За пръв път от 9 години насам средната лихва по банковите влогове в левове у нас вече не е нулева и прескочи психологическата граница от 1%. Към декември 2024 г. средната лихва по новосключените срочни депозити в левове със срочност от един ден до една година е 1,01%, става ясно от лихвената статистика на Българската народна банка. За последно средната лихва беше 1% през далечния януари 2016 г. В последните 9 години показателят кръжеше около нулата, като най-ниската си точка лихвите достигнаха в края на 2021 г. и началото на 2022 г. – на старта на голямата инфлационна вълна, която преобърна тенденциите в Европа и света, но не и у нас. За разлика от лихвите по новите депозити, тези по действащите договори са доста по-назад – средната лихва за същата срочност в левове е 0,31% към декември 2024 г. Това е най-високото ниво на показателя за последните 7 години. За същия период натрупаната инфлация е 43,9%. Това означава, че хората, които са държали парите си на влог в левове в банка у нас в последните 7 години, са загубили близо половината от стойността на парите си.

Министерството на финансите ще предложи на 10 февруари на аукцион продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност три години от отворен тип с 2,75% фиксиран годишен лихвен процент с номинална стойност на предлаганото количество 100 млн. лева, съобщи Българската народна банка. Предлаганите държавни ценни книжа (ДЦК) са от същата емисия с падеж 22 януари 2028 г., при която финансовото министерство емитира дълг за 300 млн. лева на първия за тази година аукцион, проведен на 20 януари. Първата дългова емисия за годината се прие като тестова за настроенията на пазара, след като страната ни посрещна годината без редовно приет бюджет. Аукционът ще бъде третият за тази година. През 2025 г. досега Министерството на финансите набра вътрешен дълг за 600 млн. лева след продажбата на тригодишни ДЦК за 300 млн. лева и още толкова за седемгодишни облигации.

Преди около 24 месеца германският дискаунтър TEDi откри първите си обекти в България и днес планира удвояване на клоновата мрежа в рамките на 2025 г. , обяви управляващият директор на TEDi за България Димитър Спасов.В момента работят 16 магазина, а през следващите месеци ще бъдат отворени още 4. Целта е темпото да се вдигне още и до края на годината веригата да има над 30 обекта в България. За момента те са основно в молове и ритейл паркове. TEDi има 3200 филиала в 15 държави и е сред лидерите в сектора на нехранителните стоки с асортимент от 17 000 артикула.

Сръбската петролна и газова група NIS, която управлява бензиностанциите с бранда Gazprom в Румъния и България, обмисля да напусне двата пазара ако предизвикателствата продължат или се влошат, включително чрез оценка на потенциална пълна или частична продажба на активи, закриване или други механизми за излизане“, се казва във финансовия отчет на NIS за четвъртото тримесечие от 2024 г.. Компанията NIS, контролирана от руската „Газпром“, се сблъсква в България с трудности при операциите надолу по веригата, докато в Румъния са засегнати и операциите нагоре по веригата, казват от компанията. В България „НИС Петрол“ управлява мрежа от 23 бензиностанции под марката Gazprom. През 2024 г. пазарният ѝ дял на общия пазар на горива е 2.3%, а на пазара на дребно – 2.6%. В Румъния NIS притежава 19 бензиностанции под марката Gazprom и също така участва в проучването и производството на нефт и газ. През 2024 г. пазарният ѝ дял на общия пазар на горива е 0.4%, докато делът на пазара на дребно е 0.6%. На 10 януари Министерството на финансите на САЩ обяви санкции срещу NIS Petrol като част от по-широки мерки срещу руския енергиен сектор, позовавайки се на контрола върху компанията от руския петролен гигант „Газпром Нефт“. Той притежава 50% дял в NIS, докато компанията майка „Газпром“ притежава 6.15% дял. Сръбското правителство притежава приблизително 30%, а останалата част се държи от миноритарни акционери.

На предстоящото общо събрание на акционерите в Индустриална зона „Загоре“ ще вземе окончателно решение за сделкатата за придобиване на бившето летище Стара Загора. Зоната е създадена по инициатива на Община Стара Загора и местният бизнес в партньорство с държавата в лицето на „Национална компания индустриални зони“, която също е акционер. Дружеството получих сертификат за приоритетно инвестиционен проект за създаване на индустриална зона върху терените на бившето Летище Стара Загора. Имаме и банкова референция за кредитиране на този проект. Следват разговори с министъра на икономиката за приключване на сделката. Става въпрос за закупуване на 2 терена – 2154 дка и 42 дка. Първия етап на развитието на Индустриална зона „Загоре“ , който е реализиран до кв. Зора има инвестиции за над 132 млн. лева и ще се създадат над 1370 работни места, във втория етап, който се реализира в близост до село Еленино имат подписани договори за инвестиции над 390 млн.лева и ще бъдат осигурени над 960 работни места. Източник: divident.eu

След като 13 години класацията на ритейлърите в България с най-големи приходи бе оглавявана от "Кауфланд", през 2024 г. търговската верига е детронирана от Lidl. Така доскоро по-малкият брат от семейството на компанията им майка "Шварц груп" излиза начело с брутен оборот от близо 3 млрд. лв. и пазарът има нов лидер, макар и преднината му да е крехка. Само преди година разликата в приходите на двете компании, които макар и с общ собственик са в конкуренция у нас, е била около 160 млн. лв. в полза на "Кауфланд", чиито постъпления през 2023 г. са били 2.4 млрд. лв. Lidl стъпва на българския пазар през 2010 г., когато на 25 ноември едновременно започват работа първите 14 магазина в 11 града в страната. След това през годините продължава да отваря регулярно по десетина магазина годишно. Нови десет обекта заработиха и през 2024 г. като към момента веригата има общо 136 магазина в 58 града. Компанията разполага и с два логистични центъра — в с. Равно поле, София, и в с. Кабиле, Ямбол, откъдето се снабдяват обектите ѝ, като логистиката на доставките е организирана така, че да се изхвърлят възможно най-малко въглеродни емисии от транспорта. През 2023 г. средната заплата в компанията е с близо 10% по-висока от средните възнаграждения в сектор "Търговия" и с над 43% повече от тези в сектор "Транспорт". Нетните разходи за заплати на нейните над 4000 служители надхвърлят 102.3 млн. лв., което е близо 44% ръст спрямо 2021 г. Компанията е и сред значимите данъкоплатци в страната – през 2023 г. е внесла 56.2 млн. лв. данъци в държавния и местните бюджети.

„Доверие Обединен Холдинг“ АД се подготвя за продажбата на терените на предприятието „Марицатекс“ АД в Пловдив. Съветът на директорите на „Марицатекс“ е взел решение за учредяване на еднолично дружество с ограничена отговорност – „Марицатекс имоти“ ЕООД, в което ще се прехвърлят имотите, съоръженията и оборудването на „Марицатекс“. Капиталът на новата фирма е в размер на 7 749 544 лева, разпределени в същия брой дялове с номинална стойност 1 лев всеки. Капиталът е изцяло формиран от непаричната вноска съобразно оценката на три независими вещи лица. Петко Колев Иванов, който е изпълнителен член на съвета на директорите на „Марицатекс“, ще управлява новоучреденото дружество. Предстои „Марицатекс имоти“ да бъде вписано в Търговския регистър. Някогашното памукотекстилно предприятие „Марицатекс“ беше отписано от регистъра на публичните дружества през 2022 г. след проведено търгово предложение за изкупуване на акциите на миноритарните акционери при цена от 0,65 лева на акция.

„Уайзър Технолоджи“ АД (предишно наименование „Бианор Холдинг“ АД) свиква извънредно общо събрание на акционерите на 6 март 2025 г., за да промени състава на съвета на директорите на дружеството. Предвижда се общото събрание да освободи независимите членове на съвета на директорите Неделчо Василев Неделчев и Мартин Владимиров Димитров. На тяхно място влизат Торстен Вегенер, Иванка Вишнич и Ивайло Димчев Славов, също като независими членове. Тримата се предвижда да са директори клас А с мандат от 5 години, който ще приключи с провеждането на петото редовно годишно общо събрание на акционерите, следващо избора им за членове на съвета на директорите на компанията. От дружеството посочват, че и тримата имат опит в работата с компании от Fortune 500. Торстен Вегенер е ИТ предприемач, съосновал и развил няколко ИТ консултантски компании в Германия, сред които DD Synergy и C:1 Solutions. Последната е придобита от базираната в САЩ глобална компания за дигитална трансформация и ИТ услуги Cognizant, като след придобиването Вегенер заема позицията вицепрезидент на Digital Business Group в Cognizant Germany. Доскоро Вегенер е член на управителния съвет на Adesso SE, една от най-големите германски ИТ компании, листната на Франкфуртската фондова борса. Участвал е и в надзорния съвет на Exasol AG. Иванка Вишнич преподава в Esade Business School в Барселона – едно от най-престижните бизнес училища в света, ръководител на катедра „Операции, иновации и науки за данни“, и международно признат експерт в областта на революционните иновации. Нейни изследвания са публикувани в Harvard Business Review, MIT Sloan Management Review и други водещи академични издания и са повлияли на стратегиите на мултинационални корпорации като IBM, Enel, Atlas Copco, FC Barcelona, Caterpillar, Pearson, Telefonica и др. Много от тези компании тя консултира относно разработването и комерсиализирането на иновативни технологии. Ивайло Славов има 30 години международен опит в сферите на ИТ, финансовите услуги и аутсорсинга на бизнес процеси. Заемал е различни ръководни позиции в Microsoft, Adecco, SEB, Unisys и Comparex (PC Ware) в Европа, Близкия изток и Африка. В момента той е председател на съвета на директорите и изпълнителен директор на Elevate (бивша Easy Consult), която предлага решения за управление на работната сила и има 12 офиса в седем държави в Европа и Северна Америка. Славов е основател и изпълнителен директор на Finance Partner, както и на BULPROS (сега DIGITALL), член е на борда на няколко организации, включително Германо-българската индустриално-търговска камара.

България е сред страните в Европейския съюз (ЕС) в най-ниски разходи за превантивно здравеопазване. Това сочат публикувани данни на Европейската статистическа служба. В България за това перо през 2022 г. са били похарчени средно по 31 евро на човек. По този показател страната ни се нарежда сред последните три държави в блока заедно с Полша с 22 евро на човек и Румъния с 24 евро. Сред държавите от ЕС Германия е с най-високи разходи за превантивни грижи на глава от населението - 458 евро, следвана от Австрия с 411 евро и Нидерландия с 312 евро годишно. През 2022 г. разходите за превенция в европейската общност са формирали 5,5% от общите разходи за здравеопазване, показват данните на Евростат. Този дял отразява въздействието на мерките за превантивни грижи, активирани в отговор на пандемията Covid-19, които все още са били в сила през 2022 г. В резултат на това разходите за превантивно здравно обслужване са се увеличили от 2,9% през 2019 г. и 3,5% през 2020 г. до 6,1% през 2021 г. Най-високите дялове, регистрирани през 2022 г., са в Германия (7,9% от общите разходи за здравеопазване), Австрия (7,4%) и Финландия (6,4%). Най-ниският дял е регистриран в Малта (1,2%), следвана Полша (1,9 %) и Словакия (2%). Разходите за превантивно здравеопазване в ЕС през 2022 г.  възлизат на 202 евро на жител, което представлява намаление с 6% в сравнение с 2021 г. Тогава заделената сума е била 216 евро на жител. Публикуваният доклад на Евростат е посветен на Световния ден за борба с рака, който се отбелязва всяка година на 4 февруари с цел повишаване на осведомеността за заболяването и насърчаване на неговата превенция.

През декември броят на отворените работни места в САЩ е спаднал повече от очакваното до тримесечно дъно. Това сочи постепенно забавяне на пазара на труда, предава Bloomberg. Свободните позиции в страната са намалели до 7,60 млн. от отчетените 8,16 млн. през ноември, сочат данни на Бюрото за трудова статистика за свободните работни места и текучеството на работната сила, известно като JOLTS. Намаляването на броя на отворените работни места е най-забележимо при професионалните и бизнес услугите. Здравеопазването и социалното подпомагане, както и финансите и застраховането също са отбелязали голям спад. След големите увеличения през предходните два месеца броят на свободните работни места отново започва да се свива. Това би трябвало да продължи да потиска растежа на заплатите и подкрепя твърдението на Федералния резерв, че пазарът на труда вече не е източник на инфлационен натиск. Т. нар. процент на напускане, който измерва броя на хората, напускащи доброволно работата си, е останал на ниво от 2%. Това предполага, че хората са по-малко уверени в способността си да намерят нова позиция, отколкото преди няколко години.

Китайското Финансово министерство публикува „Съобщение на Комисията по тарифите към Държавния съвет за налагане на допълнителни мита върху някои вносни стоки с произход от Съединените щати", съобщи Радио Китай. Съгласно правителственото решение от 10 февруари т. г. внасяните от САЩ въглища и втечнен природен газ ще се облагат с допълнително мито от 15%, а митата върху вноса на мазут, селскостопански машини, големи превозни средства и пикапи – с 10%. За вносните стоки, изброени в приложението, с произход от Съединените щати, съответните мита ще бъдат увеличени на базата на текущите ставки. Настоящите политики за намаляване и освобождаване от данъци остават непроменени и допълнителните тарифи няма да бъдат намалени или премахнати. Решението на Пекин за облагането на някои американски стоки с допълнителни мита е в отговор на обявените на 1 февруари от САЩ допълнителни мита от 10% върху всички китайски стоки. Едностранното налагане на мита от страна на САЩ сериозно нарушава правилата на Световната търговска организация, и не само няма да помогне за решаването на вътрешните им проблеми, но и нарушава нормалното икономическо и търговско сътрудничество между Пекин и Вашингтон, се посочва в съобщението на комисията.