Една четвърт от държавите членки на ЕС са въвели данъци върху свръхпечалбата на банките, а във Франция, Германия, Нидерландия, Белгия и Швеция има и допълнителни данъци върху банковия сектор като вноски в секторните резервни фондове. Това се отбелязва в анализ на Фискалния съвет по темата кои членове на ЕС налагат данъци върху свръхпечалбата на банките и как функционират тези данъци, съобщават от Съвета. "Рисковият данък" на Швеция (0,06 процента от банковите пасиви) е допълнителен данък, налаган на големите банки и кредитни институции, по-специално на тези, чиито задължения надхвърлят определен праг, се посочва в анализа. С цел облекчаване на инфлацията, държави членки, предимно от Централна и Югоизточна Европа, въведоха данъци върху свръхпечалбата и неочакваните приходи - Италия, Унгария, Словакия, Испания или пакети от разходи за отбрана - Чехия, Латвия и Литва, се отбелязва още в анализа. Дори когато срокът на наложените мерки върху свръхпечалбата на банките изтича след 2025 или 2027 г., бъдещи бюджетни предизвикателства, като например увеличените разходи за отбрана, могат да доведат до удължаване или повторно активиране на срока им, пише в анализа. Според Фискалния съвет България би могла да се възползва от опита на другите държави членки на ЕС за финансиране на пакети за помощи срещу инфлацията на социално слаби групи, както и за финансиране на повече разходи за отбрана.

Брутният вътрешен продукт (БВП) на човек от населението е основният измерител на икономическата активност в дадена държава. Обикновено се смята, че колкото по-виско е този показател, толкова по-богати са хората и страната като цяло, както и че стандартът на живот в дадената страна е по-висок. По този изключително важен показател, при страните от ЕС има значителни разлики, показват публикуваните данни от Националния статистически институт (НСИ). Ако условно се приеме, че за целия ЕС средният БВП на човек от населението е 100 единици, то се оказва, че 10 от 27-те държави имат БВП на човек над средното през 2024 година. Най-висок БВП на човек имат Люксембург (242% от средното за ЕС-27), Ирландия (211%) и Нидерландия (136%). Следват ги Германия (118%), Австрия (112%) и Белгия (112%). Същевременно, най-нисък БВП на човек е в България (66% от средното ниво за ЕС-27), Гърция (70%) и Латвия (71%). Това означава, че България фактически е най-бедната в Европейския съюз, като БВП у нас е с внушителните 34% по-нисък от средния за ЕС. А спрямо държавата в ЕС с най-висок БВП на човек от населението, Люксембург, показателят за България е около едва една трета.

ОФИС ЗА ПРОДАЖБА – 500 кв.м, в центъра на София

България разширява влиянието си в регионалния газов пазар с нова дъщерна компания в Молдова, докато терминалът за втечнен газ в Александруполис се готви за възстановяване на пълния си капацитет едва след октомври. Държавното дружество "Булгаргаз" е на път да регистрира дъщерна фирма в Молдова, за да осъществява директни продажби на природен газ в страната, обяви Валентин Николов, председател на Българския енергиен холдинг (БЕХ),. Новата компания ще използва свободния капацитет по Трансбалканския газопровод, за да доставя газ не само до Молдова, но и до граничните райони на Украйна. Стъпката идва в отговор на спирането на доставките от "Газпром" за Молдова и Приднестровието през зимата, което принуди Кишинев да търси алтернативни източници с помощта на ЕС. Трансбалканският газопровод, който традиционно беше използван за транспортиране на руски газ през Украйна към Балканите, е реверсивен, което означава, че инфраструктурата е технически подготвена да работи и за доставки в обратна посока. Междувременно, плаващият терминал за втечнен природен газ (LNG) в гръцкия Александруполис, в който България има 20% дял, ще поднови работата си частично от 15 август, а на пълен капацитет – едва от 1 октомври. Според Владимир Малинов, директор на "Булгартрансгаз", причините за забавянето са ремонт на дефектни помпи, изпратени за сервиз в Италия и САЩ. Терминалът, който започна работа едва през октомври 2024 г., спря дейността си още в края на януари поради технически проблеми. Александруполис е ключов елемент от амбициозния Вертикален газов коридор – проект на 7 държави (Гърция, България, Румъния, Унгария, Украйна, Молдова и Словакия), който ще обърне традиционните потоци на газа от север на юг. Той ще позволи доставки от юг (вкл. от САЩ, Египет и Азербайджан) към страни от Централна и Източна Европа, които ЕК се стреми да откъсне от руския газ до 2027 г.

Открит е хотелският спортно-възстановителен и жилищен комплекс "СамЕлион" в Самоков - проект с обща стойност между 130 и 140 милиона лева. "СамЕлион" е изграден върху терен от над 75 декара и включва както публична зона с хотел, конферентен и СПА център, ресторанти и многофункционална спортна зала с 3000 седящи места, така и жилищна зона с 36 еднофамилни и редови сгради, разположени в затворена зелена среда с алеи и паркова инфраструктура. Инициатор и основен инвеститор на комплекса е "Самел-90" АД - най-големият работодател в района. "СамЕлион" се намира на улица "Преспа" 16 - на метри от река Искър и в подножието на Рила, само на няколко минути от пистите на Боровец. Къщите в жилищната зона са с площ от 200 до 400 кв. м. Комплексът предлага и опция за управление и отдаване под наем на имотите от хотелския екип, което го прави не само добро място за живеене и отдих, но и потенциална инвестиция. Очаква се "СамЕлион" да създаде над 200 нови работни места и да се превърне в международен център за спортни събития, лагери и професионална подготовка.

Агенция „Пътна инфраструктура“ финализира процедурата за изграждане, внедряване и поддръжка на система за проследяване и анализ на трафика по пътищата в страната. За изпълнител е определен ДЗЗД „Пътни системи 2025“, обединение между „Балистик Сел“ ЕООД и „Иновейшън Клауд“ АД. Обединението е предложило обща стойност на договора в размер на над 18.4 млн. лв. без ДДС (18 492 000 лв.), т.е. с около 8 хил. лв. по-малко от прогнозната стойност на търга – от 18.5 млн. лв. Другият участник – „Контракс“ АД е отстранен от процедурата още на етап техническа оферта и така не се е стигнало до отваряне на ценовото му предложение. Обществената поръчка бе временно блокирана заради жалба от трета фирма – „Ита Инженеринг“ ООД, която оспори условията на търга пред Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). КЗК отхвърли тези мотиви, като впоследствие последва обжалване и пред Върховния административен съд (ВАС). Новата система трябва да обхване цялата републиканска пътна мрежа, да използва интелигентни видеокамери с аналитични функции, да анализира натовареността на пътищата. Много от дейностите, които са заложени в новата система по същество най-вероятно могат да се изпълняват и от тол системата. Част от дейностите включват изграждане на ИТ инфраструктура, разработка на нов софтуер, интеграция и обучение на служители. Съществуваща система, изградена между 2014–2015 г., вече е морално остаряла, а поддръжката ѝ е прекратена. Системата ще обхване автомагистралите, както и пътищата от I-ви, II-ри и III-ти клас. Предвижда се инсталиране на минимум 412 камери за разпознаване на регистрационни номера, още толкова камери с вграден радар за едновременно измерване на скорост и идентификация на МПС, както и най-малко 330 обзорни камери за видеонаблюдение. Проектът включва още гаранционна и техническа поддръжка на системата за срок от 36 месеца и обучение на 10 служители на АПИ – осем потребители и двама администратори.

Съдът на Европейския съюз се произнесе по дело C-785/23, свързано с облагането с ДДС на част от дейността на "Български пощи". Решението е от особено значение за тълкуването на обхвата на т.нар. универсална пощенска услуга и кога държавният оператор може да прилага освобождаване от данък. Повод за делото е ревизия, при която българската данъчна администрация установява, че "Български пощи" са декларирали определени доставки като част от универсалната пощенска услуга - услуга, която по закон е освободена от ДДС. Според НАП обаче тези услуги не отговарят на критериите за универсална услуга, тъй като се предоставят по индивидуални договорки и при условия, които се отклоняват от стандартните. Затова и от приходната агенция правят ревизия и изискват 1.7 милиона лева ДДС, която сметка нараства до 2.7 милиона с лихвите. Става въпрос за договори, сключени с отделни клиенти, в които се уговарят конкретни параметри - място на събиране и доставка, честота, работно време и дори по-ниски цени от тези, определени от Комисията за регулиране на съобщенията (КРС). Именно това индивидуализиране е в основата на спора. След като Административен съд София-град отменя ревизионния акт, НАП обжалва пред Върховния административен съд, който на свой ред отправя преюдициално запитване до Съда на ЕС. В решението си Съдът в Люксембург е категоричен: доставките, които са предназначени да отговорят на специфични нужди на отделни клиенти и не са достъпни за всички потребители при равни условия, не попадат в обхвата на универсалната пощенска услуга. Следователно те не могат да се възползват от освобождаването от ДДС, което европейското право предвижда за тази категория услуги. Съдът подчертава и друго важно условие - за да бъде дадена услуга освободена от данък, тя трябва да се извършва при условия, утвърдени от националния регулаторен орган. Отклонения от тези условия - например чрез индивидуално договорени по-ниски тарифи - са още едно основание за загуба на данъчното облекчение. Решението създава прецедент с практическо значение не само за "Български пощи", но и за други доставчици на услуги със специален статут, които комбинират обществени задължения с търговска дейност. То дава и допълнителна яснота за тълкуването на освобождаванията по ДДС в рамките на Европейския съюз.

Куриерската компания Sameday отчита значителен ръст на доставките извън дома в България. Над 45% от всички пратки на компанията са доставени до шкафчета еasybox и партньорски обекти „Sameday point” през 2024 г. Това е почти двоен ръст спрямо техния дял от 25% през предходната година. От стъпването си на българския пазар през 2022 г. досега, Sameday многократно увеличава броя на своите точки за получаване на пратки и в момента разполага с най-голямата мрежа от точки за доставка извън дома в страната. Sameday вече оперира с близо 1500 точки за доставка извън дома в 208 населени места в страната, включително 800 шкафчета easybox и над 650 партньорски обекта „Sameday point” в мрежата на Български пощи, аптеки Марешки, CashCredit и Fastpay.

Кока-Кола отбеляза 60 години от началото на производството на първата бутилка Кока-Кола в България, започнало през 1965 г. Само през 2024 г. Системата на Кока-Кола е допринесла с 1,15 милиарда лева добавена стойност към българската икономика, показва последният доклад за икономическото ѝ въздействие. Общо 502 милиона лева са били платени под формата на данъчни постъпления по цялата верига на стойността. Тази сума представлява близо 1% от общите данъчни приходи на страната. Системата на Кока-Кола, се е увеличила повече от два пъти, което отразява средногодишен ръст от 8%. В периода 2014 – 2024 година икономическият принос е над 7,43 милиарда лева добавена стойност и 3,13 милиарда лева данъчни приходи за страната. С разрастването на дейността се увеличава и броят на директно заетите – от 2000 души през 2014 г. до над 3300 през 2024 г. През 2024 г. в България са продадени 431 милиона литра напитки, а Като най-големия производител на безалкохолни напитки в страната - с два производствени центъра в Костинброд и в Банкя, дейността на Системата на Кока-Кола през 2024 г. се равнява на принос от 0,6% към БВП на България и 0,9% от общите данъчни постъпления в страната.

Общото събрание на акционерите на Fibank (Първа инвестиционна банка) е взело решение годишната печалба за 2024 г. да се капитализира. Активите на Fibank (Първа инвестиционна банка) са нараснали с 13.4% и достигат 16.86 млрд. лева през 2024 година. Нетната печалба възлиза на 145 млн. лв., като основен принос имат стабилните приходи от лихви и такси. Кредитният портфейл на банката достига 8.54 млрд. лв., като Fibank затвърждава позицията си сред водещите пет банки в България. Трима от най-дългогодишните успешни ръководители на банката –Мая Георгиева, Евгени Луканов и Йордан Скорчев, получиха еднократно допълнително възнаграждение за своя принос към развитието на банката.

Европа може да изпадне в стагнация, ако не се предприемат спешни мерки за справяне със забавянето на растежа, слабите инвестиции и нарастващите геополитически заплахи, предупреди Международният валутен фонд (МВФ), цитиран от Bloomberg. Търговското напрежение и слабото търсене задушават динамиката, като има риск икономиката на поеме рязко надолу, заяви в четвъртък фондът, базиран във Вашингтон. Очаква се еврозоната да отбележи растеж от едва 0,8% през 2025 г. въпреки рекордно ниската безработица и инфлацията, която е близо до целта. За да се съживи производителността, МВФ призова за „решителен тласък“ към дълго отлаганото задълбочаване на единния пазар на ЕС, като добави, че фрагментацията отвъд границите задушава иновациите и корпоративния растеж. Разходите на компаниите, свързани със съществуващите бариери в рамките на ЕС, се равняват на мито от 44% върху стоките и от 110% върху услугите, посочва МВФ. Елиминирането на тези бариери чрез хармонизиране на регулациите, реформи на капиталовите пазари и мобилност на работната ръка би могло да доведе до ръст на брутния вътрешен продукт с 3% за десетилетие, добавя фондът. Растежът на еврозоната ще бъде малко над 1% през идните години. Тъй като разходите за отбрана, застаряващото население и климата водят до рязко увеличение на общите разходи, страните с фискално пространство трябва да инвестират, но силно задлъжнелите страни членки са изправени пред болезнена консолидация, пише МВФ. Той призовава за увеличение с 50% на бюджта на ЕС, за да се постигнат общите цели. Фондът вижда рискове от влошаване на бизнес средата за компаниите с експозиция към САЩ, което може да се отрази на счетоводните баланси на банките. Но определи банковата система в Европа като „адекватно капитализирана и ликвидна“ в момента. В заключителното си изявление след т. нар. консултации по член IV МВФ предупреди също, че небанковите финансови компании може да застрашат финансовата стабилност.

Федералният резерв очаквано остави основния си лихвен процент без промяна, но вече очаква по-нисък растеж на американската икономика и по-висока инфлация заради несигурността, която търговската и антиимиграционната политика на президента Доналд Тръмп предизвиква. Още преобладават очакванията за две понижения на лихвите с по четвърт пункт до края на годината, но централните банкери изглеждат по-разделени за бъдещата траектория на паричната политика. Основната лихва на Фед засега остава без промяна за четвърта поредна среща на ниво 4.25% - 4.50%. Според новите прогнози на централната банка растежът на най-голямата икономика в света през 2025 г. ще бъде едва 1.4%, наполовина в сравнение с постигнатия миналата година резултат. Безработицата се очаква да се повиши от сегашното си ниво от 4.2% до 4.5%, а инфлацията, измерена през показателя за лични потребителски разходи, да се увеличи от 2.1% през април до 3%. През март централните банкери предвиждаха, че американската икономика ще се разшири с 1.7%, безработицата ще достигне 4.4%, а инфлацията - 2.7%.Все пак несигурността около търговската политика е намаляла, след като достигна връх през април, но все още остава повишена. Фед трябва да балансира и още един риск за икономиката - войната в Близкия изток. Според централата банка тя може да доведе до по-високи цени на енергията, които обаче не се очаква да имат траен ефект върху инфлацията.

Търсенето на втечнен газ в Азия е рекордно ниско през първото полугодие, сочат данни, цитирани от колумниста на Ройтерс Гевин Макгуайър. Свитото търсене е намалило цените с 16% от началото на годината. Причината е забавянето на икономическия растеж и търговските спорове, които отказаха Китай от американския газ. Единствената надежда за пазара носи Тайван, който за късмет на търговците точно затвори ядрените си мощности и премина на газ. Очакванията са за лято с нормални, тоест по-ниски спрямо последните години, температури, което също е лоша новина за вносителите на втечнен газ в региона. Има и още една положителна новина - търсенето на газ в Япония може да се увеличи на фона на плановете за развитие на изкуствения интелект в страната, което ще изисква допълнителна енергия. За първото полугодие в Азия са доставени 124 млн. тона втечнен газ, или с почти 19 млн. тона по-малко спрямо първото полугодие на 2024 година. Доставките в Китай намаляват почти наполовина до 28 млн. тона. Съкращения има и за другите основни пазари в региона - Япония (3 млн. тона до 30 млн. тона), Южна Корея и Индия. В същото време вносът в Европа расте с почти 8 млн. тона до 62,5 млн. тона. Увеличеното търсене в Европа е свързано със сезона на нагнетяване на газохранилищата. По данни на Gas Infrastructure Europe към 17 юни европейските газохранилища са пълни до 54% от капацитета си, а по регламент до 1 ноември нивото на запълняемост трябва да е 90%. Заради студеното време през зимата газохранилищата бяха изпразнени повече спрямо предишните години и това налага повече количества за нагнетяване.