Намаление на оборота с 1,7 % през февруари, спрямо предходния месец, се наблюдава в раздел "Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети", показват предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Търговският оборот се увеличава с 2,4 % спрямо февруари 2024 г. През февруари 2024 г. на месечна база е било отчетено увеличение на оборота в търговията на дребно с 0,9 на сто, а на годишна база - с 3,2 на сто. През февруари 2025 г. в сравнение със същия месец на 2024 г. ръст на оборота е регистриран в "Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали" - с 11,5 %, и "Търговия на дребно с нехранителни стоки" - с 3,7 %. Намаление е отчетено в "Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия" - с 2,1 %. През февруари 2024 г. на годишна база е било отчетено увеличение на оборота при хранителните стоки, напитки и тютюневи изделия - с 10,3 % и при нехранителните стоки, без търговията с автомобилни горива и смазочни материали - с 3,7 %, докато при автомобилните горива и смазочните материали се е наблюдавало намаление с 14 %.

Цените на жилищата в България са се увеличили с 18.3% през четвъртото тримесечие на 2024 г. спрямо същия период на 2023 г., показват индексите за цените на жилищата на НСИ. Това е най-високият тримесечен ръст на годишна база от 2008 г. насам. Той е и най-високият годишен ръст за 2024 г., през която всяко тримесечие бележеше двуцифрено нарастване: първото - 16%, второто - 15.1%, третото - 16.5%. През четвъртото тримесечие спрямо третото тримесечие на 2024 г. нарастването на цените на жилищата е 2.7%. Сред градовете с над 120 хил. жители най-голямо увеличение е регистрирано в Русе (8%), следван от Пловдив (5.9%), Варна (5.1%) и Стара Загора (4.5%). В София поскъпването на тримесечна база е 2.2%. Най-слабо е в Бургас (1.5%). Покупко-продажбите на имоти в София и Бургас през първото тримесечие на 2025 г. като брой са на най-високото си ниво от поне 20 години насам, сочат данни на Агенцията по вписванията. В София е регистриран ръст 17.7% на годишна база до 8588 сделки. Близо 60% от тях са с ипотека. Сделките в Бургаска област са 1837 - с 10.1% повече спрямо същия период на 2024 г. Малко над 41% от тях са с кредит. Във Варна е регистриран спад от 2.1% до 3099 сделки. В Пловдив - ръст от 3.5% до 3482 сделки.

Наскоро избраният председател на Комисията за финансов надзор (КФН) Васил Големански внесе в парламента своите предложения за свои заместници, които също предстои да бъдат гласувани от депутатите. Така трите ключови ресорни зам.председателски поста ще бъдат поверени на Диана Йорданова (осигурителен надзор), Пламен Данаилов (застрахователен надзор) и Деница Величкова (с предходно фамилно име Кирова), която ще поеме инвестиционния надзор.

Датата на влизането на България в еврозоната все още не е окончателно ясна, но тя е важна за компаниите, които трябва да пригодят своите софтуерни системи за работа с новата валута. Системите за управление на ресурсите в предприятията ще бъдат засегнати от въвеждането на еврото в България и задължително ще изискват пренастройване. Колко съществена ще бъде промяната зависи от нивото, в което дадена система е навлязла в управлението на процесите. От IT гледна точка процесът на подготовка преминава през няколко основни стъпки: 1. Модернизация на IT системите; 2. Счетоводни и отчетни промени; 3. Обучение; 4. Логистични промени; 5. Съответствие и правни промени; 6. Физическо управление на паричните средства; 7. Въвеждане на двойно обозначаване. Ръководствата на компаниите следва да се запознаят и с рисковете, които произтичат от конфигуриране на софтуерните системи.

ФЬОНИКС откри втори стратегически хъб в София - новата компания ФЬОНИКС Фарма Бизнес Сървисиз с управляващ директор Милен Маринов. Тя ще работи в областта на финансите и счетоводството и има за цел да се превърне в център за високи постижения в областта на усъвършенстването на процесите в цялата организация. През 2022 г. групата ФЬОНИКС откри своя първи хъб в България – ФЬОНИКС Фарма ИТ Сървисиз, в който в момента работят повече от 130 специалисти, които разработват иновативни технологични решения в областта на здравеопазването. Двата стратегически центъра в България са част от групата ФЬОНИКС със седалище в Манхайм, Германия. Групата ФЬОНИКС е европейски лидер в търговията на едро с фармацевтични продукти, търговията на дребно с аптеки и услугите за фармацевтичната индустрия - с присъствие на 29 пазара в областта на здравеопазването. В България тя е представена и от ФЬОНИКС Фарма, търговец на едро на фармацевтични продукти и доставчик на интегрирани здравни услуги, и аптечния бранд BENU.

Новото лечебно заведение, Медицински център „Света Марина“ беше открито в гр. Плевен. Медицински център „Света Марина“, разположен в сърцето на Плевен, е част от развитието на УМБАЛ „Света Марина – Плевен“ като ще предлага висококачествени здравни грижи и професионално отношение към пациента. Лабораториите и кабинетите са оборудвани с последно поколение апаратура. Центърът разполага с високотехнологична клинична лаборатория, последно поколение рентген и скенер, както и специалисти по: педиатрия, неонатология, кардиология, фетална морфология, акушерство и гинекология, хирургия, нервни болести, гастроентерология, нефрология, медицинска онкология и хематология, ендокринология, урология, пулмология и фтизиатрия, ортопедия, инфекциозни болести. Лечебното заведение има сключен договор с НЗОК.

Генералният директор на сръбската газова компания “Сърбиягаз“ Душан Баятович обяви, че се планира възможно разширяване на дейността на компанията чрез изкупуване на руската мрежа от бензиностанции в България и Румъния. Баятович обясни, че "Сърбиягаз" може да поеме управлението на руската търговска мрежа в чужбина или да я наеме, като се запази руската собственост. Изявленията идват в критичен момент за сръбската петролна компания NIS, притежавана от "Газпром", която беше добавена към списъка със санкции на САЩ на 10 януари като част от мерките срещу Русия. Сърбия получи от САЩ на два пъти 30-дневни изключения от наложените санкции. Сега Баятович изрази увереност, че ще последва трето изключение, като подчерта, че рафинерията в Ниш не е извършила никакви нарушения и не внася руски петрол.

Министърът на транспорта заяви намерение за "сериозно преструктуриране" на „БДЖ-Товарни превози“, което включва намаляване на разходите и анализ на всички тарифи за превоз на товари. „Близо половината от товарите, които се превозват с железопътен транспорт в България, се обслужват от „БДЖ-Товарни превози“, а останалата част – от частните превозвачи на пазара. Въпреки това обаче данните за миналата година показват, че оборотът на дружеството е 140 млн. лв., а просрочените задължения са 33 млн. лв.“, каза министър Караджов. Само за гариране на подвижния състав на коловози, собственост на НКЖИ, „БДЖ-Товарни превози“ плаща до 250 хил. лв. месечно. „БДЖ-Товарни превози“ разполагат с около 4500 вагона, а за дейността на дружеството при увеличен обем работа са необходими 2000. Освен подвижния състав, активите с отпаднала необходимост са сгради, помещения и терени, които не се ползват по предназначение, но пораждат финансови загуби, посочиха от националния превозвач и дадоха за пример 230 апартамента на „БДЖ-Товарни превози“ в цялата страна.

Евростат публикува данните за износа и вноса на автомобили в Европейския съюз през 2024 г. Те показват, че през миналата година Съюзът е изнесъл 5,4 млн. броя автомобили и е внесъл 4 млн. В сравнение с 2019 г. броят на изнесените коли е намалял с 13,2%, а на внесените – с 3%. В парично изражение през 2024 г. ЕС е изнесъл автомобили на стойност 165,2 млрд. евро, а вносът е на стойност 75,9 млрд. евро, при което е реализиран търговски излишък от 89,3 млрд. евро. В сравнение с 2019 г. стойността на износа е скочила със 17,7% или с 24,8 млрд. евро, а на вноса – с 20% или 12,7 млрд. евро. Намалението в броя на изнесените и внесените автомобили, наред с увеличените стойности на износа и вноса, отразяват скока на цените между 2019 и 2024 г. През 2024 г. САЩ и Обединеното кралство са топ дестинациите за износа на автомобили от ЕС с реализиран износ съответно за 38,9 млрд. евро и 34,3 млрд. евро. Следват Китай с 14,5 млрд. евро, Турция с 12 млрд. евро и Швейцария с 8,5 млрд. евро. По отношение на водещите експортни партньори между 2019 и 2024 г. най-голям ръст на износа се отчита при Турция – 364,1%, а най-голям е спадът при Китай – 22,3%. Най-големите вносители на автомобили в ЕС през 2024 г. са Китай и Япония, които са внесли в страните от Съюза коли за съответно 12,7 млрд. евро и 12,3 млрд. евро. Обединеното кралство се нарежда на трета позиция с 11 млрд. евро. Следват Турция с 9,1 млрд. евро и САЩ с 8,4 млрд. евро. От 2019 до 2024 г. ЕС отчита най-голям ръст при вноса на коли от Китай – 1591,3%. От друга страна, най-голям спад има при вноса от Обединеното кралство – 17,1%.

Goldman Sachs повиши шансовете за рецесия в САЩ до 45% през следващите 12 месеца. Това е поредната голяма инвестиционна банка, която преразглежда прогнозата си за растежа на американската икономика след масираните вносни мита, обявени миналата седмица от Доналд Тръмп, предава Reuters. Китай вече отвърна с реципрочни тарифи, а Европейският съюз все още решава какво да прави, като се надява Америка все пак да седне на масата на преговорите. Но страховете завладяха инвеститорите, което удари тежко борсите в САЩ и Европа и ще охлади инвестиционната дейност. Goldman повиши вероятността за рецесия през следващите 12 месеца от предишна оценка за 35% след рязко затягане на финансовите условия и повишаване на несигурността в политиката, което вероятно ще намали капиталовите разходи с повече от това, което Goldman предполагаше преди. Няколко инвестиционни банки вече повишиха миналата седмица очакванията си за материализиране на риска от рецесия, като J.P. Morgan постави шансовете за САЩ и света до 60%. Goldman повиши вероятността от рецесия в САЩ до 35% от 20% само миналия месец, отбелязвайки, че икономическите основи не са толкова силни, колкото през предходните години.

Китай, Япония и Южна Корея са се договорили да отговорят съвместно на американските мита, съобщава Reuters. Япония и Южна Корея се стремят да внасят суровини за полупроводници от Китай, а Китай също се интересува от закупуването на продукти за чипове от Япония и Южна Корея, се казва в акаунта Yuyuan Tantian, свързан с Китайската централна телевизия, в публикация в Weibo. И трите страни се договориха да засилят сътрудничеството по веригата за доставки и да проведат по-задълбочен диалог относно контрола на износа. По време на срещата в неделя министрите на търговията на страните се договориха да ускорят преговорите по споразумение за свободна търговия между Южна Корея, Япония и Китай, за да насърчат „регионалната и глобалната търговия“. Търговските министри на страните се срещнаха преди планираното за сряда обявяване на още мита от Тръмп в така наречения от него „ден на освобождението“, тъй като той разваля търговските партньорства на Вашингтон.

Южнокорейската корабостроителна индустрия отбелязва значителен ръст в поръчките през март 2025 г., след слаб старт на годината. Това се случва на фона на предложените от САЩ такси върху кораби, построени в Китай, което се очаква да предостави конкурентно предимство на южнокорейските корабостроители. ​Според данни на Clarkson Research Service, през март южнокорейските корабостроителници са получили поръчки за 820 000 компенсирани бруто тона (CGT), което представлява 55% от общите поръчки за месеца. В същото време, китайските корабостроителници са записали поръчки за 520 000 CGT. Въпреки това, по отношение на броя на корабите, Китай продължава да води с 31 поръчки срещу 17 за Южна Корея. ​Към момента китайските корабостроителници имат поръчки за близо 94 милиона CGT, което представлява 59% от глобалния общ обем. За сравнение, южнокорейските корабостроителници имат поръчки за малко над 36 милиона CGT или 23% от общия обем. ​През последните години китайската корабостроителна индустрия значително увеличи своя капацитет и пазарен дял. През 2024 г. Китай завърши корабостроителни поръчки с общ тонаж от 48,18 милиона тона, което представлява увеличение от 13,8% спрямо предходната година. Новите поръчки достигнаха 113,05 милиона тона, нараствайки с 58,8% на годишна база, а общият обем на поръчките в процес на изпълнение достигна 208,72 милиона тона, което е увеличение от 49,7% спрямо предходната година. ​Южнокорейската корабостроителна индустрия се фокусира върху високостойностни кораби, като LNG и LPG танкери, за да запази конкурентоспособността си. През 2024 г. Южна Корея завърши корабостроителни поръчки с обем от около 11,49 милиона CGT, което е увеличение спрямо предходната година. ​Въпреки че Китай доминира в общия обем на поръчките, Южна Корея продължава да бъде лидер в производството на високотехнологични и високостойностни кораби, което й позволява да поддържа силна позиция на глобалния пазар. Източник: transportal.bg