През четвъртото тримесечие на 2024 г. местните администрации в България са издали разрешителни за строеж на 1 915 жилищни сгради с 9 861 жилища в тях и с 1 103 580 кв. м разгъната застроена площ (РЗП), на 15 административни сгради/офиси с 34 929 кв. м РЗП, както и на 1 185 други сгради с 628 133 кв. м РЗП, сочат данни на Националния статистически институт (НСИ). В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. издадените разрешителни за строеж на нови жилищни сгради намаляват с 15.8%, жилищата в тях и разгънатата им застроена площ - с по 41.3%. По-малко са издадените разрешителни за строеж на административни сгради и тяхната РЗП, съответно с 31.8 и 59.5%. Намаление е регистрирано и при издадените разрешителни за строеж на други сгради - с 6.0%, както и при разгънатата им застроена площ - с 28.7%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив - 340, София (столица) - 247, Варна - 173, Бургас - 161, и София - 140. Най-много жилища предстои да бъдат започнати в областите София (столица) - 2 539, Пловдив - 2 309, Бургас - 1 202, Варна - 1 188, и Стара Загора - 380. През четвъртото тримесечие на 2024 г. е започнал строежът на 1 539 жилищни сгради с 8 601 жилища в тях и с 956 979 кв. м разгъната застроена площ, на 8 административни сгради/офиси с 6 114 кв. м РЗП и на 600 други сгради с 373 504 кв. м РЗП. В сравнение с четвъртото тримесечие на 2023 г. започнатите нови жилищни сгради се увеличават с 0.3%, жилищата в тях - с 16.5%, както и разгънатата им застроена площ - с 11.6%. Броят на започнатите административни сгради е без промяна, но тяхната РЗП нараства със 17.3%. Започнал е строежът на 6.4% по-малко други видове сгради, като общата им застроена площ е намаляла с 31.5%. Строителство на най-голям брой нови сгради е започнало в областите: Пловдив - 245 жилищни и 80 други сгради; Бургас - 226 жилищни и 42 други сгради; София (столица) - 212 жилищни и 13 други сгради.

По данни на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), българската електротехническа промишленост е индустрия с годишен оборот, който вече наближава 6 млрд. евро, като 90-95% от продукцията ѝ е за експорт и това ѝ дава трето място като дял от износа с над 11 на сто. Като продуктови групи, електрическите машини изпреварват медта и медните изделия като основна българска експортна стока. БАСЕЛ предупреди за големи рискове за бранша, тъй като над 60% от обществените поръчки, включително и тези с европейски пари, се печелят от доставчици от трети страни - Турция, Китай и други. В останалите европейски държави това не е така, в държавите с развита електроиндустрия бизнесът получава подкрепа от държавата чрез пазара, който му се осигурява", посочи председателят на БАСЕЛ Димитър Белелиев. Българската продукция е "на едно от най-добрите нива в световен мащаб и ценово е по-добра от европейската", но е много трудно да се конкурира с евтиния внос от трети страни. "Тези държави нямат пазарна икономика, а европейските правила позволяват по процедурите да се изключват страни извън ЕС и ЦЕФТА. Според БАСЕЛ поставянето на най-ниската цена като основен критерии удря не само по българската индустрия, но и по качеството на оборудването, което се плаща с публичен ресурс, а и често последващата поддръжка също отива в ръцете на фирми извън ЕС.

Едно от ключовите държавни енергийни дружества у нас - "Булгаргаз", е на крачка от фалита. Към третото тримесечие на м.г. компанията отчита загуба 187 млн. лв. (при загуба от 83.7 млн. лв. за същия период на предходната година), отрицателен собствен капитал и намаляващ пазарен дял, показва междинният финансов отчет на дружеството. Загубата се дължи най-вече на разходите за неизползван капацитет (какъвто е случаят по договора с "Боташ") и на загуби от обезценка на природен газ. Собственият капитал на "Булгаргаз" е отрицателен, -61 млн. лв. при 125.5 млн. лв. година по-рано. В същото време приходите намаляват с почти 50% - за периода компанията е реализирала постъпления в размер на 1.1 млрд. лв. при 1.9 млрд. лв. за деветте месеца на 2023 г., като това се дължи основно на по-малкото продадени количества (с около 30%) спрямо предходната година. Освен намалени приходи, "Булгаргаз" отчита и спад в разходите си - до 1.1 млрд. лв. при 1.96 млрд. лв. година по-рано. В средата на м.г. "Булгаргаз" отчете загуба почти 260 млн. лв. при 36 млн. лв. за същия период на предходната година, а причината бе същата - все по-малко клиенти и намаляващ пазарен дял заради азерския, руския газ и LNG доставките. Един от основните фактори за лошото финансово състояние на "Булгаргаз" е столичната "Топлoфикация", която продължава да трупа дългове към газовия доставчик. Вземанията от продажби бележат ръст поради забава от страна на "Топлофикация София" да погасява редовно и в срок своите задължения. Към края на септември м.г. просрочените брутни вземания за доставка на газ са в размер на 829 млн. лв. В споразумението между "Топлофикация София", фонд "Сигурност на електроенергийната система", БЕХ и "Булгаргаз" е записано, че месечните суми от плащанията на фонда се пренасочват към "Булгаргаз" и БЕХ в съотношение 80/20. Сключеното споразумение подобри събираемостта, но сумата на вземанията продължава да е съществена. Загубата на "Топлофикация София" за 2024 г. е около 160 млн. лв. "Булгаргаз" е и обществен доставчик, и търговец на газ - то купува суровина по пазарни цени, но реализира част от тези количества по регулирани, което понякога води до риск от загуби и ликвидни задължения. Намалява и пазарният дял на дружеството, като един от факторите е нарастващата конкуренция - азербайджанската SOCAR и лицензирани европейски търговци, купуващи газ с руски произход на входна точка "Странджа 2"/"Малкочлар" със значителна отстъпка. В същото време всички съседни на България държави, с изключение на Румъния, (която разполага със собствен добив, удовлетворяващ нуждите й), продължават да доставят природен газ по дългосрочните си договори с "Газпром експорт" на цена под пазарната, като имат предоставена регулаторна възможност да реализират сделки на българския пазар, както и да продават част от тези количества на платформата "Газов хъб Балкан" на цени, съществено под европейските борсови индекси за търговия в рамките на деня или ден напред, или пък директно да доставят количества на клиентите на "Булгаргаз". Намаляват и LNG доставките в региона поради временната им нерентабилност спрямо доставките на тръбен газ директно от производители, дори и при най-добрите ценови условия за услугите за регазификация, съхранение и пренос до България. "Булгаргаз" трупа загуби и по линия на договора с турската "Боташ". Дружеството губи по близо милион на ден от неизползвания резервиран капацитет по договора с турската "Боташ". Той беше сключен по време на кабинета "Донев" през 2022 г. и е със срок до 2035 г. Развалянето на контракта се изчислява на около три милиарда лева. Проблем за "Булгаргаз" е цената на природният газ в газохранилището "Чирен". В пика на пандемията дружеството купуваше скъп газ, за да осигури нужните количества в хранилището, но тенденцията, която продължи и през 2024 г., бе към намаление на цената на природния газ. "Това доведе до натрупване на загуба, която беше частично компенсирана от компенсацията по Програмата за предоставяне на компенсация. Размерът й е 156 млн. лв.", посочват в отчета си от "Булгаргаз".

Lion's Head обявява навлизането си на румънския логистичен пазар с придобиването на парцел от 155 000 кв. м. Компанията е съвместно дружество между AG Capital и Old Mutual Property с инвестиционен портфейл в недвижими имоти на стойност €440 млн., част от който е логистичното портфолио BPD, което дружеството купи през 2024 г. Lion's Head е платформа за инвестиции и управление на активи в недвижими имоти, фокусирана върху първокласни офис и логистични имоти в региона на Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Компанията е съвместно дружество между AG Capital, водеща група за инвестиции в търговски и жилищни недвижими имоти в ЦИЕ, и Old Mutual, основна инвестиционна платформа за недвижими имоти от Южна Африка. Портфейлът на компанията включва пет офис сгради клас A в София и Букурещ, както и три логистични парка в България с обща площ от 445 000 кв. м. Парцелът е стратегически разположен в Попещи-Леордени между DNCB (стария околовръстен път) и A0 (новия околовръстен път) и в близост до магистрала A2 (Autostrada Soarelui). Компанията планира да изгради логистичен парк с отдаваема площ (GLA) от 85 000 кв. м, като строителството се очаква да започне през първата половина на 2025 г. През 2024 г. Международната финансова корпорация (IFC), част от Групата на Световната банка, инвестира €150 млн. в проекти на Lion's Head за устойчиво развитие на логистични обекти в Румъния и България.

Pyмънcĸaтa инвecтициoннa ĸoмпaния Воld Міnd Саріtаl Раrtnеrѕ cтapтиpa peгиoнaлeн инвecтициoнeн фoнд c ĸaпитaл oт 60 милиoнa eвpo, ĸoйтo щe бъдe инвecтиpaн в чacтни ĸoмпaнии oт Pyмъния, Бългapия и Xъpвaтия. Haй-гoлeмият aнгaжимeнт e в paзмep нa 20 милиoнa eвpo и щe ce финaнcиpa oт Eвpoпeйcĸия cъюз - NехtGеnеrаtіоnЕU, c финaнcoвaтa пoдĸpeпa нa pyмънcĸoтo пpaвитeлcтвo чpeз Rеѕіlіеnсе Еquіtу Fund (RЕF). Πpoгpaмaтa ce yпpaвлявa oт Eвpoпeйcĸия инвecтициoнeн фoнд (EИФ). ВоldМіnd Саріtаl цeли дa инвecтиpa дo 10 милиoнa eвpo в ĸoмпaнии oт paзлични иĸoнoмичecĸи ceĸтopи ĸaтo бизнec ycлyги, cпeциaлизиpaнa тъpгoвия нa дpeбнo, здpaвни и yeлнec ycлyги, пpoизвoдcтвo нa пoтpeбитeлcĸи cтoĸи, фapмaцeвтични пpoдyĸти, cтpoитeлни мaтepиaли, oпaĸoвĸи, xpaнитeлни пpoдyĸти, тpaнcпopт и лoгиcтиĸa.

Частен съдебен изпълнител обяви нова публична продан за фабриката за кроасани в с. Скутаре, както и за два прилежащи поземлени терена. Имотът е на обща площ от близо 10 декара, като застроената площ е 606 кв.м. Стартовата търгова цена е 1 193 700 лв., което е 80 на сто от оценката на вещото лице. При предното наддаване през септември 2024 г. търгът стартира от 1 560 400 лв. Крайната мярка е наложена заради задължения на собственика „Фил Суийтс“ООД към юридически лица и НАП. Задълженията само към приходната агенция са в размер на 230 202.37 лв. Върху имота са наложени следните тежести: Възбрана в полза на НАП от 13.05.2019 и от 26.07.2019 г., възбрана в полза на „ПИ-КО“ АД 12.02.2018, възбрана в полза на взискателя по делото „КАМ 919“ ООД от 04.06.2024, както и договорна ипотека от 14.07.20015 в полза на ОББ АД цедирана на „КАМ ОИ“ ООД от 29.12.2021 г., също и договорна ипотека в полза на взискателя „КАМ 919“ ООД, от 06.05.2016.

Втори обект от обявените 11 проекта за индустриални паркове, финансирани по програмата AttractInvestBG на Плана за възстановяване и устойчивост, си търси строител. Обществената поръчка е за реконструкция на зона в Русе и е обявена от "Индустриален парк ЛВЗ". Общата стойност на проекта е малко над 27 млн. лв. без ДДС, а крайният срок за подаване на оферти е 4 март. Обществената поръчка за индустриалния парк, който исторически се намира на това място от далечната 1866 г., е разделена в две обособени позиции, като всяка от тях включва проектиране, строителство и авторски надзор (т.нар. инженеринг). Първата е за реконструкция, рехабилитация и изграждане на нова довеждаща инфраструктура до "Индустриален парк ЛВЗ", като прогнозната стойност е 14.56 млн. лв. без ДДС. Позицията съдържа общо шест подобекта, които предвиждат рехабилитация на пътната естакада на бул. "Тутракан" и съществуващия пътен възел западно от нея, изграждане на нов паркинг за автомобили и велосипеди и улична мрежа, свързваща пътния възел с вход-изхода на индустриалния парк и изходяща връзка в посока Дунав мост, както и изграждане на пешеходна и велосипедна пасарелка по автомобилната естакада. Заедно с това изпълнителят ще трябва да извърши и ремонтни дейности върху съществуващия автомобилен надлез над прилежащата жп линия, както и на уличното платно с дължина от почти 1 км. Втората обособена позиция е за вътрешни проводи на техническа инфраструктура и съоръженията на територията на индустриалния парк. Тя е с прогнозна стойност от 12.47 млн. лв. без ДДС и се състои от три отделни подобекта, като с особена важност в документа е посочена жп инфраструктурата на парка. Подобектите включват дейности по електрическата мрежа на територията на парка с обща дължина от 1.5 км и преоборудването на три от съществуващите трафпостове, топлофикационната мрежа и най-вече извършването на основен ремонт на 2190 м вътрешни за парка жп линии, както и електрифициране на 310 м от тях. Индустриалният парк в Русе се простира върху 159 дка, като в близост до него в момента са Дунав мост и действащо товарно пристанище. Още през 2020 г. дружеството "Индустриален парк ЛВЗ", тогава "Прима ойл", започва да придобива част от имотите. Едноличен собственик на "Индустриален парк ЛВЗ" е русенската "Булмаркет груп" на Станко Станков, която обединява над 20 дружества и работи в две основни направления. Холдингът е шапката на компаниите, занимаващи се с търговия с минерални горива и логистични дейности. Второто направление е концентрирано в производството, покупките и продажбата на зърно, производство на биодизел, фармацевтичен глицерин и остатъчните продукти, като основното дружество е заводът за биодизел в Сливо поле "Астра биоплант". През 2023 г. то отбелязва намаляване на оперативните приходи спрямо 2022 г. с 45% до 4 млрд. лв. и загуба от 128 млн. лв. Групата произвежда и биодизел от второ поколение от използвани олиа и остатъчни мазнини. Собственик е и на "Индустриален парк Раднево".

Комплексът SamElyon на площ около 70 000 квадратни метра се намира в периферията на Самоков в подножието на Рила и в непосредствена близост до река Искър. Той разполага с хотелска част с различен тип стаи и апартаменти, ресторанти и барове, конферентен център със шест зали, рехабилитационен център, фитнес и СПА комплекс с два басейна (вътрешен и външен), жилищен комплекс с еднофамилни къщи и няколко редови сгради с апартаменти, както и спортен и събитиен център. През терена преминава и отклонение от река Искър. Строителството стартира през 2020 година, като се очакваше да приключи по-рано – през 2023 година. Строителството се извършва от „Маркан Холдинг“. Инвеститор в комплекса е “Самел-90” АД. Спортната част на комплекса ще е основна база на клуба и съдържа зала за 3 000 души и няколко по-малки тренировъчни зали. „Арена СамЕлион“ е подходяща за провеждане на широк спектър от спортни събития, изложения, концерти, конференции, форуми и други мероприятия.Източник: citybuild.bg

Двете големи в бранша куриерски фирми - "Спиди" и "Еконт", обявиха, че от 1 март вдигнат цените за ползваните куриерски услуги, за електронните магазини, за дистанционните търговци, и, разбира се, за крайните потребители. "Спиди" увеличават тaĸcaтa зa нaлoжeн плaтeж пo бaнĸoв път oт 0,6% нa 0,7% бeз ДДC c минимyм oт 50 cтoтинĸи бeз ДДC нa пpaтĸa. Цeнитe нa вътpeшнитe и мeждyнapoднитe дocтaвĸи нa едрите (пaлeтизиpaни) пpaтĸи щe ce пoвишaт c 10%. "Спиди" ще промени и таксуването на по-леките пратки - до 7 кг. Цената ще зависи и от рeaлнoтo тeглo, и от обема на пакета. "Еконт" информира, че от идния месец ще вдигне с 8% цените на всички видове пратки в Бългapия, Гъpция и Pyмъния. Засега цените на услугите "Haлoжeн плaтeж" и "Oбявeнa cтoйнocт" няма да се променят.

„Фонд за недвижими имоти България“ АД (ФНИБ) е сключило нов договор за наем за офис площи с „ТехноЛогика“ ЕАД в „Синерджи Тауър“ в „София Тех Парк“. Наемният срок, съгласно договорa, е 8 години, а отдадената площ е 3367,27 кв. м. С новоотдадените площи процентът на запълняемост на „Синерджи Тауър“ вече достига 78,45%. В сградата офиси наемат също „Редис България“ ЕООД с 1353,84 кв.м., „Роберт Бош“ ЕООД с 8615,95 кв.м, „Софтуер АГ Дивелопмънт Център България“ ЕООД с 2804,99 кв.м, „Стейдж Коуъркинг“ ООД с 2763,99 кв.м, „Онтотекст“ АД с 1322 кв.м, „Бианор Холдинг“ с 1290 кв.м. Ресторантът е нает от „Синфлуънс“ ООД. Дружеството увеличава приходите от наем за 2024 г. със запълването на офис сградите, които притежава. Към края на 2024 г. приходите от наеми на компанията нарастват с почти 34% до над 10,7 млн. лева в сравнение с 8 млн. лева за 2024 г. Приходите от наеми само за последното тримесечие на 2024 г. възлизат на над 2,8 млн. лева при 2 млн. лева за последното тримесечие на 2023 г., което е с 40% повече на годишна база. ФНИБ отчита към края на 2024 г. и нетна печалба от промени в справедливата стойност на инвестиционните имоти от над 15,4 млн. лева при 13,9 млн. лева година по-рано, или с близо 11% повече на годишна база. Приходите от дейността на компанията нарастват с почти 17% до над 26,3 млн. лева към края на 2024 г. в сравнение с близо 22,6 млн. лева към края на 2023 г. Разходите за компанията остават стабилни на ниво малко над 6 млн. лева. Печалбата за 2024 г. възлиза на над 20,3 млн. лева при 16,5 млн. лева за 2023 г., или с 23% повече на годишна база. В последната година акциите на ФНИБ поскъпват с над 54%, а пазарната капитализация на дружеството възлиза на 139,26 млн. лева.

Основният показател на Европейската централна банка за бъдещия ръст на заплатите в еврозоната продължава да сигнализира за рязко забавяне през 2025 г., което е в подкрепа на очакванията за по-нататъшно отслабване на инфлация и за повече намаления на лихвените ставки, съобщава Блумбърг. Индикаторът на ЕЦБ за проследяване на заплатите, прогнозира годишно увеличение на заплащането на труда с 1,5% през четвъртото тримесечие на 2025 г. Въпреки че това е малко повече от прогнозата през декември за повишение 1,4%, очакванията растеж на заплатите е доста по-нисък от пика от 5,3%, регистриран година по-рано. Индикаторът предоставя на членовете на ЕЦБ навременна информация за актуализацията на заплатите, за да им помогне да преценят как най-добре да коригират паричната и лихвена политика. Увереността на ЕЦБ в постигането на инфлационното целево ниво от 2% в рамките на тази година се основава на очакванията, че увеличението на заплатите ще бъде умерено, а инфлацията в сектора на трудоемките услуги, която продължава да нараства с близо 4% повече от година, ще започне да намалява. Прогнозата на ЕЦБ след заседанието през декември 2024 г. предвижда устойчив спад в растежа на заплатите до 2,8% през 2027 г. от 4,6% миналата година. Въпреки че централната банка се нуждае от забавяне на растежа на заплатите, тя не иска то да е прекалено рязко, нито да има рязко влошаване на пазара на труда. Някои анализатори са загрижени, че част от неотдавнашния възходящ натиск по отношение на заплатите ще остане в сила поради затегнати пазар на труда и рекордно ниската безработица, особено ако скоро започне очакваното икономическо възстановяване в еврозоната.

Статистиката показва, че Мексико е бил основният търговски партньор на САЩ миналата година с общ стокообмен на стойност 776 милиарда евро (без да се броят услугите). Това е 15.9% от общата търговия на САЩ. На второ място е Канада с 14.3% от цялата външна търговия на САЩ. Следващите в списъка са Китай и Германия, съответно с 10.9% и 4.4% от стокообмена.  В Топ 10 на най-големите търговски партньори на САЩ влизат още Япония (4.3%), Южна Корея (3.7%), Тайван (3%), Великобритания (2.8%), Виетнам (2.8%) и Индия (2.4%). САЩ  внасят повече от Мексико, отколкото изнасят, с входящи стоки на стойност 466.6 милиарда евро и изходящи на стойност 309.4 милиарда евро. Това означава, че САЩ имат търговски дефицит с Мексико. САЩ имат търговски дефицит и с Канада - с внос на стойност 377.2 милиарда евро и износ за Канада на стойност 322.4 милиарда евро. Вносът от Китай в САЩ е на стойност 401.4 милиарда евро, докато износът достигна 131 милиарда евро миналата година. САЩ имат търговски дефицит с много страни, което означава, че купуват повече, отколкото изпращат. В тези държави, като Нидерландия например, ситуацията е противоположна - те изнасят повече стоки за САЩ, отколкото купуват. Приблизително 1 077 956 американски работни места са били подкрепени от американските търговски и инвестиционни отношения с Нидерландия през 2023 г., според данните на холандското правителство. Статистиката разглежда холандските компании, работещи в Съединените щати, както и износа на стоки и услуги от Страната на лалетата за САЩ. Що се отнася до Обединеното кралство, данните от двете страни на Атлантическия океан се разминават. Бюрото за икономически анализи на Съединените щати отчита излишък от 14,. милиарда долара (14.2 милиарда евро), което предполага, че САЩ изпращат повече стоки в Обединеното кралство, отколкото внасят от там. От друга страна, Службата за национална статистика на Обединеното кралство отбелязва, че Великобритания е реализирала търговски излишък със САЩ през 2023 г. от 71.4 милиарда паунда (88.19 милиарда долара), като това включва и стоките, и услугите. Американският президент наложи мито от 10% върху вноса от Китай, като първоначално се предвиждаше и 25-процентна ставка за вноса от Мексико и Канада, но за тези две страни решението беше отложено. По отношение на стоките от ЕС, президентът Тръмп каза, че "митата определено са на път". Въпреки че отблъскването на чуждестранната конкуренция може да помогне на американските фирми, експертите подчертават и редица рискове. В случай че американските компании продължат да купуват стоки от чужбина, разходите им ще се повишат, ако задграничните доставчици запазят цените си. Някои американски фирми може да изберат да прехвърлят този разход на потребителите, което означава, че цената на стоките и услугите в страната може да се повиши. Ако поскъпването е достатъчно силно, то може да доведе до повишаване на лихвените проценти, в случай че Федералният резерв сметне за необходимо да "укроти" отново инфлацията. Това, на свой ред, би ограничило кредитирането и може да се отрази негативно на работните места, ако предприятията бъдат принудени да съкращават работници. Друг ефект от митата е, че те, като цяло, водят до повишаване на стойността на щатския долар, което може да направи продуктите на американските износители по-малко конкурентни в световен мащаб. Това е така, защото те ще бъдат относително по-скъпи за задграничните потребители, което потенциално би могло да увеличи търговския дефицит.

China Energy Investment Corp. - най-големият производител на електроенергия в Китай, е добил рекордно количество въглища през миналата година. Същевременно, компанията е постигнала предсрочно целта си за изграждане на мощности с възобновяема енергия, съобщава Bloomberg. Разходите на енергийния производител са се увеличили до 265.6 милиарда юана (36.3 милиарда долара) през 2024 г., или с 15% повече спрямо предходната година. Фирмата планира да се разшири в нови стратегически сектори, като съхранение на енергия, водород и улавяне на въглеродни емисии, се посочва в отчетите ѝ. Капацитетът на зелената енергия на CEIC, който беше 115 гигавата в края на 2023 г. и се повиши с близо една четвърт през миналата година, вече е надминал целта си за 2025 г.  Ветрогенераторите и соларните паркове в Поднебесната империя продължават разширяването си, но се сблъскаха със забавяне през последните години поради проблемите в разпределителната мрежа и ниските цени на тока. Производството на въглища на China Energy Investment Corp. надхвърля 620 милиона тона за първи път през 2024 г. Увеличението спрямо предходната година е минимално, но въпреки това става въпрос за нов рекорд. China Shenhua Energy Co. - дъщерното ѝ дружество за добив въглища, обяви, че производството е нараснало леко от 324.5 млн. т през 2023 г. до 327 млн. т миналата година, което е в противоречие с първоначалния план за намаляване на производството, заявен в началото на миналата година.