Министерството на финансите отчита увеличение на приходите от данък печалба за първите седем месеца на годината. Фирмите са внесли в бюджета 3.734 млрд. лв., вкл. 500-те милиона лева, които банките авансово внесоха през юни за очакваната си печалба за 2025 г. Те са дължими през 2026 г., но финансовият министър Теменужка Петкова договори с банките да ги преведат доста по-рано с цел да се свие огромният дефицит, който се заформи още в средата на година. Без въпросните 500 млн. лв. авансов данък от банките, ръстът на постъпленията от корпоративни данъци остава висок - 18%. В края на юли недостигът в бюджета достигна 4.3 млрд. лв., което е почти 2% от БВП, при планирани 3% или 6.4 млрд. лв. От основния приходоизточник за бюджета - ДДС, през първите седем месеца в хазната са влезли 11.643 млрд. лв. Ръстът спрямо миналата година е 16.4% - далеч по-малко от планираното увеличение от 33%. Показателно за изоставането е, че за първите седем месеца са събрани по-малко от половината (46.8%) от планираната за годината сума. Приходите на ДДС от внос (от страни извън ЕС) намаляват спрямо миналата година - нещо, което отдавна не се бе случвало. Към края на юли са събрани 3.737 млрд. лв. от внос от трети страни, като тази сума е с 16,4 млн. лв. по-малко юли 2024 г. (0,4 % спад). По данни на НСИ спад на вноса в България от трети страни се наблюдава за май и юни. През май стойностният обем намалява с 15.6% годишно или с 3.079 млрд. лв., като най-голям спад НСИ отчита за вноса от Руската федерация - с 68%, следван от този от Египет с 63% и Обединеното кралство с 13%. През юни вносът на стоки в България от трети страни намалява с 3.1%, като отново най-голям е спадът на внос от Руската федерация - с 61% и Египет с 54%. Общо от акцизи са събрани 4.026 млрд. лв. за първите седем месеца - с 270 млн. лв. повече от миналата година. Най-голям дял в акцизите имат тютюневите изделия. Приходите от цигарените акцизи са нараснали с 10% до 2.250 млрд. лв. При алкохола има лек спад - постъпленията са за 188.7 млн. лв., което е с 3.8 млн. лв. по-малко от миналата година. Висок ръст се наблюдава при постъпленията от данъците върху доходите на физически лица. За седемте месеца са събрани 4.688 млрд. лв. или 58,8% от заложените в разчета за годината. Тези приходи растат с 18% спрямо същия период на предходната година. Разходите на бюджета са скочили със 17.7% и достигат 50.636 млрд. лв. в края на юли. Този ръст се дължи основно на големите допълнителни разходи за повишените заплати в държавната администрация, МВР, МО, образованието и на ръста на пенсиите от 1 юли. Тепърва бюджетните разходи ще растат, защото до момента е изпълнена само малка част от капиталовата програма, заложена в бюджета. От планирани 13.4 млрд. лв. заедно с общинските проекти, са усвоени само 5.275 млрд. лв.

България е на трето място сред страните-членки на Европейския съюз по ръст на минималната работна заплата за периода от юли 2015 година до юли 2025 г., сочат данните на "Евростат". Отчетеният за страната ни средногодишен темп на нарастване е 11%, като по този показател преди нас са Румъния с 13 на сто и Литва с малко над 12 процента. Въпреки това, и към 1 юли 2025 година България продължава да е с най-ниската минимална заплата в Съюза - 551 евро. Най-високата стойност е отчетена в Люксембург – 2704 евро. Към 1 юли 22 от всички 27 държави-членки на Европейския съюз имат национална минимална заплата. Петте държави без такава заплата са Дания, Италия, Австрия, Финландия и Швеция. За изминалите десет години най-ниските средногодишни темпове на растеж на най-ниските възнаграждения са отчетени във Франция – малко над 2%, и Малта – почти 3%. Според нивата на националните минимални работни заплати в евро държавите се делят на три групи. В първата - с равнище над 1500 евро на месец, са освен първенецът Люксембург, също Ирландия, Нидерландия, Германия, Белгия и Франция. С размер на най-ниското възнаграждение от 1000 до 1500 евро на месец са Испания, Словения, Полша, Литва, Гърция, Португалия и Кипър. В групата с под 1000 евро на месец освен България влизат и Хърватия, Малта, Естония, Чехия, Словакия, Румъния, Латвия, Унгария. В тази група е най-високо е нивото в Хърватия – 940 евро, а в Латвия е 740 евро на месец.

България вече няма задължението да затвори въглищните централи в комплекса "Марица-изток", обяви министърът на енергетиката Жечо Станков на съвместното заседание на парламентарните комисии по околна среда и по енергетика. "Задължителният график за поетапно извеждане на мощностите в комплекса изцяло е отпаднал и няма да има затваряне по график или по каквото и да е задължение от страна на държавата. Напротив, имаме пълната свобода да продължим работа. Още в качеството си на заместник-министър в периода 2015-2021 година при всеки един разговор с ЕК не сме позволявали въобще да се говори на тази тема", каза Станков. По-рано тази година стана ясно, че Европейската инвестиционна банка (ЕИБ) ще подпомогне екологичната трансформация на „Марица изток“. Финансовата институция подписа споразумение с българското правителство за изпълнението на плана за декарбонизация на комплекса, който произвежда близо 35% от електроенергията в страната.

По данни от международното проучване на Colliers International към средата на юли 2025 г. в София има 72 сервизирани офиса на 61 коуъркинг оператора. 1. Campus X ("Кампус Х") е технологичен хъб, създаден през 2018 г. от съоснователите на българската софтуерна компания Telerik и на "Телерик академия" Бойко Яръмов, Васил Терзиев и Светозар Георгиев. Инкубаторът се намира в бившата централа на "Телерик" в "Младост" (където e и едноименната академия) на бул. "Александър Малинов" 31 и се състои от четири сгради. Предлага 1520 работни места, като застроената площ е 13.5 хил. кв.м. В Campus X има частни офиси, споделени пространства, там е и популярната софтуерна академия. Целта е да събира на едно място всички съставни части на технологичната екосистема: стартиращи компании, предприемачи, инвеститори, обучаващи се специалисти и др. Приходите на "Кампус Х" за 2024 г. са почти 7.2 млн. лева, а печалбата - 361 хил. лева. В момента 30% дял от дружеството има мениджърът Николай Бонев. Останалите съдружници държат по 23.33%: Васил Терзиев е излязъл от "ВТ инвестмънтс" (сега то е собственост на Христо Груев, Милена Терзиева и Надежда Терзиева-Дачева. Бойко Яръмов присъства и в лично качество, и през дружеството "Гейтскейп", а Светозар Георгиев - през "2625 Кепитъл". 2. WorkBetter ("Уърк бетър") стартира дейност през 2021 г. и сега управлява 1260 работни места. WorkBetter 1.0 и 2.0 предлагат общо 1000 работни места в комплекса "Офис X" в "Хладилника", в който съинвеститори са Асен Лисев и Спас Шопов. WorkBetter 3.0 е в сградата Офис А на бул. "Цариградско шосе", която е собственост на "Браво пропърти фонд" АДСИЦ, представлявано от Асен Лисев. Там са открити 260 нови работни места. Общата площ на трите локации е около 13 хил. кв.м. Коуъркингът има подписан договор и за четвърта локация - в сградата в строеж "Браво скай" също на Асен Лисев и също в "Хладилника", гранична с "Офис X". Там WorkBetter наема 10 хил. кв.м, което ще позволи да бъдат отворени още 720 работни места. Когато "Браво скай" бъде завършена - по план през 2028 г., WorkBetter ще менажира близо 2000 работни места. През март тази година от "Уърк бетър" са получили 1.9 млн. лева кредит от Българската банка за развитие. Обезпечение срещу него са самото дружество, както и собственикът му "Киви инвест". И двете компании са собственост на Владимир Иванов. Развитието и управлението на проекта се свързват с Тони Александров. 3. Regus е пионер в индустрията за гъвкаво работно пространство в България. Идва в страната през 2007 г. с концепцията си Office-as-a-Service. В момента има седем локации под бранда Regus в София и четири в Пловдив. Първата в София и изобщо в България е на ул. "Тотлебен" 53-55. Другите са в Landmark Centre на бул. "Цар Освободител" 14; в хотел Ibis на летище София, на ул. "Мими Балканска" 132; на бул. "Христофор Колумб" 41; в сграда D на European Trade Centre на бул. "Цариградско шосе"; в сграда на BSR1 на ул. "Никола Тесла" 3. През септември предстои да отвори и локация със 142 работни места в Emblem в "Манастирски ливади" на "Околовръстен път" 23. С това работните места в пространства на Regus в София ще станат 1169. Разрастването в страната става в партньорство с инвеститори. Те инвестират в пространствата, които от Regus менажират. За 2023 г. "Регус България" има приходи 1.856 млн. лева и печалба 28 хил. лева. Собственикът на Regus - компанията IWG, е най-големият глобален оператор на коуъркинг площи. Всичко започва с основаването на Regus през 1989 г. в Брюксел от Марк Диксън. Сега компанията е листната на борсата в Лондон, но в Търговския регистър Диксън е вписан като действителен собственик (с достатъчен процент от акциите). Днес IWG (International Workplace Group) оперира чрез четири бранда - Regus, Signature, Spaces и HQ, има над 3300 локации в над 120 страни по света. В тях работят над 8 млн. души, а служителите на компанията са над 10 хил. За миналата година приходите достигат рекордните 4.2 млрд. долара, а печалбата преди облагане с данъци - 557 млн. долара. През 2024 г. са подписани договори за 899 нови центъра и са отворени 624. 4. Puzl Office BG се разширява осем пъти в завод "Витоша" Puzl CowOrKing отварят първата си локация в завод "Витоша" преди 10 години с идеята да съберат на едно място представители на IT и стартъп общността. След осем последователни разраствания там работните места достигат 998. През октомври се очаква да отвори и втора локация в София - пететажна офис сграда на ул. "Алабин" 58. Тя е с площ 1600 кв.м и ще предлага общо 175 работни места, разпределени в 20 различни по големина офиси за екипи от 6 до 10 души, които могат да се преустроят и за повече хора. В пространството ще има и споделена зона с 24 места. Бизнесът на Puzl CowOrKing е под шапката на регистрирана във Великобритания компания Puzl Web, която е собственик и на българските дружества ("Пъзл офис бг" и "Пъзл студио"). Като действителен собственик е посочен Тибо Тетанже, който в първото дружество е управител съвместно с Петя Липева, а във второто - с Даниел Минчев. По предварителни данни Puzl CowOrKing завършва 2024 г. с над 2 млн. евро приходи, като очакванията на екипа са тази година да има 40% ръст. 5. Work & Share Coworking Space e от вълната коуъркинг пространства, открити преди пандемията. Отворено е в началото на 2017 г. върху близо 5 хил. кв.м в две сгради, свързани с обща зона за забавление и почивка на ул. "Тинтява" 15-17 в "Дианабад". Философията е да обединява корпорации, стартиращи компании и фрийлансъри от различни индустрии под един покрив. През септември 2024 г. се разраства с втора локация - в Synergy Tower в "София тех парк". Там заема 3 хил. кв.м, разположени на целия първи етаж на сградата. Work&Share Synergy е ориентирано към компании в сферата на изкуствения интелект и технологиите. На двете локации се предлагат общо 900 работни места. Компанията зад Work & Share се нарича "Стейдж коуъркинг". Съдружници в нея са Божидар Георгиев, Лилия Василева-Владимирова и Даниела Тотева. За 2024 г. дружеството има 1.5 млн. лева приходи. 6. My flex предлага гъвкавост за корпоративни клиенти My flex е оператор на коуъркинг пространства, регистриран през септември 2022 г., чиято концепция е да предлага гъвкави решения на корпоративни клиенти. Започна с 260 работни места върху 2400 кв.м в офис сградата Megapark на бул. "Цариградско шосе", които после разшири до 5500 кв.м на два етапа - първо с още 470 работни места за един банков клиент, после с 50 - за друг. През март 2023 г. отвори и втора локация в Twins Center - комплекс от две офис сгради на ул. "Никола Габровски" 79 - на "входа" на "Студентски град", близо до парк "Студентски" и спортния център. Там се започва с 80 работни места, които в момента увеличават с още 20. Площта на тази локация е 1500 кв.м на два етажа и предстои да бъдат добавени още 80 места. Така общо на двете локации сега има 880 работни места, които в перспектива ще станат 960. "Май флекс" е собственост на "Фортън" - консултантската компания на българска група за имоти AG Capital, и структурно е в подразделението й Realto Group. Megapark e собственост на Lion's Head - инвестиционното звено в рамките на същата група. Приходите на дружеството през първата му пълна година - 2023 г., са 237 хил. лева и текуща печалба 60 хил. лева. 7. Betahaus Bulgaria сега расте в сгради на GTC Group Betahaus е друг пионер в споделените работни пространства. Сега компанията има четири локации в София - на площад "Славейков", в сградата на Съюза на българските художници на ул. "Шипка" 6, а другите две са в офис сгради на "GTC България". От 2022 г. е в Advance Business Center I в "Бизнес парк София", а през 2023 г. отвори и в Sofia Tower II до Mall of Sofia на бул. "Стамболийски". В момента предлага общо 800 работни места. През април 2024 г. отново в партньорство с полската GTC Group компанията стъпи на пазара в Букурещ. Заемат два етажа в Premium Plaza на GTC в центъра на румънската столица. Пространството е 824 кв.м и предлага 170 работни места. Клиентите са предимно хора на свободна практика, но има и екипи. По предварителните данни на betahaus за 2024 г. приходите на дружеството нарастват с 45% до 5 млн. лева. "Бетахаус София" е собственост на Александър Михайлов и Методи Терзиев през дружеството им "Бетахаус България". 8. Networking Premium Coworking залага на пространства в идеалния център. Според сайта им в София имат коуъркинги на "Раковски" 25 и на "Гурко" 16, миникоуъркинг на бул. "Витоша" 63 и друг на бул. "Христо Ботев" 82 в историческата къща от 1912 г. на братя Каназиреви. Имат обект и в Костинброд. Офисът на "Раковски" 25 в момента е преместен на "Гурко" 16/"Раковски" 108, но от компанията казват, че нямат официално решение за затварянето му. По тяхна информация сега в София те управляват 800 работни места. Освен това имат пространство и в Пловдив на ул. "Райко Даскалов" 19-21. Неотдавна купиха и Coworking Bansko - съвкупност от два коуъркинга и един коливинг. Networking Premium Coworking е проект на "Енигма холдингс" по данни на Colliers - дружество, регистрирано през 2017 г. В него мажоритарен собственик с 99% е израелският гражданин Офир Енглин, а 1% има Емил Шекерджийски, който е управител. Две години по-късно е регистрирано и "Нетуъркинг премиум", в което Шекерджийски има 55%, а "Енигма холдингс" - 45%. 9. WorkHub е новият бранд на коуъркинг пространствата в офис сградите на инвеститора Bernard Investments. "Бернард инвестмънтс" е компания с френска собственост, която е на българския пазар от 2011 г. и има над 100 хил. кв.м офис площи в източната част на София. Според Търговския регистър неин краен собственик е Николас Валевски, френски граждани, пребиваващ в Италия. Под бранда WorkHub (не е отделен в самостоятелно дружество) сега има 44 частни офиса с 369 работни места на четири локации в София. От площите 99% са частни офиси, макар да могат да бъдат обособени споделени и фиксирани работи места. Най-много работни места - 200, има в сграда Еuropark на бул. "Цариградско шосе" 40. След като през септември бъдат открити новите 49 позиции в сграда Rubix на ул. "Димитър Моллов" 8, местата там ще станат 109. Следват Tetrix на "Драган Цанков" 23A с 60 места и Iztok Tower на "Г. М. Димитров" 16 - с 49 места. За първото тримесечие на 2026 г. е планирано откриването на новата сграда Oxia до Еuropark. Там ще е най-големият и висок клас коуъркинг WorkHub - върху 2340 кв.м на три етажа ще има 16 офиса с общо 233 работни места. С отварянето му общите коуъркинг площи на WorkHub ще достигнат 7107 кв.м, а работните места - 651 + 24 в отворени пространства. В портфолиото на Bernard Investments коуъркинги няма само в офисните сгради Grafix и в Belgravia (бившия завод "Електроника", който Bernard купи в края на 2019 г.). 10. За десета позиция няма безспорен претендент, което още веднъж потвърждава колко е динамична ситуацията в индустрията. Доскоро на нея е бил коуъркингът Sterling Serviced Offices с 400 места, но след като затварят локацията си на "Съборна", сега работят само със 140. Следващи в списъка на Colliers са Boyana Tech Labs с 320 работни места. Следват Coshare HIVE - с една локация на "Симеоновско шосе" и 200 работни места, и Sketch - със 140 места на две локации - в Ring Tower на "Околовръстен път" 251 - до "Бизнес парк София", и на ул. "Сребърн

Украинските железници „Укрзализница“ са получили първите два български локомотиви, произведени от русенския локомотивен завод „Експрес Сервиз“ в рамките на изпълнението на съвместния проект с Европейската банка за възстановяване и развитие „Аварийна подкрепа на украинските железници“. Новите локомотиви са оборудвани с литиево-йонни акумулаторни батерии с възможност за бързо зареждане и автономна работа до 24 часа. Те могат да развиват скорост до 10 км/ч и да движат товарни вагони с обща маса до 3 хиляди. тонове. Тази техника е алтернатива на старите дизелови маневрени топлиннилокомотиви в производствените съоръжения. Очаква се цялата партида да бъде доставена до края на 2026 г. На 20 февруари 2025 г. „Укрзализница“ подписа договор с българската компания „Експрес Сервиз“ за доставка на десет акумулаторни маневрени локомотива.

"Метал Груп Елит 2006" ЕООД има дългогодишен опит в търговията с метали и метални изделия. Фирмата се занимава с внос и износ на широка гама размери и марки стомани. Изработва сложни метални възли и детайли за тежката промишленост, като постоянно разширява асортимента си. Извършва и разнообразни металообработващи операции - рязане на метали, заваряване, термообработка и други. През годините "Метал Груп Елит 2006" системно обновява технологичните си мощности и процеси, внедрява ново оборудване и подобрява качеството на предлаганите услуги. Отскоро фирмата предлага на пазара иновативно съоръжение – роторна система за производство на електроенергия от течаща вода. Разработката и производството на новото изделие са в унисон с екологичната отговорност на "Метал Груп Елит 2006" и стремежа на дружеството към енергийна ефективност и разумно използване на природните ресурси.

„Сирма Груп Холдинг“ АД продължава с изпълнението на процедурата за двойното листване на акциите на компанията и във Франкфурт освен на Българската фондова борса (БФБ). Съветът на директорите на дружеството е взел единодушно решение да одобри проспект за допускане на съществуващите му акции до търговия на регулиран пазар (Regulated Market) на Франкфуртската фондова борса (Boerse Frankfurt). Предстои подаване на документацията към Комисията за финансов надзор (КФН), борсата и други институции, за да бъде одобрен. След това акциите на компанията ще бъдат заявени за търговия на регулирания пазар на Франкфуртската фондова борса и нейния подсегмент с допълнителни задължения след допускане (Prime Standard) чрез eListing Platform и за преместването им на сегмента ЕuroBridge на БФБ. „Сирма Груп Холдинг“ е второто дружество, листнато на БФБ, което ще регистрира акциите си за търговия на сегмента за двойно листване в София и във Франкфурт – EuroBridge. „Експат Капитал“ АД е консултантът на компанията по процедурата. Сегментът EuroBridge Market беше представен от БФБ през април 2024 г. Той позволява двойно листване на компаниите едновременно на БФБ-София и във Франкфурт. Първата листната компания на EuroBridge беше „Шелли груп“, която се търгуваше и във Франкфурт преди създаването на сегмента.

Обемът на търговията на дребно намалява с 0,4 на сто в ЕС и с 0,5 на сто в еврозоната през юли спрямо юни, според експресните данни на Евростат, статистическата служба на Европейския съюз. През юни също на месечна база обемът на търговията на дребно бе нараснал с 0,5 на сто в ЕС и с 0,6 на сто във валутната зона.На годишна основа – спрямо същия месец на 2024 г., през юли т.г. продажбите на дребно растат както в ЕС, така и в еврозоната, съответно с 2,4 и 2,2 на сто. В България обемът на продажбите на дребно се повишава с 0,6 на сто през юли в сравнение с юни, което е седми най-голям ръст в ЕС. През юни страната ни записа по-голям ръст - с 0,7 на сто. През май на месечна база родните продажби на дребно нараснаха с 2,2 на сто. На годишна основа през юли продажбите на дребно у нас се увеличават с 6 на сто, което е трето най-голямо годишно увеличение на обема на продажбите на дребно, след като през юни и май нараснаха повече, съответно с 6,8 и 7,2 на сто.В ЕС обемът на търговията на дребно през юли, отнесено към същия месец на 2024 г., регистрира увеличение с 0,7 на сто при храните, напитките и тютюна, с 3,3 на сто при нехранителните продукти и отново с 3,3 на сто при автомобилните горива в специализираните магазини. В еврозоната за същия период се отчита увеличение с 0,9 на сто при храните, напитките и тютюна, с 3,1 на сто в нехранителния сектор (с изключение на моторните горива) и с 2,3 на сто при моторните горива в бензиностанциите. Сред страните от ЕС най-голямо годишно увеличение на обема на продажбите на дребно е отчетено в Кипър (8,5 на сто), Португалия (6,1 на сто) и България (6 на сто).

Перспективата за нова вълна на държавен капитализъм в САЩ под ръководството на Доналд Тръмп започва да се превръща в централна тема на пазарите. Последните ходове на Белия дом – директни дялови участия в компании като Intel и специфични споразумения за споделяне на приходи с Nvidia и AMD – показват, че държавата вече не е само регулатор или партньор, а активен играч в корпоративните финанси. Това връща исторически аналогии към Втората световна война и Студената война, когато стратегическите индустрии бяха пряко подкрепяни и насочвани от правителството. Но този път мащабът е глобален, а целта е технологично надмощие и геополитическа сигурност. Инвеститорите, които гледат на подобни интервенции като на извратен пазарен сигнал, трябва да отчетат факта, че капиталът все по-често ще тече там, където Вашингтон реши да го насочи. А това означава, че компании с вече изградени връзки с държавата – чрез отбранителни договори, финансиране по CHIPS акта или стратегическо значение в полупроводниците – ще се окажат в центъра на вниманието. Ситуацията създава нов тип инвестиционна логика: традиционните оценки на риск и доходност започват да включват „политически мултипликатор“. С други думи, не само балансът и прогнозите за печалби ще определят цената на акциите, а и вероятността Белият дом да ги постави в „защитената зона“. Вече видяхме как Intel получи не само 8.9 милиарда долара, но и възможността правителството да придобие близо 10% дял, а Nvidia и AMD се съгласиха да споделят част от приходите си в Китай – стъпки, които преди пет години биха звучали като научна фантастика. За да се ориентираме в тази нова карта на възможностите, Jefferies изготви списък от компании, които може да бъдат следващи кандидати за държавни интервенции. Подбраните фирми вече получават значителни средства или са стратегически важни за сигурността на САЩ, а анализът на FactSet показва, че техният прогнозен ръст на приходите до 2027 г. изпреварва този на S&P 500 поне 1.5 пъти. Компании като Micron, TSMC, SK Hynix и Coherent – всички с над 20% потенциал нагоре според анализаторите и със солидна подкрепа от сектора на полупроводниците, където правителствената намеса е най-осезаема.Традиционни гиганти като Oracle, Boeing и GE Aerospace предлагат по-умерени перспективи, но носят стабилността на стратегически контракти, които едва ли ще изчезнат. Rocket Lab, с впечатляващия си ръст от над 40%, остава по-спекулативна история – с възможност да бъде „звездата“ на новото космическо надпреварване. Тези компании получават милиарди под формата на договори, грантове и субсидии. Във време, когато САЩ все по-ясно дефинират Китай като стратегически съперник и когато глобализацията върви в обратна посока, достъпът до държавни пари може да се окаже най-силното конкурентно предимство. Корелацията между държавната намеса и борсовата доходност често се проявява със закъснение. В дългосрочен план постоянният поток от правителствени пари създава „подложка“ под цените. Това се вижда и при Intel – първоначално скептицизъм, последван от стабилизиране и възстановяване, защото всички разбират, че държавата няма да остави компанията да падне. Заключението е, че новата епоха на държавен капитализъм в САЩ ще пренапише инвестиционните правила. Традиционният свободен пазар няма да изчезне, но ще бъде преплетен с политически и стратегически интереси повече от всякога. За инвеститорите това означава да се  адаптират. Да идентифицират кои компании ще получават подкрепа, кои сектори ще бъдат считани за критични и кои играчи ще излязат победители от новата реалност.В свят, в който държавата вече е най-големият акционер, печелят тези, които могат да четат не само отчетите на компаниите, но и политическите сигнали от Вашингтон. За останалите остава рискът да вярват, че пазарът е все същият, какъвто беше през 80-те и 90-те. Истината е, че вече сме в нова игра, а акциите на изброените компании вероятно ще са сред най-големите бенефициенти на този преход. infostock.bg

Развиващите се страни се отказват от доларовите си дългове и се пренасочват към валути с изключително ниски лихвени проценти, като китайския юан и швейцарския франк. Тази промяна, предприета от задлъжнели страни, между които Кения, Шри Ланка и Панама, е резултат от по-високите лихвени проценти, определени от Федералния резерв на Съединените щати и увеличили разходите за обслужване на дълга на други държави. Преминаването към заеми в юани, което се случва точно когато китайската валута достигна най-високото си ниво спрямо долара през тази година, е следствие и от програмата за развитие „Един пояс, един път“ на Пекин на стойност 1.3 трлн. щ. долара и отпуснатите по нея стотици милиарди долари за инфраструктурни проекти на правителства по целия свят. Макар че обобщените данни за новите кредити в юани не са широко достъпни, тъй като Пекин ги договаря двустранно с други правителства, Кения и Шри Ланка се стремят да конвертират известни доларови задължения в китайската валута. През август Министерството на финансите на Кения заяви, че води преговори с китайската „Ексим банк“ (China ExIm Bank) – най-големият кредитор на страната, за преминаване към погасяване на доларови заеми в юани за железопътен проект на стойност 5 млрд. щ. долара, който натежава на бюджета на страната. Президентът на Шри Ланка също заяви пред парламента през август, че правителството му търси кредити в юани, за да завърши ключов проект за магистрала, който беше спрян, когато страната обяви фалит през 2022 година. С референтния лихвен процент по федералните фондове на Съединените щати в диапазона от 4.25% до 4.50% – много по-висок от еквивалентните лихви, определени от други големи централни банки – директната цена на новите заеми в долари е сравнително висока за много развиващи се страни. Националната банка на Швейцария намали лихвените проценти до нула през юни, а референтната седемдневна лихва по обратните репо сделки за Китай е 1.4 процента. Което навежда на мисълта, че цената на финансирането е вероятната причина за конвертиране в юани. Много заеми по „Един пояс, един път“, отпуснати през второто десетилетие на новия век, бяха в долари когато лихвените проценти отвъд Атлантика бяха много по-ниски. Цената на обслужване на тези дългове както за Кения, така и за Шри Ланка, оттогава се е увеличила значително, което увеличава стимулите за отказ от финансиране в зелени пари. Чрез кредити във валути като юан и швейцарски франк, страните могат да получат достъп до заемни средства при много по-ниски лихвени проценти от тези, предлагани от доларовите облигации.