Годишният спад на промишленото производство през юли достига 8.3%, като спрямо предходния месец промяна почти няма, показват данните на Националния статистически институт. На годишна база спадът в енергетиката е с 34.9%, в преработващата промишленост - с 3.3%, докато в добивната промишленост има ръст с 2.1%. В преработващата промишленост съществен спад е регистриран при производството на хартия и изделия от нея - с 25.8%, на облекло - с 21%, и на основни метали - с 19.6%. Ръст е отчетен при производството на тютюневи изделия - с 34.5%, и при производството на мебели - със 17.6%.

Въведените мита за европейски стоки от администрацията на президента Доналд Тръмп в САЩ ще имат пряк и косвен ефект върху българския износ, като изчисленият пряк ефект от Министерството на икономиката и индустрията (МИИ) възлиза на 468 млн. евро, а косвеният се очаква да възлезе на 158 млн. евро, съобщи министърът на икономиката и индустрията Петър Дилов. Данните са изчислени в сътрудничество с Българската академия на науките (БАН).

Министерският съвет даде съгласие на „Холдинг БДЖ“ ЕАД да продаде недвижими имоти в София. Те се намират в местността „НЗП Илиянци-запад“, район „Надежда“. Продажбата ще се извърши чрез пряко договаряне на цена, не по-ниска от определената от независим оценител. Продажбата се осъществява, тъй като при строителството на Северната скоростна тангента в част от тези имоти е изградена временна пътна връзка, която впоследствие става постоянна част от транспортната инфраструктура на кв. „Илиянци“. Правителството предоставя безвъзмездно на НКЖИ управлението на имот - публична държавна собственост на територията на Русе. Предоставянето на имота на НКЖИ е във връзка с изграждане на интермодален терминал в Северен централен район на планиране в България - Русе. Правителството предостави безвъзмездно на НКЖИ управлението на два самостоятелни обекта в приемното здание на железопътна гара Русе. Към момента обектите се управляват от Агенция „Митници“ - Митница Русе, но са с отпаднала необходимост. Те ще бъдат използвани от НКЖИ за дейностите по управление на железопътната инфраструктура.

Правителството одобри държавни гаранции в размер на 248.9 млн. лв. за заеми на държавното "Булгартрансгаз" за изграждането на вертикалния газов коридор. Кредитите на държавното дружество ще бъдат от Инвестбанк и Обединена българска банка за разширяването на газопреносната инфраструктура на дружеството. Гарантираните от държавата заеми са предназначени за частично покриване на инвестиционните разходи по проекта. Те ще бъдат усвоени до 15 декември тази година, като срокът за погасяването им е 5 години след изтичането на гратисния период след 1 януари 2027 г. Вертикалният газов коридор трябва да свърже газопреносните системи на България, Гърция, Румъния, Унгария, Словакия, Украйна и Молдова.

Най-голямата компания за добив на индустриални минерали в България - "Каолин", е придобила малко дружество от Севлиево, което подготвя суровини за фаянсовото производство. Продавачите са италианци, а цената на сделката е 4 млн. евро, става ясно от бележките към годишния отчет на "Каолин". В края на май тази година "Каолин" е купила 99.8% от "Минерали индустриали България", чието име наскоро е променено на "Минерал мил". Срещу цената от 4 млн. евро освен дяловете купувачът е придобил и вземанията на фирмата, които според отчета са около 2 млн. лв. към края на 2024 г. Останалите 0.2% от дяловете в дружеството остават собственост на чешката KMK Granit. "Минерал мил" е регистрирана в Севлиево и има две работещи дъщерни дружества - севлиевското "Рамово" и бургаското "Сайлест", като второто е придобито малко преди сделката с "Каолин". Продавач е Татяна Митева, която е управител. Друго дъщерно дружество - "Булгар минерали - Стрелча", е в несъстоятелност. "Минерал мил" се занимава със смилане на кварцов пясък, фелдшпат и брак от керамичното производство и подготовка на суровина за производство на керамични изделия. Има цех на територията на фаянсовия завод на "Идеал стандарт - Видима" в Севлиево. Работила е и с фаянсовия завод "Рока България" в Каспичан, но договорът е изтекъл. Заетите са 15 души към края на миналата година. Приходите за 2024 г. са 2 млн. лв., с минимален ръст от предходната година. В същото време "Каолин", която е собственост на германската Quarzwerke, отчита 222.9 млн. лв. консолидирани приходи за 2024 г., което е спад от близо 12% на годишна база. В резултатите влизат няколко дружества в страната и чужбина. Компанията добива и преработва каолин, кварцов пясък, шамот, фелдшпад и други минерали, като има производствени предприятия в България, Украйна и Сърбия. Само на българското дружество приходите са 183.3 млн. лв. за 2024 г. и също намаляват с 12%. Заетите са 920 души.

Граждани сигнализираха преди дни, че багер копае около сградите на бившия месокомбинат „Родопа", намиращ се на ул. „Малашевска" срещу Централните гробища в София. Според архитекти комплексът е един от най-добрите примери на българската индустриална архитектура от началото на ХХ век. От години обаче той пустее и се руши. Собствениците на "Родопа" са намерили начин да свалят защитения му статут и че предстои събаряне. За момента няма повод за тревога, че комбинат „Родопа" ще бъде сринат окончателно. Имотът на ул. „Малашевска" е собственост на фирма „Бултравел лизинг ко" ООД с управител Валентин Маринов Василев. Дружеството е регистрирано на бул. „Витоша" 62. Обектът е проектиран от архитектите Петър Марковски, Борис Бобчев и В. Санцин през 1928 г. след проведен конкурс за най-добро решение за първото българско предприятие за промишлено месопроизводство. В момента държавата и собствениците на имота са във фаза на съдебно дело, което ще реши съдбата на индустриалния комплекс.

Базираната в Швейцария MET Group, значим участник в европейската енергийна индустрия, обявява назначаването на Хoйберт Виксъвено за нов главен изпълнителен директор на групата (GCEO), считано от 1 януари 2026 г. Контролиращият акционер и настоящ GCEO на MET Group, Бенджамин Лакатош, ще продължи като председател на Управителния съвет и ще участва активно в управлението на визията и растежа на компанията. Хoйберт Виксъвено се присъединява към компанията като главен изпълнителен директор след забележителна 30-годишна кариера в най-голямата енергийна компания Shell. Последно е член на глобалния изпълнителен комитет на Shell и директор на отдела за преработка, възобновяеми енергийни източници и енергийни решения на групата, където е създавал стойност за клиентите в редица бизнеси и географски региони и е ръководил организация с над 30 000 души.

Всеки акционер на „Корадо-България“ ще получи по 0.05 лева дивидент от печалбата на „Корадо-България“ АД за първата половина на тази година. От положителния финансов резултат, общо в размер на 798 316.31 лв. за полугодието, ще се разпредели общ брутен дивидента от 658 430.70 лева. Изплащането на дължимите суми започва от 9 октомври чрез „Централен депозитар“ АД и „Банка ДСК“ АД. Печалбата на „Корадо-България“ за 2024 г. е в размер на 2 374 312.03 лева. Първата част от нея, в общ брутен размер на 1 316 861.40 лв., вече е била разпределена на акционерите като 6-месечен дивидент от по 0.10 лв. на акция, съгласно решение на извънредно общо събрание от 11 септември миналата година. Втората част от печалбата, която част е в размер на 818 220.12 лв., беше отнесена във фонд „Неразпределена печалба“ на дружеството.

Първата половина на 2025 г. се оказа "разочароваща" за химическия сектор на Европейския съюз, показва докладът Chemical Trends Report Q2 на индустриалната група Cefic, базиран на данни от "Евростат". Секторът, който осигурява препитанието на над милион души в ЕС, се изправя пред безпрецедентни предизвикателства, които поставят под въпрос неговото бъдеще. Според анализи на Society of Chemical Industry (SCI) и Independent Commodity Intelligence Services (ICIS), слабото търсене, неконкурентните цени на енергията и рисковете от световни търговски смущения, включително американските мита, означават, че производството на химикали в ЕС27 ще се свие през 2025 г., след растеж от 2,4% през 2024 г. Проблемите са особено сериозни за базовите продукти и нефтохимията, където Китай държи конкурентно предимство благодарение на мащабното и евтино производство. На глобално ниво цените на газа в ЕС са три пъти по-високи от тези в САЩ и се очаква да останат такива до 2030 г., което допълнително отслабва конкурентните позиции на Европа на световните химически пазари. Ситуацията се влошава от слабото вътрешно търсене поради спада в други сектори. Автомобилната индустрия, която е ключов клиент на химическия сектор, продължава да изпитва значителен годишен спад - производството в автомобилния сектор на ЕС27 намаля с 4,5% през първата половина на 2025 г. При 74,6% използване на капацитета в ЕС27, химическият сектор "остава основна грижа", отбелязва докладът. Натоварността на капацитета последователно се задържа под дългосрочната средна стойност на ЕС и средната стойност на САЩ от третото тримесечие на 2022 г., отразявайки продължаващите предизвикателства от слабо търсене и намаляваща бизнес увереност. "Производството на химическата индустрия на ЕС27 остава 10% под нивата преди кризата от 2014 до 2019 г.", предупреждава докладът. Докато световният годишен растеж на химическото производство достигна 4,2% за първите шест месеца на 2025 г., този на ЕС27 спадна с 2,4% за същия период. За сравнение, растежът на Китай достигна 7,9%, а на Бразилия и САЩ съответно 4,3% и 2,6%. Вътрешният спад в търсенето на химикали частично се компенсира от растежа на износа на ЕС27 през 2025 г. в сравнение с 2024 г. Но вносът също се увеличи през същия период. Китай отчете €17,1 млрд. от химическия внос в ЕС27, следван от САЩ с €15,8 млрд. и Великобритания с €9,8 млрд. Именно Пекин започва да бъде все по-важен фактор. Неговата продукция е имала пазарен дял от по-малко от 1% през 2004 г., но вече говорим за 5,6% през 2024 г. САЩ остават ключовата дестинация за износа на химикали от ЕС27, отчитайки €23,1 млрд. приходи. Великобритания и Китай следват със съответно €12,7 млрд. и €8,8 млрд. приходи. Кризата намира израз в серия от спирания на производствени мощности. Dow обяви затварянето на своята германска инсталация в Бьолен с капацитет 560 000 тона годишно етилен и 285 000 тона пропилен, заедно с активи в Шкопау до края на 2027 г. Очаква се затваряне и на завода за базови силоксани в Бари, Уелс до средата на 2026 г. INEOS Phenol също обяви планове за окончателно спиране на производството в своя завод в Гладбек, Германия. Джим Ратклиф, председател на борда на INEOS, коментира: "Това е последствието от пълната липса на енергийна конкурентоспособност на Европа и слепото отдаване на данъчното облагане на въглерода, което води до масова деиндустриализация в континента." Според FT ExxonMobil ще продаде европейските си химически заводи заради US митата и китайската конкуренция. LyondellBasell ще се освободи от активи в няколко държави с голяма загуба. SABIC, PTT Chemicals и ред други също се готвят за подобни ходове. Европейската комисия вече прие План за действие в подкрепа на сектора, но експертите са категорични, че националните правителства реагират бавно, а време няма. Въпросът дали химическата индустрия на ЕС ще оцелее в настоящата си форма остава отворен, но ясно е, че без спешни мерки за повишаване на конкурентоспособността, секторът ще продължи да губи позиции.          

Федералният резерв (ФЕД) вероятно ще започне да понижава лихвените проценти още на предстоящото през идната седмица официално съвещание на банковия паричен комитет и ще продължи низходящата поредица до края на годината. Такива залози направиха търговците на 10 септември след публикуването на по-благоприятни от очакваните инфлационни данни за август, измерени чрез производствените цени, които охладиха опасенията, че ценовият натиск ще откаже американските централни банкери от разхлабване на паричната политика. Пазарните играчи се придържат към предвижданията, че Федералният резерв ще започне с лихвено понижение от 25 базови пункта на 17 септември и ще продължи със същата стъпка до края на 2025-а, показват оценките на фючърсните контракти, които зависят от промените на базовия лихвен диапазон. Августовският индекс на производствените цени се е повишил с 2.6% годишно след 3.1% ръст през юли, показват публикуваните на 10 септември официални правителствени данни. Това се дължи до голяма степен на свиване на маржовете на търговските услуги и леко увеличение на цената на стоките, което предполага, че местните предприятия вероятно са абсорбирали част от митата на вноса. Липсата на силен натиск върху производствените цени въпреки вносните налози може също и да е сигнал за отслабване на вътрешното търсене на фона на започващия да изпитва затруднения пазар на труда. Слабостта му вдъхва опасения, че икономиката стагнира. Правителството обяви на 9 септември, че щатското стопанство вероятно е създало с 911 хиляди по-малко работни места през 12-те месеца до края на март в сравнение с предишните оценки. Тези данни излизат след публикувания на 5 септември месечен доклад за заетостта, показал, че почти липсва ръст на нови работни места през август и че че през юни икономиката на страната е закрила работни места през юни за първи път от четири и половина години насам. Анализаторите заявиха, че продължават да очакват митата на Тръмп да качат инфлацията през следващите месеци, поставяйки под въпрос доколко мъдро би било голямо намаление на лихвите, поне засега. Това е вярно, тъй като се очаква инфлацията, измервана чрез потребителските цени през септември, която се очаква в четвъртък (11 септември), да бъде доста над целевите 2% на Федералния резерв.

Едва 10 държави на планетата разполагат с над 3/4 от световните запаси на природен газ. Digitalphablet разкрива кои са страните от топ 10, които държат над 75% от газовото богатство :
Русия поддържа водещата си позиция по отношение на запасите от природен газ в световен мащаб с впечатляващите 1688 трилиона кубически фута. Това е близо една четвърт от глобалните запаси. Благодарение на огромните си сибирски  находища Русия остава ключов играч на международния пазар - роля, подхранвана от нарастващото глобално търсене на по-чисти енергийни източници.
Иран се нарежда на второ място с приблизително 1201 трилиона кубически фута запаси от природен газ - ключов актив на фона на текущите геополитически развития, основа за регионалното влияние на Техеран. Въпреки санкциите и ограниченията за износ страната се стреми да разширява експортния си капацитет към съседни страни и отвъд тях, за да укрепва геополитическата си роля.  .
Катар е трети в класацията с около 871 трилиона кубически фута природен газ - 12,5% от световните запаси. Малката държава е основен глобален доставчик на  втечнен природен газ (ВПГ) благодарение на значителните си запаси и усъвършенстваната ВПГ инфраструктура. Стратегическите инвестиции на Катар и ефективните производствени съоръжения затвърдиха ролята му на ключов доставчик на световния енергиен пазар, особено за Европа и Азия.
САЩ  се нареждат на четвърто място със запаси от 368 трилиона кубически фута. Щатите буквално трансформираха енергийния си пейзаж през последното десетилетие, като се превърнаха в един от водещите износители на ВПГ благодарение на инвестициите в производство на шистов газ. 
Саудитска Арабия също е развиващ се играч на газовия пазар. Притежава приблизително 294 трилиона кубически фута запаси. Традиционно известно с огромното си петролно богатство, кралството инвестира все по-сериозно в природен газ, за да диверсифицира енергийните си ресурси и да намали зависимостта си от петрола. Тези запаси подкрепят вътрешните енергийни нужди и са неразделна част от националния план за модернизиране на икономиката „Визия 2030“.
Туркменистан e с огромен, но неразвит потенциал - запасите му от природен газ  достигат около 265 трилиона куб. фута. Държавата, разположена в Централна Азия е изправена пред предизвикателства поради геополитически проблеми и инфраструктурни ограничения. Въпреки това Туркменистан е важен регионален доставчик на газ с възможности за голям с чуждестранни инвестиции и проекти за газопроводи.
Обединените арабски емирства притежават приблизително 215 трилиона кубически фута природен газ. Въпреки че са известни предимно с петролната си индустрия, ОАЕ активно развиват сектора си за природен газ, за да отговорят на нарастващото вътрешно търсене на енергия и в подкрепа на амбициозните си планове за диверсификация. С инвестции и в "зелени" мощности страната се позиционира като като регионален енергиен център.
Венецуела разполага с около 197 трилиона куб. фута природен газ и е важен играч на световния пазар. Но тези резерви не се използват пълноценно заради икономически кризи и политическата нестабилност. 
Нигерия, която има приблизително 180 трилиона куб. фута природен газ, оформя "голямата десетка".  Традиционно засенчено от петролното богатство, производството на природен газ идва на фокус като част от стратегията на страната за диверсификация на икономиката. Запасите на Нигерия са обещаващи не само за вътрешните енергийни нужди, но и за регионалния износ, като повишават енергийната сигурност на Западна Африка.
Останалата част от света заедно притежава около 1674 трилиона кубически фута газови резерви, което представлява приблизително 24,1% от световните запаси. Държавите в Африка, Азия и други региони започват да проучват и разработват своите ресурси, за да задоволят нарастващите енергийни нужди, което отразява широкия и разнообразен глобален пейзаж на развитието на природния газ.