Бюджетът приключва 2024 година с дефицит в размер на 3 процента от прогнозния брутен вътрешен продукт, съобщиха от Министерството на финансите. На база данните от месечните отчети за касово изпълнение на бюджетите на първостепенните разпоредители салдото по консолидираната фискална програма (КФП) е отрицателно в размер на 6,138 млрд. лева. Това съответства с очакванията на финансовото министерство от края на миналия месец, които прогнозираха на база предварителни данни и оценки дефицит в размер на около 6,1 млрд. лева. Приходите, помощите и даренията по КФП към декември 2024 г. са в размер на 71,999 млрд. лв. или 95,6 процента от годишните разчети. Постъпленията нарастват с 4,958 млрд. лв. (7,4 на сто) спрямо отчетените към декември 2023 г. Неизпълнението на разчетите по приходите по КФП се дължи основно на получените по-ниски от планираните приходи от помощи и дарения по сметките за средства от ЕС (поради непостъпване на втория и третия транш по Плана за възстановяване и устойчивост).

С 3.6% се повишава през декември 2024 г. общият индекс на цените на производител в промишлеността спрямо предходния месец, обяви Националния статистически институт (НСИ). По-високи цени се регистрирани в производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.6%. Продукцията на преработващата промишленост поскъпва с 0.7%. При добивната промишленост се отчита намаление с 1.5%. В преработващата промишленост се повишават цените при производството на основни метали - с 2.1%, и при производството на химични продукти - с 2.0%. С 0.7% поскъпват хранителните продукти и продукцията в сектор обработка на кожи; производство на обувки и други изделия от обработени кожи без косъм. Намаление се отчита при производството, некласифицирано другаде - с 0.9%, а хартиените и картонените изделия поевтиняват с 0.8%. Спрямо декември 2023 година промишлената продукция поскъпва средно с 5.3%. В добивната промишленост ръстът е с 20.2%, при производството и разпределението на електрическа и топлоенергия и газ - с 11.2%, а в преработващата промишленост - с 2.1%. В добивната промишленост има ръст с 2.8%, а спад - в преработващата и в енергетиката. По-високи цени в преработващата промишленост са регистрирани при: ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 10.8%, производството на мебели - с 9.7%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 6.9%. Поевтиняват лекарствата - с 5.3%, дървените изделия (без мебели) - с 4.8%, а некласифицираните другаде промишлени продукти - с 4.0%. В сравнение с декември 2023 г. цените на производител на вътрешния пазар нарастват с 6.6%. Покачват се цените в добивната промишленост - със 17.1%, при производството и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ - с 13.3%, както и в преработващата промишленост - с 1.2%. По-високи цени в преработващата промишленост са регистрирани при ремонта и инсталирането на машини и оборудване - с 9.2%, производството на автомобили, ремаркета и полуремаркета - с 9.0%, производството на текстил и изделия от текстил, без облекло - с 8.7%. Намаляват цените при производството на лекарства - с 8.4%, на дървен материал и изделия от него, без мебели - с 6.2%, а в производството, некласифицирано другаде - с 4.4%. Цените на производител на международния пазар през декември 2024 г. се увеличават с 1.3% спрямо предходния месец и с 3.2% спрямо декември 2023 година.

Банките у нас отчитат исторически рекордна печалба за 2024 г. - 3.7 млрд. лв. Това е с 278 млн. лв. (8.1%) повече в сравнение с предишния рекорд - 3.4 млрд. лв. за 2023 г. Лидер по печалби и тази година е банката с унгарска собственост Банка ДСК, която отчита положителен финансов резултат от 976 млн. лв. Това обаче е малко по-ниско постижение в сравнение с миналогодишното, когато ДСК премина психологическата граница от един милиард (1.006 млрд. лв.). На втора позиция е италианската УниКредит Булбанк, която бележи значително повишение на печалбата до 947 млн. лв. (на фона на 807 млн. лв. през 2023 г.). На трета позиция по печалба е най-голямата по активи банка у нас ОББ с 496 млн. лв., което е леко повишение спрямо 472 млн. лв. предходната година. Пощенска банка отчита положителен финансов резултат от 412 млн. лв., а ПИБ - 124 млн. лв. Доброто представяне на банките идва най-вече от поддържането на ниски (близки до нулата) лихви по депозитите, които дават възможност за добър марж (спрямо лихвите по кредитите) в полза на кредитните институции. Това се случва благодарение на огромната ликвидност в банковата система, ръста на заплатите и хлабавите мерки за ограничаване на кредитирането от страна на Българската народна банка (БНБ). Нетният лихвен доход на банките през годината се е повишил със 720 млн. лв. (14.9%) до 5.6 млрд. лв. в края на декември 2024 г. Нетният доход от такси и комисиони е нараснал със 145 млн. лв. (9.9%) до 1.6 млрд. лв. Според данните на БНБ разходите за обезценка на финансови активи, които не се отчитат по справедлива стойност в печалбата или загубата, са 659 млн. лв. за 2024 г., което е с 248 млн. лв. (60.3%) повече в сравнение с 2023 г.

Азиатският производител на опаковки от велпапе Tri-Wall Group, който наскоро обяви, че ще инвестира 70 млн. лв. в изграждането на нов завод край Пловдив планира да започне строителството тази пролет и да приключи до средата на следващата година, което ще осигури между 250 и 300 нови работни места в региона. Групата е базирана в Хонконг, но най-голямото й поделение е в Япония. Управленският екип в България пък е от Tri-Wall Turkey. Местното дружество "Три-уол България" е регистрирано в средата на 2023 г., като през септември миналата година капиталът е увеличен на 22.5 млн. лв. и е закупен 56 дка парцел в "Тракия икономическа зона" за сумата 4.6 млн. лв. Продавач е "Бизнес център 2", в което към момента по 50% държат "Сиенит холдинг" и собственикът на "Инса ойл" Георги Самуилов. Последният е купил дела на Петър Къртев през ноември. Заводът сега е на етап проектиране, като се предвижда да заеме приблизително 30 дка площ, включително производствени и складови помещения. Около половината от цялата инвестиция, или 35 млн. лв., ще бъде за строителството. Другите средства са предвидени за машините и оборудването, които ще бъдат доставени от европейски и азиатски компании. Планът е максимален капацитет да бъде достигнат до 2032 г. Групата произвежда опаковки от трислойно велпапе, които се използват за защита на големи, тежки и деликатни продукти при транспортиране. Край Пловдив ще се произвеждат крайни продукти за клиентите в Европа, както и велпапе за нуждите на завода в Турция. Суровините ще се осигуряват главно от международни компании като американската International Paper и шведската Svenska Cellulosa Aktiebolaget.

Общото събрание на акционерите на "Нестле България" е взело решение за изкупуване са 2131 акции при цена 38.04 лв. Тези книжа са притежавани от 45 акционера, а останалите са в мажоритарния собственик - швейцарската Societe de Produits Nestle S.A. Цената е определена след оценка на KPMG, след което е приета от общото събрание на акционерите. И макар общата сумата за изкупуване да не е фрапираща - под 90 хил. лв., а засегнатите собственици са малко, намерението на "Нестле България" е добър пример и напомняне за други компании да правят това. Програмата за обратно изкупуване на акции на "Нестле България" предвижда след придобиване на собствените акции, да ги обезсили. Срокът за обратно изкупуване вече започна - от 7 ноември, а свършва в края на работния ден на 31 март 2025 г. Цената на обратното изкупуване оценява цялата компания на почти 390 млн. лв. За 2023 г. приходите й са 407 млн. лв., а печалбата - 30.55 млн. лв. "Нестле България" е едно от дружествата, които редовно разпределят дивидент сред акционерите си - за 8 години е изплатило 176.5 млн. лв., или по 17.25 лв. на акция, като е пропускало само през пандемичната 2020 г.

Хотелиерът Теодор Пастармаджиев е новият собственик на къмпинг „Каваците“. Той е закупил 40-те дка златна земя на 5 декември м.г. срещу сума от 2 млн. лева. Подготовката за сделката е започнала още през август м.г., когато на заседание на Борда на директорите на тогавашния собственик на терена „Хелио-Тур-С“ се взема решение да се търси купувач.След това е подписано споразумение с „Ел Би Джей Пропърти“ на бизнесмена Теодор Пастармаджиев, за когото до този момент бе известно, че има сериозни интереси в хотелиерския бизнес, но предимно в Слънчев бряг. Той е и член на УС на Съюза на собствениците и чест събеседник по различни теми в националните телевизии. През декември 600 хил. лева са били преведени на сметката на „Хелио-Тур-С“, а останалите 1,4 млн. лева по сметка, посочена от Евгения Банева, пише в нотариалния акт. „Хелио-Тур-С“ е основана през 1991 г. и през последните години се ръководи от Евгения Банева. Под нейния контрол са „Ваканционно селище Русалка“ и „Паррус“ ЕООД. Морските имоти, включително наскоро продаденият къмпинг „Каваци“, са приватизирани от Николай Банев през 2000 г. По онова време в групата влизат престижни обекти като къмпингите „Златна рибка“, „Градина“, „Веселие“, „Черноморец“, както и резиденция „Созопол“, ресторанти като „Винарска изба“, „Механа“ и „Хоризонт“. Тези имоти са част от активите на „Хелио-Тур-С“, а Баневи ги придобиват чрез РМД (Работническо-мениджърско дружество).

Приходите на компанията за небанково финансиране „Ай Ти Еф Груп“ АД за 2024 г. се увеличават с над 60% по 26,3 млн. лв., съобщават от дружеството. Печалбата на компанията преди данъци бележи ръст от 74% – 4 млн. лв. при отчетени малко над 2 млн. лв. година по-рано, показват неодитираните отчети. Като основна причина за резултатите „Ай Ти Еф Груп“ посочва ръста в общия обем на отпуснатите кредити – с 50% до 52 млн. лв. Портфолиото на компанията достига 32,8 млн. лв. в края на годината, или ръст от 43%. „Ай Ти Еф“ отчита и подобрение на коефициента на възвръщаемост – 29% при 23% през 2023 г., както и на показателя за възвръщаемост на приходите – 15% при 14% година по-рано. Финтех компанията продължава да инвестира в ИТ платформата си, която автоматизира процеса на кредитиране, като 60% от молбите за кредит се обработват изцяло автоматично и хората получават средствата почти в реално време.

Приходите и печалбата на куриерската компания „Спиди“ АД продължават да се увеличават и за последното тримесечие, и за годината. За първи път обаче дружеството отчита спад на приходите от външните пазари. Приходите от дейността на куриерската фирма за цялата 2024 г. достигат почти 365,9 млн. лева при над 312,4 млн. лева за 2023 г., което е с малко над 17% повече на годишна база. Общите приходи на дружеството, които включват получените дивиденти и лихви, достигат почти 369,8 млн. лева за отчетния период при 315,9 млн. лева година по-рано, или със 17% повече. По-голямата част от приходите на „Спиди“ се формират от куриерските услуги, като достигат 357,5 млн. лева към края на 2024 г. при 305,4 млн. лева към края на 2023 г., също със 17% повече на годишна база. Принос за приходите има вливането на „Геопост България“ и „Рапидо експрес енд лоджистик“, чийто приходи се отчитат в „Спиди“ от датата на вливането 23 май 2023 г. Увеличението, според доклада на компанията, се дължи на по-големия брой обработени пратки. Броят превозени пратки за полугодието е 59,2 млн., с 24,2% над предходната година, и изпреварва темпа на ръст на приходите. Компанията продължава да инвестира в офисите и автоматичните станции в страната. От средата на миналата година се ускорява разширението на мрежата от автомати и към края на годината те достигат 430 броя, от които 235 са инсталирани през последното тримесечие. Така мрежата от точки за доставка на „Спиди“ достига 920 броя. Дружеството реализира печалба от 42,5 млн. лева към края на 2024 г. при малко над 37 млн. лева към края на 2023 г., или с 15% повече на годишна база.

„Софарма“ АД отчита спад на неконсолидираната печалба със 17,5 млн. лв., или с близо една трета, до 30,1 млн. лв. за 2024 г. Продажбите намаляват с 21 млн. лв., или със 7%, до 265,5 млн. лв. Продажбите на продукция са надолу с с 6,5% до 235 млн. лв. Основните чужди пазари са Русия, Украйна, Беларус, Полша, страните от бивша Югославия, Грузия, Армения, Казахстан. България има дял от около една трета. Важен за „Софарма“ е консолидираният отчет, като при липса на напредък в производството на лекарства, компанията намери други ниши. Дъщерното „Софарма Трейдинг“ има над 1 млрд. лв. оборот от продажби на лекарства, дъщерното „Софарма имоти“ АДСИЦ (в което „Софарма“ има дял от 46%) отдава офис площи, дъщерното „Софарма билдингс“ АДСИЦ строи сгради в София (на терена на бившето „Унифарм“ в кв. Дървеница), а „Доверие обединен холдинг“ АД (23% дял на „Софарма“) има банка в Молдова и държи франчайза на „Мосю Бриколаж“ за България.

Европейската комисия ще предостави 1,25 милиарда евро от Механизма за свързване на Европа за 41 трансгранични проекта за енергийна инфраструктура. Инициативите, за които е безвъзмездното финансиране, са получили през 2024 статут на проекти от общ интерес (ПОИ) и проекти от взаимен интерес (ИМП) по линия на политиката за трансевропейските енергийни мрежи (TEN-E). Това е най-мащабната покана в сферата на енергетиката на Механизма за свързване на Европа, а също така и първата покана по преразгледания регламент за TEN-E , който включва проекти за водородни и морски електроенергийни мрежи. Важността на трансграничните инвестиции в енергийната инфраструктура за конкурентоспособността на Европа е подчертана в доклада на Марио Драги. Те ще допринесат за постигането на целите на ЕС за интегриране на енергийните пазари и декарбонизация на енергийната система. Финансирането е предназначено за 5 предложения за работа и за 36 подготвителни проучвания. 6 проекта, които ще оперират в Белгия, България, Дания, Франция, Словакия и Испания, ще получат средства за подкрепа на проучвания. Близо 750 милиона евро са предназначени за 8 проекта за електроенергийни мрежи, сред които и офшорни. Най-голямата безвъзмездна помощ в размер на 645 млн. евро ще подкрепи проекта „Енергиен остров Борнхолм“ за изграждането на първи по рода си хибриден междусистемен електропровод в Балтийско море, който ще позволи да се свържат Дания с Германия и да се интегрират 3 GW капацитет за ветроенергийни паркове в морето. Помощ за строителни работи в размер на почти 33 милиона евро ще бъде отпусната за Danube InGrid — трансграничен проект за интелигентна електроенергия между Унгария и Словакия, който ще интегрира енергията от възобновяеми източници и ще балансира по-ефективно системата. Освен това финансиране на стойност 250 милиона евро ще подкрепи изграждането на 3 проекта и финансирането на 9 подготвителни проучвания за инфраструктура за CO2.

Американският президент Доналд Тръмп въведе 25% мита върху вноса от Канада и Мексико и 10% мита върху стоките от Китай, считано от събота, 1 февруари. Държавният глава на САЩ също така се закани да наложи мита и за Европейския съюз, без да дава повече подробности по въпроса. Тръмп заплашваше с митата, за да осигури по-голямо сътрудничество от държавите за спиране на незаконната имиграция и контрабандата на химикали, използвани за производство на фентанил, но също така обеща да използва митата за стимулиране на местното производство и повишаване на приходите за федералното правителство. Мексико, Китай и Канада осигуряват повече от една трета от стоките и услугите, внесени или купени от САЩ, поддържайки десетки милиони американски работни места. И трите страни обещаха да отговорят на митата на Тръмп с такива върху износа на САЩ, включително портокалов сок от Флорида, уиски от Тенеси и фъстъчено масло от Кентъки. Митата веднага ще повишат разходите за вносителите. В близко бъдеще това може да наруши веригите за доставки и да доведе до недостиг на продукти. А в по-дългосрочен план компаниите могат да изберат да прехвърлят разходите върху американските потребители, повишавайки цените и забавяйки икономиката. По данни на Администрацията за енергийна информация през октомври САЩ са внасяли почти 4.6 млн. барела петрол дневно от Канада и 563 хил. барела от Мексико. Среднодневното производство в САЩ през този месец е било почти 13.5 млн. барела. Въпреки че САЩ са най-големият производител на петрол в света, рафинериите трябва да смесват по-лекия суров петрол, произведен в страната, с по-тежкия петрол от места като Канада, за да произвеждат горива като бензин и дизел. Приблизително 60% от петрола, който САЩ внасят, идва от Канада, а около 7% - от Мексико. Потенциалните икономически последици от митата също усложняват работата на Федералния резерв, който все още се опитва да намали инфлацията до целта си от 2%. Предприятията в САЩ разчитат на суровини от двете страни, включително минерали и дървен материал от Канада и авточасти от Мексико. Митата също биха били в противоречие с усилията, които американските компании положиха през последните години да се изнесат от Китай по настояване на администрациите на Тръмп и Байдън. Според икономисти от S&P Global, секторите на автомобилното и електрическото оборудване в Мексико биха били най-изложени на смущения при въвеждане на митата, както и преработката на минерали в Канада. В Съединените щати най-големите рискове биха били за земеделието, риболова, металите и автомобилния сектор.

Япoния oбмиcля дa пpeдлoжи пoдĸpeпa зa гaзoпpoвoд нa cтoйнocт 44 милиapдa дoлapa в Aляcĸa в oпит дa cпeчeли блaгopaзпoлoжeниeтo нa aмepиĸaнcĸия пpeзидeнт Дoнaлд Tpъмп и дa пpeдoтвpaти пoтeнциaлни тъpгoвcĸи ĸoнфлиĸти, cъoбщaвa "Poйтepc". B Toĸиo oчaĸвaт Tpъмп дa пoвдигнe въпpoca зa пpoeĸтa, ĸoйтo cпopeд нeгo e ĸлючoв зa пpocпepитeтa и cигypнocттa нa CAЩ, ĸoгaтo ce cpeщнe c япoнcĸия миниcтъp-пpeдceдaтeл Шигepy Ишибa във Baшингтoн cлeдвaщaтa ceдмицa. Япoния имa cъмнeния oтнocнo жизнecпocoбнocттa нa пpeдлoжeния 1300-ĸилoмeтpoв гaзoпpoвoд, ĸoйтo щe cвъpзвa нaxoдищaтa в ceвepнaтa чacт нa Aляcĸa c пpиcтaнищe нa юг, ĸъдeтo гaзът щe бъдe втeчнявaн и тpaнcпopтиpaн дo aзиaтcĸи ĸлиeнти. Bъпpeĸи тoвa, cтpaнaтa e гoтoвa дa пpoyчи възмoжнocттa зa cдeлĸa, aĸo бъдe пoиcĸaнo oт нeя. Toзи aнгaжимeнт мoжe дa бъдe чacт oт пaĸeт oтcтъпĸи, вĸлючвaщ зaĸyпyвaнe нa пoвeчe aмepиĸaнcĸи гaз и yвeличaвaнe нa paзxoдитe зa oтбpaнa и пpoизвoдcтвeни инвecтиции в CAЩ, c цeл нaмaлявaнe нa двycтpaнния тъpгoвcĸи дeфицит oт 56 милиapдa дoлapa и избягвaнe нa зaплaxaтa oт тapифи. Tpъмп пpeдcтaвя гaзoвия пpoeĸт ĸaтo пoбeдa ĸaĸтo зa Aляcĸa, тaĸa и зa aзиaтcĸитe cъюзници нa CAЩ, тъpceщи cтaбилeн изтoчниĸ нa eнepгия. Япoния oбaчe вeчe имa дocтъп дo втeчнeн пpиpoдeн гaз (LNG) и ĸoмпaниитe ѝ тъpгyвaxa 38 милиoнa тoнa минaлaтa гoдинa, ĸoeтo e пoвeчe oт пoлoвинaтa oт вътpeшнoтo пoтpeблeниe. Πpoeĸтът мoжe дa пoмoгнe нa Япoния дa дивepcифициpa дocтaвĸитe cи oт пo-pиcĸoви изтoчници ĸaтo Pycия, ĸoятo ocигypявa oĸoлo eднa дeceтa oт внoca нa гaз, и Близĸия изтoĸ.