Към 30 юни в България функционират 190 лицензирани компании за бързи кредити спрямо 174 преди година. Активите на дружествата от сектора възлизат на 8.6 млрд. лв., като в последните тримесечия се отчита сериозно нарастване на акциите, вложенията във фондове и други ценни книжа. По последни данни те достигат близо 290 млн. лв. за акциите, 306 млн. лв. за различни от акции активи (облигации, ДЦК) и 17 млн. лв. вложения във фондове. За първите шест месеца на 2025 г. те отчитат положителен финансов резултат от 231 млн. лв. спрямо 173.9 млн. лв. за година по-рано. През първото тримесечие на годината печалбата се равняваше на 112 млн. лв., а за второто – близо 119 млн. лв. Към края на юни 2025 г. вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране, са 7.065 млрд. лв. (3.2% от БВП2) при 6.014 млрд. лв. (3% от БВП) в края на юни 2024 година. Те се увеличават със 17.5% (1.052 млрд. лв.) спрямо края на второто тримесечие на 2024 г. и с 3.7% (249.1 млн. лв.) в сравнение с края на март 2025 година. Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 179.8 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 183.5 млн. лв. (в т.ч. 46 млн. лв. през второто тримесечие на 2025 г.), а закупените са 3.6 млн. лв. Домакинствата дължат рекордните 4.875 млрд. лв., от които 4.718 млрд. лв. са потребителски заеми. Следват „Нефинансовите предприятия“ с 1.8 млрд. лв.

По данни на КФН , към 30.06.2025 г. участниците във всички фондове, управлявани от пенсионноосигурителните дружества в България, са 5 131 626 души, като 5 096 203 от тях са осигурени лица в пенсионните фондове, 27 909 са лица, получаващи разсрочени плащания и 7 514 са пенсионери (4 в професионалните и 746 в доброволните пенсионни фондове, и 6 764 във фондовете за изплащане на пожизнени пенсии). През първото полугодие на годината общият брой на участниците във фондовете се е увеличил с 35 389 души или с 0,69 на сто. Към 30.06.2025 г. общият размер на нетните активи на всички фондове под управление на дружествата е 28 767 655 хил. лв., като 28 485 250 хил. лв. са нетните активите на пенсионните фондове, а 282 405 хил. лв. на фондовете за извършване на плащания. Размерът на нетните активи под управление на ПОД нараства през първото полугодие на годината с 2 043 459 хил. лв. или със 7,65 на сто. С най-голям относителен дял в нетните активи на всички фондове са нетните активи на универсалните пенсионни фондове – 86,95 на сто, следвани от професионалните пенсионни фондове – 6,47 на сто и доброволните пенсионни фондове – 5,52 на сто. Четвърто място в подреждането заемат фондовете за разсрочени плащания с относителен дял от 0,52 на сто, изпреварвайки фондовете за изплащане на пожизнени пенсии с 0,46 на сто и доброволния фонд по професионални схеми с 0,07 на сто. Общият брой на осигурените лица в четирите вида пенсионни фонда към 30.06.2025 г. е 5 096 203 души, като нараства спрямо 31.12.2024 г. с 30 070 души, или с 0,59 на сто. Към 30.06.2025 г. нетните активи на пенсионните фондове са на стойност 28 485 250 хил. лв. В сравнение с 31.12.2024 г. нетните активи на пенсионните фондове нарастват със 7,50 на сто. Най-бързо нарастват нетните активи на универсалните пенсионни фондове, които отчитат ръст от 7,86 на сто спрямо 31.12.2024 г. Следват професионалните пенсионни фондове и доброволните пенсионни фондове с ръст за същия период от съответно 5,91 на сто и 3,93 на сто. Отчетеният ръст от доброволния пенсионен фонд по професионални схеми за периода е 3,65 на сто. Брутните постъпления от осигурителни вноски в пенсионните фондове през първото полугодие на 2025 г. са общо 1 616 461 хил. лв. и се увеличават с 12,66 на сто в сравнение с първото полугодие на 2024 г. Постъпленията от осигурителни вноски в универсалните пенсионни фондове регистрират ръст от 12,62 на сто, а в професионалните пенсионни фондове 10,78 на сто. Най-висок ръст в постъпленията от осигурителни вноски се наблюдава при доброволните пенсионни фондове – 16,55 на сто, а в доброволния пенсионен фонд по професионални схеми се отчита слабо намаление в постъпленията от осигурителни вноски. Лицата, получаващи плащания от фондовете за извършване на плащания към 30.06.2025 г. са 34 673, от които 6 764 пенсионери и 27 909 лица с разсрочени плащания. Това са лица, осигурявали се в универсалните пенсионни фондове и навършили пенсионна възраст. През първото полугодие на 2025 г. от фондовете за извършване на плащания са изплатени 8 031 хил. лв. за пенсии, 75 974 хил. лв. за разсрочено изплащане на осигурени лица и 647 хил. лв. на наследници на пенсионери и лица, получавали разсрочени плащания. Средният размер на изплатените пенсии през първото полугодие на 2025 г. е 233,88 лв., а средният размер на разсроченото плащане 511,49 лв.

Американската Intuitive Surgical, известна с хирургическите си системи DaVinci и Ion, започна производство на ендоскопи в новия си завод в Първомай, област Пловдив. Три години след като компанията обяви намерение да изгради производствена база в България с 42 млн. евро инвестиция, първите продукти вече са факт, а планът е в близко бъдеще тук да се правят над 70% от ендоскопите, или т.нар. очи, за хирургическите й роботи. Intuitive Surgical регистрира местното дружество "Интуитив сърджикал България" през 2022 г. с 200 хил. лв. капитал, който в последствие беше увеличаван на няколко пъти и в момента е близо 113.5 млн. лв. Компанията купи парцел в южната част на Първомай, с времето добави и още терени и в момента разполага с 220 дка. Преди две години започна строителството на производствена сграда, което приключи наскоро. В завода вече се произвеждат 3D ендоскопи, с което Intuitive Surgical цели разрастване на бизнеса си глобално заради растящото търсене на минимално инвазивни хирургични технологии. В завода вече работят над 110 души, като капацитетът позволява броят им да нарасне до 300 души. На глобално ниво Intuitive Surgical има над 16 хил. служители и производствени бази в Германия, САЩ, Мексико и Китай. Изграденият завод обаче е само първият етап от плана за развитие в България. Постепенно се предвижда да бъдат оползотворени всички площи, собственост на компанията в Първомай. Сегашната база е върху парцел около 17 дка, а сега се строят допълнителен паркинг и автобусна спирка за бъдещите заети. Общата площ на всички имоти тук е 220 дка. За последната финансова година до юни 2025 г. приходите на Intuitive Surgical достигат 9.14 млрд. долара, като нарастват с почти 800 млн. долара спрямо предходната година. Пазарната капитализация на дружеството е над 170 млрд. долара.

Влизането на България в еврозоната изисква навременна адаптация на бизнес софтуера – ERP, BI, WMS и счетоводни системи. Консултантската компания Balkan Services създаде специална страница – информационен хъб, посветен на прехода към еврото. Страницата дава практически насоки за адаптация на бизнес системите, полезни ресурси и актуални материали по темата, най-често задаваните въпроси за адаптиране на бизнес софтуера към еврото. 

Индийският производител на лекарства Aurobindo Pharma се очертава като фаворит за придобиването на Zentiva от частната инвестиционна компания Advent International. Според запознати, сделката за европейската компания за генерични лекарства може да бъде оценена на до $5,5 милиарда. Ако бъде финализирана, това ще бъде най-голямото чуждо придобиване от страна на индийска фармацевтична компания. Zentiva, със седалище в Прага, е един от водещите играчи на пазара на генерични лекарства в Европа. Компанията оперира в повече от 30 държави с около 5000 служители и поддържа производствени центрове в Чехия, Румъния и други места. Zentiva разполага и със собствен офис в България и над 170 служители, като през 2024 година дружеството е отличено със сертификат за топ работодател. Zentiva е генерирала приблизително €1,7 милиарда приходи и €400 милиона EBITDA през 2024 г. Advent International придоби Zentiva от Sanofi през 2018 г. за около €1,9 милиарда и оттогава разшири портфолиото си, включително придобивания в Централна и Източна Европа. За Aurobindo, Zentiva предлага готова платформа за генерични лекарства с марка в цяла Европа. И то в момент, когато най-големият пазар на генерични лекарства, този в САЩ, е изправен пред ценови натиск. Данните показват, че Европа вече допринася за близо 30% от приходите на Aurobindo.

Подробен устройствен план - парцеларен план и специализирани план-схеми за изграждането на ветроенергиен парк "Родопи" да бъдат изработени, реши общинският съвет в Крумовград, като така проектът на регистрираната в София "ВЕЦ Родопи" АД направи голяма крачка към своята реализация. Става дума за инвестиция в разположена в землищата на общо 6 населени места. Това са селата Качулка, Перуника, Рогач, Сбор, Красино и Чал в община Крумовград,. Ветроенергийният парк ще включва 26 броя вятърни генератори с височина на кулата от 167 метра и диаметър на ротора от 164 метра. Ще се построят още технологични площадки за тежката механизация, използвана при строежите, пътища за достъп, заземителни контури, подземни кабелни линии средно напрежение, подстанция на 110 kV и 4-километрово въздушно трасе до Крумовград, където ще се осъществява присъединяването към националната електропреносна мрежа. Изпълнителен директор на "ВЕЦ Родопи" АД е Камен Колчев - главен изпълнителен директор на "ЕЛАНА Финансов Холдинг".

В момента в завода на "Еберспехер България" ЕООД в Русе работят 150 души. Основните продукти, които фирмата произвежда, са нагреватели. Заводът в Русе е фокусиран върху производството на високо и нисковолтови въздушни нагреватели, както и нагреватели за батерии. В края на тази година ще започне проект за високоволтови въздушни нагреватели за американски клиент, който произвежда различни електрически автомобили, ванове, пикапи. Предстои и друг такъв проект за немски клиенти, като ще покрива платформите за Европа, Америка и Азия. Започнал е ремонт на ново хале, в което ще бъдат разположени нови производствени линии за високоволтови нагреватели.

Дъщерното дружество на Българската фондова борса (БФБ) - „Българска независима енергийна борса“ ЕАД (БНЕБ), е продало всичките си обратно изкупени акции на БФБ. В резултат на това „Българска независима енергийна борса“ ЕАД вече не притежава акции от капитала на „Българска фондова борса“ АД“. Акциите са общо 244 438 броя, като представляват 1,86% от капитала на БФБ. Продажбата на акциите е осъществена чрез 42 сделки на БФБ. Цените са в диапазона 8,9-9,25 лева. В последната година акциите на БФБ поскъпват с близо 28%, а пазарната капитализация на дружеството достига почти 123,1 млн. лева.

Инфлацията в Европейския съюз през юли е достигнала 2,4 на сто на годишна база - с 0,1 процентен пункт повече, отколкото през юни. В същото време в еврозоната ценовият темп остава без промяна, като се задържа на ниво от 2 на сто за втори пореден месец през юли. Това сочат най-новите данни на Евростат. През юли 2024 г. инфлацията в ЕС и еврозоната бе съответно 2,8 и 2,6 на сто. Страните от ЕС с най-голям годишен ръст на потребителските цени през юли са Румъния (6,6 на сто), Естония (5,6 на сто) и Словакия (4,6 на сто), а с най-малък - Кипър (0,1 на сто), Франция (0,9 на сто) и Ирландия (1,6 на сто). Инфлацията в България се повишава до 3,4 на сто през юли, отнесено към същия месец на миналата година, докато през юни бе 3,1 на сто, отчита Евростат. Спрямо предходния месец през юли инфлацията в страната ни е достигнала 1,4 на сто при 0,4 на сто през юни. Годишният темп на потребителските цени в страната ни се повишава за четвърти пореден месец през юли, след като през април, май и юни бе съответно 2,8, 2,9 и 3,1 на сто. Според Индекса на потребителските цени (ИПЦ) годишната инфлация у нас за юли е 5,3 на сто, а месечната 1,7 на сто, съобщи миналата седмица Националният статистически институт (НСИ). През юли 2025 г. с най-голям принос за инфлацията в еврозоната е секторът на услугите (с 1,46 процентни пункта), следван от хранителните продукти, алкохола и тютюневите изделия (с 0,63 процентни пункта), неенергийните промишлени стоки (с 0,18 процентни пункта). Потребителските цени през юли в сравнение с юни се увеличават е 0,1 на сто в ЕС, а в еврозоната остават на нивата си от предходния месец. На месечна основа най-значителен ръст на цените отбелязва Дания (1,7 на сто), следвана от България (1,4 на сто) и Румъния (1,3 на сто).

Дефицитът на федералния бюджет на САЩ през идните 10 години ще бъде с близо 1 трилион долара повече, отколкото сочеха през януари прогнозите на Бюджетната служба на Конгреса, в резултат на законопроекта за данъците и държавните разходи и митата. Това съобщи Комитетът за отговорен федерален бюджет (CRFB), американски мозъчен тръст, застъпващ се за намаляване на правителствените разходи и бюджетния дефицит. Според най-новите прогнози на комитета от фискалната 2026 г. до 2035 г. общият бюджетен дефицит за целия период ще достигне 22,7 трилиона долара. В началото на годината Бюджетната служба на Конгреса очакваше кумулативен дефицит от 21,8 трилиона долара, като оценката се основаваше на законодателството и политиките, които бяха в сила преди президентът Доналд Тръмп да встъпи в длъжност за втори мандат. Бюджетната служба на Конгреса вчера обяви, че няма да публикува актуализация на бюджета в средата на годината, без да изтъква причини за решението. Следващите й десетгодишни перспективи за бюджета и икономиката ще бъдат представени в началото на 2026 г. Комитетът за отговорен федерален бюджет очаква дефицит от 1,7 трилиона долара през фискалната 2025 г., приключваща в края на септември т.г., което би представлявало 5,6 на сто от прогнозния БВП. През фискалната 2024 г. САЩ отчетоха бюджетен дефицит от 1,83 трилиона долара. Организацията обаче прогнозира, че дефицитите постоянно ще растат през следващото десетилетие, достигайки през 2035 г. 2,6 трилиона долара или 5,9 на сто от БВП.

71% от мощностите за производство на ядрена електроенергия в света са в ръцете на само пет държави. САЩ са №1, а  другите в петорката са Франция, Китай, Русия и Южна Корея, сочат данните на Международната агенция за атомна енергия (МААЕ). В световен мащаб 31 страни имат АЕЦ. В експлоатация са  416 ядрени реактора с обща инсталирана мощност  от 376 гигавата (GW). Според прегледа на американската Агенция за енергийна информация (EIA) Китай е с най-бърз темп на растеж - от 1991 г. в страната са пуснати 57 реактора, а още 28 реактора с обща мощност 30 ГВт са в процес на строителство. След завършването на тези проекти Китай ще изпревари Франция по капацитет на АЕЦ. САЩ - най-големият производител на ядрен ток в света, има 94 действащи реактора. Ядрената електроенергия в САЩ е представлявала 30% от световното производство през 2023 г. Развитието на атомни електроцентрали за търговско производство на електроенергия започва в Съединените щати в края на 50-те години на миналия век с въвеждането в експлоатация на атомната електроцентрала Шипингпорт в Пенсилвания. По-голямата част от действащите мощности в САЩ са построени между 1967 и 1990 г. Франция, която е втора света и първа в Европа, експлоатира 57 реактора. През 2023 г. ядрените реактори във Франция са произвели 320 GWh, което е почти 65% от общия обем на електроенергията в страната. След световната петролна криза в началото на 70-те години на миналия век, разработчиците са построили 52 ядрени реактора във Франция между 1975 и 1990 г., за да укрепят енергийната си сигурност. Русия разполага с 36 реактора с обща мощност 27 ГВт, а още четири са в процес на изграждане. EIA отбелязва, че държавната корпорация „Росатом“ модернизира своя парк от реактори, като заменя старите РБМК с по-мощни и ефективни - ВВЕР-1000 и ВВЕР-1200. Южна Корея в момента експлоатира 26 реактора, а още два са в процес на строителство. Държавната компания Korea Hydro & Nuclear Power е международен доставчик на ядрени технологии. Тя е построила АЕЦ „Барака“ в ОАЕ и ще бъде доставчик на технологии в рамките на проекта за разширение на АЕЦ „Дуковани“ в Чехия.