на ЕС днес е 450 млн. потребители, втората по големина световна икономика, 18 трлн. евро БВП, 18% от световната икономика.  Въпреки това, бизнесът и гражданите все още се сблъскват с редица пречки - сложни правила, различни национални стандарти, тежка бюрокрация и ограничения за трансгранични услуги. Новата стратегия на комисията атакува директно тези проблеми, като се фокусира върху премахването на т.нар. ужасна десетка - най-вредните бариери, идентифицирани след мащабни консултации със заинтересованите страни.
Стратегията поставя акцент върху премахването на 10-те най-сериозни пречки, сред които: сложни процедури за създаване на бизнес, различия в признаването на професионални квалификации, фрагментирани стандарти за продукти и опаковки, ограничителни национални регулации и високи цени заради териториални ограничения в доставките. Вместо всяка страна да изисква собствени етикети и опаковки, Брюксел въвежда общи правила, така че производителите да не се налага да преправят продуктите си за всеки отделен пазар. Това ще намали нуждата от различни версии на един и същ продукт и ще спести разходи на фирмите, които досега често са се сблъсквали с необходимостта да преопаковат или дори да променят стоката си при износ в друга държава. Дигитализацията е в основата на новата стратегия. Компаниите ще могат да подават всички документи онлайн, да използват дигитален продуктов паспорт (Digital Product Passport), където ще се съхранява цялата информация за съответствие, инструкции и сертификати. Това ще ускори процедурите и ще намали бумащината, а първите паспорти ще се въведат за батерии през 2027 г., след което ще обхванат и други продукти. Стартирането на нов бизнес също ще стане по-лесно. Комисията планира пилотна програма, която ще позволи на предприемачите да регистрират фирма в рамките на 48 часа чрез единен онлайн портал. Така ще се избегне досегашната практика на дълги и скъпи процедури, различни във всяка страна. В сферата на услугите, където в момента има най-много ограничения, ще се въведат общи правила за квалификации и разрешителни. Това ще улесни фирмите, които искат да предлагат услуги в повече от една държава - например в строителството, пощенските услуги или индустриалната поддръжка. Въвежда се нова дефиниция за "малки средни капитализации" (SMCs), които ще се възползват от част от облекченията за МСП. Новият "SME ID" ще улесни онлайн потвърждаването на статут, а мрежата SME Envoy ще работи за по-лесен достъп на МСП до трансгранична търговия. Държавите членки ще трябва да назначат високопоставен представител (Sherpa), който да следи прилагането на правилата. Въвежда се и Single Market Test за нови закони, макар че според CCIA Europe това не е достатъчно за реална структурна реформа. Стратегията е отговор на исканията на Европейския съвет и докладите на Енрико Лета и Марио Драги, които настояват за по-цялостен, хоризонтален подход към единния пазар. До юни 2025 г. ЕК ще представи подробна пътна карта с конкретни срокове за изпълнение на мерките. Очаква се държавите от съюза да поемат по-голяма отговорност за прилагането на правилата, а комисията ще засили мониторинга и ще предложи допълнителни мерки за по-строго прилагане през 2026 г.

Селскостопанската индустрия в Европейския съюз (ЕС) губи 28 млрд. евро годишно поради увеличаващите се климатични рискове, като суша и наводнения, сочи ново проучване. Тези загуби, вследствие на неблагоприятни метеорологични условия, се равняват на около 6% от производството, според доклад на Европейската инвестиционна банка и Европейската комисия. Пораженията, свързани с климата, които са предимно незастраховани, биха могли да достигнат 40 млрд. евро до средата на века, се посочва в доклада. Екстремните метеорологични условия през последните години доведоха до слаби реколти и заплашиха продоволствената сигурност в период, в който европейските държави се стремят да защитят веригите за доставки срещу сътресения. Кристоф Хансен, комисар на ЕС по земеделието и храните, призовава за противодействие на климатичните рискове в сектора:     „Изменението на климата и неговите последици биха могли да ограничат достъпа на земеделските производители до финансиране, тъй като банките може да започнат да поемат по-малко рискове, отколкото днес“. Европа може да направи повече за смекчаване на загубите, в това число чрез използването на катастрофични облигации и публично-частни презастрахователни споразумения, според проучването, цитирано от Bloomberg. В него са предложени също така фонд за бързо реагиране и подобрено покритие на климатичното застраховане.

Набраният капитал за стартиращи компании в Латинска Америка е нараснал с 26% през 2024 г. спрямо 2023 г., повече отколкото в Европа, където регистрира ръст от 7%, и Югоизточна Азия, където е намалял с 34%. Очаква се финансирането за латиноамерикански стартиращи компании също да се увеличи през 2025 г. благодарение на младото население, ускорената дигитализация и все по-сложния капитал. Това се посочва в доклад на мексиканското подразделение на глобалната предприемаческа мрежа Endeavor и частната инвестиционна компания Glisco Partners, предава Ройтерс.  Въпреки това индустрията е изправена пред предизвикателства от ниското участие на местни инвестиционни фондове в инвестиции на по-късен етап и глобалната нестабилност, се казва в проучването. В доклада се отбелязва, че местните инвеститори са склонни да инвестират рано, докато чуждестранните правят това, след като компаниите са по-утвърдени и мащабируеми. Капиталовите инжекции в зрели компании, а не в чисто нови, са все по-доминиращи. Такива инвестиции съставляват 65% от целия набран капитал през 2024 г., в сравнение с 46% през 2023 г. До 2025 г. докладът идентифицира три основни тенденции, включително използването на рисков дълг и смесени кръгове, които комбинират рисков капитал и дълг, като алтернативни начини за инвестиране. Освен това се очаква годишният растеж на вторичните пазари - където инвеститорите могат да купуват и продават акции един от друг, а не директно от компанията - да нарасне с 60%, като начин инвеститорите в ранен етап да осигурят ликвидност. И накрая, се установява, че плановете за собственост на акции от служителите са все по-подходящ начин за привличане и задържане на таланти, въпреки че по-малко от 20% от латиноамериканските стартиращи компании са ги предлагали на служителите поради несигурност около финансовите последици. Фирмите за финансови технологии останаха секторът с най-голям обем инвестиции в Мексико, като стартиращите компании за технологии за недвижими имоти и софтуерните компании нарастваха с най-бързи темпове, се посочва още в доклада. Мексико и Аржентина бяха два от големите победители във възстановяването на рисковия капитал в Латинска Америка през 2024 г., установи проучването. Мексико се похвали с големи кръгове на финансиране със стартиращите компании Clip и Justo, които поддържат „солиден поток от инвестиции“, според проучването. Uala, аржентинска компания за финансови услуги, е набрала 330 милиона долара, което се равнява на 73% от целия капитал, набран в Аржентина, се казва в доклада. Източник: manager.bg

Китай е продължил да акумулира злато въпреки скока на цените до 3500 щ. долара за тройунция през април, отчитайки най-високия внос от почти година през миналия месец, нараснал с почти 73% спрямо март. Според пуликуваните на 20 май митнически данни, Пекин е внесъл през април общо 127.5 тона жълт метал – най-много от май 2024-а насам. Според пазарните играчи, един от основните фактори за ръста е решението на Народната банка на Китай да определи нови квоти за внос на някои търговски кредитни институции през миналия месец. Тази мярка е в отговор на засиления интерес на институционалните и дребните инвеститори към скъпоценната суровина в качеството й на спасително убежище при кризи заради търговската война на американския президент Доналд Тръмп. Опасенията от потенциално обезценяване на юана в резултат на митническото наддаване между Вашингтон и Пекин, тласкат все повече хора към жълтия метал, въпреки значителния скок на котировките му, в очакване възходът да продължи. „Голдман Сакс груп“ прогнозира, че цените на златото могат да достигнат 4 хиляди долара за тройунция до средата на 2026 година. През май търговското напрежение между двете най-големи световни стопанства леко се охлади след като те се съгласиха да понижат космическите митнически ставки за период от 90 дни, което доведе до поевтиняване на скъпоценния метал. Централните банки обаче продължават да го купуват, за да диверсифицират деноминираните си в щатски долари активи, оказвайки допълнителна подкрепа на златните котировки. В тандем със златото расте популярността и на платината, която също е с рекорден внос за последната година в Китай през април. Относителната стабилност на този метал увеличава привлекателността му за инвеститорите. Китайците са най-големите потребители на платина в света. Освен че се използва в бижутерията, суровината намира приложение и в производството на катализатори и на лабораторни устройства. Публикуваните на 20 май митнически данни показват, че Пекин е внесъл общо 11.5 тона платина през април.