В края на декември 2024 г. броят на кредитите на сектор Домакинства и Нетърговските организации, обслужващи домакинствата (НТООД) нараства на годишна база с 3 на сто, като достига близо 3 млрд. броя. Размерът им нараства на годишна база с 20.8%, като достига 46.374 млрд. лева, показват данните на БНБ. Към края на декември 2024 г. в общата сума на кредитите преобладават тези с размер над 100 хил. до 250 хил. лв. с дял от 27.8%. Следват кредитите от над 50 хил. до 100 хил. лв. - те са 18.7 на сто от общия дял. Кредитите от 25 хил. до 50 хил. лв. са третият най-голям сегмент - 15.3 на сто, а веднага след тях и заемите от 250 хил. до 500 хил. лв. - 13.9 на сто. Кредитите над 1 млн. лева са едва 1.1 на сто, а тези под 1000 лева - 0.8 на сто. В края на четвъртото тримесечие на 2024 г. броят на депозитите на сектор Домакинства и НТООД е 9.009 млн., като нараства на годишна база с 1%. Към края на декември 2024 г. в общата сума на депозитите преобладават тези с размер над 50 хил. до 100 хил. лв. с дял от 19%. Нарастват и депозитите над 1 млн. лв. - през декември 2023 година те са били 1540, а година по-късно - 1841. Изменението им спрямо последното тримесечие на 2023 срещу 2024 г. е 19.5%. През последното тримесечие всеки ден има по още двама човека с депозити с над 1 млн. лв. в тях.

До 23,5 млрд. лв. скочиха спестяванията в универсалните пенсионни фондове към края на 2024 г. В универсалните пенсионни фондове се осигуряват над 4 млн. души за т.нар. втора пенсия. Това са всички работещи българи, които са родени след 1 януари 1960 г. Всеки месец те внасят в универсалните фондове 5% от осигурителния си доход, като натрупванията в универсалните фондове са полични партиди и не подлежат на контрол от страна на политиците и правителството за разлика от плащанията от НОИ, където всяка година се определят минималната и максималната пенсия. Към края на септември 2024 г. средният размер на личните партиди за втора пенсия е 7441 лв. и се е увеличил с близо 1000 лв. спрямо размера в края на 2023 г. Най-големи са спестяванията за втора пенсия на хората в диапазона 50-59 години. Само за последните две години спестяванията за втора пенсия са се увеличи с общо 6,8 млрд. лв. - по 3,4 млрд. за 2023 и 2024 г. С доходност от 8,32% за 2023 г. и 6,56% за миналата универсалните пенсионни фондове са добавили по над 1,3 млрд. лв. на година към осигурителните вноски. Според данните на пенсионните фондове към края на миналата година около 25 000 души получават пенсията си на разсрочено плащане, а още около 5000 души са с пожизнени пенсии. Средните пенсии при разсроченото плащане са 470-500 лв. на месец, а пожизнените - около 300 лв. на месец. Тези пари са допълнителен доход за възрастните към пенсията, която получават от Националния осигурителен институт. Само за деветмесечието на 2024 г. във фондовете за втора пенсия са влезли над 1,9 млрд. лв. като осигурителни вноски, а очакванията са за цялата година да надхвърлят 2,6 млрд. лв.

През 2023 година Югозападният район има най-голям дял (50.2%) в брутния вътрешен продукт (БВП) на България, докато Северозападният район е с най-нисък дял (6.9%) в БВП на страната. Това съобщи Националният статистически институт (НСИ), който публикува данни за БВП на регионално ниво за 2023 г.. През отчетната година БВП на България възлиза на 185,233 млрд. лева. С най-високо ниво на БВП на човек от населението е област София (столица) - 61 833 лв., при 28 733 лв. средно за страната. За статистическа зона Северна и Югоизточна България БВП е 68,059 млрд. лв., а в Югозападна и Южна Централна България е 117,174 млрд. лева.

Най-голямата българска компания за ремонт на самолети от гражданската авиация "Електра Транс Глобъл" ООД избра Бургас за мащабна инвестиция за ремонт и поддръжка на самолети. Върху 74 дка компанията ще изгради един от най-големите хангарни комплекси в страната с капацитет за седем производствени линии. Инвестицията е на стойност 120 млн. лв и ще открие на първи етап 500, а на финала 1500 висококвалифицирани работни места. Допълнително се предвижда изграждане на завод за ремонт на самолетни двигатели за 30 млн. лева. Подписван е договор между Сливенската епархия и фирма „Електра Транс Глобъл" ООД за терена, върху който ще се изгради мащабният комплекс. Той е в непосредствена близост до Летище Бургас и ще има пряка връзка с аеропорта. Проектът предвижда изграждането на хангарен комплекс с капацитет за седем производствени линии, прилежащ перон, пътища за достъп, работилници, учебен център, битови помещения, паркинги и други съоръжения. Очаква се новият ремонтен комплекс да заработи до три години. Още 5000 работни места могат да бъдат разкрити като позиции в съпътстващи бизнеси, заявиха от компанията. В момента тя обслужва технически типове самолети Airbus A320 CEO, Boeing 737 Classic/NG и Boeing MD-80 Series. „Електра Транс Глобъл“ е част от международната група Vector Group и има над 15-годишен опит в ремонта и техническото обслужване на самолети. Притежава и една от най-бързо развиващите се авиокомпании в страната. По времето на срещата стана ясно, че „Електра Транс Глобъл“ възнамерява да базира свой самолет в Бургас. Източник: divident.eu

Съветът на директорите на Българската фондова борса (БФБ), в качеството си на едноличен собственик на капитала на "Българската независима енергийна борса" (БНЕБ), е взел решение за промяна в състава на Съвета на директорите на БНЕБ. Досегашният изпълнителен доректор на дружеството Константин Константинов е освободен като член на Съвета на директорите на енергийната борса и неговото място заема Диан Боев, с мандат до провеждане на процедура за избор на член на Съвета на директорите на БНЕБ съгласно изискванията на Закона за публичните предприятия и правилника за прилагането му, но за срок не по-дълъг от 6 месеца, считано от датата на вписването в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел.

Изпълнителният директор и член на Управителния съвет на Българската банка за развитие (ББР) Илия Караниколов напуска поста си. Той влезе в мениджмънта на ББР през януари 2023 г. с решение на встъпилия година по-рано Надзорен съвет. Илия Караниколов има над 25-годишен банков и финансов опит. Бил е част от УС и изпълнителен директор на Българска банка за развитие в периода 2011-2013 г. и в периода 2020-2025 г., както и във Фонда на фондовете (2016-2017 и 2021 г.).

Столичното метро е готово да плати 70 млн.лв. без ДДС за доставка на електроенергия на 56 свои обекта ниско и средно напрежение за следващите няколко години. За целта "Метрополитен" е обявило обществена поръчка с прогнозна стойност от 38.9 млн.лв. без ДДС за 24 месечният срок на договора. Предвидена е възможност за увеличение на прогнозното количество ток с до 20%, поради включване на нови мощности, както и възможност за увеличаване на срока на договора с още 12 месеца, което ще оскъпи доставката до 70.1 млн.лв. без ДДС. Прогнозното количество за 24 месеца е 138 383 MWh и 207 574 MWh за 36 месеца, което прави грубо по 281 лв./MW за първите две години на договора. Това е втората подобна поръчка в рамките на година - в началото на 2024 г. "Метрополитен" отново обяви процедура за доставка на ток за 55 млн.лв., но няколко месеца по-късно тя бе прекратена, тъй като класираният на първо място "Кер Токи Пауър" е отказал да сключи договор. Така метрото е предложило договор на класирания на второ място кандидат - "Синергон Енерджи", който обаче също е отказал.

Най-големият производител на бетонови смеси в Пиринско – разложката „Божанов груп“ ЕООД, чрез дъщерната си фирма „И Ен Би инвест“ ЕООД с управител Николай Божанов избра курортното с. Баня, за да монтира трошачно-сортировъчна инсталация, склад и трансформаторна подстанция, която да подпомага основния й бизнес. Инсталацията ще е на площ от около 600 кв.м и ще произвежда фракции от инертни материали. Складът за строителни материали – тип хале с метална конструкция, ще бъде с големина до 1000 кв.м. Общата площ на терена, върху който ще бъде производствената база, е 25 373 кв.м, който целево е отреден „за друг вид производствен, складов обект“. Инертните материали ще се складират на открито на площ от около 1500 кв.м. В същия имот е предвидено да се изгради фотоволтаична електроцентрала с мощност 2 МW, за което от РИОСВ – Благоевград вече има положително становище. Фотоволтаичната електроцентрала ще бъде изградена на площ около 13 000 кв.м. Добивът на електричество от слънчева светлина също не е новост за компанията – още през 2010 г. с друга нейна фирма – „Електрокаб“ ЕООД, тя изгради най-голямата соларна покривна централа в България върху площ 50 000 кв.м в Логистичен парк „София“.

Финансовият резултат на “София хотел Балкан” АД към декември миналата година е загуба преди данъци в размер на 1.59 млн. лева. За сравнение, към декември 2023 г. загубата на фирмата беше 3.01 млн. лева. Като пряка причина за отрицателния финансов резултат от фирмата посочват завишените лихвени нива. В актива на компанията е инвестицията в дъщерното предприятие „Метропол Палас” д.о.о. в Белград. В пасива са посочени усвоените кредити по договори за банкови кредити и овърдрафт с “Юробанк България”. Отражение намира и кредитът, отпуснат през 2012 г. от мажоритарния акционер „Бандола Пропъртис” Лтд., прехвърлен на “Потамиро Лимитед” през април 2021 г. и с падеж през 2029-а. Дружеството има сключен договор за франчайз със “Старууд”, както и договори за управление и техническа помощ с „Кокари Лимитид”, Кипър. През 2024 г. хотелът разполага с 66 826 налични стаи за продажба. Увеличението им е почти 9100 стаи повече. Общата сума на разходите на “София хотел Балкан” е в размер на 19.42 млн. лв. при 17.49 млн. лв. през 2023-а. Най-големи акционери в дружеството в края на декември са “Потамиро Лимитид” Лтд., Кипър с дял от 87.50% от капитала и “Кокари Лимитид”, Кипър – с 11.85% от гласовете с право на глас.

Европейската комисия подготвя радикално преразглеждане на следващия общ бюджет на ЕС за трилион евро, заменяйки десетки програми с обединени фондове, които биха предоставили повече власт на самите страни членки за правене на разходи, съобщава "Файненшъл таймс". Въпреки че документът не предлага обща сума за следващия многогодишен бюджет, който започва през 2028 г., Европейската комисия се аргументира по отношение на най-голямата промяна в начина, по който се разпределят средствата. Само необходимостта от изплащане на разходите за облигации от епохата на коронавирусната пандемия би възлизала на 30 милиарда евро годишно, или 20% от годишните разходи на единния блок - безпрецедентна финансова тежест, която ще принуди ЕС да преосмисли общите вноски в бюджета. Вместо да рамкира преговорите около дългогодишни категории, Комисията посочва, че иска да революционизира структурата на бюджета, като обедини над 50 "неизменни" разходни програми в три основни фонда, които да осигуряват повече "гъвкавост" за справяне с неочаквани предизвикателства. Бюджетът на ЕС традиционно се финансира от национални вноски, възлизащи на около 1% от брутния национален доход на страните членки. Приблизително около една трета се разпределя за субсидии за земеделие, друга една трета за най-слабо развитите региони - чрез така наречената политика на "сближаване" (кохезионни политики), а останалата част покрива всичко останало от чуждестранна помощ до заплати на европейските служители. Съгласно опростения бюджет Комисията ще съгласува "единен план за всяка страна с ключови реформи и инвестиции", включително регионални фондове и субсидии за земеделие. Това на практика ще даде на националните правителства повече свобода на действие при вземането на решения по проекти, включително някои, които традиционно са били съгласувани на ниво местни власти с ЕК. Втори "Европейски фонд за конкурентоспособност" пък ще насърчи инвестициите в ключови сектори и общи проекти, докато трети "обновен" фонд за външна политика ще бъде "по-съобразен с нашите стратегически интереси", се посочва в документа, видян от "Файненшъл таймс". Встъпителното предложение от Комисията идва преди официалното законодателно предложение за бюджета — официално известно като "Многогодишната финансова рамка", което трябва да бъде представено това лято. Всичките 27 държави трябва да се споразумеят по него, процес, който отне повече от две години преговори за последната МФР. Комисията се аргументира, че съществуващите механизми за разпределение са твърде бюрократични и бавни при одобряването на проекти. Докато ЕС в момента е на половината път от своя седемгодишен бюджетен цикъл, само 6,4% от регионалните фондове са изразходвани до момента, отбелязва финансовото издание.

Най-високият кредитен рейтинг "ААА" на Световната банка и други водещи многостранни кредитори биха били изложени на риск, ако президентът на САЩ Доналд Тръмп намали подкрепата на страната си за тях, предупреди кредитната агенция "Мудис" (Moody's), добавяйки обаче, че подобен ход е малко вероятен. Миналата седмица Тръмп подписа изпълнителна заповед, чрез която се отваря нов раздел за преглед на подкрепата на американското правителство за всички международни междуправителствени организации, на които САЩ са член, както и за оттегляне от някои организации на ООН. "САЩ са ключов акционер в редица кредитно оценявани многостранни банки за развитие (MDB), следователно би било кредитно негативно, ако Съединените щати намалят значително ангажимента си към тях", се посочва в доклад на Moody's, цитиран от Ройтерс. САЩ са най-големият акционер в институциите на Групата на Световната банка, с дял от 16,4% в най-голямата -  Международната банка за възстановяване и развитие (IBRD), и с дял 19% в Международната асоциация за развитие (IDA), която предоставя заеми и безвъзмездни средства на най-бедните страни в света. САЩ имат още по-висок дял от 30% в Междуамериканската банка за развитие в Латинска Америка, дял от 15,6% в Азиатската банка за развитие (ADB) и дял от 10% в Европейската банка за възстановяване и развитие (EBRD), създадена след Студената война. Нареденият от Тръмп преглед на подкрепата на Вашингтон за банките за развитие трябва да отнеме приблизително шест месеца. "Мудис" обаче посочи, че е "малко вероятно САЩ да предприемат драстични стъпки по отношение на участието си в ключови многостранни банки за развитие" поради няколко причини, включително загубата на влияние върху политиките за кредитиране на тези институции. В случая на Световната банка САЩ са платили капитал от около 3,7 млрд. долара в Международната банка за възстановяване и развитие и имат изискуеми капиталови ангажименти от 49,2 млрд. долара, в сравнение с изплатени и непогасени заеми и гаранции на МБВР от около 263 милиарда долара. Евентуалното оттегляне би отворило вратата за други страни да запълнят празнината, нещо, което едва ли ще се впише в геополитическата стратегия на Тръмп. "Тези акционери по-специално включват Китай, който отдавна желае по-голям дял в МБВР, желание, на което последователните правителства на САЩ силно се противопоставят", отбеляза кредитната агенция.

Икономически експерти от цял свят очакват много нисък икономически растеж за Германия от 0,4% през 2025 г., което я прави най-слабо представящата се икономика сред тези на развитите страни. Това се посочва в проучване, проведено от мюнхенския институт "Ифо" (Ifo) и Швейцарския институт за икономическа политика. Експертите очакват темп на растеж през 2025 г. от 2,9%, лек ръст спрямо предходната 2024 г. (2,6%). Те са по-оптимистично настроени относно нарастването на икономиките на Африка – 3,9% и Азия – 3,8 на сто. По-ниски темпове на растеж се очаква за икономиките в Европа – 2,1% и за Северна Америка – 2,4 на сто. Глобалният растеж от 3,2% се очаква за 2026 г., а за 2028 г. - 3,1 на сто. Очакванията за ръст на икономиката на Германия през 2026 и 2028 г. са малко по-добри спрямо настоящата година, съответно от 1% и 1,3%, но остават доста под средните очаквания за други развити страни. Проучването е проведено между 4 и 18 декември 2023 г. В него са участвали 1398 икономически експерти от 125 страни, посочва "Ифо".