Високата несигурност около търговската война, която американският президент Доналд Тръмп поде с почти целия свят, рязко влоши перспективите пред глобалната икономика. Повечето международни институции към момента залагат реалният ръст на БВП на българската икономика да нарасне с между 2.4% и малко над 3% тази година или приблизително колкото и през миналата, която завърши с 2.8%. С 2.5% ще се разшири българската икономика тази година и с 2.7% през 2026 г., залага Международният валутен фонд (МВФ) в новата си макроикономическа прогноза World Economic Outlook. Значително нагоре обаче са ревизирани очакванията за инфлацията в страната - до 3.7% средно за годината, в сравнение с 2.6% преди. Още от началото на 2025 г. ръстът на цените в България се ускори и се движи около 4% през последните два месеца по данни на НСИ. В последната си прогноза, публикувана през януари, БНБ също залага 2.5% ръст на икономиката тази година и 3% следващата. Предстои обаче скоро тя да бъде обновена. Но за 2026 г. БНБ очаква забавяне до 2.2%, доста под заложената по-рано стойност. Централната банка също така очаква по-висока инфлация отпреди - 3.5% към края на 2025 г. и 3.8% средно за годината. Въпреки оптимистичните прогнози годината започна със спадове в основните сектори на българската икономика. Към февруари производството в индустрията се понижава със 7.4% на годишна база, а строителството е 2.4% надолу, отбелязва в последния си икономически бюлетин ОББ. Банката залага 2.4% реален ръст на икономиката тази година и леко ускорение до 2.6% следващата, като нейната прогноза е една от най-консервативните до момента. Според "Уникредит Булбанк", перспективите пред растежа остават стабилни благодарение на силното вътрешно търсене и най-вече на частното потребление. В комбинация с очакваните по-високи инвестиции тази година ръстът на българския БВП ще се ускори до 3.1%, прогноза финансовата институция. Сходни темпове от 2.9% залага и Европейската комисия в прогнозата си от есента на миналата година, която също предстои скоро да бъде обновена. Държавният бюджет пък е планиран при очаквания на Министерството на финансите за 2.8% ръст на БВП, които според повечето институции засега изглеждат постижими.

Производството на електроенергия в България от първи януари до двадесети април тази година се увеличава с 15.14 % на годишна база до обем от 14 082 605 MWh. За сравнение през посочения период на 2024 г. производството на електроенергия е било от порядъка на 12 230 370 MWh. Потреблението на ток за посочения период от настоящата 2025 година в сравнение с предишната нараства с 9.98 % до обем от 13 317 310 MWh (преди седмица – плюс 10 %). Година по-рано през посочения период потреблението на електроенергия е било от обем от 12 109 061 MWh. Салдото (износ-внос) на електроенергия за отчитания период от 1 януари до 20 април тази година в сравнение с миналата нараства с 530.86 % до обем от 765 295 MWh. През аналогичните дни на предходната 2024 година салдото (износ-внос) на електроенергия е било в обем от 121 309 MWh. Участието на базовите централи се увеличава с 18.28 % достигайки до обем от 11 367 655 MWh (плюс 18.70 % преди седмица). Година по-рано дела на базовите централи е бил от порядъка на 9 611 002 MWh. На плюс остава е и дела на възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) в преносната и разпределителната мрежи. Участието на ВЕИ в преносната мрежа за посочения период на 2025 година се увеличава с 16.11 % до обем от 963 854 MWh (седмица по-рано – плюс 18.46 %). През посоченото време на 2024 година дела на ВЕИ в преносната мрежа е бил от порядъка на 830 119 MWh. Положителните данни през настоящата година са в резултат на по-високия дял на фотоволтаичните централи (плюс 29.52 %), въпреки намалението на вятърните мощности (минус 10.07 %) и биомасата (минус 6.04 %). Делът на ВЕИ в разпределителната мрежа нараства на годишна база със 17.45 % до 999 776 MWh (преди седмица – плюс 18.43 %). Година по-рано участието на ВЕИ в разпределителната мрежа е възлизало на 851 241 MWh. Положителните резултати през времето от настоящата 2025 г. се дължат на по-високия дял на фотоволтаичните централи (плюс 31.43 %) и биомасата (плюс 10.72 %) на фона на спада на вятърните мощности (минус 11.33 %). Продължава да намалява участието на водноелектрическите централи (ВЕЦ). За сравнение, ако през посочения период на предишната 2024 година ВЕЦ са участвали в енергийния баланс на страната с обем от 938 008 MWh, то през настоящата 2025 г. това участие се свива до 751 320 MWh. Това представлява намаление с 19.90 % (седмица по-рано или за отчетния период до 13 април – минус 18.59 %).

Пристанището в Бургас вече е конкурент на порта в румънския град Констанца, което вече се задъхва от товари. Причината - с инвестиция от близо 85 млн. евро могат да се обработват най-големите контейноровози в света. Българското пристанище има ключово географско предимство пред румънското, защото е значително по-близо до Босфора - входно-изходната точка към Черно море. В допълнение има отлични навигационни условия през цялата година, посочва операторът на порта "БМФ Порт Бургас". Мажоритарен собственик на дружеството са фирми на братята Кирил и Георги Домусчиеви. Порт Бургас е ключова точка между Централна Европа към Средна Азия, Близкия Изток и Средиземноморието. Реализацията на проекта "REBIRTH28" започна преди две години. Днес вече е готово новото дълбоководно корабно място №28 на терминал "Бургас Запад", което е с оперативна дължина 260 метра и дълбочина 15.5 метра, което го прави най-дълбоководното корабно място в България. Специализирано е в обработката на контейнери и генерални товари, като позволява прием на кораби с газене до 15 м, дължина до 290 м и капацитет до 80 000 DWT - бруто тона и 4 500 TEU (20-футови контейнера). Създадена е и нова допълнителна зона за съхранение и обработка на контейнери. В рамките на проекта е възстановена и част от съществуващата железопътна инфраструктура на терминала. Целта е увеличаване дела на жп транспорта както в пристанището, така и извън него. Цялата инвестиция в изграждането на корабното място и закупуването на механизацията и оборудването за неговото обслужване достига близо 85 млн. евро, съобщи Борис Балев, изпълнителен директор на "БМФ Порт Бургас" АД . Близо 40 млн. евро е безвъзмездното финансиране, което идва от механизма "Свързана Европа" за сектор "Транспорт" - най-големият грант, спечелен от частна компания. Това е и най-мащабният проект по изграждане на пристанищна инфраструктура в България през последните 20 години. През 2021 г. инвестиционния фонд "Три морета" придоби 49% от "БМФ Порт Бургас". "БМФ Порт Бургас" стана концесионер на терминал "Бургас Изток-2" през 2011 г. Дружеството на братя Домусчиеви пое ангажимент да управлява съоръжението за 35 години срещу инвестиции от 100.3 млн. евро за целия период на концесията. Компанията пое и изплащането на 80% от заема на държавата към Японската банка за развитие, който е 268 млн. лв. Две години по-късно -

Новопостроеният завод на "Пиерер Макском Мобилити“ ООД “ за е-велосипеди в Тракия икономическа зона, в който така и не започна производство, е продаден на немската група „Либхер“. Съвсем наблизо е първият завод „Либхер Хаусгерете Марица“ за хладилници и фризери, но ще се ползва за нуждите на „Либхер Конкрийт Техонолоджи“, който произвежда бетоновози. Заводът бе открит официално през 2022 година след инвестиция от 17 милиона евро и се намира на „Кукленско шосе“. Компанията-майка на „Либхер Конкрийт Технолоджи“ преди няколко месеца обяви, че е взела решение да премести част от производството на бетонобъркачки и миксери за бетон от германския град Бад Шусенрид в България и то точно в Пловдив. С преместването на производството в Пловдив, подразделението в Бад Шусенрид ще се преориентира предимно към бетон-помпи. Предвижда се производството да бъде прехвърлено в Пловдив на етапи, най-късно до 2028 година. В рамките на този процес в пловдивския завод на световния концерн ще бъдат създадени 250 нови работни места. „Либхер“ ще инвестира в разширяване и увеличаване на производствените капацитети и офис помещенията. Предполага се, че покупката на 200-декаровия терен в зона Марица на Тракия икономическа зона е именно с тази цел. Освен хладилници и бетоновози, немският гигант има още един завод в Пловдивско "Либхер Транспортейшън Системс" за производство на климатични и вентилационни системи в жп-транспорта. А заводът на "Пиерер Макском Мобилити“ – съвместен проект между българския производител на велосипеди „Макском“ и австрийският гигант „Пиерер“, трябваше да стартира официално миналата година. Инвестицията се изчисляваше на 120 милиона лева и щеше да открие около 1000 работни места.

Електроенергийният системен оператор" (ЕСО) отчита леко повишение на печалбата си до 265 млн. лв. за 2024 г. при 250 млн. година по-рано. С тези свои показатели компанията запазва позицията си на едно от най-богатите и стабилни държавни дружества. Общо реализираните приходи за 2024 г. са в размер на 1.38 млрд. лв., а отчетените разходи за същия период - 1 млрд. лева. Активите на ЕСО са за общо 4.4 млрд. лв. при 3.8 млрд. лв. година по-рано. Приходите на ЕСО от управление на ел. системата и от пренос през мрежата са в размер на 1.2 млрд. лв., като бележат лек спад спрямо 2023 г., когато са били 1.23 млрд. лева. В същото време при нетните приходи от управлението на мрежата се повишават до 694 млн. лв. при 623 млн. лв. през 2023 г. Тук влизат постъпленията от достъп до мрежата, администриране на пазара, свързан с ел. енергия, и др. Отчетените приходи от достъп от ВЕИ с динамично променяща се генерация - от слънчева и вятърна енергия за 2024 г. са 36 млн. лв. при 24.5 млн. лв. година по-рано. Разходите на ЕСО за външни услуги са се повишили през м.г. до 89 млн. лв. (при 73 млн. лв. година по-рано). Списъчният състав на персонала в ЕСО е 3186 души.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) санкционира две млекопреработващи предприятия заради наличие на краве мляко в овче сирене. Глобата за "Милки груп био" е 1 046 337 лв. (0.3% от оборота на предприятието за 2023 г.), а за "Димитър Маджаров 2" - 46 018 лв. (0.1% от оборота за 2023 г.). Взетите от БАБХ проби показват наличие на краве мляко - в овче сирене "Саяна" (производител "Милки Груп Био") със съдържание 63 ± 7.55% краве мляко, и в овче сирене "Димитър Маджаров" (производител "Димитър Маджаров - 2") със съдържание 7 ± 0.84% на краве мляко. Преведено за потребителите това означава, че в "Саяна" е открито 63% краве мляко (с възможно отклонение от 7.55%), а при "Маджаров" - 7% (с допуск за грешка от 0.84%), обясни представител на млечния сектор. В становище до КЗК и двете предприятия оспорват твърденията на БАБХ и на Сдружението за достъпна и качествена храна за установено наличие на краве мляко в произведено от компанията овче сирене. Посочват, че контролират качеството на входящата суровина чрез използването на бързи тестове за установяване наличието на краве мляко в овче или козе мляко и че контролът се извършва ежедневно и става дума за изолиран случай или грешка при бързите тестове, с които млякото е изследвано. Решението на КЗК подлежи на обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок.

Кристоф Де Мил официално е вписан в Търговския регистър като председател на Управителния съвет и главен изпълнителен директор на ОББ. Промяната в управлението на най-голямата банка в България е станало на 17 април 2025 г., след полученото по-рано този месец одобрение от Европейската централна банка (ЕЦБ). Де Мил бе избран за председател на Кънтри тийма на KBC Group в България и ръководител на ОББ в края на 2024 г., като смени на тази позиция Питър Рубен. Кристоф Де Мил започва кариерата си в KBC Белгия още през 1995 г. Международната му кариера стартира през 2006 г. в CSOB Чехия като изпълнителен директор „Банкиране на дребно“. Той идва в България през 2011 г. като член на кънтри тийма на KBC Group и изпълнителен директор на първата банка, собственост на белгийската група у нас – СИБАНК.

Акционерите на „Софарма трейдинг“ АД са одобрили продажбата на бизнеса на дружеството с медицинска апаратура. Купувач е „Сантис Медикъл Солюшънс“ ЕООД, а цената е малко под 1 млн. лева. Окончателната цена ще бъде определена при финалното подписване на сделката, за да отрази стойността на бизнеса към реалния момент на продажбата, но няма да е по-ниска от 993 хил. лева. Минималната цена е определена от лицензирани оценители към края на февруари 2025 г. и включва активите на звеното. Сделката обхваща машини, съоръжения и оборудване, транспортни средства, материални запаси, печалба от договорни отношения, задължения по договори за лизинг. Приходите от апаратура на „Софарма трейдинг“ за 2024 г. възлизат на почти 39,4 млн. лева при над 20,5 млн. лева за 2023 г., като делът им в общите приходи се увеличава до малко над 2% от малко над 1% година по-рано. Ръстът за една година е над 91%, показва консолидираният отчет на дружеството, публикуван на 4 март. Причината за продажбата на звеното е изтичане на договор с General Electric Healthcare - един от големите доставчици на медицинска апаратура на „Софарма трейдинг“, през 2025 г. След прекратяване на договорните взаимоотношения дружеството няма да има интерес да поддържа и развива частта от търговската си дейност, свързана с търговия на едро с апаратура за образна диагностика и ултразвукова апаратура, защото се очаква рязко намаляване на бъдещите приходи.

Съветът на директорите на „Шелли груп“ ЕД предлага по 0,13 евроцента дивидент на акция, записано е в поканата за редовното годишно общо събрание на акционерите на дружеството, което е свикано за 2 юни 2025 г. В лева предложеният дивидент на акция е 0,2543, което е същото като разпределения през 2024 г. и близко до разпределеното през 2023 г. в размер на 0,25 лв. Общата сума за дивидент е 4 603 481,41 лв., от които 3 496 337,08 лв. са от неразпределената печалба за 2023 г., а останалите - от печалбата за 2024 г. Неконсолидираната печалба за 2024 г. е 1 974 629 лв., като от тях 1 107 144 лв. ще са за дивидент. Ще бъдат гласувани промени в схемата за разпределение на акции, както и ново увеличение на капитала за издаване на мениджърски акции в размер на 52 652 акции, с което общият брой акции ще достгине 18 158 211. Компанията отчете наскоро, че продажбите на устройства Shelly се увеличават с 29% на годишна база до 51,8 млн. лв. за първото тримесечие на 2024 г. Консолидираните продажби на стоки за 2024 г. са за 207,7 млн. лв. при ръст с 42% на годишна база.

През февруари, отнесено към същия месец на 2024 г., строителните компании в Европейския съюз са повишили производството си с 0,3 на сто, докато тези в страните от еврозоната – с 0,2 на сто. Това съобщи европейската статистическа агенция Евростат. Продукцията на строителния сектор в ЕС обаче е намаляла с 0,4 на сто в ЕС, както и с 0,5 на сто в еврозоната през февруари спрямо януари. Това е първи месечен спад на строителната продукция и в двете зони от септември миналата година. През първия месец на 2025 г. строителния сектор в ЕС се разшири с 0,2 на сто, а в еврозоната – с 0,6 на сто на месечна основа. Сред страните от ЕС строителният сектор в България през февруари е бил с най-голям ръст на продукция на годишна основа – 7,4 на сто.

Глобалните продажби на пътнически автомобили и лекотоварни автомобили достигнаха 8,57 милиона единици през март 2025 г., което е със 7,6% повече от март миналата година. Това съобщава Just Auto, като се позовава на изследване на GlobalData.  Общо почти 22 милиона автомобила са продадени в световен мащаб през първото тримесечие (+6% спрямо 2024 г.). Китай остава абсолютен лидер: в страната са продадени 2,39 милиона автомобила, което е увеличение от 11,3% на годишна база. На второ място са САЩ с 1,61 милиона (+11,2%). В същото време Западна Европа показва скромно увеличение от само 0,6% (1,46 милиона автомобила), докато Източна Европа, напротив, премина в отрицателна позиция - продажбите паднаха с 12,5% до 359 000 автомобили.

В Узбекистан за цялата 2024 г. обемът на чуждестранните инвестиции се е увеличил с 60% спрямо предходната година и възлиза на около 35 млрд. долара, сочат официалните данни. Бившата съветска република е с население около 36 млн. човека, като по брутен вътрешен продукт на човек от населението се нарежда сред сравнително бедните страни в света.През 2025 г., през периода януари-март Узбекистан е усвоил 8,7 млрд. долара чуждестранни инвестиции, което е с 20% повече в сравнение със същия период на миналата година. През първата половина на годината се очаква да бъдат усвоени общо над 18 млрд. долара. Като цяло през 2025 г. се планира да бъдат привлечени 42 млрд. долара чуждестранни инвестиции и да бъдат реализирани 81 големи проекта, както и над 8000 средни и малки проекта.