През 2024 г. превозените товари от българския товарен автомобилен транспорт са с 10.4% по-малко спрямо 2023 година, съобщи Националния статистически институт. При международните превози има спад с 28.5%, а при вътрешните превози се наблюдава понижение – с 6.6 процента. Извършената работа, измерена в тонкилометри, намалява с 18.5% в сравнение с 2023 година, което се дължи на спад при международните превози (с 28.8%). При вътрешните превози е отчетено нарастване – с 5.7 процента. През миналата година износът на стоки от България за ЕС намалява с 2.1% спрямо 2023 г. и е на стойност 53.98 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция и Франция, които формират 61.8% от експорта за държавите – членки на общността. През 2024 г. износът на стоки от България за трети страни намалява с 5.1% в сравнение с 2023 г. и е на стойност 30.11 млрд. лева. Основни търговски партньори на България са Турция, Съединените американски щати, Сърбия, Република Северна Македония, Китай, Обединеното кралство и Египет, които формират 51.6% от експорта за трети страни.

От началото на годината до 10 март само за сезонна заетост са регистрирани 4202 граждани на трети държави, като това е повече от 40% от регистрираната сезонна заетост за цялата 2024 г. За шест години в България са дошли за работа над 108 000 чужденци от 65 държави. Общо по деветте режима на разрешение/регистрация през 2024 г. у нас са наети 34 720 чужденци. Най-много - 13 131, са използвали единното разрешение за пребиваване и работа, което дава 3-годишен достъп до нашия пазар на труда. На второ място по популярност е друга максимално облекчена процедура - сезонната заетост до 90 дни, като по тази линия за 2024 г. сме наели 10 403 души. Най-много са работниците от Узбекистан - 10 514 от 2019 до 2024 г., като те работят основно като сезонни работници, в строителството и в преработващата промишленост. На второ място са хората от Турция - 10 441 души, като те идват като командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средно-технически персонал, и работят предимно в строителството и като сезонни работници. Киргизката република е на трето място по брой наети у нас работници - 7138 души, основно за сезонна работа и в преработващата промишленост. На четвърто място са непалците - 4522, които идват като нискоквалифицирани работници в преработващата промишленост, селското стопанство и туризма. Индийците са 3155, като те се наемат в преработващата промишленост, транспорта и ИТ сектора. Сред водещите държави по произход на вносната работна ръка у нас е и Руската федерация - 3118 руснаци са работили у нас от 2019 г. насам, като те идват като средно-технически персонал, инженерно-технически персонал, ИТ специалисти и др. Украинците са 1923, предимно сезонни работници, инженерно-технически персонал, строителни работници. От данните се вижда и огромният ръст в наемането на чуждестранни работници от държави извън ЕС. През 2019 г. броят им е бил само 14 859 души. През 2020 г. се срива на 8284 души заради пандемията. През 2021 г. чуждите граждани на пазара на труда у нас са 10 486, а с края на пандемията започва и по-сериозно увеличение, като през 2022 г. работниците от трети държави са 15 072, през 2023 г. скачат на 24 945, за да стигнат 34 720 души за миналата година.

Агенция "Пътна инфраструктура" обяви обществена поръчка за избор на изпълнител за изготвяне на технически проект и строителство на третия участък от АМ "Русе - Велико Търново" между Бяла и Велико Търново. Общата дължина на отсечката е близо 60 км. Трасето е разделено на три подучастъка и съответно поръчката е в три обособени позиции. Първият подучастък е с дължина 23,8 км, който е от пътния възел при пресичането на път I-3 Гара Бяла - Плевен (при 76-и км) до пресичането с АМ "Хемус". Вторият подучастък е с приблизителна дължина 20 км. Започва от пресичането с АМ "Хемус" и достига до пресичането с път I-4 Велико Търново - София. Третият подучастък е с дължина 16,2 км. Той е от пресичането с път I-4 Велико Търново - София до път II-55 Дебелец - Нова Загора. Прогнозната стойност на поръчката е 2,967 млрд. лв. без ДДС, а предвиденият срок за изпълнение е 1770 календарни дни. Проектното трасе на АМ "Русе - Велико Търново" е общо 133 км и е разделено на три участъка: Русе - Бяла, обход на град Бяла и Бяла - Велико Търново. За първите два участъка - от Русе до Бяла и обход на гр. Бяла договорите за проектирането и строителството, както и за строителния надзор са сключени и в момента изпълнителите работят по техническите проекти, а в един участък от обхода на Бяла се извършват строителни дейности.

Поредна промяна по върховете на държавните енергийни дружества - този път рокадата е в ръководството на "Мини Марица-изток". От него си тръгва Стелиан Коев, който е бил освободен като член на съвета на директорите, но без да е със снета отговорност. Коев е дългогодишен финансов директор на мините, които са силно зависими от работата на въглищните централи и в частност - ТЕЦ "Марица-изток 2". На негово място, до провеждането на нова конкурсна процедура е избран Тихомир Тенев. Това е станало с решение на принципала на дружеството - Българския енергиен холдинг, от края на февруари. Основното предизвикателство пред мините остава дългосрочната им перспектива на развитие предвид поетапната раздяла на енергетиката с въглищата. Компанията е пряко зависима от работата на въглищните централи, за които осигурява гориво. Към полугодието на 2024 г. "Мини Марица-изток" отчита загуба от 75.9 млн. лв. при загуба от 51.4 млн. лв. за същия период на предходната 2023 година. Ситуацията към края на годината се очаква да бъде още по-сериозна.

Броят на пътниците, които са били обслужени на летищата във Варна и Бургас, е намалял през миналата година. Това сочат данни от финансов отчет за 2024 г.на германския летищен оператор "Фрапорт" (Fraport). Компанията е мажоритарен собственик на дружеството "Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт" АД, което е оператор на двете аерогари, се посочва на неговия сайт. През летищата във Варна и Бургас са преминали общо около 3,4 милиона пътници. Това представлява спад от 8,7 на сто спрямо 2023 г., сочи финансовият отчет на "Фрапорт". Сред причините за намаления пътникопоток са ограничаването на на полетния "капацитет" от страна на нискотарифна авиокомпания "Уиз еър" (Wizz Air). Друг фактор е по-малкия брой пътници от Украйна, Беларус, Русия и Израел на фона на геополитическите кризи, сочи отчетът на "Фрапорт". На този фон приходите на цялата група "Фрапорт" през миналата година са се увеличили с около 11 на сто до 4,4 млрд. евро, а оперативната й печалба е нараснала с 8 на сто до 1,3 млрд. евро. Въпреки това не се предвижда изплащането на дивиденти на акционерите в компанията заради значителните дългове, формирани от нея по време на пандемията, посочва ДПА.

Мащабна сделка в енергийната сфера в Гърция ще засегне и българския пазар, става ясно от уведомление, постъпило в Комисията за защита на конкуренцията. Става дума за намерението на HELLENiQ ENERGY Holdings S.A. да придобие едноличен контрол върху ELPEDISON B.V. Зад тези две имена стоят една от водещите енергийни групи в Югоизточна Европа, както и водещ доставчик на електроенергия и природен газ в Гърция. HELLENiQ е лидер в сектора си в своята родина, като най-познатият ѝ у нас бизнес са бензиностанциите EKO. В портфолиото ѝ влизат рафиниране и търговия с петролни продукти, производство и търговия с нефтохимически продукти, проучване на въглеводороди и производство на енергия от ВЕИ. ELPEDISON работи в Гърция като производител и доставчик на едро и дребно на електроенергия и на природен газ, като от години работи съвместно с групата около ЕКО включително по проекти за зарядни станции. У нас ELPEDISON внася природен газ, като според медийни публикации компанията работи с пратки от втечнен газ. Съгласно уведомлението не се очаква операцията да окаже въздействие върху продуктово-географски пазари в България. Българският антимонополен орган трябва да се произнесе след цялостна оценка на нотифицираната сделка.

МЕТРО България отчита най-силната финансова година в историята си, реализирайки оборот от над 1.2 млрд. лв. и реален ръст от 10% (без инфлация) за периода 1 октомври 2023 - 30 септември 2024 г. Бизнес клиентите формират над 60% от общите продажби. Вече са обновени 6 магазина, като до края на 2025 г. всички 11 обекта ще преминат пълна трансформация. Продуктите под собствените марки на МЕТРО преминават 7-степенен контрол на качеството, а компанията е единственият търговец на едро в България, сертифициран по IFS Wholesale стандарт. С рекорден финансов ръст, модернизация на магазините и иновативни търговски решения, МЕТРО България затвърждава позицията си като водещ партньор за бизнеса и домакинствата.

Българската фирма „ЦБА – Добрич“ ООД планира да изгради търговски комплекс в Балчик, става ясно от инвестиционно намерение, входирано в РИОСВ – Варна. Плановете на компанията са да изгради търговски комплекс, включващ общо четири блока с магазини. Новите сгради ще бъдат с обща площ 5 627,72 кв. м. Освен това се предвижда и изграждането на 111 паркоместа, от тях четири ще бъдат за хора със специални потребности, а други четири ще са станции за бързо зареждане. Бъдещите сгради ще бъдат сглобяеми от стоманено бетонни елементи. „ЦБА – Добрич“ ООД е основана през 2004 г. Седалището на компанията се намира в гр. Добрич, а началният внесен капитал е в размер на 5 000 лева. Оборота на фирмата за 2021 година е в размер на 27 196 000 лв.

Държавите от Европейския съюз са формирали търговски дефицит в размер на 5,4 млрд. евро при търговията си със стоки с трети страни през януари 2025 г. спрямо година по-рано. През януари 2024 г. ЕС е формирал излишък в размер на 6,7 млрд. евро при търговията със стоки с останалия свят. Това сочат данните на европейската статистическа агенция Евростат. Износът на стоки от държавите от Евросъюза за трети страни през януари 2025 г. е достигнал 208,7 млрд. евро, което представлява увеличение с 4,4 на сто в сравнение със същия месец на 2024 г. (199,8 млрд. евро). Вносът на стоки в ЕС обаче нараства с 10,9 на сто до 214,1 млрд. евро при 193,1 млрд. евро през януари 2024 година. През декември 2024 г. Европейският съюз е формирал излишък при търговията си с трети страни в размер на 15,9 млрд. евро. Дефицитът в размер на 5,4 млрд. евро, отчетен през януари 2025 г., се дължи предимно на намаления излишък при търговията с машини и превозни средства. Той пада от 19,1 млрд. евро през декември 2024 г., на 9 млрд. евро.  По-значим фактор за формирането на търговския дефицит са резултатите от търговията с продукти от категорията "други промишлени стоки". При нея търговският излишък в размер на 1,7 млрд. евро, постигнат през декември 2024 г., се променя към дефицит в размер на 7,8 млрд. евро през януари 2025 година. През цялата 2024 г. търговският излишък на Европейския съюз нараства до 147 млрд. евро при 34,4 млрд. евро през 2023 г., сочат още данните на Евростат. 

Министерството на ефективността на правителството (DOGE) е установило приблизително 3.2 милиона жители на САЩ на възраст над 120 години. В базите данни на социалноосигурителната администрация те са се водели като живи хора и са получавали помощи. Това съобщи в социалните мрежи агенцията, оглавявана от милиардера Илон Мъск. „През последните две седмици Администрацията за социално осигуряване извърши основно почистване на своите бази данни. Около 3.2 милиона притежатели на акаунти, всички на възраст над 120 години, вече са маркирани като починали. Има още много работа за вършене“, се казва в изявлението. През февруари шефът на ведомството Илон Мъск обърна внимание на възрастта на американците, получаващи социални помощи. Според публикуваната от него графика в САЩ има повече от 4 милиона граждани на възраст над 100 години. Мъск нарече американската система за социално осигуряване най-голямата измама в историята. През януари тази година президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа указ за създаване на Министерството на правителствената ефективност. Той не е част от Белия дом, но извънщатните му сътрудници работят с правителството за прокарване на широкомащабни реформи. Работата на Мъск е да се бори с бюрокрацията.

Китай обяви план за съживяване на вътрешното потребление, докато правителството и президентът Си Цзинпин се бори да възстанови слабото доверие и да противодейства на дефлационния натиск във втората по големина икономика в света. Според държавната информационна агенция "Синхуа" правителството "активно ще насърчава потреблението" и ще "разширява вътрешното търсене във всички посоки", като повтаря призива на Си от края на миналата година за пренасочване на политиките към подкрепа на търсенето след продължителен фокус върху индустрията. Планът на Държавния съвет (китайския кабинет) ще се съсредоточи върху повишаване на доходите, стабилизиране на пазарите на недвижими имоти и акции, както и върху подобряване на здравните и пенсионните услуги, макар че подробности за планираните фискални разходи все още не са оповестен, съобщава Financial Times. Вътрешното потребление в Китай остава слабо повече от две години след края на блокадите заради Covid-19, тъй като домакинствата са предпазливи в разходите си. Потребителските цени влязоха в дефлация през февруари, макар че резултатът беше повлиян от празниците за Лунната нова година. Забавянето в огромния китайски имотен сектор, което продължава четвърта година, частично се дължи на правителствена политика за намаляване на задлъжнялостта и засили призивите на икономистите за стимулиране на вътрешното търсене. По данни от  Националното статистическо бюро, продажбите на дребно са се увеличили с 4% през януари и февруари на годишна база, което надхвърля ръста от 3.7% през декември и съответства на прогнозите на анализаторите, анкетирани от Reuters. Новият план за потребление включва обещание за увеличаване на минималната работна заплата, засилване на подкрепата за образованието и създаване на система за субсидиране на грижите за децата - особено актуален въпрос, тъй като населението на Китай намалява три последователни години. Индустриалното производство е нараснало с 5.9% на годишна база през първите два месеца на 2025 г. - забавяне спрямо ръста от 6.2% през декември, но все пак над очакванията на анализаторите за 5.3%. Новият пакет ще насърчава и т.нар. входящо потребление. В опит да съживи чуждестранния туризъм след пандемията, Пекин разшири безвизовия режим за десетки държави през изминалата година. Планът поставя акцент и върху конкретни сектори, като зимния туризъм. През последните години Китай изгради няколко закрити ски курорта, включително най-големия в света в Шанхай, който отвори през септември. Сю Чънган, старши изследовател в Центъра за икономика и институции на Китай към Станфордския университет, заяви, че ориентацията на Пекин към потреблението издава официално признание, че икономическата ситуация е "тежка". Въпреки това властите все още не успяват да предприемат ефективни мерки за стимулиране на търсенето. Сю отбелязва, че обявените политики досега не предлагат особена подкрепа за вътрешното потребление. Той подчертава, че макар правителството да признава наличието на проблем, фокусът остава предимно върху разширяване на производството вместо върху засилване на потребителското търсене.