На фона на свърхпечалбите на банките "Изправи се.БГ" започна национална подписка за таван на банковите такси, които се актуализират по няколко пъти в годината. От новата година банките започнаха отново да обявяват повишаване на таксите си, като някои такси се увеличават с 20% до 40%. През 2020 г. банковият сектор отчете 800 млн. лв. печалба, докато за 2023 г. тя вече нарасна на 3.4 милиарда лева. Данните за изминалата 2024 г. все още не са излезли, но към края на октомври печалбата им беше 3 милиарда лева. Така за четири години печалбата на банковия сектор скочи над четири пъти. Банковите такси са около 40% от печалбите на банките и предложеният законопроект се опитват да се сложи ред тъй като в момента няма никаква яснота как една или друга банка определя таксите си, коментира финансистът Георги Кадиев. С новия закон и с изискването таксите да не надхвърлят размера на разходите по тях, БНБ ще следи и ще контролира как се формират таксите и оправдани ли са размерите им", допълни Кадиев. "Със законопроекта се предвижда банковите такси да станат разходопокривни - размерът на банковите такси да се определя от самата банкова услуга. Контролът и надзорът за видовете и размера на банкови такси се предвижда да се възлагат на Българската народна банка (БНБ). Според законопроекта БНБ трябва да изработи методика за вида и размера на таксите, а всяка една от тях да защити пред централната банка срещу какви разходи определя такса за клиентите си", защити законопроекта си Мая Манолова. В законопроекта са предвидени санкции до 5% от годишния оборот на банката, ако не спазва заложените разпоредби в закона. Въвеждането на таван на банковите такси със закон не е изолиран случай само в България. Миналата седмица в Гърция влезе в сила закон за ограничаване на банкови такси, който предвижда нулеви такси за някои преводи като плащане на битови сметки, към бюджета, при теглене от банкомат в отдалечени населени места, напомни Манолова.

Нова емисия държавни ценни книжа, деноминирана в лева, със срочност 7 години и годишен лихвен купон от 3,25 процента пусна в обращение Министерството на финансите на аукцион. Пласираното количество (емисия № BG 20 400 25 210/29.01.2025 г.) възлиза на 300 млн. лева при среднопретеглена годишна доходност в размер на 3,47 процента. Това е вторият за годината аукцион на ДЦК след стартиране на емисионната програма на 20 януари 2025 г. На първият аукцион бяха пласирани 3-годишни ДЦК (№ BG 20 300 25 113/22.01.2025 г.) за 300 млн. лева с годишен лихвен купон от 2,75 процента при среднопретеглена годишна доходност от 2,90 процента.

Временния и.д. главен архитект на София Богдана Панайотова разписа заповед, с която се дава разрешение за събарянето на сградата на легендарната соц компания "Балкантон" и застрояването на парцела със седем пететажни жилищни сгради. Сградата на "Балкантон" се намира на ул. "Хайдушка поляна". В нея се съхраняват лентите с всички записи от 1952 г. до днес, включително и по три броя от всяка издадена плоча. Това превръща тази сграда, която не блести с архитектурни достойнства, а външният ѝ вид в момента е занемарен, в своеобразен паметник на музикалното ни наследство. Историята на създаденото по времето на социализма предприятие "Балкантон" започва в началото на 50-те години на миналия век, след обединението на вече национализираните звукозаписни компании "Симонавия" и "Лифа рекорд" с държавното предприятие за грамофонни плочи "Радиопром". Това сливане дава възможност да се затвори целият цикъл на работа - от записа до печата на обложките, и превръща звукозаписната компания в единствен производител на звуконосители на българския пазар. Официалното откриване на сградата на "Балкантон" е на 4 февруари 1952-а като комбинатът е на пряко подчинение на Комитета за култура. Целият работен процес протича в триетажната постройка на улица "Хайдушка поляна" в ж.к. "Лагера" като само записите се правят навън - в Студио 1 на БНР и в зала "България". В средата на 70-те години разширява дейността си и в тази връзка е построен чисто нов производстев цех и е издигнат още един етаж към съществуващата вече сграда. Oбособени са и две модерни студия. По това време персоналът на компанията наброява над 350 души, а годишната продукция на грамофонни плочи достига внушителните 3 900 000 броя.

След обобщаване на над 10 годишен опит от внедряване на DOCMAN-АИС системата за управление на работни процеси в администрациите, USW Ltd вече предлага следващата версия- Smart DOCMAN. Тя е следващият голям скок в дигитализацията на административната дейност, като се обхващат всички данни и процеси, не обхванати от конвенционалните ERP, HRM, складови и други видове системи, обработващи структурирани данни. Така не само се постига внедряване на ESG-политики в насока Governance, но се постига оптимално управление и контрол на цялостната дейност. Всъщност Smart DOCMAN осигурява създаване на интегрирана среда за вземане, прилагане и контрол на управленски решения на всички йерархични нива. При това се изпълняват GDPR-изискванията без допълнителен разход на труд и средства. Със системата Smart DOCMAN лесно се прилагат в практиката и REFA-принципите за оптимално управление. Системата е многоезикова и обслужва работа в различни времеви зони.

Компанията "Агрополихим" наскоро влезе като акционер в другия торов завод в страната - димитровградския "Неохим", като към момента притежава 24.03% чрез дъщерното си "Рея венчърс". Двете компании държат 70-80% от пазара в страната. Очакванията са ситуацията в началото на тази година да се подобри, като поскъпването на торовете на световния пазар ще даде предимство на местните продукти. След рекордните цени на зърното в началото на войната в Украйна през 2023 г. пазарът се успокои и макар че това понижи приходите и печалбите на земеделците, секторът като цяло отчете добра година. През 2024 г. обаче фермерите са били изправени пред трудности. Това от своя страна е довело до по-ниски цени на торовете в страната. Влияние е оказало и намалението на международните цени, особено на най-големите торови пазари като Индия и Китай, тъй като местните цени следват тенденциите на международните пазари. По предварителни данни през 2024 г. приходите на "Агрополихим" от продажба на собствена продукция са спаднали с 6% до 686.4 млн. лв., докато в количествено отношение са се увеличили с 11% до 963.6 хил. тона. С близо 19% са намалели и приходите от продажба на продукция на "Неохим" за първите девет месеца на 2024 г., които достигат 176.3 млн. лв. За разлика от "Неохим", който произвежда само азотни торове, "Агрополихим" има три групи торови продукти - азотни, фосфорни и комбинирани. Именно фосфорните и комбинираните продукти са позволили на девненския завод да завърши успешно годината, въпреки че на местния пазар свиването в тяхното потребление е било дори по-голямо, отколкото при азотните. В момента "Агрополихим" работи по проект за удвояване на капицитета на цеха за азотна киселина чрез изграждане на нова линия. Разширява и продуктовата си гама, като за последните 10 години портфолиото се е увеличило от 3 на 14 основни продукта.

Частен съдебен изпълнител продава два терена в Южната индустриална зона на Пловдив. Единият имот е с площ 3 дка, а вторият - 1 декар, като се намират в непосредствена близост до бул. "Кукленско шосе". Имотите са предназначени за ниско застрояване до 10 м. и са собственост на дружеството "Беки Инвест" ЕООД, което от своя страна е собственост на фирма "ПРИТИ - В" ООД, която пък е в съсобственост между Мина Стоянова и Елена Балабанова.Фирмата "Беки Инвест" ЕООД е с предмет на вътрешно и външнотърговска дейност, строителство, проектиране и посредничество по сделки с недвижими имоти. Маркетинг и мениджмънт, както и търговско представителство и посредничество на местни и чуждестранни физически и юридически лица. Причина за продажбата са дългове на фирмата "Беки Инвест" ЕООД. Първият имот с площ 3049 кв.м. Началната цена от която ще започнат наддаванията за него е 661 344 лева с включен ДДС, което е 80% от оценката на вещо лице. В отделен търг е пуснат и съседния имот от 945 кв.м. Цената за него започва от 278 400 лева.

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) образува открито производство срещу Държавно предприятие "Радиоактивни отпадъци" по жалба на фирма. Жалбата е внесена от "Атоменергоремонт" АД по реда на Закона за обществените поръчки (ЗОП) в частта му за сроковете за подаване на оферти за участие в процедури. Тя е срещу решение за изработка и доставка на метални варели.

"Гоце Делчев-Табак" АД отчита продажби в размер на 527 000 лева през миналата година, което е ръст от 1 на сто спрямо 2023 г. Печалбата на "Гоце Делчев-Табак" е в размер на 9 000 лева спрямо печалба от 93 000 лева към 31 декември 2023 г. Влошаването на финансовия резултат от 84 000 лева се дължи на ремонт на сгради. Дейността на "Гоце Делчев-Табак" АД включва изкупуване на суров тютюн, промишлена преработка на тютюни, заготовка за износ и търговия с тютюни в страната и чужбина, съхранение на тютюни, отдаване под наем и експлоатация на собствени недвижими имоти.

"Телематик Интерактив България“ АД приключва 2024 г. с приходи в размер на 128,3 млн. лева, което е с 13,4% повече в сравнение с реализираните през 2023 г. 113,1 млн. лева. По-голямата част от приходите на дружеството се формират от казино игри – общо почти 117,6 млн. лева за 2024 г. в сравнение със 106,4 млн. лева за 2023 г., или с 10,5% повече. Приходите от спортни залагания нарастват с близо 62% на годишна база през 2024 г. до 10,65 млн. лева при приблизително 6,6 млн. лева за 2023 г. Компанията увеличава с почти 9% броя на активните клиенти средномесечно до 96 334 души през 2024 г. Средният приход на клиент отчита малко над 4% ръст до 111 лева. Дружеството увеличава оперативните разходи със 17,5% през миналата година до над 105,9 млн. лева от 90,1 млн. лева година по-рано. Най-голям дял в отчетените от дружеството разходи заемат разходите за доставчици на игри, реклама, платежни услуги и данък по Закона за хазарта, които формират над 80% от оперативните разходи на дружеството. Плащанията за игри на външни доставчици нарастват с над 9% до 23,9 млн. лева през миналата година от 21,8 млн. лева през предходната. Разходите за реклама и маркетинг се увеличават с над 11% до близо 24 млн. лева от 21,5 млн. лева за предходната година. Разходите за персонала са с 52% нагоре през 2024 г. до близо 10,6 млн. лева от над 6,9 млн. лева година по-рано. Дружеството е платило 26 млн. лева през миналата година, за да поддържа лиценза си на онлайн хазартен оператор при 22,8 млн. лева за 2023 г., или с 14% повече на годишна база. Към края на 2024 г. компанията реализира 20,7 млн. лева печалба при 21,1 млн. лева към края на 2023 г., като спадът е малко под 2% на годишна база.

Банките в еврозоната са затегнали достъпа на фирмите до кредитиране през последното тримесечие и очакват по-нататъшни ограничения през първите три месеца на 2025 г., показва проучване на Европейската централна банка (ЕЦБ). Това засилва аргументите за допълнително намаляване на лихвените проценти в условията на забавяне на икономиката, предава Ройтерс. През по-голямата част от 2024 г. растежът на кредитирането беше в застой, тъй като дългоочакваното икономическо възстановяване не успя да се осъществи предвид слабото потребление, двугодишната рецесия в промишлеността, слабото търсене на експортни стоки и други фактори. Стандартите за кредитиране се затегнати във всички сектори, но най-вече в този на търговските недвижими имоти, търговията на едро и дребно и строителството. При ипотеките кредитните стандарти са останали почти непроменени, но и това е разочарование, тъй като банките предвиждаха „силно“ облекчаване при предходното тримесечно проучване. През текущото тримесечие банките очакват да затегнат кредитните стандарти както за домакинствата, така и за фирмите, което предполага, че растежът на кредитирането ще остане слаб. През миналата година ЕЦБ намали лихвените проценти четири пъти, а за 2025 г. са предвидени още четири такива стъпки, като първата от тях вероятно ще бъде направена в четвъртък, тъй като прекомерната инфлация до голяма степен е преодоляна и вниманието е насочено към слабия растеж. През текущото тримесечие банките очакват търсенето на кредити да остане без промяна за фирмите и да се увеличи допълнително за домакинствата, особено за жилищните кредити. Те прогнозират и че собственият им достъп до финансиране ще остане без съществени изменения.

Компанията Google обяви, че ще промени името на Мексиканския залив на "Американски залив" за потребителите в САЩ, след като то бъде официално актуализирано в Системата за географски имена на страната, съобщи Ройтерс. Технологичната компания, която е собственик и оператор на Google Maps, съобщи в социалната мрежа X, че има "дългогодишна практика да прилага промени в имената, когато те са актуализирани в официални правителствени източници". Промяната ще бъде видима само за потребителите в САЩ и ще остане Мексикански залив в Мексико. Извън САЩ и Мексико потребителите на Google Maps ще могат да виждат и двете имена. Миналата седмица Министерството на вътрешните работи на САЩ съобщи, че официално е променило името на Мексиканския залив на Американски залив. Ведомството заяви, че Съветът по географски имена на САЩ работи експедитивно за актуализиране на имената на тези обекти в Информационната система за географски имена. Федералните служители също така обявиха, че името на най-високия връх в Северна Америка, Денали в Аляска, е променено на Маунт Маккинли. Темата за това как да се нарича най-високият планински връх в Северна Америка е предмет на дебати от много години, като през 2015 г. администрацията на Барак Обама реши официално да го нарече Денали - името, което някога са използвали местните индианци.

Самостоятелното 5G покритие на Европа значително изостава от това в САЩ и Азия, сочи доклад, публикуван от телекомуникационното лоби Connect Europe, пише Euronews. В Европа покритието на самостоятелна 5G мрежа, която работи независимо от съществуващата 4G инфраструктура и се използва за промишлени цели – е 40%, докато в Северна Америка покрива 91% от населението, а в Азиатско-Тихоокеанския регион – 45%. Междувременно несамостоятелните 5G мрежи в Европа са достигнали 87% от населението през 2023 г., което над 80% за предходната година. За сравнение делът в Южна Корея е 99%, в САЩ – 98%, Япония – 97%, а в Китай е 90%. През 2021 г. Европейската комисия постави цел всички домакинства в Европейския съюз да бъдат свързани с 5G до 2030 г. Слабото внедряване означава, че други технологии, които зависят от бързия интернет, като изкуствения интелект, ще бъдат интегрирани по-бавно. Докладът Connect Europe прогнозира, че до края на това десетилетие над 8% от населението на ЕС – около 45,4 млн. души – все още няма да имат достъп до фиксирана гигабитова връзка. Същевременно телекомуникационният сектор на блока отбеляза 2% спад в инвестициите през 2023 г., които достигнаха 57,9 млрд. долара спрямо 59,1 млрд. долара за предходната година, допълва докладът.